мар. 23 2015

Израел, около Кинерет – По стъпките на Исус (6): Река Йордан и Ярденит

Продължаваме пътешествието на Галина из Израел: обиколката ни в района на Кинерет в Израел започна с Армагедон , продължи през Бет Алфа и Бет Шеан и Назарет, бяхме в Капернаум и околността, посетихме долината Хула и ще се качихме на планината Хермон, днес отиваме към устието на река Йордан – край Ярденит Приятно четене:

Река Йордан и Ярденит

част шеста от

Израел, около Кинерет – По стъпките на Исус

Ден четвърти

Свежо, росно, топло утро на четвъртия ден от екскурзията ми по стъпките на Иисус Христос. Наистина, цял подвиг си е целодневното шествие по резервати и забележителности, музеи, църкви и синагоги, библейски и християнски места. Но усилията си струват удоволствието – усещаш, че си на гребена на вълната, в подходящото време на нужното място и …панта рей, всичко тече, всичко се променя. И така, с порив на върховно любопитство и нетърпение, напред към обектите! Те могат да се срутят, да ги забранят, нещо в тях да се повреди или да изчезне и да не мога да ги удостоя с присъствието си! Автобусът не бърза да се изкачи на хълма, на който от едната страна примамливо се зеленее Галилейската долина, а от другата на броени километри, светлее Кинерет. Иска ти се да слезеш и да се поразходиш, но не бива – красотата наоколо ще те погуби от възторг, ще се забравиш и ще изпаднеш в невероятна съблазън да останеш завинаги тук. Ще се появи в теб едно предателско котешко усещане за привързаност към тази земя. Ще се възторгнеш от ярките пейзажи и хора, от многото слънце и чистото синьо небе, от топлото море и усещането за вътрешна свобода…. Тихо, жадувано щастие! Пред един такъв пасторален изглед, колкото и да си отчаян трудохолик, веднага ти се иска да се пенсионираш и да се заселиш в един от тези вечно цъфтящи кибуци край Кинерет с малки като играчки къщички. Да ходиш боса по зелената, никога не изсъхваща трева, да се разнежваш под винаги усмихнатото слънце и се къпеш в топлото езеро. Наистина, как може да се работи сред толкова красота!!! Колко ли поколения евреи от всички краища на земята са пристигали, пристигат и остават завинаги тук, забравяйки всичко друго на света! Заслужава си!

(((((((((((())))))))))))

Шосето се издига все по-нагоре и на кота 110 м проблясва пред нас една неочаквано величествена катедрала. Тя изникна като гигантска декорация горе, на хълма, и, както ми се стори, плувайки във въздуха. Бродя около Кинерет по следите на Учителя из местата, свързани с проповедническата Му дейност и спирам на Хълма на щастието, Хълма на блаженството или още известен като

Хълм на нагорната проповед

Цялата природа тук зове към съсредоточаване, вглъбяване и размисъл, а името на Иисус звучи като помощ за слабите, утешение за страдащите и надежда за всички. Ехти неспирно в аурата наоколо, пулсира в битието и тътне с огромна сила винаги актуалното Му слово, даващо сили на хората да живеят. Матей (5:3-10): „Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно. Блажени плачещите, защото те ще се утешат. Блажени кротките, защото те ще наследят земята. Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят. Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани. Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога. Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии. Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно.” Тези и още други свещени слова изрича Иисус Христос пред събралото се множество по време на проповедта. Именно тук Той заявява категорично: „Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците: не да наруша съм дошъл, а да изпълня” Матей (5:17)

Хълм на нагорната проповед – Израел

Катедралата

Катедралата е внушителна и красива, построена в неовизантийски стил от италианския клон на

ордена на францисканците Белите сестри

Недалеч е самият женски манастир. Проектът е на знаменития архитект Антонио Берлучи, а олтарът е изграден през 1937 година със заповед на Мусолини и частично на паричните пожертвования на Хитлер. За това говори надписът на олтара, който фиксира постройката по райховския календар. Сега този надпис не се афишира за туристи по обясними причини. Църквата е осмоъгълна, изградена от местен базалт, като олтарът е в средата, а на пода са изобразени осемте блаженства, огласени в проповедта. Текстовете искрят на витражите на огромните прозорци, обрамчващи купола. Деветото благословение и заключителните думи са написани на самия купол. Матей (5:11-12): „Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене. Радвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата; тъй бяха гонени и пророците, които бяха преди вас.”

Хълм на нагорната проповед – Израел

Катедралата на Хълма на нагорната проповед

Стените отвътре са облицовани с топъл, светъл мрамор. В предверието, под стъклена витрина, виждаме гордостта на църквата – Епитрахила на папа Пий с избродирани кръст и риби, оставен тук за подарък при посещението му през 1964 година. На външната фасада на църквата, от едната страна, са изобразени осемте блажени по пътя на възхода на човека към Бога, а от другата страна – апостолите. Красива галерия с бели колони обкръжава отвън цялата централна част на църквата и открива изумително красива панорама към Кинерет. Омагьосана съм от невероятното излъчване на пейзажа – езерото е тихо и бистросиньо, утринното слънце гали без да гори, ветрецът е прохладен бриз и като че ли цялата природа се радва да ме види тук и днес на Хълма на щастието. Сувенирният магазин, от където исках да купя свещи, беше затворен, но имах късмет, че една монахиня, облечена в бяло и строго расо, ми подари светилниче, което запалих и помолих да ме пази, утешава и помага да вървя напред в живота с усмивка и успех.

Хълм на нагорната проповед – Израел

Хълм на нагорната проповед

Именно на този свещен хълм Иисус Христос е избрал и назначил дванадесетте Си апостоли. „А когато настана ден, повика учениците Си и избра от тях дванайсет, които и нарече апостоли: Симона, когото и нарече Петър, и брата му Андрея, Иакова и Иоана, Филипа и Вартоломея, Матея и Тома, Иакова Алфеев и Симона, наричан Зилот, Иуда Иаковов и Иуда Искариот, който и стана предател”. Лука (6:13-16). По-късно Той казва за тях: „вие сте солта на земята” Матей (5:13). Тук, на Хълма на нагорната проповед, Иисус залага опорните точки в християнството и с благи думи, но настойчиво и убедително учи хората на: – Милосърдие: „Томува, който ти проси, давай и не се отвръщай от оногова, който ти иска назаем” Матей (5:42) „А ти, кога правиш милостиня, нека лявата ти ръка не знае, какво прави дясната, та милостинята ти да бъде скришом; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.” Матей (6:3-4) А Лука (6:36) обобщава: „И тъй, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден.” – Прошка: „Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви.” Матей (6:14-15) „Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъдени; прощавайте, и простени ще бъдете; давайте, и ще ви се даде…; защото, с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери.” Лука (6:37-38) – Миротворство: „Но вам, които слушате, казвам: обичайте враговете си, добро правете на ония, които ви мразят, благославяйте ония, които ви проклинат, и молете се за ония, които ви пакостят. На тогова, който те удари по страната, обърни и другата; а на оногова, който ти отнеме горната дреха, не пречи да ти вземе и ризата.” Лука (6:27-29) – Праведност: „Аз пък ви казвам: да се не кълнете никак: ни в небето…, ни в земята…, ни в главата си се кълни….Но думата ви да бъде: да, да; не, не; а каквото е повече от това, то е от лукавия.” Матей (5:34-37) „И както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях.” Лука (6:31) Оптимизъм: „Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори; защото всякой, който иска, получава, и който търси, намира, и на тогоз, който хлопа, ще се отвори.” Матей (7:7-8) „Затова казвам ви: не се грижете за душата си, какво да ядете и да пиете, ни за тялото си, какво да облечете. Душата не струва ли повече от храната, и тялото от облеклото? Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират, и вашият Отец Небесен ги храни. Не сте ли вие много по-ценни от тях?.” Матей (6:25-26)

Хълм на нагорната проповед – Израел

Тук, на този хълм, е и мястото, където отнемайки болките и грижите, давайки успокоение и надежда, великият Учител внушава на всички оптимизъм и заявява, че човекът е венецът на природата и той не трябва да бъде нещастен. Ето, заради тези светли думи на Иисус Христос този хълм се нарича още Хълм на щастието. Тук, в тази паметна среща с хората, Спасителят човешки дарява на всички короната на Своята проповед – молитвата „Отче наш”: „Отче наш, Който Си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята; насъщния ни хляб дай ни днес; и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си; и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия; защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин.” Матей (6:9-13) Наблюдавах как моите спътници слушат със зажадняла душа и попиват святата молитва със сърцето си. Видях как с тях ставаше някакво чудо. Лицата – женските и мъжките – бяха такива, каквито не се срещат всеки ден на улицата. Пробляснаха в съзнанието ми думите: целомъдрие, стоицизъм, човеколюбие, праведност. Вяра с такава огромна сила е чудо, подобно на грандиозно природно явление. А дълбоката вяра предизвиква уважение, независимо дали я споделяш или не, и това само по себе си е чудо. И чудото не е самият екстаз, а резултатът от него. Наистина, липсват ми в сивия делник просветлените отвътре хора, огрени от вяра, осмислени от идеята за покаянието и жертвата на Христос в името на човечеството. Идея, която, убедена съм, е особено актуална сега и днес в този свят, превърнал се в барутен погреб за всички. Аз не вярвам в абсолютните неща в живота, а само зная, че тоталната убеденост в каузата, зад която си застанал, е единствено правилният път. А това води до вътрешна мобилизация, до концентрация на духовни сили, появили се в теб просто така, от нищото. Като следствие най-често идва и подаръкът на съдбата – късметът, който вече е върхът на успеха на всяко начинание. Мисля си, че Христос точно в това е искал на убеди хората – силно да вярват в късмета си и в своята човешка мисия на земята. Всеки трябва да осъзнае в какво именно е неговият късмет, понеже това е понятие индивидуално за всекиго, а след това за миг да си представи живота без него – получава се хаос и ужас. Човек преди всичко е длъжен да опознае себе си и да бъде благодарен на това, което има в наличност. Например: безценна младост, крепко здраве, интересна професия, уютен дом, задружно семейство, добри приятели… А после да бъде твърдо убеден, че може да получи и още повече, живеейки, без да осъжда за каквото и да било другите около себе си. И именно тази намерена лично своя ниша е индивидуалното стъпало нагоре. Сигурна съм, че Христос е бил перфектен психолог и добре е знаел закона за взаимното привличане, според който всеки човек привлича себеподобния. Затова и проповядва, че ако наистина всеки иска да получи повече, трябва и да дава повече, да отвори душата си с искреност, любов и чисти намерения. Твърдата убеденост в късмета и успеха са синоними на вярата в Господа. Той е знаел, че няма случайни неща на света, а всеки детайл е взаимосвързан с нещо друго. Само ние, потънали в дребнавото битие, не винаги осъзнаваме тези взаимовръзки. Оттук идва и формулата на успеха – силна вяра и вътрешна убеденост в собствените сили, които впрягат целия духовен потенциал и показват правилния път напред. И като венец на тези усилия, впоследствие идват късметът, успехът и щастието. Вероятно точно това е говорил Христос на хората на Нагорната проповед – да не натягат предумишлено тетивата на живота си, да следват спокойно и уверено пътя си напред и успехът сам ще дойде. За събралото се множество преди 2000 години целта на живота била да имат хляб и покрив до края на дните си, но за нас, хората препускащи в днешния задъхан век, тази амбиция е минималната. И все пак за всекиго периметърът е различен. Питам се дали моето идване тук, на Хълма на щастието, ме прави щастлива? Мисля, че да! Защото без вяра не може да се живее и всеки трябва да научи своя урок. И така, крачейки през живота напред, всички ние сме по пътя към нея, а това е и пътят към Храма. Наистина, усещам се радостна, лека и пълна със светлина – тук, на Хълма на щастието! Вероятно съм осенена от Неговата сила и вероятно това ще помогне да напиша пътеписа си интересен и зареден с много и позитивна енергия.

(((((((((()))))))))) (((((((((())))))))))

Ободрена, окрилена и пречистена от всички тези възвишени и позитивни настроения, продължавам пътуването по крайбрежието на Северен Кинерет. Тук скалите са стоманеносиви, с вулканичен произход от преди милион години. Пред мен е

националният парк Коразим,

известен в еврейската история с три паметни факта:

национален парк Коразим, Израел

Първият има отношение към жертвоприношенията в Храма по време на най-големия пролетен празник Песах. Във Вавилонския Талмуд градчето се споменава като място, където се събирал най-добрият урожай, достоен после да бъде изпратен в Ерусалим. Ежегодно на празника коразимци носели първия сноп пшеница – скъп дар за Господа – и се гордеели, че по тяхната реколта с едри, пълни класове ще се равняват всички в страната.

национален парк Коразим, Израел

Вторият факт е основната причина, поради която това невзрачно и бедно на цветове селище от първите векове на новата ера днес е добре охраняван национален парк. Това е прекрасната черна синагога от ІІІ век, богато инкрустирана с каменна резба. Още по време на разкопките, когато блоковете, арките и колоните с изящни капители били разхвърлени след земетресението, станало ясно какви тънки и богати декоративни елементи са издялани върху черния камък. Много доброто съхранение било възможно единствено понеже базалтът е значително по-здрав камък от използвания обикновено бял и красив варовик. Скулптор, който е работил с базалт – черния вулканичен камък, знае, че той е изключително твърд и трудно се поддава на обработка, особено когато трябва да се гравира. Каменната резба е затруднена и от факта, че пиластрите и фризовете са от цели блокове, без свързващи елементи и при грешка поправката е невъзможна. Ако резецът отчупи само едно излишно парченце, целият блок трябва да се изхвърли. В тази синагога талантът на древния скулптор от Коразим ни е показал образци на фино и точно изпълнение на каменния филигран, достоен за най-талантливите декоратори на своето време. Сравнението е особено отчетливо, ако си припомним бялата синагога в Капернаум, която е само на няколко километра от Коразим. По това време тя също е била разкошна и богато резбована. Издигната от бял варовиков камък, тя рязко контрастирала с околния пейзаж от доминиращ черен базалт. Предполагам, че жителите на Коразим благородно завидели на съседите си от по-богатия Капернаум. Наблюдавали с какво желание и ентусиазъм те купуват и извозват отдалече скъпите каменни блокове за синагогата си и решили: „Хайде да им покажем, че и ние, бедняците, можем да построим от нашия местен черен камък не по-малко красива синагога”.

национален парк Коразим, Израел

Когато археолозите частично възстановили и сглобили на място реставрираните блокове, се открила великолепната работа на старите майстори. Принципът на строителството не се отличава от останалите синагоги в Галилея от този период. Разкошната фасада е обърната на юг, към Ерусалим, и има три врати – главната в центъра и две малки от двете страни. Тъй като тя била построена на върха на хълм със стръмен скат, основата на лицевата стена е по-висока, затова и към входа води широко парадно стълбище. В желанието си напълно да възстановят красивия вход, реставраторите на място издигнали фронтона, като успели да съберат и сглобят всички богато декорирани звена. Основната зала е с размери 24 х 17 м, колонадата е П-образна, двуредна, встрани с елегантни колони, високи 5 м, също богато орнаментирани и с надписи на арамейски и иврит. Открит е и масивен трон, наречен „креслото на Моисей”, увенчан също с тънка каменоделска декорация, правен със съзнанието, че остава за векове. Тук надписът частично разбулва тайната на скромния майстор: „Да бъде споменат с добро Йордан, синът на Исмаил, издялал тази колонада и нейните стъпала. Да бъде удостоен за това със съдбата на праведник.” Трудно е да се повярва, че тази черна каменна дантела е толкова симетрична, изпълнена с фигури на цветя, растения и палмови клонки, изработена с такова вещо старание и огромно търпение. Необичайно е, че наред със символиката на юдаизма тук присъства и богинята Медуза от гръцката митология. Запазилите се даже дребни детайли – големи раковини, украсяващи върха на фронтона; статуи на лъвове; символи на месеците и други резбовани елементи са изпълнени с голяма точност и изглеждат дълбоко изрязани, отчетливо релефни и затова по-богати в сравнение с украсата на другите синагоги. И това е било възможно именно защото базалтът е много по-здрав, по-твърд и по-тежък материал, от варовика. Колко необичайно и почти нереално изглеждаше тази черна и загадъчна красота в жежкия летен ден, като че ли овъглена от хилядолетното слънце на древната, древна земя Израел! Реставрационните работи в Коразим, разбира се, се отнасят не само за синагогата, но и за градската част. И тук е открит един доста особен принцип на градоустройство, наречен „инсула” (в превод от латински – остров). Според него всеки род е обитавал свой квартал с цялата му инфраструктура. Отвън този жилищен комплекс бил обкръжен с обща стена и тесни улици от всички страни. Всъщност градът представлявал множество инсули с общи маслинови преси и обширно микве близо до синагогата. Третата причина за извесността на Коразим е негативна – свързана е с проповедническата дейност на Иисус Христос. Коразим и Капернаум били едни от първите места, където Иисус е проповядвал Своето учение, но местните жители останали верни на еврейските традиции и Го отхвърлили. В гнева Си Той предрекъл, че тези градове са място, което предстои да бъде разрушено без надежда за възстановяване. И наистина, предреченото се сбъдва. До ІV век градът бил сравнително голям, но разрушително земетресение го срива до основи и след това той никога повече не бил застроен отново. Средновековният историк Евсеевий в труда си „Ономастикон” споменава Коразим като място напълно разрушено и мъртво. По-късно през VІІІ век, около днешния вход на националния парк се появява гробът на шейх Рамадан и възниква бедуинско село, но за кратко време.

(((((((((())))))))) (((((((((())))))))))

Пътят ми отново пресича

най-любимата от всички реки в Израел – Йордан

Тя е река многолика и променлива според ландшафта така, че участъците в нея изобщо не си приличат. Намирам се в природния

резерват Парк на Йордан,

точно в устието, където уморената река най-после се влива в своето езеро. Между северния мост – Бнот Яков (Синовете на Яков), на 70 метра надморско равнище, и южния – Арик (по името на Ариел Шарон), където се намирам в момента, са само 11 км. Какво ли обаче не е ставало с водата оттам дотук – препускала е като неистов планински поток през прагове и водопади, въртяла е перките на водните мелници, разхлаждала е почиващите екскурзианти в зоната за отдих, филтрирала е чудесния планински въздух и ето я сега тук, укротена непосредствено преди минус 210-тия метър под морско равнище, преди да се слее с Кинерет и успокои съвсем. След този чувствителен наклон една жизнерадостна група спортисти гребци с няколко кану-каяци се спускаха отгоре с отпуснати весла.

Река Йордан, Израел

След шестдневната война през 1967 година, когато тази долина вече не е под сирийски контрол, фондът за защита на околната среда инвестира тук огромни средства, за да създаде „Парка на Йордан”. По извивките на реката и между разлетите и ръкави сади водни и тръстикови растения, палми, върби и цели гори евкалипти и олеандри, които цъфтят с яркорозови цветове. Именно тук, в този свеж, живописен, благоустроен и зарибен парк, с ярко библейско минало, със сенчести пътечки, извити мостчета над поточетата, затревени полянки и оборудвани места за пикник, пристигна моята целенасочена, тематична екскурзия. Пътувам по стъпките на Иисус Христос и попадам в

древната Витсаида

(Бейт-Цайда, произнесено на иврит, а в превод – „дом на ловеца”, „дом на рибаря”). В наши дни на картата на Израел не съществува такова селище – то е само обект за посещение, част от просторния парк. Христос бяга тук от властта на Ирод Антипа, управител на Галилея, на по-спокойната територия на Ирод Филип, син на Ирод Велики. Тук рибарите Симон и Андрей стават Негови последователи, а впоследствие и апостоли.

Мъртво море, Израел

Впрочем в това широко устие на реката от най-древни времена са живели хора. На много места са намерени следи от древни селища, например руини на малка крепост с две полукръгли стени от времето на цар Давид. По-късно в Талмуда и Новия Завет четем за малки риболовни и селскостопански селища, най-известното от които е именно Витсаида. Понастоящем тази крайезерна територия е почти бяло петно за всезнаещите археолози. Все още не са правени максимално задълбочени проучвания, но се предполага, че тук е бил пристанищният квартал на големия за времето си град Юлиас, наречен така в чест на съпругата на римския император Август, построен през 30-тата година. А според биографичната книга на Йосиф Флавий, именно Юлиас е мястото на едно от сраженията, където неговата въстаническа войска търпи поражение от римляните. До ХVІ век тук е било бедно рибарско селце, а през ХVІІ век пътешественици я описват вече в руини. В първите години на ХХ век тук правят опит за заселване 16 семейства руски евреи от Крим, избягали от революционните размирици и търсейки новата си родина в тези географски ширини. Прогонват ги блатата и маларията. Днес сиво-черни алеи, настелени с каменен дропс от местния вулканичен камък и обримчени с бели, обли речни камъни, водят до различни потайни кътчета. Предпочитаме живописния маршрут към водните мелници. Движа се по указателните стрелки и пред мен е тясна алея, почти превзета от храсти и папрати, пресечена от ручейчета, впримчени в канавки и романтични мостчета над плуващи патици и водни костенурки. Мелниците са на най-бурните извивки на този периферен поток. Те не са още реставрирани, но добре личат основите им и водопадите, където водата е въртяла воденичните камъни.

река Йордан, Израел

И ето тук, във Витсаида, за кой ли път се срещам с едно уникално явление – съвременната комерсиализация на личността на Иисус Христос. Очевидно е как Неговото име и дело се спрягат с цел привличане на туристи и бизнес.

По стъпките на Исус в Израел

Как изглеждаше това в Парка на река Йордан ? Организаторите бяха намерили разковничето в един безхитростен, леко наивен и неангажиращ с изчерпателност стил, като проследяваха най-основните периоди от живота Му. Те също като мен се движеха по стъпките на Учителя около Кинерет, следвайки текстовете от Новия Завет. Вървя по главната алея на парка в посока юг, към езерото, и търся по картата обозначените обекти.

  • Като начало откривам в избуелите храсти обелиск, изобразяващ дома на рибарите Симон-Петър и брат му Андрей, на които Той казва да оставят други да ловят рибите и да дойдат с Него, за да ловят хора – цитира се Матей (4:19).
  • Продължавам по черната алея и стигам до друго „християнско” кътче – лозето, където уж в среща с народа Христос съветва да се пие по малко вино, за да бъдат радостни хората.
  • По-нататък следва един своеобразен разказ в илюстрации на чудесата, извършени от Спасителя. Безхитростни картинки с библейски сюжети в стил „комикс“ показват на табла как Той отначало идва във Витсаида – Лука (9:10);
  • как превръща водата от делвите на Кфар Кана във вино – Иоан (2:1-11);
  • как с две риби и пет хляба в Табха нахранва събралия се народ – Лука (9:13-17);
  • как помага на слепия да прогледне – Марк (8:22-25), на болния от проказа да се изчисти – Марк (1:40-42), на сакатия да проходи – Иоан (5:8-9), на бесния да се успокои – Матей (8:16).

Продължавам разходката си и на други, полуизбелели от слънцето стативи с любопитство разглеждам илюстрации

  • как Христос ефектно върви по водата – Марк (6:48-51),
  • как помага мрежите на рибарите да са пълни – Лука (5:5-7), а на финала отново е Витсаида.

Целият този иконописен жанр, за по-голяма автентичност и спечелване симпатиите на доверчивите туристи, е съпроводен с посочените цитати.

По стъпките на Исус в Израел

Алеята апотеоз на делото на Иисус Христос свършва в южната част на парка с панорамна тераса и чешма с вода. Тук, на последната височина над Кинерет, в началото на Неговото любимо езеро, девет мемориални плочи маркират светите места, свързани с личността Му. Надписите са: Коразим, Хълм на щастието, Табха, Капернаум, Магдала, Тибериас (Тверия), езерото Кинерет, Курси, Сусита. Стана ми и весело, и тъжно от тези малки хитрости на организаторите на парка. Знаейки, че разкопаването на терена, за да се извадят наяве зрънцата история от древните пластове на самобитните еврейски старини е работа много по-рутинна и отговорна, те са превърнали тази част от парка в своеобразен синтез с илюстрации на Христовото дело. Не се навлиза в същността на учението Му, вероятно заради предпазване от светотатство, също както и прадедите им преди 20 века, а се използва митът за Учителя единствено с цел реклама и временна тематична украса на парка. Не усетих уважение и почит, а само посредственост, елементаризъм и повърхностност. Разбира се, няма нищо лошо в популяризирането на личността на Иисус Христос, непризнатия пророк, с когото тази земя се гордее, а и тук не е подходящото място за морализация в религиозен стил. Засегнаха ме само липсата на интелигентен подход, ниското качество на изпълнението и развлекателния характер на цялото мероприятие. От друга страна си мисля, че тази популярна форма, в която е облечено делото на Христос, го прави даже по-достъпен за обикновения човек. А несериозният вид е напълно в синхрон с този цъфтящ „народен тип” парк – с костенурки по полянките, ромолящи поточета и маси за пикник с мангали за скара под плътните сенки. А рибният ресторант беше с доста богато меню и пълен с вкуснотии.

Парк на Йордан, Израел

(((((((((()))))))))) (((((((((())))))))))

Шосе № 92 вие километрите си на юг и все по на юг от другата страна на Кинерет – по източното крайбрежие. Плавните Голански възвишения свършват тук, на брега на езерото, и оформят прекрасни плажове. Те не са пясъчни, а каменисти и това е обяснимо. В това спокойно, тихо езеро никога не са бушували продължителни бури с мощни вълни, за да натрошат със сила овалните камъчета на песъчинки. Напротив, именно пословичното спокойствие на езерото-море е повод сега плажовете с ласкави имена да бъдат наредени един след друг по цялото крайбрежие. По пътя ми на юг е

националният парк Курси

Градчето е известно благодарение на разказите на евангелистите Марк (5:1-17), Матей (8:28-34) и Лука (8:27-37). Те разказват, всеки по свой начин, за едно от най-невероятните чудеса, извършени от Христос при обиколките Му около Кинерет. Силно желаейки да помага, да облекчава съдбата на болните хора и с това да възвеличава вярата в невероятната сила на Своето учение, Той и този път остава неразбран. Христос идва в Курси и още вън от града среща според Матей двама бесновати, а според Лука и Марк един човек, болен от бяс (епилепсия). Болният бил напаст за градчето и мъка за самия себе си. Обсебен бил от множество зли сили – „цял легион”, както самият болен се изразил (знае се, че войниците в римския легион били 2000 души). Христос заповядал на бесовете да освободят човека, а те му се помолили да не ги праща в пъкъла, а да им разреши да се внедрят в стадото свине наблизо. Той им разрешил, бесовете се прехвърлили в тях, след което животните хукнали към високия бряг на Кинерет, хвърлили се оттам и потънали. Неприятно изненадани от загубата на стоката си, пастирите побягнали към града и разказали за неочаквания инцидент. След това посланици дошли при Христос и го помолили да напусне пределите на Курси и повече да не идва при тях. Той се качил обратно на кораба и отплувал. Християнските теолози дълго време се опитвали да установят къде именно е станало това чудо. В Евангелията мъгляво се упоменава „Гедаринската страна”, а място с подобно название е било известно само на север от Курси – там, където потокът Самах се влива в Кинерет. Тук е и единственият висок бряг, откъдето биха могли да се хвърлят свинете. Точно тук още през V век известният монах Сава търсил мястото на чудото със свинете и стигнал до заключението, че е именно край селището с название Курси. Вероятно той е първият идентификатор. Мястото на чудото с изцелението на бесноватия, макар и подробно описано и от тримата евангелисти, векове оставало загадка до момента, когато започнало строителството на околовръстното шосе по брега на Кинерет. Дотогава не било известно наличието на християнски паметници по тези места. Но ето, че булдозерът, разчистващ терена, се натъкнал на византийска базилика с разкошен мозаечен под. Наложило се да бъде променено трасето на крайбрежната магистрала. Проведени били щателни разкопки и открити манастир с камбанария и голяма църква, отнасящи се към V – VІ век. Няколко години продължила подробната реставрация преди Курси да бъде обявен за национален археологичен парк. Разглеждам обширната

„Църква на чудото със свинете”

Подовете и са украсени с мозайка на геометрични фигури, животни и плодове. По чудо са се запазили ярките цветове и нежните полутонове. Белите, прекрасни мраморни колони с резбовани капители, фризове и корнизи контрастират на фона на черните арки и стени. Градени са от вулканичен камък с бели фуги. Мозаечен надпис на гръцки декларира, че мозайката е положена по времето на Стефан Боголюб – глава на църквата и епископ през 585 година. През 741 година силно земетресение срива тези прекрасни църква с манастир и християните напускат Курси.

национален парк Курси, Израел

Неочаквано се натъквам на интересно умозаключение. Дивите свине, обитаващи днес горите на Израел, умеят да плуват добре, а породата домашни, поради по-късите крака и мощен торс, не умеят да плуват. Явно, в евангелския разказ се говори за домашни свине. Но защо? На евреите е забранено да употребяват свинско месо и да отглеждат тези животни. Налага се заключението, че вероятно селището по времето на Христос е било езическо. Освен това евангелистите в края на разказа описват недоволството и уплахата на свинарите от загубата на животните. Това също показва, че това са били не диви, а нарочно отглеждани животни. Знаем ли какъв е подтекстът тук и защо точно свине са избрани за извършване на чудото? Вероятно защото са най-ненавижданото, „дяволско” животно за всички евреи. А вероятно така евреинът Христос косвено напомня на събратята Си Божията забрана да не се употребява свинско месо. Само в едно съм сигурна, че с този кратък разказ древните очевидци на чудото са искали за кой ли път да вдъхнат увереност в силата на личността и учението на Иисус Христос.

(((((((((()))))))))) (((((((((())))))))))

Разстоянията по моя маршрут са кратки, но съдържателни. Пътуването не винаги следва стъпките на Иисус Христос около Кинерет, но затова е приятно, опознавателно и разтоварващо. Едновременно с това денонощно мисълта ми е заета с живота на Учителя. Потресена съм от странните разкази на Четвероевангелието, които буквално граничат с фантастиката и нереалността. Но успоредно с това непрекъснато намирам потвърждение на всеки от тях в десетките посетени обекти, където е бродила сянката Му. И все повече се налага един пряк въпрос, отправен към мистичната личност на Христос: Кой е бил Той? Щом няма преки исторически доказателства, а само библейски, живял ли е наистина или е сборна фигура, плод на въображението? Кои са изворите на поразителните Му способности? Какво стои зад мощта на невероятните Му внушения с конкретен резултат? Защо тази неординарна личност никога нищо не е написала, а учението и всички сведения за живота и делата Му получаваме единствено и само от евангелистите?

Византийски икони

Византийски икони

Столетия наред отговор на тези въпроси са се опитвали да дават учени, докоснали се до текстовете на Новия Завет с научна цел. За мен най-вероятната от всички теории е на германския папиролог и специалист по дешифриране и датиране на древни текстове професор Тиде. Той поставя под въпрос съвременните теории за произхода на християнството. Според него Евангелията съвсем не са преразказани легенди, а свидетелства, написани много по-рано и то от съвременници на Христос. Те са просто … репортажи. Доказателството са три парченца папирус, известни днес като „Оксфордският папирус Р 64”. Той е на гръцки и е част от Евангелието на Матей, глава 26. Съществувало е мнение, че Евангелията са писани далеч от Палестина – в големите космополитни градове на Римската империя, при това от последователи на Платон. Тоест от тях не може да се узнае нищо за Христос като историческа фигура. По-задълбочено изотопно изследване на папируса обаче, показва, че той е много по-стар – от около 50-тата година на новата ера. Тук светите имена са написани съкратено, но с гръцки букви „КЕ” – Господ, „IS” – Иисус. А това, според професор Тиде, означава, че още първите християни са смятали Иисус Христос за Бог. Тази констатация има огромно значение. Освен това е установено, че парчетата папирус са от „кодекс”, а не от свитък. Кодексът се появява в християнската история след свитъка. Следователно оксфордският папирус е копие от още по-стар свитък, който е бил още по-близо до времето, когато е живял Христос. За библейската наука това откритие е скок, какъвто не е имало след откриването на свитъците от Мъртво море. То доказва, че Евангелието от Матей е писано непосредствено след разпъването на Христос на кръста, а може би е започнато и още по-рано. Това значи, че авторът на тази история е съвременник на описаните в него събития. Матей е писал Евангелието си практически непосредствено по време на събитията. Значи Евангелието от Матей не е текст, изграден въз основа на устни предания, а … репортаж от мястото на събитието! И това е естествено, та нали Матей е ученик на Христос, свидетел на събитията. В християнските интелектуални среди, обаче, това откритие е посрещнато с възмущение. „Това е фарс!” – роптаят всички, които искат да виждат в историята за Христос само легенда. Преди повече от половин век по същия начин било посрещнато и откриването на ръкописите от Мъртво море. А те налагат същите изводи: на късчета папирус, открити в пещерата Кумран, папиролози, сред които и самият професор Тиде, прочитат стихове от Евангелието на Марк. А присъствието на Евангелие там – в лоното на есейската еврейска секта, означава, че то е писано най-късно до 50-тата година на новата ера. Финал на този научен спор слага Орсолина Монтевеки, призната за корифей на всички папиролози по света. Нейното мнение е в полза на Тиде – Евангелието на Марк е писано най-късно 10 20 години след смъртта на Христос! Значи Евангелията не са писани далече от Палестина и не са плод на нечие въображение. Евреи са писали за други евреи, които са можели да проверят достоверността на събитията, защото са били съвременници на Христос. Тази публика от строги читатели не би приела и най-малкото изопачаване на фактите…

((((((((((((((()))))))))))))

Отдавна се е преполовил вече четвъртият ден от моята прекрасна екскурзия. Нетърпението назрява, очакването е на финала си, екзотиката на събитията приближава своята кулминация, защото днес е особено тържествен ден –

денят на Светото Кръщение

Днес цялата ми група очаква да бъде кръстена в свещената река Йордан – там, където и Божият Син е бил кръстен преди 2000 години.

Светото кръщение

Едва ли в ония далечни и по-близки до Бога години, обект на моето повествование, човек е могъл да предположи на какви превъплъщения със съмнителна достоверност ще е подложен в бъдното този най-светъл момент от живота Му – кръщението. Евангелистите, подчинени на своя приказно сантиментален стил, не указват къде точно по течението на река Йордан – от Кинерет до Мъртво море – е станало знаменателното събитие. Още хората от далечните византийски времена, маркиращи началото на масовото християнизиране от Константин и Елена, а впоследствие и различните християнски клонове били не само тотално заети със спорове относно тълкуването на части от Евангелието, но и загрижени за точното идентифициране координатите на всеки един момент от живота Му. И така – къде е истинското място на кръщението на Иисус Христос? Версиите са две и за щастие не си противоречат, а напротив, взаимно се допълват.

Приближаваме Ярденит

естественият улей, където Йордан изтича от Кинерет. Тук според християнската традиция Христос е кръстил Своите ученици. А самият Той е бил кръстен от Йоан Кръстител значително по на юг, само на пет километра преди Йордан да се влее в Мъртво море. Именно тази общоприета версия разбулва една от първите ми екскурзии преди години. Тогава пътуването ми беше в обратна посока – от Ерусалим към Тверия, но не по шосетата от вътрешността на страната, а по поречието на река Йордан, в посока север.

Ярденит, Израел

За миг потъвам в спомени, които с лекота свързват събитията. Пренасям се на осемдесет километра по-надолу – по западния бряг на реката, в края на Юдейската пустиня, където е кръщавал Йоан Кръстител и където при него дошъл и Христос: „А когато се кръсти целият народ, и когато Иисус, след като се кръсти, се молеше, отвори се небето, и Дух Светий слезе върху Него в телесен вид, като гълъб, и чу се глас от небето, който казваше: „Ти си Моят Син възлюбен; в Тебе е Моето благоволение!.” Лука (3:21-22) Сега тук Йордан представлява мътен, тесен, лъкатушещ поток, широк не повече от 15 – 20 метра. Отсреща, на високия бряг, от Йорданската страна се издига църква със златни кубета и панорамна тераса – кей за туристите. От страна на Израел, реката прилича повече на къпалня, където богомолците се потапят, а после сушат осветените си дрехи и наливат в бутилки светена вода. Тук божиите храмове, отбелязващи яркото събитие в живота на Христос са няколко. Първи бил построен гръцкият православен манастир „Свети Йоан Кръстител”, издигнат на основите на византийска църква от V век. Отвън той изглежда като средновековна крепост, както всички средновековни манастири. Недалеч е етиопският манастир, построен през ХІХ век от етиопски монаси. На запад, близко до шосето, е действащият гръцки православен манастир „Свети Герасим”.

Ярденит, Израел

Входът на този манастир е платен, има брошури и на руски език, а историята му е нетрадиционна. Монахът Герасим, живял в средата на V век, събрал монасите отшелници, бродещи по Юдейската пустиня и околните планини, и с тяхна помощ изградил обител, за да им даде подслон. Според идентификацията градежът бил на мястото на пещерата, където спряло да си почине Светото Семейство по пътя Си към Египет. Пет дни в седмицата дяконите прекарвали в пост и молитва, като се хранили само с хляб, вода и фурми, а в събота и неделя устройвали обща трапеза с готвена храна и си позволявали малко вино. А за самия Герасим е известен любопитен факт. Веднъж той излекувал тежко ранен лъв. След това звярът години наред съпровождал спасителя си, охранявал магарето му, което пренасяло вода от реката за манастира, а след смъртта на светеца починал на гроба му. Но това, което прави известен този манастир, е, че именно тук, съгласно преданието, Йоан Кръстител извършвал обряда „кръщение”, опрощавал греховете на новопокръстените и показал на народа Месията – Иисус. „На другия ден Йоан вижда Иисуса, че отива към него, и казва: ето Агнецът Божий, Който взима върху Си греха на света.” Иоан (1:29) Този епизод е запечатан на широко известната картина на руския живописец Александър Иванов „Явяването на Христос пред народа”.

Yardenit, Израел

Видяхме снимки и ни разказаха как преминава ритуалът в деня на големия християнски празник

Кръстовден

Тогава тук се стичат хиляди желаещи да приемат светото кръщение от висшето духовенство и с барабанна музика и тръбни звуци започва кръстният път до реката. Понастоящем тук се провеждат реставрационни работи и още много може да се желае по благоустрояването на мястото. На единия бряг Ерусалимският патриарх извършва молебен, а на другия – Йорданският епископ. След това те едновременно се спускат към реката, хвърлят много цветя, завързани на въже кръстове и пускат бели гълъби. После богомолците в специални ризи се потапят в осветените води. Всъщност да се спуснат по разкаляния и обрасъл бряг до водата не е трудно, но да се върнат обратно, вече си е проблем – за едната ръка тегли свещеникът, а за другата – граничар с автомат. Местоположението на това свято за християните място – на самата граница – е толкова неудобно, че още през последната десетилетка на миналия век, за това важно религиозно събитие – тайнство за православните християни, бил приспособен друг участък от реката. Мястото е благоустроено, елегантно и луксозно, с един eдинствен недостатък, че там Иисус не е бил кръстен. И това е Ярденит – оттокът на Йордан, където според преданието Иисус е кръстил Своите ученици и където в момента се намира моята екскурзия.

(((((((((())))))))))

Ярденит, Израел

Всъщност

Ярденит е едва ли не единственото място, където реката е изцяло в пределите на Израел

В останалата си част тя или представлява самата граница с Йордания, или е зад нея, така че практически е недостъпна. Затова и тук е определеното място за ритуала. Комплексът Ярденит има издържан туристически и бизнес вид. Представлява отначало голям паркинг, ограден с висока палмова гора, алеи с художествено оформени мозаечни пана, с чучури течаща вода, фрески и цитати от Библията на различни езици. А вътре, в едноетажната сграда, се намира луксозен магазин с изискани сувенири и цени в долари, ресторант и кафенета. Дворът, който е и бряг на реката, е впримчен в красиви тераси и стълбища, спущащи се до водата. На някои от тях деца ловят риба, която лесно може да се види как гъмжи, понеже тук си е уютен, защитен от закона развъдник. На други – туристи, нагазили на плитко, се поливат с вода, имитирайки светото кръщение, а на трети – кафенета под чадъри утоляват жаждата. И над целия този комплекс се извисяват грамадни евкалиптови дървета, водни храсти, тръстики, папур, белеят се водни лилии и буйна тропическа зеленина залива бреговете.

Свето кръщение в река Йордан

Ярденит е център на баптизма и богомолци от цял свят целогодишно се стичат, за да се потопят в святата вода. Ние също слизаме до реката, за да участваме в тайнството, наречено Свето Кръщение – духовната цел на днешното ни пътешествие. Макар че не сме баптисти, решихме да приложим външно техния ритуал – заради великолепната му зрелищност. Освен при православното християнство, това е единствената конфедерация, в която е прието хората да се кръщават не в детска възраст, а в зрели години, когато човек може сам да приема съзнателни решения. В ранните византийски векове, когато са се полагали основните ритуали в християнството, разликите с еврейските традиции не са били много големи. Тогава хората са се кръщавали голи, както в еврейската миква, откъдето води и началото си този обряд – кръщение. Затова и жените били кръщавани от жени, а мъжете – от мъже. Сега баптистите се кръщават в специални дълги бели роби, каквито получихме и ние.

Свето кръщение в река Йордан

И така, ето ни, един автобус българи – зрънца, зареяни по гурбет в тази далечна нехристиянска държава – участвахме в религиозното тайнство като съзаклятници. Бяхме статисти импровизатори и едновременно главни герои, облечени в белите кръщелни ризи. Отначало свещеникът, руски поп, тържествено и вдъхновено, придружаван от малък женски хор, въведе в лоното на вярата десетината некръстени наши сънародници. Докато траеше свещенодействието, ние – всички останали, облечени в самодивските дълги роби, любопитно и загадъчно се споглеждахме, щапахме в плитката част на реката и чакахме реда си, за да бъдем осветени. И ето, той дойде! Всички отидохме в по-дълбоката част на реката. После рутинно, с привичен жест на мек руски език свещеникът пропя: „Освящается раба Божья Галина”… И без да се усетя, три пъти бях потопена под водата. Излязох на брега тотално мокра, но свежа и щастлива, преродена и радостна. Всички се чувствахме като нови хора!

Свето кръщение в река Йордан

Водата на свещената река Йордан, в която е бил кръстен преди 2000 години и Спасителят човешки, ни омагьоса и пречисти. Невидими нишки вече ни свързваха с небето, бяхме вече сродени. По непонятен начин мислите ни потекоха в една посока, а ръката сама събра пръст до пръст и набожно направи кръст. Повя ни с крилото си гълъбът на Светия Дух и макар че не блесна светкавица и не се чу глас от небето, от този ден вече бяхме други хора.

Продължанието:

Израел, около Кинерет – По стъпките на Исус (7): Тавор, замъкът Белвуар и Хамат Гадер

Автор: Галина Тодорова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Израел – на картата:

Израел

   Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply