юни 16 2015

Гетсиманската градина и Кедрон

След хълма Скопий, обиколката ни из Йерусалим продължава към Гетсиманската градина и … най-скъпото гробище в света. Приятно четене:

Гетсиманската градина и Кедрон

Hortus Gethsemani

част трета на

Йерусалим и вечността, наречена Христос

Още много и много куполи, камбанарии, минарета, кули, крепостни стени или просто сгради с характерна архитектура изпъкват от хълма Скопий – тази панорамна тераса за екскурзианти. Забитите високо в ерусалимското небе кръстове, полумесеци, менори се преплитат с камбанен звън, глас на мюезин и жизнерадостните песни на хасидите (ортодоксалните евреи).

На тези и още много други места стъпи кракът ми впоследствие, а колко интересни обекти останаха необходени… Наистина и месец е недостатъчно време за посещението на всички кътчета с непреходно значение, споменати в Библията или в най-новата история. Невъзможно е да се запише и изреди всичко! Тук всеки метър е история, напластявана с вековете, владетелите, религиите и подчинена на властното настояще – сега.

Екскурзиантското ми време е точно премерено на везните на часовника, очаква ме няколкокилометров маратон по обектите и затова, като начало, потъвам в

Гетсиманската градина

Гетсиманската градина, Йерусалим

На полегатите склонове на Маслинения хълм и днес достолепно се зеленее малка гора от осем древни маслинови дървета, дали името на това място –

Гетсиман (гат-шимна)

На древния арамейски език, на който е говорил самия Христос, името се превежда като „маслинови преси” или „преси за зехтин”. Сега за тази миниатюрна, но много популярна градина се грижат францисканските монаси. Край алеите са изложени няколко маслинови преси, открити при разкопки от времето на Втория Храм.

Тогава тук е била „промишлената зона” на Ерусалим за добиване на зехтин, масло за светилници и елей – за помазване с ритуална цел. За неговото получаване не се използвали преси, а маслините се мачкали с ръце, за да не се разчупят костилките и така да се похаби продуктът. Елеят струвал най-скъпо. Действително тези последни, останали само осем маслинови дървета са много древни. Всяко едно от тях средно хиляда и сто пъти е подрязвано, но въпреки всичко новите им вейки са живи, вечнозелени и всяка есен се отрупват с нови плодове. Никой не знае възрастта им, а ботаниците допускат вероятността да са на две хиляди години и по този начин да са свидетели на библейските събития.

Гетсиманската градина, Йерусалим Тайната вечеря

Именно тук, според Библията, идва Иисус, за да се помоли с учениците си вечерта на Песах, непосредствено след Тайната вечеря. Евангелистът Матей (26:36) разказва: „След това отива с тях Иисус на едно място, наричано Гетсимания, и казва на учениците: поседете тука, докле ида там да се помоля.”

Тук, покачен на една скала, Той за последен път е сам под небето и разговаря със Своя Първосъздател. Знае, че вече е назрял сюблимният момент, когато Господ ще изиска от Него да се принесе в жертва за човечеството и да изкупи вековните му грехове. Тук в душата Му заговаря човешкото начало. Той пада духом и моли Своя Отец да Го спаси от жестоката участ. Минута след това, преодолял бързо слабостта на човешката плът, Христос поема тежката Си съдба. Лука (22:42-44) предава молитвата и състоянието Му в миговете на изключителна вътрешна борба: „Отче, да щеше да отклониш от Мене тая чаша! Но нека бъде не Моята воля, а Твоята…И понеже се намираше във вътрешна борба, молеше се по-усърдно, а потта Му беше като кървави капки, падащи на земята.“ В този момент идват войниците на Пилат, водени от един от апостолите – Юда Искариотски, и Го залавят. За тях Христос е престъпник, понеже, обявявайки се за новия цар юдейски, Той проповядва светли, чисти и строги идеи, изискващи душевна яснота и праведност, цели, които извисяват човека и го изравняват с Бога. Точно от тук започва и Неговият път към безсмъртието, наречено християнство.

Gethsemane, Jerusalem

Както на много други свети места в Ерусалим, а и в целия библейски Израел, първи византийците построили тук, в Гетсиманската градина, църква. После персите я разрушили, а след тях през ХІІ век кръстоносците я реставрирали. В наши дни архитектът историк Антонио Берлучи завършва през 1924 година

Църквата на всички нации,

позната и с друго име – „Мъките на Христос”.

От колоните на входа строго ме гледат статуите на четиримата евангелисти – Матей, Марк, Лука и Йоан. Като че ли искат да ми внушат, че тяхното авторство е безспорно, достоверно и човечеството е длъжно да го възприеме като чиста монета. Вероятно е така, не споря!

Църквата на всички нации – Мъките на Христос

Църквата на всички нации – Мъките на Христос

Църквата на всички нации – Мъките на Христос

Църквата на всички нации – Мъките на Христос

Влизам в прекрасна, съвременна католическа катедрала. Входът е оформен оригинално. Вратите от ковано желязо са инкрустирани с вити маслинови клонки – символът на Гетсимания. На фасадата, под фронтона, свежа мозайка в ярки златисти тонове изобразява Христос, Който говори за Своите изкупителни за греховете на човечеството страдания . В посланието към евреите свети апостол Павел (5:9) казва: „Той в дните на плътта Си, със силен вик и сълзи отправи молби и молитви към Оногова, Който можеше да Го спаси от смърт, и, като биде чут поради благоговението Си, макар и да е Син, Той се научи на послушание чрез онова, което претърпя, и, като се усъвършенствува, стана за всички, които Му са послушни, причина за вечно спасение“…

В църквата цари полумрак – стъклените витражи на прозорците практически не пропускат светлината. Та нали описваните събития са станали през нощта по пълнолуние! Централният купол изобразява Бога Вседържител в ръце с поднос и гръцките букви алфа и омега, като означаващи начало и край. Наоколо са дванадесетте апостоли. Редом с кръста има скулптурни изображения на два елена, символизиращи жертвоприношението на Исаак, което според християнската теология не е приключило до момента, в който Иисус не го завършва със Своята саможертва.

Църквата на всички нации – Мъките на Христос

Интересно впечатление прави архитектурата на църквата. Вижда се, че е с дванадесет купола, съответстващи на дванадесетте съратника на Христос – апостолите, а и на дванадесетте католически държави, дали средства за строителството и. Гербовете им са на пода пред самия олтар. Зад тях, в центъра, обградена с изящен трънен венец от ковано желязо, е съдбоносната скала, на която според легендата се е молил Иисус. Три големи мозаечни пана в трите централни апсиди рисуват трите мига от сюблимния момент. Централната мозайка над олтара изобразява агонията Му на скалата и последната молитва, а мозайката на свода – светлия ангел, поддържащ духа Му. Лявото пано изобразява целувката на Юда, с която той всъщност Го предава, показвайки по този начин на стражниците кого трябва да заловят. Христос отвръща на предателя със сарказъм така: „А Иисус му рече: „Иудо, с целуване ли предаваш Сина Човечески?” Лука (22:48). Мозайката на дясното пано е посветена на третия миг от драмата – залавянето Му. Тук Той даже се възмущава от съмненията в Неговата почтеност и казва: „А на първосвещениците и началниците на храма и на стареите, които бяха надошли против Него, Иисус рече: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да ме хванете!” – Лука (22:52).

(((((((((())))))))))

Тук смисълът е много дълбок и символиката се корени в един от базовите моменти на юдаизма. Прозира и връзката с християнството. На хълма Мория, съседен на Маслинения хълм, според поверието, бащата на еврейския народ, праотецът Авраам бил готов да посече единствения си син, Исаак, и с това да докаже на Господ, че Му е абсолютно верен. Дотогава

в езичеството принасянето на деца в жертва било част от общоприетия ритуал

за омилостивяване на боговете. Ето защо богобоязливият Авраам се подчинил. Той направил всички необходими приготовления: Исаак вече бил вързан, както било наредено и той наистина щял да го убие. В следващия момент, обаче, Всемогъщият задържа ръката му и заповядва вместо детето да посече животно.

Тогава Авраам заколва агне от близкото стадо, а човешките грехове остават неизкупени. Така в лексиката и днес остава популярен изразът „жертвеният агнец“.

Древна мозайка – Авраам и Исаак

Древна мозайка – Авраам и Исаак

Тълкува се, че този отказ на Господ от жертвата на Авраам е символ на обичта Му към него. Всъщност Библията по недвусмислен начин разказва как Авраам, от своя страна, спечелил любовта на Господа, като станал първия човек, повярвал в монотеизма (вярата в единствения Бог).

От социалната система, описана в Стария Завет, учените заключават, че историята с Авраам се е случила около 2000 години преди новата ера. Като млад и прогресивен човек, той се опълчил срещу идолите на своя баща Тара (Терах). Грабнал брадва, насякъл всички, освен най-големия идол, и тогава като жест на удовлетвореност, поставил брадвата в ръката му. Когато бащата видял унищожените си идоли, много се ядосал и попитал какво се е случило. Авраам отвърнал, че най-големият идол, който все още държал брадвата, унищожил другите. „Ако не ми вярваш, питай го!” „Ти лъжеш – отвърнал бащата. Това са само дърво и камък, обработени от мен”. На това синът отговорил: „Тогава как можеш да боготвориш тези идоли, които нямат власт да направят нещо.”

Този превратен момент от живота на бъдещия баща на еврейския народ се обсъжда в Мишна – първото подробно тълкуване на Танах от ІІ век. Смята се, че така Авраам е излязъл от тесните рамки на езичеството, послушал със сърцето си призива на великия Господ – единственият Бог – и станал първия човек, който разбрал монотеизма и повярвал в него. Впрочем в книгата си „Новата етика”, Ерих Нойман – съвременен учен, психолог и автор на трудове по психология, вижда Авраам не като революционер, а като еволюционер, който не мисли да разрушава стария езически свят, за да построи на негово място нов. Авраам директно вникнал със съзнанието си в заповедта на Бога и с жена си Сарра напуснал родината, за да остави идолите и езичниците зад гърба си. Така той направил първата решителна крачка в предеврейската история. Тоест пред него и потомците му стояла широкомащабна еволюционна задача, като целта била не да се разруши и разчисти място за нещо качествено ново. Известно е, че човешката душа и разум не могат да се преустроят така бързо. Това е дълъг и тежък процес. Антон Павлович Чехов казва: „Човек може да изстиска роба от себе си само капка по капка.” Затова е било необходимо да минат столетия от съюза на Авраам с Всевишния, за да се стигне до Моисей и получените от него на Синай Божи Заповеди, предназначени вече за новите хора.

Второто доказателство за предпочитанието на Всевишния към Авраам, като причина за предотвратяването на кървавото жертвоприношение, е неистовото Му желание да умножи потомството му. Та нали няколко пъти дотогава Той категорично му заявява: „и Аз ще произведа от тебе голям народ, ще те благословя и ще възвелича името ти, и ти ще бъдеш благословен.” Битие (12:2); „И яви се Господ на Авраама и (му) рече: тая земя ще дам на потомството ти.” Битие (12:7); „И ще направя потомството ти като земния пясък: ако някой може да изброи земния пясък, ще бъде изброено и твоето потомство.” Битие (13:16) А Исаак бил единственото му дете! Явно, на косъм бил провалът на гигантския проект на Господ да създаде с помощта на Авраам своя раса на земята. Затова и съвсем ненавременна би била жертвата на Исаак.

Всъщност евреите виждат в това несбъднало се жертвоприношение първия акт на стремеж да принесат своя живот за изчистване в името Господне, а християните – първата несъстояла се жертва за човечеството, предобраза на Иисус.

И ето, двадесет века след това събитие Всевишният не се отказва от идеята Си, въпреки че вижда как продължава грехопадението и вероотстъпничеството на любимия Му еврейски народ. Той създава Богочовека Иисус Христос със задачата да бъде доведен огромния биоексперимент на Господ за създаване на Своя раса, до успешен край. В светлината на мистичното превъплъщение на „курбана”, тоест на необходимата жертва, Христос е идеалният пример за непорочна и свята личност.

На излизане отново преминавам по алеите на Гетсиманската градина. Според преданието на едно от тези изкорубени, изкривени и прегънати от тежестта на годините си дървета се е обесил Юда след предателството.

Днес „Църквата на всички нации” и Гетсиманската градина принадлежат на францисканския католически орден.

(((((((((()))))))))) (((((((((())))))))))

Недалеч, пак в подножието на Маслинения хълм, е

църквата на гроба на Светото Семейство – „Успение Богородично”

Днес тя е собственост на Гръцката православна църква, но в нея има постоянно присъствие и на руската, коптската, сирийската и арменската общности. Кръстоносците са се постарали да я оставят на поколенията като крипта – гробница на най-близките хора на Христос.

църквата на гроба на Светото Семейство – „Успение Богородично

Малкият, нажежен от слънцето площад е вкопан под нивото на хълма и обкръжен с древна колонада. Входът е в строг римски стил и след него попадам в типична пещерна църква. Просторното и хладно подземие започва с широко, стръмно стълбище, което слиза все по-надолу и надолу под земята. 143 стълба подпират цялата древна конструкция. Големи, ковани свещници греят в позлата и осветяват пътя на богомолците. Долу, в дъното, са свещените ниши. Дясната е олтар, посветен на родителите на Мария – Йоаким и Анна. Нишата вляво е на свети Йосиф – съпругът на Мария.

Гробът на самата Мария е най-ниско долу и е типичен образец на пещерно погребение. В издълбана пещера в скалата, затворена с мраморна плоча са пробити три отвора за желаещите да докоснат святия гроб. Всичко тук изглежда така, както е било по време на първата, византийската църква, от ІV век.

църквата на гроба на Светото Семейство – Успение Богородично

Тишина, целомъдрие, аромат на тамян и усещане за „вечная память” витаят в полутъмното, влажно помещение. Вази с цветя и златотъкани завеси украсяват опушените стени на древната пещера. Само гравираните свещници греят препълнени, като слънца на възхищението и смирението пред обвитата с тайнственост и дълбоко преклонение личност на Дева Мария.

Тук е олтара на прекрасната сребърна икона, която през лятото на 2000-та година гостуваше в София в криптата на Александър Невски и чието изображение всяко българско семейство си запази в репродукция от подлистника на известен вестник. Иконата е копие на портрет, рисуван на живо от Лука – съвременник на Христос и майка Му от онези далечни, и загадъчни времена преди двадесет века. За нея се казва, че е чудотворна и молбите, отправени към Божията майка – закрилница на живота, директно отиват по предназначението си. Твърди се, че тук, край гроба на първата християнска светица, е най-правият път към висините, където надеждите ни се чуват и виждат. Дано да е така! Запалих свещи за всички мои живи и починали роднини, за всички приятели и близки на сърцето ми хора и изведнъж ми олекна. Даже главоболието ми премина – дали по чудо, или от радост, че имам шанс на такова свято място да се помоля за всички, които обичам!…

църквата на гроба на Светото Семейство Богородица

Всъщност съвременната християнска теология трактува

няколко версии, описващи смъртта и погребението на майката на Иисус Христос

Кръстоносците, например, считали, че

Дева Мария е погребана в родната Галилея – в Ципори

Различните християнски общности също нямат единно мнение за мястото на нейното погребение. Според католическата църква Мария е починала на хълма Цион, само на километър оттук, където сега се издига монолитната и внушителна катедрала „Успение Богородично” (или Абатство Дормицион).

Католиците смятат, че тя изобщо не е била погребвана,

понеже се е възнесла на небето при своя Син. А най-ранната християнска версия е като че ли най-вероятната. Тя гласи, че апостол Йоан е отвел Мария в Мала Азия, за да я предпази от гнева на фарисеите и враговете на Христос. Тя е

починала в град Ефес,

който днес се намира в Турция. Понастоящем това е най-голямата туристическа забележителност на този град.

църквата на гроба на Светото Семейство – „Успение

(((((((((()))))))))) (((((((((())))))))))

И от хълма Скопий, и от Гетсиманската градина се вижда част от злокобната и страховита долина

Кедрон,

наричана още Долината на Йосафат –

четвъртият цар на Юдея. Пророк Йеремия (31:40) пише: „И цялата долина на труповете и на пепелта, и цялото поле до поток Кедрон, до ъгъла на Конски порти към изток, ще бъде светиня на Господа; не ще се разруши и не ще се разсипе до века.”

Долината Кедрон, Йерусалим

Тези страховити думи са свързани с мита за Месията. На конкретния въпрос „Кой е Месията?“, традиционният отговор е, че на иврит думата „месия“ означава „помазаник Божи”. В религиозните представи на юдаизма това е идеалният цар, потомък на Давид, който ще бъде изпратен от Бога за избавление на израелския народ. Въобще Месия (Машиях) е относително понятие, адресирано към личност от бъдещето, помазан цар, който ще дойде да спаси хората от потисничество. Както често се случва в историята, идеята за такава личност се появила през необходимото време на необходимото място – в жестоките времена на вавилонското робство (586 – 537 година преди новата ера), когато е разрушен Първия Храм – Соломоновия и еврейският народ е отведен в робство. По-късно, по време на византийското и на римското владичество, евреите в диаспората наистина вярвали, че Господ ще им изпрати някого – свой човек, който да облекчи робската им съдба.

Любопитно е, че в книгите на Танах няма да намерим споменаване за Месията в значение на цар избавител. Даже в древните молитви, където се съдържа самата месианска идея, думата „месия” не се споменава. Отначало тя била прилагателно, означаващо „помазан с елей”. Отнасяло за царете на Израел и Юдея, за първосвещениците и даже за някои чужди държавници. Източниците на идеята за цар избавител и в по-широк смисъл месианските надежди, обаче не винаги били свързани с Месията. Месианската идея се появява по-късно. Наред с етичния монотеизъм и идеята за социална справедливост, те са един уникален принос на еврейството в духовното наследство на човечеството. Особеността на това вярване е, че евреите очакват настъпването на „златния век” в бъдеще, след идването на Месията, докато другите народи отнасят своя златен век към миналото.

Почти цялата история на еврейския народ е история на бедствията и страданията. Затова и погледът им винаги е бил обърнат към едно славно бъдеще с мечта за спасител и избавител. Черти на такъв избавител проблясват в образа на Моисей, който не само е извел еврейския народ от египетско робство, но и духовно го е просветил, връчвайки му Тора и Божиите заповеди. Не случайно в Талмуд Моше е наречен „пръв избавител”, за разлика от Месията, който е „последен избавител”. По-късно истински прототип на Месията станал цар Давид. Той е запазен в паметта на народа като носител на изключителни политически и религиозноетични достойнства. Царстването му (1008 – 960 г. преди новата ера) е връх на изминатия исторически път и затова ненапразно е заложена увереността, че Месията ще бъде точно негов потомък. Впрочем Месията в юдаизма винаги е бил разглеждан като човек, макар и надарен с някои свръхестествени качества. Той е оръдие на Бога, изпълнител на Неговата воля, а не спасител богочовек, както е в християнството.

Ортодоксалните представители на еврейството винаги са чакали идването на Месията. Чакат го и сега, като са абсолютно убедени, че идването му ще стане в наши дни и ние ще бъдем щастливи свидетели на това. Последователите на Христос, четиримата евангелисти, авторите на Новия Завет поставят ударението на факта, че по родствена линия Иисус е от Давидовия род. Всъщност името Иисус Христос означава „Иисус Месията”. А Той наричал себе си „Син Човешки ” – название, използвано по това време за Месията, макар че самият Иисус, според писанията на евангелистите, винаги го употребявал скромно сякаш за друго лице.

Йерусалим

Въобще в християнството фигурата на патрона на вярата, Иисус Христос, винаги е била отъждествявана с Месията. В „Книгата на пророк Даниил” (7:13,14) се казва: „Гледах в нощните видения, и ето, на небесни облаци идеше сякаш Син Човеческий, дойде до Стария по дни и биде доведен при Него. И Нему бе дадена власт, слава и царство, за да Му служат всички народи, племена и езици; владичеството Му е владичество вечно, което няма да премине, и царството Му не ще се разруши.”

От най-древни времена съществува легенда, според която Месията ще дойде в Ерусалим именно откъм Маслинения хълм и мъртвите под краката Му ще възкръснат за

Страшния съд, който ще бъде точно тук – в долината Кедрон

Приема се, че който е погребан по-близо до това място, е два пъти облагодетелстван. Първо, защото има шанса по-лесно да се добере до Месията, понеже мъртвите трябва да се промъкват под земята до мястото на Съда, и второ, щом е по-близо, по-бързо ще възкръсне. Затова и от векове наред е останал постоянният стремеж за погребения колкото е възможно по-близо до Кедрон.

Началото на тази надпревара датира от времето на Първия (961 г. преди новата ера) и Втория (517 г. преди новата ера) Храм. Тук са погребвани най-богатите, които можели да платят за мястото, а бедните купували гробовете си малко по-далеч, но пак по склоновете на Маслинения хълм. Впоследствие мюсюлманите си присвоили тази традиция и сега двете гробища са едно до друго. Освен това съществува еврейско поверие, според което през долината Кедрон ще бъдат прехвърлени два моста – един за праведниците и един за грешниците. В ислямското поверие това предание се трансформира в легенда за тесен и остър като сабя черен мост, по който ще минат само праведниците.

Любопитно е да се знае, че в днешната комерсиална епоха това предание е умело поддържано и също черпи своите дивиденти. До средата на ХХ век в Европа е работила еврейска организация, гарантираща на добре обезпечените и религиозни лумпени погребение в това престижно гробище. Днес в семейните гробници са поместени вече цели поколения, а който все още не се е вредил, трябва да приготви една астрономическа сума за своето място до десния крак на Месията. Тук е

най-скъпото гробище на нашата планета.

И това ако не е бизнес, еврейски патент…

Кедрон – най-скъпото гробище в света

Не остава назад и християнската теология, която утвърждава, че когато Иисус се върне на земята, Той трябва да има Свой народ в Израел. Според някои християнски понятия евреите вече са загубили предназначението си да бъдат народ на Месията. Затова, за да имат в момента на Възкресението числено превъзходство,

християните трябва да бъдат погребвани именно тук

И тогава, когато протръбят тръбите на Съдния ден, християнското войнство ще доминира над всички останали. Това е мотивировката на протестантската църква да основе през ХІХ век тук свое гробище, заедно с англиканската, лютеранската, арменската и други църкви. Най-активна е протестантската, която още преди век и половина започва тук, на Святата земя, усилена мисионерска дейност сред евреите и арабите, привличайки ги под знамената на християнството. Освен това се създава мисионерското дружество С.М.S. за така нареченото „второ кръщение”, тоест за привличане на християни от различни църковни общности именно в протестантството. Вероятно и сега дейността им е успешна, след като в Ерусалим на една от главните улици „Кинг Джордж” има християнско мисионерско училище за девойки. Наречено е по фразата на Христос на арамейски „Талита куми”– „Момиче стани”, произнесена при възкресяването на девойката, Марк (5:41).

Надпреварата за спечелване на по-добро място в задгробния живот по принцип е една от най-експлоатираните теми във всички религии. Този е и повода за създаване на

мюсюлманското гробище тук

Основал го е всеизвестният персонаж от „Хиляда и една нощ” Харул ал Рашид, реален халиф, живял през VІІІ век, силно увлечен от еврейската и от християнската теологии и заимствал от тях много понятия и традиции. Именно той проповядвал, че първи ще възкръснат от мъртвите погребаните в долината Кедрон. Затова се разпоредил да бъдат пренесени тук мощите на четиридесет мюсюлмански праведници. Впоследствие непрекъснато се стараел да увеличава погребенията тук, за да може, когато прогърмят тръбите на Страшния съд, мюсюлманите да се окажат по-близо до Съдията, отколкото евреите или християните, и да бъдат възможно най-много. На входа на гробището и сега, от стената стърчи една колона, на която, според по-късно предание, предстои да бъдат закачени свещените везни на Съдния ден.

Сега, погледната отдалеч, долината се белее със стотиците хиляди надгробни плочи и изглежда като незастроен, опален от слънцето и времето къс Свещена земя.

Долината Кедрон

За туристите там, където Маслиненият хълм слиза в Кедрон, точно срещу стените на стария Ерусалим, е построена панорамна алея, спускаща се до дъното на долината. Тя позволява отблизо да се обхванат с поглед четири много екзотични гробници, изсечени в скалите още в периода на Първия Храм. Тук, в този кът на упокоя, древността и съвременността се преплитат, но доминира отново неистовото желание за близост с Месията.

Всъщност централната част на Кедронската долина носи име от епохата на пророците – „Долината на Йосафат”. Йосафат е първият еврейски цар, погребан тук. Управлявал е 25 години (876-851 г. преди новата ера) и е продължил започнатата от баща си Асой политика на укрепване властта на религията, едноличното управление и суверенитета на царския двор. Той добре обстроил града столица. Визуално долината започва с „пещерата на Йосафат”– невзрачна и почти неразличима от околния пейзаж гробница, изкопана в скалите. През 1842 година, по време на първите по-обстойни археологически разкопки, тук бил намерен един от най-древните свитъци на Тора и по-точно Моисеевото петокнижие.

Втората гробница е на пророк Захарий и представлява монолитен куб, увенчан с пирамидален покрив. Този покрив видимо се поддържа от разположените по фасадата колони, завършващи с египетски корниз. Цялата гробница е вкопана в хълма на еврейското гробище и като че ли потвърждава, че такъв светец и пророк като Захарий трябва наистина да почива при народа си.

Но кой е пророк Захарий и с какво е известен на страниците на Стария Завет? Втора книга Паралипоменон (24:20-21) разказва, че той е един от така наречените „малки пророци”, живели по времето на завръщането на евреите от вавилонски плен (537-517 г. преди новата ера). Той настоятелно призовава народа за подновяване строителството на Храма. Причината за разрушаването му и за изгнанието той вижда в греховете на евреите и в неподчинението им на Господа и затова поставя темата за избавлението в зависимост от разкаянието. Книга на пророк Захарий (1:3-4) „…обърнете се към Мене, казва Господ Саваот, и Аз ще се обърна към вас… Не бъдете като бащите си, към които се провикваха предишните пророци, думайки: …обърнете се от лошите си пътища и от лошите си дела; но те не слушаха и не Ми дадоха внимание, казва Господ.” Пророк Захарий вижда основния смисъл на служенето на Бога в съблюдаване на етичните норми за живот. Той вярва в универсалната мисия на еврейската религия и очаква нейното близко изпълнение. Пророчествата му се отнасят за наказанието, което ще постигне съседните на Израел народи, за бъдещия цар избавител, за обсадата на Ерусалим и спасяването на града с Божия помощ, за далечното бъдещо духовно изчистване на народа, за разрушаването на Ерусалим впоследствие и изгонването на еврейския народ от земята му.

Долината Кедрон

Третата гробница е мавзолея „Бней Хезир” (синовете на Хезир). Тя е подобна на акропол – с колони и скромни капители. Представлява комплекс от фамилни пещери и подземни погребални камери, където почиват останките на цяла фамилия жреци – свещенослужители от библейските времена.

Първа книга Паралипоменон (24:15) точно указва с какво е известна тази фамилия:”…седемнайсето (жребие да служат в Храма) – за Хезира.” Познавайки принципа на наследствеността при предаването на властта, разбираме, че Хезир е потомък на рода Леви (започнал от Аарон, брат на Моисей). Този род е избран да отговаря за духовната чистота и религиозност на народа, да служи в Храма и строго да съблюдава спазването на ритуалите, да контролира изпълнението на законите, дадени от Всевишния.

Според друго предание тук е и гробът на свети Яков – братът на Иисус Христос, убит от първосвещенник.

Долината Кедрон

Четвъртата и най-внушителната гробница е на Авесалом – син на цар Давид. Втора книга Царства (18:18) разказва: „Още приживе Авесалом бе си въздигнал паметник в царската долина; защото казваше: аз нямам син, за да се запази спомен за името ми. И нарече паметника по името си. И до днес той се нарича Авесаломов паметник.” Гробницата представлява монолитен каменен блок, увенчан с цилиндричен купол, завършващ с колона, висока 16 метра. За да попадне вътре човек, трябва да се изкачи на погребалната камера, а това е трудно, понеже входът е на височина 8 метра. Съществува арабска легенда, че в миналото колоната завършвала с ръка, протегната към небето – „ръката на кенотафа”, впоследствие съборена от топовете на Наполеон… Но всъщност знае се, че Бонапарт никога не е бил в Ерусалим.

Според християнското предание това е паметник, който трябва да бъде замерван с камъни за назидание на непокорните синове, тъй като Авесалом бил лош син. Той въстанал против баща си – цар Давид. Искал насилствено да вземе властта от него и затова заплатил с живота си (разбира се, не по волята на баща си). През византийската епоха християните засипвали гробницата с отпадъци, изпълнявайки пророчеството на Иисус за запустяване на мястото.

(((((((((())))))))))

Преди долината Кедрон да завърши далеч след Яфските врати на стария град, тя прелива в другата по-малка долина – Гай Еном, която се намира в района на хълма Сион. В ханаанските силно езически времена (в ранния и среден бронзов период), до преди идването на евреите през ХІІІ век преди новата ера и основаването на Ерусалим през 1004 година преди новата ера, долината била злокобно място за жертвоприношения на новородени за божеството Молох. С врачуване и заклинания жреците изгаряли живи невинните деца, за да умилостивят божеството. Тази жестока традиция е дала названието на долината като синоним на „ад”- „огнената геена”, Гай Еном. Оттук и на иврит „гееном” – ад, пъкъл. Впрочем според еврейските предания за ада той, геената, има три входа и единият от тях е в Ерусалим, точно тук и в тази долина. Пророк Исай (31:9) казва: „И от страх той ще побегне край крепостта си;… казва Господ, Чийто огън е на Сион и горнило – в Ерусалим.”

((((((((((())))))))))) (((((((((())))))))))

Впрочем независимо, че еврейската религия, както и всички останали религии, е обърната към края на човешкия живот, смъртта не се възприема като фатален, съдбоносен финал. Всички вярват в задгробния живот, но знаят, че за да заслужат по-добро място в него, цената е висока.

Даже без развита висока медицина, в далечните библейски времена хората, населяващи Книгата на книгите, живеели дълго. Опирам се отново на Петокнижието и с голямо учудване забелязвам множество примери на дълголетие, независимо че в оторизирания превод на Библията цифрите за възрастта са приравнени с днешните понятия.

В Първата книга на Моисей, Битие (23:1), за живота на Авраам и Сарра – прародителите на еврейството, педантично се уточнява: „Сарра живя сто двайсет и седем години: толкова бяха годините на Сарриния живот.” За Авраам също има точна статистика (25:7): „Дните на Авраамовия живот, които той проживя, бяха сто седемдесет и пет години.” За другия стожер на еврейството, Моисей, в Пета книга на Моисей – Второзаконие (34:7) се казва:”Моисей беше на сто и двайсет години, когато умря, но зрението му не бе отслабнало, и силата му не бе отпаднала.” Днес, когато се пожелава здраве и дълъг живот, казват: „Да живееш сто и двадесет години!” Има се предвид точно възрастта на патриарха Моисей. А ортодоксалните евреи даже допълват: „Живей, докато дойде Месията!”

Много са примерите за дълголетие след стоте години в Библията, но има и едно свръх изключение. Сред потомците на Адам и Ева е Метусала, който живял до 969 години. Той е най-дълго живелият човек от Библията. Как да си обясним дълголетието му? Псалмописецът и цар Давид, негов потомък, се позовава на това, че: „пред Твоите очи хиляда години са като вчерашния ден, който е преминал” (псалм 89, стих 5). Защо Метусала, който не е известен с нищо друго, не е живял хиляда години? Преданията твърдят, че не бива да се нарушава поверието, според което човешките същества и без да са богоизбрани, могат да бъдат допускани до божествен сан, ако са дълголетни, тоест преминали са мярката от хиляда години. А може би защото 969 е цифра, наситена с особена енергийност и сакралност, скрити в тайните на Кабала – мистичното учение, старо колкото света и самата Тора.

Остава и днес отворен въпроът, дали дълголетието не е грешка в летоброенето или наистина особено заслужилите хора са помилвани от Господ и живеят дълго. Но не, грешка в превода и в отчитането на времето в Библията няма. Псалом 89, стих 9 и 10, продължава дълбокомислено: „…годините ни се губят като звук. Дните на нашия живот са седемдесет години, а при по-голяма сила, осемдесет години; а най-доброто време от тях е труд и болест, защото минават бързо и ние летим.”

Днес, в ХХІ век, понятието за възрастта на човека и за физическите му възможности е изменено в посока нагоре. Така ли е било преди хилядолетия? Разбира се, че не – антропологията е доказала краткостта на човешкия живот. Заслугата на медицината днес за увеличаване продължителността на живота е огромна. И все пак, възможно ли е онова дълголетие? Отговорът е: „очевидно да”, но много рядко и само за единици. Това са били именно любимците на Бога, носителите на Неговите идеи и планове.

Сега на иврит битува една много емоционална и оптимистична фраза, един съвет, даван на хора в беда: „Забрави чудесата, пей псалми!”.

Долината Кедрон

Продължението:

Пътят към Голгота (начало)

Автор: Галина Тодорова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Израел – на картата:

Израел

PDF Printer    Изпрати пътеписа като PDF   


6 коментара

6 коментара to “Гетсиманската градина и Кедрон”

  1. […] Гетсиманската градина и Кедрон […]

  2. Изключително образно и увлекателно написано.Както казват някои хора- видяното и прочетеното остави в мен дълбок отпечатък!

  3. […] хълма Скопий, Гетсиманската градина и Кедрон, продължаваме по пътя към Голгота. Приятно […]

  4. […] хълма Скопий, Гетсиманската градина и Кедрон, започнахме пътя към Голгота, който завършваме днес (в […]

  5. […] хълма Скопий, Гетсиманската градина и Кедрон, започнахме пътя към Голгота, който завършихме в […]

  6. […] хълма Скопий, Гетсиманската градина и Кедрон, започнахме пътя към Голгота, който завършихме в […]

Leave a Reply