апр. 01 2015

Бале в Централна Америка (4): Лимон и Парисмина в Коста Рика

Published by at 9:00 under Бале,Коста Рика

Продължаваме с приключенията на Бале из Централна Америка– започнахме с град Панама и Панамския канал, бяхме в селцето Санта Фе, а за последно в Панама бяхме в Бокас дел Торо. Днес минаваме границата и откриваме джунглата на Коста Рика.

Приятно четене:

Лимон и Парисмина в Коста Рика

част четвърта на

Бале в Централна Америка

След като преминахме стария ЖП-мост и се озовахме в

Коста Рика,

трябваше да изачакме голяма опашка, за да ни проверят паспортите и да ни бият по един печат. За щастие имаше лека облачност и не изпукахме от жега. Разнообразявахме се, четейки рекламните плакатчета за жълта треска, малария и някакви други адски тропически болести, които имало шанс да хванем в Коста Рика. Пишеше че за такива като мен, които не са си направили имунизации, шансовете са наистина нелоши :)))
Както и да е, докопахме се до печатите, пуснахме по една вода в митничарския кенеф и пристъпихме в Коста Рика.

Граница Коста Рика – Панама

Добре дошли в Коста Рика!

Коста Рика

Costa Rica – Centroamerica

В

село Sixaola

имаше някаква умряла автогара и си купихме билети за Пуерто Виехо де Таламанка, където имало страшен купон и било пълно с расти, които слушат реге. Платихме с американски долари, а ни върнаха рестото в местни пари – колони. Колон означавало на испански Колумб, съответно парите им са Колумби. Монетите от 100 и 500 Колумба са доста разпространени и са огромни. Приличат на жълтици и много пасват към един очукан пиратски сандък.
Автобусът беше бая раздрънкан и нямаше климатик, така че шофьорът периодично отваряше задната врата, за да става течение. След 1 – 2 часа таралянкане се добрахме до

Пуерто Виехо,

където имало страшни расти. Расти не видяхме, но за сметка на това изглеждаше доста скучновато и много приличаше на някакво тропическо Поморие.

Индиански тотем – Пуерто Виехо, Коста Рика

Индиански тотем

В центъра на тропическото Поморие стърчеше древен индиански тотем. Тук, поради мързел, пак ще включа една моя сводка от Фейсбука:

Онзиден пристигнахме в Коста Рика, прекосявайки стария жп-мост на границата с Панама. Веднага взехме автобус до Пуерто Виехо де Таламанка, където имало веселба и расти. Обстановката се оказа доста скучна, но за щастие попаднахме на мощен италианец с гола глава и татуировки, в чиято кръчма се продаваха грамадни (750мл) ледени бири, на смешната цена от $3. Почерпихме се обилно на фона на диско-шлагери от 80-те и 90-те години.

Puerto Viejo de Talamanca, Коста Рика

В квартирата ни нахапаха комари и без колебание се метнахме на рейса до град Лимон, който закъсня с един час, понеже бил спукал гума.

Пуерто Виехо, Коста Рика

Комарестата квартира в Пуерто Виехо беше сгушена в чудно хубава градина

Пуерто Виехо, Коста Рика

Имахме си даже и банан

Пуерто Виехо, Коста Рика

Входът на квартирата в Пуерто Виехо (тропическото Поморие)

По път към град Лимон, в рейса мина амбулантен търговец, мъж с психически проблеми изпя песен и събра дарения, а накрая се качи и ушев, който ни провери паспортите, макар че се возехме на вътрешна линия.
В

град Лимон

сградите бяха грозни, мръсни и с олющена мазилка. Освен това всичките бяха плътно опасани с кръгове от бодлива тел и с решетки на всички врати и прозорци. Мотахеа се и съмнителни типчета, които ние за по-кратко наричаме „типчета“. Потиснахме се доста, но все пак опитахме 1 – 2 хотела. Външните врати бяха дебели заключени решетки, които се отваряха от рецепциониста, след като прецени, че гостите не са типчета. В единия хотел дори телевизорът беше в стоманен кафез, миришеше на мухъл и най-евтината стая струваше $60. Лесно взехме решение да се върнем на автогарата и да продължим на където и да е.

На автогарата

заварихме трите германки от Хамбург, които пътуваха в нашия рейс от Пуерто Виехо до Лимон. Те също бяха спекли от решетките, бодливата тел и типчетата, и искаха да се махат. Хванахме две типчета, да ни закарат до пристанището с такси. Яки негри с тежки и дебели ланци по ръцете и вратовете, много пръстени и кървавочервени очи. Изклатиха ни с дърварска тарифа, но когато пробвахме да се пазарим, типчетата се разлютиха и ние чинно си платихме.

Пристанището

беше малко и мърляво, много отдалечено, в някаква промишлена зона. Отново всички сгради бяха опасани с бодлива тел, а освен това гъмжеше от типчета. Типчетата бяха поискали на германките по 110 долара на калпак, за да ги закарат до резервата Тортугеро. Нормалната цена за този курс е 40, което пак е супер завишено. Казаха че ако и ние се качим на лодката, ще ни прекарат за по $80. Пресметнахме че ако се върнем в Лимон ще трябва да платим таксито, по 30 за хотел, а има и шанс типчета да ни вземат всичките пари (точно бяхме изтеглили от банкомата). Решихме да дадем на измамниците по една осемдесетица и да се махаме час по-скоро от това коварно място.

Капитанът ни беше отличен дебел чичка

с тениска, навита до циците, под която висеше шкембе. Имаше рунтави мустаци и носеше очила с рогови рамки. Представи се с думите: „Йо сой капитан Ел Мустачо!“ и прихна да се смее. Настани ни в лодката и даде мръсна газ, а пред нас предстояха близо 60 километра път през през влажната и рунтава джунгла.

По реката с лодка – Коста Рика

Капитан Мустачо

Капитан Мустачо се мотае по пристанището, а на заден план трите германки от Хамбург се пазарят с едно мангалесто типче за цената

Започнаха да се редят

гледки, сякаш излезли от снимките на „Нешънъл джеографик“,

така че бързо забравихме неприятното впечатление от типчетата. Имаше пъстроцветни пеперуди, екзотични птици, които плавно летяха паралелно с нашата лодка, а дори и крокодили. За съжаление, Ел Мустачо караше като луд и почти всички снимки станаха размазани.

По река Парасимина, Коста Рика

Птичката Кингфишер, която гълта цели рибки

По река Парасимина, Коста Рика

Не липсваха и крокодили, които в последствие един приятел ми обясни, че били алигатори

По едно време заваля пороен тропически дъжд, над водата се издигна мъгла и обстановката стана мега-екзотична. Мустачо непрекъснато ставаше от стола, пляскаше с ръце, вдигаше палец като иконката „лайк“ и плямпаше нещо на испански. Настроението на всички вече беше отлично.

По река Парасимина, Коста Рика

Пороен дъжд ни пердаши сред пищната тропическа растителност

По река Парасимина, Коста Рика

Мустачо дава газ сред пороя

По едно време Ел Мустачо намали и видяхме, че от един напречен канал група хора махат с ръце, а лодката им се е заглавила в тинята. Оказа се, че това е пътят, по който трябва да продължим, но водата е спаднала и е непроходим.

По река Парасимина, Коста Рика

Мустачо отива да обсъди ситуацията със селяните, чиято лодка се е заглавила в тинята

За щастие едната германка значеше испански и имахме възможност да обсъдим ситуацията. Мустачо предложи да ни върне до Лимон или да ни откара до едно близко село сред джунглата, до което няма път и се стига само с лодка. Само като чухме за Лимон настръхнахме и казахме да ни кара до селото. Метна ни набързо, разбрахме се утре да се чакаме на същото място в 7 сутринта и Мустачо отпраши с лодката в неизвестна посока.

В селото ни упътиха към някакъв американец (Ел Гринго), който давал стаи. Нашата група остана при грингото, а германките казаха, че им мирише на мухъл и заминаха да търсят нещо друго.

Парасимина, Коста Рика

Село Парисмина, което е насред джунглите и до него се стига само по вода

Парасимина, Коста Рика

Изглед от мухлясалата стая, в която ни настани грингото

Продължението:

Бале в Централна Америка (5): Към Тортугеро по реката Парисмина (Коста Рика)

Автор: Бале

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Коста Рика – на картата:

Коста Рика


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

en.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


11 коментара

11 коментара to “Бале в Централна Америка (4): Лимон и Парисмина в Коста Рика”

  1. […] Бале в Централна Америка (4): Лимон и Парисмина в Коста Р… […]

  2. стана много приключенско, чакам с нетърпение следващата част 🙂

  3. Стойчо каза:

    Аз все си мисля – дали няма да попадне на нива с кока в тия джунгли 😉

  4. и да има малко преследване, криене, димни сигнали 🙂

  5. Бале каза:

    В следващата глава са заложниците, престрелката и споразумението, което сключихме с дясната ръка на Пабло Ескобар. 😀

  6. Стойчо каза:

    Ама тя – ръката – сама ли се движеше? 😉

  7. леле, сега ако вкараш и някоя сърцераздирателна любовна история, сайта спечели извънредна аудитория. аз вече чакам бясно следващия епизод. Стойчо, трейлър да пуснеш?

  8. Стойчо каза:

    Знаеш, че не спирам любовните истории, когато ги има 😉

  9. s каза:

    ееееее. тъкмо се развихри и си викам кво ше ми е яко..и цветно .. пък то взе, че свърши.. мрън

  10. Стойчо каза:

    Ъ? Къде видя думата Край?

  11. […] бяхме в Бокас дел Торо, а в предишната част минахме границата с Коста Рика и се озовахме в Парисмина. Днес продължавме към Тортугеро – да видим как се вади […]

Leave a Reply


Switch to mobile version