мар. 23 2009

В Египет

Ще разгледаме днес Египет. Най-готиното на тази екскурзия е, че авторът я е спечелил като награда от конкурс. Приятно четене и бъдете яки пътешественици:

В Египет

Сега се настанете удобно, за да ви разкажа моите впечатления от Египет.

Както знаете(ако не, клик Тук) спечелих награда от Pipe и Алма тур — едноседмична почивка за двама в Египет. След кратки колебания, грабнахме куфарите с жената и -Здравей Африка.

След 3-часовия полет кацнахме в Кайро, уаууууу.

Кайро официално е 22 млн. жители,

нищо че в Уикипедия пише, че през 2006-та населението там е било 6 758 581 души. Неофициално всички казват, че в този мегаполис има поне още 2—3 млн. души. Само за миналата година оттам са минали 7 млн. туристи. Летището в Кайро прилича доста на централната гара в София- мръсно и голямо. Има нова част, която я довършват и изглежда доста добре. Първото нещо, което ми направи впечатление в Египет е, че е много светло вечер. Още в самолета, когато прелитахме над Кайро имах чувството, че е ден. За сравнение ще кажа, че когато се прибирахме в България, летейки над София, имах чувството, че летим над тяхната пустиня:) Тези хора и по магистралата в пустинята имаха участъци с улични лампи! Казвам ви, много е светло. Има причина да е така, токът им е супер евтин. Боян(нашият екскурзовод) каза, че на месец тока му излиза до 10 долара и то, ако ползва климатик. Но това е „много“.
Принципно ток в квартира около 80 квадрата е около 5 долара. Водата също е евтина, на месец излиза около 2—3 долара, но не става за пиене. Пие се само минерална вода. Сега след като ви шокирах с тези цени, нека да продължа по темата. Литър дизел излиза около 20 наши стотинки. А бензинът е около 40 стотинки. Говорим за бензин 98—99. Бензин 95, те нямат. Но, не бързайте да се радвате. Колите в Египет са по-скъпи. Чисто нова кола е около 2 пъти по-скъпа от България. А, за втора употреба цената скача до 5 пъти. Целта е да не могат всички да си купят коли, защото ще настане хаос. И без това, там карат като луди. Мога да кажа, че ако някой египтянин дойде в България и се качи на кола, или ще катастрофира или ще го пребият някъде. Почти „същото“ се отнася и за нас. Ако някой се опита да кара там, или сам ще се откаже или ще катастрофира до 5 минути максимум. Принципно първите 30 минути си мислих, че няма да завършим пътуването живи. Пътищата обаче са перфектни. Такова нещо като ДУПКА на пътя, там няма. Няма да видите кръпка на асфалта дори. Същото се отнася й до светофарите-липсват такива, с малки изключения.

Сега за шофирането. Тези хора си имат свои правила на шофиране. Например, как става задминаване на кола вечер. Настигате въпросният автомобил, който ще разминавате. Светвате му няколко пъти дълги! После с клаксона му подсвирвате. Това всичкото явно цели предупреждение, че наближавате и ще предприемете маневра. След това изчаквате автомобила пред вас да отбие в някоя от свободните ленти. Не е задължително това да е лявата лента. Така, след като автомобила отпред е направил място, вие го настигате и малко преди да го задминете си изключвате фаровете! После, някъде около 20—30 метра пред него си ги включвате пак. Първият път, когато това стана си помислих, че ни се прецакаха фаровете. После споделих с шофьора, че ако аз предприема такова изпреварване в България рискувам да се случат следните неща:

  1. Светвайки дълги на някой пред мен, рискувам живота си, както и неговия.
  2. Клаксона в България е средство за показване на надмощие и целта е изнервянето на някой, което автоматично води до евентуални резултати от точка 1.
  3. Изгасяйки фаровете си нощем рискувам:
  • да уцеля някоя от милионите дупки и техните събратя, някъде пред мен.
  • да изляза извън пътя.
  • да изненадам шофьора пред мен и той да предприеме нещо, което ще се окаже фатално.

… Вариантите от действието изпреварване биха били много, но последствията щяха да се сведат до едно единствено… ние си го знаем.

Освен този пример за задминаване на автомобил, мога да кажа, че карат винаги по средата на осовата линия, независимо колко платна имат. Това е някакъв техен правилник. Предполагам, че ако нямат фарове ще се оправят, но ако клаксона не им работи, биха имали голям проблем. Всичко на пътя става с клаксон. Това е основата на шофирането там. Чрез него завиват, спират, задминават и каквото се сетите още. Предполагам, че ако изобщо имат изпит за кормуване, в него задължително има част, която касае бибиткането на пътя:) Има много за разказване, но това е едно от нещата, които трабва да видите с очите си, за да повярвате.

Най-нарушаваният знак в Египет

Когато тръгнахме

към Хургада

платихме 1 долар за да влезем на магистралата. Тя свърши някъде след около 100 км. След около още 100 км. пак влязохме в магистрала, но без да плащаме. И така, за около 250 км магистрала платихме долар. Цялата магистрала е направена така, че през около 3—4 км. има отбивки за обръщане в насрещното. Така, не ти се налага да караш 100 км. за да обърнеш и да се прибереш. Хубавото на пътя през пустинята е, че има много място. Срещуположната лента на магистралата им е на отстояние минимум 100 метра. Така карането на дълги, което е принцип за тези хора, не е проблем.

След общото впечатление за техните пътища искам да попитам нашите управници следното:

— Нашият асфалт какво качество е? 7-мо, 8-мо! И въобще има ли асфалт в асфалта ни?

Как е възможно този техен път да няма една кръпка при условие, че всекидневно е подложен на големи температурни амплитуди. Вечер температурата пада до минусови показатели, а денем на сянка беше около 32. А, лятото не искам да знам, какво е. Е, как издържа този техен път, а нашият не може. Само докато ме нямаше през тази една седмица, по трасето, което се движа обичайно вече се бяха образували няколко големи кратера. Да не говорим, че ние принципно нямаме магистрали, нямаме 100 метра РАВЕН път. Предлагам думата магистрала да я зачеркнем от речника. Тъй като няма да се оправим с дупките, ето едно предложение.

Но, да не се ядосвам. Спокойствие. Думата спокойствие е знакова за египетските шофьори. Там няма да видите изнервен шофьор. Каквато и ситуация да изникне на пътя всичко се разминава без никой да разбере. Както каза един приятел, те като катастрофират, излизат и се прегръщат, че са живи:)

И така, да минем нататък. Пристигнахме много късно в Хургада и направо се хвърлихме в леглото. Сутринта ни очакваше невероятна гледка. Хотела, плажа… изумително.


Пред хотела

Нашият плаж


Изгледът от хотела към морето

Басейнът на хотела (ставам за фотограф,а?;-)

След като посвикнахме с гледката се присъединихме към Силвия и Лука, с които бяхме почти навсякъде заедно. Много мила и готина двойка. (Ехооо, поздрави от нас!) Другите от групата дойдоха след 2 дни, защото бяха останали в Кайро, за да посетят пирамидите. Ние се бяхме заканили да ходим също, но програмата беше много натоварена и така й не стигнахме до тях. Сега не съжалявам, защото… (ще разберете по-натам).

Един съвет към всички, които имат намерение да ходят в Египе: Направете си така програмата, че да посетите пирамидите още в началото, когато кацнете в Кайро.

В нашият хотел дойдоха още 2 семейства, от Варна и от Враца. Много забавни и готини хора. Поздравявам ги, както и всички останали от групата, които бяха настанени в други хотели. Като цяло българското присъствие беше много яко:) Забавлявахме се доста.

След като мина първият ден, решихме, че е време да се впуснем в приключения. Първото предизвикателство беше гмуркането в Червено море и

посещението на остров „Гифтън“

Червено море е невероятно. Бистро, солено, топло и пълно с живот. И така, потеглихме с една яхта. Невероятна красота. След около час спряхме за да се гмуркаме. Казвам ви, когато се потопих, направо онемях. Намирахме се до един коралов риф, пълен с риби обагрени във всички възможни цветове:) Дъхът ми спря. Всичко, което до този момент съм гледал по телевизията за подводните приключения се случваше пред очите ми. Бях си купил фотоапарат за подводни снимки, но за съжаление снимките са пълен провал. Мога да кажа, че ако някога се върна в Египет, това ще е първото място, което ще посетя отново. След около половин час отидохме на друг риф. Пак красота…

След това ни закараха на остров „Гифтън“. Изключително място. Островът е необитаем. Пясъка е като брашно, но е студен. Не знам, как при над 30 градуса този пясък се задържа студен. На него има 2 частни плажа и една-единствена палма. Величествената палма всъщност е изкуствена, това е антената на Vodafone. Гениално. Не мисля, че може да има по-яка реклама от тази.

Аз и изкуствената палма на острова — открийте десетте разлики:)

Тук отвярям една скоба за да кажа, че когато кацнахме в Египет Vodafone-EG Click ми изпратиха съобщение с приветствие и телефон за денонощни услуги. Малко по-късно Mtel ме приветстваха с, цитирам: „Добре дошли в Обединени Арабски Емирства“! След 4 дни престой явно се усетиха и ми изпратиха ново приветствие за добре дошъл в Египет. Пазя си и двата SMS-а за спомен:) Оправдавам ги, все пак бяха близко до целта. Като се замисля в колко страни можеха да ме пратят. После иди обяснявай, че не си ходил в Китай например… Препоръчвам на хората в Mtel следната игра за по-добри географски познания.

Реклама на VODAFONE в Хургада

Нека продължа натам. Островът е един малък рай. Ако слизате на него си носете поне маска и шнорхел, защото рибите са на сантиметри от брега и е грехота да не се гмурнете при тях. Червено море предлага изобилие на всякакви причудливи рапанчета, мидички, раковини, но само да спомена, че износът на гореспоменатите е забранен.

Ако ви хванат на летището с морски дарове, ви заплашва глоба до 800 долара, а при по-големи екземпляри може да се стигне до затвор! И така, предупредени сте. Да не казвам, че е супер брутално да чупите корали. Не го правете, моля ви. Друго интересно нещо е, че можете да наблюдавате прилива и отлива, който си е доста сериозен като за море.

Прилив и отлив на Червено море

На следващият ден след морското ни приключение се запътихме на

сафари в пустинята

С два джипа и кило настроение потеглихме смело. Всички групи навлизащи в пустинята минават през нещо като КПП. Шах!

Място колкото искаш, но ти си длъжен да минеш и да се обадиш.

На връщане, тъй като излязохме от друго място се върнахме до пункта за да се обадим, че групата е наред и всички сме излезли. Това е положението, има си правила и се спазват. Като цяло навсякъде има въоръжено присъствие. По магистарлата, в градовете, в курортите… Всичко това е за спокойствие на туристите, за да се чувстват защитени. Не сме имали никакви проблеми, нито сме попадали на някакви такива.

След като нахлухме в пустинята спряхме за да съзерцаваме образувалия се мираж.

Всичкото това е мираж:)

После препускахме по един склон с фин пясък.

Накрая ни заведоха в

бедуинско селище

Бедуините са народ, който живее в пустинята. Нямат паспорти, както и никакви граждански права и привилегии. Никой не им пречи и никой не им помага. Справят се сами. Основният поминък са камилите им. Камилата е основна единица за измерване на богатство. Бедуинското селище, което посетихме е направено за туристите и не е истинско такова. То пресъздава техният живот. Качвахме се й на камили. Последното действие предполага да вложите усилия, защото иначе рискувате да се озовете на земята, особено при качване и слизане.

За мен камилата не представляваше особено приключение, за разлика от карането на бъги в пустинята. Ето това беше супер яко. Ако обичате такива предизвикателства, носете си шал за да се предпазвате от пушилката.

След ралито ни заведоха да пием чай и да пушим наргиле. Аз лично предпочетох да се наслаждавах на залеза.

Залезът в пустинята е прекрасен

Слънцето в Египет изгрява и залязва за секунди. Имаш чувството, че е на забързан каданс. Още нещо ми направи впечатление. На част от постройките имаше издигнати знамена. На 3 от тях това беше българското знаме. Почти имаш чувството, че си в България, само дето пейзажът е малко странен.

Българският трикольор, издигнат в едно бедуинско селище

Тук е мястото да спомена, че едно от основните притеснения на повечето туристи е мисълта за наличието на всякакви животинки в пустинята. Не бойте се, такива не видяхме никъде и надали ще срещнете.

След сафарито дойде ред и на

древна Тива или днешен Луксор.

Луксор е разделен на две от р. Нил. На източният бряг се намира „Градът на живите“, а на западния „Градът на мъртвите“.

През цялата източна част на града преминава Алеята на Сфинксовете, дълга 5 км

Доставка на газ в Луксор — а ние се оплакваме от газовата криза…

Луксор — градски пейзаж

Нашата разходка започна от източния бряг и

храма, посветен на бога Амон

Величествена гледка.

Пред входа на храма. Приличам на японски турист:)

Естествено навсякъде, където текат реставрации е затворено, но отпред дебнат египтяни, които срещу малък бакшиш те влачат да разгледаш и снимаш. Ето една снимка в затворената част от комплекса, която показва единствените 2 седящи статуи запазени до днес.

Не много посетители са успели да видят тази гледка

В храма можете да се насладите на доста неща, но ще е грубо от моя страна да ви показвам цялата му прелест. Ще оставя тайните му да бъдат разбулени лично пред вас.

След храмът в Луксор се отправихме на западния бряг. Преминахме през реката с малка лодка.

Нил в тази си част не е много широк

По-тесен е от Дунав в българската му част. На връщане спряхме за снимки по средата на моста. Казвам ви спират където си искат без никакви притеснения. Ако искате да видите нилски крокодили, трябва да кажете предварително. Има ферми по реката, където ще ви заведат.

В градът на мъртвите най-впечатляващ беше

храмът на царица Хатшепсут — първата жена фараон

Била толкова хитра, че успяла да управлява над 20 години преоблечена като мъж, без никой да разбере.

След всичко чуто от нашият екскурзовод мога да кажа, че древен Египет е майката на първите сапунени сериали. Наслушах се на женитби между майки и синове, предателства, разрушени храмове и всякакви подмолни трикове, целящи унищожението или благополучието на някой от тях. На няколко пъти нашият екскурзовод се налагаше да обяснява нагледно историите на отделни фараони използвайки нас, туристите за пример:) И аз имах роля- играх сина на Хатшепсут, който в последствие й станал мъж. За съжаление не запомних името му.

Много интересна част от разказа е как правителството се е „справило“ с иманярството в тази страна. Преди години приели закон според, който се дава амнистия на всеки върнал заграбените предмети. Като бонус закона им позволява да задържат една 12-та част от върнатите предмети! Имало случай на семейство, което задържали мумия, защото върнали доста такива. Не знам за Вас, но мен това малко ме обърква.

От Луксор си поръчахме медальони във формата на картуш, на който с египетски йероглифи ти изписват името. Всички си поръчаха такива с изписани на тях имената им. Аз реших, че на моята ще пише FEN. Ето го:

Добре, че има речник на египетската символика

Предполагам разбирате, че след посещението на Луксор отпадна разочарованието ми, че няма да видя пирамидите. Все пак не съм се отказал съвсем.

Като цяло мога да кажа, че всички културни мероприятия и дестинации насочени към туристите в тази държава са много добре разработени.

Сега ще ви разкажа малко за Хургада.

Хургада е невероятен курорт. Много чист и слънчев. Валежи почти няма. Миналата година е валяло само веднъж! През тази една седмица не видяхме нито един облак, само слънце:) Задължително се разходете по централната алея на курорта. Има доста впечатляващи хотели.

Декорацията пред Хилтън ме впечатли

Имат си даже Hard Rock Café. Хотелските комплекси са оградени и са затворени за външни лица. Тези, които са на първа линия на морето имат собствена плажна ивица, която е достъпна само за туристите, почиващи в комплекса. Всички останали ползват басейните в комплекса или имат достъп до свободни плажни пространства. Имаше комплекси доста отдалечени от морето, които притежаваха собствен транспорт, който е на разположение на гостите за да ги отведе до морето. Част от комплексите, които видях бяха огромни. Имат комплекси, които са големи, колкото една Албена http://albena.bg/ например. Въобще мащаба там е впечатляващ. Трудно се забелязват многоетажни хотели. Даже тези с по 6—7 етажа изглеждат ниски, защото пространството около тях е много голямо. Има доста ново строителство. Например до нашият комлекс строяха нов. Едно нещо обаче ми направи впечатление. Никъде не видях строителни машини. Нито една. И строители трудно ще видите. Първоначално си помислих, че всички строежи са замразени, обаче не било така. Питах местните и се оказа, че всичко се строи на ръка. Бавно, но славно. Естествено, че имат и машини, които да им помагат, но няма да го усетите. Никакъв шум не чух за тази една седмица. Освен хотели строят и много частни домове. А цените са впечатляващи. По данни на Боян апартамент между 60 и 100 квадрата в Хурхада на първа линия с обзавеждане стува от 25 до 40 000 долара. Ако искате. В близост до курорта се намира градчето Хургада. Последният ни ден беше предназначен за разходка именно там. Типично за арабския свят то беше изпълнено с много навалица и всякакви видове стоки. Бедноста и лицемерието дотолкова е завладяла човешкият индивид, че не е пропуснала и тази страна и религия. В такъв ден като петък, свещен и неработен за мюсюлманите, всички магазини бяха отворени!

Кино в Хургада. За миг щях да го подмина.

След първите няколко магазинчета, все едно сте видели всичко. Естествено накупихме сувенири по стар български обичай. Тази работа обаче не е за всеки. Ако обичате да се пазарите, там ще е рай за вас. За всички останали препоръчвам или големите магазини с фиксирани цени или да се огледате предварително и след това да си намислите точно какво ще купите. Иначе рискувате да се изнервите и да загубите доста време в безсмислени разговори с търговци, които се опитват да ви продадат каквото и да е. Можете да пазарувате свободно с египетски лири, долари или евро. Официалният курс показва, че 5,70 техни лири се равняват на един долар, но практиката сочи, че те го смятат 5 към 1. Еврото и долара ги смятат като равни, така че е по-добре да си вземете долари, отколкото евро.

Мат на фараона:)

Важно е да знаете, че всички около вас очакват бакшиш.

Предвидете такъв и за всички шофьори на автобуси, джипове и други превозни средства, с които осъществявате своите екскурзии. Бакшишът е част от живота им. Имайте предвид, че в Хургада средната работна заплата е около 100 долара. В Луксор е около 50! В Кайро достига „колосалната“ сума от 200 долара. Бедноста обхваща по-голямата част от населението.

Друго характерно за живота в Египет е, че около 95% от територията на страната е безлюдна. Всички живеят в големите градове и по поречието на р. Нил. Реката носи тяхното препитание. Прокопани са хиляди напоителни канали около, които отглеждат захарна тръстика, банани, домати… Цялата плеяда техен алкохол е направена от тръстика, така че дали пиете водка или уиски, няма разлика във вкуса🙂

Почти всички жилищни сгради са без покрив. Имат закон, според който се плаща данък сграда само, ако тя има покрив. Това кара 99,99% от населението да живее в къщи без покрив. Най-прецакани са тези, които живеят в къщи с по един етаж. Останалите са добре. Просто изглежда странно, когато видиш град с постройки без покриви. Богатите по покрива ще ги познаете:)

Всички жилищни сгради са без покриви

Най-студено е през месец Януари. Температурите през деня стигаха до 34—36 градуса на сянка. Вечер не знам, но надали са стигали под нулата. Само да спомена, че при температура 5 градуса училищата затварят. Зимна ваканция🙂

За финал ще кажа, че най-много съм впечатлен от отношението към туриста.

Липсва, каквато й да е ситуация, която да те накара да се тревожиш. Всички са любезни, което е непривично за нас в България. Тук даже е обратното, ако се сблъскаш някъде с любезност веднага се изострят сетивата ти и започваш да мислиш, какво не е наред. Почивката на Черно море е едно предизвикателство за нас, а какво ли е за чужденците? Не знам. Никога няма да ги стигнем египтяните в това отношение, май.

Пожелавам на всички да имат възможноста да посетят тази невероятна страна. Аз още дълго ще ви занимавам с нея. Все пак съм заснел над 3 часа материали и това е само началото:)

Поздравявам всички, които бяха заедно с нас на това незабравимо пътешествие и още веднъж благодаря на Pipe и Алма тур. Благодарности и на Маги за ценните съвети, които ми даде преди да заминем. Благодаря и на цялото ми семейство за грижите към Алекс докато ни нямаше.

Автор: Фенси

Снимки: авторът

   Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply