апр. 23 2015

Бале в Централна Америка (6): Тортугеро, Коста Рика

Published by at 9:00 under Бале,Коста Рика

Продължаваме с приключенията на Бале из Централна Америка– започнахме с град Панама и Панамския канал, бяхме в селцето Санта Фе, за последно в Панама бяхме в Бокас дел Торо, после преминахме границата с Коста Рика и се озовахме в Парисмина, а оттам потеглихме към Тортугеро по реката с алигаторите, където днес ще отседнем сега за няколко дена.

Приятно четене:

Тортугеро, Коста Рика

част шеста на

Бале в Централна Америка

След близо едно денонощие път, пиене и песни в селска кръчма, джапане сред крокодили, поройни дъждове, тропически джунгли и бутане на лодка, най-накрая успяхме да се доберем до селището

Тортугеро

Селището Тортугеро се намира в сърцето на

националния парк Тортугеро,

където има 2200 различни видове растения, 400 вида дървета и не знам колко си хиляди различни гарги, шебеци и прочие сволоч.

Раят на Земята,

един вид. Настанихме много сполучливо, на самия бряг на Карибското море. Теглихме си по едно душче и се разходихме до центъра. На мегдана имаше дърво, а на дървото – тлъста игуана. Това толкова ни превъзбуди, че незабавно се върнахме в квартирата и доплатихме за още две нощувки, демек станаха общо четири. Е, по път не пропуснахме да си купим и два стека ледена бира „Империал“, която изпихме следобеда, люлеейки се на хамаците пред квартирата.

Тортугеро, Коста Рика

Хамаците пред квартирата, на самия бряг на морето

Тортугеро, Коста Рика

По цимента между бунгалата непрекъснато подтичваха симпатични гущерчета

Мислехме и да се изкъпем, но лелката ни предупреди в никакъв случай да не припарваме до водата. Гъмжало от

акули и опасни течения

Карибско море – Тортугеро, Коста Рика

Карибско море

Карибско море – Тортугеро, Коста Рика

Плажът

Плажът беше безкрайно дълъг (прочетох някъде, че бил 35 километра) и покрит изцяло с черен вулканичен пясък

Карибско море – Тортугеро, Коста Рика

Карибско море – Тортугеро, Коста Рика

Красивото, но бурно и пълно с акули море

Селището Тортугеро беше пълно с туристи

Това не беше чак толкова лошо, защото имаше 3 – 4 супермаркета, безброй сандвичарници, а дори и латино-дискотека.

Тортугеро, Коста Рика

Главната улица в Тортугеро

Тортугеро, Коста Рика

На много места, сред растителността, имаше някакви ръждиви машинарии

Тортугеро, Коста Рика

А в центъра имаше дори мухлясал танк

Паралелно с туристите, в селото живееха и доста костариканци. В бедни, наколни жилища, с малки градинки и безбройна челяд. Всичките бяха изключително усмихнати и любезни.

Тортугеро, Коста Рика

Къща в Тортугеро

Тортугеро, Коста Рика

Тортугерски деца си играят в локвите

На втория ден, мотаейки се по брега, се запознахме с едно местно шабанче, чието име забравих. Шабанчето се опита да ни пробута някаква възскъпа разходка с кану, която ние отказахме. Шабанчето обаче не се отказа и опита да ни впечатли, трошейки кокосови орехи, блъскайки ги в един сух дънер.

Тортугеро, Коста Рика

Шабанче троши кокосов орех в сух дънер

Дадохме на шабанчето някакви дребни, колкото да миряса и продължихме пътя си. Малко по-късно срещнахме друго местно шабанче. Само след няколко приказки обаче стана ясно, че това съвсем не е обикновено шабанче, а е

абсолютният нечовек Уилям

Половин никарагуанец, половин костариканец, роден някъде по тихоокеанското крайбрежие, Уилям се представи като швейцарец и започна да ни говори на немски. Живеел от дете в Цюрих или някъде там, оженил се за богата швейцарка, развел се и ѝ взел парите. С парите си купил къща в Тортугеро, на самия бряг на океана, непосредствено до нашата квартира. В къщата живееше с дебелата Мария, с дебелата дъщеря на Мария, която не желаеше да учи английски и с ревливото бебе на Мария. Уилям пиеше ракия, уиски и бира от сутрин до вечер, пушеше коз след коз, провикваше се след всеки минувач в селото, падаше, ставаше, търчеше наляво-надясно, плуваше при акулите и каза, че познава селския милиционер, както и целия участък.

Срещата с Уилям промени на 180 градуса спокойния курс на почивката ни в Тортугеро и даде начало на безкраен низ от свинщини. На терасата му, сред палмите, на брега на бурното и акулесто Карибско море.

Тортугеро, Коста Рика

Уилям. Дребен на ръст, но великан във всяко друго отношение!

Уилям изгаряше от желание да говори на немски език и допущаше до пивката си тераса само гости, които умеят да шпрехат, както и група местни шабанчета от неговата агитка. Ние бяхме винаги добре дошли.

Ето сводката, от 20-ти януари:

Днес ходихме на гости на Уилям. Той беше събрал отнякъде две тинейджърки от Бремен, които обикалят от месеци Перу, Боливия и други подобни нечовешки държави, и ги гощаваше с ананас, бъркани яйца и бяло сирене. Ние се появихме с прилично количество бира. След като я изпихме и изгърмяхме наличния коз на Уилям, той извади литрова бутилка от локалната напитка, цикламена Фанта и лед. Слушахме песента „Байландо“, както и други популярни латино-шлагери. Всички танцуваха на терасата, бебето на мария надуваше гайдата, а Уилям падна и си охлузи корема. Аз изтърчах до квартирата, за да взема още музика и веселбата развинти до неузнаваемост. Когато дойде песента „Камъните падат“ германките си тръгнаха, а Уилям само се хилеше на стола и не можеше да обели никаква приказка. Раздигахме си партакешите и се прибрахме за следобедна дрямка. Сега е малко преди полунощ, вън вали като из ведро.

Тортугеро, Коста Рика

Уилям се боричка с дебелата дъщеря на Мария, която отказва да изучава английски език

По време на нашия престой в Тортугеро, Уилям имаше мисия, която така и не успя да доведе до успешен край. А именно – да изкопае дупка, в която да „засади“ едно сухо дърво, с корените нагоре, за да може, когато се напуши като прасе, да го гледа от терасата и да вика: „Лудница, чуйек! Лудница!“.

Първата част от задачата беше да викне един агент, който да изкопае дупката. Каза, че ще му плати десет долара за работата. За съжаление нямаше десет долара, така че взе от нас назаем, а после така и не ни ги върна. Втората фаза беше да се постави дървото в дупката, с корените нагоре.

Тортугеро, Коста Рика

Местно агентче е дошло на помощ, за да „засадим“ това сухо дърво надолу с главата

Тортугеро, Коста Рика

Младите германки също бяха поканени да се включат в благородната мисия

За съжаление, дали поради това, че дървото беше тежко и хлъзгаво, или пък поради слабия ентусиазъм на участниците, не можахме да докараме мисията до успешен край. Сломени от неуспеха, се върнахме се на терасата, за да си пийнем ракия с цикламена Фанта.

На третия ден в Тортугеро, най-накрая се наканихме да предприемем

фотосафари с кану из джунглите

За съжаление аз нямам дългофокусен обектив, а и автофокусът на апарата ми се прецака, така че предварително се извинявам за пълния провал във фотоотношение.

Ето и записките ми за фотосафарито:

Вчера най-накрая се решихме на разходка с лодка, да разгледаме маймуните, къде рипат у жунглата. Не беше никак лошо. От дърветата видяхме махагоново дърво, „кърваво“ дърво с много интересни корени и едно грамадно бяло дърво, чиято дървесина потъвала във водата, но забравих как се казва. Чичката ни обясни и за други разни модели, но и тях не ги запомних.

Джунгла – Тортугеро, Коста Рика

Странните корени на „кървавото“ дърво

От маймуните попаднахме на три сорта. Първите бяха сравнително малки, с бели тестиси и мощен лъвски глас. Караха се нещо и огласяха цялата джунгла – със сълзи сме се смели. Вторите бяха с бели физиономии – Capuchino de Cara Blanca, а третите бяха абсолютни гимнастици. От тия, дето висят на опашката си, мятат се по лианите и рипат у джунглата.

Джунгла – Тортугеро, Коста Рика

Акробатичен шебек в джунглата

Пилета и гарги видяхме на кило.

Джунгла – Тортугеро, Коста Рика

Чапла

Чичката ни обясни за всичките, но аз запомних само Кингфишера. Гълтал рибите цели и малкият Кингфишер можел да гълта само малки риби, а големият – малки и големи. Пеперуди пак имаше различни, но най-интересни бяха едни сини и бая грамадни. Видяхме също няколко каймана. До единия се приближихме плътно, за да го снимаме и той като се замята и разскача, и захвана да рипа у джунглата, бързо-бързо дадохме задна с греблата.

Джунгла – Тортугеро, Коста Рика

Кайман наднича приятелски от тресавището

После попаднахме на една голяма змия. Черна с жълти лекета. Не била отровна, но ядяла своите отровни посестрими.

Видяхме и ленивец, който ядеше шума с изражение на безкрайно отегчение. Много костенурки от породата черна речна костенурка – сравнително едри. Припичаха се върху плаващи дънери, опънали шии към слънцето.

Видяхме и няколко гущера от тия дето тичат по водата. Много по-големи от този, дето ни беше навестил в стаята в Бокас дел Торо. Шубелии са.

Джунгла – Тортугеро, Коста Рика

Гущер базиликс, който умее да тича през водата

Случихме и на тлъста игуана, която нарочно се беше покачила толкова високо, че да не може човек да я снеме като хората.

Джунгла – Тортугеро, Коста Рика

Тлъста игуана

Друго и да сме видяли, не се сещам. Ааа… двойката нахални дърти италианци, от които смятахме, че сме се откачили в Пуерто Виехо.

Джунгла – Тортугеро, Коста Рика

Отвратителният дърт и нахален италианец, когото възненавидяхме още в Пуерто Виехо, с жена му Силвия

Останалите дни в Тортугеро

изкарахме, излежавайки се на хамаците и пиейки бира, направихме няколко пешеходни разходки из шубраците и по брега, гостувахме на Уилям. Най-накрая дойде време да се товарим на лодката и да потегляме към селището Кариари.

Джунгла – Тортугеро, Коста Рика

Напускаме Тортугеро и се отправяме към селището Кариари

Продължението:

Бале в Централна Америка (7): Кариари и Сан Хосе (Коста Рика)

Автор: Бале

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Коста Рика – на картата:

Коста Рика

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


3 коментара

3 коментара to “Бале в Централна Америка (6): Тортугеро, Коста Рика”

  1. […] Бале в Централна Америка (6): Тортугеро, Коста Рика […]

  2. Светла каза:

    Уф, пак ми излиза на маймуни, пак 🙁

  3. Бале каза:

    Светла, ти не си ли жената на Крис?

Leave a Reply