май 19 2015

Дубай – впечатления

Published by at 13:28 under Дубай,Надди

Надди-то ще ни води на място горещо, прашно и пустинно – Дубай 😉 Представям ви впечатленията ѝ от една от най-богатите страни в света. Приятно четене:

Дубай

Впечатления

В Дубай съм от около 2 седмици. Поне засега се очертава, че ме командироват тук за следващата година две. Може и да не е вярно и да си тръгна в края на месеца, може и да е много вярно и да изкарам цялото лято с всичките му 90% влажност на въздуха и 45 градуса температура в офис в средата на пустинята.

Ето защо започвам споделяйки малко – първите три неща, изпречили се на пътя ми, които заслужават да бъдат споделени:

1. Пустинните бури

Излизайки от летището, след доста дълго чакане, очаквах да видя небе над главата си. Небе имаше, но нямаше нищо синьо по него:

Дубай, пустиння буря

Пустиння буря

2. По-по-най

Съвсем случайно, в ресторанта под офиса попаднах на опит за поставяне на нов Гинес рекорд. Господина от снимката по-долу трябваше да бие рекорда за изяждане на 26 см пица (италианска, маргарита с кашкавал отгоре) на някакъв японец. Рекорда беше 1 мин. 8 сек.. Ануп, индиеца от снимката, наслага парчетата едно върху друго, налапа ги наведнъж и след 4 хапки и 1 мин. 4 сек. би световния рекорд!

Състезание по ядене на пица, Дубай

3. Фонтаните

Да настръхна от главата до петите (включително петите) при 35 градуса температура… това може да се случи само под звуците на Whitney Houston – I will always love you и най-големия фонтан в света. Струята на водата се издигна до 150м, достигайки 1/5 от височината на Бурж Калифа

Дубай и метрото

Виждала съм много чисти градове, по улиците на които даже и хартийка не мога да намеря да се търкаля самотно. Всички, абсолютно всички метра обаче (от тези които съм посещавала) са друга гледка: разлят сок, размазана дъвка, опаковка от сандвич, вестник, оставен на седалката…

Първото нещо, което се забелязва в метрото в Дубай обаче, са глобите.До всяко нещо, което може да докара глоба има табелка точно колко е глобата – въпрос на избор дали искаш да похарчиш парите за това или не 🙂

Второто нещо е начина по който са разделени вагоните – най-близкият до ескалатора е за хора със златна карта (първа класа), вторият е за жени/майки с деца, третият е предимно за инвалиди. След това са всички останали, като в повечето случаи, пътувайки с метрото в определени райони съм единствената представителка на женския пол (И съответно оглеждана от глава до пети какво ли прави това същество в тяхното пространство).

Усилието да се запазва ниската температура е също видимо по всяка спирка – имат допълнително поставени врати, които се отварят само когато влака наближи:

Метро в Дубай

И естествено архитектурата! 80% от спирките са с еднаква архитектура, излязла като че ли от някой sci-fi филм:

Дубай

Та относно

глобите,

сигурна съм, че ще пропусна някоя, но ще се пробвам да направя списъка възможно най-детайлен. И сериозно ви казвам, има проверки навсякъде и до всеки вход/изход има поне 3ма полицая, така че наистина си ги получавате:

200 Дирхама (в лева):

– Пътник без билет

– Използване на чужда лична транспортна карта

– Действайки в несъответствие на инструкциите на упълномощения транспортен персонал

– Невъзможност да предоставите транспортна карта, при изискване на такава

– Използване на невалидна транспортна карта

– Препродажба на транспортна карта

– Плюене, правене на боклук или причиняване на петна по спирките или вагоните

– Пушене по спирките или вагоните

– Носене на оръжия, запалими вещества или какъвто и да е друг потенциално опасен предмет по спирките или вагоните

– Притежание на алкохол и пренасянето му с градски транспорт

– Продажба или промоция на каквото и да било по спирките или вагоните

– Разсейване на шофьора или извършвайки каквото и да е действие, което може да го разсея ( метрата нямат шофьори)

100 Дирхама (в лева):

– Причинява неудобство, дискомфорт или стрес на останалите пътници по какъвто и да е начин

– Влизайки във вагон или сядайки на седалка, запазени за друга категория хора, на която не отговаряте

– Поставяне на краката на седалката

– Ядене или пиене по спирките и вагоните (обаче имат киоски на всяка гара… )

Използване на ескалатори и асансьори по неподходящ начин (какво е “неподходящо” сигурно се решава на място от полицията, защото не е описано подробно)

– Катерене или скачане от какъвто и да е вид транспорт

– Използвайки транспорта по грешен начин, различен от този от инструкциите

– Влизане в забранени зони

– Отваряйки врата или опитвайки се да излезете от движещо се превозно средство

– Носене на животни (освен куета водачи, естествено)

– Носене или използване на предмети или съоражение, което може да смути или застраши други пътници

– Стояйки или седяйки на места на които е написано, че това не е позволено

– Паркиране за повече от 24 часа на места за паркиране, предназначени за клиенти на метрото

250 Дирхама (в лева):

– Паркиране за повече от 48 часа на места за паркиране, предназначени за клиенти на метрото

300 Дирхама (в лева):

– Спане/дремене в чакални, по спирки или което и да е друго място от градския транспорт

500 Дирхама (в лева):

– Използвайки подправена транспортна карта

– Повреждане на какъвто и да е вид устройства по спирките или вагоните

2000 Дирхама (в лева):

– Натискайки аварийна спирачка, отваряйки аварийна врата или използвайки каквото и да е, свързано със сигурност, без да има нужда от това

И като за финал – една добра карта от метрото на Дубай:

Вчера не беше толкова натоварено в метрото и успях да щракна няколко снимки на

забраните в метрото 🙂

Дали ще проработи ако и в България наслагаме толкова забрани + по един полицай до всяка табелка?

Забрана в метрото, ДубавйЗабрана в метрото, ДубавйЗабрана в метрото, ДубавйЗабрана в метрото, Дубавй

Съвети за хранене

В Холандия ресторантите си имат принцип – добро и бързо обслужване, за да може да напълним ресторанта с 2-3 вълни. В Холандия (и не само, естествено) си имат и друг принцип. Ако в менюто пише Starter означава, че е предястие, което получаваш преди ястието, основното ястие го получаваш след предястието, а поръчаното първо питие идва преди всичко останало.

Да де, но в Дубай е малко по-различно. Всичко идва наведнъж или което е по-бързо възпроизводимо, а натуралния ти сок може да дойде и половин час след храната.

Ресторант, Дубай

Ето защо започнах да обръщам специално внимание на сервитьорите, че искам да изчакат с основното, докато не изям предястието. Без резултат.Урок за поръчване на храна в средностатистически ресторант в Дубай:Та гениалното решение което измислих за проблема е да поръчвам едно по едно. Първо казвам, че искам само да пия и чак след като си получа пиенето поръчвам предястие. След като отнесат предястието поръчвам основно. Те са достатъчно бързи, така че не отнема много повече време от обичайното. Да се върнем обаче на европейската (и не само) култура на ядене в ресторант: Служителите се стремят да те обслужат качествено, и след като си готов да те изпратят по живо по здраво възможно най-бързо, за да се запълни масата още един път. Е, в Дубай ще те обслужат изключително бързо, но после няма и да те погледнат и ще те оставят половин час да си седиш на празна маса, мъчейки се да им прилвлечеш вниманието и да поискаш сметката. Все още нямам решение на този проблем 🙂

Пустинята

е нещо с което мисля, че никога няма да свикна. Като я гледаш от далече изглежда все едно се изпарява. Вятърът подмята пясъка и го прави да изглежда като пара, почти като фата моргана. Пътувайки към пустинята всичко стана по-битово. Звездният Дубай изчезна и дойде нещо, което беше по-близо до мен. Чувствах се, все едно навлизам в света на Малкия Принц. Липсваха само боата, шапката, лисицата, розите и самолета. Може би липсите бяха повече от приликите, но наистина донесе същата емоция.

East 102 - Sharjah - Обединени арабски емирства
Навлизайки в пустинята и виждайки бръчките й, причинени от вятъра осъзнах, че май тези бръчки са единственото реално нещо в тази страна. И ние, движейки се по ръба на дюните в нашия хладилник (кола с шофьор) в конвой с 50 други хладилника създавахме едни други бръчки в пустинята, такива, каквито тя или приемаше или променяше, за да може да заседнем и да се принудим да излезем от хладилника и да усетим истинската й сила – топлината.Сложих няколко снимки, за да видите и вие част от пустинните ми впечатления.

Пустиня, Дубай Пустиня, Дубай Пустиня, Дубай Пустиня, Дубай Пустиня, Дубай Пустиня, Дубай Пустиня, Дубай

Ни камилата, ни камиларя

Цялото пътуване с джиповете из пустинята включваше и вечеря в пустинята и яздене на камила и belly dancing шоу. Та след 2 часа подскачане по дюните дойте време на вечерята. Камилата си чакаше отвън, но всички напираха за вечеря, та реших, че първият ми път на камила ще е след вечеря.

Пустиня, Дубай

Мястото си беше заградено парче пустиня, имаше кът за наргиле, място където ти правят хена татуйровка, магазинче за сувенири и естесвено зоната за кючек по среда на кръга от масички, покрити с прашни килими… Храната беше доста приятна (ливанска 🙂 ) и реших да “отложа” камилата за след вечеря. Докато свършим с яденето, танцьорката беше вече там. Та реших да почакам с камилата за след танците. В края на последния танц, танцьорката се обърна към всички и каза: “Мерси, довиждане.” Мерси, довиждане? Довиждане, каза и някакъв глас през продънените тонколони след което всички станаха и се отправиха към колите. И отведоха камилите… И от голямото ми отлагане така и не успях да се кача на камила.

Та дотук с оплакването за пропуснатата камила. Да се надяваме ще има следващ път

Автор: Надди

Снимки: авторът

Други разкази свързани със Дубай – на картата:

Дубай

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “Дубай – впечатления”

  1. Teodora An. Mitkova каза:

    възхитително, много ми хареса разказа, страхотно чувство за хумор!

Leave a Reply