мар. 25 2009

Кайсери (Черноморска Турция, Грузия и Кападокия-7 част)

Днес ще завърши дългото с пътуването на Росица из Турция. Започнахме с нея в Турция, обиколихме с нея Тбилиси и Гори, Грузия, след което по пътя на обратно я оставихме в Кайзери.  Днес по-подробно ще разгледаме Кайзери и Кападокия и ще завършим това хубаво пътешествие. Огромни благодарности на авторката и ѝ пожелавам щастие и късмет и още мерак за пътешествия!

Приятно четене:

Из Кападокия

част седма (последна)

Тук сме само ние двамата с Емо и човекът, който „държи“ входа към черквата. Плащаме три долара и си имаме личен гид. Той владее английски на ниво „плажна филология“, показва ни странни символи като черната котка, змията — опасваща свода и др.

от лявата и от дясната страна над кръста са котките

Ето я и змията

„Гидът“ ни бърза да ни изведе от храма, пие му се чай и си търси компания. Оказва се, че е махмурлия, излага ни философията си за малкото удоволствия в живота. Симпатяга! Ще го помня дълго — един обикновен, нормален човек сред величието на Кападокия. Заради хубавия чай и приказките му дължа показване на снимката:

Човекът ми набра и букетче жълти цветенца; вторият мустакат е съпругът ми…

Ободрени тръгваме по пътя, за да направим своя пешеходен преход до градчето

Чавушин (Çavuşin)

Çavuşin, 50500 Çavuşin/Avanos/Nevşehir, Турция

Ето началото на маршрута —

Долината Мескендир:

Минете по този път, ако сте в Капа, моля ви!!!

Вървим по тесни пътечки, тук-там е кално от стичаща се по скалите вода или от малките крайпътни вадички. Местните хора обработват „нивички“ колкото педята ми и ни махат дружелюбно за поздрав. Бавя се, защото постоянно спирам да снимам. Трудно е да се разказва за този преход, той е толкова зрелищен, че просто… трябва да се види.

Тясната пътечка ни води

всички скали са били обитавани от троглодитите

След час-два достигаме отбивката за

Розовата долина

— именно нея ни препоръча човекът от инфо центъра в Гьореме.

изучаваме маршрути

Ммм, да ги схрускаш!!!

и тези…

Указаната в тази посока черква се оказва затворена. Връщаме се обратно и се отправяме към

Чавушин

Изглежда чаровно градче, жалко, че нямаме време да останем тук повече.

Чавушин

Изпиваме по една бърза бира на шосето в очакване на маршрутката за Гьореме. Маршрутките между основните градчета са на един час, в някои дни и по-начесто. Връщаме се в Гьореме, ура!, имаме време за хапване и за разходка. Животът е чудесен, всичко се развива прекрасно.

Прощален поглед към Гьореме и скачаме в автобуса, който

ще ни върне в Кайзери

Вечерята у семейството, на което гостуваме, минава безупречно. Купуваме баклава за домакинята, аз се досещам в суматохата, че трябва да изясним кой именно ще поднесе този подарък. М. се усмихва и казва, че е редно аз да свърша тази работа. Иначе може да се изтълкува като неприемливо внимание от страна на моя мъж към чуждата булка. Булката е красива като ябълка зряла жена, която е вързала с кокентна кърпа кока си. Децата — момиче и момче тийнейджъри, са сдържани на масата, но се чудят как да се измъкнат, за да си играят на компютъра. Оказва се, че ние с Емо сме видели от Турция много повече от тях, карат ни да им разказваме. Освен тове сме първите чужденци, които им гостуват. Главата на семейството е главен счетоводител на завода, в който работи нашият домакин М. След обилната вечеря се оттегляме в салона за кафе, баклава и цигарка. На изпроводяк жената ми подарява разкошен шал и плетени търлъци. Става ми мило, аз й бях подарила българска традиционна покривчица и розова вода…

На следващия ден тръгваме с водача към сърцето на Кайзери.

Преди да се случи това, той кара по нещо като околовръстно шосе, за да се любуваме на величествената планина Ерджиас — вулкан с най-висока точка 3916 м. Следва посещение на онова тюрбе, в което са тленните останки на един от първите учители на Мевлана (у нас известен повече като поетът Джеляладин Руми). Мевлана се свързва в съзнанието не само на мюсюлманите с мистичния суфизъм, с въртящите се дервиши и с прекрасната музика.

Тюрбето отвън

тюрбето отвътре

Тръгваме към

първото медицинско училище в Анадола (и в Европа също!).

Внушителен паметник спира вниманието ни — това е Мимар Синан Ага — най-великият турски архитект, роден в околностите на Кайзери. В съзнанието ни изпува легендата за Майстор Манол, чували сме и за предположението, че Синан е български помак от Широка Лъка. Както и да е, този Синан е увековечен тук, местните хора се гордеят с него. Медицинското училище от 1206 г. сега е музей на ислямската медицина. Нямаме късмет, в ремонт е.

Най-старото медицинско училище в Анадола и в Европа

Нашият водач прави кръгом и ни въвежда в един бивш керван-сарай, сега… страхотна книжарница! Умирам си от удоволствие на това място. Взимаш си книжка, качваш се по едни стълбички и сядаш на удобен диван с масичка отпред да си четеш. Всъщност на масите има и компютри — можеш да си работиш и по този начин. По молба на нашето момче един от продавачите ми строява за снимка текстовете на Мевлана (известни у нас като Маснави).

Вижте втория етаж на книжарницата! Събрани съчинения на Мевлана

Разходка в центъра на града — огромната базалтова Цитадела, местната Капалъ Чарши, Оловната джамия, парковете… Старата архитектура е масивна, тъмна, яка. Честичко виждаме нещо като каменни шатри, не знаем какво представляват. Селджукските турци са едни от първите уседнали номади. От носталгия към своите номадски домове — шатрите, те започнали да строят шатроподобни каменни постройки. Това ни обяснява момчето, а аз се плесвам по челото и за първи път намирам обяснение защо формата на инфоцентъра при университета в Истанбул е такава! Ами — ясно! В знак па почит към селджуките вероятно. Не сте ли съгласни?

Така е в Истанбул, а в Кайзери това чудо е каменно

Започва да вали и получаваме предложение да тръгнем към високото над града, за да пием чай и да съзерцаваме града оттам. По пътя минаваме близо до нещо покъртително — някогашният арменски квартал. Кварталът стои в разруха между множество нови сгради. Първо били изкоренени лозята на арменците, после… И все пак на тази зловеща територия има действаща арменска черква, която отваря два пъти в годината — само за големите арменски празници. Идвали предимно емигрирали (или просто приети?) в други държави арменци. Чудим се защо точно това парче земя не е окончателно опустошено и застроено. Сигурно има причина да се пази?!

Арменският квартал в Кайзери

Това парче земя все пак не е застроено!

Заведението, от което наблюдаваме града е прекрасно — голямо, чисто и спокойно. Тук, в този момент, приключва нашето пътешествие. Само два часа по-късно сме строени на автогарата. Сбогуваме се с тези чудесни момчета — знаещи, образовани, модерни, но проявяващи уважение и към традициите. Толкова ми е мъчно, че се разделяме. На пъпа на Анадола видях и преживях толкова фини и деликатни неща, толкова величие и смиреност! И понеже всеки съвременен човек тук твърди, че суфи музиката го кара да се чувства човек с душа, ето още малко суфи музика за всички!

Край

Автор: Росица Якимова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Кападокия – на картата:

Кападокия


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


9 коментара

9 коментара to “Кайсери (Черноморска Турция, Грузия и Кападокия-7 част)”

  1. екатерина събева каза:

    Поздравявам авторката за прекрасно пресъздадените впечатления и за отличните фотографии. Задоволи напълно любопитството ми. Пожелавам и още много пътешествия, след които да можем отново да се насладим на пътеписите й.

    С благодарност,
    поздрави – Ек. Събева – Пловдив

  2. Христо Павлов каза:

    Адмирации и от мен за положения труд и отделеното време. Все е едно бях с тях.

  3. Росица каза:

    Благодаря! Има и нова поредица, ако Стойчо реши да я публикува, ще се радваме заедно!
    🙂

  4. Стойчо каза:

    Пече се 🙂

  5. SAMOTNIQT_VOIN каза:

    С удоволствие про1етох цвлото пътуване, но с едно не съм съгласен:

    „…първото медицинско училище в Анадола (и в Европа също!)…“

    Поправи ме ако греша, но Анадола не е в Европа…

  6. Стойчо каза:

    Вероятно се има предвид, че към онзи момент и в Европа е нямало медицинско училище?

  7. SAMOTNIQT_VOIN каза:

    Ъъъ…по него време Европа в доста отношения е изоставала пред арабският свят…

  8. eminko каза:

    Та за спора за „първото медицинско училище“ просто посетете сайта на университета в Болоня основан през 1088г!! и на този в град Коимбра-1275г.А Анадол и Европа с исторически и географски е 1 вид нон-сенс.Искам и да отбележа и изключителния,подробен и интересен разказ за Грузия.

  9. Стойчо каза:

    Току-що един коментар замина в спама

Leave a Reply


Switch to mobile version