май 15 2015

Черно море и Странджа по празниците

Съвсем наскоро Тони си купи нова кола, а днес ще ни разкаже за първото ѝ по-сериозно излизане извън София – по повод празниците в началото на май, ще пообиколим южната част на родното Черно море. Приятно четене:

Черно море и Странджа по празниците

Първо пътешествие с Дачия Докер

Дойде време за

първото ни пътешествие с Дачия Докер

От както сме я взели имахме само пътувания, но този път си стана малко пътешествие за което ще ви разкажа тук.
От доста години събираме печатите на 100-те национални туристически обекта в България и ни останаха още 7 – 8 печата до края. Не бяхме посещавали Югоизточна България от много отдавна, а някой от нас даже никога за това решихме да използваме дупката между празничните дни и да обиколим тази част преди да е станала голямата навалица по морето, а именно 4 – 5 Май 2015 г.

Старта ни беше от нашето село, което се намира в Еленския балкан в 7 сутринта на 4 Май. Пътя минаваше през прохода Вратник, по който нямаше пукната кола в този час в понеделник. Първата цел беше

музея на солта в Поморие (http://saltmuseum.bg/index.php/bg/)

Пристигнахме сравнително рано, пътя на всякъде беше в идеално състояние, с изключение на самото

Поморие

Целия град е разкопан до неузнаваемост – такъв лабиринт не бях виж дал отдавна, навигацията не може да смогне да прерутира маршрута, в крайна сметка стигнахме до една улица, през която вече нямаше минаване и пишеше на навигацията, че ни остават 500 м до музея, за това оставихме колата и отидохме пеша до там.

Музей на солта, Поморие

Музей на солта

Музей на солта, Поморие

Вътре ни посрещна много любезна жена и ни направи страхотна беседа за това как се е произвеждала морската сол едно време и за лечебните свойства на лугата която остава от нея. Бяхме с 5 годишния ни син, за когото също беше интересно и имаше направени малки макети на солница и инструменти с които се работи в нея так успя и той да се позабавлява.

Музей на солта, Поморие Музей на солта, Поморие Музей на солта, Поморие

След като разгледахме музея и си взехме печатите, се отправихме към

Созопол,

където трябваше да посетим археологическия музей. Сравнително бързо и спокойно пристигнахме без особен трафик. Беше станало обяд, за това паркирахме Докера на кея, където му е мястото на един Докер 🙂 (забравих да направя снимка, за което съжалявам) и се отправихме към стария град да хапнем в една кръчма която ни бяха препоръчали.

Като ученик ’94 -’96 съм работил няколко поредни години в Созопол по време на Аполония-та –

всичко коренно се е променило,

загубил се е стария стил в стария град, изникнали са нови постройки, които съвсем не са в стила, в който трябва да бъдат, улиците са като магистрали човек не може спокойно да ходи, а пък да си пуснеш детето само е пълен абсурд, от всякъде коли минават, направо ми се разбиха хубавите спомени от това прекрасно място.

Седнахме в ресторант „Вятърна мелница“ с изглед към морето. Хубава кръчма, приятна обстановка, перфектно обслужване, безкасово плащане, но храната средна работа. Аз лично си поръчах акула и салата, рибата беше сравнително добре приготвена, не миришеше на амоняк явно я бяха изкиснали в мляко като цяло добре, салатата обаче беше пълна скръб, доматите явно току що извадени от хладилника направо щяха да ми паднат зъбите и страшно безвкусни, пърленките бяха добри но толкова малка пърленка за пръв път ям, с диаметър не повече от Созопол пръста. Цените като на курорт значително по-високи от нормалното, но все пак сме в Стария град и на брега на морето нормално, като цяло нищо страшно. След като похапнахме се отправихме към

централния плаж

да видим как е хавата.

Созопол

Созопол

Някой събираха мидички

След това посетихме музея, разгледахме експозицията от нахотки и се насочихме към колата. Следваща спирка беше съвсем на близо,

замъкът Равадиново,

където нямаше печат, нито беше историческа забележителност, но беше доста интересно да се види, как един човек влага цяло състояние в една мечта. Пътят е около 8 км, тоест съвсем на близо. Като наближихме селото видяхме в ляво кулите на замъка, като имаше черен път, който водеше на там, хванахме по него леко леко, в последствие се оказа, че има по-лек черен път от другата страна през селото, но както и да е, стигнахме.

На входа ни посрещнаха хора облечени в рицарски одежди и казаха, че снимането с тях е задължително, но закупуването на снимката в последствие не. Отделно се плаща вход 10 лв на човек, като за малкия нищо, естествено без билети или касова бележка 🙂

На самия вход ви посреща изваян от камък собственика на този грандиозен проект.

Замъкът в Равадиново Замъкът в Равадиново

След 18 години все още се работи по замъка, но има доста завършен вид отвън, вътре все още не се допускат хора, но предполагам, че не е оправен все още.

8146 Равадиново, България

Има изключително богата растителност и придава едно приятно усещане разходката из него

Замъкът в Равадиново

Зад гърба на собственика има езеро, в което плуват огромни есетрови риби, първоначално от далеч ги помислих за акули 🙂

Замъкът в Равадиново

Стените на замъка са обвити в зелена растителност и придават доста автентичен вид

Замъкът в РавадиновоЗамъкът в Равадиново

Има огромно езеро с лебеди които можете да нахраните спокойно, също така се движат свободно и други животни из двора като пауни например.

Замъкът в Равадиново Замъкът в Равадиново

Огромна охранявана от рицари беседка служи за отдих на посетителите.

Замъкът в Равадиново

Ако си носете едно прасенце или агне може да си го опечете на рицарската пещ

Замъкът в Равадиново

Имаше и интересни фонтани които не работеха за съжаление

Замъкът в Равадиново

Стените също бяха облечени в растителност

Замъкът в РавадиновоЗамъкът в Равадиново

Езерца и мостчета на всякъде.

Замъкът в РавадиновоЗамъкът в Равадиново

Една много интересна част която беше завършена е избата, прохладно място приличащо на пещера с истински сталактити вътре изсечени кой знае от къде.

Замъкът в Равадиново Замъкът в Равадиново

И типичната рицарска огромна маса

Замъкът в Равадиново

Ето как се съхраняват бутилките с виното.

Замъкът в Равадиново

Отвън седеше стария герб на България.

Замъкът в Равадиново

Ето го и замъка от далечината.

Замъкът в Равадиново

Приключихме със замъка и се отправихме към

Бургас

да се настаним в хотела. Той се намираше в единия край на морската градина от към Поморие, и за това оставихме колата и решихме да се разходим пеша из градината. Доста приятно е направена с много подобрения от последния път когато съм ходил, чиста, площадки като цяло се работи по нея и сме с много добри впечатления. Разходихме се до мостика да щракнем по някоя снимка.

Бургас Бургас

За вечерта имахме уговорка с приятели да се видим за вечеря, докато чакахме да стане време се пуснахме до лунапарка в градината малкия да поиграе малко.

Бургас

Учихме се да стреляме и с пушка

Бургас

Видяхме се с приятели, хапнахме и се отправихме изморени към хотела
На следващия ден станахме раничко и отново към 7:00 ч. тръгнахме посока Малко Търново.

Пътя от Бургас до Малко Търново е чисто нов

в перфектно състояния, маркировки, знаци, мантинели, всичко както си му е реда. В

Малко Търново

целта беше Исторически музей „Проф. Александър Фол“. Експозицията му е разположена в четири къщи с типична възрожденска архитектура, паметници на културата. По пътя обаче мернахме случайно една отбивка за

Петрова нива

и хванахме натам. Около 12 км по асфалтов път за една кола в приемливо състояние през гората. Доста приятно пътче, изкачат разни животинки, сърнички, зайци :). В края на 1950-те години е построен паметник, а през 2003 година в чест на 100-годишнината на въстанието е построена църква, наречена „Света Петка“. Има и музей с експонати (снимки, оръжия, документи) от освободителните борби на българите от Тракия и Македония. В паметника са зазидани костите на българския революционер войвода Георги Кондолов, също така и голяма сцена на която се провеждат ежегодно надигравания. Там също има печат.

Петрова нива

Петрова ниваПетрова нива

Прекрасна гледка към Странджа и р. Велека.

Петрова нива Петрова нива

Ето я и църквата

Петрова нива

Това пък е сцената

Петрова нива

Натоварихме се на Докера който беше порядъчно наакан от птички които бяха накацали на всякъде, по огледала, чистачки и т.н., явно го бяха взели за гнездо. Пристигнахме в

Малко Търново в историческия музей

Експозицията му е разположена в четири къщи с типична възрожденска архитектура, паметници на културата. Ние посетихме 3 от тях.

Малко Търново Малко Търново Малко Търново Малко ТърновоМалко Търново

В първата и втората имаше експозиции от бита по едно време, както и исторически факти и оръжие от онова време. В третата обаче имаше интересна

експозиция, свързана с флората и фауната на Странджа

Интересни и забавни игри за малчуганите, за пример ще дам един дървено табло с капачета върху които има изрисувани стъпките на различни животни в реални размери, при отваряне на капачето се вижда и съответното животно. Друга игра пък беше с две колони, на едната са нарисувани животните, на другата храната им, има бутони и натискате съответното живото и съответната храна, ако сте познали светва зелено, ако ли не червено. На изхода имаше закачени листчета с чертежи на малка къщичка за птици, взехме си един да видим кога ще остане време на село да сглобим една. Докера беше паркиран пред друга красива дървена къща.

Малко Търново

Натоварихме се и настроихме GPS-а

за следващата ни цел Етнографско-археологически музей Елхово. Би трябвало да са 109 км, добре, че спрях да питам уредника на музея в Малко Търново за пътя и се оказа, че

път на пряко няма, само черен,

картите на GPS-а се взимат от кадастъра, според който там има път, но реално трябваше да се върнем до Бургас и да минем през кв. Меден рудник и от там към Елхово. По пътя на връщане ни спряха гранични полицаи за проверка, което ми се случваше за първи път. Накараха ме да отворя багажника, сигурно си мислеха, че карам бежанци с тези тъмни стъкла, провериха ни личните карти и ни пуснаха. Пътя от Бургас към Елхово е в същото перфектно състояние както този за Малко Търново.

В Елхово

нямам снимки. Пристигнахме по обедно време и музея беше в обедна почивка, паркирахме точно пред музея и срещу него видяхме, че има

кръчма с името „Бъчвата“,

отправихме се да хапнем там. Влиза се през един тесен коридор, който криволичи между бели стени без покрив и излизаш в ресторанта. Оказа се много добър, като обстановка и кухня, много по добър от колкото този в Созопол.

Обслужването беше на ниво и страшно вкусно, сметката разбира се беше на половина. След като хапнахме се отправихме към

Етнографско-археологическия музей,

на който вече му беше свършила обедната почивка. Уредниците бяха доста любезни и ни разказаха интересни неща за региона, в музея отново имаше много неща от бита и оръжия. Интересни факти за този регион са, че е имало железница теглена от коне между Елхово и Ямбол, както и, че са се ползвали камили вместо коне като са изпълнявали същата дейност.
Последната точка която ни предстоеше Регионален исторически музей Ямбол, вместо това решихме да се метнем до

античния град Кабиле край Ямбол,

където има същия печат. В него има малка експозиция, и доста останки.

Кабиле край Ямбол Кабиле край Ямбол Кабиле край Ямбол Кабиле край Ямбол Кабиле край Ямбол

Не разгледахме всичко, тъй като беше станало доста топло и не ни се обикаляше много.

Пуснахме се отново през прохода Вратник към Еленския балкан и с това завърши първото ни кратко пътешествие. Кратко видео можете да видите тук:

Автор: Антон Конакчиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Черно море – на картата:

Черно море


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply


Switch to mobile version