апр. 30 2015

Бале в Централна Америка (7): Кариари и Сан Хосе (Коста Рика)

Published by at 9:46 under Бале,Коста Рика

Завършваме приключенията на Бале из Централна Америка– започнахме с град Панама и Панамския канал, бяхме в селцето Санта Фе, за последно в Панама бяхме в Бокас дел Торо, после преминахме границата с Коста Рика и се озовахме в Парисмина, а оттам потеглихме към Тортугеро по реката с алигаторите, където отседнахме за няколко дена. Днес поемаме към световноизвестния и популярен Кариари, след което от Сан Хосе ще полетим към Маями.

Приятно четене:

Кариари и Сан Хосе (Коста Рика)

част шеста на

Бале в Централна Америка

В миналата глава хванахме лодка от Тортугеро

към селището Кариари

На лодката се качиха и новите ни приятелки от Бремен, които потегляха към Никарагуа, както и един откачен тип.

Из джунглата – Коста Рика

Откачен тип

Откаченият тип непрекъснато приказваше нещо. По едно време започна да ни преподава урок по испански, за ужас на останалите пътници. Ние проявихме уважение и научихме по 3 – 4 нови думи, след което се престорихме, че гледаме към преминаващите отстрани лодки и лудият ни остави намира.

Из джунглата – Коста Рика

Преминаваща лодка

След известно време пристигнахме на едно разкаляно пристанище.

Из джунглата – Коста Рика

Разкаляно пристанище

Преджапахме криво-ляво през калта, с

надеждата, че сме пристигнали до знаменития град Кариари

За съжаление обаче на разкаляното пристанище нямаше никакъв град, а само една автобусна спирка, на която чакаше раздрънкан рейс тип Чавдарка. Качихме се в Чавдарката и зачакахме да видим, какво ще има да става. Лудият също се качи и зачака да види, какво ще има да става.

Автобус, Коста Рика

Возим се в раздрънкан рейс тип Чавдарка, а лудият не спира да приказва и да досажда

Пътят беше в отвратително състояние

и рейсът подскачаше като делфин от дупка в дупка. По едно време нашият нов откачен приятел слезе и продължихме сравнително по-спокойно, докато не се натъкнахме на едно автопроизшествие.

Автобус, Коста Рика

Автопроизшествие

Един камион, превозващ крави, беше се обърнал в канавката. В каросерията имаше няколко загинали крави, а една беше паднала навън. Невредима, но много уплашена. Няколко селянина се опитваха да я хванат с ласо, а на шосето се беше образувала колона от чакащи коли, рейсове и камиони.

Затруднен трафик, Коста Рика

Затруднен трафик в следствие на автопроизшествие

Почакахме около половин час, а в рейса стана такава нетърпима жега, че щяхме да изпукаме. Накрая освободиха шосето и се добрахме без повече проблеми до прословутия град Кариари.

Прословутият град Кариари

не ни впечатли с абсолютно нищо и решихме, директно да хванем автобус до столицата Сан Хосе.

До автобуса имаше един час, който прекарахме на автогарата, хапвайки банички и наблюдавайки какво се случва в един ръждив тенекиен автосервиз от другата страна на шосето.

На автогарата в град Кариари, Коста Рика

На автогарата в град Кариари

След малко се появи

рейсът за Сан Хосе,

който беше по-луксозен от Чавдарката, но не много. Докато пътувахме към

Сан Хосе,

едно момиченце си изхвърли боклуците през прозореца, а на мен ми хрумна знаменита идея. Идеята беше да отидем директно на летището и да хванем първия самолет за Маями. Там да поостанем няколко дена, на гости на нашия приятел и да пием бира в сенчестия му двор. Идеята се прие единодушно и отидохме на летището.

Оказа се, че сме изпуснали самолета за Маями за съвсем малко, а ако искаме да вземем утрешния, трябва да доплатим нещо като 800 долара. Отказахме се от знаменитата идея и леко омърлушени се качихме на претъпкания рейс към центъра.
В центъра успяхме лесно да открием хостела, в който работи дъщерята на бившия ми шеф Франк. Хостелът се помещаваше в симпатична колониална къща с двор. В двора имаше масички, на които хипари от цял свят пиеха бира и пушеха марихуана.

Хостел – Сан Хосе, Коста Рика

Дворът на хостела в Сан Хосе

Хостел – Сан Хосе, Коста Рика

Колониална обстановка в хостела

Хостелът беше много приятен, но доста скъп – по 30 долара на легло. Помотахме се в квартала, да видим дали няма нещо по-евтино, но не открихме и се настанихме в колониалния хостел за две нощи. Момчето на рецепцията ни даде карта на района, а аз го попитах дали кварталът е безопасен.

– В никакъв случай не се разхождайте на север от главната улица! – предупреди ни момчето
– Значи можем да се разхождаме на юг? – попитах аз
– Не – отговори момчето – на юг е опасно!
– Добре – съгласих се с момчето – ще се разхождаме само по главната
– Да, но ако стане тъмно, най-добре си вземете такси на връщане!

Сан Хосе, Коста Рика

Гадният квартал на юг от главната

Сан Хосе, Коста Рика

Тъпият квартал на север от главната

Така тръгнахме на унила

разходка по главната улица

На главната имаше „Пица хът“, където си взехме пица и наливно пиво. Цените обаче бяха много високи, така че не се застояхме, а си купихме студена бира от бакалията и се върнахме в двора на хостела.

Махленска бакалия – Сан Хосе, Коста Рика

Махленската бакалия, в която правеха много вкусни и евтини пици със салам

В двора на хостела беше много весело

Изкарахме отлична вечер в компанията на мургав парижанин с брада, провинциално франсе, което много приличаше на Роберто Бенини, американска селянка от Тексас и дъщерята на бившия шеф Франк. Отвън непрекъснато фучаха милиционерски коли с включени сирени, а ние се наслаждавахме на сигурния хостелски двор. Поспорихме малко кой е селянин и кой – гражданин, поиграхме на билярд, а дъщерята на шефа помоли да не казваме на татко ѝ, че пуши коз.

Сан Хосе, Коста Рика

На следващия ден се

разходихме до идеалния център

Сан Хосе, Коста Рика

Болница в центъра на Сан Хосе

Сан Хосе, Коста Рика

Тарикати на пазара в центъра

Сан Хосе, Коста Рика

Калпав асфалт в Сан Хосе

В центъра разгледахме

  • красивата сграда на пощата,
  • управлението на ушев,
  • местната „Витошка“,
  • зеленчуковия пазар,
  • паметници на велики испански завоеватели,
  • както и разни други забележителности.

Следобед се отправихме към парка в нашия квартал.

Сан Хосе, Коста Рика

Келеш на кокили и мургавата му колежка

По път към парка келеш на кокили и мургавата му колежка ни изкушиха с някаква промоция, но не разбрахме точно каква

Сан Хосе, Коста Рика

Минахме и покрай едно кръстовище с доста американски вид

Най-накрая стигнахме парка. На входа на парка имаше красива инсталация от варели, боядисани във весели цветове.

Сан Хосе, Коста Рика

Красива инсталация от варели на входа на парка

В парка пък имаше кончета, тракторист, руснаци, както и една Дачия с костарикански номера

Сан Хосе, Коста Рика

Дачия с костарикански номера

Поразходихме се наляво – надясно, аз се изпиках до някакво зидче и накрая седнахме на една маса от дънер, за да се почерпм със студени бири. Не бяхме много сигурни дали в тази държава е разрешено да се пие на обществено място, така че пиехме с повишено внимание. Точно

пиехме с повишено внимание,

когато до нас изскърца със спирачки брониран полицейски джип, а отвътре наизскача ушев с шмайзерчета и бронежилетки, и ни обгради. Искахме да кажем, че се предаваме, но не успяхме, поради слабия ни испански. В крайна сметка разбрахме, че

ушев няма проблем с бирите, а ни претърсва за наркотици

Особено подозрително му се стори малко найлоново пакетче, в което си изхвърляхме боклуците. Бяхме го затъкнали в една цепка на масата_дънер и ушев попита какво има вътре. Аз казах: „Миерда“. Ушев дръпна пакетчето, подуши вътре и каза: „Хмм… наистина вътре има миерда!“. След това ушев ни пожела приятно прекарване в Коста Рика, метна се в джипа и даде газ, за да залови останалите наркотрафиканти в парка.
След парка се прибрахме в хостела и отново изкарахме отлична вечер с нашите нови приятели. Направихме си и снимки за спомен с дъщерята на шефа и брадатия парижанин, но те ни помолиха изрично да не ги качваме в Интернет.
След като се наспахме добре, стегнахме куфарчетата, закусихме вкусни пици със салам в бакалията и хванахме рейса към летището.

Летището на Сан Хосе, Коста Рика

Летището в Коста Рика

На летището

ни поискаха изходна такса от $29 на калпак. Като отговор на възмущението ни от този пладнешки обир (полетът ни беше от 12 без 10 на обяд), лелката ни посочи табелка с информация как ще бъдат оползотворени средствата.

Летището на Сан Хосе, Коста Рика

Таксите

$ 2.00 – MAG, scanning, X rays or luggage inspection
$ 12.15 – Goverment of Costa Rica
$ 7.44 – Board of Civil Aviation
$ 5.41 – Airport Administrator
$ 1.00 – Expansion and Modernisation of other Airports in Costa Rica

При едно повторно вглеждане в разбивката се вижда, че общата сума е 28, а не 29 долара, но явно е имало и един долар такса за будали. :)))

След като подпомогнахме финансово разширяването и модернизацията на костариканските летища, ни натовариха в самолет на поне 30 години, който беше оборудван със старовремски телевизорчета с кинескоп и интериорът приличаше на кораба на Блейк.

Самолет Сан Хосе-Маями

Комично телевизорче с кинескоп в самолета

След като самолетът потегли, телевизорчетата започнаха да излъчват пращене, което лека-полека прерастна във филм за американски футбол и мажоретки. Записът беше тип „зората на видеомагнетофона„, а звук нямаше. След по-малко от три часа

пристигнахме в Маями

Там залата за проверка на документите беше претъпкана от народ и опашката преливаше в коридорите. Няколко полицаи правеха безуспешни опити да въведат ред. Аз щракнах една забранена снимка, в следствие на кето ушев дотича и ми се скара. Аз му казах, че ще я изтрия и той си тръгна.

Летището в Маями, Флорида

Претъпканата зала за проверка на паспортите в Маями

Направи ни голямо впечатление, че минимум

половината от няколко хиляди чакащи бяха руснаци

Навсякъде се размахваха руски паспорти и гърмеше руска реч. Пред нас имаше три рускини – майка с дебели прасци и двете й дъщери. Точно им беше дошъл редът, когато от съседната опашка дотичаха дедушка и разревана бабушка. Бабушката каза, че не понимаела английски и не можели да минат проверката. Молеше дъщерите на тетката да ходели да й превеждат. Дойде американска милиционерка и задърпа разреваната бабушка обратно към нейната опашка. Бабушката наду още повече гайдата и се заобяснява на руски с американката. Какъв беше тоя зор да ходи в „империята на злото“ тая разревана бабушка, както и всичките останали хиляди товарищи и товарищници, така и не ми стана ясно.
Заради огромната опашка от братушки, проверката ни отне близо 2 часа, при положение, че имахме точно два часа за прекачване. После трябваше да минем и обдушване със собаки, след което тичайки като луди по коридорите, стигнахме до някакво вътрешнолетищно метро. След метрото пак тичане по разни ескалатори и пристигнахме до самолета, точно когато

се канеха да ни вадят куфарите от багажното и да потеглят без нас

Поскараха ни се малко, но ни пуснаха на борда. Този самолет, за разлика от първия, беше много модерен и имаше диско-осветление.

Полет Маями – Мадрид

Модерен самолет с диско-осветление

На модерния самолет се возихме цяла нощ и рано сутринта

пристигнахме в Мадрид

Там пихме кафе в една красива сграда от ковано желязо и направихме няколко снимки на величествени постройки. После се натъкнахме на една демонстрация.

Демонстрация в Мадрид

Демонстрация в Мадрид

След като демонстрацията отмина, продължихме с разглеждането на града. Навсякъде имаше симпатични малки и по-големи площадчета, които бяха пълни с хора, защото времето беше слънчево.

Испанци пият бира на симпатично площадче в Мадрид

Испанци пият бира на симпатично площадче в Мадрид

Ние също седнахме да пием бира на едно площадче. Пийнахме по няколко чаши, но когато разбрахме, че са по 7 евро, решихме че е по-добре да си купим бутилки от бакалията и да се върнем на летището. Продавачката в бакалията се оказа българка и беше много радушна. Когато разбра, че живеем в Германия, се похвали, че щяла да ходи във Франкфурт по работа. Ние казахме, че това е жестоко и си купихме една пълна торба с бири.

Върнахме се на летището, седнахме на едни слънчеви пейчици, изухме си обущата и изкарахме целия следобед в сладки спомени от приключенията в Панама и Коста Рика. Вечерта хванахме самолет за Берлин и така приключи нашето славно пътешествие до Централна Америка.

Край

Автор: Бале

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Коста Рика – на картата:

Коста Рика

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


5 коментара

5 коментара to “Бале в Централна Америка (7): Кариари и Сан Хосе (Коста Рика)”

  1. Стойчо каза:

    Бале, защо в Маями е имало гранична проверка? Не си ли бил транзитен пътник? Трябва ли да имаш американска виза, за да стигнеш до Коста Рика (и изобщо – когато си транзитен пътник през Щатите?)

  2. Бале каза:

    От 2001-ва няма вече транзитни визи за Щатите, както и транзитно преминаване. Трябва да се изпълни цялата нормална процедура по влизане в страната, след което веднага започва процедурата по напускането. На мен даже на отиване не благоволиха да ми пуснат багажа от Мадрид директно до Панама сити, а го разтоварвах в Маями, отваряха го, душиха го, изхвърлих всички хранителни продукти, семена и т.н., както си му е редът. :)))

  3. Стойчо каза:

    Егати – това значи, че за Коста Рика, която май не иска визи за българи, трябва да си извадиш виза за Щатите? заради влизането и излизането… Донт лайк дис!

  4. Бале каза:

    Има варианти за Централна и Южна Америка с директни полети от Испания, без прекачване в САЩ.

  5. Teodora An. Mitkova каза:

    Бале, с глас съм се смяла, благодаря ти!

Leave a Reply