май 21 2015

Ново место и Постойна яма (Словения по празниците (1))

Влади ще ни разкаже за екскурзията си до Словения по време на майските празници – приятно четене:

Ново место и Постойна яма

част първа на

Словения по празниците

Пристигам в София от моя град предния ден, предвид ранното тръгване на другият ден. Лутам се по тесните и невзрачни задни улички в намиране на евтин хотел. Не успявам. Сядам под една сянка и разглеждам в таблета. Ориентирах се към един хотел съвсем наблизо – Арте хотел, на бул. Дондуков до Президетсвото. Намирам го. За жалост – скъп – 100 лева за една вечер… Няма да мога да заспя, ако ги дам. Попитах жената на рецепцията за някой по-евтин.

Ориентирах се към един друг хотел, съвсем близо до катедралата, настаних се, похапнах, разходих се, пак похапнах и е време за сън. Ранна утрин на първи май. Свежо софийско утро.

В 6:20 ч, сутринта отивам на храм-паметника Св. Ал.Невски, за да си намеря автобуса, с който ще пътувам. Там имаше повече от 20 автобуса на различни туроператори. Цялата катедрала беше заобиколена от автобуси от всички посоки. Останало бе само малко от пътя свободен, за да може да върви и сутрешният столичен трафик. Тъжното тук е да гледа човек колко много българи са решили да прекарат празниците и почивните дни извън България. Знам ли, може да има причина.

Тръгваме 10 минути по-рано от предвиденото. Което означава поне 5 – 6 автобуса по-малко да чакаме на границата преди нас… Така и става.

Минаваме в Сръбско

С няколко почивки по пътя. Храна от торбата – цял ден карах на хляб и шоколад – на едната почивка реших да си купя един шоколад с евро, жената на касата нямала да ми върне и ми предложи още един шоколад – друг вид… Защо пък не, взех и него. Пита ме жената на касата може ли да ми го даде „вместо кусур за еврото“ – ми защо не. Пътуваме, дремем, гледаме, похапваме, времето минава, празник на труда е. Наближаваме Белград, виждаме на хълма горе вляво кулата Авала. Минаваме през самия Белград и от двете страни на пътя започват да се редуват – обработваеми земи, равни полета… Където има засадено нещо – зелени треви някакви – зелено, подравнено, а където си е обработваема площ – почвен слой – равен, надребнен, няма бурен да стърчи, няма бодил да се показва.

Магистрала

Пътуваме монотонно. И екскурзовода тъкмо ни разказва, че това била много скучна отсечка, нямало какво да се прави, да се гледа, а и за шофьорите било скука… И изведнъж – тряс, прас – нещо стана. Следва аварийно спиране и оглед – гръмнала задна дясна вътрешна гума ( вътрешна в смисъл, където са две гуми една до друга отзад и вътрешната гръмнала)… Нямало какво да правят шофьорите в тази отсечка… Ми той Господ ги съжалил и им намерил занимавка – да правят гума…

Следва аварийно движение с малка скорост около 20 минути до първата бензиностанция. Почивка около час (и без това ни станало време да спираме за почивка) – купувам си литър и нещо кола, минерална вода и чипс. Похапвам и гледам как върви смяната на гумата. Много бързо. Ама и аз един туроператор съм избрал… Какво ли още има да става през другите 4 дена.

След още няколко почивки и останалите граници, денят е към края си.

Влизаме в Словения

и малко след това спираме за почивка и вечеря на крайпътно заведение от веригата Марше.

Ново место, Словения

Разходка из Ново место

Ново место, Словения

зеленина

Ново место, Словения

Кметството в Ново место

Днес е първи май, в Ново место, където ще е нощувката ни, се предполага, че като пристигнем, всичко ще е затворено и няма да има къде да вечеряме. А на това място можем да ядем на нещо като шведска маса, при това на прилична цена. Я да видим – напълвам си чинията със ориз, печени картофи, домати, няколко вида салати и разни други прилични лакомства. Плащам 10,90 евро и прилично си вечерям. Продължаваме. След около 40 минути вече сме в

Ново место

пред хотела – KRKA се казва хотела. Настаняват ни на бързо и ни оставят. Показват ни накъде е центъра и ни дават парола за безжичен интернет.

Хотелът ни е на самият площад в центъра. Излизам. Тръгвам към центъра – все направо, минавам покрай много кокетни къщички и няколко работещи заведения по една павирана улица. От две дървета наоколо висеше по една люлка с дървена дъска за сядане. Я да поседнем на нея. Приятна атмосфера. Стигам до моста. Под него тече река Крка.

Ново место, Словения

Църквата

Ново место, Словения

Всичко е толкова старо

Ново место, Словения

Да се върнем векове назад

В далечината чувам младежки смях и тихо бърборене. Отивам натам. Минавам моста, завивам на дясно, малко по-надолу – пак надясно и съм при реката. Оказа се едно много приятно заведение на брега на реката. Да пия по една бира, като за начало. Köstriber. Тъмно пиво. И си гледам реката, която за никъде не бърза. Наоколо младежи, пият си, приказват си. Ха наздраве. Прибирам се в хотела. Лягам. Приятни сънища.

ДЕН ВТОРИ Събуждам се в шест, за да мога да си събера багажа и да сляза за закуска. На шведска маса. Похапвам си добре – няколко вида саламчета, ароматно кафе, малко сладко, варено яйце – обикновено в една чиния смесвам всички възможни вкусове, покрай които мина – сладко, солено, кисело и горчица. Как се оправя стомаха ми с всичко това – само той си знае. Един натурален сок за накрая и съм готов за кратката обиколка.

Ново место, Словения

Разходка из Ново место, градска къща

Ново место, Словения

Ново место

Ново место, Словения

Ще плаваме и ще си хапваме

Водят ни до двете църкви там, минаваме и покрай библиотеката, през площада и се връщаме обратно към хотела. Качваме багажа в автобуса и имаме още една атракция –

едночасово плаване на сал по река Крка

Отиваме пеша до реката. Там ни чака един сал – плосък, равен, покрит от горе и открит отстрани. На сала – наредени маси, на масите паници за всеки, лъжици и вилици. Хм, ще плаваме и ще хапваме. Тръгваме. След малко минават с едни големи купи и слагат на всяка маса по две. В купите – топла и вкусна Словенска чорба. И всеки си сипва. Аз си сипвам първи една купа, по средата на плаването още една и малко преди десерта – останалата чорба, след като всеки се беше наял, отново идва в моята паница… Вкусна и топла. Имаше и чаши за вино. И една кана, където е виното. И всеки си налива – Цвичек се казва виното червено и от него можем да си сипваме колкото си искаме. Та с чорба се наядох и с хляб, с вино се нацвичих и накрая и за десерта си оставих място – щрудел.

През това време

на сала имаше и програма

Един музикант с акордеонче свиреше словенска музика, после на сала се появи една перачка, с една кофа и стъргало, облечена като перачките преди 100 години. Показва ни как се е перяло на времето по реката.

После имаше атракция – да си изберем един бъдещ моряк, който да може да кара този сал. Избраха си един мъж от групата и започнаха да му показват разни неща и го „учеха“ как да плава, да връзва морски възли (дават му едно въже и му казват – с едната ръка хващате единият край на въжето, с другата ръка хващате другият му край. И без да пускате въжето , така както сте го хванали да го вържете на възел… А вие сещате ли се как? Ами помислете си).

Покрай нас по реката плаваха патици и гъски, които се приближаваха към сала и получаваха своята храна – трохи и ориз от туристите, които бяха на сала. Салът си плава, минава под няколко моста, акордеончето си свири, някои пропяха, като се нацвичиха, други затанцуваха. Беше забавно. От двата бряга на реката се виждат кокетни къщички и вили, накацали по хълмовете наоколо. Тук някъде сала завива на обратно и се връщаме. След още половин час вече сме на брега. Доволни и щастливи.

Postojna Cave, Postojna - Postojnski jamski sistem, Jamska cesta 28, 6230 Postojna, Словения

Следва

пещерата Постойна яма,

предвидена за днес. Пътуваме дотам, пристигане в ранен следобед. Малко свободно време, раздават ни билетите и влизаме с групите за 14 часа. Може да се влезе с група на няколко езика. Ние сме с английската. На входа ни правят снимка на всеки посетител и накрая, който иска, на излизане си я купува (ако си я намери на стената с готовите снимки).

Пещера Постойна яма, Словения

Пред пещерата Постойна яма

Влизаме, заемаме местата във влакчето и чакаме да тръгнем. Тук е студено и влажно – между 6 и 10 градуса. Обиколката трае час и половина – нужни са ви връхни дрехи и затворени обувки.

Прекрасна пещера –

само заради нея си струва целият този път от България. Това е най-дългата карстова пещерна система с дължина 20 570 метра и дълбочина 115 метра. Тя е най-дългата пещерна система в страната и една от най-значимите и туристически дестинации. Предлага най-дългия туристически пещерен маршрут в света: 5,3 километра.

Пещерата е хилядолетно дело на река Пивка. Отворена е за посещение през далечната 1819 г. и до днес изумява своите посетители с шеметна разходка с влакче, с фантастичните пещерни форми, с размерите, с акустиката и с акваруима с протеи (или наричани още „човешки рибки” – най-голямото пещерно земноводно в света). След като слизаме от влакчето започва пешеходната обиколка – по едни циментирани и канализирани пътечки (влагата, която капе отгоре изчезва незнайно къде в едни каналчета, вкопани в пътечката, така че никъде да не се образуват локви). По пътечките има означени точки на едни табелки. При всяка точка се спираме и когато се съберат достатъчно туристи, водача на английски започва да обяснява кое, къде как и защо. Нашият си водач на групата дискретно ни обяснява на български, за да не пречим на останалите. Минаваме по един мост над пропастта – строен на времето от руските военнопленници. В края на маршрута има и магазин за сувенири. Следва влакчето, което ни чака – като се напълни, тръгва и веднага след него идва следващото.

Пещера Постойна яма, Словения

Вътре в пещерата

На изхода, слизаме от влакчето и виждаме набързо и реката, която минава през пещерата. Тук в края на парапета има стълби, вкопани в скалите, по които може да се слезе до самата река, но ние нямаме толкова време. Излизаме.

Минаваме покрай готовите вече снимки. Я да видим, дали ще си намеря моята. Аууу – намирам я, но дали да си я взема? Колко ли струва – ауууу 6,50 евро. Да, ама Не. Отказвам се. Закачам я обратно на стената – да си му остане на фотографа за спомен, а за мен спомена си остава в главата и в съзнанието ми. Събираме се и тръгваме за

Порторож

Привечер пристигаме на брега на Адриатическо море. Настаняват ни в 4 * хотел от веригата LIFE CLASS www.lifeclass.net

Нашият беше хотел RIVIERA. 4 ****. Тук имаме три нощувки с три закуски и три вечери. В хотела и към него има закрит басейн, джакузи, сауна, голям ресторант, няколко асансьора, бар на рецепцията и едно пиано там, на което вечер идва да свири тихо една пианистка клавирни и романтични пиеси. Оставям си багажа и отивам да разглеждам. Тръгвам на дясно, без да знам къде отивам.

Оказа се, че хотела ни е почти на края на курорта. Минах покрай една автобусна спирка и се спрях да огледам какви автобуси минават от там и на къде отиват. Оказа се , че това е линията Пиран – Лучия… Я, да видим до къде мога да отида.

Порторож, Словения

Лимузината на казиното пред хотела в Порторож

Прибирам се в хотела, отивам на вечеря. В ресторанта преди вечерята получаваме по една напитка за добре дошли. Хм, започва да ми харесва. Похапвам си много добре на шведската маса и е време за вечерната разходка. Отивам на спирката до хотела, а там една девойка също чака. Попитах я колко струва билета – ми 1,50 евро. Имам ги. Идва автобуса – за Пиран. Качвам се, плащам и след 3 – 4 спирки стигам до

съседното градче – Пиран

Пътя до там е осветен и ако поискам мога да се върна пеша. Но понеже автобуси има през 15 – 20 минути, та чак до полунощ, не се притеснявах. Слизам. Минавам покрай яхтеното пристанище – малки, големи и по-големи яхти, лодки и лодчици наредени една до друга с високи мачти. Стигам до главния площад. Прекрасно е по вечерно време – няколко кокетни кръчмички, с по няколко маси и канапета с възглавнички, тесни улички и автентични къщи. Градът е запазил средновековната си прекрасна атмосфера.

Старото пристанище на Пиран

се намира на края на Пиранския полуостров, който постепенно се стеснява между заливите Струнян и Пиран. Полуостровът достига Кабо Мадона, завършвайки с хълмовете Саврини. Под извисяващата се катедрала с камбанария във венециански стил , се е намирало овалното вътрешно пристанище, което е било заменено през 19 – и век от елегантен градски площад. По средата на площада, паметник на Джузепе Тартини – композитор и цигулар, роден в Пиран привлича погледите на туристите за снимка.

Разходих се и по тесните улички, толкова тесни, че като протегна и двете си ръце, докосвам стените на къщите от двете си страни. Магазини за сувенири и сладолед има на много места. Сладолед не съм опитвал там, но по другите градчета по пътя изяждах по два.

В края на разходката седнах на площада да изпия една бира и да се потопя във вечерната атмосфера на средновековният град. От съседния хотел Тартини прихванах безжичен интернет с таблета.

Тръгвам да се прибирам, вземам автобуса и след 20 минути вече си бях в хотела, но само за малко. После излизах пак. Имах време да се потопя и в

нощния живот на Порторож

Погледнах в интернет къде са по-известните нощни заведения и клубове и си набелязах няколко –

  • ALAYA COCKTAIL BAR;
  • BASE CLUB;
  • TIVOLI CLUB;
  • CLUB PERGOLA
  • PAPRIKA GLUB
  • COCOCAFE

За всеки от тях знаех горе – долу къде се намира и тръгнах на разузнаване. Намерих само няколко от тях. Като за начало се спрях на

Coco Cafe – Portorož Night Experience

Намира се на крайбрежната (пешеходната до морето алея) точно срещу Гранд хотел Порторож. С изглед към морето. И там по едно безалкохолно, колкото да не стоя на празна маса. Съботна вечер – 2.05, пълно беше (за разлика от другите две вечери, когато нямаше почти никой). Зелени светещи маркучи, запалени свещи на всяка маса, изкушаващи коктейли. Толкова за тази вечер, прибирам се в хотела и лягам.

Продължението:

Словения по празниците (2): Липица и Триест

Автор: Владимир Георгиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Постойна – на картата:

Постойна

PDF24 Tools    Изпрати пътеписа като PDF   


2 коментара

2 коментара to “Ново место и Постойна яма (Словения по празниците (1))”

  1. Я,виж ти ! 🙂 Били сме заедно с този Влади,хм….:)

  2. […] продължава екскурзията си из Словения. Минахме през Ново место и Постойна яма, а днес сме в Триест и […]

Leave a Reply