юни 17 2015

Андалусия с велосипед (6): С изглед към Африка

Константин продължава пътуването с велосипед през Андалусия – в началото тръгнахме от Малага и стигнахме до язовир Ел Чоро, продължихме по пътя към Севиля, прекарахме първите два дена в Севиля, а после и още един ден в града. След Севиля тръгнахме към Ел Куерво, а днес ще продължим към Пунта Палома

Приятно четене:

Андалусия с велосипед

шеста част

С изглед към Африка

От Херес да ла Фронтера до Пунта Палома

Сутринта се събудих към осем и дъжда продължаваше да вали с неотслабваща сила. Реших, че в това време не е удобно да сгъвам палатка, затова събрах в багажа в дисагите и се настаних удобно, чакайки да спре да вали /молейки се, ако трябва да бъда честен/.

Андалусия с велосипед

   Около 10 някъде намаля и започнах бързо да събирам и товаря всичко. Слава Богу, че бях купил голямо парче найлон от Севиля с което да обвия палатката и спалният чувал.
   През този днес не съм снимал изобщо, прибрах фотоапарата дълбоко в дисагите, за да не се намокри.


   Излизането на пътя беше кошмарно

Затъвах до над глезените в кал, колелото още повече, постоянно се задръстваха спирачките и спираха гумите…на всеки ¾ метра спирах да чистя и бутането продължаваше. Отне ми над половин час да мина някакви си мизерни 300 метра, а после поне още толкова се опитвах да изчистя полепналата навсякъде кал /не че успях../.
   Когато потеглих вече минаваше 11 и ми оставаха минимум 20 км до

най- близкият град Херес де ла Фронтера

Още не бях преполовил пътя когато запука страшен дъжд, едва виждах на 5 метра пред колелото. За късмет се бях оборудвал добре със светоотразителни жилетки, та малкото преминаващи коли ме виждаха навреме. И въпреки че камионите се опитваха да ме заобиколят отдалеч, то водата, която изплискваха, покриваше дори раменете ми. По някое време пътяt беше покрит с над 10 см вода и само се надявах да стигна скоро някъде, да се скрия.
   Та карам си аз в това прекрасно време, няма отбивки ни отдясно, ни отляво и в един момент пред мен изниква табела, съобщаваща, че карам по МАГИСТРАЛАТА към Херез…. Как, мамка му, се оказах на шибана магистрала… За късмет малко след това видях първият изход за града и веднага се изнесох. Долу, на кръговото под магистралата, имаше полицейска кола. В първият момент реших, че някой шофьор се е обадил в полицията да се оплаче от откачен колоездач на магистралата и се чудех дали съм сгазил лука или ще ми се размине…ама явно бяха там по случайност. Чудя се, какво ли са си помислили, виждайкиме натоварен и въртящ педали под този дъжд… Преи 2 – 3 години лично аз бих се пратил на психиатър…
   Благодарение на дъждобрана бях горе-долу сух от кръста нагоре, а и времето не беше много студено, та голяма опасност от настинка нямаше, затова в първата кръчма с навес, която намерих, спрях да пия кафе /вместо чай/ и да чакам да понамали дъжда.
   Около час и половина по- късно потеглих отново. Почти не се мяркаха хора по улиците и ми беше трудно да намеря изхода от града. Докато карах и се чудех накъде да поема задната гума се спраска. Ама здраво, за секунди остана без грам въздух. За късмет видях бензиностанция на Репсол в далечината и реших да бутам до там и на спокойствие да сменя гумата и да я надуя. Бях доста разочарован, когато стигнах и видях, че по стара „репсолска” традиция, компресора струва едно евро. Напълно неприемливо от моя страна. Така че си смених гумата, надух колкото мога с помпата и пак напред.
   Питах няколко пъти за пътя, следващото градче се казваше

Пуерто де Санта Мария

и въпреки подчертаването, че търся второкласен път, се оказах отново на магистралата. Почудих се какво да правя и реших, че е по-безопасно да продължа напред, защото иначе трябваше да се връщам поне 5 км назад, бутайки срещу трафика. Теглих една солена майна на „упътващите” и спрях да поизчистя малко от лепкавата кал от спирачките. Въпреки поройният дъжд нямаше чистене, като глина беше полепнало навсякъде.
   Тъкмо съм си навел глава и ръчкам с една клонка чувам „Добър ден, някакви проблеми?”… поглеждам и виждам пред мен спряла полицейска кола и единият се приближава към мен…викам си ей ся загазих… с колело на магистралата… Най- нахално му викам „А здрасти. Абе да те питам, тръгнал съм за еди къде си, питах сума народ откъде да мина и всички ми казаха насам, не знам има ли друг път, няма ли…” (това – точно под табелата „забранено за колела“ и прочие…) Човека само ме изгледа странно и ми каза да внимавам много и че след 3 км има изход за градчето, което ми трябва. Пожела ми приятен път, качи се в колата и замина… Баси, пак се отървах.


   В Пуерто де Санта Мария дори не спрях,

стори ми се доста сиво градче, макар че с тези облаци и дъжд… Точно тогава ми се обадиха по телефона и се оказа, че не е лошо да побързам да си стигна вкъщи, така че със съжаление минах на 10-тина километра от Кадиз, без да вляза и да се разходя. Харесвам го този град, ама друг път ще е… А и както ми беше тръгнало се оказах отново на магистрала… изобщо този ден бях доста нередовен… : ( {:
   По едното време успях да се измъкна оттам и е оказа, че трябваше да обикалям над 30км по обиколни пътища. Беше ми доста притеснено, защото бях решил, че след толкова дъжд заслужавам един горещ душ в някой къмпинг, а въпреки че зоната се слави с много такива не виждах нито един. В

Чиклана де ла Фронтера

пристигнах към пет и нещо вечерта и започнах да се оглеждам за някакъв хостел на по-нормална цена, но под 25 – 30 € (баси, даже в Торремолинос може да се намери хостел за 10-тина евро по това време..) не намерих нищо…реших да продължа нататък, за съжаление загубих почти час за онзи де духа.
   Излизайки от Чиклана видях табела за къмпинг. Още по- готиното беше, че пътя беше по надолнище, та ми дойде добре както се бях изморил. Стигнах до къмпинга  (Rana Verde се казва) след около 10 км и ме посрещна неприятна изненада – не ме пуснаха. Предложиха ми бунгало (30+ евро), но с палатка не можело. Дори обяснение не ми даде. И то в седем и половина вечерта /20 мин по късно вече си беше тъмна нощ/ , а на въпроса къде може да има друг къмпинг ми  отговориха „Нямам идея”… бахти скапаният идиот…
   Искам или не- върнах се по тези 10 км нагорнище и продължих към следващото село с надеждата да открия нещо. Така или иначе беше прекалено късно за да търся място и разпъвам палатка, пък и зоната наоколо е силно застроена и трудно се намират скрити местенца…
   Намерих отбивка за къмпинг чак към 9 вечерта – край

Конил де ла Фронтера

Пътя се виеше през борова горичка, осветление – 0 и фар – дълбоко заровен в дисагите заради проклетият дъжд. Налагаше ми се да се приближавам на 10 см от табелите за да видя накъде сочи стрелката към къмпинга. Доста неудобно, но накрая го намерих и горещият душ беше върха. Едва издържах да си сготвя и хапна преди да откъртя.


   През нощта пак се събудих от слаб дъжд, но сутринта времето беше приятно, макар и облачно. Трябваше да се въртя наоколо над час и половина, защото бара отваряше чак към 9,  а и закъсняха. Въпреки това реших да не бързам. Вчерашният ден бях минал над 70 км, въпреки мислех, че няма да докарам и до 50, та днес дори да тръгнех късно нямаше да ми е проблем.

Андалусия с велосипед

   Днес се надявах да не вали много и оставих фотоапарата на врата, подготвяйки багажа така, че ако се наложи да мога да го прибера бързо.
   По картата бях решил

да стигна до едно село Барбате

До него се стигаше по крайбрежният път и после се налагаше да се изкача на север и да карам по главният. Хубавото беше, че /според картата/ пътят от Бербате до главният минава през природен парк.

Андалусия с велосипед

 За съжаление, отдалече видях, че над селото се излива здрав дъжд и още на 15 км преди него отбих нагоре.

Пътят се виеше нагоре и надолу между хълмовете и като цяло беше  доста приятен.

Андалусия с велосипед

Малко преди главният път ме чакаше неприятна изненада. Стигнах до едно кръгово. Наляво за Малага… но по магистрала, надясно – пак за Малага, но през едно село,

Вехер де ла Фронтера,

само че – здрав баир…

Андалусия с велосипед

…като истински пич слязох от колелото и си изплюх белият дроб, бутайки нагоре.

Андалусия с велосипед Андалусия с велосипед

От високото започнах да сипя люти псувни. Оказа се, че, на няма и 2 км след кръговото, магистралата се превръща в нормален път, на който можех да карам колелото. Мамицата им мръсна, разказаха ми играта… въпреки че селцето беше симпатично…

Андалусия с велосипед Андалусия с велосипед

…даже се оказа туристическо…

Андалусия с велосипед

…пък и от височината се разкриваха красиви гледки.

Андалусия с велосипед Андалусия с велосипед

Тук в едно кафене ми разказаха играта – взеха ми 1,90 за едно кафе… Ей, аланкоолууу даже на плажа не взимат над 1,50 за кафе бе, да та… таковата нали…

Андалусия с велосипед Андалусия с велосипед

От туристическият офис ми препоръчаха да обиколя и изляза от стар и малко използван път, според момичето бил по-приятен за велосипедисти, поради липсата на трафик…

Андалусия с велосипед Андалусия с велосипед

…(продава се, ако някой иска да си купи..)…

Андалусия с велосипед

…но пътят беше целият на вълни…

Андалусия с велосипед

…и толкова стръмен, че ми се наложи да сляза и бутам колелото

Андалусия с велосипед

И както всички знаете – всички пътища водят към Рим!

Като цяло денят беше облачен, но доста приятен. Сутринта мислех, че ще е студено и бях обул дългият клин, но във Вехер се преоблякох с късият клин и ръкав.

Андалусия с велосипед

Трафик почти нямаше, така че се наслаждавах на максимум на гледките около мен.

По едно време започна да прикапва и реших, че ще вали. В далечината видях бензиностанция и сметнах, че е най- добре да натисна по-здраво, за да се скрия под козирката и и евентуално да пия някое кафе.

Андалусия с велосипед

Е, приближавайки се видях, че е затворена преди доста време, ама покрива си седеше, така че – голяма работа.

Андалусия с велосипед

Седях си там, чаках да завали и се чудех каква е тази човешка мания да руши всичко…

След половин час ми омръзна да го чакам, качих се на колелото и продължих.

Андалусия с велосипед Андалусия с велосипед

По едно време видях табела, сочеща към

плажа Болония…

Андалусия с велосипед

…чувал съм, че е много красив и се замислих дали да не отбия нататък и да пренощувам. Още повече изглеждаше, че над самият плаж облаците са разкъсани и пече слънце. Но пък още нямаше и 5 часа и не ми се спираше толкова рано.


Няколко километра по-късно започнах да се ядосвам, защо не спрях. За никъде на бързах особено. Но пък от друга страна беше събота, нямах хляб и наоколо не се виждаше магазин. Можех да изкарам вечерта без хляб, но в неделя надали щях да намеря откъде да купя, а колелото си иска здраво папо.

Андалусия с велосипед

По едното време стигнах до място наречено

Пунта Палома

Наблизо имаше къмпинг и реших, че навярно е хубаво място за почивка.

Андалусия с велосипед

Пък и нагоре се виждаха къщи и се надявах да има магазин.

Андалусия с велосипед Андалусия с велосипед

Това отсреща е Африка

Punta Paloma, Испания

Андалусия с велосипед

Къщи имаше, но магазин – не. Намерих един ресторант и влязох да попитам и потвърдиха неприятната новина. Попитах ги дали те няма да имат излишен хляб, ще си го платя. Испанците поначало ядат много малко хляб, затова винаги артисва.

Е, имаха. Само дето ми поискаха 2,50 за него… омислих малко… днес бях ограбен 1,90 за кафе, но не бях харчил за нищо друго, а хляба беше хубав и ми трябваше, така че прежалих и си го купих. Бахти, същият в магазина струва 1,15 евро, ама карай да върви.

Андалусия с велосипед

Зоната беше красива…

Андалусия с велосипед

…бях уморен и не ми се занимаваше да търся друго подходящо място за къмпинг.

Андалусия с велосипед

Е, тук също не беше от най- подходящите, ама да го…кхъ кхъ… (снимката е от следващата сутрин)

Андалусия с велосипед

Намерих си приятно и скътано местенце за палатката и тъй като беше рано отскочих да погледна плажа…

Андалусия с велосипед

…изглеждаше толкова красиво и слънцето напичаше така приятно и реших, че да става каквото ще, влизам да се изкъпя. Ако ще да ми замръзнат камбанките.
Отскочих до палатката, захвърлих дрехите и взех хавлията и се засилих. Водата беше… просто върхът. Влязох едва-едва, притеснявайки се от студената вода, а не ми се излизаше.

Беше  просто идеално

А как ми се услади хапването след това, не е истина.

Андалусия с велосипед Андалусия с велосипед

А залезът беше просто прекрасен…

Андалусия с велосипед Андалусия с велосипед

…и въпреки, че мислех да допиша цялото пътуване в тази част, реших да спра дотук, че стана малко дълго. Обещавам да не се бавя толкова много с остатъка…

Продължението:

Андалусия с велосипед (7): Обратно към Малага

Автор: Константин Костовски

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Другата Испания – на картата:

Другата Испания


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “Андалусия с велосипед (6): С изглед към Африка”

  1. […] Андалусия с велосипед (6): С изглед към Африка […]

Leave a Reply


Switch to mobile version