мар. 26 2015

Лисабон

А Люси днес ще ни води до Лисабон – и както понякога се случва, човек влиза за пръв път в един западен град не от към източната му, както би било нормално да се очаква, а от западната страна. Т.к.в разказа има описани тоалетни – припомням правилото за коментиране, че се коментира разказа, а не се коментира нито личността на автора, нито другите коментиращи, нито редакцията, дето от три дена е с температура 😉
Приятно четене:

Лисабон

За пръв път чух името Лисабон в приказка на грамофонна плоча преди има-няма 30 години. Може да се каже, че това беше първото място, което поместих в графа „екзотика“. Звучеше като да е невероятно – тайнствено и приключенско! Така и не стигнах до Лисабон, докато живеех в България. С тази предистория можете да си представите колко бързо казах „Да“, когато ме поканиха на една конференция миналата година. Още по-добре, моя приятелка и колежка реши да се присъедини към „португалското“ приключение.

Преди да продължим с разказа, трябва да спомена, че идваме в Лисабон от Щатите. Тя е американка, аз живея там от малко над 10 години. Тази подробност е важна, защото вярвам, че всички виждаме света с различни очи и откъде идваме е определящо за това какво и как ще видим.

Лисабон

Лисабон, Португалия

Разбирам, че сме напуснали Щатите, защото

спираме да чуваме „моля“ и „благодаря“

Има много мнения по темата за автентичността на тези думи в Америка, но това е друга история. Когато си свикнал да ги чуваш непрекъснато, ти прави впечатление, че изчезват.

Лисабон

На летището в Мадрид

хапваме сандвичи с jamon (подобно на прошуто) и кроим планове как да вмъкнем един бут в багажа на връщане. Нищо, че го има във всеки тукашен магазин! Важното е да е от „истинския“. Моята приятелка се шегува как може и да пропусне конференцията, понеже 5-звездният хотел е обещаващ.

Добираме се до

Лисабон

и докато чакаме такси, сме впечатлени от количеството Мерцедеси по улиците, повечето са стари, но са много. Това пътуване с такси направо ми взе ума, на няколко пъти си мислех, че може и да не оцелеем. Там се кара бързо, спира се рязко, и една педя е нормално разстояние между колите. С облекчение се добираме до хотела, и подаваме бакшиш. В отговор – нищо. Това се случва отново и отново – в хотела, в ресторантите, въпреки, че размерите са американски. 5-звездният хотел беше занемарен и далеч не си заслужаваше звездите. Затова пък в ресторанта му открихме изключително вкусно ястие от сърнешко месо.

Ястие от сърнешко, Лисабон

Ястието от сърнешко

Мениджърът ни намира за забавни и ни препоръчва разни неща от менюто. Аз подскачам от радост, като виждам, че

предлагат калкан

Обаче разпитвам за калкана, защото в Щатите със същото име съм виждала друга риба. Питам дали е от Черно или от Средиземно море. Той се смее. „От аквариуми в Израел е“, отговаря (предполагам, че става дума за развъдник, а не за аквариум – бел.Ст.) Ентусиазмът ми е убит, обаче поръчвам калканът от аквариум срещу скромните 20 и няколко евро. Рибата е поднесена върху ориз и е съвсем безвкусна.

Лисабон

Вероятно най-красивият Старбъкс

Това е

впечатлението ни и от други храни

в Лисабон. Очевидно вкусовете ни се различават драматично. Дори местната версия на кроасаните е безвкусна. Малките ресторантчета с прясна риба ни харесват с променлив успех. Стратегически се научихме да поръчаме не каквото ни изглежда добре в менюто, а каквото поръчват местните на съседната маса.

За любителите на морската храна –

октоподът беше много вкусен, също и средиземноморските риби, но скаридите бяха непочистени от вените. Храната в магазините за хранителни стоки и по-малките ресторантчета ни се стори евтина, но тази в сериозните ресторанти беше сравнително скъпа.

Лисабон изглежда прекрасно на пръв поглед,

ако не се взирате много-много. Архитектурата е впечатляваща, плочките навсякъде са изключителни и мога цял ден да ги снимам.

Плочки, Лисабон

Плочки

Историята му е богата и разказите не спират. Но това е място, което изглежда невероятно на снимки, в които дребни детайли са замъглени.

Градът всъщност е зле поддържан,

улиците не са особено чисти, а плочките в долната част на стените са изкъртени.

Лисабон, Португалия

Тези плочки се оказаха още по-интригуващи, отколкото предполагах. Моята приятелка реши, че трябва да купи от оригиналните плочки. Бяхме видели, че се продаваха в едно магазинче близо до замъка. Добираме се до него (замъкът е на хълм, заобиколен от павирани улици, които са като лабиринт около него). Собственикът на магазинчето говори английски и аз разговарям с него, докато тя рови из плочките, които са разделени по възраст – от 18ти век, от 19ти век, че и от по-рано… Изглеждат автентично, с прах и дори полепнал цимент (или нещо подобно). По едно време тя казва „Аз мисля да се обадя на мъжа ми, да видим той какво мисли…“.

Едва не я убивам, че не взима решение, след като сме обиколили половината град в невероятна жега за тия плочки, но тя настоява, че трябва да се обади първо. Излизаме и не й спестявам чувствата си. Тя се смее и ми показва, че на гърба на плочките от еди-кой си век пише: Made in China. Кой е подозирал, че португалско-китайските икономически взаимоотношения са били толкова развити преди няколко века.

Историята се повтаря още няколко пъти със сувенири – популярните неща от корк също са плод на горните международни отношения. Магазините за дрехи и кожени изделия ми се сториха много безинтересни (а това за мен е необичайно), а цените в магазините на световни дизайнери бяха по-високи от тези в Щатите.

Докато пътувахме, се натъкнахме на

друга културна особеност,

която много мислих дали да спомена, но реших, че си заслужава. Пак трябва да не забравяте откъде идваме. За тоалетните из Европа се пише в много пътеписи, но този случай не бях виждала. Мъжките портативни тоалетни всъщност представляваха отворени триъгълници, незатворени в задната си част. Справка – снимка.

Тоалетна в Лисабон

Въпросната тоалетна

Като в повечето европейски градове, и тук джебчиите бяха в изобилие. А местните ни се сториха много неучтиви, при това не само към нас. Колежка от конференцията, която беше в инвалидна количка, се оплака, че е почти невъзможно да стигне доникъде без такси.

Ще завършим позитивно – няма нищо като пресните плодове в Лисабон!

Дори тези, които се продават на улични сергии, бяха изумително вкусни! Също и сандвичите с jamon, които в крайна сметка предпочетохме накрая след няколко ресторантски приключения! Има една сладкарница, която си заслужава посещението. Казва се

Confeitaria Nacional,

и в нея можете да опитате традиционните яйчени сладки, както и други по-специфични десерти. Автобусите, които предлагат екскурзии из забележителностите са много удобни, можете да ги използвате и за градски транспорт.

Ако ще ходите в Лисабон, идете с удобни обувки, достатъчно пари, и подходете внимателно с очакванията!

Още снимки от Лисабон:

Лисабон Лисабон Лисабон Лисабон Лисабон Лисабон Лисабон Лисабон Лисабон Лисабон Лисабон Лисабон Лисабон Лисабон Лисабон Лисабон Лисабон Лисабон Лисабон Лисабон Лисабон Portugalia_Lisabon_5575

Автор: Люси Рикспуун

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Лисабон – на картата:

Лисабон


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


5 коментара

5 коментара to “Лисабон”

  1. svetlana каза:

    I moq detska mechta e Portugaliq, v chastnost Lisabon !
    Razkaza e mnogo tochen, smislen i neveroqtno dobar !
    A kato korekten ekskurzovod ste neveroqtna !
    Blagodarq za osvejavashtata razhodka !

  2. Анжело каза:

    Да чистиш скаридите?! Все едно да измиеш шкембето, преди да направиш чорба 😉

  3. Люси каза:

    :))) Не е лошо да им изрежеш вената, дето върви през горната част, особено при големи скариди… 😉

  4. Люси каза:

    Светлана, благодаря за хубавите думи!

  5. Стойчо каза:

    @Анжело, или пък чревца да миеш! Срамота! 😉

Leave a Reply


Switch to mobile version