мар. 24 2015

През Литва към Люблин в Полша (част 12 от „Из Русия с мотор“)

Започваме края на пътуването с мотор към Русия. Започнахме с подготовката и визите, първия ден пропътувахме от София до Унгария, през втория – от Унгария стигнахме до Бяла Подляска в Полша, третият ден – това беше пътуването през Белорусия, което беше отделен пътепис през четвърти ден влязохме в Москва, тръгнахме пеша да разгледаме центъра на града, ходихме до Музея на авиацията, бяхме в архитектурния резерват Коломенское, тръгнахме по пътя за Санкт Петербург, в първия ни ден в Санкт Петербург преживяхме Белите нощи, през втория ден отидохме до Царско село, а през последния ден в Санкт Петербург видяхме Петропавловската крепост, крайцера Аврора, Музея на телекомуникациите. За последно тръгнахме към дома в посока Латвия. Днес през Литва ще достигнем Люблин в Полша

Приятно четене

През Литва към Люблин в Полша

Пътят към дома – ден втори

част дванайсета от

Из Русия с мотор

Ден 13, от Латвия до Полша – 26 Юни 2014 г., разстояние за деня 720 км., изминати за 12 часа, температура между 8 и 20 градуса.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Maps/Road_720_26_06_2014.jpg

Този ден ни предстоеше поредното голямо разстояние за изминаване от Латвия през Литва до гр. Люблин, Полша, където си бяхме запазили хотел. В хотел Дуетс, Даугавпилс имаше закуска сравнително рано и решихме да се възползваме. На закуска слушахме радио от този приемник :).

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Daugavpils/photo69.jpg

Стегнахме се набързо, защото ни чакаше доста път.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Daugavpils/photo70.jpg

Прогнозите в тези ширини бяха доста точни, може би защото няма планини и за наше голямо съжаление го даваше да вали някъде из Полша. Метнахме се на моторите, заредихме ги на близката бензиностанция и се отправихме към изхода на града.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo7.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo8.jpg

Доста от улиците в Даугавпилс бяха в ремонт, имаше доста затворени та ни завъртя през центъра.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo9.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo10.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo11.jpg

И покрай реката.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo12.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo13.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo14.jpg

Имахме малко до границата с Литва, може би нещо от рода на 30-тина километра, пътя беше само на право и ужасен, както в останалата част на Латвия. Асоциацията която правя като чуя Латвия е с едни раздрънкани маршрутки, които вървяха из София като бях ученик и вътре се тъпчехме като сардини, с нисък таван и доста тесни. Имаше и такива линейки, чак да не повярваш.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo15.jpg

Надеждата ни беше, че в

Литва

са хубави пътищата. Наближихме границата и нещата се влошиха значително.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo16.jpg

Ето как ни посреща за добре дошли в Литва.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo17.jpg

Пътят беше черен

точно на самата Шенгенска граница, а след нея се оказа още по-лошо положението – черен път с отбити в едната лента коли и светофари. Много интересно имаше участъци по 500 м. примерно с хубав асфалт, след което пак около 500 м. черно и така се редуваха близо 10 – 20 км. Голяма мъка, изчакването на светофарите беше доста голямо, накрая се попромъквахме тук-таме, където може. Но тъй като бяха големи участъци имаше и завои и не се виждаше докъде е затворено, промъкването беше малко рисковано. Ако те срещне камион трудно ще се разминете. Тези 10 – 20 км. ги пътувахме около 1,5 часа. Във видеото ще видите повече.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo18.jpg

За момент в едно малко градче пътят се пооправи.

Zarasai, Литва

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/zarasai.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/zarasai2.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/zarasai3.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/zarasai4.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/zarasai5.jpg

Обаче не за дълго.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo19.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo20.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo21.jpg

След този невероятен участък обаче пътят стана много добър, почти отличен и нямаше никакви проблеми, за разлика от латвийските гадости, по които карахме. Ето и малко извадка.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo22.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo23.jpg

И там снимат на корем.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo24.jpg

Utena, Литва.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/utena.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/utena2.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/utena3.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/utena4.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/utena5.jpg

Стигнахме до границата с

Полша

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo25.jpg

Отново транзитно само табелки има, този път си е добре оформена Шенгенска граница :).

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo26.jpg

Настилката в Полша е добра,

но за разлика от отиване, когато беше почивен ден със сравнително спокойно движение, сега в делничния ден трафика беше ужасен, основно ТИР-ове.

Бяхме огладнели, обедно време беше минало и започнахме да се оглеждаме за нещо за хапване. Пътят минаваше през красива гора и изведнъж вдясно мернах много прилично заведение и спрях. Фози се беше отбил в един от по-големите градове в Литва, ние пък минахме по околовръстното. Заведението беше тъпкано с хора и огромна опашка, точно беше спрял автобус с туристи. На бара един чичо доста бързо вземаше поръчките и пращаше хората по различни номера маси. Според номера на масата едни каки разнасяха поръчките. Опашката беше много голяма, но вървеше уникално бързо и чакахме около 5 – 6 мин. Поръчахме си традиционното Полско ядене Бигос – наподобява нашето зеле с месо но е с 8 разновидности на месото, от чисто през салам, кренвирш и т.н. Заведението беше изцяло дървено с детска площадка отвън и доста добре изглеждащо, както отвън така и отвътре.

Комплекс Абро, Аугустов, Полша.

Намира се между градовете Сувалки и Августов, по-близо до втория.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo27.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo28.jpg

Петя вече гледа изстрадало от глад.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo29.jpg

Ето го и Бигоса, а за пиене си поръчахме компот.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo30.jpg

Фози дойде малко след нас, поръча си и той хапване и отпрашихме по полските пътища към Люблин.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo31.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo32.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo33.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo34.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo35.jpg

Отново шантавите им църкви.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo36.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo37.jpg

И правите им пътища.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo38.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo40.jpg

Паметник на Адам Мицкевич някъде в Полша.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo39.jpg

Стигнахме

Бялисток

и прогнозата за времето, която предвещаваше не малко дъжд се оказа абсолютно вярна отново.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo44.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo45.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo46.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo47.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo48.jpg

Предстояха най-гадните 200 км. от цялото пътуване. Започна да вали, като постепенно се засилваше. Температурата падна много бързо от около 20 градуса до към 8 градуса. Пътят се стесни и се напълни с тирове. Дъжда премина в порой и то доста сериозен и така за следващите 200 км. до Люблин.

Вали като из ведро, тировете вдигат облаци вода зад тях, няма видимост и на тесния път не можеш да ги изпревариш, защото ако идва нещо отсреща няма как да се мушнеш, бе идилия. По едно време вече и на мене ми стана студено, което рядко се случва. Горатексовите ръкавици се бяха напоили с вода до неузнаваемост все едно нямат никаква мембрана, може да изсипеш една чаша 200 мл. от тях, при все че имам лопатки отпред, които ми пазят ръцете. Ботушите не мръднаха обаче и дъждобраните от 12 лв. купени преди 7 години също бяха ОК с изключение , че почна да ми се саморазкопчава ципа на горнището и го прихванахме с една безопасна игла още преди няколко дни :). То нямаше за кога да спираме в този порой и двестате километра ги взехме наведнъж при ужасни атмосферни и пътни условия. Всички премръзнахме, направо голяма гадост.

Стигнахме до

Люблин

и се наложи да сложа GPS-а, за да видя Люблин. Да ама като го ръгнах във вече прогизналия непромокаем калъф :), капацитивния дисплей на телефона почна нещо да се шашка и от водата по калъфа да си сменя сам по екрана някакви неща, та за 10 мин. каране се наложи да спираме няколко пъти да го бърша отвътре и да го връщам към навигация 🙂

Този телефон се оказа доста издръжлив въпреки, че изглежда много пластмасов и слабо защитен без никакви прахови и водни защити. Малко преди да потеглим за Русия го изпуснах в една шахта с вода, като го извадих и изсуших си беше ОК и си работеше без проблем. Отделно го ползвам като видеорегистратор в колата постоянно и му ръгам често буксата за зареждане, загрява се яко като се ползва за видеорегистратор, после го друсах на мотора 6000 км. при всякакви атмосферни условия, мокрих го в калъфа и какво ли не и все още е в цветущо здраве и мултифункционално устройство, за GPS е незаменим.

Люблин, Полша

Отплеснах се нещо но в крайна сметка намерихме хотела, който беше към края на града един главен път, подминахме го разбира се и се наложи да се връщаме което се оказа задача с висока трудност. Двулентов път доста натоварен на който обратен е невъзможен, отбихме се в най- близката пряка и направихме обратен, от там трябваше ляв завой да врътнем, ама то от двете страни фучат коли камиони едвам завихме, след което следваше екстремно пресичане на двойна непресечена линия на ляво между колите, защото хотела се падаше от лявата ни страна, бе гадост страшна. Полша през седмицата е много натоварена и пренаселена. Хотела се оказа много приличен и се настанихме.

Хотел Белис, Люблин.

Хотелът реално се намира на изхода на града на магистралата към Варшава.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo57.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo58.jpg

Стаите бяха много прилични и имаше сешоари в банята. Фози му бяха пропуснали ботушите и джвакаше като жаба в тях, та ръгна сешоара вътре и няколко часа как не изгоря този сешоар не знам, ама му изсуши ботушите.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo66.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo67.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo68.jpg

Оказва се, че в хотела няма ресторант, което първоначално въобще не ни радва. Пътували сме повече от 200 км. в дъжд и нямаме желание да излизаме на мокрото отново. Казват ни че на 100 м. от другата страна на пътя има заведение и ние пристигаме да го пробваме.

Пресичането на магистралата не е много лесна задача, но се справяме.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo59.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo60.jpg

Обстановката е много приятна и уютна, всичко е от дърво, свири полска музика, цветята по масите са истински, но няма никой освен нас.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo62.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo63.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo64.jpg

Ето я и вечерята ни – салата и джолан по баварски. Биричка. Всичко е супер вкусно.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Patia_kam_doma/photo65.jpg

Фози отказа да излезе навън при това време и бяхме само с Петя. След като хапнахме добре огромните порции, които ни донесоха си поръчахме и десерт, който също беше огромен. Очаквахме и огромна сметка, но уви дойде някаква много смешна сметка примерно 20 лв. В България за същото количество ядене ще платите минимум 40 лв.

В Полша политиката с ДДС-то

е доста по различна от нашата и на храната е около 9 %, като на основни хранителни продукти като хляб и мляко е 0 %, като цяло всичко е много по-евтино от при нас, включително и бензина. След като похапнахме се прибрахме в хотела и вече доста уморени легнахме да спим. Прогнозата за следващия ден беше да няма дъжд и да става по-топло колкото по на юг се движехме. Лека нощ.

Продължението:

През Словакия към Дебрецен в Унгария (част 13 от „Из Русия с мотор“)

Автор: Антон Конакчиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Полша – на картата:

Полша

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


3 коментара

3 коментара to “През Литва към Люблин в Полша (част 12 от „Из Русия с мотор“)”

  1. […] През Литва към Люблин в Полша (част 12 от „Из Русия с мот… […]

  2. […] дома тръгнахме в посока Латвия, след което през Литва стигнахме Люблин в Полша. Днес през Словакия ще стигнем до Дебрецен в […]

  3. […] дома тръгнахме в посока Латвия, след което през Литва стигнахме Люблин в Полша, а за последно пристигнахме обратно в Дебрецен, […]

Leave a Reply