Солун с влак

За тазгодишния Сирни Заговезни се качваме на влака за Солун и заедно с Влади отиваме на … сауна… и бар 😉
Приятно четене:

Солун с влак

Сирни Заговезни, 2015г

Докато в България празнуват Сирни заговезни, аз реших да избягам за през двата почивни дни. Идеята ми беше да стигна до Солун, но се притеснявах дали всичко ще бъде наред.

Тръгнах рано в събота – 21.02. В София пристигнах малко след 9 ч… Толкова малко, колкото да изпусна сутрешният автобус на редовна автобусна линия – за 9:00ч. Разписанието е направено така, сякаш за България само София е град… Дори от големите градове (с изключение на линията Варна – София) няма пристигащи автобуси, удобни за връзка с тръгващите в 9:00 ч. сутринта международни автобуси.

Но какво пък, времето беше прекрасно, свежо утро. Имам достатъчно време да се разходя из столицата и да измисля как ще премине деня ми. Разхождах се, похапвах тук и там. Върнах се до гарата. Купих си билет за

влака София – Солун

за 15:15 ч. Вземах си 140 евро, да си имам там. Вземах си минерална вода и лакомства за из път. Качвам се на влака.

С новите модерни вагони –

климатизирани, звукоизолирани, с подвижни масички за похапване. Пътувам си, зяпам през прозореца, дремя си от време на време, чета си булевардни криминалета. И така през цялото време. На

една от първите гари в Гърция

влакът има престой почти час. Чака други влакове, разкача и закача вагони, може да се слиза. Навън е пълен мрак. Тръгваме отново. Пристигаме в

Солун

около 23 ч – малко преди полунощ. По никое време. Събота вечер.

Топло е. Поемам директно към морето и крайбрежният булевард. Минах по една малка, тясна и разкопавана наскоро уличка. Вече съм се изпотил – навлечен с няколко дрехи, като за зимна вечер в България. Спирам да се събличам.

От двете страни имаше заведения и барове. Настилка нямаше. Наскоро заривана след изкопи уличка – камъни и пръст. Даже багера беше още там. И в пръстта наслагани столове и масички. Младежи пият бира и си приказват, все едно за на главна и добре подредена улица… Излязох на крайбрежната.

Поех към Бялата кула –

някъде в далечината. От едната страна – морето, от другата – романтично подредени и оживени заведения. Запалени ароматни свещи на всяка масичка. Газови лампи (нагряващи печки), някои на вертикални стойки, а други закрепени на стойките на навесите. Като минавам покрай тях ме лъхват топли вълни.

Отвън има посетители, похапват си и си бъбрят на въздух. А вътре е претъпкано, по баровете е пълно, не мислех , че ще се чувствам добре, ако се набутам и аз вътре с раницата на гърба. Стигнах до Бялата кула и от там на обратно по друга улица.

Избрах си един бар, не много претъпкан. На Pavlou Mela odos. Влизам. Една бира моля… Голяма. За 4 евро. Чудесно. Стин игия мас – Ямас (Наздраве). Намирам си едно местенце между края на бара и пулта на Ди Джея. Разполагам се – раницата на земята, якето върху нея. Извадих таблета, взех паролата за Wi Fi от бара и вече съм в интернет… Да се похваля тук-там.

Pavlou Mela, Thessaloníki, Гърция

Пия си биричка и се оглеждам наоколо. Музиката създава супер настроение – гръцко диско, ламбада, латино парчета. Посетителите уникални. Имаше едни с перуки, руси, черни, къдрави, шарени – младежи. Имаше и няколко травестити… Аууу. Много смешни и забавни – с едни големи очила, нагримирани. Имаше един с нарисувани с туш мустаци… Прекрасно настроение – танцуват си, снимат се, знаят как да се забавляват. И така около час.

А то стана никое време – един часа след полунощ – хем не ми се тръгва, хем не ми се дават пари за хотел. А и навигацията на таблета нещо ми беше забила през деня. Не ми се рискуваше да остана и през деня до следобедният автобус в 15:30, а и не ми се тръгваше със сутрешният влак в 6:55 ч…

Какво ли да правя… Хм. Вървейки по глухите улички безцелно виждам над една врата малка рекламна

светеща табела – Splash sauna

Я да видим дали е отворена? Звъня. Влизам. Изкачвам се два етажа нагоре. Рецепция. Приятен младеж. Питам до колко работи… Петък и събота – от 14 ч, следобед – до 7 часа сутринта… Ах, идеално. Ето къде ще прекарам остатъка от нощта.

Плащам 14 евро и съм вътре. Дават ми хавлия, кърпа, ключ за шкафче и още нещо… Оставам до сутринта – така и така давам 14 евро, за какво да давам и за хотел…

Разполагам се в сауната. Има и парна сауна, с гъста , влажна и ароматизирана мъгла и суха сауна, само горещо и по – малко влажно. Джакузи. Наоколо канапета и дървени шезлонги… Като ми стане студено – в сауната, като ми стане горещо – в джакузито, като ми се доспи – на канапетата и шезлонгите. И с едно око гледам часовника на стената, за да знам кое време е станало.

И ето какво се случи в джакузито

Седя си аз седнал, водата ми е до гърдите. Сам. Седя и гледам по тавана, как капе насъбралата се от парата вода. И по едно време към джакузито се приближава един огромен мъж. Телеса до коленете. Огромен, дебел, отвсякъде нависнали меса от телеса… И сега – викам си – няма да мърдам… Да видя сега като влезе, колко вода ще измести… Седя и гледам. Как бавно и тромаво се намества вътре. И когато се потопи целият … водата ми стигна до гърлото… Трябваше да се надигна малко, за да не ми влезе в устата…

И така, като наближи 6 ч, сутринта се ориентирах към тръгване. Да видим какво е времето… Ау, заоблачило се. Имаше прогнози за облаци и дъжд за този ден, ама аз не вярвах… Почти са познали времето.

Гарата отваря в 5 ч.

Чудесно. На касата бях само аз. Вземам си билет за влака в 6:55. Имам време да похапна един сандвич за 3 евро. Качвам се

на влака… за Александруполис (Дедеагач)

Към него закачат вагоните за София (тези, с които дойдох – през нощта стоят разкачени в другият край на гарата). Закачат ги на този влак и някъде към границата (на гара Стримон, ако не се лъжа), ги разкачат и ги закачат на друг влак… Много сложна система.

Вече съм в България.

Спираме направо на Кулата. За митническа проверка. В едно от купетата имаше нередовни пътници. Персоналът на влака и на митницата започна да вика по тях – нямали паспорти. Свалиха ги. Тръгваме.

Аз се отпускам и заспивам. Събуждам се малко след Перник. Влизаме в София. Влака минава покрай някакво гето и сметище , като свлачище. Мръсотия и кал. Един огромен плъх побягна нагоре през боклуците… Все пак сме си в родината – нашата родина. Международен влак минава от там. Пътници има в него – европейци… Ето какво виждат тук, малко преди столицата. Даже едни гръцки туристи, младежи във влака ме питаха – това ли е гара София (когато влака спря на Захарна фабрика). Не , казвам, още малко. А на централната гара не е по различно – строежи, скелета, студено. Влака си пристига по разписание – 13:47ч…

И тук приключението приключва. Следва кафе, храна, билет за автобуса за моя град.

 

Автор: Владимир Георгиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Солун – на картата:

Солун

Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   

Може да харесате още...

1 Отговор

  1. Charo каза:

    Браво, прочетох с голям интерес. Ще мина по този маршрут.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.