май 12 2015

През Азия на автостоп (2): Иран

Продължаваме заедно с Георги и Маргарита в пътуването им през Азия – започнахме с прекосяване на Турция, да видим днес как ще се справим с Иран. Приятно четене:

Иран

част втора от

През Азия на автостоп

Пейзажче в Иран

Пейзажче в Иран


10.04

На сутринта закусваме и отново потегляме с тира на Абдуллах. Решаваме да пропуснем Табриз, тъй като сме ограничени с времето (до седмица трябва да влезем в Пакистан), а и вече сме го разглеждали и

тръгваме директно към Захедан –

граничния град между Иран и Пакистан.

На обяд спираме да похапнем и Абдуллах забърква тахан с някакъв сироп, вади маслини, сирене и хляб и софрата е готова. Потегляме отново и след цял ден влачене с тира най-накрая предстои пътищата ни да се разделят. Абдуллах ни отправя множество препоръки как да се пазим от иранския „шейтан”, кани ни на гости в тях някои ден и се разделяме.

Започваме същинския стоп на иранска земя

Първият шофьор, който ни взима, е едно миризливо момче със зелени очи, което ни откарва

до Биджар

След като пристигаме отиваме на интернет кафе и там не искат да ни взимат пари. Снимаме няколко карти с фотоапарата, тъй като нямаме никакви, нито телефон с интернет и тръгваме да обикаляме по улиците да си търсим място за палатка. Бяхме стигнали почти края на града, когато до нас спря млада двойка и ни покани да останем в тях. Ние се съгласяваме и те ни водят в луксозната си къща.

Мустафа и Азаде от Биджар, Иран

Мустафа и Азаде от Биджар

Ужасно гостоприемни са! Гощават ни с богата вечеря – баклава, ядки, чай и различни ястия. След това ни предлагат да си вземем душ и да ни изперат дори дрехите! За завършек ни настаняват в тяхната спалня. Момичето, което се казва Азаде, въобще не носи забрадка в тях и пуши цигари (което преди не бяхме виждали никога в Иран). Момчето Мустафа ни черпи с уиски (алкохолът в Иран е нелегален и затова всички пият уиски, черпят с уиски и често разговорите се въртят около алкохола). Прекараваме си адски весело, въпреки че не говорят английски. На сутринта ни изпращат ритуално.

11.04

Вали дъжд. Шляпам по сандалки с чорапки в локвите. Тук дъждът носи радост и е благодат – но не и за нас в този момент. Днес ни е трети ден в Иран, но заради малкото време, което ни остава тук,

пътуването е доста иззлобено

Не сме се спирали, не сме разглеждали, не сме стъпвали по земята. Пътуването основно е бучене на двигатели и невероятни гледки през прозорците на колите и камионите, които ни качват. Гледки, които не могат да се заснемат или опишат, така че да пресъздадат реалистично усещането. Огромни пространства с разхвърляни насам-натам гигантски нагънати или понякога заострени планински масиви, чийто мащаби са извън описателната система на един европейски ум. Щастие е, че е пролет и можем да видим всичко разцъфнало в лилави и зелени окраски.

Гледка от пътя, Иран

Гледка от пътя

Честа гледка са и огромни стада от черни овце, пасящи по склоновете. Ще трябва задължително да се върнем отново и да поживеем поне половин година и да пообиколим мъничко планините. „Мъничко” защото са толкова огромни, че изглеждат неизбродими.

Автостопът отново вървеше

Основен проблем тук е, че на всеки спрял трябва да обясняваме концепцията на този вид пътуване – а именно, че не плащаме пари и хората ни взимат, ако се харесаме взаимно. Все пак ни взе едно такси, но се съгласи да не взима пари – колата му беше култовата марка Пейкан (прави се от Пежо специално за Иран – много са здрави, не особено луксозни и минават през каквито си искат дупки – не че в Иран има дори една дупка по пътищата, но за черен път е идеална). Този Пейкан конкретно обаче беше доста стар и разбит и върху седящите до шофьора пътници валеше дъжд. Шофьорът почерпи чайче и ние му бяхме много благодарни, че ни взе, тъй като така избегнахме дъжда.

Така

стигнахме Малаер. Оттам до Арак

ни взе възрастен мъж с две момчета, който обаче се оказа безскрупулен таксиметър и искаше да му дадем 10$, което е огромна сума за това разстояние в Иран. Събират се сума ти хора и започва страшна патардия. Накрая се навихме да дадем 8$, което се оказва двойно – за разстояние от 100 км. нормално излиза 2$ на човек.

Продължаваме към Хомейни в леко лошо настроение

Взима ни много странен зеленоок човек, който се оказва учител по арабски. Накрая ни покани да спим в тях и ние се съгласихме. Къщата му е много гъзарска и са супер мюсюлмани, всички жени в къщата (съпругата му и двете дъщери) се забулват непрекъснато докато Цветин е наоколо. С времето се сближаваме и става много весело. Жената на учителя е много учудена, че не сме мюсюлмани и в началото е много резервирана към нас. После обаче вижда, че и ние сме хора : )

Учителят отправя най-официалната покана към Цветин да приеме исляма и Цветин направо хвана разстройство от емоциите през деня. Лягаме си в тяхната спалня, въпреки че учителят искаше да се делим на мъже и жени 🙂 На сутринта трябва да станем в 5 и 30 за сутрешната молитва и после да потегляме.

Добрият учител по арабски със семейството си, Иран

Добрият учител по арабски със семейството си

12.04

Ставаме и си хващаме автобус

до Исфахан и оттам директно за Язд,

тъй като сме притиснати с времето – остават ни 4 дни до влизане в Пакистан. Въобще не сме навити да ползваме автобуси – напразен разход е, а и е доста скучно, но се налага да го правим, ако искаме да видим нещо в кратките 8 дни, през които ще сме в Иран.

Джамията в Язд, Иран

Джамията в Язд

Пристигаме в Язд

след 8 часа уморително тътрузене с автобус през пустинята. Температурите рязко се покачват. Безкрайните пустини отляво и отдясно се събират в един оазис и от яркостта на зеленото направо те заболяват очите. Старинни кирпичени постройки с причудливи форми оформят объркващ лабиринт от тесни улички и тунелчета.

Джамията в града лилавее през нощта и простира своите минарета към небето. Пъстри витрини с килими, старинни предмети, медни съдове и какво ли още не се изпълват с групи жени, забулени с развяващи се от вятъра чадори, мъже с бавни поклащащи се походки и тук-таме дългобради белуджи, облечени с бежови и бели дрехи като пижами и страшни погледи.

Белуджи, Иран

Белуджи

Градинка в Иран

Градинка в Иран

13.04

На сутринта се събуждаме в прохладния парк, където спахме, и след закуска и сутрешен тоалет в банята на джамията тръгваме на разходка. Към обяд вече става доста горещи и с черните дрехи и забрадка, с които съм облечена ми е още по-тежко. Цял ден се радвам на специалните дупки под мишниците, които Мамето направи за иранската ми одежда, но, които не се забелязват, а същевременно държат прохладно.

Обикаляме по тесните улици на кирпичения град, навсякъде се виждат вятърните кули за проветрение на къщите, посещаваме всевъзможни джамии, хамами, базари и стари къщи. Хората по улиците са много учтиви и постоянно ни питат имаме ли нужда от помощ или нещо друго.

Язд, Иран

Къща с вятърна кула за проветрение

Кирпиченият град, черните силуети на жените, увити в чадор, песните, леещи се от джамиите, и малките дюкянчета с всевъзможни занаятчии и бакалии, ни карат да се чувстваме като в хиляда и една нощ. Единствената неприятна случка за деня е един афганистанец, който поправи колана на Цветин и после не щя да връща ресто, но го съжаляваме понеже е целия в недъзи от войната и треперещ, така че му оставяме 50 000 риала, вместо 20 000 (тоест 3 лв.)

Язд, Иран

Старият град

Язд, Иран

Двор на традиционна къща – Lariha mansion

Язд, Иран

Хамам – сиреч баня

Язд, Иран

Лабиринтена уличка

Късния следобед решаваме да тръгнем на стоп

към Керман

и тъй като най-вероятно няма да можем да минем 400 км. наведнъж ще спим някъде по пътя. Сменяме три градски автобуса и накрая успяваме да излезем от града. Отвън е странна камениста пустиня със зъбести планини в далечината.

Хващаме си стоп до някакво място на 5-10 км. извън града. По пътя има странни белуджи с багажи, доста мърляви. Скоро започва да се стъмва и минава някакъв автобус, супер луксозен с шофьори белуджи. Спазаряваме се на супер ниска цена 5 лв. на човек за 400 км.) и решаваме да се качим. През нощта на гарата, която е доста отдалечена от града, почти няма хора и опъваме палатката на едно закътано място.

14.04

След закуска на гарата с някаква странна чорба от всевъзможни бобови растения и хляб се опитваме да намерим градски транспорт до града, но няма такъв и вместо такси си хващаме стопа до центъра. Оставяме раниците в един магазин за строителни материали и започваме обиколките.

Пазар в Керман, Иран

Пазар в Керман

Посетихме стария базар, петъчната джамия и решаваме да вървим към края на града, където има останки от стар замък и някаква антична структура от сасанидския период. Слава Богу, че е облачно иначе щеше да е невъзможно да вървим под слънцето няколко часа.

Керман, Иран

Джамията в Керман

Керман, Иран

Тавана на джамията

Керман, Иран

Пустиня по пътя

В далечината се виждат невероятни скалисти планини, а зад тях започва една от най-горещите пустини в света Дещ-е-лут. В нея е измервана температура от 70 градуса по Целзий. В момента в пустинята е над 40 градуса, докато в Керман е 27-28, а разстоянието е от едва 100 км. За жалост няма да имаме време да отидем там на къмпинг, както бяхме планирали, но със сигурност ще се върнем пак, за да изследваме по-щателно този регион.

Изглед към Керман

Изглед към Керман

Вечерта се срещаме с нашите хостове от couchsurfing.org, много весела компания и напълно отворени към света. В колата на едното момче свири Пинк Флойд, другият е доста откачен философ и Ати – жената, която ни хоства през цялото време, ни разказва какво ли не за живота тук и че й е писнало да се забулва. Младите в Иран са суперинтелигентни и въобще не им пука за традиционните обичаи.

Жена, облечена с „чадор“, Иран

Жена, облечена с „чадор“

15.04

Ставаме сутринта и Ати вече е излязла по работа, оставила ни е бележка да затворим хубаво вратата, ако си тръгнем, без да се засечем. Удивително е доверието, което хората ти гласуват, липсата на страх и предразсъдъци и това гостоприемство! Апартаментът на Ати е огромен и е пълен със скъпи вещи, персийски килими, сребърни сервизи и какво ли не.

За наша радост тя се връща след час и нещо, понеже се е освободила от работа, изпиваме по едно кафе и ни закарва до центъра на интернет клуб. След няколкочасово преточване на снимки и какво ли още не, тръгваме на стоп, като преди това се опитваме да си презаредим ваучера и човека, питахме къде да го направим се опита да плати вместо нас и едвам го разубедихме : )

Стопираме до половината път до Бам

и последният човек, който ни оставя преди да се разделим, решава да стопира колите вместо нас, ръкомаха и препречва пътя на всички минаващи коли. Много скоро ни спира една кола и се качваме. Но вътре какво да видим – странно семейство – мъж, жена и бебе; жената е гримирана като травестит, а мъжът е супер черен и хърбав, в колата леко мирише, но иначе е чисто нова.

Най-фрапантното обаче е шофьорът – обезобразен инвалид с изгоряло лице и дълга, мазна коса. 100 часа се опитваме да им обясним, че могат да ни оставят в Бам и ние ще си продължим сами, но те не разбират абсолютно нищо и само ни питат защо нямаме пари и защо искаме да се возим безплатно, но комуникацията все не върви.

Шофьорът изглежда като смесица от„бос” на наркокартел в Колумбия и герой от филм на Дейвид Линч. От време на време колата кривва в другото платно понеже шофьорът има затруднение да кара и да завива, тъй като едната му ръка е като чуканче с 1-2 пръста. Тъй като вече наближаваме граничните региони и е всеизвестно, че

целият трафик на хероин и опиум минава оттук

за Афганистан към Европа, аз се чувствам малко некомфортно в колата. Отвън е много горещо, навсякъде докъдето стигат очите е камениста пустиня, тук-таме някой храст и в далечината огромни скалисти планини. Небето е жълтеникаво от прахта и маранята и вече пътуваме от 1000 км все из полу-пустинни региони към все по-диви и ненаселени места.

Накрая

стигаме в Бам

и те започват да влизат в града, ние пък упорито има казваме да спрат. Накрая ситуацията се нажежава и те спират в някаква уличка. Оказва се, че са ни търсили хотел и са искали да ни оставят в града, така че всичко е наред. Отново с раниците си хващаме стоп за извън града и адски ни олеква, че се разделяме с тях.

Утре трябва да сме в Пакистан и от бързане нямаме време да спрем и да разгледаме

крепостта в Бам

Стъмва се и за сега не ни се ще да правим нощен стоп из пограничните региони, но тъй като утре сутринта трябва да сме в граничния град Захедан, решаваме да си хванем автобус директно, за да не стане някоя грешка – утре е последният ден, в който можем да влезем в Пакистан. Все още сме на 300 км. оттам.

Автобусът, пълен с белуджи, пристига и шофьорите излизат с килимчетата за вечерната молитва и облечени с „бели пижами”. Започват да се молят.

Захедан, Sistan Va Baluchestan, Иран

Късно през нощта към 1:00 ч. пристигаме в

Захедан

и си хващаме суперскъпо такси до нашите приятели, чийто телефони ни даде Мохамед от Керман. Те са трима млади веселяци пътешественици. Лягаме си едва към 3:00 ч. и след 4 часа сън ставаме, за да минем рано границата с Пакистан.

Иран

Закусчица

Руини в Керман, Иран

Руини в Керман

Площада в Ганджали Хан, Иран

Площада в Ганджали Хан

Продължението:

Пакистан – из Белуджистан (част 3 от През Азия на автостоп)

Автори: Маргарита Ценова и Георги Златев

Снимки: авторите

Други разкази свързани с Иран – на картата:

Иран


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

en.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


17 коментара

17 коментара to “През Азия на автостоп (2): Иран”

  1. […] През Азия на автостоп (2): Иран […]

  2. […] Азия – започнахме с прекосяване на Турция, минахме през Иран, а днес, мили мои, практически ще открием нова за нашия […]

  3. […] Азия – започнахме с прекосяване на Турция, минахме през Иран, а миналия път навлязохме в Пакистан, провинция […]

  4. […] Азия – започнахме с прекосяване на Турция, минахме през Иран, навлязохме в Пакистан, провинция Бeлуджистан , а […]

  5. […] Азия – започнахме с прекосяване на Турция, минахме през Иран, навлязохме в Пакистан, провинция Бeлуджистан , […]

  6. […] Азия – започнахме с прекосяване на Турция, минахме през Иран, навлязохме в Пакистан, провинция Бeлуджистан , […]

  7. […] Азия – започнахме с прекосяване на Турция, минахме през Иран, навлязохме в Пакистан, провинция Бeлуджистан , […]

  8. […] Азия – започнахме с прекосяване на Турция, минахме през Иран, навлязохме в Пакистан, провинция Бeлуджистан , […]

  9. […] Азия – започнахме с прекосяване на Турция, минахме през Иран, навлязохме в Пакистан, провинция Бeлуджистан , […]

  10. […] Азия – започнахме с прекосяване на Турция, минахме през Иран, навлязохме в Пакистан, провинция Бeлуджистан , […]

  11. […] Азия – започнахме с прекосяване на Турция, минахме през Иран, навлязохме в Пакистан, провинция Бeлуджистан , […]

  12. […] Азия – започнахме с прекосяване на Турция, минахме през Иран, навлязохме в Пакистан, провинция Бeлуджистан , […]

  13. […] Азия – започнахме с прекосяване на Турция, минахме през Иран, навлязохме в Пакистан, провинция Бeлуджистан , […]

  14. […] Азия – започнахме с прекосяване на Турция, минахме през Иран, навлязохме в Пакистан, провинция Бeлуджистан , […]

  15. Пламена каза:

    Здравейте, искам да попитам има ли проблем да се спи на палатка в парковете в големите градове, мъж и жена, които официално не са женени?

  16. […] Азия – започнахме с прекосяване на Турция, минахме през Иран, навлязохме в Пакистан, провинция Бeлуджистан , […]

  17. […] Азия – започнахме с прекосяване на Турция, минахме през Иран, навлязохме в Пакистан, провинция Бeлуджистан , […]

Leave a Reply


Switch to mobile version