май 05 2006

Поклонение в Света гора Атон

Published by at 8:25 under Атон,Благун

Днес Благо ще ни разкаже как да си орагнизираме поклонническо пътуване до Атон – Света гора. Приятно четене:

На поклонение в Света гора — Атон

Света гора (Атон)

от няколко години ми е тайната мечта. Както междувпрочем и всички места на света, които не съм посетил. Та леко се изненадах, когато съвсем случайно в нета открих оферта за посещение в Зографския манастир, и то — навръх Великден! За мен Бог е в сърцето на един човек, а не в демонстративното изпълнение на ритуали. Как да кажа, малко се отвращавам от показното стоене със свещи на „велики“ наши държавници, доскоро (дали?) атеисти. Затова предпочитам тих манастир сред природата пред опашките пред Александър Невски. Така че поклонение в труднодостъпната Света гора, съчетано с откриване на плувния и плажен сезон 2006, направо си е „неочаквано добра комбинация“.
Прескачаме емоциите, породени от това, че пътищата по Разпети петък на стотици сънародници през Кулата и Промахон съвпадат. Стигаме до източното преддверие на Атон — Йерисос. Градчето (или селцето) е разположено в основата на третия, източен „пръст“ на Халкидики. Ще спомена само, че в това градче, както и във всичките подобни нему в Гърция не можеш да намериш триетажна къща или 10-етажен хотел. А защо е така — нека си правят изводи собствениците и проектантите на пръкналите се прогимназии в Китен, Черноморец и на бетонните хотелозаври в Слънчев бряг и Дюни. На Разпети петък посещаваме местната черква, както и една от местните таверни (да ни прости Бог, но нали трябва все пак да „заредим батериите“).

Рано на следващия ден тръгваме към Уранополи

— входната врата на Света гора.
Тук отварям голяма скоба, свързана с историята и достъпа до Света гора. Според легендите, това е земя, подарена от Бога на Богородица (т. е. нещо като земен рай). В действителност, строежът на манастири започва от ранното Средновековие, а накъде през 11-ти или 12-ти век в грамота на византийски император от Комнинините са описани поименно 20-те манастира, които са фиксирани и до днес. През годините те са се променяли като етнически състав и в момента 17 са гръцки и по един — български, сръбски и руски. Има и други обекти от по-нисък ранг от манастирите — скити, метоси, килии и др. Всеки от манастирите е преживявал светли и тъмни периоди — ту покровителстван от православни владетели, ту опожаряван и разграбван от кръстоносци, турци и пирати. На манастирите и корабите се вее флагът на загиналата през 1453 г. Византийска империя — двуглав орел на жълт фон, което означава, че те са подчинени директно на Вселенския патриарх в Константинопол (Цариград). Аадминистративно монашеската общност се управлява от нещо като Съвет на манастирите, който е разположен в столицата Кариес.

Достъпът до Света гора

е силно ограничен. Жени не се допускат. Дневният лимит е 100 православни и 10 неправославни за цялата Света гора. Но все пак това е Гърция и мисля, че тази бройка беше далеч надвишена (може би за Великден се правят компромиси). Целта е монасите да могат да се справят с потока от поклонници, без това да пречи на другите им задължения. За издаване на разрешение (Diamonitiri) се иска уговорка от приемащия манастир (в случая българите са облагодетелствани, тъй като Зограф е най-малко посещаваният манастир). По принцип разрешението важи само за изписания върху него манастир, но на практика никъде не отказват гостоприемство при наличие на възможност. Така че човек може да посети няколко манастира, като прави всеки ден пешеходни преходи между манастирите. В Интернет,както и на картите, които се продават в Уранополи, има телефони на манастирите, както и отстояние между манастирите в километри и часове. Пътищата и пътеките между манастирите са добре маркирани. Разрешението се получава всяка сутрин в 9.00 часа в Уранополи в офиса на Светата общност (до бензиностанцията вдясно). Единствената връзка е фериботът, който тръгва в 9.45 към главното пристанище Дафни и в обратна посока — в 12.00 часа. От Дафни на юг тръгва друг ферибот, а също така автобус до Кариес.
Ще спомена, че

на Света гора няма туристи, а поклонници.

Забранени са видеокамерите. Фотоапарати се допускат, извън манастирите снимането е неограничено, но в манастирите се иска разрешение, което обикновено се дава за сградите, но не и за вътрешността на църквите. За светкавици по време на литургия да не говорим. Поклонниците-гости на всеки манастир се подчиняват строго на режима на манастира — време за ядене, литургии, лягане и т. н. Не е възприето „шматкане“ из манастира, обаждаш се в приемната (архонтики или нещо подобно), където монах те приема, гощава с локумче и чашка узо и развежда из манастира. От само себе си е ясно, че високо говорене, пеене, внасяне на алкохол и даже консумация извън трапезарията са строго забранени неща.

И така, ето ни на ферито на път за Света гора. По картата си определихме маршрут — на отиване — слизане и разглеждане на манастира Ксенофон, малък преход с ферито обратно до манастира Дохиар и после — пеша до Зограф. На следващия ден — от Зограф обратно пеша до пристана (арсанас) и с ферито до руския манастир Св. Пантелеймон и обратно — до Уранополи. Първата спирка на ферито е пристана на сръбския Хилендар. Пристанчето е малко, но монасите от Хилендар посрещат своите гости с автобусче и военен камион. А и поклонници-сърби имаше доста — и в събота, и в неделя. Следващата спирка е пристанът на Зограф. Първото впечатление е добро — хубав пристан с църква и кула, копие на Балдуиновата. За жалост — нито един български поклонник не слиза (както споменах, ние си избрахме по-обиколен маршрут). Малко след нашия пристан следват Костамониу, Дохиар и Ксенофон, на който слизаме за пръв път на земята на Света гора. По-нататък спирките на ферито са Св. Пантелеймон и Дафни.

Манастир Ксенофон

е неголям, но уютен гръцки манастир. Получаваме разрешение за снимане навсякъде, освен в черквата. Уютен и сенчест двор с големи дървета. Черквата „Св. Георги“ — богато изографисана. И навсякъде — тишина. Тишина — в двора, тишина — в черквата (явно случихме пауза между литургиите и някои от гостите и монасите дремеха кротко след Разпети петък). И котки! Много котки! В целия Атон едно куче не видяхме, но явно котките са най-добрата защита срещу мишките, повреждащи безценните ръкописи. След час и половина престой идва време да хванем в обратна посока ферито и да слезем на Дохиар.

Манастир Дохиар

е измежду най-оживените и големи гръцки манастири. В черквата литургията е към края си. Целият под на черквата е посипан с цветчета. И безброй полилеи и свещници — имаш чувството, че си в магазин за осветителни тела — десетки полилеи и свещници висят в черквата. Игуменът е изключително достолепен (сещам се за архиепископ Макариос, лека му пръст…), пита ни дали сме християни и след като се прекръстваме по правилния начин, ни благославя. Жилищните сгради наподобяват стария Пловдив — разноцветно боядисани сгради с приземен каменен етаж и еркери. Пред входа на манастира има веранда с великолепна морска панорама.
След Дохиар тръгване пеша на север по морския бряг. Пътеката върви по камънаците край морето, като от време на време съкращата полуостровчетата. Минава се покрай грижливо поддържани маслинови градини и след около час се стига до пристана на Костамониу и малко след него — до пристана на Зограф. Кратка почивка и съзерцаване на кристално чистото море и величествения

връх Атос (2024 метра)

в далечината. След това поемаме по пътя, изкачващ се към Зограф. Пътят се катери по дълбоко врязано дере (в началото първите серпентини се спестяват от грижливо поддържана калдъръмена пътека). При крайпътен параклис в пътя се влива пътеката от манастира Костамониу. След около 50 минути се стига до втори параклис, построен през 1873 г. на хубава поляна. Тук се кръстосват пътеката от Зограф за Хилендар (около час-час и половина), пътя за метоха-училище, разположен на хълм срещу Зограф и пътят за Зограф. Вдясно и нагоре Зограф изглежда внушителен — като крепост. По пътеката вдясно до манастира са 300 метра изкачване, докато по пътят се прави голяма серпентина до поляната пред манастира. От Зограф може да се отиде до сръбския Хилендар, голяма част от който е изгорял през 2003 г.,но сръбското правителство е отпуснало средства за възстановяването му. На около час в източна посока е великолепният манастир Ватопед, който е на източния бряг на полуострова. Столицата Кариес е твърде далеч — 17 км.

Манастир Зограф (Св.Георги Зографски)

е разположен в хубава местност. Пред манастирските порти има сенчеста поляна с чешма и нови пейки, донесени явно от някоя политическа делегация. Вътрешността на манастира наподобява тези в Троян и Бачково — четириъгълник с черква по средата. От целия манастир лъха сурова, аскетична атмосфера. Манастирът е основан от гръцки монаси в 11-ти век, нататък е населяван от гръцки и български монаси, като през 1845 г. става чисто български. Нападнат и опожарен от латинците през 1276 г., като в кулата му са изгорели игуменът и 26 монаси, отказали да променят вярата си. В пепелта на кулата са намерили чудодейно оцеляла икона на Св. Богородица. Влизаме в черквата — Страстна събота е и обстановката е тъмна и приглушена. След литургията следват няколко опита за контакт с монасите. Повечето от тях са вглъбени и затворени в себе си, може би уморени от дългия великденски пост и молитви. В манастира има група български работници, ремонтиращи сградите. те са значително по-контактни, а един от нас срещна измежду тях свой познат (светът е малък, пък и всички българи сме братовчеди, нали?). Той беше доволен от работата си, намерил спокойствие след тукашната суета. Има и монаси-отшелници, живеещи изолирано в килии и отбиващи се в манастира инцидентно. На отсрещния хълм има монашеско училище. Радостно е, че има монаси на всякаква възраст, т. е. манастирът не загива! Тъжното е, че само петима българи сме гости на манастира за най-големия християнски празник. За да е още по-пълна изолацията, GSM-обхватът е съвсем слаб, и то в близост до прозорците от външната страна на високите етажи. Влизаме в трапезарията на скромната монашеска вечеря. След деня с впечатления тя е от сладка по-сладка. Следва настаняване и кратък отдих от 18 до 24 часа (манастирското време е с час назад, тъй като не се признава лятното часово време). Точно в 23 часа ман. вр. сме в черквата, през първия час службата се води при пълен мрак. Точно в полунощ камбаните забиват тържествено, всички свещите се запалват, свещниците-лампиони се завъртат — Христос воскресе! Литургията, както и цялата атмосфера в манастира, е сдържана, без каквато и да е помпозност. На следното утро слънцето огрява манастира. Като че ли обстановката е по-ведра. Даже един възрастен монах сам потърси контакт с нас, за да си поговорим за България! В 9.30 часа сме на път, за да хванем курса на отиване на ферито в 10.40 часа. За около час пристигаме в руския манастир Св. Пантелеймон.

Манастир Св.Пантелеймон

е величествен манастир. В тържествената нощ той имаше десетки гости — руснаци. В подстъпите му има чудесно оформени алеи с цветя, зеленина и палми.

Monastery of St Panteleimon, Moni Agiou Panteleimonos 603 86, Гърция

Вътре той представлява същински град със застлани с каменни плочи улици, боядисани в бяло и морско синьо сгради, типична руско-стилна църква със зелени кубета и разкошни стенописи и икони, кула — камбанария с втората по големина камбана в православния свят (то се знае — първата е в храма Христос-Спасител в Москва). Отначало решихме, че часовникът не работи (в 12.00 показваше 4.00 часа). Но той отчитал византийско време, по което краят на деня настъпва на залез слънце (доста непрактичен начин на отчитане — на всеки месец стрелките на часовника трябва да се преместват поради различния час на залеза). В манастира има голям магазин за сувенири. За жалост имахме по-малко от час за този манастир, тъй като трябваше да хванем ферито за Уранополи.

Така приключи нашето поклонение

23 април в Гърция, освен Великден, е Гергьовден. Затова на обяд във всичките таверни, включително и в нашата, се въртяха агнета. Следобеда посветих на откриване на плажния и плувен сезон — морето беше спокойно като огледало, водата — към 18—19 градуса.

Автор: Благун

Разказът е публикуван за първи път във форума на посока. Тук го публикувам с любезното разрешение на автора, с пожеланието за по-нататъшно сътрудничество

Други разкази свързани със Атон – на картата:

Атон


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


6 коментара

6 коментара to “Поклонение в Света гора Атон”

  1. blagun каза:

    Стойчо ми изпрати въпроси по организацията на поклонението до Света гора.

    На Света гора се допускат ежедневно 100 православни + 10 други дневно, на практика на Великден 2006 тази цифра беше надвишена поне два пъти.

    При издаването на „диамонитири“ (разрешителното) управата на монашеската република отчита капацитета за поклонници на всеки манастир, така че самото разрешително включва преспиване в точно определен манастир, а не – да се иска допълнително разрешение от игумена (посещение без преспиване е невъзможно, тъй като ферито има само 1 курс дневно). Нашият Зографски манастир е малко посещаван, така че няма проблеми със свръхнаплив на поклонници.

    Разрешителното важи за 4 денонощия и може да нощувате и в други манастири – този път срещу разрешение от игумена на място, но никой няма да ви изпъди при наличие на свободни места в помещенията за гости. Кой знае защо в Зографския манастир стои бележка със забрана за повече от 1 нощувка.

    Разрешителното се получава в Уранополи в 9 часа сутринта, а в 9.30 тръгва ферито за манастирите.

    Всички посетители престават да бъдат туристи в Атон и се превръщат в поклонници. Във всеки манастир поклонниците без изключение са длъжни да се съобразяват с дневния режим – ставане, ядене, черковни служби и т.н. Поклонниците споделят трапезата с монасите и всякакви консумации на собствена храна са недопустими, да не говорим за пиене.

    Не се допускат камери, фотоапаратите са разрешени обаче. Естествено GSM с камера може да внесете. Природа може да снимате неограничено, но на територията на манастирите – само с разрешение (благословия). Обикновено в черквите снимането не е разрешено, а вън от тях – да, стига да не снимате живи монаси. Във великолепния руски манастир „Св.Пантелеймон“ обаче има тотална забрана за снимане.

    И още нещо – вземете си удобни обувки – предстоят ви преходи по прашни пътища, чакълести плажове и пътеки.

    По принцип разрешение може да се получи след уговаряне с монасите от Зографския манастир – в нета има сайтове, на които има телефони, а „представителство“ на Зограф в България е Германският манастир (над село Герман край София, а не в Германия).

    Нашите разрешения бяха уредени от фирма Пайкотурс, която уреди и хотела в Йерисос – село на 6 км от Уранополи. Сайтът им беше http://www.paikotours.com, но май вече не се отваря, в Econ.bg има телефон: 02/987 29 28, 980 44 09 – бяха на Триадица – срещу НЕК-а, дали са все още там – не знам. Искаше се само документ (червен паспорт, но това преди 2007 – сега лична карат е достатъчна). Мисля, че разрешението беше получено за не повече от 2 седмици.

    Документът с разрешението (диамонитири) се издава ден за ден: рано сутринта – 9 часа в Уранополи и малко след това тръгва единственият курс на ферибота. Затова трябва да нощувате някъде в района – Уранополи, Йерисос, Ставрос и другаде наоколо. Иначе ако пътувате през нощта дотам плюс цял ден пешеходене и разглеждане в Света гора ще ви дойде в повече.

    Тъй като това се случи преди почти три години, ето линк от човек, извадил си сам разрешение миналата година (2008):

    http://for.journey.bg/topic.php?topic=8425

    Там има телефони в офиса на монашеската република.

    Зографският манастир има „представителство“ у нас – Ефория Зограф. То се намира в Германския манастир (с. Герман край София, а не държавата Германия). Може и там да питате за връзки с игумена на Зографския манастир.

  2. […] на Благун, т. к. той е пътешественикът, който е ходил и до там. Ето и неговия отговор — публикувам го с любезното […]

  3. Благодаря за информацията! Описателно и поучително, а дребните правописни грешки може да се игнорират.;) Не съм вярващ, но съм практикуващ, т.е. обичам да се глезя с посещения на интересни черкви, катедрали, манастири и други религиозни обители вред по света. От години подпитвам дали има възможност да се видят Атонските светини и чак снощи ми излезе инфото. Бидейки любител на комфорта, май за сега ще отложа диренията си, малко ми се стори скаутска историята… Белким някой ден успея да се намърдам в някоя организирана група и да осъществя желанието си.:)))
    Още веднъж благодарности и весели празници!

    Ваш хаджи Цонко 😉

  4. blagun.k каза:

    Вече и Зографсикят манасктир си има сайт. Оттам е следната информация:

    http://www.sveta-gora-zograph.com./poklonnik/poklonnik.php

  5. Стойчо каза:

    Благо, благодарско!

  6. Ники каза:

    Може ли в един ден да се посети манастира Зограф и да се прибере в Уранополи.
    Това корабче, което тръгва в 9:45, вероятно в 10:20 е на кея на Зограф.

    Вероятно се връща след два часа, към 12:00 часа.
    След обяд не прави ли още един курс, към 14:00 часа и към 16-17:00 да се връща.
    Поне през лятото да га е. .!
    Или идеята е като на лифта на Добринище. Да те закарат, че да им постоиш, че да им се поклониш, да им постои по-пълна монашеската република, да похарчиш някое евро и тогава , обратно.
    За посещение на повече от една обители, О.К.
    благодаря на всички, които знаят нещо повече по въпроса или ще дадат препоръки или ще споделят опита си.
    Бог да Ви благослови и закриля по всичките Ви пътешествия!

Leave a Reply


Switch to mobile version