Бале в Централна Америка (3): Бокас дел Торо в Панама
Продължаваме с приключенията на Бале из Централна Америка– започнахме с град Панама и Панамския канал, после бяхме в селцето Санта Фе, а днес сме в един световно-не-известен-в-България курортен остров архипелаг – Бокас дел Торо.
Приятно четене:
Бокас дел Торо в Панама
част трета на
Бале в Централна Америка
След като изкарахме два дена в Санта Фе, наливайки се от сутрин до вечер с бира на терасата или в пицарията (виж снимки в предишната серия), решихме да предприемем осемчасов поход до някакъв водопад. На излизане от селото минахме покрай местното съдилище.
От четири паркоместа пред съда, едното беше за инвалиди. За щастие Бентли-то на Алисия и Валери Божинов не беше паркирано там!
По пътя беше страшна жега и когато
започнахме да катерим планината
с радост установихме, че в гората е значително по-прохладно. Край нас започнаха да се редят приказнокрасиви растения, а мина и един селяндур на магаре.

Приказнокрасиво растение в дебрите на панамските Кордилери (не съм много сигурен за името на планината*)
Бая се поизморихме и започнахме да спираме често за почивка, похапвайки вкусни жълти (но много сладки) портокалчета, които растяха навсякъде около пътя. Накрая стигнахме в една много забутана джунгла, където старец режеше клоните на палмите с мачете. Поиска ни пари, а ние му казахме да го духа. След малко се чу звукът от водопада, но беше толкова кално, че се отказахме да вървим натам и се върнахме благополучно в Санта Фе.
Вечерта се надрахме като прасета и рано на следващата сутрин пак
продължихме по Панамериканската магистрала
След известно време се отклонихме надясно с цел да пресечем планината отново и да се докопаме до
карибското крайбрежие на Панама
След малко се изкачихме бая високо и отново навлязохме в
мъгливата тропическа гора
Пред очите ни се заредиха спиращи дъха гледки.
След няколко часа превалихме планината и започнахме лека-полека да се спускаме към Карибското море. Направи ни впечатление, че по път
имаше много наколни жилища,
а селата изглеждаха значително по-бедни отколкото тези по брега на Тихия океан.
Най-накрая се добрахме до
село Алмиранте,
откъдето трябваше да хванем водно такси до архипелага Бокас дел Торо.
Хората в село Алмиранте
бяха кофти и се лепяха да досаждат, така че бързо-бързо хванахме едно водно такси за по 6 долара на човек (първоначалната цена, която ни обявиха беше по $30) и запердашихме с висока скорост към
тропическия рай Бокас дел Торо
Най-накрая се озовахме в прословутия курорт
и си наехме квартира.
Веднага, след като се настанихме, в нашата стая се появи неканен гост – бебе базилиск. Тези гущерчета са известни с това, че могат да търчат върху водата.
Ударихме си по една баня и излязохме на разходка, да се ориентираме в
обстановката на острова
Бокас дел Торо, ПанамаБеше страшно красиво и почти всички къщи бяха в колониален викториански стил.
Тъй като храната беше доста безвкусна, а цените – курортни, решихме да спим само една нощ в Бокас и на следващия ден да се отправим на север, към границата с Коста Рика. Вечерта си купихме три стека бира и ги изпихме в градинката на центъра. Приятелят ни, който живее в Маями ни разказа много смешни истории за игуани, валящи от дърветата. Имаше и нещо за кабриолет, в който се возело печено прасе с колан. Минали бавно по Оушън драйв в Маями бийч, за ужас на всичките гъзарчета и чалгеси. :))) След бирите се
поразходихме в нетуристическата част на селото
Хората ни се сториха бедни, но щастливи. На прашната улица играеха дечурлига. От 3 до 13 – 14 годишни. Голи, боси, с колела, със самоделни скейтове… търчаха наляво-надясно по нощите, а когато техните се развикат от двора, че е късно, децата се молеха да си поиграят още малко. Напомниха ми за едно щастливо и безвъзвратно отминало време.
На следващия ден закусихме студена пица по десет долара парчето, натоварихме се в колата и лека-полека се затъркаляхме към Коста Рика.
Не след дълго покрай нас се заредиха безкрайни
бананови плантации
Собственост на „United Fruit Company“ или каквото им е сега новото име, от които идват познатите ни още от времето на бай Тошо банани „Чикита“
Бананите се придвижваха на чепки, в сини торби, по специални висящи релси. На места дори пресичаха шосето, като нарочни бариери спираха движението. Видяхме и фабриката, в която пристигат „влакчетата“ от банани. В двора беше пълно с работници, които мажат бананите с химикали. Не помня даже, дали не бяха и с противогази.
Раздразних се, че не можах да направя хубава снимка на „влакчето“ с банани и от яд се изпиках върху една палма. След това се полюбувахме на една отвратителна стоножка и продължихме пътя си към границата.
Не след дълго пристигнахме на
Панамско-Костариканската граница
Тази граница е много смешна, защото се минава по един стар жп-мост над река, а мостът е в такова окаяно състояние, че човек може спокойно да полети в реката през огромните дупки между дъските. Пичовете си събират кротко таксата за излизане от Панама и на никой през ум не му минава да ремонтира моста. Доста българска история впрочем.
На границата се сбогувахме с нашия приятел от Маями. Той потегли с колата обратно към Панама сити, а ние прекосихме моста, изпълнени с вълнение от приключенията, които ни очакваха в непознатата и загадъчна Коста Рика.
Продължението:
Бале в Централна Америка (4): Лимон и Парисмина в Коста Рика
*Името Кордилиери е правилно. Кордилиерите са планинската верига, намираща се в западната част на двете Америки, започва от Аляска и завършва в Патагония. Частта в Южна Америка се нарича Анди, а частта в САЩ – Скалистите планини. Частта в Канада също си има име, което не знам – бел.Ст.
Автор: Бале
Снимки: авторът
Други разкази свързани с Панама – на картата:
Панама
С позволение на Стойчо, ще направя една незначителна корекция. Бокас дел Торо е архипелаг от 7 големи и петдесетина малки острова. Ние бяхме в едноименното градче бокас дел Торо, на остров Колон (демек Колумб).
Хаха, Балеви истории :))
Бях забравила колко забавно разказваш. Страшен пътепис!
Мерси! Аз сега го препрочетох и откривам много дразнещи повтореня. Както и да е, свърши вече, не мога да го поправям.
@Бале, благодаря! Поправено!
Хаха… благодаря, Стойчо, много ефектно си го поправил! :)))
Вярно, точно са Балеви забавни истории, чието продължение очаквам с интерес 🙂
Правилно ли разбирам, че целта на това пътуване е просто пътуване точно из там?
Продължението на Щатските скалисти планини в Канада се нарича Канадски скалисти планини (Уикипедия).
Веднъж прочетох някъде, че в Коста Рика имало най-много видове животни на единица площ. Тогава ми хрумна идеята, че това ще да е интересно място, което трябва да се види. Друга по-специална цел нямаше. А Панама я включих, защото е грехота да биеш толкова път само за една държава. Сега ме е яд, че не направихме и малко Никарагуа.
мамка му, мамка му! и още веднъж ….
така завиждам!
чакам си коста рика-та!
по-бърже, моля!
Няма по-бърже! 😉 Чакайте с потропване на краче! 😉
Бале само да добавя, че Коста Рика е страната в света с най-голям процент от площа си, природни паркове и резервати. Освен това в региона на Северна и Централна Америка е трета по стандарт на живот след САЩ и Канада и при нея е интересно, че има доста имигранти, за разлика от другите страни в Централна Америка. Неслучайно се нарича богат бряг страната. А и там се снимат Джурасикпарковете 🙂
Dosta prostashki nachin na izrazqvane pochitaemi.Ne se seshtam koe vi otlichaava ot “selindjurite” Bojinov I Alisiq
Леле, колко дипломатичен начин за заобикаляне на правилата за коментиране! Възхитен съм 🙂