Дубай – впечатления
Дубай
Впечатления
В Дубай съм от около 2 седмици. Поне засега се очертава, че ме командироват тук за следващата година две. Може и да не е вярно и да си тръгна в края на месеца, може и да е много вярно и да изкарам цялото лято с всичките му 90% влажност на въздуха и 45 градуса температура в офис в средата на пустинята.
Ето защо започвам споделяйки малко – първите три неща, изпречили се на пътя ми, които заслужават да бъдат споделени:
1. Пустинните бури
Излизайки от летището, след доста дълго чакане, очаквах да видя небе над главата си. Небе имаше, но нямаше нищо синьо по него:
2. По-по-най
Съвсем случайно, в ресторанта под офиса попаднах на опит за поставяне на нов Гинес рекорд. Господина от снимката по-долу трябваше да бие рекорда за изяждане на 26 см пица (италианска, маргарита с кашкавал отгоре) на някакъв японец. Рекорда беше 1 мин. 8 сек.. Ануп, индиеца от снимката, наслага парчетата едно върху друго, налапа ги наведнъж и след 4 хапки и 1 мин. 4 сек. би световния рекорд!
3. Фонтаните
Да настръхна от главата до петите (включително петите) при 35 градуса температура… това може да се случи само под звуците на Whitney Houston – I will always love you и най-големия фонтан в света. Струята на водата се издигна до 150м, достигайки 1/5 от височината на Бурж Калифа
Дубай и метрото
Виждала съм много чисти градове, по улиците на които даже и хартийка не мога да намеря да се търкаля самотно. Всички, абсолютно всички метра обаче (от тези които съм посещавала) са друга гледка: разлят сок, размазана дъвка, опаковка от сандвич, вестник, оставен на седалката…
Първото нещо, което се забелязва в метрото в Дубай обаче, са глобите.До всяко нещо, което може да докара глоба има табелка точно колко е глобата – въпрос на избор дали искаш да похарчиш парите за това или не 🙂
Второто нещо е начина по който са разделени вагоните – най-близкият до ескалатора е за хора със златна карта (първа класа), вторият е за жени/майки с деца, третият е предимно за инвалиди. След това са всички останали, като в повечето случаи, пътувайки с метрото в определени райони съм единствената представителка на женския пол (И съответно оглеждана от глава до пети какво ли прави това същество в тяхното пространство).
Усилието да се запазва ниската температура е също видимо по всяка спирка – имат допълнително поставени врати, които се отварят само когато влака наближи:
Та относно
глобите,
сигурна съм, че ще пропусна някоя, но ще се пробвам да направя списъка възможно най-детайлен. И сериозно ви казвам, има проверки навсякъде и до всеки вход/изход има поне 3ма полицая, така че наистина си ги получавате:
200 Дирхама (в лева):
– Пътник без билет
– Използване на чужда лична транспортна карта
– Действайки в несъответствие на инструкциите на упълномощения транспортен персонал
– Невъзможност да предоставите транспортна карта, при изискване на такава
– Използване на невалидна транспортна карта
– Препродажба на транспортна карта
– Плюене, правене на боклук или причиняване на петна по спирките или вагоните
– Пушене по спирките или вагоните
– Носене на оръжия, запалими вещества или какъвто и да е друг потенциално опасен предмет по спирките или вагоните
– Притежание на алкохол и пренасянето му с градски транспорт
– Продажба или промоция на каквото и да било по спирките или вагоните
– Разсейване на шофьора или извършвайки каквото и да е действие, което може да го разсея ( метрата нямат шофьори)
100 Дирхама (в лева):
– Причинява неудобство, дискомфорт или стрес на останалите пътници по какъвто и да е начин
– Влизайки във вагон или сядайки на седалка, запазени за друга категория хора, на която не отговаряте…
– Поставяне на краката на седалката
– Ядене или пиене по спирките и вагоните (обаче имат киоски на всяка гара… )
– Използване на ескалатори и асансьори по неподходящ начин (какво е “неподходящо” сигурно се решава на място от полицията, защото не е описано подробно)
– Катерене или скачане от какъвто и да е вид транспорт
– Използвайки транспорта по грешен начин, различен от този от инструкциите
– Влизане в забранени зони
– Отваряйки врата или опитвайки се да излезете от движещо се превозно средство
– Носене на животни (освен куета водачи, естествено)
– Носене или използване на предмети или съоражение, което може да смути или застраши други пътници
– Стояйки или седяйки на места на които е написано, че това не е позволено
– Паркиране за повече от 24 часа на места за паркиране, предназначени за клиенти на метрото
250 Дирхама (в лева):
– Паркиране за повече от 48 часа на места за паркиране, предназначени за клиенти на метрото
300 Дирхама (в лева):
– Спане/дремене в чакални, по спирки или което и да е друго място от градския транспорт
500 Дирхама (в лева):
– Използвайки подправена транспортна карта
– Повреждане на какъвто и да е вид устройства по спирките или вагоните
2000 Дирхама (в лева):
– Натискайки аварийна спирачка, отваряйки аварийна врата или използвайки каквото и да е, свързано със сигурност, без да има нужда от това
И като за финал – една добра карта от метрото на Дубай:
Вчера не беше толкова натоварено в метрото и успях да щракна няколко снимки на
забраните в метрото 🙂
Дали ще проработи ако и в България наслагаме толкова забрани + по един полицай до всяка табелка?
Съвети за хранене
В Холандия ресторантите си имат принцип – добро и бързо обслужване, за да може да напълним ресторанта с 2-3 вълни. В Холандия (и не само, естествено) си имат и друг принцип. Ако в менюто пише Starter означава, че е предястие, което получаваш преди ястието, основното ястие го получаваш след предястието, а поръчаното първо питие идва преди всичко останало.
Да де, но в Дубай е малко по-различно. Всичко идва наведнъж или което е по-бързо възпроизводимо, а натуралния ти сок може да дойде и половин час след храната.
Пустинята
е нещо с което мисля, че никога няма да свикна. Като я гледаш от далече изглежда все едно се изпарява. Вятърът подмята пясъка и го прави да изглежда като пара, почти като фата моргана. Пътувайки към пустинята всичко стана по-битово. Звездният Дубай изчезна и дойде нещо, което беше по-близо до мен. Чувствах се, все едно навлизам в света на Малкия Принц. Липсваха само боата, шапката, лисицата, розите и самолета. Може би липсите бяха повече от приликите, но наистина донесе същата емоция.
Ни камилата, ни камиларя
Цялото пътуване с джиповете из пустинята включваше и вечеря в пустинята и яздене на камила и belly dancing шоу. Та след 2 часа подскачане по дюните дойте време на вечерята. Камилата си чакаше отвън, но всички напираха за вечеря, та реших, че първият ми път на камила ще е след вечеря.
Мястото си беше заградено парче пустиня, имаше кът за наргиле, място където ти правят хена татуйровка, магазинче за сувенири и естесвено зоната за кючек по среда на кръга от масички, покрити с прашни килими… Храната беше доста приятна (ливанска 🙂 ) и реших да “отложа” камилата за след вечеря. Докато свършим с яденето, танцьорката беше вече там. Та реших да почакам с камилата за след танците. В края на последния танц, танцьорката се обърна към всички и каза: “Мерси, довиждане.” Мерси, довиждане? Довиждане, каза и някакъв глас през продънените тонколони след което всички станаха и се отправиха към колите. И отведоха камилите… И от голямото ми отлагане така и не успях да се кача на камила.
Та дотук с оплакването за пропуснатата камила. Да се надяваме ще има следващ път
Автор: Надди
Снимки: авторът
Други разкази свързани със Дубай – на картата:
Дубай
възхитително, много ми хареса разказа, страхотно чувство за хумор!