апр. 21 2015

Шри Ланка (1): Негомбо и Анурадхапура

Заминаваме за Шри Ланка, където ще ни води Крум. Като за начало ще идем на плаж в Негомбо и ще разгледаме Анурадхапура. Исках да кажа – не спорете да дали х-то се произнася на български или не. На български се произнася 🙂

Приятно четене:

Шри Ланка

далеч от снега през зимата

част първа

Негомбо и Анурадхапура

Тръгнахме с автобус

на Метро за Истанбул.

Пътуването мина, меко казано, тегаво,

поради наличието на новата генерация български селяни (байганьовци де, произхода мен не ме вълнува) в автобуса. Имаше няколко момичета с едно момче. Цяла вечер се говореше на висок глас, направо се викаше. Основни теми за обсъждане бяха, колко било яко в Щатите на бригада (според мен от там идваше самочувствието на групичката и несъобразяването със спещите хора), а другата тема беше свързана с дискотеките в Благоевград и как се обикаляли всички и накрая се завършвало с чалгата във Флай. След цялата вечерна полудрямка прекъсване от викове: „Ау дааа, там си избухвахме и ние на чалгията!“ – стигнахме

Истанбул

рано сутринта.

Истанбул

Истанбул

Истанбул

Истанбул

Истанбул си е Истанбул.

Тук веднага трябва да направя една вметка. При пристигането ни, знаех че трябва да питам стюардесата къде да слезем по-рано за да си хванем шатъл до площад Таксим. Спря на едно място автобуса и тя каза, че се взимали сервизни коли за европейските квартали. Питах аз, дали става и за Таксим (най-известният площад в Истанбул) и тя ми вика, че такси(!!!) можело отвсякъде. Накрая като казах, че Таксим е площад, тя ми каза че можело от там само за съседните квартали.

Как да е, слязохме си горе на автогарата и питахме как да стигнем. Оправихме се пристигнахме и си оставихме багажа там на един чанта отопарк. Разходки из града и лека умора.

Истанбул

Истанбул

Вечерта

полетът за Дубай

ни беше в 01:00 и ние поради приказките за огромните задръствания и пътуването минимум 2 часа до летище Сабиха си взехме в 17 шатъл и разбира се стигнахме в 17:45.

Какво правихме до полета, освен пренареждане на багаж и козметични процедури? Скучахме.

Полетът до Дубай вече трябваше да ни даде шанс да поспим. До нас седнаха 3 турци на около 30 години и извадиха една бутилка Джак. Тъкмо позадрямах и се будя. Поглеждам от другата страна на пътеката и една стюардеса казва на турците:

– Без повече уиски!

При което единият почна директно:

– Добре кажете си имената и кой ви е шеф.

И се почнаха едни разправии със стюардесите, пътника отпред, който получи дори предложение за бизнескласа, но отказа. Все пак след известно време, когато една стюардеса каза на компанията, че при кацането, директно ги прибира полицията, групичката внезапно се успокои.

Бурж Халифа

Бурж Халифа, Дубай. Най-високата сграда в света.

Бурж Халифа

Бурж Халифа

Дубай

Пак пристигане рано сутрин.

Първо впечатление, както всичко е много подредено, така на нашия терминал има спирка на градския, но не намерихме от къде да купим билет и взехме такси до метрото. От там към Дубай Мол и Бурж Халифа и цял ден хем скука, хем ходене, хем едно голямо нищо.

На връщане питахме на едната метростанция как да стигнем до Терминал 2 и тая ни вика следващата метростанция (която се казваше „Терминал 2 Фрии зоун“ и ние въобще не искахме да ходим там и обяснихме разликата).

Накрая видяхме че трябва да се върнем до друга станция и автобус от там до летището и тъкмо да влезем и служителката ни вика и каза наистина ли искате с автобус, слезте долу и вземете 17. Слизаме вече скапани чакаме… чакаме и накрая виждам една карта и поглеждам че тъпия 17 ходи до свободната зона. Айде, върнахме се в метрото и се оправихме накрая, както бях видял половин час по-рано.

Почакахме няколко часа за полета до Коломбо,

а на летището – шок!

Явно терминал 2 е за мизерниците от Индия Пакистан и подобни и ние попаднахме в една малка Индия. Ясно е че хората имат друга култура, в което няма нищо лошо, но да си мъкнат жените в мъжката тоалетна и да ги слагат до писоарите, за да не ги загубят, беше малко крайно. Разбира се и всякакви дребни случки, които хем са забавни, хем ти дават поглед над различните общества и ти става малко жал за някои хора

Пристигнахме през нощта в

Коломбо (Шри Ланка)

И най-накрая ни чакаше легло. Бързо се оправихме на летището с виза* и смяна на пари.

Взехме си такси, което излезе без пари и при 1 долар бакшиш за шофьора видяхме най-голямата и искрена усмивка. Пристигнахме в

Негомбо

настанихме се, пооправихме се и заспахме.

Днес бяхме на плаж,

возихме се в тук-тук, ядохме местна храна,, пихме местна бира и сега малко почивка. Иначе ядохме банани с големината на един човешки пръст, които си растат тука в двора. Запознахме се и с маймунката Майкъл Джексън. Пихме от кокос, аз изгорях на лява ръка 😀

По-късно ще видим и нощния живот как е, но засега си е перфектно отвсякъде B)

Бегомбо, Шри Ланка

Кокос на плажа в Негомбо

Негомбо, Шри Ланка

Негомбо, Шри Ланка

Негомбо, Шри Ланка

Негомбо, Шри Ланка

Негомбо, Шри Ланка

Негомбо, Шри Ланка

Утре палим към старата столица Анурадхапура във вътрешността на страната.

И така, ден втори. Станахме и тръгнахме в 9 без 10 от Негомбо. Трябваше да се прехвърлим в Куронакале към Анурадхапура

Автобусът беше екстра, климатик до простуда, индийски ритми на конвейр и зверската растителност по пътя. И така изминахме едно кратко разстояние за едно некратко време и пристигнахме в следващия град.

Куронакале

беше голям сравнение с Негомбо, шумен сравнение с Негомбо и гарата беше доста по-обширна от тази в Негомбо. Все пак бързо намерихме автобус за Анурадхапура, намятахме багажа в поредната Тата и полетяхме към крайната цел за деня.

Сега да кажа „полетяхме“, че е пресилено? – да, ама не. Автобусът ни караше толкова бясно, че прекарваше непривично за Шри Ланка повече време в дясната лента, изпреварвайки абсолютно целия трафик. Дори когато продавачът на билетчета се озова на земята, и ние всички изпаднахме ужас след поредното изпреварване, той се изправи усмихнат, като герой от индийски екшън, току-що избил 10 човека, и се захили най-искрено, забавлявайки се на собственото си падане, явно – нещо обичайно в работата му.

След известно време вече свикнахме и все пак се усетихме, че шофьорът надали кара за първи път и просто това е стилът му на каране, както и на почти всички други местни.

Анурадапура, Шри Ланка

И така пристигнахме в

Арунадхапура

Слязохме от автобуса и докато се чудихме, как да си намерим място за спане, дойде веднага един местен и ни пита дали търсим място за спане. После ни каза, че дава стаи с баня, тоалетна , вифи и ние питахме дали има топла вода. Той казва няма, топла, ама има нормална. Пита колко пари бихме платили и ние веднага си направихме сметка до 1200 рупии на човек (около 15 лв). Той ни вика: Ааа не стаите ги давам за 2000, най-малко мога да ви направя отстъпка до 1500;

Ние:

1500 на стая ли?

и той:

– Да!

Ние:

– Амиии, добрее 😀 – и накрая вместо 1200 по 750 рупии или двойната стая за 19 лв.

Закара ни с неговата кола – едно новичко Сузуки Суифт, в което се накачулихме. Оказа се че банята и тоалетната са си в стаята, а нормалната вода не е наистина баш студена, ама докато свикнеш с температурата, си се изкъпал.

И така, настанихме се и нашия човек – Сусил – ни казва:

– Абе, ако искате утре така и така, ще гледате стария град, ще ви разведа с колата за малко по-евтино и хем транспорт, хем ще си обиколите, хем по-малко ще платите.

Ние директно се съгласихме, а междувременно сестра му ни сготви на 4-мата, храна достатъчна за около 2 автобуса дебели български туристи. Еми, каквото ни беше по силите хапнахме, после аз намирах сили още няколко пъти и накрая дори аз не можех и пак остана супер много. И Сусил вика:

– Абе, да ви разкарам сега с колата из две три дагоби (будистки храмове с формата на камбана, в които има някаква част от Буда).

Е, заслужаваше си. Заведе ни до едно място, където имаше

много стар лунен камък

Оказа се че лунния камък се слага на входа на свещените будистки места, за да може човек да се пречисти, след като се е събул. Имаше и диви маймунки из дърветата и природата навсякъде е нереално красива.

Анрадхапура, Шри Ланка

Анурадхапура – най-старата столица на Шри Ланка

Анрадхапура, Шри Ланка

Анурадхапура, Шри Ланка

Буда, Шри Ланка

Буда в Анурадхапура, Шри Ланка

След това се прибрахме и Сусил купи арак – кокосово уиски, с което си изкарахме доста приятно вечерта 😉

На следващия ден стана време и за пълната

разходка из стария град,

без двете дагоби от предната вечер. Уникални будистки храмове с много история, които ни пренесоха в един непознат свят, подобен на приказките от 1001 нощ. Сусил викна и един негов приятел, който се оказа гид (но не ни иска пари за него, макар че ние разбира се му оставихме по-късно).

Това да обикаляш с такъв човек, както винаги се оказа супер ценно. Разказа ни толкова много неща за будизма и за историята, освен това беше орнитолог по образование, а тук има доста разнообразни видове птици. И навсякъде гледахме дагоби, птици, храмове, маймуни, будисти и едно свещено дърво, едно от най-старите в целия свят.

Цял ден обикаляхме, изгорях доста на слънцето, особено на свещените места, където трябваше да съм без шапка и с моята гола глава утре ще светя като червен светофар.

Дагоба, Шри Ланка

Дагоба в Анурадхапура, Шри Ланка

Дагоба, Шри Ланка

Дагоба, Анурадхапура. Шри Ланка

Дагоба, Шри Ланка

Дагоба, Анурадхапура.

Катеричка

Катеричка в Анурадхапура.

Катеричка

Катеричка в Анурадхапура.

Лунен камък

Лунен камък

Маймуна

Маймуна

Маймуна

Маймуна

Маймуна

Маймуна

Маймуна – Анурадхапура, Шри Ланка

Маймуна – Анурадхапура, Шри Ланка

Маймуни

Маймуни

Малко преди залез Сусил ни закара до една близка планина, където също има статуи на Буда и дагоби и уникални гледки, които няма да си правя труда да ги описвам, защото просто трябва да се видят.

На връщане Сусил ни пита какво ще правим утре и предложи един тур до Сигирия, Дамбула и някакви фабрики. Спазарихме се за 60 долара да ни разведе с колата и накрая да си вземем автобус до Канди и да спестим един ден. А утре все пак имам рожден ден. Очаквайте продължение 🙂

Продължението:

Шри Ланка (2): Скалата Сигирия и до Нувара Елия с влак

Автор: Крум Божиков

Снимки: авторът

*Визи за Шри Ланка

се издават и плащат през сайта http://www.eta.gov.lk/slvisa/ . Внимавайте при плащането, възможно е да натиснете нещо грешно. С разпечатката от този сайт пътувате по летищата и показвате на авиокомпаниите, а при кацане – срещу тази разпечатка – ви слагат стикерче в паспорта – по информация от автора

Други разкази от Шри Ланка– на картата:

Шри Ланка

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


12 коментара

12 коментара to “Шри Ланка (1): Негомбо и Анурадхапура”

  1. Bale каза:

    Разкошен пътепис! Прочетох го с удоволствие. :o)

  2. Bale каза:

    Ха, точно прочетох твоя пътепис и гледам, че ти пък си прочел моя! Звънни, ако имаш път към Берлин, за да пием заедно бира!

  3. Teodora An. Mitkova каза:

    весело!

  4. Крум Божиков каза:

    Благодаря. Бале, засега Берлин малко ми убягва след спирането на оранжевите самолети дотам, но за в бъдеще не знам. Иначе и за Централна Америка чета и с нетърпение чакам всяка следваща част 🙂

  5. Бале каза:

    Да, това с оранжевите самолети беше много лош удар под кръста. 🙁

  6. Бале каза:

    Между другото, аз си взех днес билети за София и можем да пийнем бирата там, в интервала между 11-ти и 21-ви май. 🙂

  7. Крум Божиков каза:

    Добре, мисля че ще се спогодим 🙂

  8. […] пътуването из Шри Ланка с Крум. Бяхме на плаж в Негомбо и разгледахме Анурадхапура, после продължихме до скалата Сигирия, а днес сме в […]

  9. […] пътуването из Шри Ланка с Крум. Бяхме на плаж в Негомбо и разгледахме Анурадхапура, продължихме до скалата Сигирия и резервата Яла, а […]

  10. […] пътуването из Шри Ланка с Крум. Бяхме на плаж в Негомбо и разгледахме Анурадхапура. Днес продължаваме до скалата Сигирия, а после ще се […]

  11. Стеф каза:

    Много полезна информация, прочетох всичко с голям интерес. През февруари ще ходя в Шри Ланка със сина ми, още нямаме програма, ще съм много благодарна да ми кажете 3-4 неща които трябва да се видят задължително. Благодаря, Стеф

  12. Крум Божиков каза:

    Здрасти. „Задължителни“ по мои впечатления са сафарито в Яла, Сигирия и може би Анурадхапура. Все пак е хубаво да знам какъв е стилът ви на пътуване, какви са интересите, дали предпочитате природни забележителности или културно-исторически паметници, колко е голям синът, дали харесвате плажни дестинации и т.н. Все пак Сафарито ще се хареса на всеки. Анурадхапура, а може и Полонарува, където не ходихме, задължително с гид и предимството, че съчетават природа с архитектура и история. За плаж е перфектно за мен, където бяхме, с хубав пясък, малко навалица и интересни места наблизо. Негомбо един ден на плаж също е хубаво да се насладите на спокойствие и екзотика без почти никакви хора на плаж дълъг километри. Това са основните неща, но наистина с малко насоки мога да бъда доста по подробен и да помогна и насоча много повече.

Leave a Reply