апр. 17 2006

Почивка и пътуване до Черна гора (Црна гора) – 2 част

Втора част от пътуването на Валери Леушев в Черна гора, началото е тук: Почивка и пътуване до Черна гора (Црна гора) – 1 част.

Продължаваме с

Почивка и пътуване до Черна гора (Црна гора) – 2 част

Всички маршрути из Черна гора са с „базов лагер“ в Петровац .

Маршрут 1: До Шкодренското (Скадарско) езеро.

Пътуването е за цял ден. На около километър след Петровац по посока Будва, шосето по крайбрежието има отклонение към столицата Подгорица. За този маршрут точно там трябва да свиете. Във всички останали случаи, когато пътувате към вътрешността е добре да ползвате новия тунел Sozina – намира се някъде по средата между Петровац и Бар. Той е най-дългия в тунел в страната – 4188 метра. За минаване през него се плащат 2,50 евро за лека кола.
След завоите по стария път, ще се окажате пред отклонените на гр.Вирпазар – внимавайте да не го изпуснете. Като слезете от планините, ще се движите покрай една жп линия, вдясно има прелез – е, това е отклонениетео за Вирпазар. Влизането в градчето е през една каменна порта (или арка – вече не помня) и даже си помислихме, че сме влезли в частен имот. Това усещането беше подсилено и от това, че ни изпревари една “Нива”, която ни принуди да спрем. Към нас дойде един едър мъжага и , какво си помислихте?…..предложи да ни повози на лодка по Шкодренското езеро, даде ни визитка на ресторанта си и попита дали не ни трябва стая под наем. По-късно често попадахме в подобна ситуация – черногорците не седят да чакат със скръстени клиентите сами да им дойдат. За разлика от турците и арабите не нахалстват – достатъчно е да вземеш визитката и да благодариш.

Град Шкодра в Албания, гледан от Черна гора.

Като излезете от града, тръгнете по лявото разклонение на разклона и ще се окажете на живописен път, минаващ покрай езерото. Пътят ту се качва високо в планината, ту слиза право до брега. Ако видите някой написан на ръка указател – слезте към някое от крайбрежните селца – и прясна рибка ще хапнете и по езерето ще се повозите с корабче. Следобед минахме през гр.Острос – на прохода пътят прави рязък десен завой. От това място се открива забележителна панорама към албанския град Шкодра и Адриатическо море. Тук се намира и напуснат граничен пост със землянка. Но се уплаших да ходя по нататък: не се виждаха граничари, а ако се окаже, че има мини? След като огледате панорамата, тръгвате към морето и по крайбрежното шосе можете да се приберете в Петровац.

Маршрут 2: пътуване до Големия плаж:

Ulcinj - Velika Plaza, Черна гора

И това пътуване е за цял ден. Като тръгнете по шосето покрай морето, през Бар и Улцинь, след около час и половина ще попаднете на един огромен и пустинен, даже в най-високия сезон,

пясъчен плаж

Простира се на 15 км от Улцинь до албанската граница. До скоро това е била последната точка на Европа. Тук е свършвала цивилизацията, а оттатък река Бояна, където минава границата, са започвали владенията на Енвер Ходжа. Вероятно точно заради това тук и до ден днешен няма хотели, а и почти липсват села или други населени места. През последните години са се появили няколко платени облагородени участъка от плажа с капанчета, душове, тоалетни и даване на джетове под наем.

Големият плаж

Най-близо до албанската граница е плажът “Копакабана”. До него се стига по асфалтов път. Има безплатен паркинг с навес. Плаща се само за шезлонг и чадър – около 1-2 евро. Но нищо не ви пречи да минете 50 метра и да се разположите на безплатния пясък. Е, хитрите служители могат да дойдат и да ви поискат евро за това, че ползвате собствен чадър. Ама щом не ги е домързяло да се довлекат – заслужили са си го. А вече за обяд е най-добре да се отиде до рибните рсторанти на река Бояна, а не в плажните заведения. За това трявба да се качите на шосето и да карате право към албанската граница. Ако карате до последно – ще стигнете до граничната застава. Абсолютно забележителна гледка. Изобщо не бива да се страхувате от излезлите граничари. Аз ги питах мога ли да премина в Албания. Извинявайки се, граничарят каза, че тук за съжаление няма мост – има в близкото градче Шукобин. Естествено, че е забранено да се снима, но криейки апарата направих няколко снимки на граничната вишка и бункера, приличащ на подводница. Като се връщате от заставата, свийте вляво и след около километър ще се окажете на левия бряг на река Бояна, където има няколко рибни ресторанта. Влезте в който и да е. Цените и менюто са приблизително еднакви. Кило първокласна речна риба е около 24-26 евро. Келнерът ще ви докара цяла количка с прясна риба – избирайте си. Задължително си поръчайте и рибена чорба. Сервират я в медено котле.

По брега на р.Бояна

Направо към ресторанта, строен на колове над реката, идват лодкари с предложение да ви разходят до албанската граница, към устието на реката. Не отказвайте – за 5 евро ще се изкефите много.
Между другото – рибата в река Бояна я ловят с мрежи, закачени на огромен дървен прът – напомня кладенец с геран.

Маршрут 3: Цетине – Ловчен – Боко-Которски залив.

Ако тръгнете рано сутринта и никъде не се бавите много – ще се вместите в един ден. Ако не – по-добре е да разделите пътуването на два етапа: Цетине – Ловчен, а после – Боко-Которския запив. Най-добре е да пътувате в ясен, слънчев ден, защото голяма част от времето ще сте из планините, от които се виждат забележителни панорами над Черна гора. И да не забравите да си вземете достатъчно филмчета за апарата – в Ловчен има сувенирен магазин, но филмчета не са намериха там. Напускайки Петровац, на входа на Будва шосето се раделя към древната столица на страната – Цетине. Въпреки, че градчето се счита за неофициална – културна и историческа – столица на Черна гора, няма какво да се прави повече от час. Жителите на официалната столица, Подгорица, отговориха недвусмислено “Село” на въпроса ми за Цетине като столица. Трудно е да го отречеш.

Цетине – културната столица

Животът в града като че ли е замрял. Както пише в пътевдоителя “град, запазил многовековното си минало за будещето”. Най-голямата забележителност е Цетинския манастир, строен между 1701 и 1704 г. Турците неколкократно го разрушават. Сегащният му вид датира от 1724г. В манастира се пазят мошите на Св.Петър Цетински, духовен и граждански водач на Черна гора от началото на 19 век. Освен това е изложена и изсъхналата китка на Св.Йоан Кръстител – не е гледка за хора със слаби сърца. Като го видях това, в мен явно дяволът предизвика следната богохулна мисъл: толкова ли е лошо, от гледна точка на православното христианство, показването на непогребания Ленин в московския мавзолей; може да го обявим за светец – и работата спи?
Ако търсите други забележителности може да се поразказрате с колата из централната улица и да видите нетипичната за Черна гора архитектура на бившите посолства на различни държави, хотели и културни институции. На един от централните площади, на една стена, можете да видите карта на бивша социалистическа Черна гора, където днешната столица Подгорица е означена със старото (1946 до 1992г) име – Титоград.
Пътят след Цетине е вече към планините – към Националния парк Ловчен. Входът с него е половин евро на човек. Абсолютно невъзможно ми е да опиша с думи как да напуснете Цетине в посока към парка- ползвайте интуицията си или питайте местните жители.

Мавзолят на Негош

Тъй или иначе, като намерите верния път, не се съмнявайте, ще стигнете до най-уважаваната забележителност по тези места – Мавзолеят на Петър II Петрович – Негош (1813 – 1851 г.).
Както и Русия, Черна гора има свой Петър I, направил големи крачки към цивилизованото управление на паоданиците. По негово време са приети първите писани закони и са изградени са първите администартивни държавни органи. Това е бил Петър Цетински, чиито мощи се съхраняват в гореспоменатия Цетински манастир. Неговият, най-вероятно, син – Петър II Петрович-Негош – за разлика от руския си адаш, не е бил глупак. Бил е уважавам чернгорски владетел, поет и философ. Негош създава в Цетине печатница и начално училище. Той сам избира Езерски врх (Езерен връх – 1657 м надморска височина) за място на гроба си и още приживе построява малък параклис горе. След смъртта му временно е погребан в Центинския манстир (заради лошото време в планината). Три години по-късно, през 1854 г, тленните му останки са пренесени в параклиса в Ловчен, където се и намират до 1916 г, когато след разпореждане на австро-унгарските власти отново е върнат в Центинския манастир. Окупаторите имат план да разрушат параклиса, и даже са почнали, за да построят на негово място паметник на победителите-окупатори.

След края на окупацията през 1918, останките продължават да бъдат в манстира, докато през 1925 не е построен новият параклис. Оттогава тленните останки на Негош са намерили покой на върха на Ловчен. По време на Втората световна война италиаснките окупатори се опитват да го разрушат с артилерийски огън, но не успяват да го направят. През 1951 г, по повод стогодишнината от смъртта на Негош, правителството на Народна република Черна гора обявява конкурс за издигане на нов паметник на забележителния поет и държавник. Строителсвтото на мавзолея започва обаче през 1970 г. Както пипат пътведотелите от онези години “грандиозният мавзолей на Негош в Ловчен стана общо дело на всички народи на Югославия, стана символ на братстовото и единството”. Тържественото откриване е на 28 юли 1974 г. Асфалтовият път завършва на височина 1578 метра надморска височина с кръгла площадка, на която могат да бъдат оставени колите. От тук започва стълбище с 461 стъпала, минаваща през тунел, дълъг 80 метра, което свършва при мавзолея. Изкачането по стълбите е на 82 метра височина. Мавзолеят се намира на 1660 метра височина и е най-високо разположеният паметник от такъв вид. Входът е платен – 1,50-2,00 евро. В параклиса има грантина скултура на Негош с височина 3,74 метра и тежаща 28 тона. Като заобиколите параклиса, можете по стълбите да слезете до самата гробница, където се намира саркофагът с тленните останки на владетеля. Зад мавзолея, по хребета, има павиран път, завършващ с кръгла площадка за наблюдения. Говори се, че от там може да се види даже Италия.

Връх Щировник

Съседният връх Щировник, на който са сложени някакви военни антени, е най-високият в тези планини – 1748 метра над морското равнище. Като се върнете обратно в колата, можете да хапнете в заведението, чийто вход е наблизо.

Връщането назад ще стане по друг път. Като слезете малко пт баира, на първия разклон тръгвайте надясно. Пътят минава през живописни места, от които прекрасно се вижда Адриатика и Боко-Которският залив. Местните жители по пътя продават пресен кашкавал – обезателно го пробвайте. Като излезете от националния парк, карайте наляво. От тук до гр.Котор е по-малко от час път. Серпантините се спускат по почти отвесни склонове. Като слезете имате избор: наляво – и ще се приоберете в Петровац, надясно – ще продълбите пътуването си около Боко-Которския залив. Ако изберете второто, след около 10 минути ще сте в дервния град Котор. Намира се на самия край на Боко-Которския залив. Можете да паркирате на крайбрежната улица (половин евро/час) и да разгледате средновековния градски комплекс зад крепостните стени.

Градските стени са строени в продълежние на 900 години от XI до XVIII век. Стените се качват и по височините, като общата дължина е около 4, 5 километра, ширината е между 2 и 15 метра. Самият град е в ниското, но прио желание можета да се качите и до най-високата точка, като се движите покрай стената.
По-нататък пътят минава по брега на залива – следващото интерсено място е градчето Пераст, известен с това, че през в XVIII век рускаият цар Петър I е пращал поданиците си да учат тука морско дело.

Пожарникарите на Пераст

Главният път обикаля града отгоре – не изпускайте отклонението към него: тръгва косо наляво.
Паркирането в града е почти невъзможно: има една тясна улица минаваща по брега. Ако преминете през целия град, при излизане от града има голям безплатен паркинг. От кейовете по крайбрежната улица тръгват корабчета до двата острова – Свети Георги, на който се намира бенедиктинското абатство и старото градско гробище, и изкуствения наспиан опстров Госпа от Шкрепа с едноименната църква. След разпадането на Югославия черногорците започват да възстановяват своята самобитност и древни тардиции. Всяка година на 22 юли празнуват “фашинада”, по време на която жителите на крайбрежните селища на стилизирани лодки докарват камъни за острова.
След като напуснете Пераст, няколко километра по-нататък ще влезет в гр.Рисан. Той е едно от най-древните селища в Боко-Которския залив. За пръв път е споменат през III век п.Хр. Тук най-интересни са остатъците римска къща с мозайки от края на II началото на III век сл.Хр. и рисунките от VIII в пр.Хр.по стените на пещерата до близкото село Липци. За съжаление нямах време да ги разгледам, затова не мога да ви опища очно как се стуга до тях. Следващата спирка направих при влизането в гр.Херцег Нови.

Херцег Нови

Точно до шосето има голяма крепост, превърната в място за концерти. Прекрасна гледка се открива от крепостта към входа на Боко-Которския залив и намиращите се в ниското къщи на стария град. След като продължих по пътя стигнах до граничното КПП към Хърватска. За да влязат в Хърватска, на руснаците им трябват специален ваучер и застраховка за колата. Застраховката за наетата кола естествено безплатно ще ви бъде дадена от рент-а-кара. А ваучер, по непроверени данни можете да си вземете от туристическите агенции в Будва или Херцег Нови, които организират екскурзии до Дубровник. В този случай е най-лесно да си купите екскурзия и да идете до Дубровник с турситческия автобус.

Обръчщайки обратно, реших да намеря бившата резиденция на Йосип Броз Тито, която е преобразувана в разкошен хотел. Не се върнах до Херцег Нови, а завих вдясно преди Игало и тръгнах по широкия път покрай залива по посока открито море и границата с Хърватска. Няколко километра по-нататък пътя свършва в една бариера, а от една постройка излязоха двама полицая, единия от които лениво седна на пейката, а другият почна да се влачи покрай бариерата без да гледа към мен, очевидно изобразявайки пазене на граница. Приближавайки до тях, ги попитах за горепсоменатата резиденция, но не получих разумен отговор. Но пък чух оплаквания за това, че Югославия се е разпадбала, всички са се оградили с граници и, въпреки че за граждани на бивша Югославия визи не са нужни, но все пак е неприятно. Говорейки си със служителите на реда, не можах да не засегна болната тема за предателството на Русия към Сърбия през 1999 г. Полицаите ме увериха, че не се обиждат на руския народ, и че за всичко е виновен “пияницата Елцин” и изобщо – “Бог – високо, Русия – далеко”. Сбогувайки се с тях, поех обратно, по малко по-различен от пътя насам.

Минавайки през Херцег Нови, 15-20 км след него, на най-тясното място на залива в селцето Каменари, откривам ферибот, който срещу 3,50 евро на кола ми съкращава чувствително обратното пътуване. И опашка да има цялото минаване няма да ви коства повече от полвин час. Като слезете от ферибота и завиете наляво ще се върнете в Котор, а ако тръгнете вдясно ще минете по по-краткия път през град Тиват. Завършвайки разказа си за Боко-Которския залив, ще отбележа, че той е фиордов залив – морски залива, налязъл дълбоко – около 30 км – навътре в сушата. Освен това, счита се, че влиза в десетте най-красиви залива в света.

Маршрут 4: Манастирът Острог – г.Никшич – г.Жабляк – каньонът на река Тара – манастирът Морач.

Това е пътуване за два дена. Общата му дължина излиза около 500 км и половината път ще бъде по двулентови планински шосета. Трябва да тръгнете и в този случай при хубаво време.
Като излезете от Петровац най-добрете да свиете вдясно, за да минете по вече споменатия тунел. Преминавайки през дигата на Шкодренското езеро, ще видите отляво развалините на стара турска крепост, а като подминете дигата, вдясно – рибарко селце, чиито жители продават прясна риба край пътя. Риба с дължина 50 см цената е 10 евро, подербните се оценяват на 5 евро. Движейки се по това шосе, малко преди Подгорица, свийте наляво и след 50 км по дотатъчно широк и скоростен път, минаващ през долината на река Зета, ще видите табела надясно към манастира Острог. Пътят по-нататък е междуселски, без асфалт. Не се бойте – по него минават и големи туристически автобуси и нищо им няма. В интерес на истината манастирите са два: долене – с църквата Св.Троица, издигната през 1824 г., и горнен – построен през втората половина на XVII век в отвесните скали. Целта на всички поклонници е горния манастир. В неговата стена има две църкви – на Светия кръст (1665 г) и основната манастирска църква от 1774 г. В нея се съхраняват останките на Св.Васил Острожки Чудотворец. Пред сандъка, в който се съхраняват, дежури един свещеник и, влизайки в църквата, няма да се измъкнете от задължението да целунете сандъка. Туристическите автобуси спират на паркинга пред долния манастир, нагоре се качвате пеша или срещу едно евро – с едно бусче. Ако сте с кола, можете да се качите до горния манастир, паркингът е безплатен, но може да е препълнен. За това, покрай пътя, на различна височина, са направени множество безплатни малки паркинги, а специални служители следят натоварването и по радиостанции си обменят информация за свободните места.

След като си тръгнете и като се качите на главния път, свивате вдясно по посока на гр.Никшич. При влизането в него, свийте вляво по посока на босненската граница и след десетина километра ще видите изкуственото Сланско езеро. Очевдино тук са добивани някакви полезни изкопаеми – пейзажът е зловещ и е подходящ за филми с извънземни. Връщайки се към Никшич и минавайки през покрайнините, поемете пътя за Плужине. След няколко километра има завой надясно към Шавник. След него има разклон – единият път е за Боан, другия – един Господ знае за къде е. Все едно е по кой ще тръгнете – накрая отново се събират, но първият път е малко по-добър.

Двата пътя водят към планинския масив Дурмитор при гр.Жабляк. С нещо напомня алпийските ливади на Швейцария. Подредени селски къщи, естествени високопланински пасища и също така пресен селски кашкавал. Има смисъл да се преспи в Жабляк. Това е малко селище, намиращо се на 1456 метра височина и е най-високо разположения град на Балканите. Градчето е обиколено от много планинки върхове с по над 2000 метра височина. Най-високият – Боботов Кук е на 2522 метра височина.

Жабляк е планинският курорт на Черна гора,

обаче като поддържане и инфраструктура е по-зле даже от Пампорово и Боровец в България. Естествено, няма проблеми с нощуването – има няколко големи хотела и множество частни пансиони. В тукашните расторантчета можете да пробвате черногорското национално ястие – печено под чугунен капак в казан шилешко или козе, а така също разнообразни ястия от домашен кашкавал.
Наблизо има няколко планински езера, най-известното от които е Черното езеро.
На другата сутрин продължаваме пътя си по посока река Тара. Тя не е далеч – на около 20 км.


Мостът над река Тара

Като стигнете раката ще видите грандиозния Джурджев мост над каньона. Височината му е 150 метра – строен е през 1938-40 година. Наблизо има капанче, в което может да закусите. Цените тук са около един път и половина по-ниски от колкото на морето.
Няма нужда да минавате по моста – пътят натам води към Сърбия. Трябва да свиете вдясно по поска Мойковац и в следващите 50 км ще карате по живописния каньон на река Тара. По принцип най-високите планини около реката са надолу по течението, вляво от моста, по посока Босна и Херцеговина. Но натам няма шосе и красотите можете да разгледате, ако слизате по реката с лодка. Има таква услуга, но не е евтина – към 200 евро на човек и трае няколко дена.

Река Тара

Като излезете от каньона, при Майковец, свийте вдясно към Подгорица и скоро пътят ви ще мине по не по-малко красивия каньон на река Морач. Малко по-високо на баира минава жп-линията Белград-Подгорица, строена с много красиви мостове и виадукти през шейсетте години на XX век.


Пред манастира Морач

Накъде на средата между Мойковец и Подгорица, вляво от пътя, на брега на река Морач се намира едноименният манастир. До манастира има един водопад и няколко капанчета, където може да се хапне. Вашият път след това е към Подгорица.

Ако ви остане време преди залез слънце, има смисъл на видите още две интересни места: като свиете в Подгорица вляво по пътя към албанската граница при гр.Божай и като минете 3-4 км, спрете при моста на река Циевна. Местността е равнинна, но реката минава през дълбока долина, просечена от водата, с пресъхващото лятно време течение. Ако продължите към границата, ще видите второто необичайно място – граничния КПП с Албания, където албански Мерцедеси се редят на опашка.


Поглед към Албания

Тук можете да видите представителите на най-странния народ в Европа. При голямо желание, може да пробвате да минете оттатъка. Всеки случай ченрногорските граничари казаха, че няма да има проблем да ме пуснат, даже имайки пред вид взетата под наем кола. Що се отнася до албанците – достатъчно е да покажеш обратния си самолетен билет от Черна гора и регистрационната си карта. Трябва само да се купи застраховка и да се платят 10 долара входна такса. Обаче, понеже вече беше късно, а и билета ме беше в мен, се отказахме от тази идея. По принцип, от черногорските курорти се организират екскурзии до Шкодра, но желаещите са малко, а и гледат да не взимат руснаци, защото наскоро е имало прецедент, при който руска група не е била пусната в Албания.

Като гледате картата на Черна гора може да ви дойде наум идеята за обратния път да не завивате след Никшич вдясно към Жабляк, а да карате направо до Плужице, за да минете през планините към Жабляк, като видите Пивския манстир и Пивското езеро. Това не бива да правите. Пътят от Плужине до Жабляк е трудно проходим за лека кола, въпреки че е отбелязан на картата. Аз пробвах да мина от другата страна – от Жабляк към Плужине – но след 5 км, вече в балкана, асфалтът свършва изведнъж и става, даже не земен, а покрит с огромни камъни път. За да обърна безопасно, ми се наложи да мина поне 500 метра със скорост 5 км/ч. А до Плужине оставаха 40 км!

Това са накратко всичките маршрути, за които исках да ви разкажа. Разбира се, по пътя се срещат много повече от споменатите забележителности. Мисля, че по брой църкви и манстири на километър път Черна гора надминава даже Гърция. А по количество добре запазени средновековни градове и крепости на единица площ, надминава цяла Европа.

За последно искам да кажа още нещо. В Черна гора монокините не са приети. Ако искате да взимате морски и въздушни бани напълно съблечени –до брега има

специален остров за целта – Ада Бояна,

близо до албанската граница. От рибните ресторанти, описани в Маршрут 2, до него стига тесен, за една кола, автомобилен мост. На самия остров има хотел и къмпинги, в които обичат обичат да отсядат немските нудисти.

Край

Автор: Валери Леушев, снимките са от неговия сайт www.tripadvisor.ru, преводът мой. Политическите възгледи са на автора.

Други разкази свързани с Черна гора – на картата:

Черна гора


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

en.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


2 коментара

2 коментара to “Почивка и пътуване до Черна гора (Црна гора) – 2 част”

  1. […] Продължени: Пътуване из Черна гора (Црна гора) – 2 част […]

Leave a Reply


Switch to mobile version