юни 19 2015

Из проходите на Стара планина с мотор (ден втори)

Днес Тони ще мине втората половина от старопланинските проходи – предишния път започнахме през Дюлинския проход, а завършихме в Златарица, от където тръгваме днес в посока запад. Приятно четене:

Из проходите на Стара планина

с мотор

ден втори

На следващата сутрин в неделя станахме към 6:00 ч., имаше какво да се оправя, а нямахме време за губене. Този ден ни очакваха почти само завои и малки пътчета, километрите бяха значително по-малко, но пък много по-бавни.

Из проходите на Стара планина

Маршрут втори ден

593 км за 11 часа само в планината до последно и 90 % завои

Слязохме сутринта да си купим от сладкарницата пресни току-що изпечени закуски, които хапнахме в къщи. Иво пътува през нощта и остана да спи при роднини в Севлиево, уговорката беше да дойде в 7:30 ч. на Златарица и да се включи към нас – така и стана.

Някъде към 8:00 ч. успяхме да потеглим. Маршрута за днешния ден съм го минавал десетки пъти в различните му участъци и ми е доста добре познат – на куп не съм го минавал целия.

Пътят до Стара Река

е перфектен, чисто нов асфалт, широк, маркировки всичко. В Константин се бяха разбудили, но не беше чак такава лудница като предната вечер, в Майско си беше традиционно целия нов хубав асфалт в кравешки лайна, май месец минавах с колата и се оклепа до огледалата. След Стара Река се навлиза в

прохода Вратник,

940 м.н.в.

Пътя е тесен, с не много добра настилка. Участъкът е около 5 – 10 км – бързо се минава. Неслучайно е забранен за камиони над 10 т, и, както всеки път, така и сега, един ТИР летеше надолу с бясна скорост. За да се разминем, отбихме отстрани на банкета… Аман от ненормални убийци – ако ни беше засякъл на някой завой, на който нямаше видимост, не знам дали щяхме да се разминем така леко.

Стигнахме до билото.

Проходите на Стара планинаВремето беше прекрасно.

Проходите на Стара планина

След Бяла пътят става широк с перфектен асфалт без дупки. Правен е преди години, но е все още в добро състояние. Тази част на прохода е подходяща да се кара от Юг на Север. В нашия случай беше обратното – кефаът не е толкова голям, но все пак е приятно да се сюркаш по завоите макар и надолу. Има един участък, където е пропаднал, няма проблем с минаването поне за сега.

В Сливен

спряхме на Лукойл-а, който е точно след прохода. Напълнихме отново, този ден вече бяхме синхронизирали резервоарите и бях сметнал горе-долу къде и как да зареждаме, за да нямаме изцепките от предния ден. Пуснахме се по подбалканския път

до Твърдица

Планината е извисяваше пред нас готова да бъде покорена.

Проходите на Стара планинаПроходите на Стара планина Проходите на Стара планина

Хората бяха готови за един от най-красивите и приятни проходи, според мен, в Стара Планина.

Твърдишки проход

(1045 м.н.в. – известен е още като прохода Елена – Твърдица)

Този път е реконструиран преди 2 години и е в отлично състояние.

 Проходите на Стара планина  Проходите на Стара планинаМалко от завойчетата

Проходите на Стара планина

И продължението на прохода към планината.

Проходите на Стара планина Проходите на Стара планина

Монтирах статива на една скала за да може да заснема цялата група на фона на Твърдица. Е, успях от втория път, защото самоснимачката ми е максимум 10 сек и докато скоча от скалата и щраква 🙂

Проходите на Стара планинаИ една панорама към Твърдица

Проходите на Стара планина

Оригинала тук: http://www.tonyco.net/panoramas/Tvardica.JPG

Неприятно беше, че силният вятърт който духашет успя да събори статива с апарата и сега имам подбит апарат, за щастие – работещ.
Прохода го взехме на бързо. И тук съм случвал на ТИР в насрещното, стържещ мантинелите с прицепа, но този път, за щастие, не уцелихме такъв. Проходът се взима на един дъх, трябва да се внимава само за изскачащи сърни, които не са рядкост и може да те съборят. Тук-там има пясък и камъни, но – нищо нетипично за планински проход.

Природата е много разнообразна. Пролетно и есенно време е най- красиво през този проход, минавал съм го и двата сезона. Есента е невероятно цветна картина. Стигнахме отново до

Елена

Този ден два пъти минахме през Елена 🙂 Хванахме

пътя през Средни Колиби и яз. Йовковци,

като спряхме на моста за фотка.

Проходите на Стара планина Проходите на Стара планина

Пътят след язовира до Плаково е отново тесен, като за кола-кола и половина и трябва да се внимав. Последно съм минавал преди зимата, но след зимата бая се е разбил – има много дупки, за сметка на това е къс участък. На Плаково хванахме

през Големаните и излязохме на Нацовци

ей-така за разнообразие през селата. Другия вариант беше да хванем от Плаково през Килифарево, но съм го минавал много пъти и реших да сменя малко маршрута. Тръгнахме през

прохода на Републиката (Хаинбоаз)

700 м.н.в.

Проходите на Стара планина Проходите на Стара планина

Отново в отлично състояние – пълен с турски тирове. Широк – кара си се нормално без изцепки, завоите са бързи.

На едно място се бяха скрили в храстите едни полицаи с камера и снимаха отзад. В последния момент ги видях и намалих рязко, дано да няма изненади. Не видях знак обаче за това, че може да има камера, това не значи, че не е имало.

Интересно се получи в края на прохода, където бях цъкнал на GPS-а преди Гурково да ме прекара от ляво през едно малко горско пътче което излиза на Николаево. После се спуснахме по подбалкана до

Казанлък

Преди Казанлък спряхме от дясно на Лукойла да заредим и да хапнем по сладоледче, беше обяд, а не се очертаваше скоро да ядем. Запътихме се към

Шипка

след кратката почивка. Оказа се, че точно този уикенд е Празника на розата и в града беше лудница. Преминахме някак си и се отправихме към прохода

прохода Шипка

1190 м.н.в.

Шипка от Юг е отлична и подходяща за бързо каране по завоите – каквото и направихме. Полегати завои с хубави виражи, много възможности за изпреварване, ако сте с мотор – направо отлично.

До билото стигнахме неусетно.

Проходите на Стара планина Проходите на Стара планина Проходите на Стара планина Проходите на Стара планина

Продължихме към Габрово.

Проходът от северната страна е в състоянието от преди години,

не е ремонтиран – няма дупки, но има кръпки и неравности. Минахме през Габрово и се отправихме към един много хубав и любим мой път от Предбалкана,

през Стоките – Острец – Априлци

Пътят е тесен – за кола, кола и половина. В някои участъци е доста разбит, с дупки и уникално живописен. Минава покрай една река, като къщите са разположени от другата страна на реката и до тях се стига по въжени мостчета.

Гладът почна да ни застига, но се бяхме запътили към крайната ни цел

механа „Кайзер“ в Орешака

Речено – сторено.

(т.к.и редакцията е спирала в тази механа – мога и аз да я препоръчам с чиста съвест: вкусно, приятно и с добро отношение цена/качество – бел.Ст.)

Проходите на Стара планина

Похапнахме, починахме около час и половина и се отправихме към последния проход в програмата. За капак си бяхме оставили най-високия

проход Беклемето

(Троянски проход или проход Троян-Кърнаре)

1550 м.н.в.

След като излязохме от Троян с голямо съжаление установих, че след зимата са се отворили големи дупки и трябва да се внимава много ако се кара бързо през прохода. Основния проблем е, че дупките са на най- невероятни места и са единични бройки, както си караш и всичко е наред изведнъж дупка и то голяма, която може да те свали от мотора, особено от южната страна.

Изкачихме се до върха и спряхме за последни снимки.

Проходите на Стара планина Проходите на Стара планина Проходите на Стара планина

Beklemeto, Lovech, BG

И една панорама, на прекрасната гледка която се откроява от билото.

Проходите на Стара планинаОригинала тук: http://www.tonyco.net/panoramas/Beklemeto.JPG

 

Иво ни напусна на Орешака, тъй като имаше работи и трябваше да се прибере пó на време.

Спускайки се от Беклемето надолу почнахме да настигаме мотористи. Дестинацията е много популярна сред мотористите и имаше доста.

Продължихме по Подбалкана към София, движението беше просто ужасно –толкова сериозен трафик по този път не бях виждал никога, явно се дължи на ремонтите по магистралата, където стават километрични задръствания. Имаше страшни джигити, които караха много рисковано и ненормално, с внимателно каране и изчакване успяхме да вземем този кофти участък от днешния ден без инциденти.

Прибрахме се към 19:00 ч. в София, като последния участък направо ни развали настроението.
До нови срещи и до всички мотористи,

пазете се – скоростта убива !!!

Всички снимки тук: http://www.tonyco.net/Pictures/Prohodite_06_06_2015/

Автор: Антон Конакчиев

Снимки: авторът

Добавка от редакцията: Списък на проходите в България

Други разкази свързани с Стара планина – на картата:

Стара планина

   Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply