мар. 04 2015

Солун с влак

За тазгодишния Сирни Заговезни се качваме на влака за Солун и заедно с Влади отиваме на … сауна… и бар 😉
Приятно четене:

Солун с влак

Сирни Заговезни, 2015г

Докато в България празнуват Сирни заговезни, аз реших да избягам за през двата почивни дни. Идеята ми беше да стигна до Солун, но се притеснявах дали всичко ще бъде наред.

Тръгнах рано в събота – 21.02. В София пристигнах малко след 9 ч… Толкова малко, колкото да изпусна сутрешният автобус на редовна автобусна линия – за 9:00ч. Разписанието е направено така, сякаш за България само София е град… Дори от големите градове (с изключение на линията Варна – София) няма пристигащи автобуси, удобни за връзка с тръгващите в 9:00 ч. сутринта международни автобуси.

Но какво пък, времето беше прекрасно, свежо утро. Имам достатъчно време да се разходя из столицата и да измисля как ще премине деня ми. Разхождах се, похапвах тук и там. Върнах се до гарата. Купих си билет за

влака София – Солун

за 15:15 ч. Вземах си 140 евро, да си имам там. Вземах си минерална вода и лакомства за из път. Качвам се на влака.

С новите модерни вагони –

климатизирани, звукоизолирани, с подвижни масички за похапване. Пътувам си, зяпам през прозореца, дремя си от време на време, чета си булевардни криминалета. И така през цялото време. На

една от първите гари в Гърция

влакът има престой почти час. Чака други влакове, разкача и закача вагони, може да се слиза. Навън е пълен мрак. Тръгваме отново. Пристигаме в

Солун

около 23 ч – малко преди полунощ. По никое време. Събота вечер.

Топло е. Поемам директно към морето и крайбрежният булевард. Минах по една малка, тясна и разкопавана наскоро уличка. Вече съм се изпотил – навлечен с няколко дрехи, като за зимна вечер в България. Спирам да се събличам.

От двете страни имаше заведения и барове. Настилка нямаше. Наскоро заривана след изкопи уличка – камъни и пръст. Даже багера беше още там. И в пръстта наслагани столове и масички. Младежи пият бира и си приказват, все едно за на главна и добре подредена улица… Излязох на крайбрежната.

Поех към Бялата кула –

някъде в далечината. От едната страна – морето, от другата – романтично подредени и оживени заведения. Запалени ароматни свещи на всяка масичка. Газови лампи (нагряващи печки), някои на вертикални стойки, а други закрепени на стойките на навесите. Като минавам покрай тях ме лъхват топли вълни.

Отвън има посетители, похапват си и си бъбрят на въздух. А вътре е претъпкано, по баровете е пълно, не мислех , че ще се чувствам добре, ако се набутам и аз вътре с раницата на гърба. Стигнах до Бялата кула и от там на обратно по друга улица.

Избрах си един бар, не много претъпкан. На Pavlou Mela odos. Влизам. Една бира моля… Голяма. За 4 евро. Чудесно. Стин игия мас – Ямас (Наздраве). Намирам си едно местенце между края на бара и пулта на Ди Джея. Разполагам се – раницата на земята, якето върху нея. Извадих таблета, взех паролата за Wi Fi от бара и вече съм в интернет… Да се похваля тук-там.

Pavlou Mela, Thessaloníki, Гърция

Пия си биричка и се оглеждам наоколо. Музиката създава супер настроение – гръцко диско, ламбада, латино парчета. Посетителите уникални. Имаше едни с перуки, руси, черни, къдрави, шарени – младежи. Имаше и няколко травестити… Аууу. Много смешни и забавни – с едни големи очила, нагримирани. Имаше един с нарисувани с туш мустаци… Прекрасно настроение – танцуват си, снимат се, знаят как да се забавляват. И така около час.

А то стана никое време – един часа след полунощ – хем не ми се тръгва, хем не ми се дават пари за хотел. А и навигацията на таблета нещо ми беше забила през деня. Не ми се рискуваше да остана и през деня до следобедният автобус в 15:30, а и не ми се тръгваше със сутрешният влак в 6:55 ч…

Какво ли да правя… Хм. Вървейки по глухите улички безцелно виждам над една врата малка рекламна

светеща табела – Splash sauna

Я да видим дали е отворена? Звъня. Влизам. Изкачвам се два етажа нагоре. Рецепция. Приятен младеж. Питам до колко работи… Петък и събота – от 14 ч, следобед – до 7 часа сутринта… Ах, идеално. Ето къде ще прекарам остатъка от нощта.

Плащам 14 евро и съм вътре. Дават ми хавлия, кърпа, ключ за шкафче и още нещо… Оставам до сутринта – така и така давам 14 евро, за какво да давам и за хотел…

Разполагам се в сауната. Има и парна сауна, с гъста , влажна и ароматизирана мъгла и суха сауна, само горещо и по – малко влажно. Джакузи. Наоколо канапета и дървени шезлонги… Като ми стане студено – в сауната, като ми стане горещо – в джакузито, като ми се доспи – на канапетата и шезлонгите. И с едно око гледам часовника на стената, за да знам кое време е станало.

И ето какво се случи в джакузито

Седя си аз седнал, водата ми е до гърдите. Сам. Седя и гледам по тавана, как капе насъбралата се от парата вода. И по едно време към джакузито се приближава един огромен мъж. Телеса до коленете. Огромен, дебел, отвсякъде нависнали меса от телеса… И сега – викам си – няма да мърдам… Да видя сега като влезе, колко вода ще измести… Седя и гледам. Как бавно и тромаво се намества вътре. И когато се потопи целият … водата ми стигна до гърлото… Трябваше да се надигна малко, за да не ми влезе в устата…

И така, като наближи 6 ч, сутринта се ориентирах към тръгване. Да видим какво е времето… Ау, заоблачило се. Имаше прогнози за облаци и дъжд за този ден, ама аз не вярвах… Почти са познали времето.

Гарата отваря в 5 ч.

Чудесно. На касата бях само аз. Вземам си билет за влака в 6:55. Имам време да похапна един сандвич за 3 евро. Качвам се

на влака… за Александруполис (Дедеагач)

Към него закачат вагоните за София (тези, с които дойдох – през нощта стоят разкачени в другият край на гарата). Закачат ги на този влак и някъде към границата (на гара Стримон, ако не се лъжа), ги разкачат и ги закачат на друг влак… Много сложна система.

Вече съм в България.

Спираме направо на Кулата. За митническа проверка. В едно от купетата имаше нередовни пътници. Персоналът на влака и на митницата започна да вика по тях – нямали паспорти. Свалиха ги. Тръгваме.

Аз се отпускам и заспивам. Събуждам се малко след Перник. Влизаме в София. Влака минава покрай някакво гето и сметище , като свлачище. Мръсотия и кал. Един огромен плъх побягна нагоре през боклуците… Все пак сме си в родината – нашата родина. Международен влак минава от там. Пътници има в него – европейци… Ето какво виждат тук, малко преди столицата. Даже едни гръцки туристи, младежи във влака ме питаха – това ли е гара София (когато влака спря на Захарна фабрика). Не , казвам, още малко. А на централната гара не е по различно – строежи, скелета, студено. Влака си пристига по разписание – 13:47ч…

И тук приключението приключва. Следва кафе, храна, билет за автобуса за моя град.

Автор: Владимир Георгиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Солун – на картата:

Солун


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “Солун с влак”

  1. Charo каза:

    Браво, прочетох с голям интерес. Ще мина по този маршрут.

Leave a Reply


Switch to mobile version