юни 02 2015

Словения по празниците (2): Липица и Триест

Влади продължава екскурзията си из Словения. Минахме през Ново место и Постойна яма, а днес сме в Триест и Липица.

Приятно четене:

Липица и Триест

част втора на

Словения по празниците

ДЕН ТРЕТИ. Неделя. Облачно утро. Време е за закуска. И аз, като фен на шведските маси и обилното хранене, гледам да сляза с първите, за да имам повече време да си похапна.

Декорация на масата в ресторанта

Декорация на масата в ресторанта

За днес имаме да ходим

до Липица и Триест

Приготвям си в багажа и италианският разговорник (може да ми потрябва).

Конеферма Липица

По пътя ни събират по 10,90 евро за вход… Хм, решавам да пропусна това – как ли пък не, да дам 10,90 евро да гледам някакви си коне, пък били те и расови жребци… Като че ли не съм виждал кон.

Разказват ни, че тук била люлката на всички коне от породата липицанер в света. Днес тя е един от най-красивите културни и исторически паметници на Словения със своята богата история от 1580 г. , пример в отглеждането и подбора на чистокръвни коне.

Сред природата на Липица, Словения Сред природата на Липица, Словения Сред природата на Липица, Словения

По пътя натам, минахме покрай няколко голф-игрища. Също и покрай едни поляни, оградени с дървени огради, където пасяха няколко бели кончета…, които така почивали – по график… Ми, докато чаках групата да влезе и да гледа, аз се разходих наоколо и сигурно видях повече коне отвън без пари, отколкото те вътре… Имах цели два часа свободно време, разхождах се из парка, почивах си на една пейка, после пих кафе на масичките пред един хотел наоколо.

Разходка из Триест, Словения

Разходка из Триест

Времето мина неусетно. Тръгваме отново. Този път се насочваме

към Триест

Пътят дотам не беше много за разказване. Пристигаме в Триест – едно от най-големите пристанища на Адриатика, което винаги е играло важна роля в развитието на града, който по времето на Австро – Унгарската империя е четвъртият по големина град в пределите на Империята.

Из Триест, Словения Из Триест, Словения

Доста от улиците бяха затворени, заради провеждащият се там през този ден маратон. Минаваме набързо и първо отиваме горе на крепостните стени, под които минава един тунел, по който минахме на отиване към тях. От там се разкрива прекрасна гледка към целият град (който огледах доста добре с бинокъла, който си носех). През това време маратона долу беше приключил.

В Триест- горе на крепостта над тунела

В Триест- горе на крепостта над тунела

Спираме на гарата. Събираме се пред паметника на Елисавета (Сиси). Докато ни разказват разни неща, аз се оглеждам наоколо. И си намирам на земята една карта. Вдигам я и гледам – карта на Триест. Вярно – малка беше, само на част от града, ама като за начало ще свърши чудесна работа. Вземам я. Тръгваме.

Триест, Италия

Триест ми се видя доста голям град –

лесно мога да се загубя в него. Но като тръгнахме на пешеходната обиколка, аз си записах на картата по коя улица вървим, накъде завиваме и от къде минаваме.

Стигаме до един канал, който минава навътре към града и излиза на морето. Точно по него и по табелите на улиците, там, където бяхме спряли, се ориентирах къде се намираме и къде сме оставили автобуса. Следва още малко обиколка с групата и ни оставят. Среща пред автобуса след час и половина.

Луна парк в Триест, Словения

Луна парк в Триест

Първо се помотах по една улица, после по друга, зяпах по витрините, разглеждах архитектурата и се насочих към морето, а от там, към уличката с канала. Точно там на брега на морето имаше една атракция от Луна парк – една много висока люлка, която страховито се върти и преобръща в небесата. Не ми се качваше на това страшилище, но поне направих няколко снимки. После покрай канала, минах през един квартален маркет и си купих малко храна – една кутия с ориз, кока кола и питка хляб. И тръгнах към площада до гарата.

Докато се събирахме, влязох в самата гара, да огледам за къде има влакове – Венеция, Удине… Някой ден може да дойда сам.

Похапнах си на една пейка в парка и гледах гларусите – страховити птици, които като великани се спускат и гонят гълъбите. Тръгваме си. Отиваме на

замъка Мирамаре

в околностите на Триест. Избрахме го за днес, защото се оказа, че всяка първа неделя на месеца, Мирамаре е с безплатен вход. Иначе е 4 евро. Но след края на маратона не всички улици са отворени. Спряха ни на една, но като ни видяха, че сме туристи, ни пуснаха. Спряха ни малко по-нататък, но поlицаят махна с ръка и като казал, че щом на предният пост са ни пуснали… Пускат ни и там.

И се оказахме пред Мирамаре първи…

Раздават ни билети (0 евро) – сканирват ни ги, за да отчетат колко туристи са минали… И тръгваме да гледаме – великолепен замък, обзавеждането от времето беше много добре запазено. А от прозорците, изгледа към морето беше зашеметяващ.

Мирамаре – построен през 19- и век

на бреговете на Триесткия залив от император Максимилян първи и неговата съпруга Карлота и разполагащ с парк , простиращ се на площ от 22 хектара.

Кафе в Триест

Да пием кафе,преди да си тръгнем

Разходката за днес свършва и се връщаме в хотела. Следва почивка, вечеря и свободно време. След вечеря пак тръгвам да разглеждам околностите. Този път със същият автобус, само че този път в обратна посока – към

Луция (Lucija)

Пак за 1,50 евро. Това селище ми се видя по-близо, разгледах го набързо там също има яхтено пристанище) и се прибрах пеша. На връщане случайно минах покрай един от

клубовете, които търсих – ALAYA BAR –

малко встрани се пада, срещу хотел Метропол (като се идва от Порторож в посока Lucija, някъде около този хотел – Метропол, който остава вляво, се минава под едно бетонно мостче на дъга и малко след него в първата пресечка надясно и към морето.

Изкушаваща атмосфера. Ако не опиташ, няма да разбереш.

Беше рано, нямаше никой, за това реших да се прибирам в хотела и след 23 ч, пак да се разходя до там. Така и направих. То и тогава нямаше никой де, все пак сме извън сезона, но на входа му има табелка, на която пише, че тук могат да се съберат до 800 души… Хм, сигурно ще е интересно в разгара на сезона.

По една бира на бара – с лимон, Хвала – хвала на тръгване казвам на барманчето и се прибирам.

когато се събуждам, виждам това – Порторож, Словения

когато се събуждам, виждам това

през прозореца на стаята – Порторож, Словения изглед от хотела – Порторож, Словения

ДЕН ЧЕТВЪРТИ.

След закуска, програмата ни продължава

към Изола, Копер и Пиран

Все прекрасни градчета – тесни улички, магазини за сувенири, църкви и средновековна архитектура, вкусен сладолед и ароматно кафе. Във всеки от тези градчета пия по едно кафе, докато чакам да се събере групата. И сладолед.

Из близките градчета-Копер-Изола и Пиран

Из близките градчета-Копер-Изола и Пиран

Разхождаме се из средновековните градчета

Разхождаме се из средновековните градчета

Средновековните градчета

Средновековните градчета

Тук времето е спряло

Тук времето е спряло

В

Копер

ми хареса Стария град от венецианската епоха. Главната улица Севлярска ни отвежда до централния площад Тито. Тук се намира Катедралата Успение Богородично и удивителна сграда на Преториански дворец, седалище на губернатора на града по време на Венецианската република. Отнасям със себе си няколко картички за спомен.

За последно си оставяме

Пиран

Спираме точно там, където тръгва градският автобус (вече познато място от първата вечер). Тук ни казват, че който иска може да се върне с групата, а който иска, може да остане колкото си иска и да се върне с градският автобус.

Градска идилия

Градска идилия

Време за кафе

Време за кафе

Вървя с групата, разглеждам града на дневна светлина, слушам историята. Минаваме през площада, покрай паметника на Тартини, от там по тесните улички се отправяме към крепостта.

Тук аз се отделям от групата, защото вече знам какво искам –

да се кача до върха на крепостта

Поемам нагоре по пътя, а после и по пътеките. Изкачвам тесни стъпала, следвам пътеката покрай крепостната стена. Изкачвам се, вървя и гледам. И през една от бойниците – дупки в крепостната стена виждам един стадион, на който няколко момчета ритаха топка. И там ще отида… Обиколих цялата крепостна стена, радвах се на града от високо. И след като слязох отидох и до стадиона – прекрасно поддържано място с изкуствена трева. Толкова за Пиран.

Отдолу бурета,отгоре маса

Отдолу бурета,отгоре маса

Пак време за кафе

Пак време за кафе

Прибирам се с градски автобус до хотела,

за да имам повече свободно време. За какво ли? Хм. Да видим. Както бях настинал предишните дни в пещерата и имах хрема цял един ден… Та, след като се прибрах към 16 ч, реших да посетя сауната в хотела. Плащам 9 евро и съм вътре.

Сауната е част от Спа центъра, включващ закрит басейн и джакузи. Басейна и джакузито са безплатни с картата, която ни дават като гости на хотела, но сауната се плаща. Вътре съм само аз. Гореща сауна редувам с лежане на шезлонг. Сауната е за 6 души, а шезлонгите пред нея са осем. Между тях има (не знам как се казва – туба минерална вода с дюзи за топла и студена вода). Имаше и чаши. Вземам си няколко чаши вода и си пия. Ако си носех кафе, можех и топла вода да си налея само и готово… Половин час там.

Средновековие

Средновековие

Я, автомобили, но как ли са везли през тези тесни улички?

Я, автомобили, но как ли са везли през тези тесни улички?

А после… От съседния хотел си вземам велосипед под наем. Цената му е 10 евро за цял ден, но аз го ползвам само 2 – 3 часа. С него обикалям местата, които още не съм видял, защото днес ни е последна вечер. Та с помощта на навигацията в таблета и малко инат, успявам да намеря

още един нощен бар – дискотека,

който се оказа доста далече. В периферията на Порторож, при кръговото в посока Луция, наляво и следвайки табелите за Лидъл надясно през един баир и малко спускане, покрай едни блокове и сте там – при паркинга на Лидъл е . Но не е кой знае колко голямо, ама нали аз всичко искам да знам, за мен беше интересно да го намеря.

Барът се казва BASE CLUB

и се намира на ул. Liminjanska 111. Връщам се обратно, оставям велосипеда, прибирам се в хотела и се приготвям за вечеря.

Словенска вечер, да поиграем...

Словенска вечер, да поиграем…

...И да посвирим

…И да посвирим

За тази вечер имаме

Словенска вечер с програма

и повече словенски ястия. Хм. Да видим. Ресторантът е пълен, всеки си е заредил лакомствата пред себе си. Имаше повече саламчета, повече месо (от едно печено прасенце един готвач режеше тънички парченца (като от дюнер ). Добре си похапнахме.

Време за вечеря със словенска кухня

Време за вечеря със словенска кухня

Дойдоха и музикантите. Свири ни, не кой да е , а самият Денис Новато. Ето този:

После към програмата се присъединиха едни самодейци – с едни шарени дрехи, с едни къси панталонки и дълги чорапи. Те свириха и показваха елементи от местният фолклор. Програмата продължи около час. Очите ми останаха в това акордеонче на Денис Новато, че не пропуснах накрая да си купя един диск от тези, които извади по средата на програмата.

Похапнах си и тортички, пастички, вкусни изкушения, плодове, банан и портокал. И след края на вечерта отново се върнах до

бара на плажа ALAYA BAR

По една бира и толкова за днес. Полунощ отдавна мина, а утрото ще бъде утро на отпътуване.

Ето и филма от Словения:

ДЕН ПЕТИ

Закуска и отпътуване

за София. Следват около 1000 км скучно пътуване. Тръгваме в 7:45 ч сутринта от Порторож и с няколко почивки за освежаване и похапване минаваме през Белград и малко след това гледаме залеза на Слънцето, което се скрива бавно зад един баир. Не го видяхме почти никак през цялото пътуване (показа се за малко на вторият ден и толкова), но поне видяхме един залез, последният – на фона на музиката от филма, който гледахме в автобуса.

Прибираме се в София в 00:55 ч, и всеки си поема по неговият си път в нощта.

Автор: Владимир Георгиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Другата Словения – на картата:

Другата Словения

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


6 коментара

6 коментара to “Словения по празниците (2): Липица и Триест”

  1. […] Словения по празниците (2): Липица и Триест […]

  2. vladimir1974m2 каза:

    Ето и филма от Словения:

    https://www.youtube.com/watch?v=rfnA8bgk3g4

  3. iaia каза:

    Влади, окей е, но понеже преди кадрите от Копер имаш кадри от Триест, който е в Италия, за да си коректен към зрителите, промени заглавието на филмчето на „Словения и Триест“.

  4. Владимир Георгиев каза:

    става много сложно,защото давам на друг да го качва клипа в нета,а и така има елемент на изненада,но благодаря за съвета все пак.

  5. Зока каза:

    „Trst je naš!“ 😉

    Bлади добре го е направил. 😉

  6. Стойчо каза:

    Добавих филма в разказа 🙂

Leave a Reply