Константин продължава пътуването с велосипед през Андалусия – в началото тръгнахме от Малага и стигнахме до язовир Ел Чоро, продължихме по пътя към Севиля, прекарахме първите два дена в Севиля, а после и още един. Днес напускаме Севиля и тръгваме към Ел Куерво

Приятно четене:

Андалусия с велосипед

пета част

Към Ел Куерво де Севиля

Потеглих от Севиля рано сутринта. Мисля, около 6, станах да приготвя и натоваря багажа. Очакваше ме неприятна изненада – прeдната гума нямаше грам въздух. Така или иначе приятеля ми трябваше да потегля за работа, а кварталът не беше от най- дружeлюбните, та реших, че оправяне на гума посред нощите (6 сутринта си е нощ все още…) не е добра идея.

Така че надух колкото мога с надеждата да изкара до най-близката бензиностанция. Оказа се, че има една на излизане от града, така че нямах проблеми.

Поправката беше бърза, по стар и изпитан метод – вaдиш спуканата, слагаш здравата и готово. Носех си 6 резервни, та бях подплатен. На излизане от града видях първите си щъркели от години насам.
Направи ми впечатление и този знак…

…явно има доста колоездачи наоколо и хората се грижат за тях.
Времето беше скапано, според прогнозата се очакваше дъжд, така че здраво натисках педалите, току виж ми се разминало. Е, натисках до следващата изненада…

…е, успях да мина едни 20 – 30 км преди това, де.
Пак смених гумата и продължих към едно близко село, пиеше ми се кафе, а и се надявах на бензиностанция, за да донадуя гумата. Помпата ми не е лоша, успява да напълни на 2 – 2,5 атмосфери, но на мен ми трябват поне 3,5. Кафе намерих лесно, за съжаление бензиностанция наоколо нямаше, та продължих напред с мека гума.
Време за обяд…

Времето се скапваше все повече и по едно време закапа. Още беше около два, преклено рано за следобедно кафе, но се скрих в едно крайпътно заведение. За съжаление, не заваля (кафето беше гадно, обстановката неприятна и ако беше заваляло поне щях да имам оправдание, че съм спрял там), пък и ми беше притеснено, не съм карал в дъжд освен за кратко, след това съм се прибирал вкъщи под топлият душ…

Иначе не мога да не отбележа, че

шофьорите бяха супер съпричастни

Почти всички се стараеха да ми оставят достатъчно разстояние при разминаване. Много от тях намаляха и караха за кратко зад мен, само и само да не ме притиснат при изпреварването, за което им бях адски благодарен. На 2 – 3 пъти сам се дърпах настрани, за да могат да ме изпреварят спокойно, може и да съм отнесъл някоя псувня, но доста от тях ме поздравяваха, махайки през прозореца.

На доста пъти минавах покрай обрани полета с посеви, които ми приличаха на памук. Аз такива посеви в живота си не бях виждал де, ама реших че прилича…

…а ето и една необрана ивица.

Късно следобяд облаците като че се поразредиха и реших, че ще ми се размине за деня..горе долу по същото време пресякох границата със следващата провинция..

Селцето се казваше

Cuervo de Sevilla

/Севилският Гарван би трябвало да означава/ и за късмет имаше чешма с минерална вода, за да си напълня бутилките.

Неприятното беше, че наоколо почти всичко беше изорани поля, нямаше горички, в които да се скрия и разпъна палатката.

По едно време видях една полуразрушена сграда на около 300 метра навътре в полето.

El Cuervo, Sevilla, Испания

Скрих колелото в едни храсталаци и се приближих да видя става ли за пренощуване…

За съжаление вътрешният двор беше в много лошо състояние и нямаше как да се опъне палатка на неравния терен…

…а отвътре беше в още по- лошо състояние, ама съм пропуснал да снимам. Навсякъде около входа бяха разхвърляни гилзи от онези големите, ловджийските. Явно бая ловци се навъртаха наоколо.

За късмет малко по-настрани намерих местенце, където дърветата ме пазеха от пътя и почти спираха звука на преминаващите коли и камиони. Неудобното беше, че трябваше да ппрехвърля колелото през полусъборена ограда и да го избутам едни 300 – 400 метра през прясно разорана почва. Трудното бе, че колелото постоянно затъваше, та пренесох багажа на 3 курса.
Спокоен си сготвих, почетох малко и се пъхнах на топло в чувала. Посред нощите се събудих от зверски дъжд, надявах се палатката да издържи. Все пак беше евтина, а евтиното често излиза през носа. По едното време реших, че колкото и да е притеснявам палатката няма да стане по- добра, така че е обърнах на другата страна и откъртих отново.

Продължението:

Андалусия с велосипед (6): С изглед към Африка

Автор: Константин Костовски

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Другата Испания – на картата:

Другата Испания