апр. 11 2008

Пътешествие до Либия през 1989. (с Лада!)

Днес продължаваме спетъчната нирубрика Ретро, вкоято випредставям спомените наhaflinger занегово пътуване доЛибия през Италия сЛадатаму. Затези, които непомнят или неискат дасиспомнят, нопреди 10ноември беше изключително трудно човек данапуска страната— още повече, чепътешествието минава ипрез няколко западни държави. Приятно четене:

Пътешествие доЛибия през1989.

(сЛада!)

Та навремето (1989!) реших, чемога дасключа директен договор сЛибийското правителство заработа. Тогава семинаваше през държавен посредник— Медексим мисля, чесеказваше, които обираха 80% отмесечния доход. Социализъм… При проучване отколеги, работили вЛибия разбрах, четам заавтомобил неможе идасемечтае. Иначе (ако гоима автомобила) било голямкеф. Иреших: С„колата“ (Лада), сЖената иСина!


Шоуто сИзходните български визи (някои гопомнят…), Италианската— банална работа. Виж либийците 3пъти мииздаваха виза: Азпиша bycar, темииздават виза— byplane . Хеле накрая серазбрахме. Взех иЛибийската виза „bycar“, поисках 6(шест) месеца отпуск, иестествено отговора беше: Като изтрезнееш сеобади! Азсинаписах Заявление занапускане, с: по-здрав:… Итръгнах същия ден смаршрут:

Търново-Белград-Загреб-Любляна-Триест-Венеция-Рим-Неапол-фериботче-Месина-Палермо-Трапани-ферибот-гр. Тунис-пясъчец-Триполи (Либия).

Имах пътна карта само доИталия, без Сицилия, някъде от 70-те години. ЗаТунис иЛибия— пълна мъгла. Ама сиказах: Караме поазимут итолкова. Тогава GPS’а наТУ154трудно влизаше вбагажника наладата… итакава идея имаше . Азсеотказах, щото незнаех как сеработи снего. Абе— луди млади години.
Един приятел „меуреди“ сферодо занакладки (тогава нямаше леснодостъпни резервни части), таизпланините наИталия (избягвах магистралите, като разбрах, че10км. струват 1USD…, пък и е по-гот през селцата) разбрах, чеферодото хваща, дорде незагрее… Нямаше щети, ама бели косми— доста. Иначе, като оборудване— дещосъбрах отприятели. Жена миумря отсмях като видя, чеслагам иверигите засняг вбагажника. После, вТунис, въобщене ѝ беше доподигравки, като видя път след гибла (пясъчна буря)…. Не, чеиазсъм очаквал, чещемипотрябват вериги, ама сизнам: Негили взема— закъсвам. Таарабите доста пъти (ислед този случай) сепулиха к’во етова върху гумите, иоткъде съм гокупил. Казвам: Само вБългария сепроизвежда . Доста пясък изринах стези вериги.
И понеже, заонова време, 500USD сибяха солидна сума, толкова можах дасъбера. Татова мибяха парите въобще! Като гориво— последната туба сбългарски бензин налях вЛибия, като неброим 1резервоар отТрапани. Как неизгоряхме, идосега немога дасиобесня. Особено навръщане— същото количество бензин (около220л.), впластмасови туби, през Сахара, при температура вколата дето неяхващаше термометъра (беше разграфен до50градуса поЦелзий), ама дезодоранта вчантата назадното стъкло гръмна… Добре, чеима Господ натози свят (надявам сеинаОнзи ). Гумите тогава бяха култовите Видинки (почти нови, наима-няма 30—40 холяди ), задруги масла, освен М10Д, месветнаха, чак вТунис (четрябва дае„специално“ запрез пустинята…). Абе пътуване намагия! Ногота сиегот!

ИзТриполи— емоции колкотощеш.

Като например, още първата сутрин. Спя сиазвхотела (Атлас май секазваше), напоследния (най-евтиния) етаж, май— 7-ми, без асансьор, ишефа нахотела— тлъст либиец севтурва спредифарктна симптоматика: Мистър, Мистър, кибир (голям) проблем! Брей, викамси, тоя замене няма дасезасили така, нещо муенарушен интереса… Слизам долу— кво давидя? Един стар приятел навхода нахотела (негопускат вътре), иедин автобус паркиран напреко наглавната улица (Омар Мухтар). Все едно дапрепречиш Цариградско, вдвете посоки сутрин в9ч. Цирк! Иприятелями (след тирада нецензурни, типично балкански поздрави), миказва: Бе, гледам— българска лада. Азсъм тук от6години— такова чудо несъм виждал. Тонестига, чеебългарска, ами иТърновска. Бенестига, чеетърновска, ами миеипозната . Исемоли натлъстия дамеизвика, ама оня— незнаел накого еколата. Адебе?! Бързо сесети, нашия като паркирал автобуса напреко

ИзЛибия майтапи— доста.

Например: винаги сезарежда сбензин следобяд— бензинджията гомързи дастане отстола вкабинката имаха сръка— изчезвай. Не, чебензина имаше някаква стойност.
На плаж ходехме на 100—120 км., щото иначе— бой скамъни. Инесамо по„разголената ханъма“, аосновно помен… Теитам, наскатания плаж, нинамериха, чеедвам сеоттървахме. Иначе морето еприказка. Намерихме един остров, итам беше вече плажа. Донего стигахме снадуваема лодка. Чак накрая разбрахме, чебил пълен сотровни змии . Беима Господ… Имаше и„европейски“ плажове— руския, чешкия, Гаргареш, ама голяма скука. Постове, бариери, пропуски… Пълно със сноби ируски военни. Не, чеимам нещо ротив руските военни, ама постоянно задават въпроси. Пък исдобиването спропуск затакива места сибеше одисея. Губеше сеекшъна!
Като оставим изблиците нагняв пред разголени тела, арабите самного свестни хора! Нямам неприятна среща или случка сместните. Априятните бяха ежедневие. Изключително гостоприемни иотзивчиви хора. Дори илибийците. Затунизийците данеговорим! Невероятни впечатления имам оттях! Краси несесмей . Като всички хора посвета оцелели втрудни условия. Авпустинята сиетрудничко, меко казано . Например: Напиваме сеседин египтянин, пътен инженер вЛибия. Там сухия режим емит, или поне азстакова впечатление останах . Итръгваме около02ч. нагости унегов познат. Никой несеучуди като звъннахме потова време. Седим синие вхола (има-няма 200кв.м.) иегиптянина илибиеца-домакин сиговорят. Седим синапода, пълно свъзглавнички поъглите— реди сигикакто тиеудобно. Поедно време започнаха даидват тави спрясно приготвени манджи. Ама тавите идват отнякаква странична врата, имного опитна ръка гиплъзга помрамора испират точно пред човека закогото етавата. Оризи, баклави итем подобни. Ама много тавабе! Ичак към 9—10ч. стана дума закво сме седовлекли . Изключително любезни илюбознателни хора. Новникакъв случай досадни! Невероятно чувство затакт, спокойствие иувереност. Инякак сисъщото гопредават инасъбеседника. Бе, неслучайно саоцелели втези условия.

Помотахме сеизЛибия.

Уплаши мемизерията и по-голямата диктатура оттази,от която идвах— ичао. Навръщане (вече старо куче медалист)— пълен релакс. Разглеждане наримски руини, вулкани, плажове, музеи ит.н.Въоръжен сбедуинския „хладилник“ (бутилка, увита внещо като дебел козяк, намокрен изакачена наогледалото) света придоби по-хладен вид .
Май досадих сописания, ама като врускиявиц, дето една баба викала: Изнасилихаме, изнасилихаме! Идва милиционера ипита: Кой?— Незнам! Кога?— Преди 60години! Мищосега викаш?— Приятно вспомнить!
Така, че: ИБаба Лада върши работа, стига даима малкохъс, късмет, ипълно отсъствие наразум .
Сега: Мак’ъв бойлер дасложа, мак’ъв климатик, маколко голям резервоар, багажник. Както казва женами: Тимай сечудиш как данетръгнеш?! Исиеправа…
Автор: haflinger отфорума наОфроуд България

Авторът еобещал дапрати иснимки. Като гипрати— щегикача

PDF Converter    Изпрати пътеписа като PDF   


3 коментара

3 коментара to “Пътешествие до Либия през 1989. (с Лада!)”

  1. MARFI каза:

    Страхотно описание 😉

  2. sas каза:

    i az mi haresa-bravo na avtora

  3. sav каза:

    Хаха, сега да видите Триполи, едни билдинги са извисили, по 35 етажа, да ги питаш за какво ! Заля ги и тях грандоманщината. А старите римски градове са страхотни, реставрирани, обезопасени ! Красота !

Leave a Reply