Константин продължава по пътя от Малага към Севиля – в началото стигнахме до язовир Ел Чоро,  продължихме по пътя към Севиля, а днес вече сме в самата Севиля.

Приятно четене:

Андалусия с велосипед

трета част

Севиля

В Севиля пристигнах доста по- рано от предвиденото. Не вярвах, че ще се добера преди 8 – 9 вечерта, дори малко преди града спрях за 2 часа да почина и заредя батериите и въпреки това в 6 вече бях в центъра.

 Още в началото ми направи много добро впечатление с велосипедните си алеи, които в последствие видях из целия град /поне тази част, която успях да разгледам/.

   Това е пешеходна улица, минават само трамваи, мисля понякога и таксита, но не съм сигурен. За да не развалят настилката, велоалеята е отбелязана с тези оригинални метални капачки.

   Поразпитах един полицай как да се добера до един парк, за който знаех, че е наблизо. Бях решил да се тръшна на някоя пейка там и да дочакам моят човек да се прибере към Севиля и да ме подслони.

   Бях доста уморен, още повече покрай обикалянето да вляза в града бях навъртял 125км. Намерих си спокойно местенце, но реших, че моят стол е по- удобен от пейката /което си беше вярно/ и се тръшнах на него. Малко ме гледаха като извънземен, но според един приятел аз съм си точно такъв, така че няма проблеми.
   Между другото се оказа, че има някакъв празник и в парка имаше доста забавления за деца, както и доста шатри  тип сегийки или заведения. Поотпочинах малко и любопитството ми надделя.
   Не е като да имаше нещо много интересно. Красиво аранжирано и прочие, но в крайна сметка кръчми и сергии. Тук обаче ми се случи нещо интересно.
   Както си се разхождах видях, че продават

маслини

Тук господстват зелените маслини, като ги приготвят с десетки различни маринати. Продават се често по пазарите и цените варират. Това са едно от малкото места, където могат да се намерят и черни маслини, с каквито съм свикнал от малък и, честно казано, ми липсват.  Та реших да си взема 200г черни маслини. Обслужи ме мъж на моите години някъде, весел пич. Заразпитва ме откъде с това колело, накъде, как, защо… Разказах му, че просто си правя обиколка за удоволствие, стараейки се да не харча повече от необходимото. Човека много се ентусиазира, претегли ги и реши да ми добави още екстра, от него. После се огледа към колегите си /беше дълъг щанд с доста стока и работеха 3ма освен него/ и като видя, че никой не го гледа, бутна маслините в ръцете ми и отказа да вземе парите: „Вземи, вземи, нуждаем се от повече хора като теб”. Пожела ми късмет и с усмивка се върна към работата си. Ей такива жестове стоплят човек от вътре.

   В последствие се разбрахме с моя приятел да се чакаме край стадиона на Бетиз, че хем е по- близо до тях, хем по- лесно да паркира колата и да ме намери, отколкото край парка.

   В последствие се оказа доста трудно да се намерим, защото същата вечер имало мач и място да се спре наблизо нямаше, да не говорим за десетките разочаровани фенове, изливащи се от стадиона. Явно отбора им беше загубил.

   В Севиля останах три дни,

вторият от който не спря да вали като из ведро. Все пак успях да се поразходя из града и наистина ми допадна – широки улици, много зеленина, навсякъде дървета край улиците, човек може с кеф да се разхожда.

Още повече, че севилянките се оказаха доста красиви.

 Като цяло основните забележителности са:

• ловният дворец на краля..

…който отвън практически не се вижда, както и

• катедралата…

 …известна като най- голямата такава в Испания.

Севилска катедрала, Av. de la Constitución, s/n, 41004 Sevilla, Sevilla, Испания

   Не разгледах нито едното, нито другото. На катедралата дори не се главоболих да и правя снимки. Не знам защо, нямах никакво желание просто. Отделно входа на всяко едно беше 8 евро, които аз нямах желание да платя.
   По едно време се навряхме в едно малко площадче, където се оказа изхода от ловният палат. Всички влизат отпред и излизат от задният вход. Мдааа, кръговрата на природата не търпи празнини…
   Направи ми кофти впечатление, че на излизане всички се избиваха да снимат…

   …тази кула, а в същото време точно до тях седеше едно момиче и рисуваше красиви малки картини…

…а те дори не я поглеждаха. А на мен някои от тях наистина ми харесаха…

   Струваха по 10/15 евро малки/големи и ако имах пари щях да купя поне две или три от тях.   На мен обаче много ми харесаха и малките улички наоколо…

 …както и

градският парк на Севиля

   Всъщност централният, ако трябва да бъда точен. Има няколко парка в града, един от тях видях на влизане, но не спрях да го разгледам.

   Точно в този се намираха палатките, които се оказа, че са там за цял месец. Минахме през деня и спряхме на гръцката палатка да хапнем гирос.

   Точно отсреща имаше едно портокалово дръвче без нито едно листо, но отрупано с плод, тъкмо реших да го снимам и…

 …се оказах последният, който ще го направи…
   Отидохме и до

площад Испания с красививят дворец…

   Нямам представа какъв дворец е, а и не попитах. Доколкото разбрах често вечер се изнасят представения на самият площад. Сигурно ще е готино, но мен повече ме грабна потъналият в зеленина парк наоколо.

   Не мисля, че има какво да го коментирам, затова просто ще ви го покажа /т.е. някаква малка част от него, но който иска повече- да го посети/.

Изобщо много красиво и приятно. И мирише такова едно на зеленина…

Продължението:

Андалусия с велосипед (4): Още от Севиля

Автор: Константин Костовски

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Другата Испания – на картата:

Другата Испания