Продължаваме с приключенията на Бале из Централна Америка– започнахме с град Панама и Панамския канал, после бяхме в селцето Санта Фе, а днес сме в един световно-не-известен-в-България курортен остров  архипелаг – Бокас дел Торо.

Приятно четене:

Бокас дел Торо в Панама

част трета на

Бале в Централна Америка

След като изкарахме два дена в Санта Фе, наливайки се от сутрин до вечер с бира на терасата или в пицарията (виж снимки в предишната серия), решихме да предприемем осемчасов поход до някакъв водопад. На излизане от селото минахме покрай местното съдилище.

От четири паркоместа пред съда, едното беше за инвалиди. За щастие Бентли-то на Алисия и Валери Божинов не беше паркирано там!

По пътя беше страшна жега и когато

започнахме да катерим планината

с радост установихме, че в гората е значително по-прохладно. Край нас започнаха да се редят приказнокрасиви растения, а мина и един селяндур на магаре.

Бая се поизморихме и започнахме да спираме често за почивка, похапвайки вкусни жълти (но много сладки) портокалчета, които растяха навсякъде около пътя. Накрая стигнахме в една много забутана джунгла, където старец режеше клоните на палмите с мачете. Поиска ни пари, а ние му казахме да го духа. След малко се чу звукът от водопада, но беше толкова кално, че се отказахме да вървим натам и се върнахме благополучно в Санта Фе.
Вечерта се надрахме като прасета и рано на следващата сутрин пак

продължихме по Панамериканската магистрала

След известно време се отклонихме надясно с цел да пресечем планината отново и да се докопаме до

карибското крайбрежие на Панама

След малко се изкачихме бая високо и отново навлязохме в

мъгливата тропическа гора

Пред очите ни се заредиха спиращи дъха гледки.

След няколко часа превалихме планината и започнахме лека-полека да се спускаме към Карибското море. Направи ни впечатление, че по път

имаше много наколни жилища,

а селата изглеждаха значително по-бедни отколкото тези по брега на Тихия океан.

Най-накрая се добрахме до

село Алмиранте,

откъдето трябваше да хванем водно такси до архипелага Бокас дел Торо.

Хората в село Алмиранте

бяха кофти и се лепяха да досаждат, така че бързо-бързо хванахме едно водно такси за по 6 долара на човек (първоначалната цена, която ни обявиха беше по $30) и запердашихме с висока скорост към

тропическия рай Бокас дел Торо

Най-накрая се озовахме в прословутия курорт

и си наехме квартира.

Веднага, след като се настанихме, в нашата стая се появи неканен гост – бебе базилиск. Тези гущерчета са известни с това, че могат да търчат върху водата.

Ударихме си по една баня и излязохме на разходка, да се ориентираме в

обстановката на острова

Бокас дел Торо, Панама

Беше страшно красиво и почти всички къщи бяха в колониален викториански стил.

Тъй като храната беше доста безвкусна, а цените – курортни, решихме да спим само една нощ в Бокас и на следващия ден да се отправим на север, към границата с Коста Рика. Вечерта си купихме три стека бира и ги изпихме в градинката на центъра. Приятелят ни, който живее в Маями ни разказа много смешни истории за игуани, валящи от дърветата. Имаше и нещо за кабриолет, в който се возело печено прасе с колан. Минали бавно по Оушън драйв в Маями бийч, за ужас на всичките гъзарчета и чалгеси. :))) След бирите се

поразходихме в нетуристическата част на селото

Хората ни се сториха бедни, но щастливи. На прашната улица играеха дечурлига. От 3 до 13 – 14 годишни. Голи, боси, с колела, със самоделни скейтове… търчаха наляво-надясно по нощите, а когато техните се развикат от двора, че е късно, децата се молеха да си поиграят още малко. Напомниха ми за едно щастливо и безвъзвратно отминало време.
На следващия ден закусихме студена пица по десет долара парчето, натоварихме се в колата и лека-полека се затъркаляхме към Коста Рика.

Не след дълго покрай нас се заредиха безкрайни

бананови плантации

Собственост на „United Fruit Company“ или каквото им е сега новото име, от които идват познатите ни още от времето на бай Тошо банани „Чикита“

Бананите се придвижваха на чепки, в сини торби, по специални висящи релси. На места дори пресичаха шосето, като нарочни бариери спираха движението. Видяхме и фабриката, в която пристигат „влакчетата“ от банани. В двора беше пълно с работници, които мажат бананите с химикали. Не помня даже, дали не бяха и с противогази.

Раздразних се, че не можах да направя хубава снимка на „влакчето“ с банани и от яд се изпиках върху една палма. След това се полюбувахме на една отвратителна стоножка и продължихме пътя си към границата.

Не след дълго пристигнахме на

Панамско-Костариканската граница

Тази граница е много смешна, защото се минава по един стар жп-мост над река, а мостът е в такова окаяно състояние, че човек може спокойно да полети в реката през огромните дупки между дъските. Пичовете си събират кротко таксата за излизане от Панама и на никой през ум не му минава да ремонтира моста. Доста българска история впрочем.
На границата се сбогувахме с нашия приятел от Маями. Той потегли с колата обратно към Панама сити, а ние прекосихме моста, изпълнени с вълнение от приключенията, които ни очакваха в непознатата и загадъчна Коста Рика.

Продължението:

Бале в Централна Америка (4): Лимон и Парисмина в Коста Рика

*Името Кордилиери е правилно. Кордилиерите са планинската верига, намираща се в западната част на двете Америки, започва от Аляска и завършва в Патагония. Частта в Южна Америка се нарича Анди, а частта в САЩ – Скалистите планини. Частта в Канада също си има име, което не знам – бел.Ст.

Автор: Бале

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Панама – на картата:

Панама