мар. 16 2015

Израел, около Кинерет – По стъпките на Исус (5): Голанските възвишения

Продължаваме пътешествието на Галина из Израел: обиколката ни в района на Кинерет в Израел започна с Армагедон , продължи през Бет Алфа и Бет Шеан и Назарет, а за последно бяхме Капернаум и околността. Днес ще посетим долината Хула и ще се качим на планината Хермон (под секрет: редакцията подозира, че това са Голанските възвишения)

Приятно четене:

Голанските възвишения:

Долината Хула, и планината Хермон

част пета от

Израел, около Кинерет – По стъпките на Исус

Ден трети

Ден трети от моята прекрасна екскурзия е ден знаменателен и запомнящ се за цял живот. Оставям за края на този ден пътуването си по стъпките на Христос с настоящ адрес и тръгвам по пътя на водата. Това е ден, посветен на най-любимата за израелците и една от най-известните в света реки –

свещената река Йордан

Тя не може да се нарече нито дълга, нито широка, нито пълноводна, а според мнението на някои географи, тя е даже само ручей. Обаче за милиони християни по света тя е изключително важна. Названието произлиза от „йоред” – спускам се, и името на един от главните и притоци – ручеят Дан. И действително, Йордан оправдава името си.

Всъщност долината на реката, протегнала се от планината Хермон до Мъртво море, е едно уникално геологично образувание, междуконтинентална низина, образувала се при разделянето на двата материка – Евразия и Африка. Тази най-дълбока в света падина – 405 метра под нивото на световния океан на брега на соленото море, е най-активната част на Сирийско – Африканския геологичен разлом. Преди десетки хиляди години в Йорданската долина имало море с продълговата форма, простиращо се от подножието на планината Хермон до северната част на пустинята Негев. С изменението на климата и намаляваването на количеството на дъждовете, морето, наречено Йорданско, започнало да става все по-плитко, намалявало, докато на негово място се очертали три водоема: езерото Хула, езерото Кинерет и Мъртво море.

Днес река Йордан се заражда на 300 метра надморско ниво от силно вододайните дипли на планината Хермон, откъдето тръгват ручеите Дан, Снир и Баниас. Изворните води на Дан са чисти, бързоструйни и студени, +14 градуса по Целций, и по количество са 220 милиона кубически метра на година, изпълват почти половината от северния участък на Йордан. Ручеят Снир идва от ливанска територия, а Баниас – това са разтопените снегове на Хермон, попили в земята и избликнали после в десетки изворчета, слети в плътен, бърз поток. После цялата тази бурна и чиста свежест се разлива нашироко в долината Хула, вече на 70 метра надморско равнище. По-надолу, в разстояние само на 16 километра, бързо се спуска до минус 210 метра надморско ниво, падайки в Кинерет. Така Йордан пълни езерото с около 500 милиона кубически метра вода на година. От южната му част, река Йордан изтича вече малка, тиха и спокойна рекичка с ширина от 5 до 15 метра. По пътя си към Мъртво море тя уморено приема само водите на ручея Ярмук, при Хамат Гадер, и бавно потъва в солената долина.

От дълбока древност земята под Йордан не е спокойна – зоната е земетръсна, а от бреговете на Кинерет извират 60-градусови топли серни извори с необичайно съдържание на соли и поносима радиация, достатъчна за лекуването на ред заболявания. А лечебната кал е с незаменими достойнства. Затова и благата на тази земя винаги са привличали пътниците по керванния път, свързващ Египет и Месопотамия. Тук са се строили митнически селища и балнеолечебници, ханове, кръчми и странноприемници. Търговията била оживена и, през по-големия период от време, процъфтяваща.

Кинерет (Галилейско море), Израел – карта

Кинерет (Галилейско море)

е пресен водоем и е единственият воден източник за питейна вода в цял Израел. А в световен мащаб страната е на едно от първите места по образцово стопанисване на водата. Прокопани са хиляди километри канали за напояване, които като гъста мрежа обхващат всички региони на страната.

Тук вече няма пустини – Юдейската, Негев и Арава са останали на юг. Тук, около Кинерет, кипи живот. Заводи и предприятия работят нагъсто, градовете, селата и кибуците са наблизо, зеленината е пищна, земята е плодородна, селското стопанство е развито с двойни реколти годишно, а риболовът е поминък от хилядолетия насам. Географски сме в северната част на тази силно продълговата държава. Още Йосиф Флавий, в началото на нашата ера, се възхищава на необикновено хармоничната природа в този район. Той пише, че тук природата като че ли си е поставила за цел да съедини в едно всички противоположности.

Понякога Кинерет се проявява наистина като море. При земетресение с епицентър дъното му на повърхността внезапно започват да бушуват силни бури без видима причина. В Евангелието на Матей (8:24) се разказва: „И ето, голяма буря настана в морето, тъй че корабът се покриваше от вълните...”

През последните години, обаче, еколозите тревожно сигнализират за застрашително намаляващите води на езерото. Свирепите суши през последните десетилетия и оскъдните валежи през зимния сезон, традиционно обилното изпарение през безвалежните седем–осем месеца в годината, а и десетократно увеличеното население на страната (7,5 милиона израелци и 3,5 милиона палестинци), ползватели на водата, бързо изчерпват ресурсите на Кинерет. Другата половина от прясната вода изпива селското стопанство, а то е развито много добре и обезпечава страната с всички необходими храни.

Сега с този проблем се занимават учени и еколози. Разработват се, от една страна, технологии за използване на второкачествените резервни източници – системи за пречистване на морската вода с поливна цел, а от друга, практикува се парниково отглеждане на болшинството зеленчуци с минимално капково напояване. Има предложения даже и за отмяна на отглеждането на култури, пиещи много вода, като пшеница, царевица, памук, банани, цитрусови.

В Израел властта на водата е голяма!

Тя е в основата и на взаимоотношенията със съседните страни. Сбъднаха се пророчествата на политолозите след образуването на държавата през 1948 година, че в недалечното бъдеще водата в Близкия и Среден изток ще стане по-ценна и от нефта и това ще бъде една от причините за конфликтите между страните, свързана със защитата на националните им интереси.

Затова и Кинерет е на особено голяма почит. По тръби и водни системи водите се отвеждат до всяко кътче на тази добре планирана държава. Местен патент е капковата система за напояване, чрез която, без разход на много вода, милиони дървета, храсти и цветя в паркове, градини и частни домове поддържат страната в постоянен цветущ вид, независимо от ежегодната суша през горещия сезон.

(((((((((())))))))))

И така, верни на максимата, че в Израел нищо не е далеч, се отправяме на север към

долината Хула,

отстояща само на броени километри от ливанската граница в Горна Галилея.

Съвременната история разказва за един светотатствен национален проект от първите години след основаването на страната. Тогава се считало, че човек не е длъжен да пази природата, а напротив – да я побеждава и ръководи. Затова през 1951 година било решено да се пресушат блатата в долината. Целта на експеримента била да се изтребят маларийните комари и се освободи земя за селско стопанство. Резултатът бил плачевен – много видове растения и животни просто изчезнали, климатът се променил и мероприятието се превърнало в екологично бедствие. Торфената почва, щом останела без влага, бързо пресъхвала, леко се разсипвала на прах и политала от най-лекия вятър, освен това лесно се запалвала и пожарите били неизбежни. Освободената почва се оказала твърде солена за отглеждането на пшеница или плодове. Екологичната катастрофа достигнала и Кинерет, понеже вече липсвал естественият басейн, утаител на зимните дъждовни води, и в езерото се устремили потоци мътна вода.

Долината Хула и на заден план Голанските възвишения

Долината Хула и на заден план Голанските възвишения

За щастие, тогава в страната живеели и далновидни хора. Благодарение на протестите им няколко хиляди декари блата, с уникална флора и фауна, били оставени незасегнати. Така се родил

резерватът Хула

Едва в началото на деветдесетте години били припомнени думите на известния мъдрец – раби Нахман от Браслав: „Това, което може да се развали, може и да се поправи”. За да не се задълбочава повече екологичната катастрофа, било решено да се върне първоначалният вид на долината. Задачата била поставена на Еврейския национален фонд и през 1993 година започнало обратното заливане на долината. С чувство за практичност било решено възстановената природа да бъде също и добре мотивирана туристически. Така доходите от екотуризма трябвало да възстановят разходите за хидромелиоративните проекти. Реставрацията била завършена през 1998 година и залети над 1000 декара площ. Възродените езера, рекички и блата били обкръжени с брегова ивица от 5000 декара, тотално покрити с блатна растителност. Получило се чаровното

езеро Хула

с дълбочина не повече от 30 – 40 сантиметра, място идеално за водните птици. За щастие, както се и предполагало, то станало любима спирка на прелетните птици и част от маршрутите за сезонна миграция, които преминават над Сирийско – Африканския разлом. По статистика на година над Хула прелитат над 240 вида пернати, от които само щъркелите са над 30 хиляди. Тук е въздушната магистрала на птиците, където срещи си устройват и спират да наберат сили за дългия път различни видове патици, пеликани, чапли, ибиси, чайки, розово фламинго…, а много от тях остават тук и да зимуват.

Долината Хула и на заден план Голанските възвишения

Е, най-доброто време за посещение на резервата е късната есен или ранната пролет, когато прелетните гости са най-много, но и сега, в жежкото лято, удоволствието е не по-малко. Микроклиматът е приказен: евкалиптовите дървета са гигантски – филтрират въздуха и той постоянно е свеж и чист, липсва влажният дъх от крайморската ивица, а изборът на блатна растителност и цветя е безкраен. Тук грижливите орнитолози в специални места разпръскват тонове царевица, решавайки по този начин проблема с прехраната. Освен това в рекичките и изкуствените канали гъмжи от риба и така, самовъзобновявайки се, природата подпомага решаването на продоволствената програма за птиците.

Да, жеравите не грешат, долитайки в Хула! Усещане за простор, пълен с живот, леко дишане, нахлуваща позитивна енергия и среща с поразително нежната природа на водните растения, птици и животни! Несравнимо удоволствие!

Тук, за удобство на хората (та нали те нямат криле, за да се насладят отвисоко на резервата), има прекарана 11-километрова асфалтова пътека. Начините за придвижване са няколко. Още на входа се предлагат велосипеди или велоекипажи за два, три или шест човека, електромобилчета, даже минибуси за групи. За желаещите да се промъкнат незабелязано и максимално близо до птиците има дори тръстиково вагонче, което се тегли от трактор направо през езерото. Казват, че пернатите не се плашат от него.

Долината Хула, Израел

Но ето, с днешна дата, всички ние, зажаднели за дива природа, арендовахме само бинокли и се впуснахме нетърпеливо по обозначените пътечки – пеша, на среща с птичия простор. Бяхме убедени, че щом на птиците е хубаво тук, на хората ще е още по-приятно. Порази ме правилната планировка на терена, осигуряваща ненатрапчиво човешко присъствие посредством високи дървени кули, вишки, сред камъшитени острови, където човек може да се изкачи и наблюдава незабелязан блатния безкрай. Любителите рибари имат строго определени места за риболов, а зоните за отдих, със скамейки и маси за пикник, са заградени с папур и камъшит.

Два пъти годишно, в рамките на специализирани екскурзии за млади орнитолози, се организира и опръстеняване на прелетните птици. А нощното сафари, позволяващо да се огледа нощният живот в резервата, е още една възможност за наслада.

За мен това идване в Хула не беше първо

Преди няколко години, след последната ливанска война, придружавах възрастно семейство, загубило внука си в едно от сраженията недалеч от Хула. Хората бяха сковани от дълбока скръб. Убедена съм, че ярката свежест и бликащият живот спомогнаха да се уталожат до голяма степен болката и тъгата.

Тогава, в края на деня, привечерната разходка край езерото беше уникално преживяване. В часовете, когато слънцето клони уморено към залез и туристите са единици, вечерната прохлада настъпва, а птичият живот обратно – събужда се и блика. Ето, отряд вечно крякащи и оплакващи се от нещо патици си проправя път през папура към неголямо езерце, пълно с приготвили се за сън, полузатворени водни лилии. Ята птици, като по команда се стрелват нагоре, кръжат и изпълват въздуха с гърлени звуци. Някой излита, някой се приземява, ту едно, ту друго ято се устремява нагоре и демонстрира висш пилотаж. Суетнята напомня кипящия живот в огромно летище в час „пик“. Към оглушителния кряк и шум понякога се прибавят отривисти звуци, подобни на изстрели или вой на сирена. Не, това не е ехото на отминалата война – включва се системата за плашене на жеравите от близките до резервата ниви с фъстъци и царевица. Птиците са си лакоми същества – преди полет организмът им изисква зареждане с енергия. За да предпазят от загуби селските стопани, птиците биват приучвани да се хранят само в местата, където ежедневно им се струпват тонове зърно и хранителни добавки.

Впрочем, по думите на местни жители, в разгара на войната, изплашени от ракетния обстрел и канонадата, не само прелетните птици, но и постоянно живущите отлятяли от тези родни места. Заселили се край рибарниците във вътрешността на страната. Върнали се едва след края на бойните действия.

Те – да, но, уви, войниците се върнаха не всички….

(((((((((()))))))))) (((((((((()))))))))

Шосето към планината Хермон, Израел

Шосето към планината Хермон

Продължавам пътуването си из Горна Галилея

и отново водата и изворите на река Йордан са движещата тема на деня.

Шосе №98 се изкачва нагоре и все по-нагоре. Наклонът е чувствителен, но равномерен. Целта ни е вододайната

планина Хермон – най-високата в Израел,

макар че по-голямата част от нея, а също и основният и връх не са в пределите на страната. Само част от южния склон, с височина 2224 метра, е под израелски контрол. Тук е единственото място, където снегът се задържа през цялата зима, а снежната покривка обикновено до март предлага чудесни ски писти и условия за зимен спорт.

Подминаваме

Неве Атив, кокетно друзко село,

най-високопланинското, където почти всеки дом предлага стаи за пансионна почивка.

Паметник на друзите – воини

Паметник на друзите – воини

Невъзможно е да достигнеш дотук и да не се изкачиш до чаровната

база за зимен спорт

на 2000 метра надморска височина.

Това си е една добре оборудвана планинска хижа с приятно кафене, предлагаща на любителите на този екстремен спорт ски, шейни, пластмасови дъски, както и топли облекла. Тук, през зимата, действат едновременно девет въжени линии средно с по осем километра дължина, а трасетата за ски са с лека и средна сложност. За тази топла страна това си е истински лукс. Заразителен е трепетът, с който всяка зима любителите очакват снега. А по посещаемост в сезона ски училището тук, може да се сравни само с друго едно училище – за водни ски, през лятото, в Ейлат на Червено море.

Hermon, Израел

Оттук до покрива на Хермон е само половин час пътуване с лифт. Аз плавно се люлея на ветровитата седалка, а долу се редят голи, обрасли с ниска растителност стръмни хълмове. Приближавам последната, най-високата станция. Поглеждам изгледа от върха и ахвам от възторг. Денят е съвършено ясен, небето чистосиньо, огромното слънце грее, но не топли, а вятърът си е постоянна величина. Ако си долу, до Кинерет, ще знаеш, че няма спасение от немилостивото, жежко слънце, но тук светът е друг. Въздухът е прозрачен, а перспективата пред мен – като на грандиозна карта. Редят се зелените хълмове на Галилея, червените покриви на селата и кибуците, светлите петна на водните пространства – езера, блата, рибарници, сребърните ленти на Баниас и Дан.

Лифт – планина Хермон, Израел

Погълнат от това неземно усещане, обаче, поради вятъра имаш усещане за силен студ, сякаш си на полюса, макар че термометърът отчита 20 градуса. Толкова е трудно за тялото да преодолее огромната температурна и височинна разлика.

Ски център – планина Хермон, Израел

Впрочем по подобен начин реагират на изменчивите температури и растенията. Хермон е уникален и с това, че е единственото място в Израел с четири растителни пояса. Беше ми интересно да наблюдавам как флората видимо се изменя в зависимост от височината – под и на снежния пояс. Оказа се, че тук растат цветя, които никъде другаде в страната не се срещат. А разликата между пролетната и лятната растителност е в своеобразното и „издигане” и „спускане” в зависимост от сезона. Например този най-висок участък на Хермон изглеждаше през нашия август така, както подножието през май – всичко цъфтеше в буйни цветове.

(((((((((())))))))))

Слизаме от Хермон, подминаваме отдалече

Калаат Нимрод – мамелюкската крепост Субейба

която внушително очертава един от по-ниските върхове. Мощните и зидове внушават страхопочитание и подсказват, че никога не е пресъхвал човешкият интерес към този величествен кът от планината.

Всъщност Хермон е отдавна загаснал вулкан с няколко кратера. От незапомнени времена хората го считали за обиталище на Бога. Планината била светилище за хананеите – едни от първите обитатели на тези земи. И даже много по-късно, през елинския период, продължавали да считат планината за свещена. На един от върховете до днес са се запазили развалини на древен езически храм, а на различни места археолозите са разкопали повече от 40 праисторически селища. Едно от тях е Тел Хацор.

Селище Тел Хацор, Израел Селище Тел Хацор, Израел

Приближаваме

планинското кътче Баниас,

едва втори номер на картата с обозначените петдесет и седем национални туристически обекта – резервати за запазване на околната среда. Оттук тръгва и един от пълноводните притоци на река Йордан – едноименна рекичка с красиви водопади и остри скали, важна част от така наречената „страна на водните потоци”, разположена на север от долината Хула.

Най-древните сведения за Баниас са от елинския период. По-късно Йосиф Флавий описва обстойно в „Юдейските древности” дълбоката пещера, в която бил самият извор на рекичката. В следващата епоха силно земетресение изменило ландшафта и това довело до промяна в местоположението на извора.

Баниас, Израел

Малко са в Израел забележителностите, така тясно свързани със старогръцката митология. Това е и тайната на необичайното обожествяване на планината, което елините възприели от хананийците. Според тях в планинската земя Баниас, е роден бог Паниас (Панеон). Легендата разказва, че негов баща бил богът на търговията и красноречието – Хермес, а майка му – нимфата Дриопа. Но щом Дриопа видяла за пръв път отрочето си, се ужасила и побягнала. Младият бог, според изображенията на барелефите и статуетките, бил палав, безгрижно засмян и дяволит, с кози рогчета и копитца. Зевс му отредил твърде екзотична длъжност – да бъде бог на пастирите, изворите и горите. Той обичал да свири на тръстикова свирчица и неочаквано да изскача иззад храстите, за да плаши влюбените двойки. Оттук е произлязла думата „паника”. Най-близката му приятелка била нимфата Ехо. Двамата били в състава на свитата на Дионисий – богът на виното, където Пан отговарял за развлеченията и сексуалните приключения.

Името му дало названието на тази красива част от Хермон – Панион или Паниас. Но в по-късни епохи арабите, които не можели да произнасят глухата съгласна в началото на думата, променили названието на Баниас.

Тук гърците построили единствения в света

голям храм, посветен единствено на бог Пан

Даже в Атина имало само пещера на неговото име, която била недалеч от Акропола. В съседство с храма били светилищата на Немезида – вдясно от пещерата, а по-далеч – на самия Зевс. Просторният храм започвал от пещерата–извор, а статуята на веселото, рогато божество била вътре. В нишите наоколо съблазнително се усмихвало дамското обкръжение – статуите на нимфите, едно точно потвърждение, че сладострастното еротично изкуство не е съвременно изобретение и Камасутра не е единственият полъх от древността на тази тема. Откритата страна на пещерата била затворена с решетка, за да не може никой да тревожи царствения разгул. Следи от тази масивна решетка са се запазили и до днес, както и благодарствени надписи на гръцки от І век преди новата ера.

Отвън, до входа на пещерата, която и днес е затворена за посещения, има малка ниша с красива каменна розетка, а в нея – полуизтрита екзотична фигурка на танцуващо същество с рога и копита. Всички ние го докосваме с пожелание за настроение, късмет и успех в любовта.

Пред пещерата на бог Пан – Баниас, Израел

Водата изтича от пещерата и нашироко се разлива по стъпаловидното корито надолу. Сега е сухо лято и е плитко, но през пролетта, поели снеговете, оттук се стичат бурни потоци и единственият път до светилището е по моста.

Движейки се по хронологията на събитията, мога още дълго да проследявам кой, кога и откъде е пристигал, за да завоюва Баниас. Не са го отминали нито въстаниците на Юда Макавей, нито Ирод Велики, който го направил свое частно владение и военна база, нито синът му Филип, построил тук град с име Кесария Филипова през втората година преди новата ера и основал своя столица, нито римският император Тит, потушил жестоко антиримското въстание и разрушил Храма в Ерусалим, нито въстаниците на Бар Кохба, направили тук свой щаб, нито арабите, които напълно разрушили чудесния град, нито кръстоносците, построили своя крепост до извора на ручея Саар, нито друзите с тяхната светиня Сиди Ибрахим, нито Омейядските арабски завоеватели. Сега на мястото на римския плувен басейн е построен бетонен и в него пулсира вкусна и чиста изворна вода.

Невероятно усещане за планинска прохлада с приятно влажен въздух, лек, волен ветрец, свежо дишане, лятно свободно настроение и зеленина, зеленина! Автобусът се гмурва в нея, за да ни отведе само на няколко километра по-надолу по течението, където е водопадът. По пътя се мяркат, почти погълнати от буйната растителност, руини на водни мелници, бентове, стени на древни сгради и един напълно запазил се старинен мост. По него, според информацията, са минавали танковете, когато през 1967 година по време на шестдневната война израелските войски отвоювали Баниас от Сирия. Сега тук усилено работят археолози и обширните разкопки са забранена територия. Разбрахме, че е открит огромен жилищен комплекс от римския период с дворец и вила на три етажа, басейни, фонтани, галерии и подземни проходи. Встрани – крепост на кръстоносците, а в съседство – арабско село, използвало за строеж обработените каменни блокове от предишните епохи.

Водопадът на Баниас, Израел

Нашият втори обект тук е

Водопадът на Баниас

От паркинга по нисходяща пътека слизам все по-надолу и надолу. Шумът се увеличава с всеки изминат метър и влагата във въздуха чувствително се повишава. На много места встрани от алеята малки поточета се втурват към по-големия ручей, но старателно са каптирани и отведени в подходяща посока. Почвата е пореста, горска и имам чувството, че планината е като една гигантска гъба, напоена с вода и желаеща да отдаде, да избликне навън живителната си влага.

В дъното на алеята, след неусетно изминатия километър, е и самият водопад – миниатюрен, само 10 метра височина, но водата тук е прозрачна и пада с такава необичайна сила, пенейки се и тътнейки, като че ли е Ниагара. В средата горе, на ръба на разлива, има скала, разделяща потока на две. А той е обилен и пръска във всички посоки спрей от ситни капчици. Те оформят една постоянна, многоцветна дъга, закотвена в самите струи. Изглежда толкова перфектна, че не ти се вярва, че е истинска. А ние, омагьосаните зрители, сме на висок, дървен подиум площадка, надвесена над езерцето пред водопада. Тук непрекъснато има течение. От време на време поривът на вятъра ни поръсва и разхлажда, а после само продухва и подсушава, извинявайки се за дяволиите си. Дърветата около водопада са гигантски, разклонени и събират горе зелените си корони. Успокоените струи продължават бързо надолу в зелен полумрак. Лиани сплитат дърветата, а нежните папрати са като килим. Тук лесно можеш да се превъплътиш в романтик, забравен някъде в джунглите, далеч от цивилизацията.

Мощта на природата, неповторимата и екзотика и наситеният с кислород въздух – това са истинските ценности на този прекрасен водопад.

Водопадът на Баниас, Израел

Водопадът на Баниас

(((((((((())))))))))

Не намерихме маронитската църква (на сирийските християни), но за

Христовото присъствие в Баниас

може да се разказва дълго. Пътувам по стъпките на Учителя и с изненада научавам, че тук, в Кесария Филипова, Той е направил едно от програмните Си изявления, дали впоследствие силен тласък на основаната от Него религия. Матей (16:13-19) увлекателно разказва: „А когато дойде в страната на Кесария Филипова, Иисус питаше учениците Си и казваше: за кого Ме човеците мислят – Мене, Сина Човечески? Те отговориха: едни – за Йоана Кръстителя, други – за Илия, а някои за Иеремия, или за едного от пророците. Той им рече: а вие за кого Ме мислите? Симон Петър отговори и рече: Ти си Христос, Синът на Живия Бог. Тогава Иисус отговори и му рече: блажен си ти, Симоне, син Ионин, защото не плът и кръв ти откри това, а Моят Отец, Който е на небесата; и Аз ти казвам: ти си Петър (камък), и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да и надделеят; и ще ти дам ключовете на царството небесно, и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата.” Така Христос за пръв път издига Петър за Свой най-главен първоприемник. ( Само за сведение: По-късно Иисус посвещава в мисията да опрощават грехове и останалите апостоли.)

И наистина, тук, в Баниас, при чистата изворна вода и кристалния прохладен въздух, Иисус Си дава ясна сметка за отговорността, с която е натоварен от Своя Наставник. Това е времето след най-тежкия Му период, когато неразбирането и обидното пренебрежение се е наслоило в душата Му. Затова и точно тук Той изрича пророчеството за тези три града. Лука (10:13-15): „Горко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаидо! Защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон чудеса, които станаха у вас, отдавна те, седнали във вретище и пепел, биха се покаяли….И ти, Капернауме, който до небе си се въздигнал, до ада ще се провалиш.”

Тук, в Кесария Филипова, Той неуморно проповядва и убеждава хората в правата вяра. Ярко убедителен е и обича с препълнено от състрадание сърце тези обикновени и доверчиви хора от смесеното население на градчето. И за това отново чудесата идват на помощ. Според някои теолози точно от Баниас излиза Христос, за да се изкачи на планината заедно с най-преданите Си ученици – Петър, Иаков и Йоан – и да извърши Светото Преображение – Матей (17:1-9).

В този град Христос наистина е добре приет, намира сърдечна поддръжка, уважение и вече е по-спокоен за делото Си. В Баниас идеите Му не само намират благодатна почва, но и сформираната от Него християнска община процъфтява през следващите столетия. Според историческите данни, през 310 – 315 година, още до преди идването на Византия, тук е имало независим епископ, взел участие в Никейския събор през 325 година.

Дори само тези моменти от живота на Христос са достатъчни, за да бъде днес Баниас много важно място за християнско поклонение.

(((((((((()))))))))) (((((((((())))))))))

Продължавам слизането от Хермон. Без да се отклони от шосе № 99, автобусът спира пред

държавния резерват и археологичен парк Тел – Дан

Оттук извира ручеят Дан, който е най-късият и същевременно най-пълноводният приток на Йордан. Носи името на един от дванадесетте еврейски рода, заселили се по тези земи.

Тел Дан, Израел

На паркинга при входа ни посреща луксозен сувенирен магазин, подобен на всички, обслужващи защитените туристически обекти. Оттук същевременно е и изходът. Тази бизнес схема на устройство е принципна за цялата страна. Сега, след обилния обяд и силното кафе, много от моите спътници, в прилив на търговски нюх, откриха наистина стойностни сувенири, стилни и красиви спомени от екскурзията.

Ще си позволя да изброя какво напълни очите ни, и намали финикийските знаци в портфейлите ни. Това бяха богатият избор от елегантни тоалети от естествена коприна, ръчно нарисувани и апликирани с бродерия; разнообразната колекция от златна и сребърна бижутерия; инкрустираните кръстове и красивите православни икони в дърворезбовани рамки; чаровните фигурки на идоли от езическите времена; необикновените предмети за моден дизаин от разноцветно стъкло; изящната серия бижута от ейлатски камък (малахит и азурит) в сребърна обковка; козметиката – пълна серия от завода „Ахава”, който ползва лечебните минерали на Мъртво море; и, разбира се, изгледите, пътеводителите, албумите, картите за любознателния турист. Със смесено чувство напускам това климатизирано и ароматизирано островче на цивилизацията.

Навън ме чака

Тел – Дан, природният парк и рождено място на свещената река Йордан

Рядко може да се намери в Израел по-вододайна и чиста територия. Резерватът е сърцето на условно наречената „страна на водните потоци”. Паркът е великолепно планиран с максимално запазване на природните дадености. Алеите са бетонни и настелени с каменни плочи, но и с перила, за да се предпазят посетителите от погрешна крачка встрани. Именно тук може да се разбере, че понятието „извори” е нещо определено и осезаемо. Имам усещането, че те са навсякъде – изпод мъхестите, обли камъни и светлозелените папрати, край гигантските мощни дървета с така избили навън коренища, че трябва да се обхождат по мостчета, сред въздушните корени, лианите и водните храсти, грижливо привързани, за да отворят път на пътешественика из джунглата. Слънцето трудно се прокрадва през високите, гъсти корони на върбите и белите стволове на евкалиптовите дървета, чиито корени са потопени във водата.

Тел Дан, Израел

В горното, все още не бързоструйно течение или по блатистите брегове наблюдателният зоолог може да открие редките земноводни – „огнените саламандри”, гордостта на резервата. Възрастните екземпляри са красиви, с черни, блестящи люспи на оранжевожълти точки. Младото поколение се различава от тях не само по безличната окраска, но и по това, че диша с хриле. Едва в периода на съзряване саламандрите сменят цвета си и започват да дишат с бели дробове. В потоците на резервата рибите са над 23 вида, а за пъстървата тук е най-подходящото място. С тези и други любопитни информации и илюстрации на флората и фауната в Тел-Дан ни запознават плакети, удобно разпределени по трасето на парка. На урок сме по жива зоология!

Дъждовник (също: тритон или саламандър) – Тел Дан, Израел

Дъждовник (също: тритон или саламандър)

Впрочем произходът на тази вода не е само от недрата на планината. Тя е и от постепенно разтопилия се сняг, проникнал в порите на скалите и избликнал навън по пътя си към низината. Около естествените езерца водата е спокойна, но спускайки се надолу към основния поток, ручейчетата набират скорост и стремително се гмурват в пенестите му вълни. Така, проследявайки руслото на Дан от началото горе до изхода му от резервата, имаш чувството, че си свидетел на това как той набъбва, става все по-пълноводен, шуми, пени се и играе. А бълбукането и шумното плискане на препускащата по каменистото дъно вода те съпровожда непрекъснато.

Тел Дан, Израел Тел Дан, Израел

В централната част на резервата е базата за екстремен спорт. Наема се двойно или индивидуално кану или надуваема лодка за малка група, провежда се кратък инструктаж, смелчаците се обличат в ярки спасителни жилетки и готови за силни емоции, се хвърлят по течението. То неудържимо ги повлича през прагове и водопади, през плитчини и препятствия, надолу и надолу по реката… Само веслата им помагат при управлението, за да не се разбият в крайбрежните скали. Усещането е невероятно, скоростта с увеличаване на наклона се повишава и адреналинът е максимален. Чувстваш се като кост в месомелачка и само се стараеш да останеш цял и невредим до финала. След няколко километра водното родео свършва при долната граница на резервата и микробус извозва участниците и тяхното оборудване до началния пункт. За щастие, никой от групата не изпита желание да повтори мероприятието.

По-нататък, в посока юг, Дан се разделя на няколко потока, за да образува долината Хула. После тези потоци отново се събират, приемат водите на ручея Баниас и така оформят самата река Йордан, която след броени километри, мирно и тихо се влива в Кинерет.

((((((((())))))))

Продължавам похода си в Тел – Дан и в източната му част, отделена от вододайния район. Попадам на хълма с археологическите разкопки на древния град Дан.

Тук историята отново ме препраща в далечните неолитни времена (7500 – 4000 години преди новата ера). Оказва се, че още тогава около студените води на сладководния ручей възникнал библейският град Лаиш. Двойната проверка – историческа и библейска, открива интересни страни от живота на хората тогава. В безценния за историците архив на град Мари, намирал се в древността на сегашната граница между Сирия и Ирак, където тя се пресича от река Ефрат, Лаиш се споменава тринадесет пъти. Градът бил най-крупният за времето си търговски център за внос на олово от Мари и приготвяне на бронз. Само площада пазар бил 220 ара, равен на 22 000 квадратни метра, и за тези времена това били огромни размери.

През ХІХ век преди новата ера, среднобронзовия период (приблизително по времето, когато Авраам и Саара дошли в Ханаанската земя), тук управлявал цар Орон-ав. Той обградил селището с много добре планирана дебела тухлена стена с бойни кули, висока 30 метра. В разрез стената имала формата на трапец. Само така, според тогавашните строителни норми, тя можела да издържи собствената си тежест. Ширината горе била 6,5 м, а долу – 30 м В по-късна епоха тази стена била подкрепена с каменен насип, за да не се разпадне. От нея до днес е останала единствено тройната арка на огромната двукрила врата. Тази находка е много ценна, понеже е една от най-древните арки в света, при това направена от глинени тухли. В желанието си да я съхранят максимално историците приели нестандартно решение. Днес тя е засипана с пръст и това е най-сигурният начин да се запази униката за бъдещите поколения.

Тел Дан, Израел

Всъщност

как и кога евреите се появяват тук, при изворите на Дан?

Отговор намирам в Стария Завет в Книгата на Иисус Навин. Тя, с езика на безпристрастен историк, удивително точно проследява пътя на всеки един от дванадесетта рода при завземането на земите им. Те искрено вярвали, че за всички това е получаване на Божието им наследство. След изхода от Египет и четиридесетгодишното бродене в пустинята с Моисей евреите достигнали Обетованата земя. Начело с Иисус Навин те започнали с огън и меч да покоряват „полагаемите” им се територии. Според жребия родът на Дан получил участък по средиземноморското крайбрежие – там, където сега е Тел Авив. Обаче там живеел силен враг – филистимците. Воините на Дан не успели да го победят. Те отстъпили на север и заели територията на Горна Галилея и Голан, завоювайки така чудесния град Лашем (Ласем, Лаиш). В Книгата на Иисус Навин (19:47) се разказва: „Тогава Дановите синове подигнаха война против Ласем, превзеха го и го поразиха с меч, завладяха го и се поселиха в него, и Ласем нарекоха Дан, по името на баща си Дана.”

Тел Дан, Израел

Любопитно е, че Библията разказва за един недопустим за юдаизма безпрецедентен случай на все още неутвърдената еврейска религия. „Книгата на Съдиите Израилеви” (18:30-31) разказва: „И Дановите синове си поставиха истукан; Ионатан пък, син на Гирсона, Манасиев син, той и синовете му, бяха свещеници в Дановото коляно до деня, когато жителите на онази земя се преселиха; и имаха си истукан, който беше направен от Миха, през всичкото време, докле домът Божий се намираше в Силом.”

Тук нарушението е двойно! От една страна, истуканът представлява скулптура на идол, тоест овеществен Божи образ и символ на идолопоклонничеството, което е най-големият грях за евреите, според разпоредбите на техния Наставник, единствения Господ. От друга, става ясно, че свещениците в Дановия храм не са левити, а предписанието, че единствено синовете на рода Леви могат да бъдат духовници и изпълнители на Божията воля, е едно от базовите при юдаизма.

Звучи неправдоподобно, но явно по едно и също време в Дан-Лаиш паралелно съществували езическият култ и еврейските монотеистични ритуали. Този космополитизъм на жителите и свободното практикуване на вероизповеданията явно създавали благотворна обстановка за цъфтеж на известния град. Освен това дълго след завземането му градът поддържал сериозни търговски връзки с гръко-микенското пристанище Сидон (днес в Ливан) и чрез него с цялата микенска култура. Само така могат да се обяснят откритите типично елински погребения и скулптури на Афродита.

Едва по-късно, по време на обединеното Израелско царство и впоследствие след отделянето му от Юдейското, Дан имал свой самостоятелен храм, построен по модел на Ерусалимския. Намерени са части от украсата му, кости от жертвени кашерни животни и ритуален инструментариум, изкопиран точно от аналогичния столичен храм. Открити са и много инструменти за добиване на бронз, матрици за бронзови отливки и изделия на култовото изкуство. Векове наред с тях е бил свързан основният поминък на населението, осигуряващ му средства за по-обезпечен живот. Днес всички археологически находки са в държавния музей в Ерусалим, а тук – техните цветни фотоси, придружени от обстойни пояснения.

Тел Дан, Израел

Впрочем тук, в археологическият парк Тел-Дан, се наблюдава интересно и рядко срещано съвпадение на разказите от Стария Завет и констатациите на специалистите по древна история. Оказва се, че Книгата на книгите е най-добрият учебник. Абсолютно съвпадат написаните в нея и откритите по веществени доказателства имена на владетели, години, описания на събития и подробности от бита на хората. Тел-Дан е една благодатна територия за изследване, където археолозите още не са казали последната си дума. Разкопките продължават, но и така е ясно – още от древността изворите на Дан са привличали човека и богатата природа му се е отплащала с любов.

(((((((((()))))))))) (((((((((())))))))))

Впрочем, задавайки си принципния въпрос по силата на каква логика още далеч в древността се е определяло местоположението на духовните средища – местата за среща на малкия човек с Господа, стигам до извода, че те са били избрани заради станалите някога на тях чудеса. Някой е имал там видение или е излекуван почитан човек, или е лобно място на мъдрец светец. Най-често това са места, където се пазят светини, притежаващи според вярващите свръхестествена сила. В паметта на признателното човечество тези точки на земята са облечени в тайнственост и святост, заредени са с особен вид енергия и като домове на Всевишния са поклоннически центрове, независимо на каква религия са подчинени.

Тук, в тази древна земя Ханаан, първоначално е имало езически средища – капища. След идването си евреите я покоряват и построяват на същите места синагоги. Затова в основите на древните синагоги, като по правило археолозите откриват множество малки и големи идоли и езически олтари. Вероятно това е бил единственият начин да се потъпче предишната религия и се утвърди новата, която отрича многобожието и почита само един единствен Всевишен Господ. После, в най-силните векове на налагане на християнството, които са съотносими с византийския период, ІV – VІІ век, църквите се строят или на съвсем нови места, свързани с живота на Иисус Христос, описан от евангелистите, или върху основите на по-древни, но вече разрушени от времето синагоги. Същата причинно–следствена връзка има и появата на джамиите, молитвените домове на още по-новата мюсюлманска религия, появила се през VІ – VІІ век. Те са построени често пъти на основите на църкви и синагоги, като доказателство, че пророкът Мохамед е най-велик от всички.

И така, натрупани един върху друг духовните центрове показват, че откакто свят светува, човекът се е домогвал да получи подкрепа свише, най-вече поради неистовото си желание да живее в мир и равновесие със света и със самия себе си. Друга тема е, че човечеството, подчинено на капризите на своите управници, през различните епохи по различен начин е достигало и после е губило това крехко равновесие. А най-сигурният и достъпен начин за придобиване на увереност това е безрезервната вяра в свръхестествените възможности независимо на кого – на идолите, на Всевишният, на Христос, Мохамед или на харизматичните владетели. Просто трябва в някого да се вярва, за да не е самотен човек под небето, да има на кого да благодари в момент на безгранично щастие и радост, които са награда за верността и старанието. Или обратното – да има духът му стълб, опора и надежда в трудното битие, в момент на зла болест или нещастие, на бойното поле или пред лицето на смъртта.

Ето сега, тази моя тематична екскурзия по стъпките на Христос ми откри една нова, интересна за мен категория хора, сродени по един общ признак. Наблюдавах съпътстващите ни групи: руски, украински, немски, японски и по силата на обобщението се стараех да проумея що за хора са богомолците. Разбрах, че у вярващите, привърженици на различни религии, има много общо. Те се отправят на поклонение самостоятелно или с групи и в това масово явление както преди, така и днес участват предимно обикновени, добри и даже простосърдечни хора. Като по правило болшинството са със скромни финансови възможности, затова и техните потребности по време на пътешествието също са скромни. От друга страна, богомолците са маса хора, притежаващи голяма сила и духовен заряд. Те постоянно се намират в състояние на естествен оптимизъм, атмосферата около тях е проникната от светла радост, вътрешен подем и стадно усещане за колективизъм с очаквана след това взаимопомощ. Те си предават един на друг тези усещания и се чувстват уютно заедно.

По принцип всяко свято място има и нещо свое, индивидуално, а чудесата не идват сами, трябва да им се „помогне”. Богомолците не са обикновени туристи! Щом пристигнат, те с огромно вълнение първо се отправят към църквата или параклиса, лобното място или месността, където е пребивавал светецът. Трябва им време да се огледат, да се усамотят в себе си, да се помолят и да повярват в силата на свещеността. Любопитно е, че колкото повече човечеството напредва в днешната технологична епоха, толкова по-силна е неговата потребност от тихи духовни отклонения в динамичния делник. Днес богомолците не вървят пеша, както е било преди – пътува се с високоскоростен автобус, лети се със самолет. Но в края на краищата духовният път, който изминава вярващият, си е все същият – през сърцето и съзнанието, навътре, към душата, търсеща Всевишния.

(((((((((())))))))))

Днес многомилионното християнство има свой постоянен адрес тук – в Галилея, където се е родил и живял Той. Живи са думите и делата на Христос сега, защото имат последователи!

Намирам се в

Domus Galilaeae (Домът в Галилея)

Това е осъществената голяма мечта на папа Павел VІ да построи тук, край Кинерет, за всички християни световен интернационален учебен център. Идеята възниква през 1980 година под лозунга „Да пазим свещената земя”. Ватикана закупува този хълм с панорамен изглед към езерото, близо до Табха, недалеч от „Хълма на щастието”, на 1,5 км от Коразим и на север от Капернаум.

През 1994 година папата дава благословията си за осъществяване на идеята. Следват 4-5 години подготвителна дейност: съставяне на проекти, събиране на средства, набиране на християни доброволци за строителните работи. Първият камък е положен през януари 1999 година и това е ъгловият камък от гроба на свети апостол Петър в Рим. С много ентусиазъм, бързи темпове и многобройни дарителства, днес комплексът е готов. Той е елегантен, в модеран стил и в хармония с природата наоколо. Построен е на три нива, като долните две, спускащи се по склона са общежития за курсистите. Свързващата ги градина съперничи по красота само с Бахайските градини в Хайфа. Легловата база е общо 100 стаи с по две легла, умерен лукс и прекрасен изглед към Кинерет.

Всяка година около 20 000 богомолци от цял свят, разделени на групи по езици, посещават мероприятията тук. Няма ограничение във възрастта и курсът на обучение може да бъде от шест седмици до осем месеца. В края не се получава диплома или духовна правоспособност, но курсистите си отиват като нови хора, обогатени, пречистени, с нов импулс за живот и различен поглед към битието.

В Domus Galilaeae често гостуват известни теолози, психолози и учени, които изнасят образователни курсове и лекции. Тук е благодатен дом за всички християни! От една страна, това е свободен университет, където випускниците от духовните семинарии от целия католически свят завършват процеса на обучението и получават дипломите си. В тържествена и достолепна религиозна обстановка се извършва церемонията по ръкополагането на висшите свещеници. От друга страна, тук целогодишно се провеждат образователни курсове. Участниците са хора, желаещи да научат езика иврит на достатъчно високо ниво, необходимо им в бизнес контактите, мисионерската им дейност, за работата им в манастирите и християнските центрове по цял Израел или за общуването им с държавните институции на страната.

А има и друга категория гости, с които се налага да работят психолози и духовници. Те са дошли тук – в лоното на вярата, за да избягат от задъханото темпо на живота, да се вглъбят в себе си и медитират в усамотение и молитви, необезпокоявани от никого. Това са хора с чувствителна психика, разклатени човешки устои, преживели силен стрес, имащи потребност от духовна храна. Тук те имат прекрасна възможност да преосмислят линията на живота си, да изучават апокрифните откровения на „богатите духом”, навлизайки дълбоко в скрижалите на християнството, да задълбочат знанията си за Иисус Христос и делото Му, да засилят собствената си вяра, да се избавят от страховете и се изпълнят с духовна красота и любов.

Водопадът с десетте Божи Заповеди

Водопадът с десетте Божи Заповеди

Разбира се, тази терапия чрез вяра зависи от избора на самия човек и е резултатна само тогава, когато в него се появи готовност да вижда проблемите в позитивна светлина и избере любовта към Христос съзнателно. Увериха ни, че болшинството курсисти не избират пътя на монашеството, но полученият духовен заряд им помага да се реализират в живота. Същността на тази терапия се крие в цитата от Светото Евангелие на Иоан (3:17): „Защото Бог не проводи Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него.”

Domus Galilaeae (Домът в Галилея)

Част от централното фоайе

Аулата е една прекрасна светла, строга сграда с вътрешен двор и водоскок. Декоративните детайли на фоайето са обединени от обща идея и изпълнени в оригинални композиции и семпла символика. Радва очите съвременният дизайн на религиозните елементи – свежи иконописни пана, строги свещници, резбован амвон, красиви кандила, а също и разклонена менора в стилизирана форма. Десетте Божи заповеди са гравирани на две високи мраморни стени като отворена книга, по която се стича тънък слой вода – символ на вечно препускащото време, което не е в състояние да изтрие завещаното от Бога во веки веков.

За мен всичко тук е с повече художествена, отколкото духовна стойност!

Скромният параклис и светият олтар с черен кръст от ковано желязо – произведение на изкуството, са също много нови, модерни, с правилни, изчистени форми и католически „шик”. Те пресъздават обстановката в една съвременна католическа църква.

Самият конгресен център представлява просторна зала с прозрачен покрив и стъклени стени, с микрофони и възможности за синхронен превод. Плътен тъмноелектриков мокет те потапя като в океан, но сядаш на ефирни, прозрачни кресла, които изглеждат като диаманти върху него. Зад катедрата – огромно стенно пано в свежи краски, рисуващо сцени от Евангелието; нежен бежов мрамор, семпли линии, елегантност, достолепие и много светлина, лееща се от прозрачните стени и таван. Усещане за безкрайно пространство, абсолютни условия за вдъхновение!

Domus Galilaeae (Домът в Галилея)

Конгресният център

Библиотеката е компютърна зала и предоставя за ползване всякакъв вид печатна и файлова литература. А аудиториите, в които аз успях любопитно да надникна, са мечта за всеки педагог.

Порталът на входа е в неоромански стил, с прекрасни витражи – стилизирано изображение на котва с две риби встрани. Според първоначалната християнска символика котвата е символ на щастието, а рибите – на християнството. Та нали апостолите на Христос били местни хора, рибари.

Всъщност с каква цел е замислен и създаден целият този прекрасен комплекс? Само религиознообразователна или нещо повече? Очите ми възхитено попиват тази много съвременна, високоестетична християнска територия и търсят изображението на Христос, но откриват само перфекционизъм. Тук властва дух на аристократизъм, академичност, вглъбеност, естетика във висша степен и много красота. И ето, тази простичка дума „красота” се оказа разковничето на истината за Domus Galilaeae. Това е теологичен институт с основна функция да възпитава и внушава красота в цялата широка гама на измеренията и. Като лозунг е издигната мисълта на Достоевски от романът му „Идиот”: „Красотата на света е Христос”. А като философия – теорията на Платон, че „Красотата ще спаси света”.

Опитвам се да преведа изписаните със златни букви функции на красотата:

– Красотата обезсилва злото и зарежда света със светла, положителна, градивна енергия!

– Красотата освобождава човешкия дух и така окрилен човек най-добре следва своя път в живота!

– Красотата възпитава във възвишеност, благородство и доброта!

– Красотата на душата е най-доброто огледало на чудния характер на човека!

– Красотата лекува и прави неразделно единството между дух и тяло!

– Красотата е нежна светлина, ефирна лекота, яснота, чистота и съвършенство, един безкраен стремеж на човека, откакто свят светува!

– Красотата е любов!

В основата на последното твърдение лежи идеята, че любовта е мощна сила, способна да препрограмира мозъка, да измени възгледите, поведението и начина на живот. Тя вдъхва сили, благодарение на които човек може да противостои на трудностите в живота. В усещането за влюбеност се заключава и самият смисъл на човешкото съществуване.

И, според основния постулат на Domus Galilaeae, едновременно с красотата и любовта неизменно идва вярата в Господа, защото точно Той ни е наградил със способността да вярваме. Това е вяра във вечната светлина, идваща от един друг свят, паралелен на нашия; светлина, в която се къпем винаги – и денем и нощем; светлина, която се излъчва от необятния космос и ни пречиства от злото. Тя ни зарежда с енергия!

Продължанието:

Израел, около Кинерет – По стъпките на Исус (6): Река Йордан и Ярденит

Автор: Галина Тодорова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Израел – на картата:

Израел

   Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply