юни 03 2015

Пакистан – град Мултан, Пенджаб (част 4 от През Азия на автостоп)

Продължаваме заедно с Маргарита и Георги в пътуването им през Азия – започнахме с прекосяване на Турция, минахме през Иран, а миналия път навлязохме в Пакистан, провинция Бeлуджистан и оставихме нашите герои да нощуват в полицията. Днес – дано се измъкнат! 😉

Приятно четене:

Пакистан

Град Мултан

Пенджаб

част четвърта от

През Азия на автостоп

Пейзаж в Пакистан

Пейзаж в Пакистан


19.04

Втори ден сме в полицията. Направили сме си леговище от столове и едни шушляци, които си бяхме купили за калъфки на шалтетата. Имаме чувството, че сме от седмици тук. Денят започва със срещи с полицаите, с които вече сме приятели, пиене на чайове и лафчета. Шефът, нисичък, слаб, но жилав, запасан до над пъпа и приличащ на някакъв военен генерал от миналото, ни поканва в кабинета си да поприказваме и погледаме телевизия. По някое време се появява един от полицаите, с който си говорим най-много, ни носи лаптоп, така че имаме интернет.

Така денят минава бързо и неусетно. С трепет очакваме утрешния ден – толкова много неща имаме да разглеждаме.

Белуджи си пазарува

Белуджи си пазарува

Имаме си и сервитьор, който постоянно ни пита дали имаме нужда от нещо и какво искаме за ядене. Сред пущуните е много популярен айряна. Съответно, ние преяждаме и препиваме от всякакви безалкохолни.

Сервитьорът от полицията – Белуджистан, Пакистан

Сервитьорът от полицията

20.04

До обяд специалното разрешително, необходимо да излезем от Белуджистан (на английски го наричат N.O.C), е издадено.

Към 2 следобед полицаите, които трябва да ни закарат до автобусите, ни взимат. Изведнъж обаче те ни казват, че е станало нещо и автобусите стачкуват, защото някой бил убит и можем да тръгнем чак утре. Не знаем, дали не си измислят, понеже вече е много късно и не искат да ни пуснат. Искат отново да ни пратят в отвратителния Bloomstar hotel, но ние отказваме и

отиваме да спим пак в полицията

Полицейски участък – Пакистан

Първият ни дом и нашите приятели

Поне сме в друг участък, хората са нови за нас и е много спокойно. Точно до гарата сме и това ни подсказва как неудържимо искаме вече да потегляме и да напуснем този полицейски свят. Дано утре да успеем да хванем влака и да сме свободни отново. Inshallah! (което означава буквално „волята на Аллах“ и се ползва като дано, или ако е рекъл Господ)

Кета, Пакистан

Кета

Новият участък е страхотен, намира се в правителствена зона и е доста голям, така че можем да се разхождаме из квартала, има дървета и папагали, неща, които не бяхме виждали с дни в пустинята. Имаме собствен супер чист офис и абсолютно никой не ни безпокои, почти няма хора наоколо, въобще с класи над първия участък е. Горещо го препоръчваме (просто кажете на полицаите да ви закарат в Home Department).

Версии за тероризма:

  • тайни агенции на Индия, Русия и Афганистан организират терористични акции, за да поддържат Пакистан слаб и да вредят на развитието му (според мен звучи доста неправдоподобно).
  • Белуджистан е много богат на природни ресурси (злато, въглища, мрамор, диаманти, нефт), но региона не се облагодетелства изцяло от приходите от тези ресурси, изцяло експлоатирани от pакистанското правителство и затова много белуджи искат да станат независими – едно време те са имали своя собствена държава.
  • Няма терористи, вече са се справили със ситуацията.

Всички тези версии чухме от различни хора като естествено много зависи дали човекът е пущун, белуджи или от друг регион. Тероризмът в региона е на две нива – политически и религиозен.

21.04

Ескортират ни до влака и в 8:30 вече се счита, че сме почти свободни. Още с качването се сприятеляваме с един човек, който се оказва евангелист и заедно със сестра си и ученика си са били в мисията в Кета, където активно покръстват сикхи. Така се оформя нещо като

християнско ъгълче

в нашия вагон.

Влакът

е пълен, но почти няма правостоящи, така че е поносимо. Спален вагон е, но през деня всички седят на долните легла. Нашият човек си припява християнски песнички, всички ни черпят с безалкохолни и храна и изобщо не ни оставят да плащаме – въобще удряме си страшна веселба.

На излизане от Кета пускат металните щори на прозорците, понеже отвън диви белуджи замерят влака с камъни.

Обичате ли шербет?

Обичате ли шербет?

Влакът спира доста често и в големите градове имаме престой от по половин час и слизаме да си купим храна и чай. Към обяд жегата става непоносима, влакът е напечен от пустинното слънце. Има вентилатори, но те сякаш не охлаждат изобщо, а само раздвижват нажежения въздух. През прозорците нахлуват вихрушки прах и от време на време някой си запалва цигара. Чак привечер става поносимо.

Вече сме извън Белуджистан и извън пустинята.

Навън всичко е в обработваеми земи, текат реки и по гарите няма вече полицаи с калашници. Най-стене сме свободни!!!

Провинция Пенджаб

Към два часа през нощта пристигаме в

Мултан

след 17 часово пътуване.

По улиците е пълно с хора. Хващаме си рикша до центъра, където е централния парк с всички забележителности и си опъваме палатката в едно закътано ъгълче на парка.

Рикша – Мултан, Пакистан

Рикша – местните таксита

22.04

Събуждаме се сутринта щастливи в

Мултан – градът на суфите, мангото и свободата.

Вече сме в Пенджаб – провинция където се води, че сигурността е на добро ниво.

Мултан, Пакистан

Оправяме палатката и си взимаме душ в тоалетните на парка; момчетата, които се грижат за тоалетните си имат една малка стаичка за вещи (тип килер) и ги помолваме да си оставим раниците там. Те са много мили и веднага се съгласяват. През деня заключват стаичката и вечерта също са там – спят на походно легло в парка.

Mazar of Baha-ud-din Zakariya – Мултан, Пакистан

Mazar of Baha-ud-din Zakariya – гробница на светеца суфи

Готови сме да се гмурнем в града и да изследваме джунглата от улички. Още към 9-10 сутринта е адска жега, а трафикът по улиците е невъзможен. Всичко тъне в прах, но е пълно с интересни неща за разучаване. Първо се отбиваме в

Mazar – гробницата на светеца суфи

и после се отправяме в търсене на закуска. В 9 ч. почти нищо още не е отворено. По някое време успяваме да намерим

интернет клуб, който изглежда много особено. Всеки компютър е в една малка тясна розова кабинка, която се заключва…

Часовниковата кула в Мултан, Пакистан

Часовниковата кула в Мултан

По-късно през деня

отиваме на пазара,

където има десетки малки улички за платове и рокли като за принцеси.

Дрехи за принцеси – Мултан, Пакистан

Дрехи за принцеси

Изглежда, че хората не са виждали туристи и зяпат учудено. Някакъв богат търговец на платове ни кани да пием странни напитки.

След обиколката се връщаме в парка, където над дърветата летят десетки соколи и врани, които са огромни. Навсякъде има просяци и на всеки 5 мин. някой ти иска пари. Нощно време излизат някакви доста страховити травестити просяци.

Мултан – градът на соколите

Мултан – градът на соколите

Купихме си сим-карта от едно момче и той ни покани на вечеря – нас ни е супер неудобно, тъй като знаем, че заплатите на повечето хора не надвишават 200$ на месец, но никой изобщо не ни оставя да платим.

Фараз – момчето със сим картите

Фараз – момчето със сим картите

Вечерта се срещаме с човек от couchsurfing.org и той ни откарва до къщата на свой приятел в модерния квартал и късно през нощта си лягаме.

Мултан базаар, Пакистан

Мултан базаар

23.04

Събуждаме се доста късно. Къщата, в която спим, цялата тъне в прахоляк и няма мебели. Опънали сме си долната част на палатката и никак не ни е зле. Сутринта идват приятелите на човека, който ни подслони и се оказа, че сме в „щаб-квартирата” на комунисти.

Не знам защо, винаги попадаме на хора, които се опитват да ни убедят в крайните си възгледи, след като въобще не си падаме по обсъждане на политически щуротии – ислямисти, комунисти, нацисти – направо е адски уморително да си говориш с хора с крайни възгледи. След 2-3 часа политически разговори, най-накрая успяваме да се измъкнем и да поемем на ново изследване.

Модерният квартал,

в който се намираме, е доста отдалечен от центъра, не е толкова прашен и шумен и има доста лъскави магазини и заведения, както и множество молове, за разлика от стария град, който е пълна противоположност – цари пълна лудница и няма нито едно ново заведение или магазин. В града има една гробници на суфи (мистично движение в исляма) светци, които и до ден днешен са място за поклонение. Някои са на по 800 години и до днес суфизмът е жив в Мултан.

Портата Долат – Мултан, Пакистан

Портата Долат

Усещането, когато не знаеш къде ще замръкнеш, какви чудеса ще видиш през деня, къде ще се озовеш, е неописуемо. Когато всеки един ден носи безкрай изненади и е абсолютно различен от предишния, и светът около теб прилича на приказка, извадена от чудодейна стара книга – това е най-голямото щастие, когато си на Пътя. Прашен пътник из далечни земи – това пожелавам на всеки, готов да приеме неизвестността и Живота.

През деня

невероятностните събития продължават с пълна сила

Набутваме се из лабиринта на пазара и по някое време завиваме в една странична уличка. Навлизаме все по-навътре в стария град. Улиците са специализирани за продажба на различни стоки и ние попадаме на улицата за вторични суровини.

Изведнъж всички жени, които минават покрай нас, са с бурки,

странни старци седят по ъглите, старите къщи са доста разрушени и всички ни гледат втрещено.

Пущуни – Мултан, Пакистан

Жена, облечена с бурка

Забързваме ход, тъй като усещането не е особено комфортно, но улицата все не свършва. Най-накрая стигаме до главната улица на пазара и с облекчение сядаме да ядем сладолед от делва.

Делва за сладолед – Мултан, Пакистан

Делва за сладолед

Адски е прашно и температурата стига 40 градуса по Целзий – трудно е да се диша. От всичко това целите ни дрехи стават мръсни за отрицателно време. След базара отиваме в

Шах Шамс парк,

който се оказва много западнал. По пътя питахме някакъв човек за посоката и той настоя да ни заведе лично. Ходхме заедно 15 – 20 мин. като той дума не обели през цялото време. На улицата продават някакви малки шишенца с жълтеникава течност, която извличат от гигантски гущери, проснати живи по гръб на паважа.

Привечер отива при Фараз, момчето, което ни помогна да си купим сим-картата, и той ни светна на едни супер вкусни сандвичи с кюфтенце от леща и яйце. Фараз е невероятно симпатичен и адски добро момче. Седим си под неговия чадър в центъра на най-голямата лудница и си бъбрим все едно сме стари приятели.

Уличка в стария град – Мултан, Пакистан

Уличка в стария град

Вечерта Хасан – нашият хост от couchsurfing.org ни намира ново място за спане –

къщата на семейство Малик

В къщата живеят само мъже – баща и двама сина, като единият е женен и основно остава в къщата на майка си.

Те са стар род на земевладелци,

адски са богати и никой не работи

Къщата е огромна, с адски много стаи и прислуга. Цари декадентска обстановка. Бащата и чичото май са на някакви опиати, но всички са много щастливи, че сме им на гости и ни разпитват всевъзможни неща. Странно е, че мазилката на къщата се разпада и всичко е доста старо (може би точно, за да се поддържа бохемска обстановка), но пък всички карат ултрамодерни коли и единият син е учил в Лондон. Дядо им пък (на портрета в хола) е облечен със западен костюм и е пуснал бакенбарди английски тип.

Къщата на фамилия Малик – Мултан, Пакистан

Къщата на фамилия Малик

Прислугата нон-стоп ни сервира и шета

около нас – много е странно усещането да си господар. Ние само им благодарим и те съответно адски се учудват – като цяло ни е адски неудобно от всичко това.

Синовете говорят невероятен английски и цяла нощ си бъбрим. Лягаме си едва към 3 след полунощ след много интересни разговори и научаваме много неща за уредените от родителите бракове (каквито те са сключили, въпреки че са учили в чужбина и са много отворени) както и мнението им за световната политика.

24.04

Ставаме супер късно и наспани, но никой освен прислугата, които тичат да ни правят закуска, още не е станал. Днес е петък и на обяд абсолютно всички мъже (без бащата – хипар) отиват на джамия и си обличат традиционните дрехи (шалвар камиз)

Пакистанци, облечени с Шалвар Камиз

Пакистанци, облечени с Шалвар Камиз

Братовчедът от съседната къща, супер отворено към света момче, идва да си говорим и когато ни казва, че София е столица на БГ-то и ние го питаме откъде знае, той отговаря, че имало много яки транс-партита в София!!! (което е супер странно за Пакистан).

Следобед Хасан ни взима с колата си и ни откарва извън града в една мангова плантация – тук се отглежда най-доброто манго в Пакистан!

Жени на жътва – Пакистан

Жени на жътва

Селцата са малки и всичко е адски зелено. Навсякъде се простират мангови горички и жените жънат по полето. Много е спокойно и чисто – пълен контраст с града.

Вечерта с Хасан и приятеля му хапваме в тесните улички на стария град и се прибираме.

Джамия със сокол – Мулатн, Пакистан

Джамия – открий къде е сокола

Продължението:

Пакистан – Исламабад (част 5 от През Азия на автостоп)

Автори: Маргарита Ценова и Георги Златев

Снимки: авторите

Други разкази свързани с Пакистан – на картата’:

Пакистан


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


11 коментара

11 коментара to “Пакистан – град Мултан, Пенджаб (част 4 от През Азия на автостоп)”

  1. svetlozar каза:

    Много интересен пътепис, вкл. чудесната му философия:
    „Когато всеки един ден носи безкрай изненади и е абсолютно различен от предишния и светът около теб прилича на приказка, извадена от чудодейна стара книга – това е най-голямото щастие, когато си на Пътя. Прашен пътник из далечни земи – това пожелавам на всеки, готов да приеме неизвестността и Живота.“
    Желая късмет и здраве на пътешествениците!

  2. […] Пакистан, провинция Бeлуджистан , а миналия път бяхме в град Мултан, провинция Пенджаб. Днес ще се простим с домакините от Мултан и тръгваме […]

  3. […] в Пакистан, провинция Бeлуджистан , минахме през град Мултан, провинция Пенджаб, за да спрем в […]

  4. […] в Пакистан, провинция Бeлуджистан , минахме през град Мултан, провинция Пенджаб, спряхме в Исламабад,а за последно достигнахме […]

  5. […] в Пакистан, провинция Бeлуджистан , минахме през град Мултан, провинция Пенджаб, спряхме в Исламабад, достигнахме Аботабад, а за […]

  6. […] в Пакистан, провинция Бeлуджистан , минахме през град Мултан, провинция Пенджаб, спряхме в Исламабад, достигнахме Аботабад,  тръгнахме […]

  7. […] в Пакистан, провинция Бeлуджистан , минахме през град Мултан, провинция Пенджаб, спряхме в Исламабад, достигнахме Аботабад, тръгнахме […]

  8. […] в Пакистан, провинция Бeлуджистан , минахме през град Мултан, провинция Пенджаб, спряхме в Исламабад, достигнахме Аботабад, тръгнахме […]

  9. […] в Пакистан, провинция Бeлуджистан , минахме през град Мултан, провинция Пенджаб, спряхме в Исламабад, достигнахме Аботабад, тръгнахме […]

  10. […] в Пакистан, провинция Бeлуджистан , минахме през град Мултан, провинция Пенджаб, спряхме в Исламабад, достигнахме Аботабад, тръгнахме […]

Leave a Reply


Switch to mobile version