мар. 13 2015

Костадинов скален манастир (с.Осмар, Шуменско)

Днес Цветан ще ни води до Осмар – не само за пелин, но и за да ни покаже близкия Костадинов скален манастир. Приятно четене:

Костадинов скален манастир

с.Осмар, Шуменско

През Вълшебните девненски извори към Костадиновият скален манастир

Изненадващо изплюща проливният но кратък дъжд в тази последна августовска неделна утрин на 2014 и развали плажа на летовниците. Над горещия асфалт се издигна пара. Влажно и душно стана както на Екватора и затова решихме да избягаме от Варна. Бърз старт и ето ни на изненадващо сухия и слънчев стар път за Девня. Това наше отклонение беше приветствано от греховните жрици на любовта, които ни ръкомахаха в шпалир чак до Побитите камъни.

Девненски извори – Девня

След половин час завихме надясно под магистралата към „Девненски цимент“, където са и най-големите карстови извори у нас –

Вълшебните извори (Девненски извори)

Както е казъл Михаил Жванецки: „Умей да се наслаждаваш на всичко, което е на път и под път. “

Девненски извори – ДевняКеф или едно чудно сенчесто място, където сред корените на дървета бликаше кристална вода.

Девненски извори – ДевняЯто дебели сомове се наслаждаваха в бързея на воденицата, като доволно мърдаха с опашките си Девненски извори – ДевняМърдащото леко ято риби ми заприлича на чорлавата глава на Горгона Медуза от музея на мозайките в Девня Девненски извори – Девня

Рибите ги оставихме на мира или на гладните туристи, които окупираха масите в механата „Вълшебен извор“. Ние напуснахме с въздишка омаяни от красотата на това място на път към един друг по-загадъчен и по-мистичен обект:

скалния манастир до село Осмар

Осмарски пелинНие се качихме на магистралата до Шумен и после наляво към Велики Преслав и после в отбивката към Хан Крум и Осмар.

Осмарски пелин

В началото на Осмар се отбихме в прочутата винарската изба, където заредихме с пелин, както ни е завещал Тодор Колев: Знаеш ли, брат’чед, кое отличава хората от животните? Алкохолът! Нито едно животно не пие!“

Осмарски пелин

Човешката оферта – 70 лева за 1 нощувка + закуска + вечеря + бутилка Осмарски пелин за двама в Осмарски къщи, с. Осмар беше много примамлива, но не беше актуална за нас.

Осмарски пелин

Все пак ожаднели решихме да се възползваме от гостоприемството на Осмарските къщи и солидарни изпихме с нашият водач на МПС по едно „Шуменско пиво“. След обяда – лека сиеста и турско кафе и вече не остана време да ходиме пеша до скалния манастир и затова се качихме в колата и поехме нагоре покрай Осмарската река. Следвахме указанията: „От с. Осмар се тръгва по коларски път в северна посока. Пътят следва извивките на Осмарската река. След около 2 км пътят постъпено завива надясно и навлиза в гориста местност. Оттук. на около 500 м напред, пред погледа се разкриват трите основни масива, където са разположени пещерните скални църкви. Пътят отвежда до малка полянка, където има каптаж и чешма, а над тях смесена широколистна и иголистна гора. Поема се по тясна лъкатушеща пътека и сред сравнително стръмно изкачване се стига до канара с елипсовиден, наподобяващ очертанията на око, отвор в горната и част. Тя е известна с имената Окото или Халката. В нейната по-ниска част се разкрива и Костадиновия скален манастир. До него може да се достигне и по маркирани пътеки идващи от Шуменското плато и свързани със съседните населени места, както и от хижа Букаците. “

Костадинов скален манастир

Избуелите клони леко галеха ламарината на Пежото. По пътя край реката срещнахме доволни туристи, които вече се връщаха от скалния манастир. Слава Богу, че не срещнахме нито една кола по тесния коларски път, защото лъскавите паркетни джипове бяха паркирани под дебелите сенки на селските асми 🙂

Костадинов скален манастир

На едно по-широко място, където можахме да обърнем назад и ние паркирахме т. е. в къпинака в подножието на Шуменското плато на 2,5 км от Осмар.

Костадинов скален манастир

Над главите ни белееха скалните манастири. „Диреклията“ е с колоната по средата. Тя е вляво горе на снимката и ни подканяше към по-близката цел –

Костадиновия манастир

Той е най-достъпният и най–голям скален манастир на Шуменското плато за който има изградена метална стълба от банката SG. Уви за достъп до Диреклията трябва алпийска екипировка. Все пак може да се намерят мераклии които да забият един дирек (стълб) от тръба φ 200х5 мм със скоб стъпала от квадрат 10 мм и предпазни обръчи от ленти 4х20мм за достъп до пещерата, подобно на корабна мачта!

Костадинов скален манастир

Оказа се , че сме паркирали на завоя на 50 м от манастирската чешма разположена на една полянка с избуяла до кръста трева. Огледахме се и потърсихме маркировката за скалния манастир, но вляво от чешмата открихме знак към „Римския път“ и пътека която решихме, че може да ни отведе до манастирите.

Костадинов скален манастир

Но след 10 минути ход по пътеката разбрахме, че посоката е грешна и се отдалечаваме от целта. Но ние не се отказахме, а сменихме посоката и упорито и бавно закрачихме нагоре сред букака. В този лес още грозно стърчаха дънерите, изкоренени от пороите.

Костадинов скален манастир

Поне тук в Костадиновия дол слънцето не печеше. Беше усойно и хлъзгаво от опадалите влажни листа, както в приказните гори Тилилейски. Слава Богу, неизсечената гора беше защитила село Осмар от подобен трагичен потоп като в Аспарухово!

Шуменско плато

Уф! 🙁 и Ура! 🙂 Най сетне сме горе на плато! Иде ми да разперя криле като орел или парапланерист и да се порея над Осмарския боаз!

След като се успокои пулса ни, изпихме водата, благодарихме на Бога и накрая се огледахме за ориентация. От изток или вляво от вас е боазът(долът), ограден от стръмните и скалисти склонове на Четика баир, а от запад се намират полегатите и гористи склонове на Кочовския дял (където се изгубихме 🙁 ) на Шуменското плато. Манастирите са долу в краката на баир – будалата или на стръмния скалист склон на боаза, който е наричан от местните жители Манастирска долина.

Скалните манастири край Шумен са истинско предизвикателство за(неориентираните) туристи. Те представляват комплекс от разпръснати черкви и монашески килии, обитавани от монаси – отшелници през XII – XIV в. Манастирите, открити и описани за първи път от Карел Шкорпил, са разположени по южните и югоизточните склонове на Шуменското плато, издълбани в отвесните варовикови скали. “

Защо там?Защото тогава е нямало глупави монаси, които да дълбаят килии със северно изложение!!!

Благодаря Ти Господи, че помилва нас грешните и ни посочи пътят!

Сред зелените върхари отново се белееха скалните манастири, а ние досега бяхме обикаляли в кръг около тях!

Шуменско плато

Черната дупка в отсрещната скала е прозорецът на „ Диреклията“. Тръгнахме нататък и вървяхме докато излязохме на маркираната пътека идваща от Шуменското плато, която ни отведе до „Окото“.

Шуменско плато

Скалният феномен „Халката“ или „Окото“

В окото бръкна или влезе нашият приятел Стефан

В окото бръкна или влезе нашият приятел Стефан

Костадинов скален манастир

Стъпка по стъпка и ето ние леко и важно се изкачваме по отвесната скала на 12 метра височина до

Костадиновия манастир

Костадинов скален манастирВходът на скалната обител е с правоъгълна форма, с южно изложение. Неговите размери са; ширина 1,10 м и височина 1,50 м.

Костадинов скален манастир

От входа се попада директно в скалната църква (позиция 2 на схемата на Карел Шкорпил), която е с размери; 4. 50х 4 м. Височината на свода е 2,83м. Я таванът е по-висок от този в нашия апартамент!

Костадинов скален манастирВляво на снимката или в средата на източната част на цъквата е изсечена апсида (позиция 3) с диаметър 2 м и дълбочина 1. 70 м. Пред нея има стъпало високо 0,50 м. В горната част на апсидата има изсечени две ниши. От двете и страни също има две по-големи всечени в скалата ниши украсени с икони донесени от богобоязливите туристи.

Костадинов скален манастирВ южната страна на църквата (вляво от входа) е изсечена и скамейка за сядане с височина до 0. 50 м и широка около 0. 26 м.

 

Костадинов скален манастир

В крайната лява част на височина около 0,80 м над нивото и е разположен вход водещ до малко отделение наподобяващо килия. То е дълго 1,50 м и широко 2,60 м. Височината на свода е 1,50 м. По стените личат вдълбани жлебове. Личи си, че отделението е затваряно с дървена врата.

Костадинов скален манастир

В южната му част се достига до прозорец (позиция 10) с размери 1,50 м ширина и височина 0,83 м. Това сигурно е било място за уединение и медитация на монасите – исихасти с умната молитва.

Костадинов скален манастир

В северната част на църквата има квадратен отвор (вляво на снимката), който отвежда в просторно отделение. При самия отвор са закрепени 3 метални – самоделни камбани. Помещението е с неправилна форма. В най-северната му част може да се види издълбан трап (позиция 13), който вероятно е бил използван за гроб. Напречно през помещението минава скална пукнатина. Тази част, която минава през пода на помещението е допълнително разширена и може би е гробно корито на монах, а не на цар.

Костадинов скален манастир

В западната част на помещението е оформена също така скална скамейка (позиция 14) висока 0,50 м и широка 0,60 м.

Костадинов скален манастир

В южната стена са изсечени три ниши (позиция 17) в които са оформени прозорци с различна форма и размери от които влиза слънчева светлина. Сводът в тази част на скалния манастир достига височина до 3,20 м.

Костадинов скален манастир

Големият прозорец откъдето идва Божествената светлина е също удобен за молитва насаме с Бога.

Костадинов скален манастир

По време на една от обиколките си Карел Шкорпил е видял в ъгъла на църквата фрагмент от стенопис на възрастен мъж с бяла брада и нимб, от който днес е оцеляла само малка част 🙁

св.Григорий Синаит

Може да предположим, че това е било вероятно изображението на беловласия св.Григорий Синаит (1260 – 1346). Той е основател, практик и теоретик на исихазма, живял и творил на Синай, Атон, Хиос, Крит и Странджа. Официалната поява на скалните манастири у нас се свързва предимно с

исихазма. Мистичното течение в православното християнство,

чието име означава спокойствие, тишина, уединение, проповядва, че при усилена молитва и вглъбяване вярващият може да постигне единение с Бог. Самият цар Иван Александър (1331 – 1371 г. ) през 1360 г. официално признал популярния вече исихазъм. Той даже изградил рибарник в царския Парорийски манастир. Някои от исихастите по-късно станали бъдещи патриарси на Византия, Киевска Рус и България.

Св.Св.Константин и Елена

Предполага се, че скалният манастир се е наричал „Св.Св.Константин и Елена“ или

Светия Кръст

на уважаваните първи библейски археолози открили Светия Кръст на който бе разпънат Христос.

Другата версия е, че скалния манастир е на Константѝн Тих – Асѐн управлявал като цар на Второто българско царство от 1257 г. до 1277, когато е убит в битката с Ивайло. Но тогава е рядкост да се започне издълбаването на пещерен манастир т. е. преди идването на основателя на исихазма св. Григорий Синаит в 1325 г. в Созопол. Царският манастир се строи на лесно достъпно за поклониците място, като крепост в Парория, а не като пещера скрита в чукарите.

Костадинов скален манастирТази исихастка тишина беше нарушена от звъна на камбаните.

Костадинов скален манастир

Лястовиците бяха напуснали родното си гнездо кацнало над абсидата, перфектно издълбаната от каменоделците. Тук цареше чистота на духа и пространството. Предишните поклонници бяха помели пода и бяха оставили свещи за новите гости. След кратка безмълвна Иисусова молитва ние напуснахме това свято място. Умната молитва, съзерцанието, за любознателните е може би най-мистичният, но и най-неразбраният път към Бога. Най-вероятно това е и една от причините много хора вълнуващи се от духовното самоусъвършенстване да се обърнат към източните учения за медитация и йога в Тибет и Индия, без да съобразяват с факта, че едно прекрасно и истинско духовно учение ни е завещано от православните отци живяли по нашите земи, пренесли го тук и съхранили го за нас в аскетическия сборник „Добротолюбие“ (Φιλοκαλία). Истинското начало на молитвата е сърдечната топлота. Повтаряй неотстъпно в ума си като мантра:

Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мене грешния!и това е вярна стъпка по пътя на твоето духовно пътешествие.

Гюлето (Боздуганът) на Крали Марко

За суеверните и романтиците, които търсят страшни легенди като тези за Пещерата на Гутман можем да добавим:

Крали Марко

След като се заредихме с мистична енергия задържахме боздугана (гюлето без дръжката) на Крали Марко, което се търкаляше надолу по верния път (300 м). То беше изплашило всички тролчета, които се бяха скрили в дебрите на българското интернет пространство 🙂

Шуменско плато

Връщайки се на манастирската поляна най сетне открихме секретната маркировка (вдясно от кръста на чешмата!!!) за скалния манастир. Благодарихме на Стефан, който изкърши избуелите храсталаци, които закриваха знака към верния път и така даде шанс на следващите любопитни изследователи.

Вечерта се спряхме в парка до Шуменската гара пред паметника на незабравимия Тодор Колев.

Шуменско плато

– Тошко, кога ще ги стигнем американците? – питам аз.

„Дет ис дъ куесчън“, както е казал джентълменът Хамлет. “

– Никога защото бягаме в различни посоки! – отговаря песимистът в мен след 25 години неуспешен преход.

– Все някога ще се срещнем, тъй като няма идеално успоредни прави! – упорства оптимистът в мен.

Тук пътищата ни се разделят: Стефан продължи към старата ни столица, а ние към пристанището на Шумен с цариградския автобус. Амин!

Написа грешния Цветан Димитров, Месни Заговезни, 2015

Снимки и селфи: Цветан Димитров и Стефан Узунов

Литература:

  1. Костадинов манастир,
  2. Костадинов скален манастир, с. Осмар – Хеликтит
  3. 10 незабравими филмови реплики на Тодор Колев

Други разкази свързани с Другата България – на картата:

Другата България

   Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply