мар. 20 2015

При Винету в ГДР без грижи

Отдавна не бяхме публикували спомени от несъществуващи държави или невъзможно за повтаряне пътешествия – днес Цветан ще ни разкаже за една негова ученическа екскурзия до несъществуващата днес Германска демократична република. Т.к. в разказа са използвани термини и понятия, които родените след 1989 просто няма откъде да знаят, си позволих да добавя доста пространни допълнителни обяснения, които са надлежно означени.
Приятно четене:

При Винету в ГДР без грижи

Спомени от ГДР: Вартбург и Дрезден

Музей на Карл Май – Радебойл, Германия

След полета на Гагарин в космоса всички бяха уверени в победата на комунизма, дори дядо след като пуска радиото чува::
Вие слушате радио Лондон (ВВС)“
– Господи! –
стряска се той – откъде знаят? – и кандисва 🙂

Нашето поколение имаше една мечта-да стане космонавт. Но скритата мечта за всеки номенклатурен кадър на БКП беше да се качи в черен Мерцедес със завески. По сведение на ,,Свободна Европа“ НРБ заемаше 3 място в света след ГФР и Сингапур по притежание на Мерцедеси на глава на населението

Малко пояснения от редакцията

  • Свободна Европа е „вражеска“ радиостанция, излъчваща (и) на български по време на социализма – биваше постоянно заглушавана. Заради това заглушаване на българските предавания, редакцията се принуди да научи сръбски, за да може да слуша Гласът на Америка на сръбски, който пък не се заглушаваше. Свободна Европа, под името Радио Свобода все още излъчва за страните със съмнителна свобода на словото, напр. Русия
  • НРБ е Народна република България – официалното име на китната ни родина до 1989г;
  • ГФР е Германска федерална република – официалният превод на български на Федерална република Германия, когато все още беше Западна Германия. Някъде в средата на 80-те на XX век, преводът беше променен на Федерална република Германия
  • ГДР е Германска демократична република – официалното име на социалистическа Източна Германия. ГДР беше Западът на Изтока – даже е имало частни ресторанти. След падането на Берлинската стена през 1989, просъществува още една година, до официалното Обединение на Германия на 3 октомври 1990г.
  • За мерцедесите – много силно се съмнявам в този факт, предполагам, Свободна Европа са имали предви Мерцедес на глава политическо ръководство. Страната с най-много мерцедеси винаги е била Албания, в България бяха малко, даже Гунди караше Фолсваген-костенурка. Виж, сред държавното и партийно ръководство се возеше само на мерцедеси и вероятно това е имала предвид Свободна Европа – бел.Ст.)

Нашата фамилия след 10 години чакане на опашка накрая се сдоби с последния модел Вартбург!

По рано след успешна борба с падежите и презрението на съучениците си, че уча фашистки език, вече натрупал капитал от немски слова, като примерен пионер бях награден с екскурзия до Източна Германия (ГДР).

Набързо станах член на СБА за да получа и аз румънски талони за 20 л бензин и 200 ГДР марки и да нося 27 лева за обмен

Малко пояснения от редакцията

  • Вартбург, освен име на замък в (Източна – ГДР) Германия, беше и една от двете марки произвеждани там автомобили. Другата е Трабант, която пък значи „спътник“. И двете коли бяха обект на присмех и подигравки по време на социализма – но пък за тях се чакаше само 10 години, докато за Лада/Жигула чакането гонеше 13 години. Иначе Вартбург е една от малкото коли в света, които имат шаси, а не са на самоносеща конструкция.
  • А вие знаехте ли, че за да си купиш кола, телевизор и апартамент се чакаше с години, понякога десетки? А знаете ли как се сменя съединител пред блока? Или че чистачките на колата се слагат само, когато вали дъжд, после се махат, за да не ги откраднат?
  • Редакцията също е свидетел, че учещите немски по време на социализма бяха подложени на остракизъм и други унижения, че учат „фашистки“ език. Разбира се, всеки знае, че фашизъм е италианско изобретение, но комунистическата власт и служби не можеха да допуснат да се използва национал-СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ обиди по адрес на Германия. Някак връзката със социализма беше прекалено очевидна при думата „социализъм“, затова и сега противниците на руското правителство са наричани фашисти – без това да има абсолютно нищо общо с фашизма, а по-скоро с нормалността
  • Защо „румънски“? Защото Югославия беше „Запад“ и нямаше никакъв шанс да те пуснат да минеш като нормалните хора по пътя за Европа. А тогава нямаше и помисъл за втори мост на Дунава при Видин
  • 200 ГДР марки („източни марки“) и 27 лева беше лимита валута, която можеше да вземеш официално със себе си при екскурзия в социалистическа страна. Т.к.тогава валутният курс беше „официален“ и „на черно“ почти невъзможно е да се каже колко е това в днешни пари. Във всеки случай хората си носеха хляб, лютеница и кашкавал при пътуване в чужбина, защото иначе рискуваха или да останат гладни, или съвсем нищо да не си купят.

Талон за 10 литра и монета от 5 марки с Вартбург5 източни марки с Вартбург

<-Талон за 10 литра и монета от 5 марки с Вартбург->

В колата бяхме четирима: мама, татко и аз, без брат ми останал като заложник,че ще се върнем в НРБ и партийния другар, като необходим гарант или куфар. Първото ми бойно изпитание беше да превеждам на срещата ни с немските другари от туринг клуба, пред катедралата във Витенберг.

Мартин Лутер с 95-те тезиса

Мартин Лутер с 95-те тезиса

Те ни показаха с гордост вратата на която в събота на 31 октомври 1517г 33-годишният професор по теология Мартин Лутер (Martin Luther) е заковал своите 95 реформаторски ,,тезиси“. Последната дума не можах точно да я преведа, но тук ми помогна нашия партиен спътник сравнявайки ги с тезисите на другаря Тодор Живков 🙂

Малко пояснения

  • Заложник – забелязахте ли думата? По време на социализма беше почти невъзможно да отидете цялото семейство на екскурзия в чужбина, а ако пътуването беше на Запад – тогава задължително член на семейството оставаше в страната, за да имат останалите мотив да се върнат. Има и изключения, но това са истински изключения, а аз даже подозирам и тесни връзки с тайните служби. Поне всички изключения, които знам, са такива случаите. Правилото беше – заложникът остава, за да се върнат останалите. По същата причина редакцията не беше допусната да пътува до ГДР, когато в крайна сметка баща ми имаше възможност да изпълни обещанието си да ни води семейно до там
  • Мартин Лутер – няма нищо общо нито със социализма, нито с борбата на чернокожите в Америка – това е основателят на протестантството и Реформацията. Нали знаете, че западното християнстов се дели на католици и протестанти? Е, Мартин Лутер в началото на XVI век започва борба за Реформа на католическата църква, срещу продажбата на индулгенции и разкоша на Ватикана, която борба в крайна сметка (и поредица религиозни войни в Европа) води до основаването на протестантството. Когато папските агенти и князе подгонват Мартин Лутер, неговият патрон (Фридрих) го скрива в замъка Вартбург, без самият Фродрих да знае къде точно – за да може, когато го разпитват по-късно, да може да се закълне, че не знае, къде е Мартин Лутер. А вие си мислехте, че няма благородници в този свят, нали?
  • Мартин Лутер, заедно с Колумб е един от любимите ми исторически персонажи.

Поканени на гости разговорът се завъртя пак за тяхния Лутер, отлъчен от папата, който се скрил във Вартбург и пръв превел библията на немски (1522—1542) .Тук аз се намесих, че нашите Кирил и Методий са превели по рано библията в век, докато германците продължавали да се мъчат с латинския и разговаряли на немски само с конете си (по думите на нашия вожд и учител Георги Димитров)

Малко пояснения

  • Мартин Лутер наистина превежда Библията на немски – това определено е първият превод на езика, който бихме нарекли немски. Но това съвсем не е първия превод на германски език – първият превод е от IV век, когато германски племена започват да приемат християнството. Незнанието на Георги Димитров се дължи на факта, че след като е живял десет години в Германия, не е научил немски за това време, а е започнал да го учи, чак след като влиза в затвора през 1933г (иначе живее там от 1923г и така и не успява да го научи. Явно в затвора попаднал на хора 😉
  • Георги Димитров – печатар със съветско гражданство, „герой“ от Лайпиг, министър-председател на България между 1945 и 1948г, когато умира в СССР. Мумията му дълги години се намираше срещу царския дворец, там където днес се устройва Коледния немски базар. След него излезе модата сред българското комунистическо ръководство да се говори с руски акцент.

На вечерята се изложих още като попитах къде е станал превода.

Средновековна ЕвропаВъв волската бойна каруца

– Wagenburg?

Wartburg ли беше?

Замък Вартбург, Германия

Не – в замъка Вартбург!

– научих аз бъдещият комсомолец и рицар на меченосците. Взел си бележка, аз се отеглих засрамено да играя с техния син Томас. С него поне нямах проблеми в комуникацията поради еднаквата възраст.

2 милиона райхсмарки

2 милиона райхсмарки

Томас ми подари банкнота от 2 милиона марки. Брех, те са били милионери като мен, който не бях чувал за хиперинфлация.(Най-добрата илюстрация на тази хиперинфлация след Първата световна война е „Черният обелиск“ на Ерих Мария Ремарк – бел.Ст.)

После извади снимки на своя дядо, който някога е служил войник у нас. Като видях снимката му с фашистката униформа, на мен ми причерня и не желаех повече да бъдем Waffen Kamaraden (братя по оръжие) както в последните две световни воини. (Отново се появява думата „фашистки“ с изкуствено създаденото значение. Иначе германските военни униформи от Втората световна война са разработени от Хуго Бос – бел.Ст.)

Генерал Тотлебен, Плевен

Все пак като плевенчанин бях дълбоко признателен на германеца руски имперски генерал Тотлебен, Franc Eduard Graf von Tottleben (родом от Курландия, Латвия). Изграденият от него бент беше взривен и водите на река Тученица заляха Плевен и така се сложи край на кървавата битка по време на Руско-турската война 1877г.

В Плевен ще вдигат паметник на Тотлебен. Носят проекта на Сталин за одобрение: стои Тотлебен, държи томче съчинения на Сталин. Генералисимусът коментира:
– Политически е правилно, но исторически – неправилно! Не може.
Носят му нов проект – стои Сталин и държи бинокъла на Тотлебен.
– Исторически е правилно, но политически – неправилно! Не може.
Носят му трети проект – стои Сталин, и държи бинокъла на Сталин.
– Ето това е! И политически правилно, и исторически правилно! Приема се!

Днес казват, че всяка прилика на паметника на Тотлебен със Сталин е случайна, но за този виц тогава не изпращаха на екскурзия в ГДР.

(Паметникът точно отразява канона при изобразяване на Сталин. Вицът по-скоро разказва политически коректната версия. Ето други изображения на генерала – бел.Ст.)

Като пионер, който е стоял на пост пред вечния огън знаех за загиналите руски, румънски и финландски воини за нашата свобода, но не знаех откъде са се появили паметниците с немски имена. Тогава не беше политически правилно да питаш за ролята на немците, както и днес да бъдеш исторически коректен, като Плевнелиев, забравил да спомене жертвите на руснаците и немците за нашето Освобождение.

За това ме светнаха, когато вечерта спряхме пред парка ,,Санс суси“ в Подстам.Уви той беше затворен, но за наш късмет, неочаквано спря една Волга и от нея слязоха руснаци -момче и момиче заедно с баща си генерал и вратите се разтвориха за тях. Помолих ги да ни пуснат заедно с тях, че идвамe от далеч – от Плевен, града на руската бойна слава. Ура генералът се съгласи!

Чърчил, Труман и Сталин

Чърчил, Труман и Сталин

Така заедно със съветските другари окупирахме двореца Цецилиенхоф. Тук на 27 юли 1945 се е срещнала тройката: Чърчил, Труман и Сталин-победителите гарантиращи мира в Европа. Към тях се присъединила Франция(?), а ние въпреки жертвите на Първа българска армия(!) се оказахме пак сред победените 🙁 (Българските жертви във Втората световна война са предимно от времето, когато се бием на страната на СССР. Факт. Бел.Ст.)

Затова пък заедно с победителите пробвахме леглото на ,,Uncle Joe”! Hard! (Чичо Джо е прякора на Сталин в Америка – бел.Ст.)

Сан Суси, Потсдам

Бродейки без грижно из парка ,,Sans sousi“(Без грижи) построен от Стария Фриц (Alter Fritz, Friedrich der Großе), научих, че той подарил цял полк стройни двуметрови германци от Потсдам за сватбата на руската царица -германката Екатерина!Ето как са се появили немските братя по оръжие в руската армия!

Karl-May-Museum Radebeul, Karl-May-Straße 5, 01445 Radebeul, Германия

Помирихме се с Томас след като изпушихме тайно лулата на мира с тютюн, а не с марихуана :). Той ми показа пълната си колекция от над 80 романа на Карл Май и цветни ORWOCOLOR снимки от неговия

музей на индианците край Радебойл, Дрезден

Диорама от музея на Карл Май

Диорама от музея на Карл Май

По късно не пропуснахме да посетим този музей с адрес:

Karl-May-Str.5, 01445 Radebeul.

музея на Карл Май

Седящия бик

Там отдадохме чест на вожда на племето сиукси – Седящия бик.

музей на Карл Май

Скалпове

Oзверихме се на оригиналните скалпове купени от САЩ за 1100 долара +2 бутилки уиски +1 бутилка коняк. Добра цена, моя скалп го взеха от комсомолското племе без пари!

Индианец – музей на Карл Май

Важно за всички фенове на Винету: Внимавайте да не объркате Radebeul с Radeberger!

Радебергер

Мнението на баща ми,че водата в Германия е кофти, а Radeberger e отлична бира беше възприето единодушно. Честна пионерска – изкарахме безгрижно само на фрикадели и бира!

В ГДР открихме какво е аутобан

С пълна газ хвърчахме по бетонния фашистки път и така се увлякохме, че отминахме къмпинга. Вечерта се отбихме и разпънахме нашият вигвам на една полянка в гората и скоро заспахме като къпани. Но неочаквано ни разбуди лай и ярката светлина на фенерче.,,Кто там? Руки верх!“ и ние бързо се изправихме като, чухме прещракването на Калашника.

,,Болгари из Плевна, братушки!“– веднага отговори съобразително нашият партиен другар.

,,Хорошо друзья, спать спокойно!“– и така преспахме до ракетната база под крилото на Червената армия.

ENDE ERSTE TEIL/ КРАЙ НА ПЪРВА ЧАСТ

Продължението:

Вартбург

Автор: Цветан Димитров

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Ретро – на картата:

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


11 коментара

11 коментара to “При Винету в ГДР без грижи”

  1. ari каза:

    Много си тъп, а се правиш на много оригинален, с комунистическите си глупости

  2. Стойчо каза:

    ari, коментарът ти е пряко нарушение на правилото да се обсъжда разказа и да НЕ се обсъжда автора, другите коментатори или редакцията.
    Приеми го за официално предупреждение

  3. ari каза:

    Автора няма ли връзка с разказа:)
    А и доколкото разбирам, това е сайт за пътеписи, а не за тъпа комунистическа пропаганда.

  4. Стойчо каза:

    Точно така е, е авторът е свободен да изразява пристрастията си, когато пише пътепаси. Нямаме забрана за това – иначе просто няма как да описваме света, политика има даже там, където няма държава, а само територия

  5. vladimir1974m2 каза:

    На мен ми хареса разказа.И аз съм ходил по тези музеи.DDR museum-много интересни и отдавна забравени неща могат да се видят в него.

  6. Slama каза:

    Ако човек е опериран от чувство за хумор и си е сложил конските капаци, той наистина не може да усети иронията и самоиронията в едно свежо припомняне на отминалите времена. Няма носталгия, още по-малко – пропаганда в пътеписа на Цветан. А че е пътепис – и в това няма съмнение за онези, които познават алековския тип повествование. Някой беше казал, че светът се разделя със своето минало, смеейки се… Да се посмеем, за да оставим назад предразсъдъците и фалшивите представи.

  7. Дончо каза:

    Чудесен и полезен разказ за тези ,които искат да разберат(ако могат) някои неща за социализЪма. Мога да се подпиша под всеки ред(без Мерцедесите), за ,които и аз мисля ,че не е вярно.Видял съм тези места без музея на Винету.
    Във Виена разбрах ,че георги димитров е живял почти шест години там(има и паметна плоча).Изпратен от Коминтерна ,който му е плащал живота и го е подготвял за терористичната му дейност.Известен коцкар и пияндурник успял да понаучи немски ,а не след това за 6 месеца в затвора ,както ни лъжеха комунистите.

  8. Стойчо каза:

    Официалната версия беше, че е научил немски за трите месеца в затвора Моабит през 1933г 😉

  9. ari каза:

    Ами тогава да пусна един пътепис до Нюрнберг, с лека възхала на чичко Адолф.

  10. Стойчо каза:

    Всъщност – има такъв пътепис 🙂 🙂 🙂

  11. […] когото започнахме нашия пътепис. Излизайки от двореца и тръгвайки по един дълъг, тесен […]

Leave a Reply