Пътуване до Копенхаген(1)

Започваме едно пътуване до и из Копенхаген. Гамар ще е наш водач – приятно четене:

Пътуване до Копенхаген

част първа

И така, ето ни на летището в София 7 сутринта.

danemark1.jpg

Пътуването започна леко неприятно, тъй като ни натовариха на самолета и ни съобщиха, че ще покиснем така 40 минути заради някакви метеопроблеми във Виена. Щом отлепихме от пистата обаче всичко мина добре и ни сервираха най-чудесните бъркани яйца, които съм ял. Ако мога нещо със сигурност да кажа за австрийските авиолинии е, че храната е чудесна. След малко повече от час и половина полет пристигнахме във Виена, където под яркото слънце не се виждаше и следа от облаци, мъгла или друго препятствие, което да ни е задържало в България. След кратък престой на летището дойде време за полета до Копенхаген.

Бординга беше много муден и макар да имаше бая служители, цареше нещо като лек хаос. Тъй като не оставаше много време до излитането ни, накрая дори леко претупаха формалностите. Друго, което ми направи впечатление докато чаках на опашката бе, че чистачът поиска охраната да му отвори служебния асансьор. Предполагам това е в резултат на повишените мерки за сигурност. Полетът се обслужваше от SAS, които уж са от едно семейство с австрийските авиолинии, но явно са черната овца в родата. Едно че не сервират нищо, а беше обед, но и други познати, които са летели с тях после се оплакваха от закъснения, загубен багаж и т.н. В общи линии по време на престоят ни в Копенхаген, често изникваше майтапа за качеството на скандинавските авиолинии.

След като самолетът излезе от Германия и летяхме над Северно море, ясният слънчев ден се скри зад тъмносини плътни буреносни облаци. Последният половин час от полета беше мрачен. Прелетяхме над моста-тунел, познат от Дискавъри и заходихме за кацане. Тъкмо преди да стигнем сушата забелязах парк от ветрогенератори, които бяха разположени на пилони направо в морето…е не в открито море, но все пак така или иначе Северно море не е много приятно дори и по крайбрежието.

Щом си включих телефона получих съобщение от Иън, че се е настанил в хотела. Писах му какво е моето положение и си взех багажа. Обмених малко крони в курс приблизително 3:1 лв и се отправих към ЖП терминала, за да хвана влакчето за централна гара. Като всеки влак в нормална държава и датските бяха чисти, удобни, а по нашите стандарти направо луксозни. Да не говорим, че на запад не оставят по два пръста фуги между релсите, та го няма ритмичното потракване. Единственото неудобство на пътуването беше многодетно семейство мюсюлмани, чиято дъщеря през цялото време викаше “мамо, мамо, мамо…”, а майка й не й обръщаше внимание. На другите пътници явно не им правеше впечатление и поглеждаха от време на време умилително към момиченцето в детската количка. Аз обаче здравата се изнервих, щото много мразя родители, дето са тръгнали с децата, пък не им обръщат внимание.

След няколко спирки и кратко колебание къде да сляза се озовах на

централната гара “Кобенхавен”

Тук за пръв път се изложих и на местният климат, който никак не беше приятен със своето ръмене и подухване на студен вятър. Придвижих се до хотела, който се оказа на половин километър от гарата. Рецепцията се намираше на ъгъла на сградата, един метър над равнището на улицата. Ето защо имаше два перпендикулярни входа с автоматични врати и миниатюрен ескалатор!?

Banegårdspladsen 7, 1570 København V, Дания

На рецепцията ме изненадаха, че трябва да доплатя цялата стая, щото не можело всеки да си плаща по отделно. По принцип това трябвало да свърши първия настанил се, ама те забравили да таксуват Иън. Та общо взето трябваше да дам всичките си обменени пари за това. Втората изненада като се качих на етажа си бе, че се стаята ми се оказа понапудрено спално купе! За тези, които не са пътували с нощен влак обяснявам какво представляваше стаята – пространство 2х4м., три легла едно над друго с метална стълбичка и мъничка триъгълна баня в ъгъла със страни от по един метър. Поне липсваше мизерията на родните вагони, имахме си дори телевизор с все датски канали и дори балконче, ако така можем да наречем 30-те издадени напред сантиметра.

danemark2.jpg

danemark3.jpg

Тук е мястото да уточна, че общо взето това е най-евтиният хотел в града и като цяло не изглежда мизерен, но предвид че единична стая излиза над 70евро и се намираш в центъра на големия град, някак си е трудно да проумееш условията. Копенхаген е скъп град и единственото друго място, което можеш да си позволиш спокойно е хостел. Иън беше спал там предната вечер и каза, че в някой отношение хостелът е бил много по-приятно място, предполагам със сигурност е било поне по-просторно. Хостелът, противно на това, което може би повечето от вас си представят е огромна сграда на 20-на етажа и цената на нощувка и чаршафите излиза около 40 евро. Предвид, че изборът беше между това да спим там в стая за над 6 човека и това да сме само трима познати в хотелът-спален-вагон на същата цена, все пак избирам хотелът.

Настаних се, изкъпах се и седнах да си почина малко преди вечерната програма.

Оставаше ни един час до срещата за вечеря, а вън слънцето леко се беше показало, затова решихме вместо да киснем в “купенцето”, да излезем и да се поразходим в квартала. Вън можеше и да има слънце, но ужасният пронизваш вятър направо разказва играта. При все че съм свикнал на морските повеи, тези в Копенхаген са много неприятни. Въпреки че бях с яке и шал, не ми беше супер комфортно и направо съжалявах малтийското приятелче, дето имаше само един пуловер. Той обаче през целият уикенд издържа стоически на климата, макар да му личеше, че е 10-20 градуса под нормалната за него температура. Насладихме се на датската атмосфера и архитектура и тръгнахме обратно към хотела. На една пресечка, между сградите видях ролъркоустър и се оказа, че сме на 100м. от популярният

увеселителен парк “Тиволи”

Не че на мен ми беше популярен, ама изглежда е такъв. Зарекох се, че ще се кача поне на влакчето. Другото по-екстремно, т.е. не за бебешоци, бяха пневматичната кула (като в Софияленд) и една въртележка, която е също като обикновената въртележка, само дето те върти на 30-40м. над земята. Входът за целия парк е около 10 евро.

Дойде времето на срещата и компанията се събра. Нашите чаровни домакинки ни поведоха към заведение, където да вечеряме. Седнахме в една

бирарийка на входа на Тиволи, наречена Аполо

и разполагаща със собствена пивоварна.

danemark4.jpg

Вътре беше пълна лудцница, но учудващо се намери една маса за нашата компания. За мое щастие датските закони забраняват пушенето в заведенията, та можех съвсем спокойно да се насладя на вечерта. Големите халби бирите течаха една след друга, макар аз да не поръчах собственоръчно нито една. Имаме известно разбиране, че чужденците не носят много на алкохол, обаче аз съвсем друго наблюдение имам, поне що се отнася до това как се гълточат с биричка. Бях гладен като вълк, а и с тази бира няма да стигна далеч, ако не хапна нещо. Прегледах менюто, което беше чисто и просто една вестникарска страница и останах смълчан от предлаганото.

danemark5.jpg

Едно, че повечето работи изглежда не ставаха за нищо, ами и къде ти да рискуваш с тези цени. Избрах най-познатото, с най-малко възможности да бъде сготвено по нетрадиционен начин, а именно пилешко филе. Получих половин пилешка гърда, достатъчно опечена, с 5 (словом: пет) картофа и 5 чушлета. Цялата тази “изобилна” храна, се предлага на скромната цена от 21 евро, което всъщност си беше и най-евтиният деликатес в менюто.

danemark6.jpg

Все пак се наядохме, набирихме и наприказвахме, след което се взе мъдрото решение да се възползваме от нощния живот в датската столица. Първо посетихме едно мини бар-кръчме, където беше голяма гъчканица, но все пак си намерихме едно мъничко сепаренце. В това заведение имаше и музика на живо, в лицето на двама свирачи – китарист и барабанист, които припяваха шлагери и рок парчета от втората половина на 20 век. За мен заведението обаче имаше много минуси и те са теснотията, застаряващата аудитория и големият шум. Това, което най-много ме дразнеше беше гъстият дим…опс, чакай малко, ама то нали беше забранено пушенето?! Оказа се, че според закона, заведения до 40 кв.м., които не сервират храна са освободени от забраната. Вече ми стана ясно защо е тази теснотия, но дори и след поредната бира не заобичах мястото.

За щастие не седяхме много и се упътихме към следващото заведение. Бяха ни споменали за

караоке бар “69”

и нашата компания много искаше да го посети. Не че там се случва нещо сексуално, просто заведението е разположено на този уличен номер. Поозорихме се докато го локираме, тъй като тясното му входче беше забито до една сергия за китайски манджи. Преджобиха ни 10-на евро за вход и влязохме в това “барче”.

Тук вече беше пълно с подпийнали и грачещи хора на всички възрасти.

От гелосани фешън пубери до позастарели купонджии. Музиката се поръчваше от терминал или на бара, а пеенето ставаше или всеки за себе си или на специален подиум с единственият наличен микрофон. В заведението имаше и един чичко облечен и държащ се като нафиркан клоун, който грабваше от време на време микрофона и дърдореше глупости (що ли се сетих за “…командирът на вагона, беше грабнал микрофона и не искаше за миг да спре…”). Като към алкохолизираната и пиянска атмосфера добавим лепкавия от разлята бира под, ръчкащият те персонал от азиатци със стирки и предимно местните шлагери, които се изпълняваха, на мен бързо бързо ми писна. Подхванах Иън и си тръгнахме, оставяйки останалата част от компанията, която очевидно се забавляваше, да продължи купона.

Продължението:

Пътуване до Копенхаген – част втора>>>

Автор: Гамар

Снимки: авторът

Други разкази, свързани с Копенхаген – на картата:


Копенхаген

Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   

Може да харесате още...

4 Отговори

  1. 10 неща, които датчаните са дали на света:

    http://bulpete.wordpress.com/2007/12/28/thedanes

  1. 16.04.2008

    […]  Продължаваме с пътуването на Гамар до Копенхаген (началото е тук>>>) […]

  2. 17.04.2008

    […] Продължаваме с трета част на пътеписа за Копенхаген (предишната част е тук >>>, а началото — ето тук>>>) […]

  3. 06.06.2008

    […] Последна част от пътуването на Гамар до Копенхаген (предишната част е тук >>>, а началото – ето тук >>>) […]

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.