Нашият приятел Бале си взе шапката и замина за Панама и Коста Рика. Да видим какво ще му се случи там 🙂

Приятно четене:

Панама

част първа от

Приключенията на Бале в Централна Америка

В Берлин изви страшна буря и казаха, че отменят всички полети. След малко обаче ни подкараха към самолета и търчахме като диверсанти през вятър и дъжд, с ръчния багаж на главите. Пилотът набра скорост за излитане на зиг-заг, а през целия път друсаше зверски и самолетът махаше като птица с крилата.

Накрая се докопахме до Мадрид и там открихме една пивница, в която прекарахме цялата вечер. Сервитьорката не знаеше грам английски и ни носеше малки бири. Научихме се да казваме: „Трес сервесас доблес пор фавор!“ и нещата се оправиха. Донесе ни също маслинки, нещо като баница и маринован кромид. После спахме на едно брутално място, а сутринта открихме бай булгар в метрото, който беше хем ошеметен, хем нахакан.

Полетът към Маями

беше по-приятен от първия, храниха ни добре, играхме на електронни игри. Когато пристигнахме бяхме готови американците да ни размотават часове наред, от съображения за сигурност, но ни биха по един светкавичен печат и ни пуснаха да се мотаем. Търсихме някакъв рейс, но стана късно и се ограничихме с разходка в района на летището. От Маями до

Панама

вече бяхме изгубили човешки облик. Пристигнахме през нощта и ни атакуваха латино-мошеници. Отърва ни един симпатичен чичка, който ни качи в хубаво такси, на което пишеше „ТАКСИ“. Закара ни евтино и бързо до хотела, а на въпроса какви бяха тия агресивни типове на летището, той отговори: „Хехе… мариконес“ и се подсмихваше. Настанихме се, спахме и сега отиваме на закуска в розовата сграда отсреща, която се казва „Удар с мачете“.

Буря на летището в Берлин

Мадридското метро

Футуристичното летище в Мадрид

Пред колата на ушко в Маями

Пред летището в Маями

Докато се мотаехме около летището в Маями, очаквайки полета за Панама сити, се появи красива дъга

Първият ден в град Панама

Станахме рано и ходихме до морето. По пътя пожарникари разхлаждаха минувачите със студена вода. Долу имаше опашка от кораби, които чакат, да преминат през

Панамския канал

Закусихме и отидохме да си наемем лек автомобил. Дадоха ни чисто нова кола на 1800 километра. Веднага отпрашихме до Канала, но се заблудихме и открихме моста, който свързва Северна и Южна Америка. После ходихме до Канала, но беше страшна жега и набързо си тръгнахме.

След това посетихме една тропическа джунгла, но вътре имаше само мравки и една гарга, която прелетя толкова бързо, че нищо не видяхме. След това тръгнахме към

стария град Casco Viejo,

но отново се заблудихме и попаднахме в сърцето на

най-разбойническия квартал El Chorrillo

(El Chorillo – the area between Casco Viejo and Amador Causeway – do not walk through there DAY or NIGHT).

В разбойническия квартал свиреше силна латино музика и обикаляха деца по бански, жени с дебели задници, както и гелосани младежчета с кървясали очи.

Никой не ни уби и се докопахме до стария град. Там седнахме в една кръчма и пихме бири, които се оказаха сравнително скъпи – по 7 долара бройката.

След стария град се прибрахме в хотела, гарирахме колата в мазето и се забихме в бара. Там ни налази един много пиян поет, който ни искаше цигари, пи ни от бирите и измисли стихове за всеки от нас. Присъедини се и един дебел панамец, който жулеше водка, беше учил право в Москва и говореше перфектен руски. Разменихме си телефоните и рано призори се докопахме до стаята.

Панама сити

Чисто новата ни кола под наем

Puente de Las Americas – мостът над Панамския канал, който свързва Северна и Южна Америка

Платноход преминава през шлюзовете „Мирафлорес“ на Панамския канал

Miraflores Locks

Сергия с панамски шапки

Дядка свири сърцераздирателна латино песен

Индианки Ембера продават боклуци

Поглед към модерната част на Панама сити откъм стария град Каско Виехо

В далечината се вижда Мостът на двете Америки и някакви хълмове в Северна Америка

Пуерто Виехо

Опитвайки се да достигнем до това място се заблудихме и попаднахме в

най-гангстерската част на Панама сити – Ел Чорийо

Таман бяхме теглили пари от банкомат и джобовете ни бяха пълни с пачки, но за щастие нищо не ни се случи. Бяхме заключили всички врати на колата естествено и наблюдавахме с интерес живота в гетото.

Залез над Панама сити

Барът, в който изпихме бира за над сто долара

Люлеещи се столчета в скъпия бар

Кварталът ни в Панама сити, рано сутринта в понеделник

Кораби се въртят в Тихия океан и чакат да преминат през Панамския канал

Модерната част на града

Изгрев над Пасифика

Ресторантът на хотелчето ни. По телевизията точно даваха репортаж за някакво междугангстерско отвличане.

Смятам, че за днес ви стига толкова.

Сега сме в Коста Рика, в резервата Тортугеро. Часът е 10:40 сутринта, а навън вали могъщ тропически дъжд. Природата е приказно красива и навсякъде гъмжи от чудни птички, пеперуди, цветя, змии, гущери, оцелоти и какво ли още не. Как прекосихме цялата Панама надлъж и на шир, как преминахме границата с Коста Рика, за опасния град Пуерто Лимон, както и за знаменитите приключения докато се доберем до Тортугеро, ще разкажа в следващите серии.

Продължението:

Бале в Централна Америка (2): Санта Фе в Панама

Автор: Бале

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Панама – на картата:

Панама

Related posts:

Круиз до Панамския канал Бале в Централна Америка (3): Бокас дел Торо в Панама Бале в Централна Америка (2): Санта Фе в Панама Бале в Централна Америка (7): Кариари и Сан Хосе (Коста Рика) Бале в Централна Америка (6): Тортугеро, Коста Рика Бале в Централна Америка (4): Лимон и Парисмина в Коста Рика Из Югоизточна Азия (4): Из дворците и баровете на Тайланд Между Колумбия и Панама Обикновеният Потсдам (част 4 продължение, от София – Прага – Берлин, лято 2009 (4-2) Дюселдорф на Ан До Дания и назад (1): През Сърбия и Германия Бале в Китай

   Изпрати пътеписа като PDF   

Tags: El Chorrillo, Puente de las Américas, Бале, Бар, Берлин, бира, град Панама, Ел Чорийо, Мадрид, Маями, мост, Панама, Панамски канал, Пуерто Виехо, Централна Америка