мар. 30 2015

Израел, около Кинерет – По стъпките на Исус (7): Тавор, замъкът Белвуар и Хамат Гадер

Днес ще завършим обиколката на Галина около Кинеретзапочнахме с Армагедон , продължи през Бет Алфа и Бет Шеан и Назарет, бяхме в Капернаум и околността, посетихме долината Хула и ще се качихме на планината Хермон, бяхме при устието на река Йордан край Ярденит, а днес ще идем на хълма на Преображение (Тавор), ще видим замъка Белвуар и ще се потопим в римските къпални на Хамат Гадер.

Приятно четене:

Тавор, замъкът Белвуар и Хамат Гадер

седма част на

Израел, около Кинерет – По стъпките на Исус

пети ден

Тишина…. Колко тя не ни достига в големия град, пълен денем и нощем със звуците на живота – моторен шум, човешки гласове, бръм от строителство, грохот на музика, телефонен звън и настойчиви разговори.

Именно тишина и покой търсят тялото и мозъкът, уморени от ежедневната суета и динамика. Тишината е балсам за изтерзаната душа и трябва да се слуша, помни и цени. Това е тишината на морския бряг, пълна с плясъка на бягащите вълни или грохота на бурното море; непрогледната, изстиваща бавно изпод елмазните броеници на звездите тишина на пустинята; тишината на разбунената гора, когато вятърът свисти и огъва клоните; тишината на ранното утро, когато слънцето, като весела огнена топка се подава иззад близкия хълм и напомня на птиците за началото на утринната разпявка. А тя е толкова гръмка, че и да искаш, не можеш да спиш. Ласкаво грее бодрото, още не набрало ослепителна яркост слънце, прохладните лъчи пронизват короните на дърветата, изгонват последните нощни сенки и дават тон на новия ден. Това е тишината на утрото в Галилея край Кинерет.

Ето ме и мен в моята прекрасна екскурзия! С гордост установявам, че и през последния екскурзиантски ден самочувствието ми е на такава висота, като че ли цял живот съм пътешествала. Като с вълшебна пръчица са изчезнали умората и скуката от еднообразието и празникът препуска напред, уви, към своя финал.

(((((((((((())))))))))

Продължавам пътуването си по стъпките на Христос по шосе №65 към

хълма Тавор – Хълма на Преображението

Тук идва Христос с тримата Си най-любими ученици – Петър и братята Иоан и Иаков. Изведнъж се появява пред тях в блестящи дрехи, грее като слънце и само на тях се показва в Божествената Си слава.

Впрочем дали този важен момент от забулената в тайнство биография на Христос се е случил точно тук или на друг хълм, не може да се каже със сигурност. Проблемът е в това, че в каноническите Евангелия названието на хълма на самото Преображение не се споменава. Само четем, че преди това Той е бил във Вифсаида и се е изкачил на най-високия хълм наоколо. Тавор въобще не е нито най-високият, нито най-близкият до северния бряг на Кинерет. Напротив, по-близо до Вифсаида е планината Мирон в Северна Галилея или Хермон на Голан. Но на един от седемте Вселенски събора, преди разделянето на църквата на православна и католическа през 1054 година, хълмът Тавор бил официално признат за място на Преображението.

Марко(9:2-4) казва: „И след шест дни Иисус взе със Себе Си Петра, Иакова и Иоана и възведе ги сами на висока планина насаме, и се преобрази пред тях. Дрехите Му станаха бляскави, твърде бели, като сняг, каквито белилник на земята не може избели. И яви им се Илия с Моисея, и разговаряха с Иисуса”. Подобно деклариране на събитието правят Матей (17:1-9) и Лука (9:28-36).

Хълм Тавор, Израел

Точно тук, на Тавор, аз се чувствам на гребена на вълната!

Не искам да се впускам в исторически подробности, описвайки какви знаменателни събития са се случили тук още от неолитната епоха; през ханаанските и финикийските времена; през времето, за което повествува Йосиф Флавий, разкривайки стратегическата роля на хълма в Иудейската война, както и да разгръщам темата за това какви пророци са се подвизавали тук, получавайки сила свише много преди Христос. Косвено доказателство, че мястото не е случайно, е построяването на първата византийска църква от ІV век, разрушена от персите през 614 година. После кралят на кръстоносците Танкред довежда тук монаси бенедектинци и основава манастир, който по-късно бил изгорен от сарацините и сринат до основи от султан Байберс. Векове наред хълмът останал необитаем, докато през 1631 година тук не се върнали монаси, но от ордена на францисканците.

Хълма на Преображението – Хълм Тавор, Израел

В подножието на хълма на Преображението

Понастоящем храмовете тук са два и са много различни: францисканската Базилика на Преображението и гръцкият православен манастир Свети Илия. До върха води много стръмно и тясно шосе, неподходящо за големи автобуси. За щастие, поминък на хората от селото в подножието е извозването на туристите до върха с микробуси. Така поехме по серпантините нагоре към заветния връх.

Но защо е било нужно на обичащия равнината и Кинерет Христос и на учениците Му – рибари да се катерят в този поход, достоен за начинаещи алпинисти?

Отговорът е лесен – върхът на планината е най-близкото до Господа място и в тази история с Преображението на Иисус прозира аналогията с разказа за похода на планината Синай. Изкачил се там, Моисей – лидерът на еврейството, в присъствието също на свидетели, донесъл на народа си двете каменни плочи с Божиите заповеди и получил правото да говори от името на Всевишния. Така и Христос, изкачил се до тази небесна антена, успешно осъществява контакт със Своя Баща и учителите Си – Моисей и Илия.

Стъпвам на обширното плато на върха. (588 метра надморско ниво и повече от 800 метра над Кинерет), плътно покрито с таворски дъб – едно от защитените дървета в Израел.

Тук изгледът е прекрасен: Израелската долина на запад, Самария на юг, Галилея на север, а на изток просветва в далечината Кинерет. Небето се оказа невинно синьо, а самото езеро – някъде долу, обвито с непрозрачния воал на утринната мъгла. Обзе ме странно усещане за шир, висини, простор и леко дишане. Тук, над пухкавия бял облак, бях като че ли в небесата. Но ето, че леко и неочаквано подухна вятър, започна да изчиства бялата като сметана пелена и тя бързо – бързо се оттегли и разсея. Затаили дъх, всички ние гледахме как мъглата се отдръпна като завеса на гигантски театър и се избистри нагоре. След миг в дъното на пропастта се появи удивителната красота на лазурното водно огледало, отразяващо бавния възход на слънцето и остатъците от бързо изчезващата мъгла. Явно, получихме разрешение свише да покорим Тавор.

Хълма на Преображението – Хълм Тавор, Израел

Галериите – параклиси на Моисей и на пророк Илия

Пред мен е главният католически Преображенски манастир с катедрала – масивната монументална

Базилика на Преображението

Зданието е в романтичен стил, дело на гениалния архитект, художник и реставратор Антонио Берлучи. Строено е между 1919 и 1924 година. Фасадата е оформена от две масивни кули, съединени с голяма арка във византийски стил. Вътре разположението е много нетрадиционно – разделено е на три галерии, символизиращи срещата на Христос с патриарха Моисей и пророк Илия, и напомнящи предложението на Петър да построи три сенника – за тримата колоси на вярата. Евангелистът Марко (9:5-7) описва предложението така: „Тогава Петър заговори и рече на Иисуса: Рави, добре е да бъдем тук; да направим три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия. Защото не знаеше какво да каже, понеже бяха уплашени. И яви се облак, та ги засени, и от облака дойде глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син; Него слушайте!”.

Параклисът, посветен на пророк Илия, е в дясната галерия, а на Моисей – в лявата, в дълбоките ниши от двете страни на входа. В тях стенописи разказват за делата на божиите избраници. На стените са обозначени символично и четиринадесетте спирки по Кръстния път към Голгота.

Хълма на Преображението – Хълм Тавор, Израел

В главната зала на катедралата централната фигура е на Иисус Христос. Разделена е хоризонтално на две нива – горе е изображението на свръхестествената Му същност, а долу – на човешката. Красива, златиста мозайка изобразява горе самата трансфигурация. Лицето на Иисус сияе като слънце, дрехите Му са кристалночисти, с блестяща белота. От двете Му страни, като подвластници, са свети Илия и Моисей, а в краката Му, учудени и възхитени, тримата Негови най-близки ученици – свети пророк Петър, Иоан и Иаков. Небесният свод на купола и звездите горе олицетворяват връзката с макрокосмоса и Господ.

Базилика на Преображението

Спускам се на дванадесет стъпала надолу в ниската част на централната галерия. Тук отново всичко е символика. Числото 12, разгледано в по-широк смисъл, е символ на триединството – Отец, Син и Свети Дух – (цифрата 12 това е 1+2=3). Това число има много аспекти както в еврейската, така и в християнската теологии: 12 са израилевите колена, образували държавата; 12 са апостолите на Христос; 12 са знаците на зодиака; 12 са месеците на годината; 12 са часовете на циферблата… На двете стени на тази галерия, във възвишеноромантични стенописи са изобразени ангели в цял ръст. Те бдят над Него през четирите главни момента от живота Му – Рождество, Свето кръщение, Разпятие и Възкресение. Прекрасните витражи с пауни на прозореца зад олтара символизират вечността и безсмъртието. Произходът на тези образи на витражите е от древноегипетската теология.

Малка капандура на пода ни показва природната скала, на която е построена катедралата. Това е скалата, на която се е случило чудото. Навсякъде доминират мраморът и позлатата, а каменните фризове и дантели са дело на талантливи каменоделци. Има и специални места за медитация – това са уединени кътчета за богомолци, вярващи, че могат да бъдат удостоени да видят светлината Му, но единствено ако много искрено и силно вярват в Него.

Денят на Светото Преображение е 6 август. На тази дата тук се събират хиляди богомолци. Те се молят и пеят псалми. Съществува поверие, че в този ден от планината Тавор се издига бял облак, който се разтваря в небето.

Понастоящем тук има два францискански манастира – мъжки и женски. Задълженията им са разпределени точно. Монасите, облечени в дълги, тъмнокафяви роби с качулки и превързани със светъл шнур през кръста, обслужват самата катедрала: съблюдават църковните обреди и надзирават религиозната етика и дисциплина на посетителите. Монахините се грижат за градината, цветята и кухнята. Докато обстойно разглеждах кътовете на църквата, вътре тихо се промъкнаха няколко възрастни монахини в небесносиньо расо и бяло покривало на главата. Те са подчинени на строгия устав на своята религиозна общност, изискваща обет за послушание, безбрачие, бедност, мълчание, труд и молитви. Животът им съвсем не е лесен! Те например, трябва сами да поправят водопровода и покрива на манастира си, когато се наложи, защото е казано, че мъжки крак не трябва да стъпва на територията на дома на невестите Господни.

Как бих желала да надникна зад стените и да видя делничния живот на тези аскетични, съзерцателни, примирени души, упорито отстояващи стъпките на религиозната святост! Защо? Защото искам да си изясня доколко е прав един средновековен френски католически писател, доверяващ прочувствено, че именно монашеските килии са мястото, особено често посещавано от тъмните сили. И затова никой не се мъчи така много, както монахът, който всъщност е живата преграда за дявола към чистите души на богомолците.

Както навсякъде, където се дублира присъствието на църковните общности, така и тук между католицизма и православието се чувства едва удържана веротърпимост. На Тавор двата духовни центъра не само нямат визуална връзка поради гъстата гора, но и шосетата за тях са на кръстопът – с табелки вдясно и вляво. Точно както и строгата конкуренция във вероизповеданията ни или – или.

Вторият манастир, малко под върха, е

гръцката източноправославна обител „Свети Илия”

Храмът и манастирът са осветени през 1862 година, а в основите им е църквата на Преображението от времето на кръстоносците. Храмът е скромен по размери, но с много богати стенописи, разказващи за всички чудеса на Христос: превръщането на водата от делвите във вино; нахранването на народа с две риби и пет хляба; ходенето по водата; изцелението на недъгавия; проглеждането на слепия; връщането към живот на болни деца, жени и старци; възкресението на Лазар; изгонването на седемте бяса; Светото Преображение и много други познати и непознати моменти от живота Му. А Свети Илия – патронът на църквата – е Неговият духовен страж.

Хълма на Преображението – Хълм Тавор, Израел

Смирено се помолих пред иконите на Свети Георги и Свети Димитър – двамата воини с копие и кръст в ръце (носещи имената на двамата ми любими мъже – баща ми и съпругът ми), и ми стана леко и приятно на душата. От родния край ме отделяха хиляди километри, но тук се чувствах у дома си, като в българска църква. Отвън, на плочестия двор, под отрупана с гроздове лозница, на почетно място стои малка апсида със свежи стенописи, претендираща за точното място на Светото Преображение. Манастирът към църквата е женски. Няколко възрастни монахини в черно расо се суетяха по двора и с усмивка ни поканиха на чай с бисквити. Нали там, в Европа, сме съседи и даже от една и съща църковна общност…

(((((((((()))))))))) (((((((((())))))))))

Удоволствието и интересът преодоляват умората от пътуването. Километрите са точно отброени, както и моите прелитания от епоха в епоха из тази много богата на история страна – Израел. Отново се изкачвам на висок хълм и това е Кохав ха-Ярден (звездата на Йордан) в Йорданската долина и за кой ли път най-неочаквано попадам в епохата на кръстоносците.

Някога тук надменно се е извисявал

замъкът Белвуар

(красив изглед). През 1168 година кръстоносците хоспиталиери (рицарите на Йоан Кръстител) купили този участък земя от три акра и построили един от най-красивите в архитектурно отношение и най-добре укрепените стратегически замъци. Тази крепост сега се счита за едно от мащабните постижения на кръстоносците в областта на строителството.

замък Белвуар, Израел

Тя стои на базалтова площадка на върха на невисок хълм, 312 метра надморско ниво и 550 метра над Йорданската низина. Крепостта служила като военен форт и укритие в случай на война, но вън от нея земята била плодородна и през всички епохи до наши дни се използвала и понастоящем се ползва за селско стопанство. И днес, след 850 години, независимо от разрушенията, тя поразява със своите мощни укрепления и огромните средства, вложени в строителството. По-голямата част от камъните са базалтови, от околните хълмове, или варовикови, донесени от далеч, а има и заимствани от по-древни постройки. Интересно е, че цялата крепост била построена от частично обработени камъни, подравнявани само странично и по ръбовете, за да се постигне по-голяма точност при градежа.

замък Белвуар, Израел

Дълбок десет и широк двадесет метра крепостен ров обезопасява грамадата от трите и страни, а от четвъртата, точно пред внушителната бойна кула, има естествена дълбока пропаст. Понастоящем туристите влизат в крепостта от западна страна по елегантен въжен мост, поставен след реставрацията. Тогава, преди векове, този мост се е състоял от две части: масивна част, стъпила на каменен крак в средата на рова, и дървена част, която се вдигала и спускала. В случай на опасност дървената част можела да се изгори.

замък Белвуар, Израел Tabor_Israel_10

От изток крепостта започвала с кула, наречена „барбикан”, охраняваща главната врата. Точно тя впоследствие силно затруднила арабите при превземането на замъка.

В Белвуар кръстоносците приложили така наречения „матрьошечен” тип строителство – външна крепост, в нея втора, а в нея и трета, най-вътрешна крепост, входовете за които са самостоятелни, обърнати на 90 градуса. По ъглите и в средата на външните стени имало квадратни кули с бойници. Вътрешно тайно стълбище във всяка от ъгловите кули водело до вратичка в дъното на рова. Външният вход от югоизток представлявал лабиринт от тесни проходи, а вратата била обшита с дебели метални листи и отвори в горния край, за да може нападателите да бъдат поливани с кипящ катран. Метална решетка с остри зъбци падала отгоре.

замък Белвуар, Израел

В центъра на крепостта се е запазил вътрешен двор с квадратна форма и размери 22/22 метра. Тук, в самото сърце на бойното съоръжение, бил и самият замък, където се провеждали всички официални церемонии и живеел командващият. В ъгловите кули можело да се скрият защитниците и да продължат отбраната до последен дъх даже ако врагът е форсирал рова, щурмувал е барбикана, промъкнал се е през укрепения вход и е преодолял външните стени. А вътре крепостта била много добре снабдена с всичко необходимо за издържане на продължителна обсада.

Любопитно е, че в тази най-вътрешна част добре са се запазили каменна вана и кухня с много печки и двойни стени за комина с цел отопление на трапезарията. Запазила се е като по чудо и огромна цистерна за вода, измазана отвътре, а също и система за събиране на дъждовната вода в съседство с баня. Точно в този период в устава на кръстоносците било въведено изискването да се мият и бръснат ежедневно – нещо, което за Средновековна Европа било необичайно. Впрочем на стария континент те донесли не само този навик, но и усъвършенстваното умение да строят високи, стабилни конструкции с тесни и високи прозорци, като амбразури, и изострени арки – визия на така наречения „готически стил”.

Само двадесет години мир властвал над Белвуар. След падането на Ерусалимското царство на кръстоносците, след завземането на Ерусалим, Цфат, Ако и други мощни укрепления, единствено този замък крепост бил непревземаем. Даже издържал атаките на Саладин. Но мамелюците подкопали източната кула и така влезли вътре. Впоследствие, опасявайки се от връщането на кръстоносците, те разрушили крепостта до основи.

Любопитна е методиката за разрушаване на тези дебели, здрави и добре споени стени. Патентът бил широко използван. Отначало се измъквал най-долният ред камъни и вместо тях се поставяли дървени подпорки. Когато цялата стена се оказвала на дървени трупчета, напоени със смола, те били запалвани. Някои от стените, обаче, се оказали толкова здрави, че не се съборили, а само се смъкнали надолу. Така пострадал само вторият етаж.

В следващите седем века тези развалини били убежище на бездомни бедуини, араби и терористи. Едва след учредяването на държавата Израел започнали разкопки и реконструкция. Сега над входа на замъка добре личи необичаен надпис: „Това е нищо повече от гнездо на орлите и обиталище на луната.” Тези поетични думи са цитат от писмото на арабския военачалник Саладин, в което той се опитва да обясни неуспеха си при превземането на крепостта.

Следите на кръстоносците, обаче, не изчезнали изведнъж и напълно. Векове наред, чак до началото на отоманското владичество, франките, наследници на кръстоносците, които се разселили в плодородните земи наоколо, усядали тук и обработвали земята в множество селскостопански ферми и земеделски участъци.

((((((((((((((()))))))))))))))

Понастоящем замъкът Белвуар се свързва и с името на скулптура Игал Томаркин. От 1994 година обширната площадка встрани от крепостния ров е градина и галерия под открито небе на признатия в цял свят монументален скулптор. Изложбата демонстрира най-известните му произведения, получили награди на различни биеналета, както и приза „Израел” за цялостно творчество.

Игал Томаркин – замък Белвуар, Израел Игал Томаркин – замък Белвуар, Израел Игал Томаркин – замък Белвуар, Израел

Това беше един свеж и много странен свят на силно модернистични, монументални изделия на човешката ръка, със загатната идея и поне за мен, неизвестен смисъл. Ако наистина изкуството е предназначено да възпитава в чувство за хармония, естетика и красота, тук видях в голяма степен точно обратното. Материалите са подбрани да издържат при 40 градуса температура през лятото, на силни ветрове и проливни дъждове през зимата. Видях дърво, камък, желязо, пластмаса, оцветени в най-несъвместимите тонове от спектъра. Особеното творческо въображение и представи за света поразяват както с грубата и привидна неугледност, така и на места с прецизната обработка на детайлите. Всичко заедно беше един твърде особен свят на човек, осъзнаващ мирозданието по неповторимо индивидуален начин.

Най-красива сред всичко, обаче, беше чудесната панорама към Йорданската долина и към възвишенията от другата страна на реката, потънала в слънце и лека мъгла.

(((((((((()))))))))) (((((((((())))))))))

Колко безвъзвратно бързо отлита моята прекрасна екскурзия! И ето сега, в края, дойде вече време групата да направи заслужена почивка в най-подходящото място за релаксация наблизо –

Хамат Гадер (гореща граница)

Израел е силно продълговата държава. Затова не е трудно да се попадне на някоя от границите и. Но да се отиде на израелско – йорданско – сирийската граница по долината на река Ярмук, един от основните притоци на река Йордан по пътя и към Мъртво море, в закътания, красив балнеолечебен комплекс Хамат Гадер, е повече от удоволствие. В това чаровно СПА денят спокойно може да отмине, без да го усетиш. В Йорданската долина има десетки други горещи серни извори, от които само няколко се използват за къпални. Хамат Гадер, обаче, е най-популярният и най-добре устроеният лечебен център в региона. Температурата на водата варира между 29 и 51 градуса по Целзий.

Тук басейните са пет и са различни – за всички вкусове, предпочитания, възрасти и заболявания. Най-големият е с бъбрековидна форма и е частично покрит. Там, под плътната сянка, за летовниците, потопени в горещата вода, има друг, малък и студен басейн с няколко стъпала по-висок от нивото на големия. После извито мостче отделя втората, непокрита част от бъбрека, където е царството на свободното плуване. Теоретически да, но никой не го прави! В горещата вода тялото е статично и натежало. Иска ти се да се отпуснеш по гръб и заспиш, докато лекуваш евентуалните си ставни и кожни заболявания.

Hamat Gader

Съвсем друго е усещането в третия басейн – джакузи. Той е на принципа на водопада и топлите струи правят мокър масаж. Седнал си долу, значително под нивото на големия, водата се излива и пада в строен, равномерен поток върху теб. Не те смазва, а само смешно те пляска и удря. След тази интензивна терапия, животът вече изглежда малко по-различен – отнети са умората и тежестта, усещаш се тонизиран, бодър и безгрижен.

Четвъртият е най-горещият басейн, с приспособления за подводен масаж. Там температурата е над 40 градуса и е немислимо оставането повече от десет минути. Излизаш обезсилен, отпускаш се на зелената трева и потъваш в удоволствието на релаксацията. Който сериозно се е заел да възстанови здравето си, може да получи разнообразни процедури – масаж, парафин, физиотерапия и всички възможни грижи и внимание, които заслужава според медицинската си осигуровка и дълбочината на портфейла си.

Но ако Хамат Гадер беше само едно СПА, скуката би била велика. Нека отново се опра на историята, която с лекота блика от всяко кътче тук.

Библейското название на това място е „Ручеите на пророка Елисей”

Още от далечни времена водите му се считали силно лечебни, а византийската императрица Евдокия, живееща в Ерусалим през V век, уточнява, че това са най-добрите извори в цялата империя.

Римски къпални – Хамат Гадер, Израел

Разглеждам разкопките на

римските къпални

Те са открити още по време на английския мандат от известния археолог и руски професор Елизар Сукеник, изследвал свитъците от Кумран. Тук, под пластовете земя, лежи цял курортен град – с домове, амфитеатър, култови средища и огромен, добре запазен водолечебен комплекс, вероятно наистина най-големият в цялата Римска империя. Входът бил пищно украсен с арки, колони и богата символика на мраморните плочи. Басейните били много и разнообразни по предназначение, украсени със скулптури и фонтанчета, лежанки, кътове за срещи и разговори. Бях в басейна на прокажените, в овалния басейн в кръгла зала с многобройни прозорци и други по-малки и по-големи каменни вани и места за частично потапяне.

Ако бях се оказала тук преди две хиляди години, вероятно бих била поразена от това как римляните се опитват да лекуват в тези серни води най-различни по вид заболявания, даже психически и стомашни. Това личи от своеобразния „атлас на болестите”, изобразени върху намерените тук скулптури. Входът в лечебницата бил безплатен, но всеки посетител трябвало да направи волно пожертвование, което съвсем не било задължително да е в парична форма. Например можело е да бъде каменно или глинено изображение на болния или липсващ крайник. Тук са намерени множество предметни доказателства за това. Освен това при разкопките била открита голяма колекция от водни чаши, което говори, че с тази вода се опитвали да лекуват даже вътрешни заболявания.

Малко завиждам на римляните и византийците за добре благоустроения и щателно използван лечебен център, макар че днешният Хамат Гадер е също уютно, привлекателно и добре организирано курортно селище. След тази умерена доза история идва ред да се гмурна в петия басейн, който не е лечебен и е съвсем различен от останалите, пълен с речна, студена и чиста вода. Разликата е очебийна – звучи дискотечна музика, младежта прави плаж или се спуска по извивките на ролбата и в слънчеви пръски се приземява в басейна. Това е мястото на здравите и жизнерадостните. Деца си играят в плитката част на басейна, а в дълбоката родителите плуват в коридорите за сериозни плувци. Това правя и аз, понеже енергичното плуване винаги тонизира и амбицира – съревноваваш се със себе си, като преодоляваш препятствието, наречено вода. А досегът с нея е допир със свежестта, невероятно наслаждение за тялото и душата, удоволствие и мокра радост.

Няма данни дали древните любители на прелестите на Хамат Гадер са обичали разнообразията и екзотиката, но сега ги има и часовникът показва времето за шоуто на папагалите. С предварително закупени билети тръгваме към зоологическата градина, изпълнени с любопитството на деца, преоткриващи света на животните. Изборът не е голям, но клетките са чисти, с надписи и обяснения. Животните, добре нахранени и спокойни, опитно позираха за снимки и наблюдаваха себеподобните в наше лице. А самото шоу на папагалите в импровизирания амфитеатър си беше демонстрация на невероятната дресировка на тези чудни птици. Бяха общо 15-16, като няколко от тях съвършено бели, а останалите – дивно красиви, с прекрасни съчетания на цветовете на оперението. Казват, че папагалите са единствените птици, стоящи на едно стъпало по-близо до човека и затова играещи роля на негова любима играчка.

А те, какво ли не правиха под звуците на подходящата музика и вещото ръководство на дресьора! Отначало цветноперите артисти се представиха, като ясно изговориха имената си, а после се започна едно екзотично, забавно представление: караха колела, играха футбол, правиха гимнастика, търкаляха топка и цилиндър, демонстрираха двубой, жонглираха по двойки, пяха песен, имитираха известен политик, разсмиваха плажната публика с нечленоразделните си думи, а за финал танцуваха под бурни овации.

Алигатори – Хамат Гадер, Израел

Така развеселени, стъпихме на алеите на

„Алигатор парк”

Там обаче, обстановката беше противоположна на жизнерадостното шоу преди малко. Грамадни крокодили от Флорида сънливо и летаргично се излежаваха на жежкото слънце. Бяха като зловещи статуи, изпружили се на островчето сред езерото. Във водата гъмжеше от риби, но вероятно водните чудовища бяха дотолкова задоволени, че не си правеха труд даже да ги погледнат. Някои от тях бяха замръзнали в поза „зяпнала уста” и при повече търпение можеше да се провери дали наистина зъбите им са 80 на брой. От стативите с указания разбрах, че се излюпват с 66 зъба, но впоследствие им поникват още. Малки птички зъболекари смело бяха накацали в многозъбата паст и кълвяха неуморно. Те се отглеждат тук с единственото предназначение да чистят зъбите на крокодилите и така се самоизхранват. Впрочем не само птици са нужни за здравето на гигантите. За задоволяване на гастрономическите потребности на тези пословично гладни хищници, тук се отглеждат в рибарника няколко вида от любимите им риби, а в специален басейн има и скариди – не само лукс за алигаторите, но и гордост на местния рибен ресторант.

Знаех предварително, че зоопаркът и принадлежащите му рибарници са бизнес на местния кибуц, но не предполагах, че толкова всеобхватно и без помощи от държавата (както обикновено се дотират кибуците) е проведена тук цялата му организация. Наистина е похвално старанието не само да се поддържа балнеолечебният комплекс в образцов бизнес туристически вид, но и да се полагат грижи за зоопарка на такова професионално ниво. Освен това поминък на кибуцниците дават още цехът за обработка на крокодилски кожи и ателието за изработване на модни аксесоари от тях. Така цикълът е затворен.

Край

Автор: Галина Тодорова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Израел – на картата:

Израел

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply