авг. 13 2015

Абакан (1)

Published by at 11:29 under Живко Баклев,Русия

Днес Живко ще ни води до … каквато ви дойде на ум телесна част на географията 😉 Сигурен съм, че за мнозина нищо не им говори нито името на града, нито името на републиката, в която ще ходим днес 🙂 А разказът е много симпатичен 🙂

Приятно четене:

Абакан

Република Хакасия, РФ

част първа

Пристигане и първи стъпки в Абакан

вторник 10 април 2012

Абакан – Хакасия, Русия

Има едно

място, където слънцето свети по-ярко

и ведро и небето е по-синьо. Там необятните поля са усмихнато невъзмутими в спокойствието на своя безкрай, а планините се докосват до небесните простори с върховете на белите си шапки и гордо изправени неизбежно будят възхита. Реките там са по-бистри и над водите им скачат стотици чудни видове риба. Гъстите, стигащи до хоризонта гори са пълни с вълшебни зверове.

Чуден е и народът, които населява тези страна

Едва ли можеш да срещнеш по света хора по-красиви и добри, по-отзивчиви и благородни, по-смели и горди от жителите на тази земя. Там, през девет планини и девет равнини тече

река Енисей

Водите и пресичат девет царства и господарства и се вливат във вечно замръзналото северно море. По средата на течението си река Енисей забавя ход и се превръща в езеро голямо колкото море. На брега на езерото се издига столицата на страната Хакасия –

чудният град Абакан

Най-добрата идея за да стигнеш от Бургас до Абакан е да хванеш самолета от летище Бургас до московското летище Домодедово, от където има директен полет до летище Абакан всеки петък.

Редовните целогодишни полети от Бургас до Русия се изпълняват от авиокомпанията S7. Самолетите за Москва са винаги пълни и винаги само с руснаци, които вероятно имат имоти по нашето южно черноморие. Повечето от тях прекарват двата часа и половина на полета в щракане по клавиатурите на лаптопите си, прелистване на страниците на електронните си книги или цъкане по сензорните дисплеи на таблетите си.

Домодедово

е най-големия хъб на S7, така че след кацането там през илюминаторите човек може да види още много от зелените самолети на авиокомпанията. Летището се намира на 42 километра южно от центъра на Москва и е най-натовареното в Русия. През 2011-та там са обслужени около 25 милиона пътника, което го прави и 12-тото най-голямо летище в Европа. За последната година ръстът на обслужените пътници тук е бил 15,5% или третия най-висок сред първите 20 летища на континента след Ататюрк в Истанбул и другото голямо московско летище – Шереметиево. Летището има 2 писти.

Летище Домодедово, Москва

Летище Домодедово

Летище Домодедово, Москва

Единственият пътнически терминал на Домодедово е разделен на две части – за международни и за вътрешни полети и изглежда доста модерно. Организиран е удобно, ясно и просто. Ако човек разбира поне малко английски или руски няма как да се загуби или обърка.

Ако летиш от Бургас за Абакан имаш около 4 часа на Домодедово, за да пообиколиш, да излезеш и да разгледаш пейзажа около летището и дори след това да седнеш да изядеш парче пица и да изпиеш чаша наливна руска бира на втория етаж, където са разположени множество ресторанти и места за чакащите пътници. Макар че голямата стъклена сграда на Терминал 1 на летището е модерна и хубава все пак малките детайли около нея ти напомнят, че

не се намираш в най-богатата и подредена страна

в света. Напомнят ти че все пак си в Русия.

Строителството на разширението на летището е започнало през 2011-та и сега изкопаните дупки около сградите и строителните площадки са заградени от грозни ламаринени прегради, които отделят и паркингите за автомобили и автобуси наоколо. Станцията на единствената железопътна връзка с центъра на Москва също

изглежда неприветлива и неудобна

Тя се намира над земята под нещо като навес и всъщност е една студена и ветровита открита ЖП спирка. Табелата за разписанието на Аероекспресът, който превозва пътниците е също ламаринена и няма къде човек да види точно колко време остава до заминаването на следващия влак или колко има до пристигането на този от града.

Въпреки това станцията е заобиколена с автомати за билети, които до центъра на Москва са на цена 320 рубли (около 15 лева) и автомати за проверка на абонаментните карти. Капацитетът на влака е достатъчно голям, така че след пристигането му на станцията на летището от него се изсипва една безкрайна многолюдна колона от хора, която сякаш никога няма да свърши. Тази човешка върволица се промъква по сто-метровата некрасива асфалтова пътека която води към централния вход на летището за да премине по-скоро кратката, но съвсем сериозна проверка през скенерите на влизане в самата сграда на летище Домодедово.

Вътрешният полет от Москва до Абакан

се изпълнява също от авиокомпанията S7 и продължава около 5 часа.

Летище Абакан – Хакасия, Русия

Летището на Абакан прилича на …

Абаканският аеропорт може да бъде сравнен примерно с железопътната гара в Карнобат. Пътниците се придвижват пеша от самолета до грозната сграда и влизат да си чакат багажа през съвсем обикновена пластмасова врата с табела над нея „Изход към града“. Чакането на куфарите се проточва докато старият ЗИЛ произведен по комунистическо време извозва в каросерията си багажа и го изсипва през нещо като прозорец в стената върху скромната единствена лента в помещението с размери 10 на 15 метра. От тук до изхода на летището ти трябват още 20тина крачки за да преминеш през малко по-просторната зала с двете гишета за чек ин, където те атакуват 10тина таксиметрови шофьори с настойчиви предложения за превоз, и излизаш на паркинга на летище Абакан. От тук до центъра на града са 5 километра.

Летище Абакан – Хакасия, Русия

Абакан

се намира на около 5000 километра от Бургас, по средата на Азия, близо до руската граница с Монголия, в южната част на Сибир. Населението на града е 160 000 души, но градската агломерация с разположените наоколо градчета и селца обединява около 320 000 човешки същества.

Абакан, Каказия, Русия

Градът е разположен на брега на река Енисей и съвсем близо до него започва един от най-големите изкуствени водоеми в света –

Красноярския язовир

Той е дълъг повече от 380 километра и завършва с огромна язовирна стена и електроцентрала с мощност 6 гигавата, което е три пъти повече от мощността на АЕЦ Козлодуй. Абакан е столица.

Градът е административен център на руската република Хакасия

с население половин милион души. Абакан е единствения по-голям град в републиката. Най-близкият значим руски град до Абакан е Красноярск, който има население от около един милион и се намира само на 500 километра на север по магистралата М54. Съвсем наблизо до Абакан са градовете Черногорск и Минусинск, които административно са отделени от Абакан но разстоянието до тях, което е по 10-ина километра реално ги прави нещо като квартали. И двата града са с население около 70 000 души.

Първата среща на всеки новопристигнал с Абакан,

естествено, е по улиците на града.

Железопътната линия минава по средата на Абакан и го разделя на две почти равни части. Северно от жп релсите е по-новата част на града. Там се намира централната пешеходна зона както и повечето административни, културни и търговски сгради. Жилищните зони, в тази част, разположени около центъра на града, изглеждат като

по-мизерен вариант на нашите комунистически панелни комплекси

Осем-етажни жилищни блокове обграждат малки разкаляни подобия на градинки, заобиколени от подобия на паркинги от разбит асфалт и големи локви.

Улиците са в същия стил – с много дупки и много събрана вода

Тротоарите много често или изобщо липсват или са толкова неуспешно реализирани, че е по-добре да вървиш по платното отколкото да газиш във вода и кал

Неприветлива, сива и мръсна картина

Абакан – Хакасия, Русия

Между много от блоковете има някакви полуразрушени остатъци от детски площадки с разпадащи се люлки и въртележки и заградени игрища за хокей. Често подобията на градинки между блоковете са леко издигнати над нивото на улиците и по стърчащите отдушници и триъгълни входове човек може да предположи, че това е някакво подземие. От надписите „Укрытие“ по фасадите на блоковете със стрелки до тях лесно можеш да си представиш, че това всъщност са подземни скривалища някога предназначени да спасяват населението при атака от империалистическото зло.

Абакан – Хакасия, Русия

Навсякъде наоколо са нахвърляни противни, ръждясали ламаринени гаражи в стил Меден Рудник. Можеш да ги видиш на купчинки от 5-6 сред блоковете или на големи редици по границите на жилищните кварталчета. Не знам дали факта, че по време на дългите зими тук всичко се покрива със сняг и лед и температурата месеци наред не се вдига над -20 градуса, може да бъде някакво оправдание за неприятния вид на града през ранната пролет. Целият този сив и грозен пейзаж дава лоша посока в началото на отношенията между един чужденец и град Абакан.

Абакан – Хакасия, Русия

Все пак във всичко това няма никакъв елемент на изненада. Много добре знаеш че се намираш в Русия, дълбоко в азиатския континент, по средата на нищото, на хиляди километри далеч от районите на света, които са общоизвестни като благоденстващи и които движат човешката цивилизация напред.

Първата изненада с Абакан идва на първото кръстовище,

което се налага да пресечеш. Ако идваш от България, няма как да не забележиш веднага как

автомобилите спират в момента, в който зеления им светофар започне да мига

Няма как да не ти направи впечатление как шофьорите изчакват спокойно жълтия и червения сигнал за да тръгнат отново едва когато зеленото пак свети. Страхливия и питащ, типично български поглед-молба, който отправяш към колите на улицата застанал на бордюра на тротоара при първата срещната пешеходна пътека е посрещнат с усмивка от водачите. Автомобилите неизменно спират на 5-6 метра преди пътната маркировка и търпеливо изчакват да преминеш на отсрещната страна.

Улиците на Абакан са натоварени. Трафикът е доста сериозен за град с такива мащаби, но изнервени ситуации, отнемания на предимство, минавания на червено или спирания по средата на платното с включени аварийни светлини просто няма.

Хората карат и пешеходстват съвсем възпитано и според правилата

Не само правилата за движение по пътищата, но и човешките правила за толерантност, разбиране и учтивост. След като си пресякъл 10 улици и си изчакал 5-6 зелени светофара вече знаеш. Как е възможно културата на пътя тук на края на света да бъде на 1000 светлинни години от тази в собствената ти европейска страна?

Абакан – Хакасия, Русия

Абаканците карат колите си и явно карат много.

Цените на горивата са толкова ниски,

че автомобилният транспорт е евтин избор за придвижване. Литър А98 тук струва 28 рубли, което е около 1,4 лева. (Данните са от 2012 г – бел.Ст.) Движението е интензивно, но

задръствания трудно можеш да видиш

Всички малко по-главни улици са широки по две или три ленти в едната посока и паркирали по платното коли липсват. Изобщо Абаканските улици са големи, а сградите от двете им страни са далеч от пътното платно и създават усещане за широко пространство.

Такситата

също масово се използват тук. В Абакан таксиметровите автомобили нямат ясно означение. Някои от тях имат типичната табела на покривите си, но това съвсем не е задължително. Цветовете на колите също могат да бъдат произволни. Правилото по-скоро е, че автомобил с висока антена е такси. Трудно можеш да разбереш как се определя цената на услугата

Таксиметрови апарати няма,

а крайната сума винаги е закръглена – 50 рубли, 100 рубли или 150. За разстояние между 2 и 10 километра почти винаги на въпроса „сколько?“ водачите отговарят „100 рубли“, което се равнява на 5 лева (данните са от 2012 г, в момента 100 рубли са под 3 лева – бел.Ст.). Повечето от колите са с десен волан. Тук се внасят употребявани автомобили от Япония. По-близо е от варианта за внасяне на коли от Европа. В Абакан

през зимните месеци често можеш да видиш вечер запалени автомобили

без шофьор в тях. Колите имат опция за дистанционно палене и собствениците им я използват периодично в студените нощи, което е жизнено необходимо когато навън е -40 градуса.

Градският транспорт на Абакан е също толкова мизерен и неприветлив,

както и вида на жилищните квартали. Малките микробусчета, които са основното обществено превозно средство, явно отдавна са изживели не само младостта, но зрелите си работни години. Те са облепени с грозни хартиени табели с информация за маршрута и цената. Билетчето струва 14 рубли (70 стотинки) и се купуват от кондуктор вътре в превозното средство.

Градски траснпорт в Абакан – Хакасия, Русия

Градски траснпорт

Градски траснпорт в Абакан – Хакасия, Русия

Спирките са с различен вид

и на много места дизайна им е в съответствие с мястото, на което се намират. Спирката до най-голямата църква в града – Спасо-Преображенский собор е с ясноразпознаваем църковен купол. Всъщност в Абакан има и тролеи, които изглеждат също толкова стари и грозни както микробусчетата. По всички по-големи улици градският транспорт върви на често и с много различни номера по хартиените табели. Явно маршрутите са много. По спирките и в автобусчетата има доста хора. Масовият транспорт е наистина масов.

Градски траснпорт в Абакан – Хакасия, Русия

Спирка

Градски траснпорт в Абакан – Хакасия, Русия

Центърът на Абакан е по-подреден и привлекателен

Улиците, тротоарите, градинките и сградите изглеждат добре. Има няколко по-големи паркчета, които са поддържани и хубави.

Пешеходната зона,

която в България бихме наричали „Главната“ представлява улица с две отделни платна за двете посоки на движение на автомобилите, и 4 – 5 метра широка пешеходна алея между тях с пейки и градинки по края. Тя пресича целия град от запад на изток паралелно на железопътната линия.

В центъра на града има доста на брой внушителни и красиви сгради. Напълно нормално.

Абакан е столица

Абакан – Хакасия, Русия

Тук можеш да видиш големите и хубави административни сгради на всички видове руски министерства, няколко концертни и театрални зали, университети и институти. Изглежда сякаш

културният и образователен живот в Абакан

е доста интензивен. В града има три театъра. Улиците са пълни с млади и усмихнати хора. За човек от България е малко странно в началото да

среща толкова голям брой хора с азиатски черти

Монголоидно изглеждащите са горе-долу толкова на брой колкото и европеидните. Също толкова усмихнати и красиви. Интересното е че почти винаги

азиатските хора се движат по улиците само с азиатски

и обратно. Естествено, това не е желязно правило и нито по улиците, нито в заведенията, магазините или градския транспорт се усеща някакво по-специално отношение на едните към другите. Няма как да не ти направи впечатление, че

всички хора тук изглеждат страхотно

Не можеш да срещнеш някой малко по-пълен човек. Сякаш всички в Абакан спортуват ежедневно и поддържат страхотна форма и това съвсем не е преувеличено. Всеки е чувал за

прословутата красота на жените

в Русия. Е и в това няма нищо преувеличено. В Абакан много бързо разбираш, че българската гордост с красивите ни жени е малко неуместна. Тук, ако решиш да се обръщаш след всяка страхотна красавица, с която се разминаваш на улицата съвсем няма да можеш да вървиш нормално.

Абакан – Хакасия, Русия

Все пак въпреки статистиките за населението

Абакан създава усещане за град чувствително по-малък от Бургас,

както по площ така и по брой жители. Улиците в центъра на града се изпълват с хора в слънчевите дни, но такива тълпи от народ, както по Александровска, при хубаво време тук не можеш да видиш. За да стигнеш до пешеходната зона са ти необходими не повече от 20 минути от която и да е крайна точка на Абакан.

Имената на улиците тук не са променяни

след края на комунизма. Един от големите булеварди се казва „Советская“ а главната пешеходна улица е „Ленина“. На площада пред сградата на Министерския съвет на Хакасия има

голяма статуя на Ленин

Абакан – Хакасия, Русия

Ленин в Абакан

Странно, но лесно обяснимо, е как

магазините и заведенията имат съвсем малки витрини

и прозорци и в повечето случаи човек трудно може да разбере какво изобщо се крие зад стените на сградата. Все пак

тук зимата преминава с температури до -45 градуса

и нормално архитектурата е съобразена с опазването на топлината вътре в сградите. Външните стени на жилищните блокове са дебели по един метър. Всички сгради се отопляват от централно парно и радиатори има още като влезеш във входа. Навсякъде температурата вътре в сградите е над 25 градуса, независимо колко е голям студа навън.

Най-големият търговски център на Абакан

представлява три жилищни блока, един до друг, с магазини на партерния етаж. Тук молове и големи хипермаркети няма. За сметка на това магазини за хранителни стоки от малък и среден размер има буквално на всеки ъгъл.

Цените в тях са малко по-високи от тези в България.

Абакан – Хакасия, Русия

Ако извървиш пешеходната зона и преминеш през целия град, в края на улицата стигаш до

най-големия парк

Той се намира в източния край, там където продължението на града е препречено от вливането на река Абакан в река Енисей. Паркът е с доста голяма площ, но има само една широка, главна, неподдържана алея, а по-голямата му част е в стил „не много гъста гора“. Има няколко мостчета над речните ръкави, като по тях минават освен разхождащите се в парка и колите на тези, които са решили да паркират между дърветата и да си направят пикник. На брега край широката ледена улица, която съвсем скоро би трябвало да се превърне в река, стърчат няколко ламаринени чадъра и съблекални. Явно през лятото тук има малък плаж.

Продължанието:

Абакан (2): Околностите на столицата на Хакасия

Автор: Живко Баклев (разказът се появява за пръв път на сайта burgas1.org, тук го публикуваме с изричното разрешение на автора)

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Русия – на картата:

Русия

   Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “Абакан (1)”

  1. […] с Живко ще продължим обиколката си из Абакан, с който вече се запознахме, и околностите му. Приятно […]

Leave a Reply