апр. 16 2015

Великденска разходка до Халкидики (Неа Врасна и о.Амулиани)

Днес Емилия ще ни разкаже за току-що отминалия Великден (Христос воскресе! Да сте здраи щастливи всички! 🙂 – естествено, тя не е се ръчкала по претъпкани хотели с недостатъчно храна, а е направила разумния избор на жената със семейство – на кротко и спокойно почиване и разхождане 🙂

Приятно четене:

Неа Врасна и о.Амулиани

Великденска разходка до Халкидики

Предстоящ дълъг уикенд по случай Великден, прогноза за хубаво време, желание за пътешествие. Къде можем да прекараме страхотно почивката? В нашето семейство всички без много замисляне биха отговорили „В Гърция, разбира се!“

И така – дестинацията е Неа Врасна, удоволствието – гарантирано.

Тръгваме ден преди официалното начало на почивката (четвъртък) и вероятно заради това, движението в България е спокойно и нормално. След като влизаме в Гърция през Кулата, съвсем нямаме грижи относно трафика.

Пристигаме в

Неа Врасна

в ранния следобед. Пътували сме около пет часа, заедно със спиранията. Любезната ни домакиня, която се оказа македонка и в резултат се разбирахме без никакви усилия, ни настанява и ни дава напътствия къде има работещи таверни.

Никога не съм била край морето в сезон различен от лятото и сега в ранната пролет изпадам във възторг. Почти няма живот по улицата, плажът е пуст, чуват се ясно само морето и доста силния вятър, но на мен ми харесва. Тук-там има хора, които вършат нещо по заведенията, хотелите или дворовете. Вероятно скоро ще бъде доста по-оживено. Сега обаче е спокойно. И е страхотно.

Сядаме в единствената работеща таверна в тази посока на улицата. Жената не говори английски, но и без много думи се разбираме чудесно – каламари, хориатики, узо. Големият телевизор е включен на канал, по който дават детско филмче и поизмореният ни най-малък пътник проявява необичайна кротост по време на обяда. В края получава за подарък пластмасово фенерче, което няма батерии, но това не му намалява удоволствието.

Бяло море – Неа Врасна, Халкидики

Прибираме се до хотела, за да починем малко и след няколко часа се запътваме да изследваме другата посока на улицата където, както ни увери хазайката, всички заведения работят. Разходката ни трае около 40 минути и далеч не всичко работи, но в крайна сметка сядаме в симпатично изглеждащ ресторант. Всичко е вкусно, получаваме импровизиран десерт от тахан, канела и ябълки, а на тръгване собственикът излиза да ни пожелае „Лека нощ“. Пътят наобратно изморява всички и някои не успяват дори да си измият зъбите преди сън.

За следващия ден сме планирали разходка до

остров Амулиани

Пътуваме около 70 км. до градчето

Урануполис,

което искаме да разгледаме преди да тръгнем за острова. Прави ми впечатление, че има доста сравнително високи хотелчета – три и четириетажни, оформящи нещо като малки комплекси. Разхождаме се по крайбрежната улица и покрай кулата, слизаме на няколко пъти да погледаме морето и ето, че става време да тръгнем към Трипити, на около 7 км. от Урануполис, откъдето тръгва

ферибот за Амулиани

Уранополи, Халкидики

Докато чакаме, медузите будят възторга на сина ми, който непрекъснато гледа нещо във водата, а аз се старая да не поглеждам в неговата посока и се надявам, че ако се наложи, ще бъде спасен от баща си. Ферито пристига и срещу 6 евро за трима ни и за около 20 минути се озоваваме на острова.

Тръгваме на разходка към вътрешността. Навсякъде цъфтят красиви жълти цветя, които миришат страхотно. Вървим по малки, тихи улички, слънцето топли, морето е тъмно синьо, навсякъде има цветя – диви покрай морето и пътя и засадени в малките дворчета. Тишината е нарушавана само от църковната камбана, която не спира да бие. Разпети петък е.

Остров Амулиани, ХалкидикиОстров Амулиани, Халкидики

След почивка и обяд, решаваме да се изкачим по виещ се асфалтов път до най-високата, както ни се струва, точка на островчето и да хвърлим един поглед отгоре. Гледката е прекрасна, а върхът явно е царството на тамошните чайки, които не спират да прелитат над нас.

Остров Амулиани, Халкидики

Вижда се Атон с неговия най-висок, снежен в този момент връх.

Остров Амулиани, Халкидики

Цветята тук са червени, подобни на макове

Вечерта сме поизморени и решаваме да хапнем по-близо до хотела, а именно в първата таверна, която посетихме при пристигането си. И тук не мога да не кажа, че

пушенето на закрито е нещо ужасно,

за което бях забравила. Помещението беше неприятно задимено. Въпреки, че ни е малко неудобно от приветливата сервитьорка се упътваме към другата таверна. Там има само една заета маса и никой не пуши. Скоро обаче, някой запалва цигара и дрехите и косата ми неприятно се ароматизират. Всичко останало е супер – отлична храна, десерт без претенции, но адски вкусен, вино за мен и узо за мъжа ми. Прибираме се с такси, което собственикът ни урежда. Шофьорът говореше перфектен английски и дори върна ресто, което не взехме. Цената на това удоволствие беше пет евро, с които с радост се разделихме след изморителния ден.

Неа Врасна 570 21, Гърция

Третият ни ден (събота) е посветен на обиколка из уличките на ролери. Караме от хотела до края на Аспровалта и обратно като спираме по пътя, за да пием кафе. Разстоянието в двете посоки е около 10 км. Движим се по крайбрежната алея и по някои от нейните успоредни улички. Асфалта е приличен, на места страхотен. Почти няма коли, което за нашата неопитна в по-голямата си част група е чудесно.

Неа Врасна, Халкидики

Взимаме душ в хотела и се отправяме към едно вече любимо място –

Олимпиада

Намира се на около 20 км от Неа Врасна. Разхождаме се и се и гледаме морето. Красиво е.

Олимпиада, Халкидики Олимпиада, Халкидики

Прибираме се и боядисваме няколко яйца. Любезната ни домакиня също ни е оставила три плюс малък козунак и бонбони. Поръчваме си храна за вкъщи, защото вечерта срещу Великден таверните няма да работят. Правим още една обиколка на ролери по изминатия сутринта маршрут. Забелязвам, че тук-там в дворовете има великденска украса.

После се наслаждаваме на вечерята и бутилка вино. Синът ни заспива, а ние, възрастните бъбрим в полумрака за неща, които са ни впечатлили.

Великден – Неа Врасна, Халкидики

Великден

Ден четвърти от нашата разходка, неделя.

Великден е!

Чукваме се с яйца и тръгваме да си намерим закуски и кафе. Целият около четиридесет минутен път, хлапето изминава, подритвайки топка, необезпокояван от никакви преминаващи коли. Идилия.

В капучиното, което поръчвам е изрисувано сърце. Напълно отговаря на усещанията ми. Обичам това място.

И изведнъж се оказва, че е време да тръгнем.

Снимаме морето за последно, стягаме куфарите, сбогуваме се и потегляме обратно към София.

Бяло море – Неа Врасна, Халкидики

Бяло море

Автор: Емилия Мушкова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Атон – на картата:

Атон


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

en.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply


Switch to mobile version