апр. 06 2015

Малави

Откриваме нова за нашия сайт страна – Малави. Там ще ни води Христинка 🙂 Приятно четене:

Малави

Неповторимата Африка

Не съм си представяла,че ще стигна до Африка и то на гости на дъщеря си. Неведоми са пътищата, които я отведоха в Малави, където работи и живее със семейството си.

За тази малка страна почти никой в България не знае почти нищо.

Република Малави

е държава в Югоизточна Африка, без излаз на море. Заобиколена е от Танзания на север, Замбия на северозапад, а на изток, юг и запад се вдава в Мозамбик. Между Малави, Мозамбик и Танзания, на височина 472 м, в дълбока разседна падина се намира Езерото Малави, познато още като Няса, третото в Африка и деветото по големина езеро в света. Има подводни вулкани. Езерото е изключително богато на животински видове – риби, птици, крокодили, хипопотами, много редки в световен мащаб. Понякога наричат езерото Малави „Календарното езеро“, защото то е дълго 365 мили и широко 52 мили и има площ 29600 кв км и Максимална дълбочина: до 710 m. Вливащи се реки: Рухуху. Произтичащи от езерото реки: Шире (приток на Замбези). Острови: Ликома и Чизумулу . Корабоплавателно е. Открито е през 1616 г. от португалеца Гашпар Бокару.

Страната е една от най-бедните в света и икономиката ѝ разчита главно на чуждестранни помощи. Централният регион на Малави има площ 35 592 км² и население, според преброяването през 2003, около 4,8 млн души. Столицата му е град Лилонгве, който е и столица на цялата страна. От всички 28 области на Малави, 9 са разположени в централния регион – Дедза, Дова, Касунгу, Лилонгве, Мчинджи, Нхотакота, Нтчеу, Нтчиси и Салима.

Република България няма функциониращо посолство в Лилонгве. Обслужващо посолство за Малави е в Република Южна Африка.

Това е в най-общи линии описанието, което можете да намерите в Уикипедия. От обща култура знаем какво е Африка. Е, оказа се, че нищо не е това, което сме виждали по телевизията. Българите си вадят

визи за Малави

от Малавийското посолство в Берлин. Хората там обясняват по телефон или по имейл какви са необходимите документи. Аз пратих паспорта си по куриер и ми го върнаха по същия начин.

Да започна по-отдалече. Преди пет години дъщеря ми постъпи в хуманитарната организация ХУМАНА, която обучава и изпраща доброволци в Азия, Африка и Южна Америка на мисии, свързани с образованието най-вече.Тя избра да организира библиотеки в училищата в Малави. Не знам как реши да замине точно там. Беше много въодушевена от непознатата Африка. На втората седмица вече твърдеше, че не иска да живее никъде другаде. Подреди живота си така, че сега работи като заместник-директор на колеж за учители и може би е единствената българка в Малави. Имам красиво мулатче за внук и това ме заведе на 21 април 2014 година на гости в една страна, в която и през ум не ми е минавало, че ще бъда.

След 24 часа полети кацнах в

Лилонгве

Грееше слънце, небето беше истински синьо. Летището е обградено с красиви градини, много дървета. Чисто, служителите бяха усмихнати и любезни. Усмихнати са всъщност всички хора тук. Това е първото, което ми направи впечатление.

Лилонгве, Малави

Чакаха ме дъщеря ми и зет ми, когото виждах за първи път. Поехме към

село Дзалека

Там се намира колежът. Първите ми впечатления са от хора, които пътуват. По шосето не спира потокът от автомобили, камиони, бусове-маршрутки, велосипеди. Но най-интересно е, че вървят хора – вървят пеш, носейки на главите си кошници, чували, всякакъв багаж. Пътуват от село в село, на пазар, на работа, децата – на училище. На всяко кръстовище има пазар и спирка за микробусите, които са основния транспорт. Автобуси има само по линиите между големите градове.

Малави Малави Малави

На пазара

може да видиш всичко – домати, лук, картофи, батати, сушена риба, банани и какво ли не. Изумена бях от огромните плодове авокадо и манго , сравнявайки ги с тези от нашите магазини. Хората продават това ,което са произвели и колкото са

произвели. Плодовете и зеленчуците са подредени на купчинки .Подканят те с усмивка, можеш да се пазариш за цената и всеки гледа да ти предложи най-доброто.

Дзалека, Малави

На битака за дрехи втора ръка продавачи с мегафони правят търг за стоката си Дзалека, МалавиАтмосферата е неповторима. Всичко е толкова простичко и истинско, хората са естествени, много сърдечни и винаги засмени.

Пристигнахме в колежа

Там освен учебната сграда има общежития за студентите и къщи, в които живеят учителите

Колеж – Дзалека, Малави Дзалека, Малави

Беше краят на април, краят на тяхното лято, но беше слънчево и много топло. Пръстта е червена, твърда почва. Навсякъде си обграден от зеленина – дървета, цъфтящи храсти. Дзалека, Малави Дзалека, Малави Дзалека, Малави

Дзалека е село близо до

град Дова,

на около 30 км от столицата Лилонгве. Там се намира един от най-големите бежански лагери в Малави, приютил хора от Кения, Руанда и други страни. Държавата им е дала подслон и с помощта на ЮНЕСКО и други организации се грижи за тях. Има училища, църкви, медицински пункт. Учудващо е желанието на децата да учат. Всички ученици носят униформа, понякога скъсана, но я носят с гордост.

Столицата Лилонгве

е разнообразен и шарен град. В Малави има много мюсюлмани и много джамии.

Джамия – Лилонгве, Малави

Градският живот е съсредоточен в търговски центрове, където има банки, магазини, заведения за хранене и обширни паркинги. Супермаркетите са заредени с всичко, произведено в страната или внесено от света. Няма нещо, което да не можеш да купиш. Дори любимите ми турски десертчета намерих там. Цените за нас са ниски, но за местните не.

Заплатите

са около 80-100 долара и обикновените хора не си позволяват разточителство.

Магазин – Лилонгве, Малави Магазин – Лилонгве, Малави

В Малави няма някаква индустрия

Държавата е земеделска. Отглежда се царевица. Традиционното ястие е нсима – нещо като нашия качамак, но от фино брашно. Това е храната за всеки ден, като се допълва от доматен сос, риба, яйца Захарната тръстика се използва за производство на кафява захар.

В Малави е построен първият завод зад граница на Карлсберг

за бира. Освен бира там се произвежда чудесен джин и ром. Памукът също е предпочитана култура. В селата има много изкупвателни пунктове.

Малави

Засажда се много тютюн. Има фабрики за цигари и обичайна гледка са огромните камиони с бали по шосета.

Тютюн в Малави

Сеят се фъстъци, чай, който има уникален вкус и невероятно ароматно кафе. Домашните животни са крави, кози,рядко овце.Те са странно дребнички.

Говеда в Малави

Страната разчита на туристическия бизнес

Тя е примамлива дестинация заради националните си паркове, които са поддържани от правителството и от различни доброволчески хуманитарни програми. Аз бях в

Liwonde National Park, S131, Малави

Национален резерват Ливонде

Видях отблизо много животни, които живееха спокойни в близост с хората. В парка се организират сафарита и разходки по реката.

Сафари в Малави Сафари в Малави Сафари в Малави

Интересно е да пътуваш из Африка. Бях изненадана от

асфалта без дупки

в тази страна от Третия свят.

Път в Малави

Изграждат се нови пътища с модерна техника от чуждестранни специалисти.

Път в Малави

Край шосето са наредени сергии с глинени съдове, дървени скулптори, плодове и зеленчуци, работилници за коли и велосипеди.

Край пътя в Малави Край пътя в Малави Край пътя в Малави

Майсторите са сръчни и изобретателни. Наложи ни се да се ремонтира колелото на колата и това се случи вечерта. Човекът направи ремонта с подръчни средства, без специални инструменти и за цена около 5 долара. След това изминахме над 800 км без проблем. Докато чакахме, снимах обява за отдаване на магазин под наем – малък навес край пътя.

Магазин под наем – Малави Магазин под наем – Малави

Има и железопътна линия,

по която веднъж седмично минава влак. Това изобщо не е предпочитан транспорт.

Влак – Малави

Най-голямата атракция си остава

езерото Малави

Неописуемо е! Чисто, синьо, спокойно, хоризонтът се слива с облаците. А небето е ниско, имаш чувството, че можеш да го докоснеш. Около езерото са построени

много хотелчета и къмпинги,

в които отсядат туристи от цял свят. Ние се спряхме на Венис лодж. Не беше от луксозните, но определено беше много спретнато и с уникална обстановка. Едър златист пясък, по който по обяд беше невъзможно да ходиш бос, кътчета за почивка, хамаци, ресторант с национална кухня.

Езеро Малави – Малави Езеро Малави – Малави Езеро Малави – Малави Езеро Малави – Малави Езеро Малави – Малави Езеро Малави – Малави Езеро Малави – Малави Езеро Малави – Малави Езеро Малави – Малави Езеро Малави – Малави Езеро Малави – Малави

Не мога накратко да опиша всичко, което видях и което ме очарова в тази

малка, бедна африканска държава

Изумително красива природа, уникална култура, невероятно сърдечни хора. Не видях опасност по улиците за туристите. Климатът е приятен дори през африканската зима, когато местните обличат палта, слагат шапки и ботуши, което също беше необичайна гледка за мен. Това пътуване ще остане незабравимо и мисля, че няма да е последно.

Препоръчвам на всички,

които могат, да посетят Малави и да се насладят на невероятното спокойствие и самобитност на Африка.

Полет за Лилонгве, Малави

Автор: Христинка Наева

Снимки: авторът

Други разкази, свързани с Южна Африка – на картата:


Южна Африка


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

en.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


8 коментара

8 коментара to “Малави”

  1. Бале каза:

    Много интересно! Не знаех абсолютно нищо за тази африканска държава.

  2. vladimir1974m2 каза:

    Прекрасен пътепис,благодаря и за снимките.

  3. Дончо каза:

    Много благодаря за хубавия пътепис и снимките.В руски справочник пише ,че населението на страната през 2014г. е около 16,5 милиона жители.Сред страните с най-голямо разпространение на СПИН в света.След време може и тя да стане за предпочитане за живеене в сравнение с България.

  4. Христинка каза:

    Една от мисиите на организацията,в която работи дъщеря ми, е превенцията в борбата със спин.В интерес на истината,тя казва, че не е виждала болен човек досега.В страната проституцията е забранена и се наказва много строго.А колкото до това, че ще стане предпочитана страна за живеене-и сега е може би така.Спокойно,екологична храна, топло,какво повече трябва на човек?

  5. Стойчо каза:

    Маратонки Адидас? Течаща питейна вода?

  6. Христинка каза:

    Течаща питейна вода има в по-хубавите къщи.В селцата има помпи за вода и хората си наливат в съдове и ги носят в дома.Колкото до маратонките Адидас-на пазарите се намират истински маркови неща и то в отлично състояние.Купихме за внук ми маратонки Конверс, съвсем нови, за 1 долар/по това време 350 квачи/.Има нова китайска стока, но не е предпочитана.В магазините в големите градове марковите неща са доста скъпи.Организацията на дъщеря ми-Humana People to people-има много магазини за дрехи втора ръка в страната и там също се предлагат маркови стоки.Всъщност местните обичат да са пременени.

  7. Y каза:

    Супер пътепис. С удоволствие бих искал да пътувам там (въпреки, че съм пътувал доста из Африка и съм живял в няколко африкански държави). А внучето ви е прекрасно. Знам за друга българка в Лилонгуе впрочем, работи за делегацията на ЕС. Поздрави.

  8. Христинка каза:

    Благодаря Ви за хубавите думи!

Leave a Reply


Switch to mobile version