Продължаваме с централно-американските приключения на Бале – започнахме с град Панама и Панамския канал, днес отиваме на село, в провинцията. Приятно четене:

Санта Фе в Панама

част втора на

Приключенията на Бале в Централна Америка

След като се събудихме, запалихме колата и в най-отлично настроение тръгнахме по

Панамерикана

(прословутата трансамериканска магистрала)

Провинцията на Панама

доста напомня на Щатите, нали те са построили канала и все още имат доста голямо влияние в страната.

За щастие и клозетните им чинии са като американските, демек най-добрите. За който не е ходил, пояснявам: Клозетните чинии са пълни с вода. Когато човек се изсере, лайното цопва и започва да плава като параход вътре. При дръпване на синджира, водата в чинията се завихря в кръг и параходът влита със страшна сила в канала. Велико е!

След няколко часа каране се отклонихме от Трансамериканската магистрала и

започнахме да се изкачваме в планината

Пробвахме да се настаним в тия бунгала, но не намерихме жива душа и продължихме към село Санта Фе

По път към Санта Фе се запознахме с група дечица, които живееха в нещо като приют. Купихме им кожена топка и пастели, и им ги занесохме на следващия ден. Не се впечатлиха особено… хахаха. :)))

Santa Fe, Панама

Най-накрая се докопахме до

село Санта Фе,

което се оказа неземно красиво и веднага решихме да останем там поне три дена.

Поради изключително стръмните шосета и ежедневните тропически дъждове, всички коли в селото бяха джипове, барабар и такситата

За разлика от българските селски пътища, асфалтът в Панама беше в идеално състояние, дори и в най-забутаните райони

Американка държеше единствения хостел в селото. Беше много добър, между другото, а и сравнително евтин за панамските стандарти. Останахме там три нощи.

Пиейки бири в тая беседка, се запознахме с двама братя немци, които живеят в Берлин. От дума на дума стигнахме до темата за самозабравилите се руски новобогаташи. По-малкият брат немец разказа следната история: Бил с приятели на ски в Австрия. Карали цял ден и вечерта седнали в ресторанта да хапнат. След малко се появил руски новобогаташ с жена си, но за съжаление ресторантът бил пълен и нямало нито една свободна маса. Тогава руснакът се приближил до масата на нашите немци и им казал, че ще им даде 500 евро, ако станат и освободят масата. Те тутакси се изнесли към хотела и изкарали най-бързите си пет стотарки.

Аз коментирах, че историята е много необичайна и се поинтересувах къде точно се намира въпросният ресторант. Немците схванаха хумора и всички се посмяхме от сърце.

Освен беседката, хостелът разполагаше и с много пивка тераса, с изглед към планината. Към терасата имахме достъп само ние и една двойка руснаци, които живеели в Ню Йорк. Много симпатични хора, между другото. Цялата първа вечер си говореха тихичко и пускаха неангажираща медитативна музичка. Останаха впечатлени от скоростта, с която изпихме 28 кенчета бира. :)))

На следващата сутрин седнахме да закусим в едно заведенийце за местни хора. Бабата ни сервира мазни мекици с пържено месо. Точно се настанихме и запука зверски тропически дъжд. Ние хапнахме с кеф и пийнахме кафенце, насладжавайки се на пищната панамска джунгла.

Продължението:

Бале в Централна Америка (3): Бокас дел Торо в Панама

Автор: Бале

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Панама – на картата:

Панама