юни 01 2015

Непал преди земетресението

Днес Наско ще ни води до Катманду от преди последните големи земетресения. Искрено пожелавам бързо възстановяване на непалци!
Приятно четене:

Непал

преди земетресението

Летището на Катманду

ми се стори много малко като за толкова голям град, при това столица. Състои се от два терминала – за местни и за международни полети.

Хималаите

Хималаите

Слизайки от самолета последвахме тълпата от туристи, която ни отведе в залата за пристигащи. Попълнихме необходимите документи за влизане в страната и за издаване на

визата, която се получава на място

Необходима е снимка паспортен формат, и тези, които са пропуснали да си вземат ще се зарадват много на малкото фотостудио в залата.

Сменихме пари още на летището за да имаме рупии за транспорт до туристическия район на града. Курсът не беше много изгоден, но така е, когато монополът се държи само от една фирма. Гишетата за издаване на визи бяха 2 – 3, а опашките се движеха хаотично. В крайна сметка платихме 25-те долара и влязохме в страната с 15 – дневна виза при положение, че щяхме да останем само 3 дни. Веднага след като ни подпечатаха паспортите се озовахме пред туристическото бюро, където една госпожа с огромно нежелание ни даде карта на града и района около него.

Буданат, Непал

Храм Буданат

Навън ни очакваха десетки нахални шофьори,

които предлагаха транспорт до центъра на сериозни за техните стандарти цени. Аз знаех предварително, че за 300 рупии всички ще сме доволни, затова не срещнах особени затруднения при преговорите. В крайна сметка сложих Таня и раниците на задната седалка на една малка и очукана таратайка, метнах се отпред при шофьора и

поехме по разбитите улици

Където и да се намирам на непознати места по света винаги съм мразел включените броячи на такситата. Харесвам варианта за предварителна уговорка на цената, като гаранция, че няма да ме излъжат като удължат маршрута. А в Азия дадената дума понякога е по-силна от подписан договор. След това се наслаждавам на самото пътуване.

В този случай се наслаждавах доколкото ми позволяваше инфраструктурата. Колата непрекъснато подскачаше по неравностите на пътя, а шофьорът сякаш се опитваше да уцели всяка една дупка. Тротоари на повечето места липсваха, а на тяхно място бяха изсипани на купчини всякакви строителни отпадъци. По някое време шофьорът спря, увери ме, че сме стигнали, аз платих и слязохме от таксито. Огледах се, но е излишно да споменавам, че не видях нищо познато.

След кратко лутане по улиците решихме да хапнем по нещо и да опитаме от местната бира. Избрахме симпатична кръчмичка към едно хотелче, където успях и да сменя пари на сравнително изгоден курс. Цените бях като западноевропейските.

След като се освежихме се концентрирахме в търсене на хотела. Намерихме го в една странична уличка и се настанихме. Най-обикновена двойна стая със собствен санитарен възел. Електричеството прекъсваше от време на време, но иначе всичко останало беше приемливо. На покрива на хотела имаше маси и столове, а изгледът беше невероятен.

Гледката от хотела – Катманду, Непал

Гледката от хотела

Първият ден излязохме да се разходим и да огледаме наоколо. Някъде по пътя загубихме ориентация, но получихме непотърсена помощ от едно интелигентно изглеждащо момче. То се залепи за нас, беше дружелюбно и разговорливо, и предложи да ни разведе из района. Междувременно ни разказа за бедния живот на семейството си – майка му сама гледа него и по-малката му сестричка, парите недостигат, а той учи в училище по изкуствата. Има талант, но трудно намира средства да плати обучението си. Всъщност ние може да помогнем като закупим нещо от магазина, в който се продават творбите на неговите учители и съученици. Колкото по-голяма е покупката толкова повече време ще бъде обучаван безплатно…

Позната история, но първоначално наистина се подведохме, че момчето няма користна цел и ни помага заради доброто си сърце. В крайна сметка му оставих малко рупии и поехме към следващото предизвикателство. А то се оказа една рикша и по-точно възрастният и слабичък човек, който въртеше педалите. Помолих го да ни закара до

Храмът на маймуните

Очевидно веднага му стана ясно, че си нямам и представа как се стига до това място. Спазарихме цената и поехме в неизвестна посока. По пътя нашият човек не се съобразяваше с никой. На няколко пъти щяхме да се блъснем в други рикши, а пешеходците бягаха ужасени. Той им подвикваше с особена ярост, дори веднъж се пресегна и плесна по главата един неориентиран заблуден чичко. Въртеше педалите с огромно усилие, но нито за момент не спря преди крайната цел. А тя, както се оказа, въобще не беше мястото, което си бях поръчал.

Изпитвах съжаление към този човечец. На неговата възраст трябваше да си гледа спокойно старините, а вместо това полагаше неимоверни физически усилия за да изкара някоя рупия. В крайна сметка тъкмо обмислях варианта да го помоля да спре и да слезем по-рано за да не го измъчваме повече, когато пристигнахме пред една бариера. Той протегна ръка и каза нещо, което ние не разбрахме. Предположих, че сме пристигнали, платих, и за секунди старецът се загуби от погледите ни.

Durbar Square, Ganga Path, Kathamndu 44600, Непал

Минута по-късно осъзнахме, че се намираме не пред Храма на маймуните, а на самия център на Катманду

площад Дурбар,

на който са разположени пагоди, храмът на живата богиня Кумари и стар кралски дворец. Беше вече късно да влизаме, затова го оставихме за следващ ден и поехме бавно обратно.

Площадът в Патан, Непал

Площадът в Патан

Следващите 2 – 3 дена се разхождахме по улиците, гледахме как кипи живота край нас, обикаляхме магазините, опитахме от традиционната местна кухня и разбира се от почти всички местни бири, разгледахме комплекса в Патан, посетихме Сваямбхунат /Храмът на маймуните/, Буданат и Пашупатинат. В последния храмов комплекс наблюдавахме как непалците изгарят на клади своите мъртви.

Погребална клада, Непал

Кладата е готова

А на площад Дурбар в Катманду успяхме да видим

живата богиня Кумари,

но не я снимахме тъй като това е строго забранено.

Терасата на Кумари – Катманди, Непал

Терасата, където се появява живата богиня Кумари

Садхута – Катманди, Непал

Със садхута

Таня с местните красавици – Катманду, Непал

Таня с местните красавици

Снимахме се, обаче, за спомен със садхута и местни красавици, а вечерите слушахме жива музика в някой от многобройните рок клубове. Летяхме над Еверест със самолет, и дори имах шанса за пръв, а може би и за последен път в живота ми да вляза в пилотската кабина по време на полет…

Поглед към Еверест – Непал

Поглед към Еверест

Катманду е страхотно местенце

Навред звучи будистката мантра Ом мани падме хум, Хималаите извисяват бялата си снага над града, а от върховете на ступите гледат всевиждащите очи на Буда. Спокойствие и мъдрост далеч от суетата.

Непал

Площ – 147,181 км2

Население – около 28 млн.

Парична единица – рупия /1лв = 58р/

Катманду

Население около 1,6 милиона

Забележителности

– площад Дурбар с пагоди, храмове, стария кралски дворец, храма на живата богиня Кумари; Сваямбунат – Храмът на маймуните /будистки/; Пашупатинат – хинду храм; Буданат – будистки храм; в района са градовете Патан и Бактапур;

Автор: Атанас Черкезов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Хималаи (Непал) – на картата:

Хималаи (Непал)

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


2 коментара

2 коментара to “Непал преди земетресението”

  1. vladimir1974m2 каза:

    „…да вляза в пилотската кабина по време на полет“…Не вярвам да е възможно.Как така са те пуснали…Иначе прекрасен разказ:)

  2. Наско каза:

    снимката „Поглед към Еверест“ е от пилотската кабина 🙂
    Екскурзията над Еверест е с малко самолетче /10-15 човека/ и за да е пълно изживяването те пускат за минутка при пилотите.

Leave a Reply