мар. 14 2009

Имаше едно време …

Днес ще прочетем един текст, който малко се различава от обичайната чисто пътеписна тематика. Авторът е обикалял много из страните на бивша Югославия и днес представя впечатленията си от населяващите я народи — не е пропуснал и старите и новосформираните народи (пределно ми е ясно, че този ми коментар ще предизвика бурни реакции;-), отношението им към света, другите народи, трудовия морал и изобщо — живота. Много интересно четиво, за което знам, че ще има много коментари — но ако някой много иска да опровергава, нека напише и той един подобен „народопис“. Най-добрата критика ще бъде един нов евентуално алтернативен пътепис (народопис).

А сега — приятно четене:

Bilo jednom jedna zemlja…

народите на Югославия

Първа снимка — тук няма да има коментар

Имало едно време една държава без народ. Или почти… Казвали навремето, че в Югославия имало само един „югословен“ — Йосип Броз или просто Тито. Днес народите на бивша Югославия са колкото близки, толкова и различни, като манталитет и мироглед. Въпреки всичко общото югославско минало като че да е оставило някои общи черти у тях…

Тук предлагам на вашето внимание някои бележки относно наблюденията ми над „народите и народностите“. Където е имало възможност съм се опитал да разкажа и интересни ситуации, в които съм попадал пътувайки по тази zemlja koje više nema. Особено внимание обръщам и на отношението им към Българите. Много биха казали, че не е редно да се опитвам да парвя „характеристики“ на цели нации и да слагам цели народи под общ знаменател и вероятно ще са прави. Затова просто приемете, че това са съвсем обикновени и случайни впечатления на един съвсем обикновен и случайно преминаващ човек, който няма нищо против никого и разказва само какво е чул и видял.

Да почнем от Запад на Изток…

Словенците

Тито ни се усмихва в Пиран, Словения

Словенците, няма да крия, са определено хората, с които съм имал най-малко взимане-даване от описаните тук народи.

Те определено имат нещо немско в поведението си. Доста са затворени и по-скоро студени. Не са особено приказливи и са най-вече горди с икономическия си просперитет. Като че ли не се тупат в гърдите заради историята си, която не е и особено славна. Словения съществува едва от 1991 г. Иначе са изключително възпитани и точни хора, но някак безхарактерни. Оставам с впечатлението, че в тях няма нищо балканско и като че ли повече приличат на Чехите като народ, отколкото на другите южнославянски нации.

Що се отнася до отношението им към България и българите — то е доста арогантно. Словенците се имат за по-по-по от всичко, което е на изток от тях и съответно гледат с изключително високомерие на останалите бивши югорепублики. На нас гледат с не по-малко високомерие. Не ни мразят, нито пък обичат. По-скоро са безразлични, но определено ни имат за доста варварска нация и като цяло за тях сме държава от третия свят, където хората не се къпят и ядат с ръце.

Но дотук с доста кратките ми впечатления относно словенците.

Хърватите

Тук имам малко повече за разказване. Като цяло от Хърватите оставам с подчертано негативно отношение. Защо, ще стане ясно след малко.

Хърватите са като цяло доста разнолика нация. Поглеждайки картата ще разберете и защо — трудно е да се разбере как въобще може да съществува държава с такава причудлива Г-образна форма, държава едновременно континентална и средиземноморска, равнинна и планинска и всичко това на територия малко по-голяма от половин България. Какво е общото между един славонец от Вуковар, един истрианец от Пореч и един дубровнишки далматинец? Как може група хора, говореща три различни езика — Штокавски, Кайкавски и Чакавски — да има обща национална идентичност? По каква логика жителите на някое босненско село, които говорят един език — штокавски йекавски — се делят на сърби и хървати, но от друга страна същите тези хървати штокавци от босна смятат, че са един народ с хората от Загорье, говорещи кайкавски и имащи далеч повече общи черти със словенците? Отговорът е лесен — тези хора са католици. Всъщност, единственото нещо, което обединява хърватите, това е католицизмът. Оттук произтича и цялата им ненавист към всичко православно, но за това по-късно…

И така, хърватите са на пръв поглед доста възпитани хора. Не са толкова студени като словенците и повече от тях си падат по журките. Доста голяма разлика има между хората от района на Загреб, които повече приличат на словенците и са доста затворени и хората от Славония или Далмация, които са някак по-темпераментни, макар изобщо да е доста трудно да се каже за хърватите, че са „темпераментен“ народ. Като останалите народи на юг и изток от тях обаче обичат да прекарват часове по кафенетата в правене на нищо (или може би нищо-не-правене?) и в сладки приказки. Работливи са, но не прекаляват с работата. Особено тези от Далмация. Те имат репутацията на мързеливци, които дават под наем „апартмани“ на морето през лятото, а след това със събраните пари живеят до следващото лято, печейки риба и излежавайки се в хамаци под палмите. Поне така разправят в Загреб…

Що се отнася до отношението им към нас, Българите — най-добрите думи, които биха го описали са надменност и арогантност. С малка доза цинизъм. Тъй като владея екавски сръбски аз лично съм патил и от омразата им към сърбите, когато са ме взимали за сърбин. Вече съм решил да говоря на английск с тях. Не е ли абсурдно? Владея сръбски отлично и всеки в Хърватска би ме разбрал безпроблемно. Но изпусна ли някое „Е“ пред тях, ситуацията става неконтролируема… Няма как, ще ползвам езика на Шекспир в комуникацията си със славянските ни „братя“ хървати.

Първият ми сблъсък с хърватския национализъм бе преди няколко години на пристанището в градчето Оребич, южна Далмация. Исках да разбера кога има фери за остров Корчула и реших да попитам на касата. Изчаках си културно реда на опашката и запитах касиерката относно това, което ме интересуваше. Без да искам изтървах едно е някъде към края на изречението. Касиерката, жена на средна възраст, дори не ме дочака да приключа а троснато отговори: Ne znam, ne mogu vam pomoći. И така хласна прозорчето на касата, че за малко да се разделя с три пръста (вероятно случаен, но многозначителен акт на неоправдана сърбофобия — пееше се в една песен „крсна слава и три прста„- всъщност трите пръста са символ на сръбското). В първия момент не разбрах какво се е случило и с какво възпитан човек като мен е заслужил подобно отношение… След няколко изпускания на „е“ и типично сръбски думи от типа на „септембар“ и „воз“ и последвали ги намръщвания от страна на събеседниците ми или направо прекратявания на комуникацията, установих, че има пряка връзка между „е“-то и намръщването им или прекратяването на комуникацията. Дълго време останах като гръмнат, как е възможно в уж европейска страна да има толкова примитивно мислещи хора. Има, всичко има на този свят…

Европа. Дубровник.

Едва ли има по-силна омраза от тази, която хърватите изпитват към сърбите, но сърбите определено не са единстеният народ, който хърватите ненавиждат. Наследниците на крал Томислав мразят словенците, заради спора за пиранския залив и затова, че са по-богати от тях. Мразят и босненците, заради войната. Мразят и черногорците, понеже са православни и са били със сърбите през войната. И унгарците на харесват особено, понеже смятат че са били под тяхна окупация няколко века. Като цяло хърватите ненавиждат всички свои съседи.

А как се отнасят към нас? Определено не ни мразят. Но не ни и обичат. Изключително много ни завиждат обаче за това, че сме в ЕС. Най-вече, че сме там ПРЕДИ ТЯХ. С колкото хървати съм се запознал и на които съм се представил, че съм от България, на всичките първият им въпрос е бил: E, primili su vas, a? Демек, абе преметнахте ги ония будали да ви приемат, а? Много ги боли, че сме в ЕС. Не толкова, че те не са там, ами като че ли, че НИЕ сме там… Защото в техните представи България е държава от третия свят, където живеят полухора, които вероятно обитават землянки и нямат ток, вода и канализация. Преувеличавам, да. Но съвсем малко. В повечето случаи разговора на тема политика и икономика с тях протича така (тук давам само репликите на хърватския индивид):

— Ох ние сме много зле на фона на западна Европа. (многозначителна пауза) Ама пък и вие, влязохте, а? Е как е сега там във.. как беше… Европа, да? Абе еди кой си от комисията бил направил изявление, че Хърватска заслужавала да влезе в ЕУ много повече от някои страни вече членове на съюза (а вие се сетете коя страна има предвид)… И после — при нас заплатите са много ниски на фона на зап. Европа, а при вас да не говорим. Между другото, разбрах, че гарата в София не била приветливо място… А дочувам, че пенсионерите при вас живеят със 70 евро… И нещо околовръстното на столицата ви май вече 30-та година никакво го няма… А и през дунава кога най-накрая смятата де направите втори мост? Ех, лоши работи чувам от приятели за вашата инфраструктура… И въобще, българино-„европеец“, що ли не се застреляш някъде, защото просто ти се чудя за какво живееш в тази скапана страна дето незнайно как се е озовала в ЕС и сега мафията й се къпе в европари вместо нас…

Е драги колеги — аз се подписвам под всичко, ама абсолютно всичко, което казват хърватите. Проблемът за мен обаче е, че това нещо те ти го КАЗВАТ. Казват ти го, за да те засегнат. За да се почувстваш нищожество. И разбира се, за да им се вдигне на тях самочувствието колко са велики… Защото наистина, на фона на тях ние сме си… знаем какво… Това е според мен някакъв комплекс: хората в Хърватска виждат, че тяхната страна е далеееч от равнището на запада и взирайки се в по-бедните държави на изток (или както казват tamo dolje na istoku или u tim istočnim zemljama) се успокояват, че всъщност те не са чак толкова зле.

Общият ни исторически враг — сърбите? Съюзници във всички войни? Сътрудничество между ВМРО и усташите? На кого му пука! Ако мислите, че хърватите изпитват някакви симпатии към нас в исторически план, дълбоко се лъжете. По-скоро обратното. Те ни мислят за врагове, защото сме православни и винаги ще ни гледат с католическа надменност и подозрителност. Едниственият народ на балканите, към който долавям нотки симпатия у хърватите са, вярвате или не, македонците, па макар били православни. Но ако и те имат неблагоразумието да влязат в ЕС един ден: жална им майка…

Бошняците

Тук картината става по-различна. По-„балканска“ в истинския смисъл на думата. Сравнително топли хора без особена претенция. Фактът, че са мюсюлмани не пречи на жените да носят къси поли тип „коланче“ (т. е. пола с ширината на голям колан) и да се разкарват с голо шкембе (или коремче, ако искате да се изразя по-елегантно). Усеща се южният манталитет и желанието да се работи „колкото да не заспим“. Срещу заплащане, разбира се, от порядъка на „колкото да не умрем“… Иначе са комуникативни и сравнително отворени. Не се възгордяват и рядко са националисти. Не обичат нито сърбите нито хърватите, но като цяло май все пак повече не харесват сърбите. И с тях съм имал проблеми с екавския, и то какви…

Знаем как да живеем…

Бях отседнал миналата година при едни сърби в планината Яхорина над Пале на половин час път (дори по-малко) от Сараево, на път за морето. Точно преди да се разделя с тях и да потегля към Макарска, без да искам забравих ключа от колата вътре а тя взе, че се самозаключи под носа ми. Няма да ви описвам какво е усещането, когато, след 1—2 секунди разбереш какво се е случило. Имаш чувството, че потъваш в земята и при това нямаш желание да излезеш оттам. Причернява ти и за известно време нищо не виждаш около себе си, а след това отиваш да седнеш някъде, защото усещаш, че си в прединфарктно състояние. С две думи, по-добре да не ви се случва, а комуто се е случило — знае за какво говоря… За поведението на околните сърби сега няма да говора — за него в следващата част, тук само за бошняците. Та след като стана ясно, че нищо не може да се направи освен да се счупи стъклото, трябваше да разбера къде могат да го сменят. „Само в Сараево“ — казаха сърбите. Ясно. Айда тогава да наберем справки в Сараево (Федерацията си има свои, а Реп. Сръбска други) да питаме къде в Сараево има сервиз, където в наличност имат точно такова стъкло. И тук се започна една малка босненска телефонна епопея. Първо звъняха от домашния си телефон моите домакини. Дадоха им два телефона. И двата се оказаха, както те се изразиха љевачки (за пръв път чувах тази дума), т. е. грешни. Казаха, че така са и очаквали: като видят телефонистките в Сараево, че ги търси телефон с код от Реп. Сръбска, гледат да ги преметнат. Звъняха отново, но вече никой не отговори. Реших да звъня от мобилния си телефон. Тук произлезе друг проблем — екавския ми. И тук ми даваха някакви несъществуващи номера, защото си говорех на прав екавски а босненския акцент дори и не си помислях да се опитвам да имитирам, защото вероятно биха помислили, че им се подигравам… Най-накрая изтарикатялите ни балкански умове родиха блестяща идея — домакините да се обадят от моя телефон — така хем няма да се види, че телефонният номер е от РС, хем ще говорят като прави сарайлии, каквито и всъщност бяха… Европа, ХХІ век.

Като цяло обаче, дори и да им се говори на екавски, когато разберат, че си от България, бошняците си оправято отношението. Нещо, което при хърватите доста трудно се случва — щом имаш неблагоразумието да казваш mleko вместо mlijeko, твой си проблем. Да си говорил на правилен хърватски. Щом говориш екавски, значи си народен враг и точка.

Иначе, към Българите бошняците имат по-скоро положително отношение. Смятат, че българия е признала първа независимостта на БиХ (всъщност не знам дали наистина е така?) и съответно са благодарни. Не са надменни нито арогантни. Като цяло доста земни хора и комуникативни. И на седмица си казват sedmica, като нас, докато сърбите казват недеља а хърватите tijedan. И като цяло, забелязвам, че като поведение и начин на живот (поне нерелигиозните бошняци) доста се доближават до нас, българите. Слушат на поразия сръбските нароняци и турбофолк, ядат плескавици и баклава, пият босненско кафе (което ние странно защо родоотстъпнически наричаме не българско, а турско) и въобще се радват на живота. Забравих да спомена, че обожават Турция и всичко турско и в този ред на мисли наистина е странно защо не наричат турското кафе „турско“. Дори на мача БиХ-Турция преди време, като че ли бошняците бяха повече за Турция отколкото за собствената си държава…

Сърбите

Сърбите са отдалеч народът, който смея да твърдя най-добре познавам. И не крия, че именно към тях изпитвам най-големи симпатии. И тъй като има немалки разлики в манталитета на сърбите от различните краища на тяхното землище, съм разделил тази част на няколко подчасти.

Йелек, антерия и опанци, по томе се знаю сърбиянци… който знае ще ме разбере.

Сърбите от източна Сърбия

В Пирот срещу пазара…

Доста са близки по характер до нашите шопи и това е разбираемо. Твърдоглави, но и работливи. От всички сърби, това са хората, за които би могло да се каже, че имат най-малко положително отношение към нас. Това е обяснимо — в граничните райони напрежението на етническа основа винаги е най-силно. Не пропускат да споменат колко лоши сме били през втората световна война, може би и основателно, но не мога да кажа, че го натрапват. Определено не ни мразят и често се радват, като видят посетител от България. Миналата седмица си бях в София за малко и не пропуснах да отскоча до Пирот, където в една кафана срещу пазара правят най-хубавите плескавици, които съм ял някога. Вече ще им стана редовен посетител — донесох две плескавици в София и нашите хора останаха възхитени… Но по темата — влязох да купя в една бакалия малко пиротски кашкавал (нищо общо с нашия по вкус и качество, но и цената е тройна). Там питах и как най-бързо да стигна до гарата, че изпусках влака за София в два и нещо. Възрастната продавачка разбра, че не съм местен и ме пита откъде съм. От София викам. „Ооо, Бугарче значи. А лепо причаш српски“ — вели она… Ами слушал съм Радио Београд, отговарям. Без „Караван“ с Джордже Ненадович в три следобед, денят ми просто не е ден, шегувам се аз… А тази женица като се заприказва на типичен пиротски диалект, ама как е там, какво правите, а какво ви води насам… Много драго й стана, по всичко си личи, но уви нямах много време за приказки, понеже бързах. Изпрати ме видимо зарадвана и с „Да си ми жив и здрав сине!“ Е как да не му стане драго на човек! Сега се замислям, че може би няма да е зле да опиша това еднодневно пиротско приключение с три автобуса и един влак… и дванайсет стека сръбски цигари, чиито собственик без малко да стана…

Сръбските сърби

Някога сме били и съюзници.

Странно може да звучи това наименование, но не мога да намеря друг начин по който да ги нарека. Може би Сърбиянци? Щях да го направя, ако хърватите не използваха този „термин“, за да обиждат сърбите…

Какво да кажа за тях — и те си имат едно на ум за миналото, но рядко го споменават. Може би само ако аз подхвана някаква тема за историята… Знаят как да живеят и да се веселят. Винаги са ме приемали добре а на трапеза пък въобще не ги интересува дали съм българин, сърбин, китаец или монголец. Но това общо взето може да се каже за всички хора, ако въобще имат „трапезни“ традиции (а словенци и хървати не са им особени почитатели — та нали те са европейци, а не „примитивци“ като нас източните варвари…). Забелязвам, че все по-малко хора викат за радикалите, което е добре. Голяма част мислят, че като сме в ЕС сме много по-напред от тях и не бих казал, че ни завиждат, а по-скоро съжаляват, че и те не могат да са част от общонстта. А всъщност не бих казал, че стандартът на живот им е по-нисък от нашия. Дори напротив. Като изключим изключително остарелите коли, които карат, оставам с усещането, че живеят по-добре. Самите сръбски градове и села изглеждат много по-приветливи от нашите, чисти и уредени и няма комунистически оргии от типа на „Младост“ и „Люлин“, но тук не говорим за държави, а за народи, така че да не се отплесваме…

Е това е приказка!

Що се отнася до отношението на сърбите към околните народи — лично аз съм на мнение, че те са в много по-малка степен отровени от национализма в сравнение с хърватите. Докато за един сърбин е доста рисково да пътува из Хърватска, особено с BG-регистрация (спокойно, БГ ще рече не България, а Београд), освен ако не иска някъде да му нападнат колата с камъни и викове „Маму ти йебем четничку!“, то не съм забелязал хърватите да са в опасност в Сърбия. Поне съдейки по броя хърватски регистрации, които се виждат из Сърбия… А в Белград хората са доста по-цивилизовани от Загребчани и с много по-отворено към света мислене. В главите на хората не им е само „колко хубава е нашата домовина (родина)“ и „хайде дружно да мразим съседите си“… Въпреки всичко у бялграждани/белградчани се усеща една високомерност, включително и към нас, дължаща се на югославското минало и факта, че това е била столицата.

Босненските сърби

Тук вече ми е труно да бъда обективен, но не съм си го поставял и за цел. Все пак не пиша дисертация, а просто описвам лични впечатления тип „размисли и страсти“. Никъде другаде по света не съм бил така топло посрещан, както от сърбите в Република Сръбска. Нито една лоша дума за България от тях не съм чул. Изключитлно духовити и приятни хора, въпреки войната, която от всички хора в бивша Югославия те може би най-тежко са преживели. За история и „колко лоши сме ние“ или „как не ни е срам, че сме в ЕС а дори не знаем що е вилица“ не е ставало никога дума. Винаги са ме приемали като техен и са наблягали на общото, което имаме.

Моите босненски домакини.

Беше станало дума по-горе за едни сърби на планината Яхорина, в чийто апартман се наложи да нощувам миналото лято и където стана инцидентът с ключа. Още вечерта ми стана интересно, как като ме чуха, че говоря на екавски и те започнаха да се стараят да заместват „йе“ с „е“. Викам на дядо Миливойе: „Лепа йе та ваша планина!“, а той отговаря „Па йесте лепа, како да не!“… Нито мръщене, нито прекратяване на комуникацията. На следния ден дедото още на закуска изкара ракията — собствено производство — и вика „За ваше здраве!“, сетне последваха кафета, мармалади, сокове от боровинки и всичко това от сърце и на непознат човек, без да ми поискат нито стотинка. В Хърватска съм оставал в апартмани за по десет дни и за пари, за които и пет ракии на ден трябва да ми предложат, но нищо подобно… Стана дума за войната, разказаха как са живели в Сараево, дедото бил инженер, бабата учителка, но започва войната и се налага да напуснат столицата, където винаги са живели, и да се изнесат да живеят на вилата в планината…, където живеят и до ден днешен, защо вече няма място за сърби в Сараево. Синът работи в Пале, т. нар. „Сръбско Сараево“. После бабата (Мария май й беше името, ако добре си спомням) се заприказва с мен и заразправя колко хубаво било преди по времето на Тито и как всички заедно живеели в мир и каква трагедия била тази безумна война, но как не се оплаквала — в планината се живеело добре. Вели ми — и вие сте „власи“, вие ни разбирате. В първия момент на ми стана ясно какво точно ще рече „власи“ — не съм от Румъния, а от България все пак. В последствие разбрах, че така в Босна наричат всички православни народи…

Черногорците

Кой каквото ще да казва, черногорците са вид сърби. С репутация на доста мързеливи сърби при това. Както пееше Тияна Дапчевич, най-хубаво би било да се върне Югославия, но столица да е Подгорица (Титоград) и всеки ден да е неработен, освен петък, когато ще се готвим да ходим на море…

Интересни хора са черногорците, голяма част са силно привързани към традициите си и думи като чест и почтеност са от голямо значение. Това разбира се не им пречи да са големи тарикати, в пълния смисъл на думата и когато могат да те преметнат го правят. Като стана дума за чест, ето един кратък виц:

Срещат се черногорец и пиротчанин (последните, известни като стиснати хора):

— A dje si, časti ti? — пита черногорецът

— A što ja, časti ti! — отговорил пиротчанинът

„Поентата“ тук е, че „част“ значи „чест“, а „частим“ значи „черпя“. Оттук и опасението на пиротчанина, че може да му се наложи да черпи черногореца, който всъщност само го пита как я кара („Дже си части ти“ е буквално непреводимо на български, нещо от рода на „Къде се губиш за бога?“)…

Иначе, интересно мое наблюдение над черногорците е, че в кафенетата рядко, да не кажа възрядко, се виждат жени. Всичко е пълно само с мъже. На жената мястото й е вкъщи да пегла и чува децу (глади и гледа децата). Една позната от Белград сподели подобно впечатление — била тя по работа за един ден в Подгорица и решила да се разходи. А по витрините на магазините за дрехи — само мъжки дрехи и обувки. Женски няма изложени… Това е то патриархално обество. Всъщост, това малко ми напомня на Албания, но това е друга тема…

Црногорци кршни момци“ (пореден цитат от народна песен)

Що се отнася до отношението на черногорците към българите, то е изцяло положително. Много се радват като им говориш на сръбски и те приемат като свой. Тук историята вече не играе абсолютно никаква роля, просто защото не сме имали почти никакви взаимоотношения с тези далечни планински краища на Балканите (с малки изключения)… Затова пък и много малко се знае за България в Черна Гора, но и при нас не се знае много за тях. Което от една страна е и добре, защото я няма тази обремененост, която понякога се усеща у сърбите от Сърбия. Интересно е да се отбележи, че в провинцията почти всички хора се пишат сърби, а черногорците са концентрирани в столицата Подгорица. Разлика между едните и другите обаче няма. Тя е само в главите на хората.

И така, в заключение може да се каже, че мнението разпространено у нас колко ни мразят сърбите и как е опасно да се ходи в Сърбия е един от най-големите митове на ХХ (и ХХІ) век. Лично аз никога не съм се чувствал „неканен“ в тяхната страна. И напротив, в уж „приятелска“ и „съюзническа“ Хърватска, съм се чувствал често като натрапник и нежелан гост, чието място е в землянката му без ток и вода там далеееч „долу на изток“. Така де — бива ли варварин като мен да им цапа хубавата „домовина“?

А иначе, чисто субективно — за мен сърбите имат най-хубавата храна и най-хубавата музика на света! Пък който ще, нека разправя, че не живеят добре…

Македонците

Категорично това са хората, към които имам най-негативно отношение от всички балкански народи. Има и защо да е така. Македонската национална идентичност се крепи на две неща: общия отец Александър Велики и омразата към съседните народи, най-вече българите. По-голяма омраза от тази, която македонците питаят към нас може би само хърватите питаят към сърбите. Може би и затова толкова се харесват едни други — умеят да мразят силно.

Каквото в Македония има по-хубаво от нас, по-хубаво е, защото го е направил Тито. И затова македонците много го обичат. Изключително са горди със своето югославско минало, почти толкова горди колкото и със своя велик вожд и учител Александър Македонски, познат в останалата част от света като Александър Велики („Македонски“ е термин наложен от Русия, който странно защо ние и до ден днешен употребяваме). Лъжа е, че много обичат сърбите и им се кланят. Някои хора определено изпитват симпатии към тях и като цяло от всички съседни народи, сърбите са народът, който най-малко презират, но въпреки всичко не бих казал, че се ползват с особена популярност. Много хора са натъжени от факта, че Сърбия не позволява създаването на македонска автокефална църква със седалище в Охрид. Напоследък все пак се наблюдава повишение на солидарността със сърбите, заради обявената преди година независимост на Косово и Метохия (Космет), която подчертава наличието на общ друговерски враг — „шиптарите“.

Но какви са моите впечатления от отношението им към нас? Определено отрицателни и наистина в момента ми е много трудно да реша откъде да подхвана, просто защото имам много какво да кажа. Македонците се имат за повече от нас. За това заслугата е разбира се на Тито, който им уреди приятен живот в хубава държава. Нерядко ще чуете изблици на братска любов от рода на: „Пред дваес години немавте леб да ядете а ние бевме Америка за вас, вашите жени довагяаа кай нас да се е*ат за две црвени (може би еквивалент на 1 евро днес) — това за българските жени и двете червени е изключително разпространено мнение у нашите македонски братя. Понатаму ще разберете как всички българи сме „татари и цигани и во втората светска война сме (сте) били фашисти и сега сме (сте)“ и как всъщност „секоя бугарка е ку*ва, а секой бугарин е крадец и барем еднаш во животот има украдено“. Това е общо взето най-разпространеното мнение за нас в Б. Ю. Р. М. — българите са мургави татари с дръпнати очи, мъжете са крадци, а жените евтини проститутки. Често пъти не се свенят да ти то кажат в очите, а по отношение на историята не дават нито една лоша дума за тях да се каже, камо ли да им се противоречи. Жалкото е, че дори и до ден днешен, те смятат, че Македония е по-просперираща страна от България и продължават да ти натякват как те имат по-високи доходи и как ние сме стадо бедни номади от азия, на фона на тях, проспериращите синеоки македони, синове на Александър…

Май 2006г. Крива Паланка. Последното ми гостуване при „братята“ македонци.

Трудно е и да се опише как звучи самата дума „бугарин“ в техните уста. Това е като, че ли най-лошата обида, по-лошо от „шиптар“. „Бугарин„-ът е олицетворение на всичко зло, долно и примитивно. Вариация на темата е „бугараш“. И тъй като думата „бугарин“ е добила толкова негативна конотация с течение годините, често хората подсъсзнателно се мъчат да те наричат „блгарин“, защото произнасяйки думата „бугарин“ (с „у“) като че ли имат чувството, че те обиждат. Нещо което не малко хора разбира се биха направили без да им мигне окото.

Каква случка да разкажа тук? Не знам, толкова са много, че ми е трудно да подбера някоя. Най-лесно ми е да разкажа последната от миналото лято, която се случи в Макарска (Хърватска), на брега на адриатическо море (в Б. Ю. Р. М. не съм стъпвал вече повече от три години). Разхождах се по Рива-та (крайбрежната улица) и отдясно както обичайно ти се натрапват хора, предлагащи екскурзии с кораб до какви ли не интересни дестинации по острови и полуострови. Подминавах всички. Но в един момент долових от едни такива сезонни работничета необичаен за тези места акцент. Питам откъде сте — от Македония, отговарят вкупом двете македончета. Аха, македончета значи. А шо праите тука? Ами, такова, работиме тука за едни хърват. А нема ли работа во Македония за вас? Ами има, има ама тука подобре плащат. А вие во Бугария слушам имате много проблеми — отвръщат те, в стил на койото вече съм свикнал от хърватите. Нещо корупция а? Спряха ви фондовете. Е това не е европейско поведение, ние во Македония барем имаме култура… — почнаха да беснеят те. Аз нищо не казвам, само ми става жал за тези хора. Как ли се чувстват когато те работят на черно в Хърватска, за да изкарат някоя пара, а в това време при тях пристига татарски турист-крадец…? Вероятно това не им се вписва много добре в представите. Продължават братята македонци — Вие не сте заслужили да бидете во Европа, ние повеке от вас сме заслужили… Вие показавте какав сте ориент и шо за луге сте. Цела Европа се кае што ве прими… Тук аз просто им пожелах приятна вечер и успешна работа и продължих надолу по Рива. С какво бях заслужил тази отявлена проява на негостоприемство и ненавист? Може би със самото си присъствие там? Аз почти нищо не бях казал, а тези хора буквално не спряха да плюят по България и българите, очевидно с цел да ме обидят…

Това е истината, колеги — ако мислите, че някой много милее за България и българите в Македония — грешите. Това са предимно много примитивно мислещи хора, за които България е олицетворение на всичкото зло. Братя? Един народ? На благодаря! Аз лично не желая да имам нищо общо с тези хора, камо ли да са ми сънародници. И наистина ми е трудно да разбера защо у нас толкова много хора се отнасят със симпатия към македонците, които с нищо не го заслужават. Всъщност, те дори не заслужават да се занимаваш с тях, затова спирам.

И… Югославяните

(Или вместо заключение)

Според преброяването на населението в С. Ф. Р. Югославия от 1961г., като „югославяни“ се декларират 0,26% от населението на Сърбия. Според преброяването от 2002г. в Сърбия, броят на „югославяните“ е 1,08% от населението на страната. Излиза, че броят на „югославяните“ нараства с нейното изчезване… т. е. когато я е имало Югославия е имало по-малко „югославяни“, отколкото сега — когато я няма вече. Чудна работа. Дали може би едва сега хората си дават сметка какво са имали и какво са изгубили? Със сигурност. Въпреки, че югославска нация де факто няма, освен ако не броим тези няколко хиляди югоносталгици от различни бивши YU-републики, и до ден днешен сред жителите на тази вече несъществуваща държава се наблюдават някои общи черти. Та дори хърватите, които може би са най-антиюгославски настроени, в опитите си да се правят на „големи“ и „велики“ не пропускат да споменат как докато ние сме били във варшавския договор, те били част от независима държава, където била разрешена частната инициатива и можели да пътуват по света, докато ние сме били същите примитивни варвари и тогава. Общо взето, когато им изнася, всички аплодират Югославия. Забелязвам наличието на една носталгия, която всеки хърватин, сърбин, македонец, бошняк или словенец, таи някъде дълбоко в душата си. Една носталгия по нещо хубаво, което няма повече как да се върне. Дори не знам дали носталгия е точната дума. По-скоро като чувството, което човек изпитва, когато изгуби свой близък. Дори и да не сме го обичали много — все пак ни е тъжно, че не е тук. Повярвайте ми, каквото и да ви разправят, както и да ви убеждават (особено хърватите), че Югославия е била проклятие и, че независимостта си е друга работа, на всички в един момент им става тъжно за онова време — времето, когато „играеше рок енд рол цела Югославия“…

Накрая, поздравявам всички четящи с песен!

Автор: Бобо

Снимки: авторът или е предоставена от него (Дубровник)

   Изпрати пътеписа като PDF   


31 коментара

31 коментара to “Имаше едно време …”

  1. Марин каза:

    Благодаря за интересната статия!

  2. Зока каза:

    Много точно, с малки забелешки 🙂
    Доста остро изказване за хърватите, може би мааалко по-остро от колкото е нужно.По-различно е в Славония, Истра (Истрия)…
    А за Македония и македонците?Много емоционално.Но, мисля, че на тях трябва да се гледа като на лошо дете.Каквото и да направи това дете, дължен си да го обичаш.Твое си е. 😉

  3. Стойчо каза:

    … даже и когато детето иска да се откаже от теб, и ти вика „ти не си ми баща, майка ми е к..ва“… трябва да го обичаш.
    Съгласен съм. Детето наистина кара много тежко юношество (с много акне;-)

  4. Златомир каза:

    Хммм…много интересно четиво! Поздравления!
    И тъй като се имам донякъде за познавач на Балканите (често се шляя по територията на бившето СФРЮ), единственото, което си позволявам да добавя от личния си опит е, че в Македония никога не съм имал ядове с това, че съм „бугарин“, докато уви, за Сърбия не мога да кажа същото… Даже преди две седмици пак бях по сръбско и ми се наложи стоически да изслушам високомерната тирада на тема „кой е по-по-най“ от сръбските митничари докато се сдържам да не им извъртя по една… Както и да е! А за сърбите от Република Сръпска…уникално топли и гостоприемни хора са! Може би единствено кюрдите из Анадола ги конкурират….

  5. Златомир каза:

    Всъщност, коригирам си мнението за македонците! Сега като се замисля, повечето ми контакти са били с македонци от албански произход (или там както им се казва) и с „чисти“ македонци в Охрид, където са по-умерени в омразата си към когото и да е, защото все пак това очакват в ролята си на турист да прехвърлиш част от наличните си денари от твоя в техния джоб:)))

  6. Стойчо каза:

    Трябва да кажа, че мекдонците, които лично познавам са доста свестни хора, които изобщо не подхващат подобни теми. Но наистина човек ако следи македонските сайтове (вкл.и блогове) с основание може да остане с впечатление подобно на описаното.

  7. spatiata каза:

    имало едно време страна наречена Велика българия, която се простирала на 3 морета…..имало едно време глутници псета живеещи в задният двор на страната на симеон ,калоян или иван-асен……….има дегенерати на югозапад от петрич ,които клечат и молят за българско поданство…абе кучетата лаят ,пък кервана си върви !!!

  8. Rositsa каза:

    Четивото е интересно и провокира много размисли и спомени. Най-близките ми роднини в Скопие се „отказаха“ от мен заради пътуването ми до Албания преди две години. С емигранти от Босна, Сърбия и Македония съм общувала без проблеми и с много приятелски чувства във Франция. От други сърби отнесохме публични псувни в автобуса за Дамаск, защото сме ги унижавали да чакат визи!!! От хървати съм получила петно върху дънките – сервитьорката ми разля /нарочно!/ бирата и си поиска сметката на секундата, защото от такива „като нас“ не й излизал оборотът. За черногорците – споделям наблюдението на автора за патриархалност на столицата – само мъже по улиците, в кафенетата и пр. Пък черногорка по майчина линия е и майката Симеон – Йоанна Савойска, та това си е българо-черногорска връзка! Много заплетена тема, която ни засяга много повече от темата за бившите съветски републики, макар че и там има много да се изследва и разказва.

  9. Бобо каза:

    Благодаря най-напред на всички ви за коментарите!

    Зока,
    Наистина в Истра са малко по-нормални хората, вероятно защото там практически не е имало война. И в Загреб не мразят толкова много сърбите, но са страшно надменни хора, поне според мен. А иначе за Славония, да си призная, не знам много добре – не съм разговарял с много хора оттам. Познавах един славонец от Брод (Славонски), дето живее в България, доста затворен човек и не гледаше с особена симпатия към екавския ми, но не знам. В този случай от един човек не мога да си правя заключения… Между другото, ти откъде си ако не е тайна?

    Златомире,
    В Охрид също е вярно, че може би са най-малко антибългарски настроени хората, има дори някои „българеещи“ се (и в Струмица има немалко такива). Но в останалата част на страната имам чувството, че омразата към България е смисълът на живота на някои хора… За албанците съм съгласен, като цяло те са добре настроени към нас, не само тези в Б.Ю.Р.М., но и в самата Албания…

    Стойчо,
    Според мен това е грешно отношение. Македония отдавна вече не ни е „дете“, по-скоро е дете на „Тито“… Как мога да имам добро отношение към хора, които ме мразят, само защото съм българин? След всичко, което ние правим за БЮРМ, те буквално ни се изсмиват в лицето. Аз на такива им тегля една звучна нашенска и да се оправят сами като са толкова печени, да ги видим… Никъде няма такъв случай в историята – някой така открито да ти се подиграва, а ти да продължаваш да правиш „мили очички“. Това според мен е срамота.

    Росица,
    Интересни работи казваш, според мен имаш какво да напишеш по темата. Аз лично с удоволствие бих прочел повече твои впечатления, а предполагам и останалите биха. А иначе в емигрантска среда, сърби и босненци наистина те приемат като свой. За хърватите мога за съжаление да кажа точно обратното и то от личен опит (в момента живея в чужбина).

    Поздрави!

  10. blagun каза:

    Хърватия е противоречива държава. Самата тя е като Италия – от две коренно различни половини:
    -източна (Славония) – селска, от векове – погранична територия между султана и Хабсбургите, под унгарско влияние
    -югозападна (Далмация) – морска – търговия, туризъм, сладък живот под силно италианско влияние. Мързелът им е съвсем обясним, по Средиземноморието не се въдят трудолюбиви племена.
    А, и Истра, ама то Истра хърватска ли е? Хълмовете към Буйе, Грожнян и Мотовун по нищо не се различават от тосканските образци, а морските градове – все едно с един ОУП са правени. Кой знае защо около 2/3 от продавачите и келнерите в Ровин и Пореч, след като ги питаш нещо на български, го разбират перфектно, но отговарят … на италиански.
    И докато Далмация е блестяща и лъскава, фасонът на Славонски брод не се отличава много от този на Павликени примерно. Пък и тоалетните по магистралата понамирисват, което е сигурен индикатор за отдалеченост от Европа.

    На фона на бясното магистралостроене и разумното мениджиране на туризма има неща, които обясняват, защо ние сме вътре, а те са вън от ЕС:

    1. Хърватия е победител в „домовинския рат“, но още не го е преживяла.
    2. Прави впечатление по-малката отвореност за външни инвеститори. Не без значение е, че покрай войната и ембаргото местният капитал напомпа мускули.
    3. Тоталитарен контрол на медиите. Новинарските им емисии са като у нас по Тошово време, все с един и същ сценарий:
    – къде е ходил премиерът и колко умен е той
    – къде е ходил президентът и колко умен е той
    – успехите на Хърватия и как всички говорят за тях
    – колко лоши са съседите и как няма да получат сантиметър хрватска земя и вода
    – успехите на хърватските спортисти: На слалома във Венген Яница Костелич се класира шеста, първите пет – не се казват
    – времето в Хърватия и особено на Ядран е винаги хубаво
    4. Спорове и конфликти с всички съседи. И не за петролни кладенци, а за няколко декара море (каквото те си имат в изобилие), няколко блатясали острови на Мур и Дунав.

  11. Стойчо каза:

    @Бобо, хайде тогава: това са отвлечените ни като пеленачета деца, отглеждани в чужда къща. Станали са тийнеджъри и изведнъж започват да разбират, че там, където са ги отглеждали не е точното място. Но къщата е била охолна, мързелива и е възпитавала подопечните си в омраза към съседите и високомерие. Сега някой им казва истината, която те още не са пораснали да приемат.

    Да ги мразим ли?
    А че са смешни в напъните си – смешни са и то много. Но това не е причина да ги мразим. По-скоро трябва да им дадем шанса да прогледнат – с омраза тая работа няма да стане.

  12. Стойчо каза:

    Между другото, отнася се за всички народи: някак по-свестни са тези, които са преживели военни поражения, а тия дето са вечно победители – за нищо не стават.
    „Благословени са пораженията, победите са проклятие“ – Солженицин (по памет)

  13. Зока каза:

    @Бобо

    Аз съм от София 🙂 , иначе съм роден в Сараево.
    Поздравления за текста!

    @Стойчо

    „с омраза тая работа няма да стане“ – много добре казано.Тази работа ще стане само с много любов и търпение.

  14. blagun каза:

    Няколко думи за словенците.

    Словения безспорно е витрината на този район. За красотите неведнъж е ставало дума – абе изпипана е като Леголанд. По брутен вътрешен продукт тя е безспорен шампион на Нова Европа, като Чехия и Унгария и дишат пушилката.
    Отначало по инерция свързвах словенците и хърватите като едноверци. Но две нации се различават.
    В АПК-то („аграрно-промишлен комплекс“ за по-младите) Австро-Унгария Словения е била към промишлената част, заедно с Австрия и Чехия, а Хърватия – към аграрната, заедно с Унгария, Словакия, Източна Полша и Западна Украйна. През Словения са минавали първите жп-артерии на империята от Виена към морето. Така че словенците са били на пряко немско подчинение. Фолклорът им е 100% тиролски. С малко изключение – приморското ътълче край Копер (итал. Каподистрия) и Пиран, но както вече казах, Истрия си е поне 80% италианска.
    Даже расово се отличават от хърватите: словенките са дебели, луничави и светли, хърватките са фини и чернокоси. Според мен изгледите словенка да пробие на световния моден подиум са твърде малки.
    Но колкото е красива Словения, толкова са неприятни униформените и служители. Още с независимостта си през 1992 те решиха, че са първостепенна бариера, пазеща Западна Европа (по-късно Шенгения) от източноевропейски попълзновения. Неслучайно първата стъпка при обявяването на независимост беше окупацията на границите с Австрия и Италия. Ще кажете – ама те само българи проверяват. Нищо подобно – на хърватско-словенската граница в края на сезона се точи 7-8 километрова опашка, и то предимно от чистокръвни арийци, завръщащи се от почивка. На някой книжка ще му искат, на друг – талон, на мен кой знае защо ми записаха номера на личната карта в някакъв халваджийски тефтер. Ако нямаш късмет – може и с претоварване на багажа да те „удостоят“.
    Ако някой си мисли, че в София прекаляват със затварянията на движението при посещения на делегации – ние сме цвете в сравнение с тях. В Блед имаше някаква среща на министри от ЕС и за всеки кортеж от 2-3 коли те системно спираха движението по за 15 минути. И това – през август, в разгара на сезона.
    От миналата година въведоха винетка за магистралите, и то – само 6-месечна. И докато в другите държави общи безалтернативни отсечки за магистралната и немагистралната мрежа са освободени, тук няма освободен и сантиметър. Примерно туристите, пътуващи от Италия към Истрия през Копер трябва да кихнат винетка от 35 евро заради участък от 500 метра, който е невъзможно да бъде заобиколен. Разбира се, на въпросния участък гъмжи от ченгета (както и на характерно кръгово движение северно от Марибор). И какво е това, ако не балканизация в действие!

  15. Бобо каза:

    Благуне,
    Напълно споделям впечатленията ти! Истра и Загорье (районът на север от Загреб) като цяло са най-„цивилизованите“ краища на Хърватска, но това не пречи на хората там да се държат не особено гостоприемно към гостите от изток.
    За телевизията също си прав. Прави ми впечатление също така, че по медиите им често става дума за България и Румъния и в репортажите като цяло плюят на поразия по нас – корупция, бедност и мафия са най-често асоциираните теми с България. Факт е, че сме си такива, ама все пак не мисля, че Хърватска е „цъфнала та вързала“, че точно тя да ни „гледа в канчето“ и дава оценки… А наистина, спорове имат с всички съседни държави – пропуснал си само Черна Гора, но дори и с тях имат спор за една тънка ивица пясък наречена Превлака.
    Що се отнася до словенците, хърватите напоследък много са ги намразили, защото в Словения правят подписка за референдум за влизането на Хърватска в ЕС, а както е тръгнало, като нищо ако такъв референдум се състои могат да ги оставят да чакат колкото е още нужно… или поне докато не се откажат от претенциите си в пиранския залив…

    Стойчо,
    Много добре си го казал това за победените и победителите – и аз съм го забелязал това. А за македонците явно няма да стигнем до съгласие… Да ги мразим – не би трябвало. Но и да сме прекалено добри с тях също не нормално, особено когато те ни се подиграват, при това понякога съвем „официално“. Сега и безрезервна подкрепа за НАТО и за ЕС ще си издействат от наша страна… а наистина – освен с факта, че преди 60 години са се смятали за българи – с какво са я заслужили? Българи отново и без това няма да станат…

    Зока,
    Софийски сарайлия, а? Поздрав на Сараево!

  16. ? каза:

    По-пристрастни текстове не бях чел много отдавна. И такива безумни обобщения, голямо разочарование…

    Мен, понеже са ме пребивали в Белград, заради това, че говоря хърватски, мога да разкажа съвсем друга история, и ще е също толкова невярна, колкото горните мрънканици „о, ама те не ни харесват“. Е какво да ни правят, да ни поканят да си изберем по някоя от дъщерите им ли?

    В Хърватска има официална организация на българите в Хърватска – разпитайте тях.

  17. Бобо каза:

    ?,
    Аз съвсем ясно съм казал, че този текст изразява само моите чувства и впечатления от преживяното по тези земи… и от тази гледна точка не може да бъде обективен. Не съм си и поставял за цел да бъде „безпристрастен“. Аз си казвам какви са моите чувства на базата на това, което съм преживял. Това, че на мен хърватите са ми откровено неприятни с техния начин на мислене, не означава, че ги имам за „по-лоши“ или каквото и да било… Ако ти си преживял случки, които те карат да мислиш по различен начин от мен, можеш да ги опишеш – аз с радост бих ги прочел.

    Лек ден от мен!

  18. Стойчо каза:

    Пък аз този алтернативен народопис с удоволствие ще публикувам

  19. Rositsa каза:

    Ако изключа малкото туристически впечатления, които имам от бивша Югославия, останалото е една дълбока родова драма. Семейството ми по майчина линия е разделено – двете баби се омъжили в Горноджумайско, другите две – в Щип и в Скопие. Двама от дядовците са били в Белене, защото са отказали да им пишат „македонци“ в паспортите, двама вуйчовци емигрирали през девет планини в десета по същите причини, а един е изчезнал безследно. Семейството ми познава трагедията на родовите срещи по събори и панаири на границата, когато освен да плачат заедно, друго не е било възможно да правят, поради подслушването от „охраната“. И двете ми баби в Македония си отидоха млади от носталгия, а дядовците ми така и не посмяха да преминат границата /единият стотици пъти е стигал до граница с колелото си и се е отказвал/. Лелите ми са някак си „адаптирани“, но още си поплакват тайно за България. Братовчедите ми са „нови“ хора – няма и помен от чувствата на предците им, „прощават“ само на нас, че сме българи, но отношенията ни прогресивно губят почва. Някъде към края на 80-те години, на конференция по сравнително езикознание, беше споделено, че т.нар. македонски език се е деформирал лексикално и за 30-ина години е придобил около 40%-ова нова „форма“ благодарение на архаизмите, редките думи и ужасно обезобразените чуждици. Лично за мен нещата тръгнаха в „нова“ посока, не когато през 1997 г. братовчедка ми ми предложи „да одим на фризер да се фарбаме“ или да вземем „бидермайерот на невестичката“, а когато вместо летна кукя, те заговориха за викендица. /Пък браузър на т.нар. македонски език май е пребарувачница!/.
    Семейството на съпруга ми по бащина линия пък е от Западните Покрайнини – и там драми и изпълнения. Отчасти съм съгласна, че не трябва да генерализираме – хора всякакви навсякъде, от друга страна, зная със сигурност, че българите сме по-толерантни, по-обективни /???/ и пр. И най-вече, у нас не се е случило да заживеем със самочувствието на „избран“ народ – този дето е в центъра на империята, пък била тя и федерация от 20 век. И още нещо – не българите са фашистите на балканите, нали?

  20. Стойчо каза:

    „пребарувачка“ май е търсачка (Google напр.)

    Според мен наистина свестни са по-скоро тези, които са преживявали военно поражение. Тия, дето са вечно на страната на победителите – в общия случай не стават

  21. Стойчо каза:

    Тежко юношество с много пъпки и много крясъци…

  22. домосед каза:

    @Бобо
    Благодаря! Свежо написано.

  23. blagun каза:

    @Бобо: То споровете със съседите на Хървяатия край нямат.
    Да добавим и тези с Босна и Херцеговина – мостът към Пелашац над Стонския залив; неизползваемата жп-линия Книн-Бихач заради това, че гарите на босненски селища са на хърватска територия.

    @#: Едва ли можеш да ме обвиняваш в омраза към Хърватия, след като през 3 от последните 4 години прекарвам по седмица почивка там плюс няколко дузини преминавания. И нямам намерение да прекъсвам традицията. Как мога да твърдя, че хърватките са грозни, като не са? Или пък че по магистралите има дупки? Но между приятели трябва да се споделят истини – приятни или не толкова. Защото пренебрегваните от вас България и Румъния никога не са имали конфликти за островите по Дунава, каквито вие имате със Сърбия и Словения. Помисли върху това, а не се сърди!

  24. Stela каза:

    Благодаря на всички дискутиращи за споделеното- еднакво ценно ми е, без оглед на това кой в кое е прав.
    Посещенията и общуването ми в Македония и Хърватска към момента са твърде ограничени, за да имам позиция.
    За Словения… Написаното от Благун по въпроса общо взето се припокрива с преживяното от мен при посещенията и престоите там. Визирам държавната практика в коментираните от него отношения. Общуването с „обикновените хора“ (без значение колко висок или нисък е социалния им статус) поне за мен е по-различно от това на bobo. Стартът при общуване с българин почти винаги е с хандикап, определено. Но са отворени, бързи и гъвкави да коригират предразсъдъка си. Корекцията е ограничена само до конкретната личност, която я е провокирала…, без това да се отразява на отношението им към нацията. Не съм сигурна, че последното е неуместно.
    Случайно срещнах български „гурбетчии“ в едно градче близо до границата с Хърватска. Бяха много доволни от заплащането, но поради незнание на езика нямаха възможност за общуване с местните и -убеждавайки ме колко добре се чувстват- в действителност звучаха „сподавено“. Знаейки колко са мили и приятни местните тук, стана ми мъчно, че тези хора нямат много възможности да го усетят и преживеят. Сякаш нямаха и активно желание за това. Не за пръв път се сблъсквам с такава пасивност у българи, работещи в чужбина…
    Но това е друга тема. По настоящата…
    Словенци са правили за мен неща, каквито обикновено правят най-добрите приятели… , а приятелството предполага взаимна равнопоставеност. Не ми липсва мнителност, така че бих разпознала в даден жест намерението да бъда поставена в положение на „снизходително удостоена с жест от висшестоящ“. Няма такова нещо.
    Впрочем на пикник със словенци в планината ядох с ръце :))) както и те самите 😉 Да не е тръгнала оттам приказката за нашето варварство (беше през 2008…- нима толкова бързо се разчува?)
    ~~~
    В Сърбия ще ходя за пръв път идната седмица и различността на мненията ви обогатява, вместо да обърка. Суперкраткият престой едва ли може да бъде основа за моя собствена позиция, но със сигурност ще ми е още по-интересно да следя дискусията ви.
    За Белград има доста информация тук и другаде из нета. Ако някой е бил във Vrbas, ще се радвам да прочета лични впечатления.

  25. Tzv каза:

    Материалът е интересен, дискусията под него също. Изложението определно печели от мешавицата на езици и шрифтове (а сега, де – мешавица българска дума ли е, или съм/сме я откраднал/и?).

    Искам да споделя, без обширен коментар, две случки.

    Едмънтън, Албърта, август 2001 г.
    Провежда се световно първенство по лека атлетика, десет дни. По средата на
    първенството има прием за акредитираните журналисти. Забелязвам двама
    чичковци, в средата или към края на 50-те с характерното знаме на „бадж“-
    овете си (спорната Звезда на Вергина). Приближавам се и ги поздравявам, на
    български:
    – Здравейте, момчета, как сте?
    Единият, по-стар(ш)ият се заглежда в името ми, знаме няма и пита, пак на
    български:
    – А, вие кои сте?
    – Българи сме (множественото число е заради госпожата, която е до мен).
    – Аааа, значи мАкедонци! – широка усмивка се разлива по лицето на чичката.
    Разговорът продължава, от наша страна на български, от тяхна на македонски, не съм запомнил много детайли, само че ги питах за резултата на една тяхна атлетка (200 м или 400 м), чието име бях запомнил – Верица Димитровска.
    Чичката отговаря натъжен:
    – Аааа, они я дисквалификуваа …

    Пиза, Италия, юни 2005 г., на горната площадка на кулата.
    Там пускат на малки групи, в групата се оказват двама младежи, които си говорят
    очевидно на македонски, доколкото мога да определя. Защо мога да определя е
    отделна тема, баба ми беше македонка и говореше точно същия език. Снимат се.
    Приближавам се и им предлагам, на македонски:
    – Да ви сликам дваицата?
    Приемат, сликам ги, питам ги, вече на български:
    – Откъде сте, момчета?
    – Аааа … ние сме от … Югославия. (с известно споглеждане и колебание)
    Нямам повече въпроси, пожелавам им приятен ден.

  26. Симеон каза:

    Много интересни впечатления и мнения. Интересни и с противоречивостта си. В чужда страна човек понякога „вижда“ това, което е очаквал да види.

    Пообиколих и аз няколко пъти бивша Югославия. Нямал съм никъде никакви неприятности. Може би затова че моят „сръбски“ не можеше да се идентифицира нито с хърватски, нито с бошнячки.

    Последния път пътувах със Зоко(хвала, друже!), и впечатленията ми бяха силно „уплътнени“. Сърбин си е, все пак. От Босна, обаче от Република Сръбска, обаче от Херцеговина – току до Дубровник.

    Разказваха ми преди 25 години. Наша група с автобус в Охрид. Приближават ученици и питат:-Чичо, отдека сте? -От България. А децата, послушали говора на нашите туристи заявяват:-Лажеш! Наши сте!

    А инак – като махнеш Босфора – на Балканите си имаме све: от Колизеума в Пула и най-голямата пещера в Постойна, до великолепния Которски залив, най-дървения в света Град, и фанатичното село,което е в Црно-бело!…Е, и излипсалата охридска пъстръвка, де…

  27. Много добра статия, много ми хареса. Хубав пътепис, порадвах се от сърце 🙂 Много добро 🙂

  28. Много ми хареса написаното. Четох с интерес. Дядо ми беше македонец, роден в Скопие. Дошъл да служи тук и се оженил, а после, точно преди с баба ми и двете има деца / майка ми и вуйчо ми / да се върнат в Скопие, България и СФРЮ развалили отношенията си и затворили границите си. Баба ми и дядо ми останали тук, а с тях и майка ми.
    Когато бях пети клас, дядо ми успя да вземе виза и да отидем, двамата с него на сватбата на сина на брат му в Скопие. Международният паспорт беше на мое име. Този месец, който прекарах в Скопие ми се стори приказен. За първи път в живота си видях шоколад, дълъг две педи.
    Помня, че според роднините ми, Георги Димитров е македонец, Кирил и Методи и те. Помня, че обясняваха близостта на езците ни, с това, че и двата езика са близки до руския. Когато попитах братовчедка си, кой е държавният им глава, тя отвърна – Тито. Аз много добре знаех, че отдавна е починал. Когато и го казах, тя отвърна нещо от сорта: “ Да бе, но другите са му само последователи. Той е толкова значим, че все едно още е жив.“
    През всичкото това време бях обградена с обич и внимание.
    Майка ми, която беше ходила доста години преди това, разказва точно обратното – студени и високомерни.

  29. go6o каза:

    Поздравления за статията ! Образите на съседите в нашите очи и ние в техните са базира на митове и предасъдици , както и личен опит . Не беше далеч времето на югоембаргото ,когато колони НАШИ куфарни търговци атакуваха сръбската границата , а там на митничарите не рядко ги посрещаха с „Майку в й…м бугарску…“ и друго характено отношение (видяно лично). От друга страна мен са ме посрещали с „Добро дошли у Сърбия!“ същите хора , само че бях с мотор , и пътувах като турист и за удоволствие. Няма да забравя как преди месеци в офиса ми , дойдоха двама словенци , и натръгване казаха искрено- „Вие българите въобще не сте лоши хора !“, обещавайки да дойдат скоро. А поводът на посещението беше следният. Влюбил се единият от тях в българка , работеща в Марибор , и и дал даже пари да си купи апартамент тук в България. Само че се оказа че изгората е проститутка , и просто го е завлякла … и това края на 2009 год. Не си искаше и парите , а дойде да я търси , след поредният СМС за пари , в който се казваше че и е умряло детето ( лъжа , разбира се , човека се убеди на място) . Та това са част от негативите които все още трупаме , за съжеление са повече от положителните неща с които се прочуваме. В Хърватско , човека който ни даде стаята , предпочет да говори с нас на английски , въпреки че сме българи , а аз разбирам и говоря добре сърбо-хърватски … Примери много , за себе си мога да кажа че негативно отношение не съм срещал по Балканите 🙂 . Историческата обремененост все още тежи над отношенията със съседите ни , какво да кажем за негативизма , натрупан към Турция например – е аз лично съм се убедил , че там май ни се радват най-много , като разберат че сме българи. А и до няколко години на Балканите , границите няма да ги има , а ще са само в главите на хората , и то на тия с болни мегаломански идеи и мечти , започващи с „Велика… еди какво си…“

  30. тото каза:

    Работя на морето. Преди няколко лета контактувах няколко дена с едни туристи от Словения. Всъщност само единия беше чист словенец – 2-ма бяха хървати, 1 от смесен сърбо-мюсюлмански произход и едно маке с майка мюсюлманка, но всички родени в малката алпийска република. Всички „навиваха“ за Словения и ме питаха за резултатите от поредното баскетболно европейско първенство, на сръбски говореха само с мене, защото аз словенски не разбирам. Само единия от хърватите се келешееше, но рядко, другите не бяха надменни. За Словения ми казваха, че „за един ден можеш да я обиколиш“, че да стандарта им е по висок, но и цените също. Удивляваха се на хубавото ни време и дългия плаж, като правеха сравнение с 40 км. си брегова ивица и честите дъждове през тяхното лято, на пътуването си с влак през нашата страна. В тези думи аз забелязах известно чувство за малоценност? Макето и всички останали изслушаха чинно моите поучителни уроци за Македония, без да ми възразяват. Когато си тръгваха се разделихме приятелски….

  31. pperoto каза:

    Много интересен и разказ. Като цяло моите впечатления са същите.
    Бих допълнил нещо за словенците. В моите очи словенците са останали много сърдечни хора, с доста, бих казал, разширен жизнен кръгозор. Западно-европейско възпитание съчетано дългогодишно съжителство със сърбите е дало доста добра комбинация, от която те извличат абсолютно всички материални и нематериални ползи. Уживят да журят из Белград, купуват евтино македонските пиперки, имат много приятели сърби и хървати, същевременно изградили едно хубава „стена“ на границата си и режат всичко дето идва от изток наред. Висок стандарт, чистота, уют, магистрали, но това не им пречи да се изнасят да живеят в Щатите и Австралия.

    Според мен автора доста идеализира сърбите и прекалено демонизира македонците от ФИРОМ (нека ги разграничим, нали и ние си имаме македонци). Аз мога да кажа само добри неща за сърбите, лошо от тях не съм видял. Но тази надменност към си я има и у сърбите, особено в провинцията. Да, не ти ги казват нещата както хърватите, но по отношението се усеща.

    Докато при македонците картите са открити. Те просто ни приемат като неудобните роднини, тези с които не искат да ги свързват, но всички го правят. Те са имали щастието или нещастието да живеят с по-развити от тях народи, добили са солидна доза комплекси от това и е съвсем нормално да си го избиват на нас. Единственото което са могли да мерят с другите югославски народи освен пиперките и бостанот (и охридската яболка) това е фолклорът и те го изпозват максимално в събирането на симпатии (има един пост-юго-лаф: Ако одиш во Босна – немой да певаш, ако одиш во Сърбия – немой да играш, ако идеш во Македония – немой ни да играш, ни да певаш.) Та, да, особено 90-те години на миналият век наистина когато се контактуваше с македонци беше трудно да се избегне темата за корупцията, криминалот, мафиашите, мизерията, двете црвени и т.нат. во Бугария. И за това колко добра беше Югославия, Тито, каква америка са били и т. нат. Това вървеше обаче до едно време, сега, когато палачинката се обърна нещата въобще не са такива каквито ги описва автора. Все още може да се срещне подобно отношение, но е много рядко.
    Като цяло отношението е положително. Все още сме неудобните роднини, но все пак роднини. Впечатляват се от София, Банско, Боровец, завиждат ни за ЕС, но видно са примирени със ситуацията, объркани са с идентичността си до такава степен, че вече на нищо не реагират. И определено ги е страх от близки контакти с нас. Страх ги е не от нас, а от държавата им и от обществото им, че ще бъдат дамгосани за това. Посочени един път с пръст (там) че са бугараши – за тях няма шанс за работа, за престиж някакъв в обществото. Знаеки ситуацията там, аз се възхищавам на тези хора дръзнали да искат наше гражданство. Ще кажете – по икономически причини е, да, може би, но да прекрачиш тоя праг наистина си трябва смелост.
    Така че, нещата въобще не са толкова едностранчиви и прости, поне за Македония (а и Сърбия) както ги описва автора. Но това пък е моята гледна точка и опит. 🙂
    Нещата не са никак толкова едностранчиви както ги описва

Leave a Reply