мар. 18 2009

Довиждане, Тбилиси! Добре дошли в Кайзери! (Черноморска Турция, Грузия и Кападокия-6 част)

Продължаваме с пътуването на Росица из Турция. Започнахме с нея в Турция, за последно я оставихме в Гори, Грузия. Днес за последно ще разгледаме Тбилиси и ще се отправим към турския Кайзери. Приятно четене:

Довиждане, Тбилиси! Добре дошли в Кайзери!

Тбилиси на изпроводяк

Последните часове в Тбилиси посвещаваме на разходка по брега на реката Кура; поглед върху сергиите на „антикварите“; снимане на къщи с очарователните балкони; заплесване по Народната библиотека…

балкони,

балкони,

балкони

и пак балкони

В едно затънтено местенце (както се оказа на „гърба“ на бул. „Руставели“) питаме едни младежи къде наоколо може да се пие кафе. Срещу 30 долара — ей там. А с приятели — ей тук. „Ей там“ се оказа кафенето „Marriot“ на булеварда, а „ей тук“ — дома на един от младежите, който се намираше над… малък частен театър. Целият балкон е облепен с големите грузински актьори от близкото минало, младежът и приятелите му бързат да сервират чача — кой ще ти пие кафе тук. Е, аз получавам една доза кафе, но съм подложена на суров натиск за употреба на ракия. Понеже твърдо отказвам, носят ми вино… А понеже Емо безпогрешно назовава имената на актьорите — Серго Закхариадзе, Мизандари (от „Мимино“) и др., него не искат да го пуснат въобще. Сбогуваме се сърдечно, компанията е много по-напреднала от нас, вече се леят сълзи за миналото, приятелството и всичко във вселената.

В късния следобяд се отправяме към автогарата, за да

отпътуваме към Трабзон.

Следва дълго и мъчително събиране на пътниците — тръгваме закъснели и спираме на поне две бензиностанции, за да натоварим догонващи ни пътници, които очевидно трудно са станали от празничната маса. Малко преди Аджария започват да се виждат чудовищни неща — огромни светещи кръстове, забити пред праговете на православните. Побиват ме тръпки от това масово ККК изпълнение.

На вас как ви се струва това,

а това?

Рано сутринта сме в Трабзон.

Грузия остави у мен купища противоречиви мисли и чувства. В ислямския „консервативен“ град Трабзон се чувствам пъти по-адекватна и „свободна“, отколкото в православната кавказка страна. Възхищението от природата и историята се смесват със съчувствие, неразбиране, че дори и отхвърляне на множество страни от живота там. Но това е лично мой проблем — нито аз, нито който и да било чужденец, някога ще успее да промени хората и нравите на тази земя. Пък и кому е необходимо? Със сигурност не на народа на Грузия. За сетен път си напомням, че светът не се върти около мен, аз имам единствено свободата да избирам къде да се върна отново някой ден.

Потегляме за Кайзери в късния следобяд. Предстои ни среща с Кападокия.

Кайзери и Кападокия

Talas, Kayseri, Turkey

Докато пътуваме към централен Анадол си даваме сметка, че за първи път в Турция ще „акостираме“ на място, което не е заобиколено от вода. В последните години обиколихми егейския, част от средиземноморския и почти целия черноморски бряг. Сега сме в Анадола — люлката на незнаен брой цивилизации, на които една величествена Богиня-Майка нежно или по-грубо е дърпала ушите. Наближаваме Кайзери, околностите изглеждат по този начин:

в околностите на Сивас

В Кайзери имаме couchsurfing хост (домакин), който е обещал, че ще ни запознае с приятел, свирещ на ней. Ней е онази флейта, без която не можем да си представим суфи музиката. Тук пускам един ориентировъчен линк за интересуващите се: http://www.video4viet.com/music.html?act=play&id=82b9250208183b0512431233f90485b3

Автогарата на Кайзери е огромна, чиста и респектираща. Нашият нов приятел ни посреща с кола и ни закарва в дома си, който според него се намира „на самия край на GPS-а“. Това ще рече, че блокът е в един от многото нови квартали, в които блоковете се заселват още строени-недостроени.

нашят квартал, „Люлин-ът“ на Кайзери

съседният блок

Бива си го този индустриален град, който расте, расте, расте — толкова, че разстоянието между блока на нашия домакин и неговите приятели е „само“ 20 километра.

След като ни настанява, М. се връща на работа и ни оставя да отмаряме — нещо, от което имаме спешна нужда. В ранния следобяд идва да ни вземе, за да ни разходи и да ни води на вечеря в нещо като Mall. Към нас се присъединява и бъдещият ни „духовен“ водач — момчето, което свири на ней, говори няколко езика, пише поезия и завършва фармация. Някак си не ми се връзва, че съм в Анадола, заведението е толкова модерно, богато и лъскаво, но в същото време подредено с вкус и стил; изпълнено с живот, но и с дискретна тишина…

Кеф ти първо ядеш, кеф ти после пиеш чай другаде…

С помощта на новите ни приятели правим програмата за следващите два дни: утре — пътуване до Кападокия; връщане вечерта и гостуване у семейството на колега на М.; на по-следващия ден — нашият духовен водач ще ни покаже „сърцето“ на Кайзери.

Още преди 10 часа сутринта сме в Кападокия. Автобусът ни оставя в Гьореме — едно от трите градчета, оформящи малкия кападокийски „триъгълник“, заедно с Юргюп и Аванос. Големият триъгълник е образуван от Кайзери, Невшехир и Нийде (Нигде). Снабдяваме се с карта на областта от инфоцентъра, служителят любезно ни предлага схема на основните пешеходни маршрути. Точно това ни трябва. Отправяме се към

Открития музей на Гьореме,

където са концентрирани множеството християнски скални черкви. Задминаваме пещерни и свръхлуксозни хотели с перфектни зелени площи отпред, бунгала, сергии с какво ли не. Моето любопитство е преди всичко към

„Йъланъ килизе“ — „Черквата на змея“,

където освен изображение на св. Георги (Кападокийски) може да се види изображение, на което св. Тома и св. Васил са застанали от двете страни на Анадолската Богиня-Майка. Тя е полу-жена, полу-мъж, нежна и свирепа като всички богини-майки. Специалният ми интерес към нея се дължи на сведенията, че Кибела (много по-известна у нас) е своеобразен микс между именно тази древна майка и фригийското й превъплащение. Последователите на Кибела от мъжки пол са се самокастрирали в нейна чест!!!, а в по-късни времена човешката кастрация е заменена с жертвоприношение на мъжко животно. И хооооп — ето ни доближени до Артемида Ефеска, наричана „многогърда“, която обаче не е „опасана“ с гърди, а с биволски тестиси. Именно такава Артемида са пренесли фокейските гърци в сегашна Марсилия — копие от статуята краси градския музей. Богините-майки в нашия регион ме вълнуват особено живо, защото дори и днес ние — хората от Афганистан до Португалия, живеем в матриархат. Как да различим кое общество е доминирано от майката? Много лесно — вижте как народът пресича улиците, как шофира, къде си хвърля боклука. Ако не установите правила, значи сте в матриархат. Жената е хаос, тя не може да въвежда правила, това трябва да го свърши мъжът.

Да се върна на Гьореме.

Около нас е дива лудница. Откъде в първите дни на май толкова народ? Амииии… Тук хем е прекрасно, хем и туризмът си е стабилно развит. Входът за музея е много приемлив — 10 евро. За някои от черквите се заплаща допълнително.

Откритият музей със скални черкви Гьореме

Ние продължаваме пътя си сравнително скоро, желанието ни е да се усамотим сред природа, а не да слушаме възгласите на туристите.

Продължаваме пътя нагоре и скоро попадаме на табелка, указваща „Огледалната черква“. Пътечка надолу, завойче, ето я!

Пътят над Гьореме

Огледалната черква

Огледалната черква

Продължението и последна част:

Пътешествие в черноморска Турция, Грузия и Кападокия (7): Кайзери

Автор: Росица Якимова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Кападокия – на картата:

Кападокия


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “Довиждане, Тбилиси! Добре дошли в Кайзери! (Черноморска Турция, Грузия и Кападокия-6 част)”

  1. […] Грузия, след което по пътя на обратно я оставихме в Кайзери.  Днес по-подробно ще разгледаме Кайзери и Кападокия […]

Leave a Reply


Switch to mobile version