май 07 2015

Ерусалим (есе)

Като преход към един бъдещ пътеяпис за Йерусалим, днес Галина ще ни представи общите си впечатления и размисли от този древен град.

Приятно четене:

Ерусалим

и вечността, наречена Христос

„Развеселете се с Ерусалим и радвайте се за него всички, които го обичате! …

Защото тъй казва Господ: ето, ще насоча към него мир като река,

и богатството на народите – като поток, който се разлива…“

Исай (66:10-12)

Омаровата джамия – визитната картичка на Ерусалим

Омаровата джамия – визитната картичка на Ерусалим

Ерусалим – градът на градовете!

От векове притегателна точка на завоеватели, пътешественици, учени теолози, богомолци, търговци, авантюристи, екскурзианти – хора с най-различно вероизповедание, култура и мироглед. Ние, християните, си мислим, че едва след Иисус Христос и разпространяването на учението Му Ерусалим става известен, а се оказва, че далеч, далеч преди Него във времето този град е привличал човечеството. С какво? Главно с това, че е един от най-древните религиозни центрове в света. Този град сам по себе си е чудо, както и страната, чиято столица е.

За екскурзия в Ерусалим мечтаят повече от половината хора на планетата, независимо дали са повече или по-малко вярващи. Защо? Защото в този световен град са събрани като във фокус едни от най-важните символи на трите основни монотеистични религии: християнската, с Храма на Божи Гроб на Голгота и лобното място на Иисус Христос; еврейската, със Стената на плача – мястото на разрушения преди почти два века Втори Храм на Господа, и мюсюлманската, с огромната Омарова джамия със златен купол, откъдето пророкът Мохамед се е възнесъл към небето. Сега тя е символ на Ерусалим.

Йерусалим

Йерусалим

Пророк Иезекиил пише в глава 5:5: „Тъй казва Господ Бог: това е Ерусалим! Аз го поставих в средата на народите, и наоколо му – земи.”

Талмуда счита Ерусалим за град, в който обитава Господ, начална точка на земята и неин център. Неслучайно в някои средновековни карти на света за географски център са обозначени много от светите места тук. Градът е мощен магнит и привлича към себе си хората, търсещи или вече намерили вярата си.

Повечето градове в света са издигнати край река или море, а Ерусалим е обърнат към небето. От деня, в който Христос влиза в него на бяло магаре, градът става светиня за целия християнски свят. Шест века по-късно, пак оттук, и пророкът Мохамед се отправя към небето, а Ерусалим се превръща в център на мюсюлманството – трети по святост след Мека и Медина. Трудно е сега, след толкова векове да се прави интерпретация на събитията и балансиране на абсолютната истина и художествената измислица. Не са важни и точните исторически факти. За по-голямата част от човечеството днес той е център за поклонение, сливане с Бога и духовно обновление. А псалм 136:5-6 от Псалтира казва:” Ако те забравя, Ерусалиме, нека ме забрави десницата ми; нека прилепне езикът ми о небцето ми, ако те не помня, ако не поставя Ерусалим начело на моето веселие.”

Градът е разположен на водораздела между Средиземно и Мъртво море, на древния път на патриарсите, съединяващ северните империи с Египет на юг.

Музеят на стария град – Йерусалим

Музеят на стария град

Ерусалим от незапомнени времена се явява стратегически кръстопът и място на преплитане на културите на севера и юга, изтока и запада. Още преди много векове пророк Исай предрича миротворческата му роля в съдбините на света (глава 2:3-4): „И ще тръгнат много народи и ще кажат: дойдете, и ще възлезем на планината Господня…и Той ще ни научи на Своите пътища, и ще ходим по пътеките Му; защото от Сион ще излезе законът и от Ерусалим – словото Господне…и ще прековат мечовете си на орала, и копията си на сърпове: народ срещу народ не ще дигне меч, и няма вече да се учат на война.” Това известно пророчество и днес е цитирано с надежда за траен мир в региона.

Ерусалим е уникален град! Такъв са го направили всичките пет хиляди години непрекъснато обитаване и множеството библейски текстове. На гръцки „иерос” значи свят и оттам – Ерусалим означава „свят град”. На арабски името също означава „свято място”, а на иврит – „място на мира“.

Йерусалим

За пръв път в Библията е споменат като град от времето на праотеца Авраам – около ХХ век преди новата ера. А първото официално историческо споменаване на Ерусалим (Рушалимум) е в египетските документи от ХІХ век преди новата ера, които го причисляват към враждебните градове. Според преданието, обаче, Ерусалим се отнася към момента на сътворението на света. Всевишният хвърлил камък в морето на хаоса и от този момент започнал да съществува светът, а заедно с него и Ерусалим. Този камък, наречен „крайъгълен камък на земята” или „камък на мирозданието”, според същото предание и днес се намира в центъра на стария град – на храмовия хълм. Около него блести с красотата и златния си купол Омаровата джамия, наречена още Купола на Скалата.

Именно тук, както уточнява Библията, Господ казва на избраника Си Авраам: „И ще дам на тебе и на твоите потомци след тебе на земята, по която странствуваш, цяла Ханаанска земя, за вечно владение; и ще им бъда Бог.” Битие (глава 17:8). Тогава Авраам бил на сто години, а жена му Сарра на деветдесет и били бездетни. Но за Всемогъщия невъзможни неща няма и според Първата книга на Моисей (глава 17:19), след година Сарра ражда Исаак и така започва еврейският род: „А Бог рече (на Авраама): тъкмо Сарра, жена ти, ще ти роди син, и ще му наречеш името Исаак; и ще направя завета Си с него завет вечен (че ще бъда Бог нему и ) на потомството му след него.”

Археологичен парк Ерусалим

Археологичен парк Ерусалим

Малко по-късно Ерусалим, (с други названия – Урсалем, Шалем, Иевус, Сион) става столица на ханаанското племе на иевусеите и е вече мощна, добре укрепена крепост.

Цитаделата или Кулата на Давид – Йерусалим

Цитаделата или Кулата на Давид

Ерусалим е столица от 1004 година преди новата ера, когато цар Давид премества в неговите предели столицата си от Хеврон. Тъй като градът не принадлежал на нито един от дванадесетте еврейски рода, а Давид не искал да завзема със сила светия хълм, платил на иевусеина Орна и купил земя за жертвеник. Втора книга „Царства” (глава 24:24) разказва: „Но царят каза на Орна: не, аз ще ти заплатя, колкото струва, и няма да принеса на Господа, моя Бог, жертва, взета даром. И Давид купи гумното и воловете за петдесет сикли сребро.” После той пренася тук Ковчега със Светите Скрижали, построява скинията (походния, преносим Божи храм), а Ерусалим прави своя бяла столица. След него синът му, премъдрият Соломон, го издига като един от най-богатите и красиви градове на Древния изток и построява за светинята своя знаменит златен Храм. Този прекрасен Храм бил най-голямото култово съоръжение на своето време, символ на Ерусалим, олицетворение на неговата мощ и величие – едно от седемте чудеса на света.

Мозаечна карта на Ерусалим от VІ век

Мозаечна карта на Ерусалим от VІ век

Древният Ерусалим бил разпрострян върху сложен планински релеф – на склоновете на планината Мориа, на хълма Офел, на 600680 метра надморско равнище. Старият град заемал площ един квадратен километър и, както всеки средновековен град, се събирал само в чертите на крепостната стена. Новият Ерусалим започнал да расте едва след средата на ХІХ век. Английският банкер Мозес Монтефиоре пръв закупил земя извън стените на стария град и започнал бурно строителство. Родил се първият квартал Мишкенот Шеаноним (в превод „световен дом”). Така още по време на Османската империя околните хълмове започват да се застрояват. Впоследствие всички следващи владетели допринасят за това. Бързо и често властта над града се сменя. Той е ту разделян, ту поставян под международен контрол, ту, както в момента, е обединен и горд, понеже за кой ли път е столица на еврейската държава. Сега старият град е разделен на четири квартала, заселени по религиозен принцип: християнски, еврейски, мюсюлмански и арменски.

Макар че отначало християнството искало да наложи възприемането на Ерусалим като мъртъв град, разрушен от римляните за наказание, че не е приел Христос, сега това е град многолик и пълен с живот. Един удивителен калейдоскоп на култури, езици, традиции, религии и десетките им течения, придаващи на всеки квартал, всяка улица и даже на всеки дом неповторим облик! В Ерусалим за всеки ще се намери нещо особено. Това е град на равините, епископите и моллите, светските и религиозните студенти – млади и по-възрастни. Град на мъдреците и учените, на съвременните открития и древните учения, град на Книгата и книгите, където всеки търси своето самоутвърждаване и успява да го намери далеч не само в лоното на религията.

Ерусалим не оставя никого равнодушен или разочарован. Него или го обичат, или го ненавиждат! Няма друг град в света, за когото са се водили толкова много войни! Към него са се стремили и са го завладявали всички по-значими завоеватели в човешката история. И това настъпление продължава и сега.

Йерусалим

Вратите на стария Ерусалим

Йерусалим

Пред заключените и даже зазидани Златни порти /Врата на милосърдието/

Малко хора знаят, че в Ерусалим сега имат представителства шест католически, пет православни и две протестантски християнски течения. Заради този плурализъм, уви, не е възможно да се решат нито общите въпроси, нито най-малките противоречия между църковните общини. Например, такъв един въпрос, като ремонта на сградата на Храма на Божи Гроб, изисква безкрайни съгласувания с ръководствата на всички тези църковни общности, независимо от големината на притежаваните от тях сектори в храма.

Днес често християнска литургична музика звучи на концерти и събира огромна разнолика аудитория. Особено привличат публика изпълненията на орган в култовите зали на католическите и протестантските църкви. Техният устав позволява да се провеждат там даже и светски мероприятия. В църквите на по-старите християнски течения, чиито устои са се оформили под влиянието на ортодоксалната еврейска литургия, забраняваща инструменталния съпровод на молитвата, концерти няма. Уви, това е така, макар че православното църковно пеене притежава не по-малки музикални достойнства от месите на католиците и лютераните.

Ерусалим – това е шумът и азиатската пъстрота на ярките източни пазари, където причудливо са смесени традициите на много народи и делникът кипи в гама от цветове и аромати. В този град има три почивни дни: петък – за мюсюлманите, събота – за евреите и неделя – за християните. Уникалният му облик се оформя от религиозните светини на християнството, юдаизма и исляма, ревностно пазени за поколенията като археологически и съвременни паметници. Суетата и разноликата тълпа на града – местни жители и гости – се смесва с тайнството на светите места, пораждащо всевъзможни асоциации с Библията, Тора и Корана.

Народите, обитавали го столетия наред, както и милионите му обожатели сега, не могат да останат безразлични към особената мистика, която витае в него и му посвещават най-добрите си произведения.

Йерусалим

Площадът пред църквата на Божи Гроб

Йерусалим

Стената на плача и Омаровата джамия

Площадът пред църквата на Божи Гроб

Стената на плача и Омаровата джамия

Western Wall, Jerusalem

Днес Ерусалим

този изключително важен за историята на човешката цивилизация град, носи белезите на съвременността. Той е столица на Израелската държава и едновременно с това запазва своя уникален характер на свят град. А съхраняването на старинния му облик е заслуга на англичаните. По време на английския мандат било разрешено да се строи само с бял „ерусалимски” камък. Така е и до днес. Самият въздух в белокаменния град е пропит с аромата на хилядолетията! Многоетажните здания съседстват с древни монументални гробници; електропроводите и водопроводните тръби са проточени по хилядолетните аквадукти от времето на Първия и Втори Храм; скоростните магистрали пресичат пътеките, прекарани от библейските пророци. И над целия този привиден хаос спокойно и мъдро се издигат светините на Ерусалим, пренебрегващи суетата и динамиката на делника.

Мелницата на Монтефиоре и новия Ерусалим

Мелницата на Монтефиоре и новия Ерусалим

Не може да се каже, че Ерусалим е останал завинаги в миналото – ХХІ век пулсира и тук. Като всяка уважаваща себе си столица, той е и съвременен град – с всички необходими правителствени, административни и съдебни учреждения, медицински и културни центрове, университети, молове, клубове с „последния писък“ на екстравагантността, много театри и киноцентрове, концертни зали, световноизвестни музеи и галерии, съседстващи с паркове и модерни жилищни квартали. Новият Ерусалим е град с високоестетична инфраструктура.

Кнесета – парламента на Израел

Кнесета – парламента на Израел

В аурата на този одухотворен град миналото предвещава бъдещето, Европа се преплита с Ориента. В този невероятен сблъсък на менталностите Ерусалим открехва у теб втори свят, трето око. Започваш да забелязваш неща, на които в обикновения живот и далеч оттук не би обърнал никакво внимание. Ерусалим не престава да омайва екскурзиантите и богомолците от всички възрасти, интереси и съдби, дошли в Светия град.

Музей на книгата, Йерусалим

Пред „Музея на Книгата“

Музей на книгата, Йерусалим

В музея на книгата – залата с манускриптите от Кумран

В Ерусалим никога не мога да дойда на себе си! С разума си разбирам: той е град с много тежка и напрегната атмосфера. Първо впечатление, пълна лудост, ерусалимски синдром! Е, разбира се, с времето това усещане се претъпява и после въобще изчезва – трябва само да се поживее тук. Ерусалим е град, който поставя хората на мястото им и показва личността такава, каквато е в действителност. Тук не можеш да бъдеш лицемер – лошият човек се забелязва отдалеч. В този град неведоми сили смесват и плътно преплитат трите монотеистични религии. Вероятно затова и „енергетиката“ е в много широка амплитуда – от тотална озлобеност до щастлива еуфория. Чудесна светла енергия изтича, например, от богомолците християни. Те получават тук най-мощния заряд на духовността си.

Ерусалим – общинския съвет

Ерусалим – общинския съвет

Ерусалим е град сложен и въобще нееднозначен – място, което клокочи, място, в което постоянно се води борба на всевъзможни сили. Затова, защото както в древността, така и в наши дни тук е пролята и продължава да се пролива немалко кръв. Ерусалимската аура влияе на много хора, преди всичко на тези, за които е прието да се казва, че са „хора с оголени нерви”. Впрочем в съвременната психиатрия наистина е описано заболяване, наречено „ерусалимски синдром”, при което съвсем здравомислещи преди идването си туристи или богомолци, попаднали в Светия град, изведнъж се провъзгласяват за Месия, или наследници на Иисус Христос. С мнозина тук понякога се случват странни, необясними на пръв поглед неща – видения, сенки, превъплъщения. Често някои са преки или духовни свидетели на сюрреалистични зрелища.

Част от витражите на Марк Шагал в голямата синагога

Част от витражите на Марк Шагал в голямата синагога

Опознал веднъж този град – вечен и ежеминутен, мъдър и по детски наивен – човек вече по друг начин си представя живота. Съвсем не по вкуса на всекиго е космическата амплитуда тук – колебанията на ерусалимската ритмика. Честите кръвопролитни терористични актове на палестинското малцинство се сменят с шумни вселенски празненства, подчинени на някоя от трите религии, всмукващи съзнанието на религиозните и не винаги деликатно веротърпими жители. След изблика на велика радост непременно следва мистичният ужас от смъртта, носена под дрехите на палестинските камикадзета, самовзривяващи се на най-неочаквани места. Но в края на краищата всички скърби и трагедии свършват с хепиенд, с неописуемо щастлив финал. Опитай се да не вярваш, че Всевишният от нашите молитви пази този древен град – разтърсва го и го прегръща, а всички ние живеем влюбени в него, учудени, замаяни и увлечени от обаянието му.

Центърът „Кенеди“, Йерусалим

Центърът „Кенеди“, построен непосредствено след смъртта му

Ярко усещам неговия чар, подправен с шума на улиците и дивата религиозност на ортодоксалния квартал Меа Шеарим. Ако някога ми попадне снимка на случайна улица от Ерусалим, убедена съм, че не е възможно във всяко лице, прозорец или камък да не позная любимите черти на този удивителен град. Въпреки самобитния му стил, градът не е само струпване на домове, площади и култови сгради. Градът преди всичко са неговите жители – постоянни и временни. Махнете от Ерусалим черно-белите тълпи на религиозните евреи, християнските богомолци, арабските търговци и какво ще остане от него? Само каменни джунгли! Кой друг град може да се сравни с необикновената аура на Ерусалим?!

Паметникът – панорама на пианиста Артур Рубинщайн

Паметникът – панорама на пианиста Артур Рубинщайн

Невероятно открит е този град, и в него всеки човек е уникален по своему. Той е толкова разнолик, че всяко обобщение по негов адрес е неточно. Единствено вярната сентенция, която съм срещала за Ерусалим, това е, че той е мегаполис, побрал в себе си не само цял Израел, но и целия свят! Тук има място за всички раси, всички езици и всички религии, които съществуват на земята. Екзотиката по улиците е неповторима! Но невъзможно е да се улови ритъмът на града нито от множеството обзорни площадки по околните хълмове, нито през стъклото на екскурзиантския автобус. Просто трябва да се вживееш в Ерусалим – да плувнеш по модерните широки булеварди с по три платна в двете посоки или да се провреш през тесните сокаци на стария град, за да усетиш пулсиращия му ритъм. И тогава ще стане чудо – потокът ще се разпадне на хора, притежаващи ярка индивидуалност, също като техния град.

Мяркат се лица, напомнящи ту раби Акива, ту барон Ротшилд, ту къдравия Айнщайн или основателя на най-новата епоха на държавата – Давид Бен-Гурион. Това не са литературни метафори, това е обективната реалност. На пръв поглед местните жители не са свързани един с друг, но всички те са ерусалимци – хора, осмелили се да живеят в този велик град – най-близък до Господа. Без всеки от тях не би бил възможен удивителният конгломерат, наречен Ерусалим, в който навсякъде е суета, суматоха, бясно темпо. Не зная дали това е огромен празник на живота, за който всички бързат, страхувайки се да не закъснеят, или е само фасада, зад която се скрива отчаяние и самота. Но какъвто и да е отговорът, невъзможно е да се противостои на могъщия вихър на града. Той те подхваща, върти те в своите обятия до весело замайване, изпълва те с див възторг и не те пуска даже тогава, когато си на хиляди километри от епицентъра му.

Йерусалим

Музеят на Рокфелер

Йерусалим

Музеят на Холокоста

Йерусалим

Вечерно шоу в Давидовия град – звук и светлина

Такъв е той – моят Ерусалим, от чиято власт не искам да се освободя!

Автор: Галина Тодорова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Израел – на картата:

Израел

   Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply