юни 15 2015

Пътуване до Дубай – бъдещето днес (2): Сафари в пустинята и Стария Дубай

Продължаваме обиколката из Дубай – започнахме с фонтаните и Бурж Халифа, а днес отиваме на сафариу в пустинята и Стария Дубай. Приятно четене:

Сафари в пустинята и Стария Дубай

част втора

Пътуване до Дубай

бъдещето днес

След разходката в мола се прибрахме в хотела за да се приготвим за

сафари в пустинята

Както Ви споделих, голямо чудене беше коя фирма да изберем. Много отзиви изчетох из трипадвайзър, което тотално ме обърка. Всъщност разликите са няколко:

  • дали ще те вземат и върнат в хотела или от сборен пункт,
  • с джипа или автобус ще те вземат,
  • дали ще е нов или по-стар джипа,
  • имат ли собствен камп или няколко фирми с всичките им туристи са събрани на едно място,
  • качеството на храната в бедуинския лагер (камп).

Нямаме оплаквания от фирмата Arabian Nights Tours (300 дирхама на човек), като с най-добри отзиви са те и е Arabian Adventures (360 дирхама на човек). С ваучера от книгата всъщност това бе цената за двама ни и така се изравни с цените на по-евтините фирми.

Не знам все ми се струва, че не може да очакваш добро качество на услугите при двойно по-ниска цена, а все пак и при сафарито си има известна доза риск, така че внимавайте на коя фирма ще си доверите живота.

Взеха ни точно в 16 ч. от хотела с чисто нова тойота ленд крузер, цялата от вътре обшита с ролбари за по-голяма сигурност. На входа на

пустинята

се събраха всички джипове на фирмата (около двадесетина) и направихме фотопауза и време за спадане на гумите. Препускането по дюните е около 40 мин., които за мен бяха часове. Джиповете се движат заедно, за да си помагат ако закъсат. Един от джиповете закъса и точно нашият трябваше да му помогне, като се изкачи на заден по дюната и го издърпа рязко надолу с усещане, че ще ни захлупи отгоре. Самото каране е

спускане и изкачване на дюни с около 80 градусов наклон,

каране по ръба на две странични гуми, рязко измъкване и пак така.

Не го препоръчвам на хора със слаби сърца, лош стомах и малки деца

По случайност в нашата кола бе един от съсобствениците на фирмата, който развеждаше една украинска девойка и благодарение на това бяхме и с най-добрия шофьор на фирмата (човек от Оман с 11 годишен опит именно в това). Въпреки доброто му каране, не можах да се насладя на „удоволствието“, тъй като предизвикваше силен страх за мен и неприятно чувство. Не съм пищяла или викала, но човека ме усети и дори спря, даде ми вода и се притесни за мен. Е, имаше и доста коли спрели за хора, на които им е станало лошо и ….

Бях пребледняла, пожълтяла

и дори не ми беше до снимки, а толкова много чаках тази пустиня. Пустинята беше една от основните причини да искам Дубай, тъй като след сватбата ни не можахме да отидем до Египет поради усложнената обстановка там. Е, не бих повторила сафарито и само се радвах, че детенцето ни не е с нас в този момент.

Едно уточнение за хората, които обичат силните усещания и този вид каране: със сигурност ще им хареса много.

Сафари в пустинята, Дубай Сафари в пустинята, Дубай

Сафари в пустинята, Дубай Сафари в пустинята, Дубай

Дойде и хубавата част –

бедуинския лагер


или т.нар. камп, кампус. Те са общо пет в дубайската пустиня, като двете фирми които споменах са със собствени и отделни лагери и там се настаняват само техни туристи.

Всички други фирми се групират в останалите три лагера и често се срещат отзиви за големи опашки, настаняване най-отзад без видимост към програмата, лоша храна и др. Е, към нашия нямахме забележки, включваше се всичко описано:

  • яздене на камили,
  • хена (татуировки с къна на ръката на жените),
  • шише (наргиле),
  • традиционни костюми за снимки,
  • неограничено количество безалкохолни напитки,
  • дюнери, фалафели, салати, безмесни ястия, барбекю, арабски хляб, десерти (най-вкусни бяха те около шест вида) и
  • програма (танура танца е впечатляващ за разлика от бели денса).

Хората от дадена кола се настаняваха на една маса, като всички са подредени около дансинга. Опашки за нищо не е имало, то нямаше повече от 100 човека в лагера (при някой фирми достигат до 500 – 600 души в един лагер).

Изкарването бе много приятно благодарение и на хубавата компания – съсобственика на фирмата, които ни разказваше много интересни неща и факти и една възрастна двойка англичани, живеещи в Австралия и обиколили света (дори и посетили България, но през 80-те години и спомените им бяха не толкова добри с празните магазини и опашките, на които са висели за две ябълки).

Хората бяха много мили и приятни и направиха вечерта ни много хубава, изключително обогатяваща и незабравима.

Бедуинско селище, Дубай Бедуинско селище, Дубай Бедуинско селище, Дубай Бедуинско селище, Дубай Бедуинско селище, Дубай Бедуинско селище, Дубай Бедуинско селище, Дубай Бедуинско селище, Дубай Бедуинско селище, Дубай

Така към 22:30 ч. шофьорът ни върна в хотела и за съжаление свърши тази прекрасна вечер, дори се беше заличило неприятното усещане от самото препускане по дюните и останаха само хубавите спомени. Другия ден изкарахме в Абу Даби, за което ще споделя в отделна част.

Дойде ред и на

стария Дубай

Започнахме обиколката с

рибния пазар,

където се забавлявахме много и видяхме доста видове риба, плодове и зеленчуци. Пихме кокос и поснимахме. Ако имаше как щяхме да си купим и за тук.

Masjid Fish Market Mosque مسجد سوق السمك - Dubai - Обединени арабски емирства

Има отделен паркинг, който е платен дори и в петък, но пак на същите цени (по обяд не работи самия пазар).

Рибният пазар в Стария ДубайРибният пазар в Стария Дубай

Рибният пазар в Стария Дубай Рибният пазар в Стария Дубай Рибният пазар в Стария Дубай Рибният пазар в Стария Дубай

Продължихме към

суковете – златния, на подправките и текстилния

Тук, както и в целия район на Дейра виждаш другото лице на Дубай – мизерията и нищетата. Повечето хора ще кажат да не си губите времето там, но защо да не се види, че монетата винаги има две страни и все още „новобогаташите“ не могат да заличат от къде произлизат.

Златният сук изглежда най-цивилизован, пазарът на подправките има красиви съчетания на цветовете, а за да стигнем до текстилния (стария сук) се качихме на абра за да пресечем Крийка (точно срещу станцията на абрата има паркинг, където оставихме колата).

Особено в петък там е наистина страшно, само се радвах, че не се подлъгах по-евтините цени на нощувките тук и да запазя хотела в този район. Искам да споделя за единственото

нещо, което ме възмути истински в Дубай – платеното робство

Към днешна датата то съществува и то за много хора там. Когато ги видите едва ли може да ги подминете с безразличие. Натоварват ги като затворници със взети паспорти при влизане в страната, в еднакви мръсни и дрипави дрехи, в колона по един към разбрицани автобусчета и ги стоварват на строежите. Оттам ги чакат 12 часови смени – дневни или нощни, работи се 24 часа на всеки строеж, за да влезнат в изключително кратките срокове. Почивка имат само в петък и то само някои, заплащането мизерно. Слънце, пек, ужасни горещин (50+), без сянка и почивка – къртовски труд. Не само парите стоят зад тези строителни постижения, но и животът на много хора от Индия, Пакистан, Шри Ланка и др.

Ще кажете, че те доброволно са избрали да отидат там, но дали са очаквали такива условия на работа, дали имат избора да си тръгнат, колко са принудени от нищетата в родните им страни и плачещите им и недохранени деца и семейства. В днешно време всичко това е факт и то не къде да е, а именно в този град на бъдещето, лукса и парите.

Като съм тръгнала да кажа и че за първи път

осъзнах какво е наистина да си щастлива свободна жена – безценно!

Да, имаше много жени пазаруващи ужасно скъпи дрехи в моловете, без да си правят сметка на парите, но за какво им бяха всъщност и каква част от тях разполагат с толкова средства? Винаги бяха придружавани от някой, на по-либералните им се виждаха поне очите, но имаше и доста с тюл и пред тях, та дори и с черни ръкавици, липсваше само едно поводче на шията им – поне да не се блъснат някъде. Някои имаха привилегията да се варят в черните си абаи на плажа, но без да влизат във водата. Е, смеех се на постоянното наблягане, че Турция е „светска държава“, но явно поне по курортите си е „такава“. И така наистина осъзнах и се радвах на правата и свободата си!

Сук, Дубай Сук, Дубай Сук, Дубай Сук, Дубай Сук, Дубай Сук, Дубай Сук, Дубай Сук, Дубай

На суковете беше единственото място, на което намерихме да се продават от малките шоколадови бонбонки под формата на цветни камъчета. Те са направени от камилско мляко, наистина са много вкусни и също така са подходящи за подарък оттук.

Пихме и камилско мляко, но то не ни впечатли и допадна особено. Млякото се продава в хранителните магазини и има различни разфасовки и процент на масленост (с най-голямата е най-добро). Там ще намерите и популярните за ОАЕ фурми със шоколад и бадем, под всякакви разфасовки, различен шоколад и кутии за подаръци. Наистина са много вкусни, ядохме там, взехме си за тук 1 кг. и за подарък всички близки и даже на безмитния не устоях и купихме още 3 големи кутии.

Стандартните сувенири от Дубай

са магнитите, ключодържателите и направените от различен материал Бурж Халифа, Бурж Ал Араб и т.н. Интересни са и едни вазички пълни с пясък, декориран под формата на пустиня с камила (запечатани отгоре с восък и фитилче), както и едни малки килимчета за поставка на чаши. Тези сувенири се продават както по суковете, но там трябва много да се пазарите и изтърпите досадните продавачи, така и в моловете – има специални магазини за сувенири на доста завишени цени и същите неща в хранителните магазини (карфур и другите им марки). В мола на Емирствата е най-големият карфур и всъщност от там направихме покупката на доста сувенири – е май купихме от всички по много 🙂 А и да не забравя по всички атракции също има сувенири и е много актуално да Ви снимат и на изхода да Ви предлагат да си закупите снимките си (цените почват от 200 дирхама на снимка и в Атлантис при делфините стигаха до 2000 дирхама за пакет от няколко снимки).

Горещината взе отново да надделява и се отправихме към

Дубай Марина Мол (Dubai Marina Mall)

Самият мол не е нищо особено, но го използвахме за паркинг, за да разгледаме

Дубай Марина (Dubai Marina) и Джумейра бийч резидентс (JBR)

Един огромен проект на нов и модерен Дубай, който и в момента се строи, и който представлява смесица от лукс, въображение и много пари. Едно от най-забележителните места в Дубай Марина е

яхтеното пристанище,

където можете да видите огромни яхти и разбира се възможно най-скъпите автомобили, произведени в света. Дубай Марина е изкуствен канал, построен по протежението на 3 км участък между много небостъргачи – тук е и най-високата жилищна сграда в света Princess Tower.

Непосредствено до Дубай Марина (заключен между Марината и морето) е JBR, жилищен комплекс от 40 небостъргача – 36 жилищни и 4 хотела. Целият район е изключително приятен за разходка, има хубава сянка от сградите и оставаш с впечатлението за един модерен град. Тук вече губиш представа за височината на сградите определено и не ти изглеждат толкова високи, а повечето са около 300 метра високи.

Качихме се на ферибот от 17 ч. до палмата

Има различни видове – само като такси в марината за по 5 дирхама на човек, цялостна обиколка на крайбрежието чак до суковете в Дейра или до палмата. Според избрания час феритата пътуват по различни маршрути, а стойността е еднаква 50 дирхама на човек или 75 за преградения салон с по-малко места, но така или иначе след като тръгне всички излизат отвън да гледат (продължителност 1 час).

Билети се купуват на място,

като се излезе от мола към марината трябва да тръгнете към ресторант Пиер 7, подминавате го и ще видите гишето. Предварително бях разгледала маршрутите и избрала обиколката от 17 ч., защото ако отидехме до Криика, не ми се връщаше 40 км с метрото и прекачванията по линиите до колата.

Движеше се доста бързо, подухваше приятен ветрец и ни подейства много ободряващо тази разходка. Да видиш Дубай от към морето е също много красиво.

Дубай Дубай Дубай Дубай Дубай Дубай

Продължението:

Дубай – Град на бъдещето! Нашето пътешествие 3 част

Автор: Зорница Божикова

Снимки: авторът

Други разкази свързани със Дубай – на картата:

Дубай


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


24 коментара

24 коментара to “Пътуване до Дубай – бъдещето днес (2): Сафари в пустинята и Стария Дубай”

  1. […] Пътуване до Дубай – бъдещето днес (2): Сафари в пустинят… […]

  2. Mila каза:

    1) Относно експириънса сафари – отлично описание на основните условия, които трябва да се съблюдават! И двете посочени фирми са с много добро име, дълга традиция и собствени лагери, но човек трябва да си има едно наум при тънките оферти… а най-добре предварително да пита за основните елементи (с имейл), преди да букира. Най-вече по това откъде ще го вземат/оставят в града и С КАКВО ще бъде превозен до лагера. А ако чуе автобус… директно да се маха – половината му време ще мине само в пътуване!
    Лагерите в пустинята обаче далеч не са само 5. 😉 Те са струпани на кластъри, а пустинята е голяма… само за едно място мога да твърдя, че съм видяла поне 8. Но човек не може да го знае, т.к. шофьорът на Круизъра следва точен маршрут и няма за цел да показва къде стои конкуренцията. 😉 Основното обаче е, както казвате, да не се струпат наведнъж няколко групи от една или няколко фирми, защото стават опашки за храна и повторно посещение до бюфета се забранява… в този смисъл най-добре да се избягват четвъртък вечер и събота вечер – ударни съгласно „арабския уикенд“. Тарапаната е гарантирана. Но пък човек (не знам дали за всеки desert camp важи) може да се надява на бира и по-твърдо „гориво“.

    Сафарито е много тежък експириънс за хора, които се подлагат за пръв път на такова нещо… макар да е емблематична туристическа марка за целия регион – с опция планинско сафари в Оман и другаде. Шофьорите, както споменавате, са специално квалифицирани (имат спец. license) и с дългогодишен опит, така че, общо взето, опасностите са имагинерни, от което цялото преживяване далеч не става по-леко. 🙂
    Деца „на борд“ се качват от 4-тата им година нататък – стига да им държат гащите! Моите пощръкляха от радостно пискане и коментиране, а по-дребният елемент беше на 5 и нещо год……. дълго време мислихме кога да го сефтосаме, а то се оказа, че за него майтап. 😀 Значи, най-плашливите в никакъв случай да не сядат най-отпред при шофьора, където е панорамната гледка! А тези, които си мислят, че са много ербап, да се блъскат за там. :))
    Шофьорите обаче са свикнали на чести „контра-реакции“ и наблюдават пасажерите, очаквайки всеки миг някой да припадне от шок…… така че, ако се случи човек да усеща, че не може да издържи, нека ВЕДНАГА сигнализи на шофьора, не се гони график за 2 минути почивка! Ако другите пътници пък са приятели, ще проявят разбиране, когато шофьорът бъде помолен да поспести малко съспенс на народа………. той си знае откъде да мине, също както знае, че основната му работа е да осигури пълен thrill на мераклиите (и целево подбира по-стръмни места). 🙂

    Допълвам, че и по мои впечатления за belly dance сте права – никак не се презорват и престарават. Той и танцът е един, протяжен и основно муден… не е като родната чалга, само кръшни ритми. Определено не оправдава очакванията. Но tanoora dance е един път – това са дервишите, които туристите в Турция виждат облечени в бяло (арабските им събратя са по-окичени).
    И shisha – наргилето. За пушачите е все едно въздух, но е гот за една снимка. 🙂

    2) По-тежката тема е с „платените роби“, за които разказвате – основно индийци (сред тях основно мюсюлмани), пакистани, бангладеши. Почивки им се полагат, разбира се – зад блока, в който живея, се вие „ударен“ строеж (огромен и за норматив), в хранителното магазинче в съседния блок, когато и да стъпи човек, е пълно с все такива хорица… броят си монетите, купуват поединично цигари, основно кафета (не чай, както би очаквал може би човек…), по нещо дребно/единично за храна. Сядат отпред за една цигара, къде другаде да идат – човек може да ги види и налягали по тревните площи в близост до обектите, на които работят (поне тези, ангажирани с озеленителни и др. дейности). Почиват в петък, когато опциите за ентъртейнмънт са бродене из моловете (window shopping), общ. паркове (вход 2-5 дирхама) и публ. плажове (т.к. се струпват повечко мъже, полицията зачестява обиколките в случай, че някоя дама се почувства притеснена от обстойното „сканиране“).
    Клета съдба е това, тяхното, но са си намерили начини да връзват двата края. Болшинството не работят за повече от 800-1000 дирхама, а болшинството СИ ПЛАЩАТ, за да бъдат докарани тук да работят (с лъгане, че ще вземат два пъти повече). Живеят групово в общежития, вкл. в по-нафацани квартали, където фирмите наемат цели блокове – много дУши делят един апартамент, също като женската работна ръка (филипинки), настанени в Дейра, Сатва, Карама на по-евтин, но самостоятелно покрит наем. От няколко стотин дирхама за легло, не за стая. Но се отплесвам…

    Индюхите специално имат много добре разработени канали за снабдяване с евтина храна – докато са на строежа/обекта, ги хранят, но всяка вечер и в петък трябва сами да се справят… полетите до Карачи, Мумбай и другаде са ежедневни, имат много здрава френдска среда и постоянна връзка със семействата си, които изпращат прясна, готвена храна с цел някакво преживяване (с колети, които работещи тук пътници носят на колегите си-бачкатори). Веднъж в седмично нормална норма, дважди седмично – се случва, храна от вкъщи това, осигурена по въздуха. Достатъчно много хора са и непрекъснато си вършат „услуги“, та криво-ляво се справят.
    По този начин съумяват от заработените пари, още с вземане на заплатата (ако я вземат!), да изпратят веднага НАД половината сума веднага обратно вкъщи, за да хранят родители, да издържат деца-ученици, студенти… даже не и собствени винаги – дотам стига „брадърството“ при индюхите. Помагат и на хора извън семейството, стига само на някого да му се отвори нишан за 2 пари отгоре – опасни хора, това им е основно „перо“ благотворителност да го наречем, безкористна, да подпомагат учението на деца, които познават или за които знаят, но които не могат да си позволят нищо….. (нискокастови такива)

    Други два по-характерни елемента във връзка с „платените роби“ е това, че в града, освен техните собствени организации за взаимоподпомагане работят все повече на брой доброволчески организации, които правят ежегодни – или пък редовни – инициативи в посока точно тия, най-пренебрегнати, най-тежко трудещи се хора. В нашето у-ще напр. родителите веднъж годишно събират (принадлежности от личен хигиенен х-р) за персонала мъже и няколко дами, който чисти класните стаи, за шофьорите на автобусната фирма, за външната охрана, рецепционистите и неколцина други – това е частна инициатива. Големите организации обаче трупат постоянен запас и раздават, те си знаят къде, не само в Дубай – през Рамадан най-вече и основно това, хавлии, тоалетни принадлежности като пяна за бръснене, сапуни, прах за пране и др. всекидневни неща. Не, за да не остане някой необръснат и неизпран…….. а заради жеста – за да се покаже, че хората НЕ СА безчувстване и слепи за този трудов сектор. Една от организациите, които ми е известна, е на момиче от Шарджа, което подарила шапката си на някакъв клет работник, после закупило още 6, след това се обърнало към медиите… и инициативата станала постоянна, че се и разгърнала. 🙂 Готино – мюсюлманите страшно тачат този дух на подпомагане на онеправданите и държат да го възпитават и за това да се чува. Нищо, че като им гледаме лайвстайла… не си мислим такива неща. Но нали трябва и пред Аллах да се докарат. 😉

    И друго – понеже споменавате жегите от 50+ (пиковете през август) – е тогава трябва да ги видите! Е тия същите клети мъже, в пълно работно облекло, с каски, как прекъсват работа на строежите в точно време, за да се молят………… което значи, че ПОСТЯТ. Тоест – НЕ пият вода и не консумират храна и не пушат през цялата дневна смяна, на тия жеги!! Уникуми, фанатици.
    Местните власти ги досрамя всяка година да отчитат починали от слънчев удар работници на открито, постещи……. и преди няколко години въведоха фатва (религиозен закон) да бъдат принудително хранени и поени на обяд, под страх от депортация. Наложи се, то тия спирка нямат………. през този месец раб. им време е намалено, смените са 3, много оредели, а през останалите летни (юни и август) между 14 и 18 ч не се бачка на открито – закон.
    Та ниското заплащане от 300-500 спестени дирхама на месец, с което хранят сур билюк рода в родните си държави, да не Ви смайва толкова, колкото усърдието им да постят до смърт, в прекия смисъл, в пикови летни месеци като юли и август. С това принудително хранене, апропо, вероятно им прецакват цялата рел. обязаност и си отпостват в друг месец годишно, но вярвайте – спирка нямат, щом е до прослава на Аллаха със съсипващо бачкане на открито по обяд без глътка вода от сутринта в 4 ч!! Уникуми.

    Ще прекъсна дотук, че коментарът стана безобразно дълъг. 🙂

  3. Mila каза:

    Искам още нещо да оставя, а Вие ми кажете (а и др. четящи наоколо) дали да е последно, за да не дотягам на своя глава – в малко думи ми е трудно да се събера…

    Напълно покритите дами, които са Ви направили неприятно впечатление в моловете и които Ви се струват в несметен брой… са крайно изолирано изключение, но се набиват страшно на очи! На всеки. Въпреки че целта им, хех, е уж точно обратна….. ама обичат и да се оплакват от зяпане, но това е вече друг разговор. 🙂 Елегантните фини госпожи обаче са столичанки (от Абу Даби), а дебелите кадъни с евтини абаи като камбана са беден арабски туризъм и по-възрастни (старомодни) госпожи. Това, ако върху главата е метнато единично парче плат.
    Ако обаче отзад фереджето (хиджаба) е завързан на възел и очите се виждат… това е Сауди-туризъм. ОАЕ има сухопътна граница с KSA и дотук достигат за броени часове по магистралите – 4-5 примерно. ВИНАГИ семейно, т.к. сауди-жената, омъжена или не, не може да напусне държавата без мъж-придружител. Нито да влезе обратно – някой роднина или съпруг трябва да й „разреши“, буквално и писмено. Това е уахабизмът, пък и много се гордеят с него… ама все в Дубай се трупат за уикенда или по дълги празници (ако в ОАЕ се почиват 3 дни, в Сауди са 10 – що да чинят там?).

    Правите разбираем паралел с Турция, но Турция не е арабска държава и облеклото там е, обяснимо, различно – вкл. с носене на шалвари, панталони, по-солидни връхни дрехи (обезателно в кюлотени цветове!), по-дебели шамии. Температурите в Гълфа са от 25 февруари до 50 август, а бялото облекло за мъжете и черното за жените е традиционно за този регион от столетия и като такова е на силно уважение. Освен това прави местните разпознаваеми, както също и съседите им от Кувейт, Бахрейн, Оман, Сауди, Катар – за несвикналото око е достатъчно по облеклото и по др. белези криво-ляво да претегли кой е по-заможен и кой има повече право да се пререди на опашка (образованите хора не се тикат, но бедните лешпери от други държави си мислят, че като надянат по една рокля/наметка и айде, всеки ще ги вземе за богаташи от Гълфа, та се врат като изоглави… неотличаващите разликите най-добре да не реагират, а да дадат сигнал на продавач, таксиджия или друг, те добре ще ги претеглят с един поглед и разпъдят, даже и да са сами нахалстващи кадъни).

    Та – при нужда по-свободните дами, с открити лица (че понякога и коси), излизат и сами, няма никъв проблем, ала ТЕ се притесняват, че околните, от техния tin, ще ги одумват – уууу, тая закъде без мъж, безделница… :)) затова предпочитат да се групират по двойки, по тройки (момичета, жени и момчета, мъже) – един вид, за публично алиби. Да не им се мръщят разни мнителници. Винаги имат братя/сестри и брачеди подръка за тая работа. Кадъните си клюкат, мъжете си разхождат автомобилите… при младежите същата работа – по двамца, по трички. Инак ще стои „неприлично“, на арабите наоколо им. На нас за тия работи не ни пука, ала на тях – много. Но щом трябва, и сама жена на кафе или на шопинг или сам мъж… що не, ОАЕ не е Сауди.
    Но имайте предвид, че местната жена приема контактите с непознати мъже като много черна и омерзителна работа, пък още повече всякакви други неща й се видят тежки и недостойни за богопомазаното й положение… примерно да си тика сама количката с покупки, но не само до колата, ми и вътре в магазина. Там срама нямат, че ще хванат мъж (черноработник) да им влачи кошницата и да им трупа вътре нещата. 😉 Но най-добре да е съпругът. Той събира дечурлигата около себе си и с една вежда ги строява да кротуват, той носи новото бебе, той тика количката на бебето ЗАЕДНО с тази с покупките. Кадъната само се движи встрани, сочи с пръст, без да говори… после се оттегля, без децата, докато той, съпругът, маркира всичко на каса, плати и придвижи семейството и покупките до колата. Работата на кадъната е само да си носи чантата и часовника, да ходи достолепно и ако някое дете се изпльоска някъде, не се и навежда – мъж й отмята и тази работа. Негово задължение пък е да покаже, че жена МУ (една от всичките) е неговата царица за този делничен шопинг/разходка, че се ползва с пълното му уважение и че той не я товари с нищо, щото другите господа ше рекат – е тоя как сега се излага и посрамва жена си, гърбейки я с работа……. те и за много други неща са „несвободни“, но и този разговор е много дълъг, а на всичко отгоре приспивен. 🙂 Но мисълта ми е – не се преугрижвайте да ги жалите много тия жени, животът им е много ограничен и анти-социален, но то е за сметка на много неща, които им отърват. Примерно бедните кадъни са принудени да работят, цял ден на някоя рецепция или на каса и в някой климатизиран офис……. по-тежко е, когато съпругът им забранява, за да не се „мешат“ с чужди мъже, че голямата драма, тогава живеят съвсем затворено, това е манталитетът на необразованите беднюги, при тях друго положение освен излизане с мъж-придружител просто няма. Но заможните дами няма с какво да угнетят когото и да било – шофират, излизат сами, бачкат, влачат се по кафетата, по магазините, бюти-салоните, до джамията в петък наобед, сменят от скука автомобили, за навън обясних, вкъщи жени да поемат децата, чистотата и кухнята, градинари и шофьори… идея си нямат как функционира светът, понякога от нямане на какво създават дрязги и интриги и се развеждат, а децата при съпруга и новата му жена. Имаше случай с една такава разведена, 24 дни не се прибрала да си види децата, изтеглила заем, купила си Ламбурджини и аре, детегледачките им сигнализирали полицията……. има случаи на семейства, които си забравят по някое дете в мола или в колата, толкова са заети да поддържат имидж пред народа. Да не са Ви кахър, „роби“, „опресирани“ и прочее. Животът им минава и заминава в браздене на новите кафенета и в нищоправене, едно нещо няма, за което да им трябва да се борят.

    Оставям дотук, че съвсем ще вземе да доскучее. 🙂

  4. Стойчо каза:

    Уточненията са добре дошли 🙂 Пиши

  5. Мила, страхотно, заедно с пътеписа по-горе, чудесно разказано, изчетох и двете неща неприлично бързо!

  6. Стойчо каза:

    Искаш да кажеш, че си го чела невнимателно? 😉 бива ли?!? 😉

  7. Ах, бе! Как може да ме обвиниш в такова нещо!
    Обяснявам – толкова интересно написано, че го изгълтах. (аз мога да чета ужасно бързо 🙂 )

  8. Стойчо каза:

    😀 😀 😀 Обичам точността 😉

  9. Точен човек си! :))) Аз мога и още да чета за емирствата и Дубай, стига да има кой да разказва. Например, ние си представяме жените там като многострадални Геновеви, но се оказва, че гледната им точка е съвсем различна. И като цяло обществото там доста специфика има. Това е интересно и ако Мила или Зорница или някой друг разкаже за този земен кът, определено ще има читатели 🙂
    До тук съм живо заинтригувана

  10. Стойчо каза:

    Абе сигурен съм, че 80% от фертилните жени в България ще се забулят с радост, ако мъж им е петролен шейх 😉 И да – ще прегърнат многоженството 😀 Стига да е петролен шейх 😀

  11. Стойчо каза:

    между другото – в течащия в момента пътепис за Пакистан, също има интересни разсъждения по темата

  12. Стойчо каза:

    Хайдееее, няма ли кой да ме опровергаеееее…..????!!!!! 😉

  13. ndndnd (това е хахаха на английски). Пакистан също следя с интерес. Стойчо и така е, и не е така. Не ми се вярва, да е така, обаче.

  14. Стойчо каза:

    Малко, като с котката на Шрьодингер 😉 или с новото/новите ЦСКА, нали? 😉

  15. а баш! вероятно на много жени би им харесало да нямат грижи, щото са твърде изморени вече. дори биха могли да потърпят малко порядките там. но мисля, че ще дойде един момент, в който няма да издържат. все пак това са само мои разсъждения, де

  16. Стойчо каза:

    Признавам си, че не бих искал да бъда поставян пред подобен избор

  17. То да не дава господ такива избори. Чел ли си Соц гурме – там има интересни разсъждения за жената и прочее. допълнително объркване на женската роля…

  18. Deniz Mavi каза:

    Благодаря на Мила за уникално интересния пътепис във вид на коментар 🙂
    Възможно ли е да го разширите в едно пътеписче? Ще дадете информация „от вътре“:)
    Стойчо, моля ви съдействайте!
    Благодаря ви:)

  19. Deniz Mavi каза:

    п.с.почвам да чета коментарите на Мила за втори път…..

  20. Стойчо каза:

    Знаеш ли от колко време я врънкам? 🙂

  21. […] – започнахме с фонтаните и Бурж Халифа, после бяхме на сафари в пустинята и посетихме Стария Дубай. А днес ще посетим изкуствения остров-палма Плам […]

  22. Много вълнуващо!

  23. […] голф игрище, воден увеселителен парк /за този аквапарк на сафарито ни казаха, че е най-добрият в ОАЕ/ , още четири хотела и […]

  24. […] 15 юни 2015 Пътуване до Дубай – бъдещето днес (2): Сафари в пустинят… […]

Leave a Reply


Switch to mobile version