мар. 26 2009

Виетнам

Published by at 9:15 under Ан Фам,Виетнам

Всъщност правилно е да се каже Виет Нам или поне така го пише авторката на днешните съвети за пътуване до тази страна. А тя има пълното основание да го пише както искам, защото ми се струва… че много разбира от Виетнам, да знаете!

Е, аз все пак ще ползвам общоприетото в България название на страната, която ще открием днес за първи път на страниците на нашия сайт. Приятно четене:

Виетнам (Виет Нам)

част първа

Наръчник на туриста – съвети за оцеляване:-)

Вероятно има добри екскурзии до Виетнам (Виет Нам), организирани в България. Потърсете и ако не намерите, драснете ми един мейл — може пък да реша да нахлуя в туристическия бизнес!

Във всеки случай такива екскурзии с професионални гидове във Виетнам (Виет Нам) има в изобилие. От вас се иска само да стигнете дотам и те ще ви посрещнат и настанят, ще разграфят престоя ви в страната по дни, часове и минути, ще ви раздадат по една шапка в оранжево или друг ярък цвят, за да ви намират по-лесно в тълпата, в случай че се заблудите и се отделите от стадото. И естествено — ще си заплатите за това обслужване. Аз имам следните житейски стремежи:

  • да се изразявам с по-малко думи,
  • да плувам с по-малко пръски и
  • да ползвам по-малко посредници.

За съжаление не мога да ви препоръчам хотели — когато ходя там не ползвам такива, защото имам връзки, предимно роднински 🙂 Но да приемем, че сте намерили къде да отседнете с малко ровене в интернет или този сайт и вече сте на ханойското летище Noi Bai. Разстоянието до града не е никак малко — над 30 км, и можете да избирате между два варианта за придвижване — с такси или с автобус.

Както и в България, още преди да сте излезли от летището, услужливи таксиджии ще ви приканват да ви извозят до града. И за да не бъдете наистина извозени, задължително уточнете цената на цялото пътуване преди да се качите на колите им. Имайте наум, че обичайната сума за тази услуга е 200 000 донга, което грубо възлиза на 20 български лева. Разбира се, те ще приемат вашите долари на драго сърце, но е хубаво да се запасите с малко местна валута чрез обменното бюро на летището.

Автобусът е другият значително по-евтин и сравнително удобен вариант, ако багажът ви е скромен за 20 те дни престой. Автобус номер 7 ще ви откара само срещу 3 000 донга, т. е. 0,30 лв.

Навлизайки в града, освен с климата и часовата разлика трябва да свикнете и с шума, прахта и огромните тълпи от хора на мотори, мотопеди и велосипеди, които се изпреварват и заобикалят без никакъв ред и ползват клаксона по-често от педала на газта. В пиковите часове

улиците на Ханой (Ха Ной)

изглеждат по ето такъв начин:

Местните разделят туристите на два типа: 1. споменатите вече ходещи оранжеви шапки и 2. т. нар. tay ba-lo, което в буквален превод означава западняк с раница. Българският вариант на тази дума е изпадняк. Успях да издебна трима от тях, докато обядваха на един тротоар в Сайгон (Сай Гон).

Да бъдете представители на втория тип има още едно прекрасно преимущество — търговците не ви дърпат за ръкавите да разгледате техните стоки, а таксиджиите xe om, за които ще ви разкажа малко по-късно, не ви одират с тройна тарифа. Местните просто знаят, че от един tay ba-lo не могат да изкрънкат много.

Придвижване из Ханой

Ако сте търсачи на силни усещания, можете да се възползвате от услугата rent a (motor-)bike. Аз от две години шофирам всеки ден в София, но там не посмях нито веднъж да подкарам мотор.

Потокът от хора залива улиците от 6 сутринта и не секва до 9 вечерта. Понятие като толерантност на пътя е чуждо за местните хора — всеки всекиго изпреварва и прави резки завои, когато му скимне.

Пресичайте внимателно и само на светофари. В случай че някой се засили към вас с мотор, не се паникьосвайте, а спрете на едно място — той няма да намали скоростта заради вас, но ловко ще ви заобиколи.

Автобусът е най-културното и евтино транспортно средство. Билетът струва скромните 3 000 донга за едно пътуване, закупува се директно от контрольора и не се дупчи. Всички автобуси са снабдени с климатици. Седнали удобно на седалките можете спокойно да разглеждате града, без да ви застига дъжда, вятъра, шума и прахта.

Трябва обаче да свикнете с някои странности:
— качването на автобуса става само през първата врата при шофьора,
— предвид горното трябва да застанете в началото на спирката в бойна готовност да се качите на секундата, когато автобусът спре; не се учудвайте, ако хората ви блъскат и гледат раздразнено на вашата мудност — ако не се бърза, шофьорът най-безцеремонно може да затвори вратата и да ви остави със зейнала уста на пътя,
— слизането се извършва само през втората врата като трябва предварително да застанете на изхода и да натиснете един червен звънец; в противен случай автобусът може и да пропусне вашата спирка.

Карта на автобусните линии можете да закупите от всяка книжарница срещу броени 3 000 донга.

Следват любимите ми „таксиджии на мотори“ xe om [се ом]. В буквален превод xe означава превозно средство, а om — прегръщам. Идва от това, че трябва да прегърнете въпросния таксиджия, за да не изпаднете от мотора.

Въпреки досадната необходимост да се пазарите всеки път, това е най-бързият начин да се придвижите от едно място до друго. Вместо да се взирате в картата и да търсите спирки на автобуси, можете да откриете xe om на всяко кръстовище, седнали кротко на своите мотори с шарещи в тълпата очи. Нямат табели или други отличителни белези, затова изчакайте да ви фиксират и подканят с ръка, за да не попаднете в неловката ситуация да се устремите към някой младеж, който просто си чака приятелката на улицата.

Най-добрата цена, която постигнах с упорство и умели преговори беше 10 000 донга /сиреч 1 лв/ за разстояние от 3 км. Ще ви стисна ръката и почерпя с бира, ако успеете да смъкнете под тази цена!:)

На xe om може да се качи само един човек. Законът забранява возенето на трима души на мотор, освен ако единият не е дете под 14 г. Така че ако сте четирима най-изгодно ще е не да наемете 4 бр. xe om, а такси — те поне са с ясни фиксирани тарифи за рамките на града.

На последно място са така екзотичните рикши.

Въпреки чаровната автентичност и особена тръпка, придвижването с тях е мудно, неудобно и струва скъпо, затова се ползват главно за забавление на чужденците. Някои хотели включват това удоволствие в своя пакет услуги, затова често може да видите наредени на опашка еднакво боядисани рикши с логото на дадения хотел на козирката.

Помислиха ме за корейка, когато наех една рикша за обиколка из старите занаятчийски улици на (Ха Ной). Ухиленият рикшаджия се съгласи да ме обслужи срещу 20 000 донга за 20 минути след дълги увещания от моя страна, че не съм чужденка, нито завърнала се в родината емигрантка. Все пак той не ми повярва съвсем и през цялото време разпитваше от къде съм и какво правя на неговата рикша. Хрумна ми идиотското обяснение, че съм фотограф към едно списание в друг град. С наивността на неук човек той прие, че скромният ми Panasonic DMS-LS1 е професионален и с готовност без дори да го помоля намаляваше всеки път, когато насочех апарата към някой обект.

Продължението:

Виетнам (2): За валутата, култа към личността и свободата

Автор: Ан Фам

Снимки: авторът

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


2 коментара

2 коментара to “Виетнам”

  1. rado каза:

    благодаря, виетнам е невероятен 🙂

    един tay ba-lo

  2. […] на Виетнам, коети написа Ан Фам. Започнахме със съветите за пътуване в Ханой и транспорта в него. Сега ще продължим с парите и култа към личността във […]

Leave a Reply