юни 10 2015

Пакистан – Исламабад (част 5 от През Азия на автостоп)

Продължаваме заедно с Маргарита и Георги в пътуването им през Азия – започнахме с прекосяване на Турция, минахме през Иран, навлязохме в Пакистан, провинция Бeлуджистан , а миналия път бяхме в град Мултан, провинция Пенджаб. Днес ще се простим с домакините от Мултан и тръгваме към Исламабад

Приятно четене:

Пакистан

Исламабад

част пета от

През Азия на автостоп

Джамия Фейсал – дарение от Дубай – Исламабад, Пакистан

Джамия Фейсал – дарение от Дубай


25 – 26 април

Прекарваме следващите дни много отпуснато, като главно си седим вкъщи, с редки излизания за малко. Посетихме базара за традиционни занаяти, който е ужасно западнал, но видяхме някои много интересни артефакти, като лампи, изработени от камилска кожа и бижута от камилска кост. Едно от главните ни занимания е ходене на гости по разни къщи.

Бижута от камилска кост

Бижута от камилска кост

Лампи от камилска кожа

Впечатленията, които ни оставят

хората от богатата класа, са потресаващи

Самите хора са много добри, спокойни и ларж, но животът в пълно охолство и безделие ги е довел до някакви крайности. Тъй като никога не им се налага да правят каквото и да е, и могат да имат всичко, което пожелаят, те изпадат в

особен вид леност и ги завладяват всякакви пороци


Въргалят се по цял ден из къщата и ги удрят всевъзможни странни болести и депресии. Дните, прекарани по този начин, изглеждат адски мъчителни и и по-възрастните, сякаш пренаситени вече от всичко, едва ли не са се отказали от живота. Пълното безсмислие, което цари, прави живота по-тежък от на който и да е нормален човек, който работи или иска да постигне нещо.

Друго потресаващо за нас нещо е

наличието на прислуга и отношението към тях

като към втора ръка безправни хора. Слава богу, че пакистанците са мили хора и все пак се отнасят що-годе приемливо към слугите.

Прислужникът прави абсолютно всичко вместо тебе

и дори чешмата да е на два метра от теб пак ще го помолиш да дойде да ти сипе вода и да ти я донесе. Много се радвам, че законите за равноправие в Европа се спазват и тези робовладелски изпълнения не съществуват.

Богаташките жени

направо не ми се коментират. Ако някой си мисли, че българските кифли са непоносими, то той явно не се е сблъсквал с разглезена пакистанка, която ти прави фасони нонстоп. В богаташките семейства бях сред женорята на гъзарите и бяха невъобразими.

Обясниха ми, че са много по-свободни от западните жени, понеже никога не работят и си имат мъже да ги „protect and shield” (пазят и закрилят), както се изразиха с особено надменен тон и за нищо на света не искали това да се променя. Разбира се, всеки смята своите културни обусловености за най-доброто възможно.

Тук по закон

всеки мъж може да се жени за до 4 жени,

практика разпространена в близкото минало, но сега вече е рядкост да видиш подобно семейство. По-богатите се ограничават да имат максимум до 4 деца, най-често имат 3.

Въобще жените май са доста разглезени и претенциозни и, въпреки, че уж е изцяло мъжко общество, здраво им разгонват майката на съпрузите си.

Ето и малко информация за

храната тук

– традиционна закуска: парата – пържени много тънки хлебчета, тип чапати, придружени с пържени зеленчуци или ястие с месо (пържено, задушено или варено в гърне) и пържени яйца. Киселото мляко, точно както го ядем в БГ без захар (в Китай например абсолютно всички кисели млека са със захар), домашно, също е адски вкусно.

Традиционен сладолед – Пакистан

Традиционен сладолед

– За обяд и вечеря се хапват чапати и роти (друг вид тънки хлебчета) с различни ястия: леща, спанак и други, пак приготвени на гърненце. Храната е малко люта, но много вкусна като цяло. Има невероятни домашни сладоледи на клечка и в делва. Чаят се пие с мляко и се продават всевъзможни разхладителни напитки.

Хората ядат много по-малко като количество храна, сравнено с европейците: не знам, може да се дължи и на жегите. Самите ние ядем само по 1 или 2 пъти на ден. Но доста от по-възрастните пакистанци имат шкембенца, изскочили напред, особено по-заможните.

27 април

Днес е денят на потеглянето. Толкова се бяхме заседели, че имаме чувството, че сме месеци тук. На обяд Хасан ни заведе да видим

работилниците за бродерия –

изключително пипкава и бавна работа, а самите работници са много зле платени, докато бродерията върви скъпо. Повечето хора си поръчват дрехите обшити с камъни, пайети и бродирани на ръка за сватбени и официални случаи. Дизайните са много сложни и процесът на шиене е много интересен. Работят само мъже.

Работилница за бродерии – Пакистан

Работилница за бродерии

Зашиване на мъниста – Пакистан

Зашиване на мъниста

Бродиране – Пакистан

Бродиране

Вечерта всички ни изпращат и ни е малко тъжно, че се разделяме с нашите приятели. Никога няма да забравим невероятното гостоприемство на хората от Мултан. Наистина изкарахме 6 невъобразими дни.28.04

След 7 часа път с автобус, се събуждаме рано сутринта сковани от неудобните пози, както и от непоносимия студ от климатика. Около

Исламабад

пейзажът е адски зелен, има много дървета и поляни и не забелязваме обработваеми земи. Температурите са доста по-ниски от Мултан.

Исламабад

Вече ужасно ни се пътува на стоп и ни се повдига от автобуси и транспорти. Дано скоро да можем да започнем стопа. На гарата пристига нашият хост от couchsurfing.org и ни завежда на закуска и то, не къде да е, ами в MacDonald’s! Въпреки нашата съпротива той много държи да ядем там. Закуската излиза към 14$ (около 7 нормални обяда тук за двама) и хостът не ни оставя да платим, колкото и да опитваме.

Откарва ни в малко луксозно градче в покрайнините на

Равалпинди

(сателитен град на Исламабад, където всъщност живеят повечето хора). Градчето е обградено с бариери и пазачи и живеят само богаташи – повечето постройки са гъзарски вили. Нашият човек ни предава ключовете от малко, луксозно апартаментче, където никой не живее и отива на работа.

Равалпинди, Пакистан

След няколко часа спане, поемаме на първо изследване на столицата. На главното площадче на градчето е разположен магазина на сестрата на Мохсин (така се казва хоста) за

дрехи и сватбени рокли

Влизаме да се запознаем и тя се оказва много чаровна и симпатична девойка. Предлага ми да си облека най-красивите рокли в колекцията ѝ и да си направя снимки. Роклите са като за азиатски принцеси – целите обшити с камъни, тюл и кадифе.

Рокля за принцеси – Исламабад, Пакистан Рокля за принцеси – Исламабад, Пакистан Рокля за принцеси – Исламабад, ПакистанПрекарваме си адски весело и накрая тя ми подарява една много красива блуза-рокля с бродерия. Баща ѝ ни закарва до изхода на градчето на около 1 км. откъдето можем да си хванем транспорт до центъра на Равалпинди.

Равалпинди

(или Пинди накратко) е стар град и цари типичната лудница – има модерна част и стара част, където повечето улици са базар.

В модерната част – Садар,

е пълно с лъскави магазини и молове, пекарници, заведения за бързо хранене и жените въобще не се забулват – дори видяхме жени по дънки и къси блузи (нещо абсолютно нечувано и невиждано в Пакистан поради спецификата на ислямската култура). В Мултан повечето жени си забулваха целите лица, докато в Кета просто дори нямаше жени по улицата – така че усещаме силно модерния дух на столицата. Също така има много повече паркове и дървета навсякъде.

Парк в Исламабад, Пакистан

Парк в Исламабад

Цял ден кръстосваме като откачени и по някое време ни хрумва да видим стария базар и всеки ни упътва в различни посоки, накрая ни писва и си хващаме места маршрутка с полуоткрита каросерия и цялата изрисувана с шарени картинки, претъпкана с хора.

Така се озоваваме в

старата част – Раджа базар

Това със сигурност е едно от най-лудите места в Пакистан! Бяхме там само 20 мин. и главите ни гръмнаха. Навсякъде цари пълен хаос и мръсотия, всеки вика и крещи, трафикът е непоносим и се продават всевъзможни боклуци – от железария до некачествени дрехи и всичко тъне в прах.

За любителите на силни усещания препоръчваме да направят

едно кръгче из Раджа базар в час пик –

гарантирано се замайваш от лудницата – тук няма помен от модерния град и модерните хора. Купуваме си една кърпа и с облекчение избягваме в един парк. В него за наше учудване няма нито една жена и го кръщаваме парка на мъжете. Изведнъж става време за молитва и всички се изнасят с бърз ход към джамиите.

След почивката решаваме да си хванем рикша, понеже сме се убили цял ден от ходене и краката не ни държат. Питаме някакъв човек на улицата за посоките и той си хваща рикша с нас. Таман тръгваме и свършва бензина по средата на огромната улица със супер напрегнатия трафик. Шофьорът най-спокойни си взима едно пластмасово шишенце и си слиза от рикшата, оставяйки ни в средата на гъмжилото от бипкащи коли и рикши. След малко се връща с бензин и потегляме отново. На слизане човекът, с който си хванахме заедно рикшата, настоява да я плати цялата и ни завежда до Интернет клуб, след което си разменяме телефонните номера и той си тръгва.

Маршрутка – Исламабад, Пакистан

Маршрутка

Не можем да свикне с гостоприемството и добрината на хората как всички откликват веднага и се притичват на помощ. Само ако си бил тук и в Иран можеш наистина да разбереш какво значи човек да е добър с другите.

Късно вечерта се прибираме в

„градчето“ Bahria town,

и пребити си лягаме, но вечерта още не е свършила. Оказва се, че сме оставили отворен прозорец, гледащ към една шахта и

стаята ни се е напълнила с мишки

След двучасова борба успяваме да ги прогоним в кухнята и се залостваме да спим.

29 април

Събуждаме се за поредния ден, който ще е изпълнен с невероятностни събития и в който ще се срещнем с изумителни хора. Как е възможно да пътуваме едва три седмици и да са ни се случили толкова милиони неща, които човек обикновено не изживява и за една година? Сякаш постоянно сме в някаква магическа приказка.

Хора танцуват в планината от радост, Пакистан

Хора танцуват в планината от радост

И така с бодра стъпка се

засилваме да си вадим визи за Индия

Първо си хващаме минибусче до центъра на Равалпинди, за да се прекачим после на друго бусче за Исламабад. Уви, в Равалпинди

намирането на бусчето до Исламабад

се оказа нелека задача. Разпитваме хората, някои не знаят, други ни казват, че е зад ъгъла, а когато отидем там ни връщат обратно на предишното място.

Естествено цари обичайната лудница – минават десетки минибусчета и много хора чакат на тротоара за бусче. Когато питаме шофьорите, те само като чуят Исламабад ни подминават – никой никакво внимание. Най-накрая един по-интелигентен човек, който говори английски (доста от шофьорите са необразовани и съответно не говорят), ни обяснява, че шофьорите ни лъжат. Оказва се, че всъщност ходят до Исламабад, но не искат да взимат пътници за дълги разстояния, тъй като цената е почти една и съща и с късите разстояния печелят повече пари.

Накрая един катаджия принуди едно от бусчетата да ни кача и така свърши одисеята с намирането на транспорт. Разстоянието е доста голямо и поради начина на придвижване на бусчето ни отнема над един час да стигнем до Исламабад.

Исламабад

Исламабад

Тук ще направя

кратко отклонение, за да опиша тази безумна система на пътуване

Първо

в Исламабад (пък и навсякъде другаде) няма изградена мрежа на градския транспорт

Няма никакви автобуси, метро или друг държавен транспорт. Единствения транспорт са таксита (много скъпи), рикши и маршрутки два типа – като малко камионче с отворена каросерия за къси разстояния и минибус за дълги. Цената на маршрутката варира от 15 рупии до 30 (около 50 ст.).

  • Всяка маршрутка си има викач, който крещи имате на следващите спирки, слиза и се качва в движение и често виси извън маршрутката. Тъй като е частен транспорт маршрутката не тръгва докато не се напълни и понякога просто си спира за неопределен период от време, а викачът започва да обикаля наоколо и да търси пътници. Конкуренцията е много голяма, има хиляди бусчета и всеки се опитва да те привлече в неговата маршрутка. Човек трябва да си избира най-пълната, понеже тя тръгва най-скоро.
  • Друг специалитет на маршрутките е самоубийственото каране с пълна газ в хаотичния трафик и рязко набиване на спирачки, ако случайно бъде фиксиран някой потенциален пътник.
  • В час-пиковете е другата крайност – маршрутките въобще не спират и си подбират само пътници на къси разстояния (пример: ако от точка А до точка Б се качи един пътник, той ще си плати 30 рупии, но ако вместо него се качат четирима, за по-къси разстояния всеки плаща 15 рупии и така за същото разстояние изкарваш 60 рупии). Така в час-пика хората, които отиват на работа и бързат, се избиват кой първи да се качи.

Имахме голям късмет, че полицията ни помогна. Показваме карта на хората в бусчето и те въобще не разбират къде искаме да отидем. Накрая си избираме една уж стратегическа позиция, от която евентуално да се прекачим до дипломатическото каре с посолствата (diplomatic enclave), което се пада

в края на Исламабад

Фризьорски салон в гората, Пакистан

Фризьорски салон в гората

Оказва се, че тази точка, наречена

Zero point (нулева точка),

наистина е в нищото по средата на магистралата и наоколо няма абсолютно нищо и хората от минибусчето подхилквайки се ни помахват и отпрашват. Докато се усетим, че това е в пустоща (на картата изглеждаше като централния площад на града) бусчето си е заминало.

Лутаме се, а времето напредва и едвам успяваме да се спазарим с едно такси да ни закара до дипломатическото каре за 2$. Карето е огромно и неоторизирани коли не могат да преминат бариерите. Оставят ни на входа и оттам се започва едно ужасно ходене в слънцето и се оказва, че таксито ни е оставило на някакъв портал, който обаче не е главният.

Отново не сме яли нищо

Не знам защо, но откакто сме в Пакистан можем да не ядем почти нищо – много е странно. Често не закусваме, после хапваме към 2 – 3 следобeд и вечерта няколко хапки и сме преяли. Почти никога не изпитваме глас, само понякога ни прилошава.

Това е от случаите, в които ни прилошава, понеже сме само на вода от вчера вечерта, станали сме в 7 сутринта и вече наближава 12 на обяд. Накрая едвам стигаме до сектора с посолствата, който също е огромен – направо си е като мини-градче и е с адски строга охрана. Не искат да ни пуснат понеже не идваме откъм главния портал, но накрая се смиляват.

И за лош късмет

в посолството на Индия

ни казват, че трябва да си попълним формуляра онлайн и за всички преминаващи през Пакистан е

задължителна ваксина за полиомелит, за да влязат в Индия

Обезсърчени, поемаме по пътя на обратно. Когато стигаме да най-близкия жилищен квартал намираме интернет-клуб и болница, но се оказва, че

ваксините ги правят само сутрин

и всичко остава за утре.

Печени фъстъци – Исламабад, Пакистан

Печени фъстъци

Човекът, с когото се запознахме вчера на улицата и си взехме заедно рикша, ни кани на вечеря. След ужасно тегаво пътуване от час и половина

обратно до Равалпинди

се срещаме с него и приятелят му, който се оказва здравен работник и се занимава с полио-ваксинации (що за откачен свят?!?!).

Оттам започват да ни развеждат по заведения – първо за фрешове, после до ресторант специализиран в ястия от ориз и накрая ни поръчват такси до нашето градче (което е адски далече), на всичкото отгоре се качват с нас и ни изпращат до портала на градчето и после си заминават.

През цялото време се караме кой да плаща, но те са безпрекословни. Чудя се дали в някоя европейска държава някой би срещнал чужденец и би похарчил 30 лв. (което за тук са си много пари) само, за да се почувства човека като истински гост и просто ей-така би ли го поканил да спи в къщата му, би ли го изпратил до другия край на града – просто ей така от доброта…

Докато вървим разстоянието от портала до вкъщи (около 1 км) започва да ръми. До нас спира една чисто нова Тойота и младо богаташче се усмихва и ни казва: „Видях, че вали. Искате ли да ви закарам?”. Наистина е като в сън.

Прибираме се. Нашите мишки дивеят из кухнята.

Няма как да излязат оттам, а като се опитаме да ги изгоним се скриват в някакви дупки зад шкафовете. През деня им оставяме ябълки и вода. Когато си тръгваме, ще оставим спалнята и прозореца отворени и ще могат да се върнат в шахтата си – личи си, че по цял ден седят и драпат по вратата на спалнята.

Шаманско лечение на улицата – Исламабад, Пакистан

Шаманско лечение на улицата

30 април

Днес, заредени с енергия, се

засилваме рано-рано към посолството

На спирката на маршрутките за Исламабад отново е пълен ужас. Чудим се как да се качим, този път без полицай; но късметът пак е на наша страна. Една полу-празна маршрутка най-нагло подминава тълпата от чакащи за работа, пощръклели хора и един чичко започва да удря с юмруци по нея, шофьорът се вбесява и слиза да се бият, останалите, в това число и ние, се възползват от ситуацията и се натъпкват за броени секунди в маршрутката.

Успяваме да уредим набързо и ваксинацията

(всяка болница ти я прави и ти издава сертификат, самата ваксина е една капка, която ти капват на езика) и в 12:30 ч. сме в посолството (отново минахме по нелегалния път).

Индиецът, който приема формулярите, си хапва зад гишето и е спуснал кепенците. Пакистанците му тропат по стъклото и накрая той – супер ядосан – отваря. Първо вижда нас и

директно ни казва да дойдем утре,

че работното време било изтекло (всъщност изтича в 13:00, да не споменаваме, че вчера ни казаха, че е до 16:00).

Колкото и да протестираме това, няма успех. Всъщност всички нормални чужденци (даже и пакистанци) си

подават визи чрез специална спедиторска фирма (TCS)

в града и си спестяват огромните разстояния и вървенето пеша из дипломатическата зона, но ние сме твърдо решени да спестим таксата от 10$, която ти взимат за услугата (в нашия случай 20$ понеже сме двама), още повече, че не бързаме и регионът е много зелен и спокоен).

Тръгваме си безславно за пореден път

На излизане от посолството забелязваме, че има бусче до главния портал и се качваме. Питат ни за някакъв специален билет, който ние естествено не сме си извадили, и накрая шофьорът махва и ни оставя да се возим безплатно. Откарват ни в най-отдалечената възможна точка, където е терминалът на бусчетата и официалният вход за посолствата. На излизане от терминала питаме млада двойка, които също бяха с нас в бусчето, за посоката.

Тук е достатъчно само да питаш някой за посока и се започват филмите

Те ни предлагат да ни откарат направо до града и в колата ставаме приятели. Те са от Лахор, видимо супер заможни и са дошли да си правят виза за Турция. Това е втората жена по дънки, която срещаме в Пакистан. Много са симпатични и накрая ни канят в тях в Лахор, ако отидем там преди те да са тръгнали за Турция в края на месеца.

Днес вече имаме време за разглеждане и първо отиваме във

Фейсал джамия – единствената забележителност в Исламабад

Джамията е нова, подарък от Дубай, в много футуристичен стил и доста внушителна. Намира се точно в подножието на

Маргала хилс – национален парк

Това ни дава възможност да започнем с трековете.

Фейсал джамия, Исламабад

Фейсал джамия

Цял ден вървим из гората, невероятно красиво е, има маймуни и всякакви птици. От високите части има изглед към целия Исламабад.

Исламабад е градът без град,

съвсем наскоро построен (60-те) главно с правителствени сгради, луксозни вили и е доста малък по площ. Разделен е на квадратни сектори и широки магистрали се пресичат навсякъде, целият е в паркове и гори, някои сектори имат жилищни квартали с блокчета и пазар, но цялостното усещане е, че няма хора и си в някакъв гигантски парк, пресечен от магистрали.

Вечерта се прибираме пребити след 4 – 5 часов трекинг без почивка и 3 часа в маршрутки – самоубийци.

01 май

Подготвяме се за новото щурмуване на посолството. Този път тръгваме към 9 ч. и пропускаме час-пика. Днес съм решила да не вървя и десет метра и си хващаме стоп до портала на нашето мини градче. После се изхитряваме понеже вече познаваме маршрута доста добре и слизаме на една не натоварена спирка, където също минават бусчета за Исламабад. Днес е петък и е 1 май – почивен ден, така че няма трафик и хора и за нула време стигаме до посолството.

Този път решаваме да минем по официалния път, тъй като вчера беше на косъм да не ни пуснат. Хващаме си още една маршрутка до главния вход, който направо си се пада до някакви села в покрайнините. Оттам трябва да си хванем второ бусче до самото посолство. Навсякъде ни претърсват – телефона и всякаква друга електроника се депозира на терминала и после ти издават билет с номера на паспорта.

Въобще не знам как сме минали предните дни през другия вход с телефони, камери и какво ли не, без въобще даже да ни преджобят и да ни запишат данните. Сега ми изглежда невъзможно. Самото бусче ни струва 4$, а вчера ни излезе безплатно.

Най-сетне подаваме успешно документите за визи

и когато се върнем от пътешествието в планините ще дойдем да ни ги залепят на паспортите. Май ще трябва да напиша подробно как да си извади човек виза за Индия от Пакистан най-безпрепятствено.

Останалата част от деня прекарваме в прибиране до вкъщи, висене в интернет-клуба, снимане на карти за стопа из Каракорум и преточването им. Утре започваме епичното пътешествие из един от най-високите планински масиви в света.

Разбиване на айран – Исламабад

Разбиване на айран

Продължението:

Аботабад и хазарите (Пакистан – част 6 от През Азия на автостоп)

Автори: Маргарита Ценова и Георги Златев

Снимки: авторите

Други разкази свързани с Пакистан (Каракорум) – на картата:

Пакистан (Каракорум)


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


9 коментара

9 коментара to “Пакистан – Исламабад (част 5 от През Азия на автостоп)”

  1. […] Пакистан – Исламабад (част 5 от През Азия на автостоп) […]

  2. […] , минахме през град Мултан, провинция Пенджаб, спряхме в Исламабад,а за последно достигнахме Аботабад. Днес ще тръгнем да […]

  3. […] Продължаваме заедно с Маргарита и Георги в пътуването им през Азия – започнахме с прекосяване на Турция, минахме през Иран, навлязохме в Пакистан, провинция Бeлуджистан , минахме през град Мултан, провинция Пенджаб, за да спрем в Исламабад. […]

  4. […] , минахме през град Мултан, провинция Пенджаб, спряхме в Исламабад, достигнахме Аботабад, а за последно тръгнахм по […]

  5. […] , минахме през град Мултан, провинция Пенджаб, спряхме в Исламабад, достигнахме Аботабад,  тръгнахме по „магистралата“ […]

  6. […] , минахме през град Мултан, провинция Пенджаб, спряхме в Исламабад, достигнахме Аботабад, тръгнахме по „магистралата“ […]

  7. […] , минахме през град Мултан, провинция Пенджаб, спряхме в Исламабад, достигнахме Аботабад, тръгнахме по „магистралата“ […]

  8. […] , минахме през град Мултан, провинция Пенджаб, спряхме в Исламабад, достигнахме Аботабад, тръгнахме по „магистралата“ […]

  9. […] , минахме през град Мултан, провинция Пенджаб, спряхме в Исламабад, достигнахме Аботабад, тръгнахме по „магистралата“ […]

Leave a Reply


Switch to mobile version