юни 24 2015

Аботабад и хазарите (Пакистан – част 6 от През Азия на автостоп)

Продължаваме заедно с Маргарита и Георги в пътуването им през Азия – започнахме с прекосяване на Турция, минахме през Иран, навлязохме в Пакистан, провинция Бeлуджистан , минахме през град Мултан, провинция Пенджаб, за да спрем в Исламабад.

Днес тръгваме към…. според мене тръгваме към Луната, защото вероятността някой да ми изпрати пътепис от Луната е същата, каквото и да ми прати пътепис от Сомалия или Аботабад, където всъщност е и крайната ни точка днес. Какво му е на Аботабад ли? А вие помните ли името на града, където беше убит Осама бин Ладен? Приятно четене:

Аботабад и хазарите

Пакистан

част шеста от

През Азия на автостоп

Соколар на пътя към Мъри, Пакистан

Соколар на пътя към Мъри

02.05 Наспиваме се до късно и най-сетне потегляме на стоп. Първо си взимаме три маршрутки, за да излезем от града. Всичко минава спокойно и без боеве и тъпкане, тъй като е събота.

Закусваме в последния квартал на Исламабад –

самоски и айранче. Всеки път, когато си поръчаме айран, ни го сервират със захар, въпреки че настоятелно им казваме да не му слагат. Другото, за което трябва да внимава човек, е, когато си поръчва фреш или сок от захарна тръстика, да не му го наблъскат със сол, както често се случва, особено при уличните продавачи.

Количка за сок от захарна тръстика в Исламабад, Пакистан

Количка за сок от захарна тръстика в Исламабад

Докато закусваме някакъв възрастен човек със сносен английски ни обяснява, че бил на 103 години, имал 20 внука и всичките били бели като нас (!?!?!). После се оказва, че е собственикът на заведението, в което хапваме. Решаваме

да минем през планинската верига Маргала (Marghalla hills) и през планинския курорт Мъри (Murree),

за да видим природата на път към Аботабад, вместо по бързия път, който заобикаля планините. Започваме стопа от

село Bhara Kahu,

където ни оставя последната маршрутка, като на слизане шофьорът хвърли раницата на Цветин на пътя в праха и Цветин му се разкрещява. Селото е обичайната лудница и хаос и излизаме пеша от него. Повечето коли, които минават, са таксита и минибусчета, но има и доста столичани, които отиват за уикенда в планините на прохлада и природа.

Пътят към Мъри, Пакистан

Пътят към Мъри

Първата кола, на която махваме, ни спира – огромен луксозен джип. Собственикът е човека, който отговаря за поддържането на пътя до Мъри. Учил е в Кипър и познава много българи. По пътя спираме в някакво кафене с гледка към планините и той поръчва чайче и местни специалитети. Ние винаги си поръчваме само вода, но хората са мили и въобще не слушат.

Пътят до Мъри е много живописен,

постепенно се изкачва в планините и рязко става много по-прохладно. Склоновете са покрити с иглолистна гора, но отдалече изглежда като тропична, понеже повечето дървета са много странен вид по чието стъбло не растат клони, като самото стъбло е много високо и само в горната част клоните образуват нещо подобно на корона на широколистно дърво. На влизане в самото

Мъри (Murree)

се оказва, че е доста туристическо и има само хотели – това е любимият курорт на всички пакистанци все пак. Човекът ни оставя на пътя и отново първата кола ни спира, както и следващия път. Последните хора са двойка доктори и мъжът кара като побеснял, завоите са милиони и мен веднага ми става лошо. Едвам издържаме до

Натия Гали (Nathia Gali)

– следващия популярен курорт.

Национален парк Аюбия, Пакистан

Национален парк Аюбия

Вече се свечерява и намерихме невероятно място за бивак в

националния парк Аюбия,

гъста борова гора ни заобикаля и въздухът е резлив и много чист. Цари пълно спокойствие. Май това е първият път от месец пътуване, в който бивакуваме в дивата природа. 03.05 Сутринта ставаме и ни е доста зле – май е от резките смени на температурата. Хиляди птици пеят и мирише на бор.

Национален парк Аюбия, Пакистан

Първа сутрин сред природата

Първо си правим разходка из гората и после слизаме на пътя да стопираме. Втората кола, на която махаме, ни спира.

Мъжът е червенокос, жената изглежда като 100% полякиня или чехкиня,

питаме ги откъде са и се оказва, че са си пакистанци, но

хазари

Повечето хора си мислят, че в Близкия и Средния Изток всички хора са тъмни – това обаче е просто широко разпространен мит. Руси, рижи, синеоки и зеленооки хора срещахме както в в Турция, така и в Иран и Пакистан, и то хич не са малко. Особено тук, в северните планински райони, е пълно с абсолютно синеоки хора, бели като сняг. Видяхме и хора с невероятни зелени и медно-златисти очи, каквито не се срещат в Европа. (арийци, сър 😉 – откъде са дошли европейците, а? 😉 – бел.Ст.) По пътя на мен ми става непоносимо зле и когато стигаме до

Аботабад

казваме на хората да и оставят в някой парк да си починем, но вместо това те ни канят в дома си. Казаха ни, че са учители и си имат училище, но когато пристигнахме се изумихме от това, което видяхме.

Аботабад, Пакистан

Академията на хазарското семейство

Така нареченото училище е

огромна академия в британски колониален стил,

с паркове и общежития. Настаняват ни в къщата си, като този път имаме на свое разположение цял етаж с огромен хол, спални, бани и какво ли още не. Прислугата пак се разтичва и ни сервира чайове и бисквити. Нашите домакини са изключително интелигентни хора, завършили образованието си в Западна Европа, както повечето заможни пакистанци. Наистина не мога да разбера как постоянно ни се случват такива неща. Лягаме си за няколко часа и следобеда отиваме на малка разходка из града, но моята треска пак се връща с пълна сила и се прибираме набързо. Цялата треперя и ми се повръща – въобще не мога да ям. Нашите хазари-спасители ни канят да останем колкото искаме и даже искат да ни викат доктор. Лягам си и спя над 12-часов адски неспокоен сън.

Аботабад, Пакистан

Къщата на хазарите-спасители

04.05 На сутринта ставам и вече съм много по-добре. Наистина беше невероятен късмет да срещнем тези хора, още повече, че винаги сме искали да срещнем

хазари, за които мислехме, че са изчезнал етнос

На снимките по стените повечето са рижи, а някои пък изглеждат абсолютно като арменци. Казах ни, че

никога не се женят с хора извън техния етнос,

а много често и извън тяхната фамилия. Много е разпространено първи братовчеди да се женят, както е в случая с нашите домакини.

Хазари, Пакистан

Хазарските дъщери

Богатите фамилии го правят може би с цел запазване на богатствата във фамилията. Трябва да се знае, че

тези бракове са изцяло уредени

от семейството, а не са „по любов”. Често булката и младоженецът са се виждали само един или два пъти преди сватбата (освен ако не са братовчеди, разбира се). Този тип семейна уредба просъществува от древни времена и е все още разпространена из цяла Азия. Доскоро

брак по любов е било нещо немислимо и дори днес е рядкост

Очевидно тази система (абсолютно непонятна за един западен човек) е функционираща и стабилна. Семействата, с които сме били, изглеждат точно толкова щастливи, колкото и семействата с брак по любов. Попитахме един младеж, който беше много западно ориентиран, живял в Англия и много модерен, и беше наскоро сключил уреден брак, защо е решил да се ожени по този начин, и той ни каза, че е бил с много жени, но нещата винаги или се прецаквали, или пък момичето било неподходящо и затова решил да остави семейството си да избере най-добрата фамилия, с която да се сродят и основното било просперитета на рода.

Хазарска къща – Аботабад, Пакистан

Къщата на хазарите Фатма и Шах

Ето някои интересни неща, които научихме

за Аботабад (Abbottabad)

Градът е бил създаден от някакъв английски абат, тук е бил заловен Осама Бен Ладен (всъщност е убит – бел.Ст.), като къщата му се намирала само на 200 м. от една огромна военна академия.

Аботабад, Пакистан

Джамията Иляси

Щанд за пакора – Аботабад, Пакистан

Щанд за пакора

Градчето изглежда много спокойно и зелено. Посетихме и Ilyasi (Иляси) джамия, построена върху извор, точно до нея се продава местният специалитет пакора.

Abbottābad, Пакистан Денят прекарваме най-вече в къщата и по-точно в градината, за да натрупаме сили за утре.

Запознахме се и с майката на Шах (Shah) – бащата,

която е едновременно свекърва и леля на Фатма – майката. Много впечатляваща жена, с перфектен английски, която всъщност върти училището, създадено от самата нея. Още от млада, въпреки традиционните възгледи, че за жената не е престижно да работи, тя го е правела, като й е отнело 3 години на убеди всички около себе си, че ако работи няма да свърши света. Каза, че са минавали с кола навремето от Пакистан през България към Западна Европа.

Фатма – жената хазарка като булка

Фатма – жената хазарка като булка

По-късно Фатма сготвя тайландска вечеря и след вкусното хапване се приготвяме да си лягаме. Най-сетне ми се струва, че мога да ям и апетитът ми се завръща. На вечеря научаваме, че тяхното училище, което е доста луксозно, организира часове за бедните безплатно и всяка сутрин идват по 250 деца да учат. Богатите пък си даряват използваните учебници и те ги разпределят към училища в селата, както и закупуват тетрадки и униформи и обучават учителите.

Продължението:

По Каракорум към Долината на хунзите (Пакистан – част 7 от През Азия на автостоп)

Автори: Маргарита Ценова и Георги Златев

Снимки: авторите

Други разкази свързани с Пакистан (Каракорум) – на картата:

Пакистан (Каракорум)


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


10 коментара

10 коментара to “Аботабад и хазарите (Пакистан – част 6 от През Азия на автостоп)”

  1. […] провинция Пенджаб, спряхме в Исламабад,а за последно достигнахме Аботабад. Днес ще тръгнем да търсим магистралата Каракорум, за […]

  2. […] Аботабад и хазарите (Пакистан – част 6 от През Азия на а… […]

  3. […] град Мултан, провинция Пенджаб, спряхме в Исламабад, достигнахме Аботабад, а за последно тръгнахм по „магистралата“ Каракорум, […]

  4. […] град Мултан, провинция Пенджаб, спряхме в Исламабад, достигнахме Аботабад,  тръгнахме по „магистралата“ Каракорум, за да стигнем […]

  5. […] град Мултан, провинция Пенджаб, спряхме в Исламабад, достигнахме Аботабад, тръгнахме по „магистралата“ Каракорум, за да стигнем […]

  6. […] град Мултан, провинция Пенджаб, спряхме в Исламабад, достигнахме Аботабад, тръгнахме по „магистралата“ Каракорум, за да стигнем […]

  7. […] град Мултан, провинция Пенджаб, спряхме в Исламабад, достигнахме Аботабад, тръгнахме по „магистралата“ Каракорум, за да стигнем […]

  8. […] град Мултан, провинция Пенджаб, спряхме в Исламабад, достигнахме Аботабад, тръгнахме по „магистралата“ Каракорум, за да стигнем […]

  9. […] град Мултан, провинция Пенджаб, спряхме в Исламабад, достигнахме Аботабад, тръгнахме по „магистралата“ Каракорум, за да стигнем […]

  10. […] град Мултан, провинция Пенджаб, спряхме в Исламабад, достигнахме Аботабад, тръгнахме по „магистралата“ Каракорум, за да стигнем […]

Leave a Reply


Switch to mobile version