юни 12 2015

Из проходите на Стара планина с мотор (ден първи)

Днес Тони ще изпълни една отдавнашна моя мечта – ще тръгне с мотора да обиколи ВСИЧКИ старопланински проходи, или поне проходимите при … летни условия 😉 Тръгваме на път – започваме с проходите в източната част на Стара планина. Приятно четене:

Из проходите на Стара планина

с мотор

ден първи

ВЯТЪР ЕЧИ,БАЛКАН СТЕНЕ,
САМ ЮНАК НА КОНЯ …

Така започва една патриотична песен на Добри Чинтулов.

Любимата ми от всички планини в България е Стара Планина,

точно поради тази причина от няколко години на сам ми се върти в главата да мина всички проходи през нея или поне тези които са сравнително лесно проходими. Липсата на време ме е спирала постоянно, но най- на края успях да отделя два ценни дни и да премина през по- голямата част от тях. Маршрутите за двата дена претърпяваха промени постоянно, като окончателно в движение първия ден малко го съкратихме поради неяснота във Върбишкия проход. В крайна сметка предполагам би могъл да се премине с мотор въпреки състоянието му, но решихме да не рискувам поради ограничение във времето и забраната за преминаване през него. Окончателно се получи следното:

Два дни 6.06 – 7.06.2015 г., 1423 км, 20 прекрасни часа прекарани в планината, Предбалкана и Подбалкана.

Първият ден изглеждаше така:

Из проходите на Стара планина

Маршрут първи ден

830 км за 12 часа като около 350 км магистрала или поне това което е останало от нея.

Вторият ден (вторият ден ще бъде представен във втората част на пътеписа – бел.Ст.):

Из проходите на Стара планина

Маршрут втори ден

593 км за 11 часа само в планината до последно и 90 % завои

Предвид чукарите и малките селски разбити пътчета, както можете да се досетите и сами, цялото това мероприятие се предприе на две колела. Съвсем различно е усещането, когато си на мотор и чувстваш с цялото тяло климата, миризмата на природа и се сливаш с всичко това.

В начинанието успях да увлека още двама мотористи, и един трети, който се под включи втория ден. Постоянно присъствие по целия маршрут бяхме АЗ с Honda Varadero, Стоил (Stuman) с Триумф и Киро (T-Мac) с КТМ Adventure и през част от втория ден Иво с Aprilia Caponord.

Малките пътчета, през които се движихме през целия ден, бяха в доста окаяно състояние с много дупки, пясък, кръпки и т.н. – за тежките ендура не бяха особен проблем но Стоил с неговия пистово- туристически мотоциклет не му беше много комфортно, но се справяше добре. Мисля, че го убедихме да вземе тежко ендуро.

В събота стартирах от гаража в 7:00 ч.

Със Стоил и Киро имахме уговорка да се срещнем на бензиностанция Лукойл на

изхода на София посока Пловдив

в 7:30 ч. Киро беше предупредил, че може да закъснее и да тръгваме, ако го няма, та със Стоил заредихме и към 7:40 ч. потеглихме по магистралата, точно тръгнахме и Киро звънна, че ще тръгне с час закъснение и ще ни догони по маршрута. Хванахме магистралата към Бургас, то силно казано магистрала поради големия брой затворени участъци за по 11 – 12 км, където се кара в лента и половина. Хубавото беше, че като се приближиш зад кола или камион и в повечето случаи ти правят място и внимателно можеш да ги подминеш. След като

подминахме Пловдив

вече нещата се подобриха и стана дълга и скучан магистрала, почти без движение. На някои места имаше много силен страничен вятър, който придава значителен дискомфорт. През повечето време се движехме с около 140 км/ч по километраж, според GPS-а скоростта беше около 130 км/ч +/- няколко километра.

Оставаха около 50 км до разклона за с. Българово, когато Стоил ми направи знак, че му е светнала лампата за бензина, нямаше къде да заредим за това просто продължихме.

В Българово

спряхме на местната малка бензиностанция – това беше и първата спирка,след като потеглихме от София. Нямаше време да се моткаме по магистралата, затова я взехме на екс. И двамата имахме стопери на ръчките на газта които по такъв маршрут помагат доста, за да не ти се изморява китката.

Бяхме изминали около 350 км, на мен ми светна лампата малко преди разклона, но Стоил се оказа, че е останал с 1 л в резервоара, доста на границата бяхме. Аз капнах 3 – 4 литра и целта ми беше да стигна до Лукойла на

Каблешково,

но реших да не рискувам. Следващата спирка беше въпросната бензиностанция.

Проходите на Стара планина

Там направихме малко по дълга почивка, заредих до горе, хапнахме по нещо сладко, изпихме по половин литър вода и отпрашихме към

Дюлинския проход

Пътя след Каблешково е приличен, с много кръпки и неравности нищо страшно, но не е гладък асфалт, друса си и то сериозно. Хванахме през прохода, имах чувството, че сме в някаква

пустиня пълна с влечуги,

караш кавото караш и бам! – някоя змия на пътя, една – втора – трета, няколко заобиколих, без да сгазя. Стоил каза, че е прегазил една, друга вече беше прегазена; зелени гущери от големите притичват – абсолютен слалом между влечуги. За капак – тесен път за кола, кола и половина през по-голямата част от прохода. Настилката където е останала такава – в уникално лошо състояние: камъни, дупки пясък, кръпки… Каквото си представите най-лошо – там е 🙂 Ако се налага с кола да минавам оттам, ще е само, ако няма никакъв друг път през който да мина –

в никакъв друг случай не бих минал от там на 4 колела:

Разминаването с насрещно идващ автомобил може да стане само с излизане отстрани на банкета. С моторите се разминавахме с малкото автомобили през прохода, като караме по ръба на асфалта.

Проходите на Стара планина

Проходите на Стара планина

Като цяло е красиво, с ниска надморска височина, все пак бяхме в края на планината. (440 м надморска височина – по-ниско от Софийското поле – бел.Ст.) Природата е по-различна отколкото в централния Балкан – беше ми интересно, не бях минавал никога от там.

Проходите на Стара планина Проходите на Стара планина

Наближихме Старо Оряхово

и GPS-а почна да ми говори в каската, че скоро трябва да завивам. И добре, че ми говори, иначе щях да отпраша.

На една малка отбивка, приличаща на горски път надясно, завихме и хванахме много китно и приятно пътче – тясно, подобно на Дюлинския проход с много дупки, но отвсякъде заобиколено от високи дървета и се движиш като в тунел. За съжаление временно не разполагам с екшън камера и голяма част от красотите, които видяхме, не мога да ви ги пресъздам визуално, само като текст от моята гледна точка.

Подминахме с. Пчелник, с. Горен Чифлик и стигнахме до с. Цонево, около Дългопол се включихме в

Айтоския проход,

малко след това и влезнахме в участъка с мостовете които минават през долния ръкав на язовира. Много впечатляващи са мостовете на двупосочната ЖП линия.

Проходите на Стара планинаИз проходите на Стара планина

Пътят през Айтоския проход

(350 м н.в.)

е с недобра настилка, но няма дупки – просто е с кръпки и е неравен, но – нищо страшно. Ако караш внимателно, всичко е наред.

Следващата спирка беше малко пó на долу, на

Чудните скали

Много интересно скално образование – има остатък от асфалтов път, който минава под тях, като през прокопан тунел. Нямаше време да слизаме долу, затова снимахме само отдалеч.

Проходите на Стара планина Проходите на Стара планина Проходите на Стара планина

Ето и една панорама от района:

Проходите на Стара планинаОт тук можете да си я свалите в реален размер: http://www.tonyco.net/panoramas/index.php?dir=&file=Chudnite_Skali.JPG

Киро все още не ни беше настигнал, затова сме само аз и Стоил на снимката. Може да нямах екшън камера, но за сметка на това носех статив за фотоапарата, за да може да си правим селфита хаха :).

Проходите на Стара планина

След края на фотосесията потеглихме отново през Айтоския проход. Беше станало към 13:30 ч. и все още не бяхме обядвали. Към края на прохода мернах вляво едно турско ресторантче и реших да спрем да хапнем по един адана кебап.

Проходите на Стара планинаНастанихме се в тази беседка – бяхме само ние и собствениците предполагам на мотел ресторанта. Един чичо,който му беше трудно да говори български, ни взе поръчката. Бяхме качили моторите горе до беседката.

Проходите на Стара планина

Проходите на Стара планина

Поръчахме си и седнахме да чакаме аданата   Проходите на Стара планина

В този момент се чу грохот от към прохода – помислих си веднага „това ако не е КТМ с отворено гърне“ 🙂

За късмет Киро, минавайки покрай заведението, погледна наляво и ни мерна, как махаме от беседката – за малко да се разминем 🙂 И той не беше хапвал, та поръча и се събрахме 🙂

Проходите на Стара планина

След като се замотахме около час – час и половина, се метнахме пак на машините. Бяхме в края на прохода и оставаше само прав участък до Айтос, след което хванахме вече разтоварения Подбалкански път в посока Карнобат. Участъка беше кратък и го взехме за малко време.

Хванахме през

Ришкия проход,

(400 м.н.в.)

уникален, чисто нов асфалт, маркировка, мантинели, знаци – всичко както е по учебник, направо – стъкло, Бързи завои, слаб трафик, кеф – на макс, гумите – на ръба на всеки завой, тук-таме камъчета и пясък, но – нищо страшно. Въпреки, че се кефехме много и не ни се спираше, реших все пак да спра за минута, за да мога да ви покажа все пак някоя снимка.

Проходите на Стара планинаЛичи си нахилената физиономия на Стоил – проход, точно за неговия тип мотор

Проходите на Стара планина

Продължихме през прохода до

Смядово

където завихме на ляво. Пътя беше в сравнително лошо състояние с неравности и дупки с моторите я заобиколиш някоя, я минеш през нея но при 19 цола предна гума варадерото ги преодоляваше с лекота. Въпреки лошия път гледка да искаш уникална, нямаше как да не щракна снимка.

Проходите на Стара планина Проходите на Стара планина

Едни безкрайни полета до където ти видят очите, никога не бях минавал през тази част на България и останах с много приятни впечатление от природата – напълни ми се душата направо.

Подминахме Златар и стигнахме до Велики Преслав,

завихме наляво през

Върбишкия проход

(900 м.н.в.)

и изненада,

знак Върбишки проход ЗАТВОРЕН

Брех, какво бях гледал уж, че е отворен и почнахме да се чудим. За сметка на това веднага след знака – чисто нов асфалт с маркировка, мантинели, знаци перфектен, казвам си караме пък ще видим. Много приятни завои виещи се покрай отвесни скали, но за кратко.

На една чешма видяхме отбила кола с местна регистрация и решихме да спрем да питаме какво е положението надолу, тъй като тук изглеждаше перфектно. Отново хора трудно говорещи български език но пък отзивчиви.

Обясниха ни, че

пътят е направен до Върбица, след което не е поддържан от години

и бил черен, според тях, с липсващ на места асфалт, веднага го асоциирах с Кашана (Златишкия проход – бел.Ст.), тъй като и двата са затворени целогодишно.

На гугъл стрийт вю-то го има заснет, но 2012 г. вижда се тесен път за една кола, подобен на Дюлинския проход, в сайта на автомобилната администрация беше отбелязан като

затворен целогодишно от края на 2014 г. –

до преди това е бил затворен само зимата.

Хората ни обясниха, че най-добре е след с. Менгишево да хванем наляво и

да излезем на Котленския проход

Решихме да ги послушаме, тъй като не разполагахме с време за експерименти, пък и на Стоил нямаше да му е никак комфортно, ако се движехме по тесен път с частичен асфалт. Някой път може да се иде специално да се пробва този проход, ако е останало нещо от него разбира се.

Другата причина да се откажем, беше, че на чешмата установихме отново недостиг на гориво при Стоил и Киро. Аз си имах достатъчно, но явно не бяхме синхронизирали все още зарежданията. Според GPS-a най- близката бензиностанция беше на 61 км в Омуртаг, Киро каза, че му пише на борд компютъра, че има за още 50 км гориво 🙂  На Стоил пък му светеше лампата пак. Въобще картинка бяхме –

насред планината без гориво,

нямаше как да източим от при мен, аз имах в изобилие. Прерутирах GPS-а и потеглихме, щяхме да действаме според ситуацията, в крайна сметка аз бях водачът и трябваше да се съобразя със синхронизиране на резервоарите, но, уви, забравих.

Проходите на Стара планина Проходите на Стара планина

В първото

село Величка

спрях да питам един дядо къде е най-близката бензиностанция. Той каза, че имало такава в с. Ябланово, което беше на няколко километра. На GPS-а не беше отбелязана, а по принцип всички дори и малки бензиностанции са отбелязани.

По пътя нямаше как да не спра и да не отразя прекрасната гледка.

  Проходите на Стара планина Проходите на Стара планина

И една панорама:

Проходите на Стара планина

За пълен размер тук: http://www.tonyco.net/panoramas/Jablanovo.JPG

Много голяма площ необработвана земя, но пък стоеше добра със зеленината и огромните поляни.
Стигнахме въпросното село, оглеждах се насам-натам. Вече стигнахме края на селото – бензиностанция не видях и спрях да питам една жена. Тя каза: „Подминали сте я – в центъра е“

Брех, айде наобратно, и мяркам два метални фургона до една къщичка.

На единия фургон има надпис Дизел

Спрях и слязох да видя какво е положението. Нямаше никой около фургоните, но на една пейка на 30 м оттам, пред къщичката, седеше един дядо. Питам го „Това ли е бензиностанцията“, той казва „Да“. Питам „Има ли бензин или само дизел?“, казва „Има и бензин“.

Проходите на Стара планина Проходите на Стара планина

Веднага асоциирах тази бензиностанция с такива подобни – от колеги-мотористи, карали из Африка 🙂 Не вярвах, че все още има такива в Европейския съюз, в крайна сметка беше спасителен кораб 🙂

Казах на Стоил и Киро, ако искат да си сипят по 3 – 4 литра, за да има до Омуртаг за около 40 км още. Дядото ме чу и се засегна, почна да ми обяснява, че техния бензин бил по-хубав от на другите бензиностанции тъй като се наливал с… (не разбрах с какво)… и щял протокол да ми покаже. Хаха, касова бележка не даде, разбира се. Бе, тотално незаконна работа, но спаси положението.

Включихме се при с.Тича в

Котленския проход

(685 м.н.в.)

Колкото пó на запад отивахме толкова природата се променяше. Пътувайки за един ден толкова много километри през планината, човек може да придобие представа за разнообразието на Стара Планина и за нейната красота. Редуваха се различни гори, различни животни различни растения, миризмата се променяше постоянно.

Стигнахме

Омуртаг

и спряхме да напълним до горе баките на един Ромпетрол. До момента нямахме ясен план за вечерта, но след съкращаването на пътя с около час час и половина картинката се изясни: ще си напазаруваме мръвки от Елена и ще си направим сами вечерята на село.

Звъннах на един приятел, да ни очаква и да се включи към нашата вечер, тъкмо е майстор на мръвките и ще съдейства да ги пекне. След като организацията се заформи, потеглихме през последния етап от днешния ден през Стеврек. Много пъти съм минавал

пътя Елена- Стеврек

но никога откъм Омуртаг. В Стеврек имахме роднини и имам много сантиментални спомени от там. Точно на това място съм ял домашно приготвен кашкавал, мазал съм си филия с домашно избито краве масло, пил съм козе мляко и какво ли още не. През далечната ’87 година, с покойния ми дядо, съм прекосявал точно този балкан пеша – от малко преди Елена, директно през гората, през местността Виданово, която вече не съществува до Стеврек ,където преспахме. Местността Виданово е била заселена и дядо ми е родом точно там и познаваше района много добре. Въпреки, че по това време съм бил сравнително малък, все още имам ясен спомен от този преход през дивия балкан, който не бих могъл да повторя тъй като най-вероятно ще се загубя в гората. Незабравимо докосване до дивата природа в най-чиста форма. Та с това отклонение исках да споделя чувството  което изпитах, преминавайки оттам отново, макар и набързо с мотора.

Пътя през Стеврек беше в много лошо състояние

но – нищо по-различно от останалите лоши пътища, които минахме този ден. Гледката към планината беше уникална.

Проходите на Стара планина Проходите на Стара планина

В самия

Стеврек

уличното осветление беше ултра модерно – с LED лампи и самозахранващи се бели стълбове със слънчеви батерии и акумулатори, без стърчащи кабели между тях. На фона на старопланинско малко селце се открояваше това осветление – последна дума на техниката. Ето и малко от пътната настилка.

Проходите на Стара планинаПроходите на Стара планина

Денят отиваше към своя край и гледката беше невероятна, мога да ви покажа само една малка част от нея. Проходите на Стара планина

Слязохме в

Константин

Както ни бяха предупредили местни колеги-мотористи, точно по това време имаше ромски събор и главния път беше изпълнен с хора и сергии, като беше силно затруднено преминаването през селото, но с повече внимание не можахме да прегазим нито един ром.

От Константин до Елена пътят е чисто нов и бързо пристигнахме в

Елена,

където се отбихме до магазина да напазаруваме вечерята.

5090 Златарица, България

След още 20 км и около 19:45 ч. стигнахме до

Златарица,

точно пристигаме и моя приятел се задава срещу нас с една папаки 🙂 Та само мотористи се събрахме 🙂

Прибрахме моторетките набързо на сухо за всеки случай – не че ни беше валяло някъде, но по-добре да са под навес.

Проходите на Стара планина

Набързо разпределихме задачите – един пали огъня, друг прави салата, аз, като добър домакин, оправях креватите 🙂

Проходите на Стара планина

И ето ни вече около огън

Проходите на Стара планина

Айде наздраве, за успешния безавариен ден Проходите на Стара планинаПочинахме, полафихме, похапнахме, чухме се с Иво за уговорка, как да се видим следващия ден, изкъпахме се и след 830 км беше време да се метнем по креватите.

Очаквайте продължението

Автор: Антон Конакчиев

Снимки: авторът

Малко пояснения на мото-терминологията от Антон:

  • Тежко ендуро, както ние му казваме, си е чист Dual-sport  или dual-purpose
  • Dual-спорт, понякога се нарича моотциклети с двойно предназначение за оф-роуд и за асфалт.  Те са по-високи в сравнение с другите шосейни мотоциклети, с по- висок център на тежестта и по- висока  седалката, позволяваща добро окачване за пътуване по неравен терен. Също така може да се нарекат и приключенски мотоциклети които са добри за павирани и неасфалтирани пътища. Те също се представят добре на асфалт при по-високи скорости.  Техният размер и тегло понякога ограничава възможностите им за офроуд. Повечето приключенски мотоциклети се представят добре по  черни и чакълени пътища, но не са подходящи за по трудни терени.
  • Спортно-туристическите мотоциклети съчетават атрибутите на спортните мотори и туринг моторите. Позицията на мотоциклетиста е по- изправена, отколкото при спортните мотоциклети, давайки по-голям комфорт на дълги разстояния. Позицията на пътника е по-добра от на спортен мотор, както и, възможността за поставяне на багаж.Теглото им е по голямо от колкото на чисто спортните мотоциклети.
  • Стопер на газта това е приспособление което се монтира на дясната дръжка на мотоциклета, чрез която става регулирането на подаването на газ. Самото приспособление представлява плоска планка, която в единия край е заоблена и се захваща стегнато за дръжката. Конструктивно така е направена, че да може да се върти само в едната посока около дръжката за подаване на газ, така лесно може да се позиционира на подходящо място и чрез доната част на дланта да се законтри в определено положение за да не се налага дълго време да стискате дръжката и да ви се изморява китката. Най- често се използва при продължително движение по магистрали, където не се налага, често регулиране на газта.

Други разкази свързани с Стара планина – на картата:

Стара планина

 

   Изпрати пътеписа като PDF   


5 коментара

5 коментара to “Из проходите на Стара планина с мотор (ден първи)”

  1. […] проходи – предишния път започнахме през Дюлинския проход, а завършихме в Златарица, от където тръгваме днес в посока запад. Приятно […]

  2. Чудните скали-изключително красиви! И страхотни снимки!

  3. Автора каза:

    Да наистина, нямахме време да влезем от вътре да ги погледнем, но пък красотата им е от далеч погледнати. За съжаление малко снимков и видео материал този път поради временното отсъствие на екшън камерата :).

  4. TazManiac каза:

    Трябвало е да минете в тунела под чудните скали, и аз много пъти съм минавал покрай тях, но истински се накефих като минах с мотора ПОД тях през тунела. А че не сте минали през върбишкия проход само сте загубили – прекрасна гледка, високи дървета, обрасъл път с много завои, който през по-голямата част е добре запазен и с мотор се минава лесно, освен ако не е от онези апартаменти на колела. За кола Върбишкия проход не става има 3-4 места със свличания и 10-тина километра в южната част с гадна настилка, но мотор минава и даже ми се видя специално на мен лесен за минаване, макар и не за високи скорости.

  5. Автора каза:

    Предвид ограниченото време с което разполагахме, многото километри които бяхме изминали преди това, малкото оставащ бензин на другите два мотора и триумфа който си е почти пистов мотор взехме правилното решение като го оставихме за друг път този проход. Като цяло мисля да отида специално за него да го мина, и Кашана също но ще е следващия сезон.

Leave a Reply