апр. 07 2006

Почивка и пътуване до Черна гора (Црна гора) – 1 част

Малко съвети и идеи за пътуване до Черна гора. Приятно четене:

Пътуване до и из Черна гора (Црна гора)

в поне 2 части,

осъществено и описано от моя руски познат Валери Леушев

Не обичам предварително да планирам пътуванията си. Не ми харесват и страните, за които се изисква виза. Но докато не удвоим брутния си вътрешен продукт поне десет пъти, тези страни ще стават все повече и повече. В Европа останаха само 3: Македония, Сърбия и Черна гора. Последните две формално са в някакъв съюз, имат общи органи на властта, но фактически тези остатъци на великата Югославска империя си живеят всеки за себе си. Сърбите и черногорците са два отделни южно-славянски народа. Въпреки, че говорят на един език (сръбски), поданиците на Белград пишат на кирилица, а черногорците – предмино на латиница. Валутите в двете страни също са различни: в Сърбия са динари, в Черна гора – евро (ужким по някаква договорка с Евросъюза). И най-важното – на границата е въведена паспортна проверка.

По принцип планирах тази почивка за Гърция, на Пелопонес, но понеже зарязах организацията за последния момент, с учудване открих пълната липса на евтини билети (офертите бяха за по 400 евро!!!) и пълната липса на реални цени на хотелите (за пакет от две седмици за четирима, с включен полет трябваше да им дам 8000 евро!!!!).

Като резултат – тръгваме за Черна гора!

През август цените не са от най-ниските, но поне са приемливи – по-евтино е само в България! С една дума: билетите за чартъра Москва-Тиват-Москва струваха по 330 евро за възрастен и 270 – за 5 годишно дете, като в това, освен полета, се включваше и трансфер от-до летището и медицинска застраховка за 3 седмици – един ей такъв странен “транспортен” пакет.

Но вече летищните такси, които си бяха по 15 евро на билет (не на паспорт, а именно на билет! – за сведение на почиващите с деца) не бяха включени в цената. Те се плащат при напускане на страната, затова не забравяйте да си оставите малко пари за накрая. Квартирата, а това бяха двустайни апартаменти на две нива с кухня, душ, балкон и климатик в частна вила на 3 минути пеша от плажа, струваше 70 евро на ден за всичко и естествено без храна. Но ще се повторя – беше през август – върхът на сезона, и ги бяхме платили още в Москва. Мисля, че и половината сума не е стигнала до хазяина . Реалните цени, ако се плаща на място (или най-малкото без московските посредници) са 5-до 10 евро на човек на ден, т.е. една такава вила щеше да ни излезе по 30-40 евро на ден. През юни или юли смело може да си вземете билет, а квартирата да си потърските на място. През август този номер няма да мине: почиващи има много, а и няма да намерите нищо, което да е близо до морето. А що се отнася до “туристическия ваучер”, който щели да ви искат граничарите на паспортния контрол? Изобщо не го поглеждат! Най-много да поискат да покажете билетите за връщане. Стори ми се, че черногорците не са големи привърженици на излишната бюрокрация и се отнасят достатъчмо лекомислено към охраната на собствената си граница, а така също и към авиационната сигурност. При заминаване никой няма да ви съблече, а и в джобоверте няма да ви пребъркват: писукането на металотърсача не предизвика никакъв интересе от страна служителите.

След като вече стана дума за полета (чартъри има от Москва, Санкт-Петербург и Киев), препоръчвам на всички, които летят до там да си поискат места до десния прозорец. При кацането се лети успоредно на брега и се вижда цялата страна. На връщане е все едно къде ще седнете, защото самолетът тръгва направо навътре към континента.
Преди пътуването не намерих нито един пътеводител за тази забележителна страна. В самата Черна гора има пътеводители на руски. Най-голям избор (общо три), имаше на летището в Тиват. Затова – първият ми съвет: като кацнете не бързайте да се качвате в автобуса си (или най-много да си качите багажа), а и тръгнете наляво към терминала за излитане – там, отвън има малка будка за сувенири и книги, където се продават и пътеводители. Що се отнася до картите на страната – колкото повече си купите, толкова по-добре, защото на различните карти са написани често съвсем различни имена на градове и села, случва се и имената на местностите да не съвпадат, а и пътищата не винаги са показани вярно. Но Черна гора не е голяма и със сигурност няма да се загубите. За три седмици успях да я пропътувам надлъж и нашир, затова ще се опитам да ви разкажа къде има смисъл да се отиде с кола и колко време ще ви отнемат тези пътешествия (това ще бъде във втората част на нашия разказ)

География и население на Черна гора.

Черна гора се намира в западната част на Балканския полуостров точно срещу Италия. На Запад се намира Адриатическо море (Ядранско). На север страната граничи с Хърватска и Босна и Херцеговина. Източнта граница е със Сърбия, а южната – с Албания. Черна гора е най-западната православна страна в Европа. Населението е около 700 хиляди, известна част от които са католици, а в южната част (близо до албанската граница) е населена и с мюсюлмани. Черногорците са забележително толерантен народ. Изобщо не се интересуват от политиката, вероизповеданието или националността. Няма да срещнете и досадните прояви на любов към единоверците, толкова характерни за България, Гърция или Кипър. Вероятно за това югославските войни и катаклизми от последните десетилетия заобиколиха тази малка република. И до ден днешен жителите на столицата Подгорица и тези на морето не могат да ви кажат със сигурност дали и по какъв начин страната им е пострадала от нападението на САЩ и Западна Европа срещу Сърбия през 1999г и дали на територията на Черна гора е имало жертви.

Пари, разходи, покупки в Черна гора:

Официалната валута в Черна гора е еврото. Цените на храните са малко по-ниски, а на плодовете, фаст-фуда и сувенирите са много по-ниски отколкото в Западна Европа. Едва ли ще срещнете магазини за качествени дрехи или обувки. Ако ги има, се намират в Будва и зад крепостните стени на Котор.

Да ходите до столицата Подгорица,

за да си купите някакви парцалки няма никакъв смисъл. Като съм почнал да говоря за икономика, трябва да спомена, че влизането на западен капитал в страната не се вижда или поне не се афишира. Няма да видите хотели от световни вериги или безнистанции от международни вериги, а и рекламата на Никшичкото пиво гласи: “Не световно, а –наше!” Интересна особеност на тази страна е и пълното пренебрежение към авторските права. “Произвидителите” на CD и DVD изобщо не се и стараят да направят рисунка върху диска: с един фулмастер пишат отгоре името на филма или музиката, нещо от типа “ABBA Gold”, слагат едно ксерокопие от оригиналнат обложка в кутията и го продават. Така се получават, за всеобщо удовлетворение, и цените: 1 евро за CD и 3 – за DVD. Освен това, всички вносни цигари, предлагани и в магазините и по сергиите са очевидно контрабандни: без бандероли и с надписи “Само за безмитна търговия”. Цените на цигарите: местните, с неособено високо качество, са около 50-60 цента кутията; светоните марки, произведени по лиценз в Сърбия – 1 до 1,50 евро. Въпреки, че в местния вестник пишеше, че полицията е арестувала престъпна група от 10 човека, жители на Херцег Нови, която се е занимавала с такава контарбанда, търговците на дребно никой не ги закача.

Хапване:

В плажните градове – единствено и само фаст-фуд: пици, кремвирши и супи. Стори ми се все пак, че се правят от пресни продукти. Господ е спестил на Черна гора нашествието на Макдоналдсите, Бъргър Кинговете и тем подбните им заведения – няма нито едно подобно. Но и черногорска национална кухня не съществува, въпреки настояванията на пътеводителите. Малко по-долу, като описвам маршрутите, ще ви разкажа за няколкото изключения. Хранителните стоки са предимно местни или от страните на бивша Югославия.

Рент-а-кар, ситуацията по пътищата и цените на бензина:

Наемането на кола е доста скъпо, даже и за период по-дълъг от седмица – цените започват от 45 евро. За тези пари ще получите някой таралясник Корса от 95’а със 150 хиляди на километража. В интерес на истината дребният Деу Матиз или югославската Застава може да вземете и за 30 евро на ден (24 часа), но през август ще трябва да си ги поръчате около седмица предварително. Странно беше, че не предлагаха нашите Десятки (ЛАДА), въпреки, че местното население се вози и на тях. Бях чел, че се сглобяват от части в заводите на Застава в Белград, като годишното производство е около 50-60 хиляди.

Петровац, Черна гора
Движението по пътищата е доста опасно. Шосетата са тесни, с много завои и много рядко имат трета, централна лента за изпреварване. Доста често някой местен Фитипалди ще изпреварва в насрещната лента при “слепи” завои. Не винаги разминаванията са успешни. Но удивителното е, че Господ е милостив към такива шофьори. Седят един срещу друг със смачкани ламарини, например джип и лека кола, а шофьорите – живи и здрави, седят на банкета и пишат документи за застрахователите.
Бензинът в Черна гора е скъп. Малко по-малко от евро за литър. По крайбрежието често има бензиностанции, но ако влизате навътре в страната, е по-добре да заредите предварително.

Настаняване и хотели: Черна гора,

за разлика от съседна Хърватска, е пълна с пясъчно-чакълени плажове. Но едва ли има повече от двайсетина големи плажни хотела. Най-известният и скъп от тях е

Свети Стефан”.

Намира се на едноименният остров, южно от Будва. Островчето е на 100 метра от брега и е свързано с насипан провлак с него. До средата на 50-те, зад крепостните стени са живели местните жители, но са ги изселили, къщите са реконструирани и са отворили луксозен хотел. Луксозен е малко силно казано – по-скоро е необикновен. Вътре няма автомобилно или друго движение. “Стаите” са различни както по размер, така и по местполопжение. Няма две еднакви “стаи”. Затова, ако сте решили да отседнете там, задължително поискайте схема на хотела, с означение на запазената за вас стая и, желателно, със снимка с гледката от прозореца. Парите, платени за стаята, стократно ще покрият стойността на тази дребна услуга. В хотела има няколко бара и ресторанта, сувенирно магазинче, басейн, църква и казино. Плажът е собственост на хотела и се намира на континента и до него се стига по гореспоменатия провлак. “Просто разхождащи се” на острова пускат само срещу заплащане. Но, платили 6 евро за вход (децата, даже доста порасналите – безплатно), можете да си се мотаете по уличките, колкото искате. Ние повече от половин час не издържахме. Изучавайки ценоразписа, взет от рецепцията мога да кажа следното: цена за двойна стая със закуска е между 100 и 200 евро (за цялата стая).

Върху цената най-много влияят

  • сезона (юни и септмври цените са наполовина) и
  • гледката от прозореца (към морето, към брега или към вътрешен двор).
  • Специално трябва да се отбележи стая 118. В тази елитарна вила в различни години са нощували канцлерът на Германия Вили Бранд, шахматистът Боби Фишер, актрисите София Лорен, Клаудия Шифър, актьорът Силвестър Сталоун. По слухове, стаята струва между 1000 и 1500 евро. По думите на местните жители, през лятото на 2005, тази вила е обитавана от някой си господин Лавров, който много приличал на външния министър на Русия;-)

В по-скромните хотели се настаняват предимно германци, според подслушани разговори – от Източна Германия или пък наши бивши сънародници, емигрирали в началото на 90-те от Казахстан. Сърбите и черногорците, тръгнали сутрин към плажа, с ирония гледат педантично играещите гимнастика гости на тези хотели. А вечерно врме, връщайки се от плажа, с усмивка и с интерсе, точно като в зоологическата градина, наблюдават анимационната програма с немско участие.
Местното население отсяда предимно в много числените частни вили и квартири. Цените са между 5 и 15 евро на човек на ден, но както вече казах, ако ползвате руски туристически агенции ще ви излезе двойно. Квартирите във вилите са едно – двустайни с кухня и баня/таоалетна. Чаршафите се сменят (а и почистването става) веднъж седмично. Хвърлянето на боклука и миенето на чиниите си е ваша работа. Понятието “звезди” по отношение на вилите за нищо не служи, въпреки, че се използва от тур.агенциите. Основен критерий за избор трябва да бъде отдалечеността от морето. Разположението на склоновете на стръмния бряг е специална особеност на черногорските крайбрежни селища. Затова, даже 200 метра от морето могат да бъдат свързани с уморително качване по стръмнините. Това се отнася специално за селцето Свети Стефан – не острова, а именно селцето. Тамошните вили са почти вертикално над морето. Това селце не е за препоръчване и заради близостта до скъпия хотел, която вдига доста цените в ресторантите, а и с паркирането си има трудности.

Будва

– напълно приемливо място за почивка. За разлика от повечето други туристически градчета се намира на равно място. Но и тук е добре да се настаните максимално близо до морето: улиците не са сенчести и до морето трябва да ходите под горещото слънце. Категорично не ви съветвам да се заселвате в селцата на Боко-Которския залив. Нямат плажове, влизането в морето ще е по бетонните плочи на крайбрежните улици(като в Хърватска), а и водата в залива не е много чиста. Единственото изключение, за семейства със съвсем малки деца, е

Херцег-Нови:

морето е плитко и е в началото на залива. Според мен най-доброто място за почивка е

Петровац

Това уютно селце е на около час път от летището на Тиват, съвсем близо до наскоро построения скоростен тунел, свързващ брега със столицата и пътищата, отиващи към вътрешността на страната и, което никак не е без значение – равно-отдалечено от всички основни забелжителности. По-далеч от Петровац не си струва да се ходи – става далече, както до летището, така и да основните забележителности

Продължени: Пътуване из Черна гора (Црна гора) – 2 част


Автор: Валери Леушев, снимките са от неговия сайт www.tripadvisor.ru,

преводът мой

Други разкази свързани с Черна гора – на картата:

Черна гора


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “Почивка и пътуване до Черна гора (Црна гора) – 1 част”

Leave a Reply


Switch to mobile version