мар. 24 2009

Из Бразилия и Аржентина (5) – Буенос Айрес, Аржентина

Published by at 9:15 under Аржентина,Таис

Продължаваме с разказа на Таис за Бразилия и Аржентина. Вече се разходихме из Рио де Жанейро, Петрополис, Сан Бернардо, за последно я оставихме край водопада Игуасу, а днес ще отиден до Аржентина, за да видим Буенос Айрес и да се разходим из пампасите (или пампасите бяха пó на Север?). Приятно четене:

Из Бразилия и Аржентина

част пета

Буенос Айрес

Докато още не бяхме успели да разгледаме снимките, които сме направили и още преживявахме емоциите от последните два дни се озовахме в Буенос Айрес:) Добре, че кацнахме вечерта, та имахме време да се пренастроим. Още преди да продължа да разказвам ще кажа, че така или иначе Буенос не ме очарова. Може би защото беше след Рио, след водопадите — места, които са заредени и предполагат много емоции. Докато Буенос Айрес се оказа едно място, много повече напомнящо Европа, много урбанизиран и… по нашенски мръсен:) Това беше първото нещо, което ми направи впечатление още на летище — пръснатите по земята фасове и боклучета. Както и да е, автобуса, хотела, който поне беше в страхотна локация — на уличка, която е пряка на една от известните улици „Санта Фе“ и само на 10 мин от един от основните булеварди.

Разбира се, на следващия ден панорамна обиколка с основните туристически забележителности. Винаги съм харесвала тези обиколки, най-малкото защото дават възможност за добра ориентация после при самостоятелните разходки.
И разбира се, първата спирка е

Каса Росада и площада, катедралата

Нещото, което е характерно за Аржентина са тези дървета, с цвят лилав🙂 Сутринта нещо бях в криво настроение, може би и заради това изобщо не се впечатлих и не правих никакви снимки поне в началото.

Другото, което може би ме подразни беше, че в същото време в близост до площада започваше стачка на учителите, а това още повече ми напомни за тук:D Не, че нещо лошо, хората си живеят своя си живот, но аз пък търсех разликите, а не приликите с тук:) Както и да е, тази първата част ми мина много набързо, вътре катедралата красива, но катедрали още по-красиви сме гледали и в Европа:) Настроението ми започна да се оправя като

стигнахме до Каминито:)

Уличката, откъдето се е зародило прословутото аржентинско танго:) Всъщност — бедняшки работнически квартал, който и до днес с изключение на туристическата част продължава да бъде такъв и не се препоръчва непременно да се разхождате там, който става известен с разноцветно боядисаните си къщички, направени от ламарини… Реалността за жалост не е романтична — първите заселили се там италиански емигранти правили къщите си от отпадъчни ламарини, а за да ги боядисат са ползвали където какъвто цвят боя е останала. Оттам и зараждането на танца като танц на страстта, тъгата, пресъздаващ драматизма в мъжко-женските отношения… Е, в наши дни е лесно да считаме това за романтично. Дори в следващите дни се шегувахме, дали да не се поведе инициатива и нашите ромски квартали да боядисаме в различни цветове и да водим там туристи:)

Ето и самата уличка:) В началото й стояха две каки (със скъсани чорапи), които прихващаха идващите мъже и ги канеха уж за снимка в стъпка танго, в замяна разбира се на пари:)

Самата уличка представлява и своеобразен пазар на сувенири, картини… А в дъното й малко площадче, където една двойка също предлагаха услугите си за снимки, но поне бяха много по-професионални и като облекло и като пози. Принципа е — снимката е с ваш апарат, поне 3 пози, и всичко това за около 10 песо.

Това е площадчето

А ето и самите танцьори… Е, има и жена, ама нямам снимки с нея:) Между другото забавното е, че момчето не само заставаше в съответната поза — танго, но и артистично играеше с погледа… И сега ми става смешно като се сетя колко сериозно и „страстно“ гледаше в очите всяка своя партньорка:D

След Каминито

продължихме към кв. Риколета,

където се намира парка с гробниците на богатите фамилии, и където се намира и гроба на Евита. Нямам снимки от парка, въпреки, че повечето от гробниците бяха направени с невероятни статуи и форми… Някак странно ни беше, докато екскурзоводката показваше отделни гробници на известни фамилии и поясняваше колко са красиви… в един момент се усети, че я гледаме леко смутени…:)

Красиви или не, това са „домове“ на мъртви хора или поне за нас беше така. Единствено си позволих да снимам при гробницата нa Евита.

За 4 часа обиколка, толкова:) Оттам нататък — свободно време. И време за

аржентинска кухня

Не е нужно да разказвам за прословутите аржентински стекове от говеждо месо:)


Иначе надявах се при разходките през свободното време да намеря нещо, с което Буенос Айрес да ме впечатли. Е не намерих. Факт е, че на някои от туристите тук им хареса повече, отколкото в Рио… въпрос на усещане. Не ми хареса това напомняне за Европа като цяло, а също с всички негативи — просяци, проституция, мръсотия… Аз още докато бях там започнах да тъгувам за Рио и за Бразилия.

Иначе като цяло Аржентина не е само Буенос Айрес и за щастие. Мисля, че с удоволствие бих отишла пак там, но този път много по-на юг, към Патагония, където са глетчерите, където е Ушуая и където който отиде му слагат печат в паспорта, на който пише „Краят на света„:D

До Патагония не стигнахме, но в следващите дни имахме различни обиколки извън Буенос Айрес. Едната беше до типично

ранчо на около 100-ина км от града

Всъщност типично по български, усещането ми беше — ами и ние си имаме такива у нас:) Добре де, факт е, че поредното нещо, което поне нас българите не ни впечатлява особено. Безспорно, страхотно организирано всичко, само като си представя, че определен брой хора посрещат, провеждат атракциите, сервират… Това не знам у нас колко можем да го направим:)

Иначе на територията на ранчото имаше и музей, магазин… за бъдещите пътешественици натам ето и линка:) Santa Susana
Иначе докато стане готов обядът който иска се качи на кон (конете там са дребни, малки), разходки с каруца….

А времето беше като по поръчка и небето беше като нарисувано с ръка. И аз се качвах на кон…;)

Ето и каруците, с които са дошли някогашните заселници

И в знак на благодарност към кротостта на моя кон (или кобила) на тази снимка се вижда главата само:)

И въпреки, че мрънкам, че видите ли и у нас си имаме подобно нещо, все пак наистина изкарахме много приятно — мързеливо, лежерно… Дойде време и за обяд… много, много месо, и за предястие и за ястие и за следястие — месо:) В тази връзка се сещам, че един от персонала (а може и от собствениците да е бил) разказваше, как някакъв турист го питал: „Добре де, а какво бихте направили с вегетарианците“ и той отговорил „Оставете ни ги за 2 седмици — ще им мине„:D

По време на обяда отново програма с музика, танци, песни:)

А след като обяда свърши започна и финалната атракция — състезание между гаучосите:)

Започна първо с демонстрация за дресировка на коне, които бяха по стада по цвят:)

Ето ги и „блондинките“:)

А после започна същинското състезание…. Не е истина колко прахоляк нагълтахме, но пък си е част от изживяването:) Та тези мъже трябваше докато галопират с конете, да успеят да вземат халката, която виси на кожените ремъци. След като я вземе си избира жена, на която да я подари, а тя в замяна трябва да му даде целувка:)

Е, някои си получиха не само целувка, а направо си отведоха „момата“:D

С други думи беше един хубав ден… като на село:) Но ранчатата не са единственото място, където жителите на Буенос Айрес могат да избягат през уикенда:)

Продължението:

Из Бразилия и Аржентина (6) – Делтата на р.Парана, Аржентина

Автор: Таис

Снимки: авторът


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


4 коментара

4 коментара to “Из Бразилия и Аржентина (5) – Буенос Айрес, Аржентина”

  1. Марин каза:

    Много жалко ако впечатленията ви от Буенос Айрес са само тези. Нищо не сте видяли!

  2. […] видяхме водопада Игуасу, за последно я оставихме в Буенос Айрес и едно ранчо в пампасите. Днес ще продължим с делтата на река Парана. Приятно […]

  3. Надя каза:

    Страхотно описание! Почувствах се отново там. Благодаря за споделената емоция!!!

  4. Biliana каза:

    Напълно съм съгласна с Марин. Основната отличителна черта на Аржентина и на Буенос Айрес са прекрасните хора, независимо от испанските и италианските им корени. Нямат НИЩО общо като манталитет. Буенос Айрес е любимият ми град, до момента. Неповторим и единствен.

Leave a Reply


Switch to mobile version