май 28 2015

Хълмът Скопий (Scopus)

Не, не отиваме в Македония, а в Йерусалим – Галина ще ни разведе около хълма Скопий. Приятно четене:

Хълмът Скопий

Scopus

част втора на

Йерусалим и вечността, наречена Христос

Повечето екскурзии в Ерусалим започват от Скопий (в превод „хълмът с хубавия изглед”) – обширна панорамна тераса край шосето, разположена на 826 метра надморско равнище. Оттук градът се дипли като на длан. Хълмът Скопий е почти проекция на север на Маслинения хълм и завършва панорамата на града. Названието е произлязло от „скопео” – гледам и „маунт” – планина. Тук е бил перфектният наблюдателен пункт на римските легиони. От времето на английския протекторат е останал закон, който важи и днес – да се строи само с бял камък. Затова, погледнат оттук Ерусалим е като бяла азиатска приказка.

Най-доброто място за обзор е на югозапад от студентското градче. Тук, съвсем наблизо, на върха на хълма, широко се е разпрострял

Ерусалимският университет

Тържествената церемония по откриването му се е състояла на първи април 1925 г. в присъствието на лидерите на световното ционистко движение от преди век. Първи попечители били Алберт Айнщайн, Зигмунд Фройд, писателят Хаим Бялик и други. След войната за независимост, обявяването на държавата Израел през 1948 година и разделянето на Ерусалим университетът и хълмът Скопий били отрязани от града и попаднали в йорданската част. Едва след двадесет години, след шестдневната война, справедливостта била възстановена и веднага започнало строителството на нови университетски корпуси.

Йерусалимски университет

Днес тук са разположени на няколко нива учебни кабинети и аудитории, библиотеки, зали, лаборатории, а между тях – чаровни полянки с добре поддържана вечнозелена трева, скамейки, стълбища и площадки, модернистични скулптури, водоскоци, цветя и цъфнали храсти. Тук е толкова тихо и приятно! В академичната тишина се чува само пеенето на птици, а студентите имат навик да се излежават под пъстрите сенки, като си устройват пикници или се готвят за изпити.

Хълм Скопий, Йерусалим

Статуята на Орфей и на първите студенти

Академията за изящни изкуства граничи с ботаническата градина, където екзотичните растения са уточнени с латински названия и са посадени сред внушителни саркофази и погребални пещери от епохата на Втория Храм. Паркът и цялата територия на Еврейския университет завършват със стръмен скат. Там, съвсем в края на хълма, е Амфитеатърът под открито небе, откъдето се открива изумително красива гледка към Юдейската пустиня. При ясно време зад голите, продухани от ветровете хълмове, просветва в далечината Мъртво море.

Във вестибюла на аулата, под особено осветление привлича вниманието странна скулптурна композиция от три фигури, изваяни от маслиново дърво. Преплетени в невероятния танц на живота, те символизират трите основни монотеистични религии, царуващи в този многоцветен, младежки еуфорен и същевременно древен и мистичен град Ерусалим.

Хълм Скопий, Йерусалим

Из алеите на университетската градина

На северозапад, зад парка на университета, внушителна съвременна сграда привлича погледа. Това е най-големият в Израел

медицински център – болницата „Хадасса”.

болницата „Хадасса” – Йерусалим болницата „Хадасса” – Йерусалим

Институтът Труман – Йерусалим

Институтът Труман – Йерусалим

В Ерусалим под това название има две болници. Едната е „Хадасса – Ейн Керем” и се намира в диаметрално противоположния квартал на града – Ейн Керем. А тук – с поглед към Юдейската пустиня, опълчена на жежкото слънце, е другата, първата болница „Хадасса – Хар ха Цофим” (на панорамния хълм). И двете са построени с волните пожертвования на едноименната женска ционистка организация от САЩ, създадена през 1912 година. „Хадасса – Хар ха Цофим“ е нейният първи осъществен проект на Святата земя. Съвременната история на Израел помни последните месеци на британския мандат през 1948 година, по време на войната за независимост, когато шосето за болницата било подложено на масивен обстрел. Последвали трагични инциденти – взривяване на автобуси, превозващи лекари, персонал и болни, и ранявания на посетители. След поделянето на града тази болница останала в йорданската част на Ерусалим и практически била неизползваема. Затова, отново с помощта на същата организация от САЩ, през 1961 година започва строежът на втората „Хадасса” – в боровите гори и планинския климат на Ейн Керем. Днес „Хадасса” на Скопий е университетска болница и тяснопрофилиран научноизследователски център. Тук списъкът на дарителите от цял свят е предълъг, а дизайна на обширния двор е поверен на най-добрите скулптори. Сред добре аранжираните тревни и цветни площи погледа привлича странна монолитна композиция – „Дървото на живота” от Яков Липшиц.

Болницата „Хадасса” – Йерусалим

Оградата на просторната зелена поляна – двор на болницата „Хадасса” – граничи с

британското военно гробище

на северния склон на Скопий.

Британско военно гробище – Йерусалим

Стилно, семпло и скръбно елегантният кръст, издигнат на висок пиедестал, символизира дълбоката признателност на Англия към загиналите в Палестина английски войници през Първата световна война. Всичко тук е от млечнобял ерусалимски камък: параклисът, площадът, парадното стълбище към пантеона, пътеките, арките на внушителния портал, а също и надгробните плочи, които симетрично се възправят като полк строени войници.

Mount Scopus, Jerusalem

Изчистен контур, строг порядък и безмълвно достойнство на фона на яркозелена трева и много свежи цветя, различни до всеки гроб. За тях, в далечното минало са останали последната тръба и последният бой, а безмилостното време завинаги е спряло своя бяг. Бяла упокойна тишина и много птици! Днес потомците на тогавашните войници едва ли знаят гробовете на прадедите си, но силно признателната Англия зорко пази и се грижи за тази неголяма британска територия в Ерусалим.

Британско военно гробище – Йерусалим

(((((((((()))))))))) (((((((((())))))))))

Оттук, от площадката на Скопий, при ясно време се виждат всички свети места, свързани с живота и последните дни на Иисус Христос. Ниско долу тъмнее долината Кедрон, а нагоре просветва

Маслиненият (Елеонският) хълм

Маслиненият (Елеонският) хълм – Изглед от Скопий, Йерусалим

Изглед от Скопий

Като магнит привлича погледа Храмовият хълм, разположен в ъгъла на Стария град. Над него като че ли плуват в небето блестящата, позлатена полусфера на Омаровата джамия („Купола на Скалата”) и потъмнялото сребро на другата джамия – „Ел Акса”.

Този богат на събития от Библията хълм е получил названието си от маслиновите дървета, отглеждани тук от дълбока древност. И сега по склоновете растат едни от най–старите маслини в света – на седемстотин– осемстотин години. А в Гетсиманската градина – сърцето на Маслинения хълм – според изследователите на християнството дърветата са уникално древни. Те са на над две хиляди години и са свидетели на всички евангелски събития. Всъщност хълмът е една жива история, обвеяна с мистика и пълна с християнски и еврейски светини. С него е свързано еврейското пророчество за идването на Месията и за Страшния съд, възприето после от християнството и мюсюлманството.

От южния склон на Маслинения хълм тръгва шосето за Мъртво море. От дълбока древност, от Давидово време, когато Ерусалим става столица, и практически до средата на ХХ век този път бил най – важната артерия в региона. По него векове наред вървели богомолците, за да носят дарове в Храма по време на трите основни празника – Сукот, Шавуот и Песах. Останалите пътища били или неудобни или несигурни за времето си.

Йерусалим

Йерусалим

По този централен път вървяло преди две хиляди години и Светото семейство от Назарет за Витлеем, където трябвало да се роди Иисус. Оттук дошли и влъхвите, за да се поклонят на Младенеца. А в Евангелието на Лука се разказва за дванадесетгодишния Иисус, който изостанал от Своите родители в Ерусалим при завръщането им в Назарет след празнуването на Песах. Мария и Йосиф, вървейки по пътя, вече започнали да се спускат към Йорданската долина, когато забелязали, че Детето им Го няма. Трябвало да се върнат обратно в града, за да Го търсят. А Той бил в Храма и разговарял с равините по жизненоважни за Него въпроси. Впоследствие, при двукратното Си идване в Ерусалим на Сукот и Песах, Той също вървял по този път. Изобщо никъде другаде Христос не е пребивавал толкова продължително по време на служението Си в Ерусалим, както на Маслинения хълм. Идвайки в града, Той отсядал у приятели в близкото село Вифагия, така че по пътя на отиване и на връщане неотменно минавал оттук.

Процесията на Връбница – Йерусалим

Процесията на Връбница

Оттук започва и трънливият Му път към Голгота. Според съвременната традиция на Връбната неделя (Връбница), седмица преди Великден, процесия поклонници от цял свят тръгва от Вифагия към Ерусалим с палмови клонки в ръце. Всяка година те изминават пътя на Христос при влизането Му в столицата. Йоан (12:12-13) пише: „На другия ден тълпи народ, дошли на празника, като чуха, че Иисус иде в Ерусалим, взеха палмови клончета и излязоха да Го посрещнат, като викаха :Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев.”

Францисканска черква, Йерусалим

Днес в мюсюлманската част на Ерусалим – във Вифагия има семпла францисканска църква, чийто олтар е посветен на влизането на Христос в Ерусалим, възседнал магаре, посрещнат от народа с палмови клонки.

Пак тук, съзерцавайки величествения златен Втори Храм на Ирод и учейки учениците Си на праведност, Христос предсказва разрушаването на Ерусалим и горко оплаква съдбата му. Точно тук е и

Гетсиманската градина,

където Иисус идва непосредствено преди да Го заловят и отново предрича падането на прекрасния град. Евангелистът Марк разказва: (13:1-2) „Когато Той излизаше от храма, един от Неговите ученици Му казва: Учителю, погледни, какви камъни и какви здания! Иисус му отговори и рече: Виждаш ли тия големи здания? Няма да остане тук камък на камък, който да не бъде сринат”. И пак тук, на Маслинения хълм, Той възкръснал и се явил на учениците Си, а четиридесет дни след това – на Спасовден, тихо се възнесъл към небето в сноп ослепително бяла светлина.

(((((((((()))))))))) (((((((((())))))))))

Йерусалим

Сега там се кипри

Параклисът на Възнесението,

който в момента е мюсюлманско владение. Мястото било определено три века, след като византийската императрица Елена построява Елеонската църква, наследник на която е днешният манастир Патер Ностер. Необходимостта от издигането на този параклис възникнала с цел изправяне на историческата грешка на Елена. Оказало се, че посоченото място на Възнесението не е в гънките на хълма, където е манастирът а, по силата на физичните закони, то е на най-високата точка тук – на върха на Маслинения хълм.

Впоследствие параклисът бил разрушен от персите, през ХІІ век възстановен от кръстоносците и накрая превърнат в джамия от техния победител султан Салдин. Днешното здание е от ХІІІ век и е арабска постройка, издигната на основите на кръстоносното строителство. Рицарите оформили параклиса, двора наоколо и високата каменна стена с чувство за хармония, в правилна осмоъгълна форма. Оставили параклиса символично отворен към небето – без покрив. След тях Саладин го покрил с полусферичен купол. Днес все още времето не е заличило красивите каменнорезбовани абсиди отвън. Според легендата именно този скромен параклис е архитектурното вдъхновение за проектирането на Омаровата джамия с блестящия златен купол.

Параклисът на Възнесението, Йерусалим

Евангелистът Лука (24:50-51) описва Възнесението така: „И ги изведе вън до Витания и, като дигна ръцете Си, благослови ги. И, както ги благославяше, отдели се от тях и се възнасяше на небето…” В центъра на параклиса, в плитка ниша на пода, има каменна плоча със следи от стъпките на Христос, оставени миг преди самото Възнесение. Всъщност, по ирония на съдбата, сега отпечатъкът от стъпките Му е само един. Вторият бил пренесен от мамелюците мюсюлмани в джамията Ел Акса и наречен за отпечатък от крака на пророк Мохамед. И наистина, в мохамеданството, без много изобретателност, краят на любимото божество е същият и точно толкова ефектен – възнасяне на небесата и среща с извечния Създател. Разликата е тази, че Мохамед се е възнесъл от съседния хълм, шест века след Христос, на кон, през нощта, но също в сноп неземна светлина.

Макар че в наши дни тази територия е под контрола на мюсюлманите, в деня на Възнесението, четиридесет дни след Великден, богомолци от различни християнски църкви провеждат церемониите си в параклиса. Тук пролетният празник Възнесение Христово е светъл, мил и задушевен, с много песни и неподправена радост, както всички християнски празници, и с хиляди гости богомолци от цял свят. Защото избавлението и възнасянето на Христос при Светия Отец били най-големият дар във Великият промисъл за този Великомъченик и Спасител. А Неговият живот и примерът Му ще служат за сверяване часовника на собствения живот на хиляди поколения в бъдеще.

(((((((((()))))))))) (((((((((())))))))))

манастирът на кармелитките и църквата Патер Ностер, Йерусалим

Погледът полита по-надалеч и спира във висока, няколкоетажна манастирска сграда с вътрешен двор и стройна камбанария. До входа – табелка с надпис: „Източният Лувър”. Това е

манастирът на кармелитките и църквата „Патер Ностер”-

в превод от латински „Отче наш”. Тук, на изящно украсени керамични пана, монтирани в манастирската ограда, е написана в превод на 69 езика основната молитва в християнството „Отче наш”. Идеята е, че всеки човек може и трябва да се моли на Господа на език, който му е най-близък. Първите две пана са на иврит и арамейски – езиците, на които е говорил Христос. Катедралата е посветена на проповедите Му. Това е всеизвестната

Елеонска църква

една от най-големите християнски базилики, построени по волята на византийската императрица Елена.

Елеонската църква, Йерусалим

Една от галериите с мозаечни пана на различни езици

По нейна идентификация тази точка на Маслинения хълм е мястото на Възнесението. През следващите векове, обаче, това твърдение е опровергано с два довода: Първият гласи, че тук не е върхът на хълма. А вторият подчертава, че непосредствено преди да се възнесе Иисус е беседвал с последователите си, като ги е научил да се молят, предавайки им молитвата „Отче наш”. Елена, през ІІІ век, не е могла да знае, че по-късни археологически разкопки ще открият на това място погребения от иродианския период. Едва ли Иисус е проповядвал върху гробище! За равин като Него това е абсолютно недопустимо. Именно затова съвременната църква, построена по византийски модел, е посветена на проповедите на Иисус въобще. Тя е възстановена след Втората световна война от ордена на кармелитите и е част от манастирския комплекс. В основите и са съхранени части от първата църква и пещерата, където, според преданието, Иисус е проповядвал и където за пръв път е отзвучал магнетизмът на тази молитва. Днес текстът, достигнал до нас чрез свети евангелист Лука (11:2-4) е следният:Отче наш, Който Си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята; насъщния ни хляб давай ни всеки ден; и прости нам грехоовете ни, защото и сами ние прощаваме на всеки наш длъжник; и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия

Отче наш

Отче наш

Трудно намерих в един сенчест ъгъл на двора, под голямо клонесто дърво българския текст на молитвата. Стана ми светло и приятно, като че ли бях намерила сродна душа в морето от писмености, езици и керамични пана, чинно подредени по стените на манастира. Без да съм знаела някога наизуст тази молитва, сега тишината, спокойствието и прохладата ме накараха да се почувствам съпричастна към милионите християни по цял свят, шепнещи я всеки божи ден и твърдо вярващи в своето човешко щастие с нейна помощ.

Това е молитва, адресирана към Бога директно от нашето вътрешно „Аз”, от нашето достойнство и его. В един миг прозрях колко високи морални цели преследва тя и колко е непосилно трудно изпълнението на тази извечна молба, отправена към Всевишния. Но тя е и духовен стожер по пътя към нашето издигане и усъвършенстване, докато в един миг на прозрение не разберем, че всъщност не молитвата сама по себе си или някой друг вън от нас ни е посочил възможно най-правилния изход. Това е силното ни, вложено от Бога Създател духовно Аз, което ни диктува правилната посока напред по тънкото острие на живота. Отново и отново се обръщаме към молитвата, за да сверим мерилото на съвестта си с адресата, с нашия Всевишен Отец. Накрая изведнъж ни става ясно, че това мерило сме самите ние – с нашата свободна воля, с дареното ни от Бога право на избор. Само ние и никой вместо нас не може в безкрайната гама от възможности да избегне изкушенията. Само така ще се отърсим от лукавия, ще придобием сила и ще заживеем доволни, в синхрон с душата си, със светлина в очите и поглед напред, пълен с любов към толкова примамливото бъдеще.

църква Доминус Флавит – Йерусалим

Недалеч от Скопий, все там – на Маслинения хълм е чудно красивата и много тъжна францисканска

църква „Доминус Флавит”

в превод от латински „Сълзата на Господа”. Тя отбелязва мястото, където Иисус, предричайки бъдещето на Ерусалим, го оплаква горчиво. св. св. Лука разказва (19:41-44): „И когато се приближи и видя града, заплака за него и рече: да беше и ти узнал поне в този твой ден, какво служи за твой мир! Но сега това е скрито от очите ти, понеже ще настанат за тебе дни, и враговете ти ще те обиколят с окопи и ще те окръжат, и ще те стеснят отвред, и ще съсипят тебе и децата ти в тебе, и няма да оставят в тебе камък на камък, понеже ти не узна времето, когато беше посетен.”

църква Доминус Флавит – Йерусалим

Колко мъка има в думите Му! Той предсказва разрушаването на този прекрасен град. Същевременно дълбоко е разочарован от бездушието на съвременниците Си, за които светлите високи идеали на учението Му са останали странни и неразбираеми.

Още в средата на ХХ век разкопките, провеждани от францисканския Библейски университет, предизвикали сред учените огромен интерес. Археолозите намерили тук еврейско–християнско гробище с около тридесет вторични погребения на мощи от по-рано починали християни от І век, а също и едно пещерно погребение, което, според някои теолози, е истинската гробница на Иисус Христос. На каменните урни с човешки кости, изложени в малкия музей в двора на „Доминус Флавит” са изсечени надписи, при които са използвани древни християнски фрагменти. Сред тях най-ярък е монограмът – кръст константински тип, който се смята за най-древния християнски символ.

църква Доминус Флавит – Йерусалим

Каменните саркофази са украсени с резбовани растения и геометрични орнаменти, едни от най-красивите, отнасящи се към римския период. Първата църква, издигната на това място през V век, е византийската. На същите основи седем века по-късно кръстоносците издигнали катедрала, а след още седем века, през тридесетте години на ХХ век, италианският архитект Антонио Берлучи, от името на францисканците, оставя един от последните си шедьоври. И сега подът е украсен с нежна мозайка с изображение на плодове и геометрични плетеници. Църквата е обвеяна с настроението на онзи Негов вопъл и като че ли болката на Христос прозира през изчистените елегантни форми на прекрасната решетка от ковано желязо. Изгледът от огромния прозорец зад западния олтар е грандиозен и запленява с неповторимия златен Купол на Скалата (Омаровата джамия) и Стария град.

църква Доминус Флавит – Йерусалим

Тази величествена панорамна гледка е точно на нивото на Храмовия хълм, където преди две хиляди години се е издигал Вторият храм. Според някои версии на историците от „Доминус Флавит“ до там над Кедронската долина се е извивал дълъг елегантен мост. Точно тук, с пряк поглед към прекрасния златен храм – дом на Господа и проводник на божествената светлина и праведност – е бил и домът на великия коен – върховният съдия и храмов първосвещеник. Тук се е отглеждало и жертвеното животно за празника Песах – свещената рижа крава. По този мост са отивали в храма и богомолците, носещи даровете си за своя голям празник.

В „Доминус Флавит” олтарите са два. Единият е старинен – византийски, намерен при разкопките. Ориентиран е на изток – според изискванията на християнското вероизповедание. Вторият е съвременен, с изображение на петел с разпростряни криле над пиленца. Петелът по традиция се счита за символ на грижата за потомството. Той е ориентиран на запад, в посока към Ерусалим. Натам е гледал и Иисус, оплаквайки бъдещето на този красив град. Впрочем асоциацията с петел е породена от едно друго изказване на Христос според евангелиста Матей (23:37): „Ерусалиме, Ерусалиме, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените при тебе! Колко пъти съм искал да събера чедата ти, както кокошка събира пилците си под крилете, и не рачихте!”

църква Доминус Флавит – Йерусалим

Вътре църквата не е голяма, със светли мраморни скамейки и без икони или статуи на Богородица и Христос, както се полага на всяка аскетично издържана и скромна францисканска територия. Отдалеч се забелязва нетрадиционният купол, наподобяващ сълза – капка с квадратни основи. Формата на самата църква „Доминус Флавит” е кръст, украсен от четирите страни с нежни барелефи.

Впрочем задавайки си изначалния въпрос защо точно кръстът се явява символ на християнството, а не друг отличителен знак, с интерес се натъкнах на непопулярна версия, която отминава разпятието на Христос. Във всички кумрански свитъци (най-древните от намерените досега писмени паметници от онази епоха, писани преди времето Му) текстовете завършват с буквата „тав”, която е последна от еврейската азбука. Изследователите считат, че в широк смисъл „тав” означава „край”. Тоест – край на азбуката, на текста, край на дните или край на бъдещия живот. Имайки предвид, че точно от Кумран и есеите се проточва тънката нишка на първоидеята за християнството, нищо чудно, че в съвремието се предполага, как Христос, бидейки техен възпитаник, е взаимствал символа „тав”, който във ІІ – І век преди новата ера наистина се пишел като кръст. В съвременната ивритска азбука изображението е сходно.

(((((((((()))))))))) (((((((((())))))))))

На не повече от триста метра от този сребърен купол с капковидна форма, на това късче свещена земя, на склоновете на Маслинения хълм и в самото начало на Гетсиманската градина, ярко блести на южното слънце със седемте си златни кубета

изящната руска църква „Мария Магдалена”

руска църква „Мария Магдалена”, Йерусалим

От незапомнени времена Ерусалим е привличал поклонници и особено източноправославни християни. Когато след поражението на Турция през Първата световна война приключил разпадът на Османската империя, държавните глави на всички големи европейски страни се втурнали да запазват места на Святата земя. Още по-рано руският цар Николай ІІ подкрепял и даже субсидирал масовото поклонничество в Ерусалим. За славянското хаджийство от ХVІІІ – ХІХ век са изписани стотици страници, проведени са обстойни исторически изследвания.

руска църква „Мария Магдалена”, Йерусалим

Болшинството богомолци били жени – бедни, но силно религиозни, вярващи в могъщата сила на христовото учение. Пътят към Светия град бил далечен и опасен. Затова и много от тях оставали в Ерусалим дълги месеци, даже години. Отсядали в приютите – общежития за богомолци: Елисаветинско, Сергеевско, Николаевско, Мариинско, намиращи се на закупените парцели, а сега в центъра на днешния Ерусалим. Александровската странноприемница била първокласен хотел за по-обезпечените богомолци. Един от нейните чести гости бил и Григорий Разпутин, заминал за Ерусалим през 1911 година, след като Столипин му заповядал да напусне Санкт Петербург. Тук често отсядала и великата княгиня Елисавета Фьодоровна Романова, присъствала в младостта си на откриването на църквата „Мария Магдалена”. Нежната и интелигентна княгиня, за чиято ослепителна красота се носели легенди, била човек с духовна чистота и искрена вяра, а след като обикнала светия град, пожелала да бъде погребана тук. Тя и съпругът и – председателят на императорското палестинско дружество, великият княз Сергей Александрович Романов покровителствали богомолците и често посещавали Ерусалим. След трагичната смърт на княза от ръцете на терорист дружеството и всички грижи по осигуряване на благотворителността поема Елисавета Фьодоровна. Тя подпомагала църковните училища, християнските болници и приютите за бедни богомолци. По нейна поръчка художникът Виктор Васнецов създал прекрасната мозайка на църквата. По нейно време и до началото на Първата световна война се наблюдавало значително активизиране на дейността на Руската православна църква на Святата земя. Именно нейна била заслугата до Октомврийската революция 1917 година поклонничеството на руски православни християни да бъде постоянно, средно 10 – 12 хиляди души на година, от които 70% селячество.

На 18 юли 1918 година Елисавета Романова, заедно с голяма част от членовете на царския двор, била екзекутирана от болшевиките и хвърлена жива в шахтата на стария рудник в Алапаевское. Днес тя е канонизирана и тленните и останки почиват тук.

руска църква „Мария Магдалена”, Йерусалим

Всъщност тази прекрасна църква „Мария Магдалена” е построена само за три години, от 1885 до 1888 година, с личните средства на император Александър ІІІ – брат на княза в чест на тяхната майка – императрица Мария Александровна. Тя вярвала, че нейна небесна покровителка е Мария Магдалена. Тук ценителите на руската иконописна школа в тишина и вглъбение могат да се насладят на картини и стенописи на известния художник реалист Александър Иванов, и на творби на академик Верещагин, украсил белокаменния иконостас с чудесни икони по сюжети от житието на светицата. Сега тук, до олтара, почиват тленните останки на великата княгиня, а праведният и живот е послужил за пример на много известни личности и царствени особи. Най-високопоставена е принцеса Алиса Батембергска, майката на Единбургския херцог Филип (съпруг на английската кралица Елисавета ІІ), посетила църквата през 1930 година. Тя също пожелала да бъде погребана тук. И наистина – двадесет години след смъртта и, през 1988 година, останките и били пренесени от Бъкингамския дворец в криптата на „Мария Магдалена”.

руска църква „Мария Магдалена”, Йерусалим

Днес храмът е една от блестящите забележителности на Ерусалим. Принадлежи на Бялата руска църква и самият той е красив и ефирен като елегантно нежно бижу. Искрящобял, с бледорозови орнаменти и високо забити в небето златни куполи – от него лъха вкус, изящество и одухотвореност. За нас, славяните, „Мария Магдалена“ е най-красивата, богата и духовно близка от всички църкви на Святата земя. Тя е типично руска църква, издържана в московски стил и по планировка много напомня „Василий Блажени”. Украсена е с един основен шатров купол и шест традиционни, по-малки луковични куполи, всички със златно покритие. В слънчев, безоблачен ден феерията е невероятна: дълбока ерусалимска синева, нежна белота с бледорозови корнизи, орнаменти и арки, блестящи златни, източени нагоре куполи и елегантни кръстове. Чистият сребърен звън на камбаните отеква надалеч и напоява жадните за Божия милост християнски души. И цялото това великолепие е потънало в стройни тъмнозелени кипариси – стражи на красотата, строгостта и смирението.

руска църква „Мария Магдалена”, Йерусалим

Сега дворът наоколо, малкото гробище и обширният площад за гости представлява много добре поддържана вечнозелена градина с екзотични храсти и цветя, сред които е скрита скромната сграда на женския манастир. Монахини в бели одежди трепетно следят за дисциплината на пъстрото туристическо множество. В чистия ароматен въздух прозира благоговение, преклонение и нямо възхищение от съзерцанието на тази богата катедрала.

Тук, в подножието на тази красота, мисълта прониква в същността на вярата и прозрява, че само хармонията и мирът са в състояние да спасят света. А любовта, наречена Христос, е вечна! Тя процежда светлината си през съзнанието, освещава и издига на крилете си човека. И само тя – любовта – може да направи това! Нейната нежност никога не изчезва, тя обвива аурата на земята и не и дава да отлети в пропастта. Никакви икономически, политически или идейни постулати нямат отношение към тайните на човешкото сърце. Това са все наслоения от цивилизацията.

Най-първичната тайна на човека е изконният му стремеж към любов и затова никой никога не е могъл да определи любовта с думи. Но тя е тук – и съществува, и движи света! И тридесет и тримата еврейски мъдреци, определящи пътя на всяко поколение са знаели това.

Разбира се, познавал е съвършено това свойство на човешката душа и Учителят от Галилея – Иисус Христос. И се е страхувал само от една единствена загуба: да не би в противоборството със злото човечеството да загуби усещането си за любов. Любов, която струи от Отеца към децата Му и се възвръща към Него. Ефирното усещане за взаимна любов – това е хармонията, която пронизва, издига и пречиства душата на човека в усещането за щастие.

руска църква „Мария Магдалена”, Йерусалим

(((((((((()))))))))) (((((((((())))))))))

Неограничаван от нищо, погледът полита още по-надалеч и с лекота преодолява крепостните стени на стария град. Там невидимата нишка на руския дух струи от „Мария Магдалена” към светлите куполи на най-известната днес в Ерусалим обител на руската духовна мисия – Александровския двор. Там е и почитаната от целия православен свят катедрална църква „Александър Невски”. Преди повече от век тук е основано седалището на ИППО – Императорското Православно Палестинско Дружество.

Тази руска територия се намира почти в края на стръмния път на Христос към вечността. Там, където градът свършвал с укрепена стена, висока каменна кула и тесни врати – така наречените „Съдни врати”. Иска ни се да вярваме, че точно прага на тези врати е пристъпил Иисус Христос с кръст на рамо на излизане от града по пътя Си към Голгота. Заслугата за откриването на това свято място, идентифицирането и придобиването му за Руската православна църква е на архимандрит Антоний Капустин. През 1883 година, с финансовата помощ на княз Сергей Александрович, той заплатил на немския археолог и архитект Конрад Шик подробните и научнообосновани разкопки. Така била открита в крепостната стена малка врата с две каменни плочи за затваряне и вдлъбнатина за заключване през нощта. Оставал само малък процеп, през който можел да мине само един-единствен човек – закъснял нощен пътник. Над този отвор имало отверстие, разширяващо се нагоре – така нареченото „Иглено ухо”. Това откритие за времето си предизвикало сензация в богословския научен свят, понеже точно отговаряло на всеизвестния израз от Евангелието на Матей (19:24): „…по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие”. Макар че тълкуването на израза е популярно в преносния смисъл, поразява предчувствието на Христос, че пътят Му към безсмъртието ще мине точно през врата с име „Иглено ухо”.

Още по времето на откритието с тънките дипломатически ходове на архимандрита и цялото руско представителство на изток, било издействано закупуването от турските власти на 1433 квадратни метра площ и построени църква и приют за богомолци. Преминала успешно през множество строителни, политически и църковни преобразования, достолепната обител днес е почитан паметник на цялата православна култура.

Основните заслуги били на вече споменатия княз Сергей Александрович Романов – четвъртият син на император Александър ІІ. За първи път той отива в Ерусалим през 1881 година – след смъртта на баща си и с трепетното желание да укрепи духа си и се подготви да служи на Русия всеотдайно. В подножието на Голгота той е посветен в престижното звание „Рицар на Гроба Господен”. Освен генерал–губернатор на Москва, той бил покровител и почетен член на 39 организации, дружества, научни и културни учреждения, но най-много душа и сърце влагал в 23-годишното ръководство на ИППО. Той жертвал значителни средства за системни археологически разкопки в стария Ерусалим, за подпомагане на руската духовна мисия, за строителството на прекрасната обител „Александър Невски” (руските разкопки), църквата на Светото Преображение на хълма Тавор, „Кана Галилейска” в Кфар Кана, „Мария Магдалена” на Маслинения хълм, а също и за строителството на „Сергиевския руски двор”, на странноприемницата за богомолци, която носи неговото име.

(((((((((())))))))))

И така, влизам в Александровския руски двор. Сградата е двуетажна, с внушителна фасада на улица „Даббага” №25, в самия център на стария Ерусалим.

Най-внушителната сграда на руския двор това е православният храм, посветен на светия княз Александър Невски, украсен с двуетажен резбован иконостас, водещ историята си от византийски времена. Височината на главната зала за литургии е 10 м, а дължината 22 м. В центъра пред иконостаса стои каменен престол, който учените отнасят към Възкресенската базилика, издигната на това място от цар Константин през ІV век. В западното крило между високите сводести прозорци достолепно греят четиринадесет живописни икони в черни рамки. Това са светлите ликове на последователите на Христос. Портретната галерия изобразява канонизирани реални исторически лица – праведници, аскети, изповедници, мъченици на христовата вяра. Това е единствената по своя род строго обмислена и изчерпателна композиция, създадена от талантливия иконописец Пасхин. Колекцията икони продължава после по северната и южната стени на храма и дава обилен повод за съзерцание на ценителите. Следват още шестнадесет икони, разположени като хоризонтален пояс между прозорците. Височината им съответства на размера на прозоречните отвори – 2.82 м. Образите на светците са изпълнени в строг каноничен стил в цял ръст, облечени в черно монашеско расо, но със собствени отличителни знаци на златен фон. Поредицата ликове на светци оглавява Свети Йоан Кръстител (Предтеча) и завършва с образите на император Константин и майка му Елена. За създаването на този шедьовър от тридесет икони Пасхин е избрал стила на старите руски традиции, според които преди да нарисува образите на светците иконописецът полага на дъската „светлина”, тоест злато и така рисува не върху фон, а върху златна подложка. Тя символизира самата Божествена светлина, като при това не е цвят и не имитира светлината, а самата тя се явява светлина. Пасхин коментира стила си така: „Колкото и да са прекрасни останалите небесни цветове, все пак златото на следобедното слънце е цветът на цветовете и най-голямото чудо в небесната палитра. И това е така, понеже именно слънцето е източникът на светлината и благодарение само на него ние виждаме останалите цветове.” (собствен превод)

Сега светлият ден нежно се пречупва през витража на тройния, висок пет метра прозорец на източната фасада. Изображението е: Разпятието, с Дева Мария и свети Йоан Богослов от двете страни. От всеки кът на катедралата струи светлина и спокойствие, дух на признателност и обич към Спасителя човешки.

Най-голямата ценност на „Александър Невски” е Прагът на „Съдните врати”. Той е в стъклена витрина, заобиколена с ажурна чугунена решетка. Там се извисява част от скала, взета от Голгота, откупена от гръцката църква за внушителна сума. Над нея – мъченическата фигура на Иисус Христос на кръста, изпълнена в матово сребро. Зад гърба на тази дълбока ниша на изток има изход на Руската улица. Малко, полутъмно помещение с висок прозорец е приютило три тайно доставени преди един век от Русия камбани с тегло: 38, 28 и 5 пуда. В началото на миналия век в продължение на много нощи богомолци ентусиасти конспиративно придвижвали камбаните от пристанището на Яфо, Тел Авив. Целта била да не придизвикват подозрение у местните османски власти. До днес камбаните мълчат в надежда за скорошно светло време, когато ще могат да покажат своя глас на света. Предвидено е звънарницата да бъде монтирана на древните гранитни колони, открити от Конрад Шик и архимандрит Антонин. Тези колони всъщност някога били част от византийската базилика от началото на ІV век. А това допълнително увеличава почитта и преклонението пред тези древни християнски светини.

Редом с разпятието, на „Съдните врати” грее един бисер на църковната живопис – етюдът на Илья Репин „Носенето на кръста”, нарисуван през 1898 година. На обратната му страна е посланието на великия художник към поколенията.

От лявата страна на Прага на „Съдните врати” има двадесет и три черни, мраморни, еднометрови мемориални дъски с имената на спомоществователите от Русия и датите на тяхната смърт, написани със златни букви. Списъкът оглавяват император Александър ІІІ и архимандрит Антонин Капустин. Следват имената на най-известните за епохата учени, държавни мъже и титулувани особи.

От дясната страна на Прага, на стената виси киот с вечно горящ огън, рисуван от професор Кошельов. В рамка от прекрасен мрамор на розови, бели и сиви жилки стои иконата на княз Сергей Александрович Романов, поръчана от съпругата му Елисавета Фьодоровна след смъртта му. Тук постоянно гори кандило, запалено от нея с огън, донесен от гроба му в Москва. Така тя оставила за поколенията този образец на любовта и признателността – известната „Елизаветинска неугасима лампада”.

От двете страни на основната зала, преди олтара, много внушително (височина 3 м и ширина 2 м) се извисяват осемнадесет монументални платна на майстора в изображението на страстите Христови – Николай Кошельов. В продължение на десетгодишен активен труд този академик и професор от Петербургската художествена академия рисува, епизод след епизод, целия кръстен път на Спасителя човешки – от Гетсиманската градина до Голгота, Разпятието, Възкресението и Възнесението. Никой от художниците, работили преди него тук – нито Васнецов, нито Несторов, нито Репин – не са успели толкова изразително със средствата на изкуството да защитят темата. Кошельов приел единственото вярно решение – да нарисува на платно основните сюжети от кръстния път, като ги разположи на значително разстояние от пода и почти плътно един до друг. Днес именно благодарение на този удивителен мащабноритмичен строеж на триметровите платна, благодарение на тяхната височина, горно естествено осветление и силен духовен ефект, посетителят се чувства извисен до магнетизма на тези святи места, които следват в строг порядък. Художникът естет търси и намира красотата в съвършения реализъм на рисунъка, в майсторството на композицията и колорита. Кошельов ни води точно по хода на библейските събития, осмисляйки ги в категорията на класическия реализъм – с хармония на цвят и светлина. Тези прекрасни платна са наречени „Страстният цикъл” и равни на тях няма нито в руската, нито в световната живопис.

(((((((((())))))))))

До зданието на църквата от север плътно е прилепен музеят с богати находки, илюстриращи всички епохи от битието на стария Ерусалим. Уникален експонат са добре запазилите се нагръдни, поясни вериги и синджири за глава, каквито няма в нито един музей на света. В православните понятия за аскетизъм такива железни окови са се носили на тялото с цел умъртвяване на плътта в победа над човешките страсти. Най-тежките от тях, поясните, тежат 8,500 кг, нагръдните – 4,100 кг, а за глава – 2,250 кг. В допълнение се носил кръст на шията с тегло 1,700 кг. Комплектът вериги за самоизтезание завършва с анотация: „Снети са от руския богомолец Петър, починал в Ерусалим на 8 ноември 1865 година.”

На първия етаж на Александровския двор са разположени приемните стаи на Руската духовна мисия. Тук отново владее руски дух. Има мебели от ХІХ век, царски портрети, огромно сребърно огледало над камината, разкошни кристални полилеи, мраморни часовници. Тук е и живописната картина на Кошельов „Спасителят в трънения венец” с авторско посвещение. На втория етаж води старинна дървена стълба, излизаща в коридор за стаите на свещенослужителите, библиотеката и архива. От третия етаж стълба води към покрива, част от който е с керемиди, а друга част оформя тераса, от която се открива невероятно живописен изглед към стария град. На тази тераса, прилепени към храма от югозапад, са и общите стаи на пансиона за бедните богомолци. Две от тях са доста големи, а останалите били предназначени за свещениците, съпровождащи групите на богомолците.

Малко, квадратно вътрешно дворче чаровно води в избените помещения, носещи духа на безвъзвратно отлетяла назад във времето епоха.

В целия този самобитен и изключително живописен ансамбъл на Александровския двор ярко се чувства националното разнообразие на архитектурата на дореволюционна Русия. В оформлението на фасадата преобладават елементи на необарока – с каменни орнаменти, полувградени колони, прекъснат фронтон и увенчаваща корниза емблема (герб) на ИППО. Наистина, по-респектиращо здание, с толкова внушителен параден вход, в стария Ерусалим няма. А познавачи твърдят, че по-значим паметник на руската духовна култура на Святата земя също няма.

Русское подворье – катедралата „Света Троица“, Йерусалим

Русское подворье – катедралата „Света Троица“

Продължанието:

Гетсиманската градина и Кедрон

Автор: Галина Тодорова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Израел – на картата:

Израел

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


4 коментара

4 коментара to “Хълмът Скопий (Scopus)”

  1. […] След хълма Скопий, обиколката ни из Йерусалим продължава към Гетсиманската градина и … най-скъпото гробище в света. Приятно четене: […]

  2. […] След хълма Скопий, Гетсиманската градина и Кедрон, продължаваме по пътя към Голгота. Приятно четене: […]

  3. […] След хълма Скопий, Гетсиманската градина и Кедрон, започнахме пътя към Голгота, който завършваме днес (в църквата) на Божи гроб. […]

  4. […] След хълма Скопий, Гетсиманската градина и Кедрон, започнахме пътя към Голгота, който завършихме в църквата на Божи гроб. Днес ще отдадем дължимото на Стената на плача и Омерова джамия, с което ще завършим поредицата за Йерусалим. […]

Leave a Reply