май 15 2006

Пътуване до Япония – 1 част

Тази история е съставена от няколко мейла, писани от моя любима колежка, която посети Япония през пролетта на 2004. Писмата първоначално бяха предназначени изключително и само за лично четене. Точно в това се състои най-голямата им ценност! Затова след малка редакция (имената са сменени и са ползвани инициали) с нейно разрешение (за което съм й много благодарен!!!) ги поствам тук.
И така

Япония

Пътуване до Япония -I част
Пътуване до Япония – II-a част
Пътуване до Япония – III-a част

Dear all, Вече втори ден сме на японска, т.е. токийска земя. И сме си като у дома, защото, както и предишният ни опит показа , друго нещо е да си у приятели. Вчера забърсахме няколко музея на потребителското изкуство, но основно наблегнахме на рождения ден на А. Днес го посветихме на аклиматизация и авременация, т.е. аз се събудих по времето на прибирането на децата от училище – около 14.00 часа. Времето беше изключително гадно – студ, дъжд и вятър, но това не уплаши душите наши и тръгнахме на едно излетче из близкия квартал Шинджуко, където се качихме на последния етаж на кметството – наблюдателна кула за забележителности и обрисахме още няколко музеи на потребителското изкуство – бижутериен магазин на една от най-известните японски фирми Микимото (кралят на перлата), също скъпарски магазин за кимона от Киото (в който всички продавачки се хвърлиха с ужас към нас – ние решихме, че е затворено, а то било, за да си събуем обувките) и една кафетерия. Възмутена бях от събуването в магазина – досега ме бяха карали да се събувам само по храмове. От друга страна кафетерията ме възхити.
От първото влизане имахме луд късмет със страхотно еспресо – при това само за два долара – нещо, което предишния опит в Азия доказва, че е невероятна рядкост. Не се разбра дали тук това е така или не, защото А. не пие кафе и няма отношение към подобни неща. През цялото време, ако щете вярвайте, не можах да взема думата от Д., която все мрънкаше, че не си представяла така Япония и че хич не било толкова чисто, колкото се очаквало. Моите очаквания също не се потвърдиха, защото съм чувала, че било голям гъчканак и изпитваш клаустрофобия. Твърде просторно си беше – може би, защото твърде малко бяха лудите като нас, излезли в това смотано време.
Центърът на Токио прилича малко на космически град (както каза Д.), поради високите сгради, мнoгoто камък и малко зеленина (при това добре обгрижвана, което й придава миниатюрен и неестествен вид). Японците, противно на китайците, макар и безочливи (т.е. очите им почти не се забелязват) се оказаха супер дружелюбни, много толерантни и въобще симпатяги – поне засега. Освен това тук е много спокойно – никoй не краде, не те мачка и пр.
Японките, от своя страна (противно на това, което си ми казвал, Darling), хич не са красиви. Повечето са с криви крака и неестествена походка (може би поради позата им за седене) и са майки садистки, а децата им – мазохисти. Явно детската мода тук е сини колене, защото днес, както беше абсолютен студ (пак противно на китайците, където мацките напролет ходят с наполеонки под панталоните), децата масово бяха с боси крака, макар и някои с ботуши, но по къси панталонки и полички, а мамичките бяха твърде добре, т.е. топло облечени… И друго мога да пиша, ама стана много дълго и няма да злоупотребявам нито с моето време, нито с вашето търпение.
Целувки – аз

Продължение


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

en.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


3 коментара

3 коментара to “Пътуване до Япония – 1 част”

  1. […] Начало Предишна част […]

Leave a Reply


Switch to mobile version