Андалусия с велосипед (3): Севиля
Константин продължава по пътя от Малага към Севиля – в началото стигнахме до язовир Ел Чоро, продължихме по пътя към Севиля, а днес вече сме в самата Севиля.
Приятно четене:
Андалусия с велосипед
трета част
Севиля
В Севиля пристигнах доста по- рано от предвиденото. Не вярвах, че ще се добера преди 8 – 9 вечерта, дори малко преди града спрях за 2 часа да почина и заредя батериите и въпреки това в 6 вече бях в центъра.
Още в началото ми направи много добро впечатление с велосипедните си алеи, които в последствие видях из целия град /поне тази част, която успях да разгледам/.
Това е пешеходна улица, минават само трамваи, мисля понякога и таксита, но не съм сигурен. За да не развалят настилката, велоалеята е отбелязана с тези оригинални метални капачки.
Поразпитах един полицай как да се добера до един парк, за който знаех, че е наблизо. Бях решил да се тръшна на някоя пейка там и да дочакам моят човек да се прибере към Севиля и да ме подслони.
Бях доста уморен, още повече покрай обикалянето да вляза в града бях навъртял 125км. Намерих си спокойно местенце, но реших, че моят стол е по- удобен от пейката /което си беше вярно/ и се тръшнах на него. Малко ме гледаха като извънземен, но според един приятел аз съм си точно такъв, така че няма проблеми.
Между другото се оказа, че има някакъв празник и в парка имаше доста забавления за деца, както и доста шатри тип сегийки или заведения. Поотпочинах малко и любопитството ми надделя.
Не е като да имаше нещо много интересно. Красиво аранжирано и прочие, но в крайна сметка кръчми и сергии. Тук обаче ми се случи нещо интересно.
Както си се разхождах видях, че продават
маслини
Тук господстват зелените маслини, като ги приготвят с десетки различни маринати. Продават се често по пазарите и цените варират. Това са едно от малкото места, където могат да се намерят и черни маслини, с каквито съм свикнал от малък и, честно казано, ми липсват. Та реших да си взема 200г черни маслини. Обслужи ме мъж на моите години някъде, весел пич. Заразпитва ме откъде с това колело, накъде, как, защо… Разказах му, че просто си правя обиколка за удоволствие, стараейки се да не харча повече от необходимото. Човека много се ентусиазира, претегли ги и реши да ми добави още екстра, от него. После се огледа към колегите си /беше дълъг щанд с доста стока и работеха 3ма освен него/ и като видя, че никой не го гледа, бутна маслините в ръцете ми и отказа да вземе парите: „Вземи, вземи, нуждаем се от повече хора като теб”. Пожела ми късмет и с усмивка се върна към работата си. Ей такива жестове стоплят човек от вътре.
В последствие се разбрахме с моя приятел да се чакаме край стадиона на Бетиз, че хем е по- близо до тях, хем по- лесно да паркира колата и да ме намери, отколкото край парка.
В последствие се оказа доста трудно да се намерим, защото същата вечер имало мач и място да се спре наблизо нямаше, да не говорим за десетките разочаровани фенове, изливащи се от стадиона. Явно отбора им беше загубил.
В Севиля останах три дни,
вторият от който не спря да вали като из ведро. Все пак успях да се поразходя из града и наистина ми допадна – широки улици, много зеленина, навсякъде дървета край улиците, човек може с кеф да се разхожда.
Още повече, че севилянките се оказаха доста красиви.
Като цяло основните забележителности са:
- ловният дворец на краля..
…който отвън практически не се вижда, както и
- катедралата…
…известна като най- голямата такава в Испания.
Севилска катедрала, Av. de la Constitución, s/n, 41004 Sevilla, Sevilla, Испания
Не разгледах нито едното, нито другото. На катедралата дори не се главоболих да и правя снимки. Не знам защо, нямах никакво желание просто. Отделно входа на всяко едно беше 8 евро, които аз нямах желание да платя.
По едно време се навряхме в едно малко площадче, където се оказа изхода от ловният палат. Всички влизат отпред и излизат от задният вход. Мдааа, кръговрата на природата не търпи празнини…
Направи ми кофти впечатление, че на излизане всички се избиваха да снимат…
…тази кула, а в същото време точно до тях седеше едно момиче и рисуваше красиви малки картини…
…а те дори не я поглеждаха. А на мен някои от тях наистина ми харесаха…
Струваха по 10/15 евро малки/големи и ако имах пари щях да купя поне две или три от тях. На мен обаче много ми харесаха и малките улички наоколо…
…както и
градският парк на Севиля
Всъщност централният, ако трябва да бъда точен. Има няколко парка в града, един от тях видях на влизане, но не спрях да го разгледам.
Точно в този се намираха палатките, които се оказа, че са там за цял месец. Минахме през деня и спряхме на гръцката палатка да хапнем гирос.
Точно отсреща имаше едно портокалово дръвче без нито едно листо, но отрупано с плод, тъкмо реших да го снимам и…
…се оказах последният, който ще го направи…
Отидохме и до
площад Испания с красививят дворец…
Нямам представа какъв дворец е, а и не попитах. Доколкото разбрах често вечер се изнасят представения на самият площад. Сигурно ще е готино, но мен повече ме грабна потъналият в зеленина парк наоколо.
Не мисля, че има какво да го коментирам, затова просто ще ви го покажа /т.е. някаква малка част от него, но който иска повече- да го посети/.
Изобщо много красиво и приятно. И мирише такова едно на зеленина…
Продължението:
Андалусия с велосипед (4): Още от Севиля
Автор: Константин Костовски
Снимки: авторът
Други разкази свързани с Другата Испания – на картата:
Другата Испания
Ах,прекрасни снимки, но аз така и не разбрах от къде се появи този велосипед ( от България ли е донесен и как)?Или от Испания е купен и в края на пътешествието е оставен пак там:).Много ми хареса този пътепис.
Нещо ми говори, че велосипедът домува в началото на маршрута
Владо живея в Малага, та там си седи колелото…:-)
Аха, това обяснява всичко,може би съм пропуснал нещо.Та казваш от Малага си стигнал до Севиля с велосипеда.Знам, че е много красиво в Испания, но аз самият не съм стигал по-далече от Валенсия и Толедо.Но някой ден и до Лисабон смятам да стигна.Благодаря отново.
Владо то това пътуване има още, пък о друго направих после. А за Лисабон си мисля таи зима- от Малага по брега, по брега…