Кайсери (Черноморска Турция, Грузия и Кападокия-7 част)
Днес ще завърши дългото с пътуването на Росица из Турция. Започнахме с нея в Турция, обиколихме с нея Тбилиси и Гори, Грузия, след което по пътя на обратно я оставихме в Кайзери. Днес по-подробно ще разгледаме Кайзери и Кападокия и ще завършим това хубаво пътешествие. Огромни благодарности на авторката и ѝ пожелавам щастие и късмет и още мерак за пътешествия!
Приятно четене:
Из Кападокия
част седма (последна)
Тук сме само ние двамата с Емо и човекът, който „държи“ входа към черквата. Плащаме три долара и си имаме личен гид. Той владее английски на ниво „плажна филология“, показва ни странни символи като черната котка, змията — опасваща свода и др.
от лявата и от дясната страна над кръста са котките
Ето я и змията
„Гидът“ ни бърза да ни изведе от храма, пие му се чай и си търси компания. Оказва се, че е махмурлия, излага ни философията си за малкото удоволствия в живота. Симпатяга! Ще го помня дълго — един обикновен, нормален човек сред величието на Кападокия. Заради хубавия чай и приказките му дължа показване на снимката:
Човекът ми набра и букетче жълти цветенца; вторият мустакат е съпругът ми…
Ободрени тръгваме по пътя, за да направим своя пешеходен преход до градчето
Чавушин (Çavuşin)
Çavuşin, 50500 Çavuşin/Avanos/Nevşehir, Турция
Ето началото на маршрута —
Долината Мескендир:
Минете по този път, ако сте в Капа, моля ви!!!
Вървим по тесни пътечки, тук-там е кално от стичаща се по скалите вода или от малките крайпътни вадички. Местните хора обработват „нивички“ колкото педята ми и ни махат дружелюбно за поздрав. Бавя се, защото постоянно спирам да снимам. Трудно е да се разказва за този преход, той е толкова зрелищен, че просто… трябва да се види.
Тясната пътечка ни води
всички скали са били обитавани от троглодитите
След час-два достигаме отбивката за
Розовата долина
— именно нея ни препоръча човекът от инфо центъра в Гьореме.
изучаваме маршрути
Ммм, да ги схрускаш!!!
и тези…
Указаната в тази посока черква се оказва затворена. Връщаме се обратно и се отправяме към
Чавушин
Изглежда чаровно градче, жалко, че нямаме време да останем тук повече.
Чавушин
Изпиваме по една бърза бира на шосето в очакване на маршрутката за Гьореме. Маршрутките между основните градчета са на един час, в някои дни и по-начесто. Връщаме се в Гьореме, ура!, имаме време за хапване и за разходка. Животът е чудесен, всичко се развива прекрасно.
Прощален поглед към Гьореме и скачаме в автобуса, който
ще ни върне в Кайзери
Вечерята у семейството, на което гостуваме, минава безупречно. Купуваме баклава за домакинята, аз се досещам в суматохата, че трябва да изясним кой именно ще поднесе този подарък. М. се усмихва и казва, че е редно аз да свърша тази работа. Иначе може да се изтълкува като неприемливо внимание от страна на моя мъж към чуждата булка. Булката е красива като ябълка зряла жена, която е вързала с кокентна кърпа кока си. Децата — момиче и момче тийнейджъри, са сдържани на масата, но се чудят как да се измъкнат, за да си играят на компютъра. Оказва се, че ние с Емо сме видели от Турция много повече от тях, карат ни да им разказваме. Освен тове сме първите чужденци, които им гостуват. Главата на семейството е главен счетоводител на завода, в който работи нашият домакин М. След обилната вечеря се оттегляме в салона за кафе, баклава и цигарка. На изпроводяк жената ми подарява разкошен шал и плетени търлъци. Става ми мило, аз й бях подарила българска традиционна покривчица и розова вода…
На следващия ден тръгваме с водача към сърцето на Кайзери.
Преди да се случи това, той кара по нещо като околовръстно шосе, за да се любуваме на величествената планина Ерджиас — вулкан с най-висока точка 3916 м. Следва посещение на онова тюрбе, в което са тленните останки на един от първите учители на Мевлана (у нас известен повече като поетът Джеляладин Руми). Мевлана се свързва в съзнанието не само на мюсюлманите с мистичния суфизъм, с въртящите се дервиши и с прекрасната музика.
Тюрбето отвън
тюрбето отвътре
Тръгваме към
първото медицинско училище в Анадола (и в Европа също!).
Внушителен паметник спира вниманието ни — това е Мимар Синан Ага — най-великият турски архитект, роден в околностите на Кайзери. В съзнанието ни изпува легендата за Майстор Манол, чували сме и за предположението, че Синан е български помак от Широка Лъка. Както и да е, този Синан е увековечен тук, местните хора се гордеят с него. Медицинското училище от 1206 г. сега е музей на ислямската медицина. Нямаме късмет, в ремонт е.
Най-старото медицинско училище в Анадола и в Европа
Нашият водач прави кръгом и ни въвежда в един бивш керван-сарай, сега… страхотна книжарница! Умирам си от удоволствие на това място. Взимаш си книжка, качваш се по едни стълбички и сядаш на удобен диван с масичка отпред да си четеш. Всъщност на масите има и компютри — можеш да си работиш и по този начин. По молба на нашето момче един от продавачите ми строява за снимка текстовете на Мевлана (известни у нас като Маснави).
Вижте втория етаж на книжарницата! Събрани съчинения на Мевлана
Разходка в центъра на града — огромната базалтова Цитадела, местната Капалъ Чарши, Оловната джамия, парковете… Старата архитектура е масивна, тъмна, яка. Честичко виждаме нещо като каменни шатри, не знаем какво представляват. Селджукските турци са едни от първите уседнали номади. От носталгия към своите номадски домове — шатрите, те започнали да строят шатроподобни каменни постройки. Това ни обяснява момчето, а аз се плесвам по челото и за първи път намирам обяснение защо формата на инфоцентъра при университета в Истанбул е такава! Ами — ясно! В знак па почит към селджуките вероятно. Не сте ли съгласни?
Така е в Истанбул, а в Кайзери това чудо е каменно
Започва да вали и получаваме предложение да тръгнем към високото над града, за да пием чай и да съзерцаваме града оттам. По пътя минаваме близо до нещо покъртително — някогашният арменски квартал. Кварталът стои в разруха между множество нови сгради. Първо били изкоренени лозята на арменците, после… И все пак на тази зловеща територия има действаща арменска черква, която отваря два пъти в годината — само за големите арменски празници. Идвали предимно емигрирали (или просто приети?) в други държави арменци. Чудим се защо точно това парче земя не е окончателно опустошено и застроено. Сигурно има причина да се пази?!
Арменският квартал в Кайзери
Това парче земя все пак не е застроено!
Заведението, от което наблюдаваме града е прекрасно — голямо, чисто и спокойно. Тук, в този момент, приключва нашето пътешествие. Само два часа по-късно сме строени на автогарата. Сбогуваме се с тези чудесни момчета — знаещи, образовани, модерни, но проявяващи уважение и към традициите. Толкова ми е мъчно, че се разделяме. На пъпа на Анадола видях и преживях толкова фини и деликатни неща, толкова величие и смиреност! И понеже всеки съвременен човек тук твърди, че суфи музиката го кара да се чувства човек с душа, ето още малко суфи музика за всички!
Край
Автор: Росица Якимова
Снимки: авторът
Други разкази свързани с Кападокия – на картата:
Кападокия
Поздравявам авторката за прекрасно пресъздадените впечатления и за отличните фотографии. Задоволи напълно любопитството ми. Пожелавам и още много пътешествия, след които да можем отново да се насладим на пътеписите й.
С благодарност,
поздрави – Ек. Събева – Пловдив
Адмирации и от мен за положения труд и отделеното време. Все е едно бях с тях.
Благодаря! Има и нова поредица, ако Стойчо реши да я публикува, ще се радваме заедно!
🙂
Пече се 🙂
С удоволствие про1етох цвлото пътуване, но с едно не съм съгласен:
“…първото медицинско училище в Анадола (и в Европа също!)…”
Поправи ме ако греша, но Анадола не е в Европа…
Вероятно се има предвид, че към онзи момент и в Европа е нямало медицинско училище?
Ъъъ…по него време Европа в доста отношения е изоставала пред арабският свят…
Та за спора за “първото медицинско училище” просто посетете сайта на университета в Болоня основан през 1088г!! и на този в град Коимбра-1275г.А Анадол и Европа с исторически и географски е 1 вид нон-сенс.Искам и да отбележа и изключителния,подробен и интересен разказ за Грузия.
Току-що един коментар замина в спама