мар. 20 2009

Другата Италия: Милано и Lago di Como за седмица (2)

Днес ще проследим втората част на пътуването на Лора до Италия. Вече разгледахме Милано, а днес е ред на езерото Лаго ди Комо. Приятно четене:

Милано и Lago di Como за седмица

част втора

Lago di Como или къде отдъхва Джордж Клуни

Тази еднодневна екскурзия беше предвидливо подготвяна и обсъждана и може би дори по-чакана от самата среща с Милано (където беше основната ни база). Идеята ни не беше да препускаме из абсолютно всички градчета разположени около езерото (те бяха най-малко 30!), а да видим по-големите от тях и може би тези, за които четохме по-специални отзиви.

Преди да започна същинския пътепис искам само да добавя, че на по-романтично и завладяващо място не бях попадала преди. Природата беше в синхрон с душевното ми настроение.

Колкото и прозаично да звучи всичко започна супер забързано в един много дъждовен и сив ден. Брат ми мънкаше предната вечер, че видиш ли, заради едно обикновено езеро (със скромната площ от 146 кв.км и дори с малък остров в самото езеро — Комачина, на който се вихреха няколко пияни чичковци) няма да се буди в никой случай в 7.30 сутринта. Но със самопровъзгласилата се за гид сестра той нямаше голям избор.

Isola Comacina и ресторанта с пияниците

Та пое нашата чета и в 8.30ч вече бяхме паркирани на метростанция Кадорна, която беше нещо като гара разпределителна — хем метро, хем влак. Наложи се да използваме услугите на Ferrovie Nord Milano или местното БДЖ. Моят мъж, вече побългарен екземпляр, видя една безкрайна опашка от чакащи за билети и реши, че трябва да има и друг начин да се сдобием с 3 билета до гр. Комо, откъдето трябваше да вземем ферибота.

Ние имахме само 7 минути до тръгването на влака и се наложи да практикуваме крос рано сутринта. Намери мъжът ми автомат за билети и бързо ни въоръжи с по една бройка и със скоростта на светкавица намерихме нашия влак и се метнахме. Аз обаче много обичам да знам кое колко струва и не забравих да попитам колко е платил любимия и се оказа, че тоя народ, който е чакал търпеливо за билети на километричната опашка не бил прост, ами си е направил тънката сметка, че е малко по-евтино да се снабдиш с билетче от касата, а не от автомата. Доколкото си спомням ни струваше към 6 евро на човек еднопосочен билет от Кадорна-Милано до последната спирка на влака — Комо-Лаго. И това е с оскъпяването от 1 евро.

Вече във вагона осъзнах, че бяхме единствените бели, ако не броим бабата италианка, която неистово се опитваше да установи контакт с нас на чист италиански, но удари на камък. Sorry, ама моя френски и испански не са кръвни братя на италианския. Доста миксирания състав на пасажерите не беше притеснителен, защото дори арабите и негрите се държаха като бели хора:-)

Пътуването мина неусетно — около час с менящи се пасторални гледки — Ломбардия е спокойна, подредена, свежа…усещаше се близостта с Швейцария. Град Комо ни посрещна навъсен. Валеше. ЗАЩО ТОЧНО ДНЕС? Трябваше да е слънчев ден — така ми обещаха от www.weather.com! Писна ми от лъжци! Както и да е. Така и така бяхме тук нямаше да се откажем на финалната права водеща до ферибота. След кратка справка разбрахме, че еднодневен билет (неограничено ползване на фериботите в езерото) струва около 20 евро на човек.

Лаго ди Комо, Италия — поглед от ферибота

Настанихме се удобно в огромния ферибот и установих, че 20-те евро си струват и че ферибота си е цял кораб. Разполагаше с няколко ресторанта и 2—3 кафенета. Дори дегустирахме фериботното кафе, което не беше по-лошо от това в Милано, а цените учудващо, но бяха по-евтини, отколкото в Милано. Тия италианци не са на българската максима — щом е на вода значи цената се оскъпява неколкократно.

Лаго ди Комо — поглед от ферибота

Фериботът беше много бърз, а картините отвън бяха завладяващи… учудващо, но тази красота е описана в едно изречение от член на www.panoramio.com — Mario Brunelli. „Dilemma estivo“: Mare o Montagna?… Como, un buon compromesso — или в превод (не твърдя, че е точен, но със сигурност е много близък до правилния) — Дилемата беше: Море или планина?… Комо, един добър компромис. Да, тук „морето“ (това езеро е толкова голямо, че може да съперничи на мини-море) и планината си правеха „здрасти“. Съчетанието им беше идеално за перфектния релакс.

А за гледките…дори не бих дръзнала да ги описвам с думи… Снимките ще ви покажат, какво видях с о чите си. Клуни не е типичното провинциално американско „момче“ — знае къде и какво да си купи. Избрал си е обаче тихичко място за резиденция — селцето Laglio, което се намира на западния бряг на езерото или по-точно на „левия крак“ — самата форма на езерото е като на човек с торс, но без глава и без ръце.

Ние си бяхме избрали

да разгледаме Tremezzo, Bellagio и Varenna,

които бяха разположени близо едно до друго и ни улесниха в разглеждането. Първата спирка за нас беше Tremezzo. Когато слезнахме на брега първото усещане беше за безвремие. Все едно времето беше спряло в това градче… Хората по улиците бяха основно чужденци и много малко на брой, небето се беше свъсило и аха да завали пак.

Градините пред Villa Carlotta

Тук се очакваше да посетим Villa Carlotta известна с красивите си градини. Но времето напредваше така че самата Villa Carlotta не успяхме да разгледаме отвътре, но пък ударихме едно око на градината, която беше очарователна.

Villa Carlotta, Лаго ди Комо — от ферибота

Най-впечатляващото „здание“ за мен беше и ще си остане Grand hotel Tremezzo.

Grand hotel Tremezzo, Лаго ди Комо, Италия

Пред този хотел се почувствах като гладно циганче пред лъскава витрина. Да, определено тук искам да почивам, когато забогатея… Само ще кажа, че един от басейните на хотела беше „изнесен“ в самото езеро на дървена платформа (прилагам снимки) и, разбира се, се отопляваше дори, когато навън температурите не бяха благоприятни за къпане. И сега като си спомня за този хотел и Комо ме тегли пак натам… Но стига мечти.

В Tremezzo

опитахме и истинската pizza — буламачът, който ядохме в „италианския ресторант“ (в Милано) с азиатски персонал въобще не можеше да се нарече „пица“. Оригиналната pizza беше изпечена на дървени въглища с много тънка платка тесто и отгоре наредени pepperoni, ама от истинските, не от бг шпек. А гледката докато похапвахме беше спокойното езеро и малките вълнички, които вятъра успяваше да предизвика.

Май ние бяхме единствените алкохолни въздържатели в ресторанта, защото всеки около нас беше забил нос в чашата с червено вино и беше си „сложил“ по една депресивна физиономия. Тия чужденци като че ли всичко обръщат на пиене. Аз лично не пия, мъжът ми е само по бирата и то вечер, а брат ми пие всичко, но с мярка и рядко и една такава пиянска картинка в 12.00ч ми се стори просто тъжна, защотото тези хора така изразяваха своята наслада от красотата на езерото и заобикалящата ги околна среда…

Следващата ни спирка беше Bellagio.

Да не забравя да ви кажа — пазете си разписанията на фериботите, които ви дават при закупуването на билетите, защото после може да се „изгубите в превода“, ако се налага да четете големите разписания на малките пристанища. Това може би беше най-трудната част от пътешествието из езерото — да разчетем разписанието, което беше супер странно направено и ни трябваха поне 20 минути преди да установим кой ферибот за къде е и в какъв час и това не се дължеше на незнанието ни на италиански, а на лошата подредба на самата таблица.

Уличка в Bellagio, Италия

Та в Bellagio се очакваше да видим Villa Serbelloni, но явно не ни беше ден за типичния туризъм тип „искам да видя всичко, което е написано в интернет“. Вместо това решихме да се поразходим по брега на езерото и попаднахме в много красив парк с разкошни градини, които бяха добре поддържани.

Паркът в Bellagio

Паркът в Bellagio

Bellagio

е и основната разпределителна „гара“ на „чатала“ на езерото — пада се точно между двата „крака“. Тук времето въобще не беше спряло (дори изгря слънце), а напротив — кипеше си живот и туристите пъплеха от различни посоки. Малко комерсиализиран ми се стори този град… Почувствах се по същия начин, по който се почувствах в Несебър, когато отидох за първи път преди 3 години… Някак си изкуствен. Човешката интервенция ми беше в повече. Иначе имаше си и хубави местенца като една много интересна стъпаловидна уличка, от която се разкриваха прекрасни гледки към езерото и част от Алпите.

Вече бяхме доста изморени, а ни оставаше

да разгледаме и Varenna…

Тя просто ме грабна… След безвремието на Tremezzo и комерсиализирания Bellagio, Varenna ми дойте като манна небесна… С риск да стана банална ще сравня Varenna със Созопол — спокойна, красива, историческа… Дори имаше и малко аристократизъм в тесните лъкатушещи калдъръмен улички, в мостчетата, които бяха естествено продължение на уличките, в барелефите, които бяха като визитни картички измайсторени на фасадата на почти всяка къща.

Varenna, Лаго ди Комо, Италия

Не съм била във Франция, но от това, което съм чела и гледала по телевизията бих определила Varenna като град с миксирана история и култура — хем италиански,хем френски град. С хубавия сладолед, който похапнахме тук ще ми остане в паметта това райско място… Както казах и по-рано — не ни беше писано този ден да гледаме „вили“ — тук се очакваше да посетим Villa Cipressi и Villa Monastero…ама не би:) Не съжалявам, защото успяхме да „слеем“ с града и с неговия дух, а според мен това е по-важно, отколкото да ходим като група японци с гид — организирано, бързо, точно, без кривване- ни в ляво ни в дясно — само по маршрута.

Уличките на Varenna

А гледките от къщите във Varenna бяха все едно надниквам от улицата в двора на някоя къща разположена на баира в Созопол и разкриваща гледката на Черно море… само планините малко не приличаха като на бг гледката;) Даааа…

Триъгълникът Tremezzo-Bellagio-Varenna(на практика са разположени във формата на триъгълник на картата) беше неповторимо преживяване и на връщане във ферибота бях някак си „пречистена“ от градската суматоха и дори от проблемите си и бях в една безтегловност — това е, което Lago di Como прави с хората — олекотява ги…кара ги да мечтаят и да се надяват тайно, че пак ще се върнат един ден в този рай…

Автор: Лора Нилсен

Снимки: авторът или Веско


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


20 коментара

20 коментара to “Другата Италия: Милано и Lago di Como за седмица (2)”

  1. Rositsa каза:

    Лора, поздравления за разказа! Преди четири години изкарах 20 незабравими дни на езерото Калдонацо – малко на североизток от Лаго ди Гарда. Спомням си, че денят, в който за първи път посетихме най-северния град на голямото езеро – Рива дел Гарда, заваля изведнъж. Това обаче не помрачи възторга от гледката – възторг, който ни съпровождаше през цялото пътуване по източния бряг на езерото. С удивление установихме, че климатът и растителността са от средиземноморски тип поради някакви климатични особености. А за мъничкото езеро Калдонацо, за съседното езерце Левико, за замъците, Тренто и пр. нямам думи. Още един път – поздрави!

  2. Lora Nielsen каза:

    Мерси, Роси! Поласкана съм. Както и написах в пътеписа – на по-романтично място не съм била. Наистина, още не съм посетила Париж или Венеция, но това място ще си запази едно по-особено място в сърцето ми. Дори съм решила да заведа и родителите ми там, но това в бъдещ план:)

  3. spatiata каза:

    прекрасен ,многа жив и увлекателен пътепис!! завладяващо четиво !!благодаря ти !!

  4. ivanova каза:

    S neveroqtno udovolstvie se potapqm v „patevoditelq “ vi! Opisanieto vi e tolkova podrobno, jivo i tzvetno, che v daden momrnt pomislih, che samata az sam bila na tova prikazno mqsto-ezeroto Komo! Blagodarq!

  5. Rositsa каза:

    Лора, препратих пътеписа ти на приятелка, с която бяхме на езерото Калдонацо по едно и също време. Поздрави и от нея!

  6. Lora Nielsen каза:

    Роси, много ти благодаря. Трогната съм от специалното ти внимание към мен! Поздрави приятелката ти и й благодари от мое име. Приятен weekend!

  7. Lora Nielsen каза:

    Едно голямо мерси и на spatiata!

  8. Biliana каза:

    Поправка: Джордж Клуни не отдъхва в Комо – той живее там 6 месеца в годината.

  9. Lora Nielsen каза:

    Поправката се приема. Като за мен отдих обаче не означава задължително кратка екскурзия/почивка!

  10. Стойчо каза:

    Джордж Клуни не е ли един доктор в една болница? Значи яка болница имат в Лаго ди Комо;-)

    Познавам и още един Джордж Клуни – той е моторист и пише пътеписи, вкл, и за нашия сайт:-)

  11. Lora Nielsen каза:

    Хехе:)Стойчо:) Уби ме;)А за бг Джордж Клуни – я ни го представи, че нещо не правя асоциация кой е:)

  12. Стойчо каза:

    Горе вляво в съдържанието отваряш Нашите автори->Джордж Клуни или кликаш директно върху http://patepis.com/?cat=89

    🙂

    Мислиш, че майтап си правя;-)

  13. Lora Nielsen каза:

    Я, вярно! Дори не подозирах за съществуването на този индивид;)Пише супер;)хаха:)

  14. Tchevanelly каза:

    Много благодарности за богатата информация :):):)
    Предстои ми пътуване до Милано в края на май и благодарение на разказа ти вече си набелязвам много цели. Особено ме впечатли Лаго ди Комо и на всяка цена ще се опитам да стигна до там.

    И аз ще летя до Бергамо и после ще отседна в хостел Галла. Надявам се всичко да е наред…хехе… Поне на картинките изглежда приятно, а и е най-евтин – стая за двама за 48 евро на вечер.

    Основната цел на пътуването ми e фестивала Roda da Vida в Sesto san Djiovanni :):):) Там ще свири любимата ми група Terrakota :):):)

    Ще се радвам и аз да си изкарам така добре и да мога да кача снимки на страницата :):):)

  15. Lora Nielsen каза:

    Tchevanelly! Надявам се да си изкараш прекрасно в северна Италия, където е 100 пъти по-красиво дори от Рим. Лаго ди Комо е задължителна спирка в едно такова пътуване, особено ако разполагаш с 20 излишни евро(толкова струва ferry-то) и цял свободен ден:) Няма да съжаляваш! Радвам се, че съм била полезна;) Сега ще се опитам да сътворя още един полезен пътепис за Малта, защото прочетох т.нар. „антипътепис“ на някаква огорчена сънародничка от тази прекрасна островна страна… Приятно пътуване и после да споделиш впечатленията си!

  16. vanja каза:

    Поздравления! Планирам малка разходка из Италия и до сега се чудех за езерата( да ги включвам ли или да почакат, но след като видях тази красота на снимки искам да ги видя и наистина. Имам въпрос. Няма да имаме много време, Ще сме с кола и питането ми е колко е времето на пътуване с фериботите между трите градчета. Може ли колата да е с нас или е най- добре да я оставим в Комо ?ще ни стигнат ли
    5- 6 часа? Поздрави още веднъж за чудесния разказ.Ваня

  17. Lora Nielsen каза:

    Здравей, Ваня! Мерси за коментара;) Сега съвет от мен щом сте с кола – в повечето (но не във всички) фериботи, на които се качвахме има място за превозване на коли, но според мен цената набъбва доста заради превозното средство! Най-удобно ще ви е да оставите колата в Комо (ако сте само за 1 ден на езерото) и да си я приберете на връщане. За да имате време (грубо казано) за да разгледате точно тези 3 градчета най-добре да започнете плаването с ферибота най-късно в 9.30-10ч сутринта. Най-дългия път, който изминава ферибота е от Комо до Тремецо. След това разстоянието между самите градчета е не повече от 30мин. 5-6ч може да ви стигнат за разглеждането на градчетата, но за да „грабнете“ възможно най-много и от 3-те започнете поне към 9ч сутринта разглеждането и може да приключите към 17-18ч вечерта. Ако разполагате само с 6ч снабдете се с разписания на фериботите (принципно са много редовни, всеки час има поне по 1- в малките градчета около езерото, от Комо може и по-често) и отделете поне 20мин за детайлното разглеждане и проучване на разписанието, защото наистина е много объркано и за туриста е шоково.
    Повелавам ви приятно пътешествие и се надявам да прочета и вашите впечатления:)

  18. maia каза:

    mnogo krasivo radvam se 4e si izkarala xubavo i tezi prekrasni snimki pome4tax si i az da otida tam

  19. kalinka каза:

    Здравеите,
    много моля,, дайте пове4е информмация за трансфера летище -гара ,
    и кой влак е за Комо
    Поздрави

  20. Biliana каза:

    Нещо, което може да ви бъде полезно: за да не бягате за влаковете, има и английска версия на сайта на Ferrovie dello Stato, или италианските ДЖ.
    Внимание само с често стачкуващите служители на транспортната мрежа – случва се поне по няколко пъти на три месеца.

Leave a Reply


Switch to mobile version