апр. 29 2015

Шри Ланка (2): Скалата Сигирия и до Нувара Елия с влак

Продължаваме пътуването из Шри Ланка с Крум. Бяхме на плаж в Негомбо и разгледахме Анурадхапура. Днес продължаваме до скалата Сигирия, а после ще се повозим и на влак

Приятно четене:

Шри Ланка

далеч от снега през зимата

част втора

Скалата Сигирия и до Нувара Елия с влак

Сусил се оказа много готин и цялото му семейство. Беше ни малко тъжно, когато се разделихме с останалите сутринта и потеглихме към

Сигирия – една от най-големите скали в света

Все пак си беше хубаво да попътуваме с кола и човек, който е запознат с района и започва всяко изречение с because или normally.

След като тръгнахме към 9 сутринта, спряхме да хапнем на бързо на едно място и продължихме напред в стила на Кубрат Пулев. Както караше, Сусил спря след един мост и каза да идем

да видим слоновете

Къпане на слонове в реката – Шри Ланка

Къпане на слонове в реката

Еми, видяхме ги – много са готини. Продължихме към скалата.

Къпане на слончета – Шри Ланка

Къпане на слончета

И така когато наближихме, видяхме за първи път

скалата Сигирия

На снимки винаги изглежда доста по-ниска, но

на живо е нещо, което човек трудно може да си представи-огромно и величествено.

Разбира се, пълно с туристи и както и на другите места при входа има гидове, които се предлагат. Ние от гидове не се нуждаем и без това знаем, че изкачването в тази жега е убийствено и ни стигат тези емоции. А пък и бяхме запознати с историята на скалата, разбира се най-основно.

Величествената скала Сигирия – Шри Ланка

Величествената скала Сигирия

Скалата Сигирия – Шри Ланка

Скалата Сигирия

Маймуни сред поляните пред Сигирия – Шри Ланка

Маймуни сред поляните пред Сигирия

И започна изкачването

Първо след входа се минава през една невероятни градини, много добре поддържани, въпреки високите температури. Разхождат се маймунки и туристи.

Маймуни при Сигирия – Шри Ланка

Маймуни при Сигирия

Всеки мъкне фотоапарат и вода. Вода, от която накрая, почти не бях пил, въпреки съветите на Сусил, че ще ни трябва поне 1,5 л. на човек.

Sigiriya Rock, Sigiriya, Шри Ланка

След градините идва и изкачването на основите на скалата, където все още ъгълът е по-малък от 90 градуса. Все пак стръмни стълби, високи стъпала, позната реч (ама руска), маймуни по скалите около нас, и при първото обръщане назад след първите стълби от устите ни излиза по едно: Йеее/Ухааа/Уоуу и всякакви произволни.

Гледката е невероятна, а сме още в най-ниските части, представяме си какво е нагоре и продължаваме.

Гледка от ниските части на Сигирия  – Шри Ланка

Гледка от ниските части на Сигирия

И постепенно

гледките стават все по-хубави и разнообразни

Вече се изкачваме нагоре по вита стълба и все едно сме на самолет, който набира височина. Края на витата стълба дойде, но не и на изкачването Стигнахме до едни скални рисунки, цветни и уникално красиви.

Гледка от средата на Сигирия – Шри Ланка

Гледка от средата на Сигирия

Изкуство в скална ниша-Сигирия – Шри Ланка

Изкуство в скална ниша – Сигирия

Скални рисунки-Сигирия – Шри Ланка

Скални рисунки-Сигирия

След това продължаваме напред. Стигаме до един страничен отвес на скалата, където е малко по-широко и там туристите си почиват преди финалното изкачване. Има два огромни лъвски крака около стълбите от скала. В миналото е бил цял лъв, но днес са останали само краката. И от там след снимки и кратка почивка започва голямото изкачване. И стигаме горе. По път някой и друг турист ни казва че остават 5 минутки, а гледката става все по-красива.

Стигаме до горе и онемяваме

Всичко е неописуемо и се вижда вече във всяка посока.

Гледка от Сигирия (2)  – Шри Ланка

Гледка от Сигирия

Гледка от Сигирия – Шри Ланка

Гледка от Сигирия

Гледка от Сигирия

Гледка от Сигирия

На върха – Шри Ланка

На върха

От върха на Сигирия – Шри Ланка

От върха на Сигирия

Има едно дърво с дебела сянка, където отидохме да починем. След снимки и релакс на върха, слизането ни се вижда като детска игра.

На слизане от скалата – Шри Ланка

На слизане от скалата

Излязохме по друг път, където е изхода и Сусил ни чакаше. Казваме му как било амейзинг, бютифул, оусъм, магнифисънт и всяка една английска дума, която се сетим. И тръгваме към следващото място.

След като денят вече напредна, Сусил вкарва в действие своят нюх да изкарва пари от туристите и предлага нова цена, за да ни закара до Канди. Съгласихме се, а и все пак на рожден ден като на рожден ден.

Минахме през

  • няколко фабрики и работилнички за дърво, където едната ни спътничка си купи огромна фигура на слон и по-малка на Буда (всеки следваш ден има чудене, как ще ги мъкне в бъдеще),
  • после фабрика за коприна и веднага момичетата разглеждат всякакви шалове и си купуват след доста сериозна отстъпка (не си купувайте от там, на туристическите места по крайбрежието има доста по-евтини, макар и не така представени).
  • И аз си купих две тениски, но на доста добри пари все пак.
  • После следва фабрика за бижута. Явно ни мислят за руски туристи и ни убеждават, че 325$ долара за пръстен с камъче, по-малко от оризово зрънце, което дори не е диамант е невероятно евтина цена. Сестра ми само констатира, че в България такива пръстени са по 40 лв. и с мъка се измъкваме от продавачите.
  • После отидохме в градина за растения за Аюрведа. Там местният доктор ни обясни и показа предимствата на повечето растения и, докато повтаряше как не ни задължават да си купим нищо и всичко е по наш избор, вече всеки си купи по някоя подправка или билка.

Най-накрая потеглихме към Канди

Пътят беше уникално живописен, растителността постепенно се промени и се появиха други огромни дървета. Минавахме през различни планини, селца, хълмове. Накрая пристигнахме скапани по тъмно в

Канди

и оценихме факта, че ако бяхме с автобус, щеше да е още по-тежко. Сусил ни намери място за спане, доста по-скъпо от неговите стаи, но и по-хубаво. Беше и близо до гарата, което ни устройваше перфектно. Пихме няколко бири за ЧРД и легнахме да спим.

На другия ден станах в 6 часа, за да купя билет за

влака до Нувара Елия

и да запазя места, докато още има. Съответно това бяха първите места и в 8:47 влакът ни тръгваше.

Голямо объркване с тези билети. Бяха за втора класа, качихме се във нея, но места нямаше а вагонът – претъпкан. Питахме разни местни и никой не можа да ни помогне. Все пак след 10 минути разбрахме, че сме в друг вагон. Минаването с целия багаж и големите раници през хората главно туристи, предизвика главно гневна реакция от тяхна страна и след второто минаване в обратна посока ни намразиха тотално. Сестра ми отнесе главата на една жена, аз пък премазах една баба, ама какво да се прави.

Та оказа се, че имало вагон втора класа само със запазени места, където всички да седят и достъпът до него беше затворен. Чакахме следващата гара, за да се прехвърлиме и малко трудно се качихме, но все пак успяхме. Дигнахме 4 човека, седнахме си на местата. Едни млади испанци почнаха да се карат с кондукторите, че в другия вагон нямало място и не искаха да си тръгват, макар че бяха платили 5 пъти по-ниска цена. Все пак при думите полиция се навряха в тълпата в съседство, а в нашия вагон настана спокойствие. Казват, че това било

най-красивият маршрут с влак

Еми, засега друг не сме видели, така че се доверяваме. Иначе наистина е много живописно.

Влака  – Шри Ланка

Влака

По пътя на влака – Шри Ланка

По пътя на влака

Поздрави от местните – Шри Ланка

Поздрави от местните

Селска колибка – Шри Ланка

Селска колибка

Появява се иглолистна растителност, след това чаени плантации и се оказва че териториите засети с чай са огромни, около час пътуваме само сред хълмове с плантации. Слязохме на една гара в близост до

Нувара Елия

Качихме се при един човек с кола с лепенки на нея от Трипадвайзъра за най-добър избор през 2013 (явно сред колегите му в града). Предложи ни да ни закара за 26 лв общо до фабрика за чай, където да видим процеса на производство и ние се съгласихме. Намери ни невероятен хотел за по 38 лв двойната стая и след като се съгласихме потеглихме.

По пътя ни обясни, че нямал жена и майка му му търси жена, тъй като такива били обичаите. Каза ни, че събирачките на чай получават много малки заплати, а разбира се собственици на плантациите бяха мастити бизнесмени най-често от Великобритания, които сигурно прибират 99,9% от печалбата.

Чаена фабрика сред чаени плантации – Шри Ланка

Чаена фабрика сред чаени плантации

Чаени плантации – Шри Ланка

Чаени плантации

Какво стана в чаената фабрика и следващите дни и дали видяхме леопард в Яла, ще пиша по-нататък.

Продължението:

Шри Ланка (3): Чаената плантация и резерватът Яла

Автор: Крум Божиков

Снимки: авторът

Други разкази от Шри Ланка– на картата:

Шри Ланка
www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


3 коментара

3 коментара to “Шри Ланка (2): Скалата Сигирия и до Нувара Елия с влак”

  1. […] Шри Ланка (2): Скалата Сигирия и до Нувара Елия с влак […]

  2. Бале каза:

    Значи все пак скалата се оказа интересна! Аз бях чел някъде, че е пълен шит и tourist trap, та набързо я изключих от плановете за Шри Ланка. Явно съм се попреебал. 😀

  3. […] на плаж в Негомбо и разгледахме Анурадхапура, после продължихме до скалата Сигирия, а днес сме в резервата […]

Leave a Reply