Пътешествие до Либия през 1989. (с Лада!)
Днес продължаваме с петъчната ни рубрика Ретро, в която ви представям спомените на haflinger за негово пътуване до Либия през Италия с Ладата му. За тези, които не помнят или не искат да си спомнят, но преди 10 ноември беше изключително трудно човек да напуска страната още повече, че пътешествието минава и през няколко западни държави. Приятно четене:
Пътешествие до Либия през 1989.
(с Лада!)
Та навремето (1989!) реших, че мога да сключа директен договор с Либийското правителство за работа. Тогава се минаваше през държавен посредник Медексим мисля, че се казваше, които обираха 80% от месечния доход. Социализъм… При проучване от колеги, работили в Либия разбрах, че там за автомобил не може и да се мечтае. Иначе (ако го има автомобила) било голям кеф. И реших: С колата (Лада), с Жената и Сина!
Шоуто с Изходните български визи (някои го помнят…), Италианската банална работа. Виж либийците 3 пъти ми издаваха виза: Аз пиша by car, те ми издават виза by plane

Търново-Белград-Загреб-Любляна-Триест-Венеция-Рим-Неапол-фериботче-Месина-Палермо-Трапани-ферибот-гр. Тунис-пясъчец-Триполи (Либия).
Имах пътна карта само до Италия, без Сицилия, някъде . Аз се отказах, щото не знаех как се работи с него. Абе луди млади години.
Един приятел ме уреди с феродо за накладки (тогава нямаше леснодостъпни резервни части), та из планините на Италия (избягвах магистралите, като разбрах, че 10 км. струват 1USD…, пък . Доста пясък изринах с тези вериги.
И понеже, за онова време, 500 USD си бяха солидна сума, толкова можах да събера. Та това ми бяха парите въобще! Като гориво последната туба с български бензин налях в Либия, като не броим 1 резервоар от Трапани. Как не изгоряхме, и до сега не мога да си обесня. Особено на връщане същото количество бензин (около 220л.), в пластмасови туби, през Сахара, при температура в колата дето не я хващаше термометъра (беше разграфен до 50 градуса по Целзий), ама дезодоранта в чантата на задното стъкло гръмна… Добре, че има Господ на този свят (надявам се и на Онзи ). Гумите тогава бяха култовите Видинки (почти нови, на има-няма
), за други масла, освен М 10Д, ме светнаха, чак в Тунис (че трябва да е специално за през пустинята…). Абе пътуване на магия! Но гота си е гот!
Из Триполи емоции колкото щеш.
Като например, още първата сутрин. Спя си аз в хотела (Атлас май се казваше), на последния (най-евтиния) етаж, май Цирк! И приятеля ми (след тирада нецензурни, типично балкански поздрави), ми казва: Бе, гледам българска лада. Аз съм тук от 6 години такова чудо не съм виждал. То не стига, че е българска, ами и Търновска. Бе не стига, че е търновска, ами ми е и позната
. И се моли на тлъстия да ме извика, ама оня не знаел на кого е колата. Аде бе?! Бързо се сети, нашия като паркирал автобуса напреко
Из Либия майтапи доста.
Например: винаги се зарежда с бензин следобяд бензинджията го мързи да стане от стола в кабинката и маха с ръка изчезвай. Не, че бензина имаше някаква стойност.
На плаж ходехме . Бе има Господ… Имаше и европейски плажове руския, чешкия, Гаргареш, ама голяма скука. Постове, бариери, пропуски… Пълно със сноби и руски военни. Не, че имам нещо ротив руските военни, ама постоянно задават въпроси. Пък и сдобиването с пропуск за такива места си беше одисея. Губеше се екшъна!
Като оставим изблиците на гняв пред разголени тела, арабите са много свестни хора! Нямам неприятна среща или случка с местните. А приятните бяха ежедневие. Изключително гостоприемни и отзивчиви хора. Дори и либийците. За тунизийците да не говорим! Невероятни впечатления имам от тях! Краси не се смей . Като всички хора по света оцелели в трудни условия. А в пустинята си е трудничко, меко казано
. Например: Напиваме се с един египтянин, пътен инженер в Либия. Там сухия режим е мит, или поне аз с такова впечатление останах
. И тръгваме около 02ч. на гости у негов познат. Никой не се учуди като звъннахме по това време. Седим си ние в хола (има-няма 200 кв. м.) и египтянина и либиеца-домакин си говорят. Седим си на пода, пълно с възглавнички по ъглите реди си ги както ти е удобно. По едно време започнаха да идват тави с прясно приготвени манджи. Ама тавите идват от някаква странична врата, и много опитна ръка ги плъзга по мрамора и спират точно пред човека за когото е тавата. Оризи, баклави и тем подобни. Ама много тава бе! И чак към
. Изключително любезни и любознателни хора. Но в никакъв случай досадни! Невероятно чувство за такт, спокойствие и увереност. И някак си същото го предават и на събеседника. Бе, не случайно са оцелели в тези условия.
Помотахме се из Либия.
Уплаши ме мизерията ) пълен релакс. Разглеждане на римски руини, вулкани, плажове, музеи и т. н. Въоръжен с бедуинския хладилник (бутилка, увита в нещо като дебел козяк, намокрен и закачена на огледалото) света придоби
.
Май досадих с описания, ама като в руския виц, дето една баба викала: Изнасилиха ме, изнасилиха ме! Идва милиционера и пита: Кой? Не знам! Кога? Преди 60 години! Ми що сега викаш? Приятно вспомнить!
Така, че: И Баба Лада върши работа, стига да има малко хъс, късмет, и пълно отсъствие на разум .
Сега: Ма къв бойлер да сложа, ма къв климатик, ма колко голям резервоар, багажник. Както казва жена ми: Ти май се чудиш как да не тръгнеш?! И си е права…
Автор: haflinger от форума на Офроуд България
Авторът е обещал да прати и снимки. Като ги прати ще ги кача
Страхотно описание 😉
i az mi haresa-bravo na avtora
Хаха, сега да видите Триполи, едни билдинги са извисили, по 35 етажа, да ги питаш за какво ! Заля ги и тях грандоманщината. А старите римски градове са страхотни, реставрирани, обезопасени ! Красота !